РЕШЕНИЕ
№
гр.Русе, 21.02.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Русенският
районен съд…..Х наказателен състав…….в публично заседание на
четвърти февруари през двехиляди и
двадесета година в състав:
Председател: Ралица Русева
При секретаря Олга П. и в присъствието на
прокурора……., като разгледа докладваното от съдията АНД № 2235 по описа за 2019 г., за да
се произнесе, съобрази:
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от С.П.М. ***, против
Наказателно постановление № 19- 1882- 000599 от 01.11.2019 г. на Началник
сектор РУ 01 Русе към ОДМВР, с което за административно нарушение по чл.150
А ал.І от ЗДвП, на основание чл.177 ал.І
т.1 от ЗДвП, е наложено административно наказание глоба в размер на 300
лв.Жалбоподателят моли съда да отмени постановлението като незаконосъобразно
поради недоказаност на нарушението.
Ответникът по жалбата поддържа становище за
неоснователност на същата.
Русенска районна прокуратура, редовно
призована, не изпраща представител, и не взема становище по жалбата.
Съдът, след преценка на събраните доказателства,
приема за установени следните фактически обстоятелства:
Със ЗППАМ № 19- 1085- 000712 от 08.07.2019
г. жалбоподателят бил лишен от право да управлява МПС по административен ред,
като свидетелството му било отнето.
На 17.09.2019 г., около 01.20 часа
свидетелите Д.А. и П.П.- полицейски служители при Първо РУ ОДМВР Русе
изпълнявали служебните си задължения като се намирали на установъчен пункт на
ул.”Никола Вапцаров” в гр.Русе, пред Дом „Майка и дете”.При това патрулиране
лицата забелязали движение на лек автомобил „Ауди 80” с рег.№ Р 2484 РН, черен
на цвят, идващ от към блок № 13 в ЖК „Дружба3”.Св.А. излязъл на пътното платно
и подал сигнал със стоп палка на водача да спре за проверка.Първоначално
превозното средство спряло на около 20 метра от полицейския служител, което
наложило указването повторно със сигнал на мястото, където водачът следвало да
спре, за да му бъде извършена проверката.Автомобилът се приближил бавно, но не
отбил, а с рязко ускоряване на скоростта подминал посочения свидетел.Поради наличието на
осветление в района на установъчния пункт, свидетелите П. и А. възприели
визуално жалбподателя М..След инцидента същите извършили проверка относно
собствеността на превозното средство и извършили обход в района, но не го
установили.По изготвен от тях доклад била осъществена проверка.В хода на тази
проверка се установило, че лицето, на чието име бил регистриран автомобила, го
предоставило за ползване на жалб.М..След призоваване на последния за снемане на
обяснения, същият бил разпознат като водач на въпросното МПС в нощта на
инцидента.Още при изготвяне на собственоръчните си обяснения, М. възразил, че
не е шофирал, а се е возил на предната дясна седалка.Пред съда същите
възражения се поддържат, като на база на тях се твърди, че нарушение не е
осъществено.
Приетата за установена фактическа
обстановка съдът приема за доказана от всички налични по делото писмени
доказателства- справка за извършена проверка по преписка, докладни записки,
АУАН № 599 от 14.10.2019 г., възражения по акта, становище, справка за
нарушител, картон на ЗППАМ, оправомощителна заповед.Приетите за установени
факти се доказват и от показанията на св.Б.А., П.П., Д.А..Гласните
доказателства са правдиви, логични, последователни и обективни.Свидетелите П. и
А. са очевидци, доколкото в рамките на служебните си задължения са предприели
действия по извършване на проверка на автомобила, за който са възприели, че се
управлява от жалбоподателя.Същите категорично твърдят, че разпознали лицето,
след като в нощта на патрулирането си, го възприели визуално.Няма основания
твърденията им да бъдат определени като недостоверни, тъй като не се установява
и причина да бъде проявен подобен субективизъм.
Правни изводи:
Жалбата
е допустима, а по същество- неоснователна.
Съдът
приема, че в производството по установяване на административното нарушение и
налагане на административното наказание не са допуснати съществени процесуални
нарушения.
Съдът констатира, че в издаденото НП
датата на нарушението е посочена като 14.10.2019 г., но приема това
обстоятелство като допусната техническа грешка, доколкото във всички други
изготвени, събрани и приложени доказателства по делото, като дата на
нарушението е отразена 17.09.2019 г.В този смисъл са и събраните гласни
доказателства.Формално, като реквизит, датата на нарушението има най-
съществено значение за правилното установяване на обстоятелствата.Съдът намира,
че в случая те са безспорни в този
аспект, доколкото и самият жалбоподател М. във възраженията си по акта е
посочил като дата на нарушението 17.09.2019 г.
По същество извършването на
нарушението е правилно установено и доказано.
Съгласно разпоредбата на чл.150 А
ал.І от ЗДвП, за да управлява моторно превозно средство, водачът трябва да
притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада
управляваното от него моторно превозно средство, да не е лишен от право да
управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, както и
свидетелството му за управление да е в срок на валидност, да не е временно
отнето по реда на чл.171 т.1 или 4 или по реда на чл.69 а от НПК, и да не е
обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено.
Установените по делото обстоятелства сочат, че жалб.М. е нарушил
цитираната разпоредба, като е управлявал МПС, след като е бил лишен от това
право по административен ред.Налице е редовно съставен акт за нарушение, който
се ползва с презумптивна доказателствена сила.Констатациите по акта не само не
са надлежно опровергани, но и се подкрепят от всички събрани доказателства.
Наложеното административно
наказание- глоба в размер на 300 лв., е правилно и законосъобразно
индивидуализирано в хипотезата на чл.177 ал.І т.1 от ЗДвП.Санкцията е
определена в максималния законов размер, като са отчетени отегчаващите
отговорността обстоятелства- множеството наложени на лицето наказания за нарушения
по ЗДвП, видно от справката за нарушител, приложена по делото.
При така посоченото, съдът намира, че
обжалваното постановление като обосновано и законосъобразно следва да бъде
потвърдено изцяло, като на основание чл.63 ал.V от ЗАНН вр. чл.27 е от
Наредбата за заплащането на правната помощ, на жалб.М. следва да бъдат
възложени направените в производството от страна на наказващия орган разноски
за юрисконсултско възнаграждение, възлизащи на 120 лв.
Мотивиран така съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 19- 1882- 000599 от
01.11.2019 г. на Началник Сектор ОДМВР Русе, РУ 01, с което на С.П.М. с ЕГН **********,***,
за нарушение по чл.150 а ал.І от ЗДвП, на основание чл.177 ал.І т.1 от ЗДвП, е
наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 300 /триста/ лева.
ОСЪЖДА С.П.М., с установена самоличност, да
заплати на ОДМВР Русе сумата от 120 /сто и двадесет/ лева, представляваща
разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в 14- дневен
срок от известяването му, пред Административен съд- Русе.
Районен съдия: