№ 188
гр. Русе, 17.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Милен Ив. Бойчев
при участието на секретаря А.П.Х.
като разгледа докладваното от Милен Ив. Бойчев Гражданско дело №
20214520104180 по описа за 2021 година
за да се произнесе, съобрази:
Предявен е иск по чл. 422, ал.1 ГПК вр. чл. 240, ал.1 и чл. 86 ЗЗД.
Постъпила е искова молба от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД срещу ВЛ. СТ. М.,
в която се твърди, че на 15.03.2019г. между страните е сключен договор за
потребителски кредит, по силата на който на ответника е предоставена сумата
в размер на 13 305,28лв., като отпуснатият кредит включвал и заплащането на
еднократна такса за оценка на риска в размер на 1425,57лв., дължима в деня
на подписване на договора за кредит. Таксата се финансирала от кредитора и
се възстановявала от потребителя с дължимите месечни вноски съгласно
погасителния план. В случая ответникът бил пожелал и сключване на
застраховка живот в размер на 1425,60лв. и застраховка безработица в размер
на 1454,11лв. Така общото крайно задължение по договора възлизало на 23
683,64лв., която сума била разсрочена на 48 погасителни месечни вноски – 47
в размер на 493,40лв. и една в размер на 493,84лв. Уговореният годишен
лихвен процент бил в размер на 31,84%. Всяка от уговорените месечни
вноски включвала два компонента: главница и договорна лихва.
Твърди се, че длъжникът е преустановил плащанията, като е пропуснал
1
да погаси три последователни месечни вноски съгласно погасителния план, а
именно вноски с падежи 15.11.2019г., 15.12.2019г. и 15.01.2020г. С оглед на
това и на основание чл. 16, т. 2 от договора възникнало основание за
обявяване на неговата предсрочна изискуемост. Кредиторът обявил такава
като изпратил уведомление до ответника получено лично от него на
15.10.2020 г.
За дължимите по процесният договор суми ищцовото дружество
образувало ч.гр.д. №***/2020г. по описа на Районен съд – Русе и срещу
ответника била издадена заповед за изпълнение.
С оглед дадени от съда указания за предявяване на иск за установяване
на вземането по издадената заповед, се моли в настоящото производство да
бъде признато за установено, че ответникът ВЛ. СТ. М. като
кредитополучател по Договор за потребителски кредит № **** от
15.03.2019г. дължи на „Ти Би Ай Банк“ ЕАД сумата в общ размер на
16329,56лв., от които: незаплатена главница в размер на 12 240,86лв.,
договорна лихва в размер на 3572,88лв. за периода от 15.11.2019г. –
15.10.2020г., обезщетение за забава в размер на 515,82лв. за периода
15.11.2019г. до 16.11.2020г., ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на заявлението по чл. 417 ГПК – 01.12.2020г. до окончателното
изплащане на задължението. Претендират се и направените по делото
разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответникът изразява становище за
допустимост, но за неоснователност и недоказаност на предявеният иск.
Твърди се, че процесният договор е сключен в нарушение на действащия
Закон за кредитните институции, Закон за потребителския кредит и Закон за
задълженията и договорите. Ответникът не бил разбрал и не подписал
документи с ясното съзнание колко точно е размера на уговорената лихва,
разноските, свързани с кредита, както и допълнителните клаузи. Ответникът
подписал договора при неравноправни условия и клаузи, като част от тях
останали неясни за него. Поради това била нарушена разпоредбата на чл. 22
ЗПК и се твърди, че процесният договор е нищожен в частта относно
клаузите му, с които са уговорени лихви по кредита, застрахователни премии
и такси за оценка на риска. Липсвали правила за определяне на възприетия
годишен лихвен процент. Завишен бил размерът на застрахователните премии
по кредита в размер на 2879,71лв., без да е предоставена възможност за избор
2
от страна на кредитополучателя на застрахователно дружество. Дължимите
лихви се определяли едностранно от кредитодателя, поради което ответникът
се позова на чл. 26 ЗЗД. Размерът на лихвите значително надхвърлял
законната, а и такива лихви не се дължали за периода на извънредното
положение. Оспорва се и дължимостта на еднократната такса за оценка на
риска в размер на 1425,57лв. като неравноправна. Твърди се, че уговорените
лихвен процент и годишен процент на разходите водели до повишаване на
дължимата сума по процесния договор на 23683,64лв. при отпуснат размер на
кредита само от 9000лв. Всичко това сочело, че процесният договор е
недействителен, сключен в нарушение на императивни правила и норми на
ЗПК. Поради това се моли предявеният иск да бъде отхвърлен като
неоснователен и недоказан.
Съобразявайки становищата на страните, събраните по делото
доказателства по вътрешно убеждение и приложимият закон, съдът прие
за установено от фактическа страна следното:
На 15.03.2019г. между страните по делото е сключен договор за
потребителски кредит №****, по силата на който ищцовото дружество е
предоставило на ответника паричен кредит в размер на 9000лв. и е
финансирало заплащането на еднократна такса за оценка на риска в размер на
1425,57лв. и заплащането на две застрахователни премии с общ размер от
2879,71лв., или общата сума, която е отпусната в заем на ответника според
договора възлиза на 13305,28лв. и която е следвало да бъде издължена в срок
до 15.03.2023г. на 48 месечни погасителни вноски - 47 в размер на 493,40лв. и
една в размер на 493,84лв. Уговореният ГЛП по договора е в размер на
31,84%., а ГПР на 46,87%. Общата дължима сума по договора е изчислена на
23 683,64лв.
На 15.10.2020г. е връчено уведомление от ищцовата банка на
ответника, с което е обявено задължението му по процесния договор за
изцяло и предсрочно изискуемо поради неизпълнение от негова страна на
задължението му да заплати вноски с падежи 15.11.2019г., 15.12.2019г. и
15.01.2020г.
По депозирано от ищцовата банка заявление е образувано ч.гр.д.
№***/2020г. по описа на РС – Русе и срещу ответника е издадена Заповед
№***/02.12.2020г. за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 ГПК за дължимите суми по процесния договор, а именно:
3
12240,86лв. изискуема главница, ведно със законната лихва върху главницата
считано от 30.11.2020г. до окончателното заплащане на задължението,
3572,88лв. договорна лихва за периода 15.11.2019г. до 15.10.2020г., 515,82лв.
обезщетение за забава върху просрочената главница за периода 15.11.2019г.
до 16.11.2020г., както за сумите 326,59лв. държавна такса и 150лв.
юрисконсултско възнаграждение.
Според заключението на изготвената по делото съдебноикономическа
експертиза, към момента на депозиране на заявлението по чл. 417 ГПК по
процесния кредит са заплатени суми за погасяване на задължението на
ответника в общ размер на 2480,32лв. Вещото лице е изчислило, че размерът
на останалите неизплатени месечни вноски по процесния договор към дата на
входиране на заявлението по чл. 417 ГПК по компоненти са 12240,86лв.
главница, 3572,88лв. договорна лихва, 515,74лв. обезщетение за забава, а в
случай, че съгласно ЗМДВИП от 13.03.2020г. до 15.05.2020г. не се начислява
обезщетение за забава, то размерът на последното ще бъде 445,85лв. Вещото
лице е посочило, че на 18.04.2019г. кредиторът е превел по банков път
застрахователните премии посочени в договора за кредит на ЗК „Уника
Живот“ АД в размер на 1425,60лв. и на ЗК „Уника“ АД в размер на 1454,11лв.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
Искът за установяване на вземането на ищцовото дружество по
издадената в негова полза заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК е предявен в
срока по чл. 415 ГПК и след дадено от съда указание по реда на чл. 415, ал.1
т.1 ГПК, поради което се явява процесуално допустим.
Представените по делото и неоспорени писмени доказателства
установяват възникването на твърдяното в исковата молба облигационно
правоотношение между страните по договор за кредит. Установява се
получаването от ответника на посочената в заем сума от 9000лв., както и
заплащането от кредитора на две застрахователни премии на трети лица –
застрахователни дружества, по сключени между тях и ответника
застрахователни полици. Няма спор по делото за дължимите според клаузите
на договора суми от ответника за погасяване на задължението му, както и за
размера на платеното от него. Спорен е въпросът относно действителността
на процесния договор и на отделни негови клаузи, определящи размера на
дължимата такса за „оценка на риска“ в размер на 1425,57лв. за заплащането
4
на две застрахователни премии и техния размер общо 2879,71лв., както и
клаузите определящи размера на ГЛП и ГПР.
Безспорно е, че по отношение на процесния договор намират
приложение специалните норми на ЗПК и общите на ЗЗД. Съгласно чл. 22
ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и
20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е
недействителен.
В процесния договор, кредиторът е инкорпорирал погасителния план –
чл. 11, ал.2. Същият съдържа посочване единствено размера на дължимата
погасителна вноска и падежните им дати. Липсва обаче в погасителния план
разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата,
лихвата, изчислена на базата на лихвения процент, и когато е приложимо,
допълнителните разходи, каквото е императивното изискване на чл.11, ал.1
т.12 ЗПК. Това нарушение съгласно чл. 22 ЗПК дава основание за
прогласяване недействителността на целия договор за кредит и без да бъдат
обсъждани, а дори и да не са налице други нарушения на горепосочените
нормативни изисквания. С оглед нормата на чл. 23 ЗПК, който намира
приложение към спора, когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не
дължи лихва или други разходи по кредита, т.е. длъжникът дължи да
възстанови на кредитора чистата стойност на предоставения финансов
ресурс.
Само за пълнота на изложеното и доколкото е направено възражение в
тази насока, следва да се отбележи, че в съдебната практика трайно се
приема, че противоречаща на добрите нрави е уговорка, предвиждаща
възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер на законната лихва
(а за обезпечени кредити – двукратния размер на законната лихва). В тази
насока са и Решение № 906/30.12.2004 г. по гр. д. 1106/2003 г. на ВКС, 2 г. о.;
Решение № 378/18.05.2006 г. по гр. д. 315/2005 г. на ВКС, 2 г. о.; Решение №
1270/09.01.2009 г. по гр. д. 5093/2007 г. на ВКС, 2 г. о.; Определение №
901/10.07.2015 г. по гр. д. 6295/2014 г. на ВКС, 4 г. о. Следователно при
преценка съответствието на спорната договорна клауза с добрите нрави,
следва да се вземе предвид съотношението между уговорения с нея размер на
възнаградителна лихва и законната лихва. Уговорената с процесния договор
възнаградителна лихва в размер на 31,84% годишно е по-висока от
5
трикратния размер на законната лихва към датата на сключване на договора –
30,00%. (при справка в сайта на БНБ към дата на сключване на договора ОЛП
на БНБ е 0,00%). С оглед на изложеното, следва да се приеме, че е налице и
още едно основание за недължимост на претендираната от ищеца договорна
лихва по процесния договор.
При това положение следва ответникът като кредитополучател да
върне чистата стойност на предоставения му финансов ресурс. В случая това
е размерът на сумата от 9000лв. която му е предоставена и заплатените от
негово име и за негова сметка от кредитора като посредник две
застрахователни премии в общ размер на 2879,71лв. За достигане до този
извод съдът съобразява следното: в конкретния случай в процесния договор
ясно и категорично е посочено, че двете застраховки не са условие за
отпускане на кредита. Съгласно чл. 18 от процесния договор, потребителят не
е длъжен да предостави обезпечения на кредитора, а в чл. 7.2.2 е уредено, че
при желание от страна на потребителя да сключи някоя от застраховките или
да се присъедини към някоя от застрахователните програми, предлагани от
Кредитора при условията на чл.19 (където изрично е записано, че
потребителят не е длъжен да сключва застраховка), частта от средствата по
кредита, представляваща дължимата премия за конкретната застраховка, се
превежда директно от кредитора по банковата сметка на съответния
застраховател. Поради тези достатъчно ясни формулировки в договора, няма
основание да се приеме, че сключването на две застраховки и заплащането на
дължимите за тях премии е било „наложено“ на ответника и те са били
необходимо условие за получаване на кредита. С процесния договор
ответникът е изразил желание да сключи две застраховки с трето лице и е
упълномощил кредитора да заплати застрахователните премии, като е поел
задължение за връщане на сумите за тях. Следователно недействителността
на кредитното правоотношение не влече недействителност на поетото
задължение от ответника за връщане на сумите платени по застраховките.
Високият размер на последните не би могъл да обоснове нищожността на
сключените застраховки и отпадане на задължението на ответника да
възстанови заплатените от кредитора суми по застраховките, още повече, че
кредиторът не е страна по застрахователното правоотношение, а е действал
само като застрахователен агент. Поради това евентуалната недействителност
на тези застрахователни договори не би могла да бъде противопоставена на
6
кредитора, който се явява трето лице, на което при всички случаи ответникът
дължи възстановяване на платените застрахователни премии. Дори при
недействителност на договора за кредит, ответникът и неговите наследници
се явяват ползващи се лица по застрахователните договори (същите обвързват
страните по тях) и биха могли да се възползват от тях.
За разлика от премиите по застраховките, еднократната такса за оценка
на риска не следва да се дължи при недействителен договор за кредит. Тя не
представлява усвоен от ответника кредитен ресурс.
По изложените съображения общото задължение на ответника към
ищцовата банка възлиза на 11879,71лв.(9000+2879,71лв). От това задължение
следва да се извади сумата от 2480,32лв., която според изготвената
експертиза представлява реално направени вноски за погасяване на кредита,
т.е. остатъкът от дължимата главница по договора е в размер на 9399,39лв.
Следва да се приеме, че с изпратеното до ответника на 15.10.2020г.
уведомление от банката за предсрочна изискуемост, от него е изискано
връщане на получената в заем сума, т.е. уведомлението при недействителен
договор за кредит следва да се приеме, че има функцията на покана за
плащане на дължимото по безвъзмезден договор за паричен заем, по който не
е уговорен срок. Поради това считано от 15.10.2020г. ответникът е изпаднал в
забава за задължението от 9399,39лв. и дължи обезщетение в размер на
законната лихва до депозиране на заявлението по чл. 417 ГПК, или по-точно
до 16.11.2020г. (до тази дата е претендирано в заповедното производство) или
сумата от 86.17лв.
С оглед на изложеното, предявеният установителен иск следва да бъде
уважен за сумата от 9399,39лв. главница и отхвърлен до пълния предявен
размер от 12240,86лв., изцяло отхвърлен по отношение на претендираната
договорна лихва в размер на 3572,88лв., а в частта за претендираното
обезщетение за забава уважен за сумата от 86,17лв. и отхвърлен за пълния
предявен размер от 515,82лв.
При този изход на спора в тежест на ответника следва да се възложат
направените от ищеца разноски за настоящото и заповедното производства в
размери пропорционално на уважената част от исковете. За настоящото
производство дължимите разноски са в размер на 526,26лв (от общо
направените 905,96лв.), а за заповедното производство 276,84лв. (от общо
направени 476,59лв.).
7
В полза на ответника следва да се присъдят разноски за настоящото
производство пропорционално на отхвърлената част от исковете – 461,03лв.
Така мотивиран, районният съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че ВЛ. СТ. М. ЕГН**********,
дължи на "ТИ БИ АЙ БАНК" ЕАД, ЕИК131134023, със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. „Димитър Хаджикоцев“ №52-54, представлявано
от Николай Георгиев Спасов и Александър Чавдаров Димитров сумите
9399,39лв. главница, ведно със законната лихва от 30.11.2020г. до
окончателното й изплащане, 86,17лв. обезщетение за забава за периода от
15.10.2020г. до 16.11.2020г., за които суми е издадена Заповед
№***/02.12.2020г. за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 ГПК по ч.гр.д.№***/2020г. по описа на РС - Русе.
ОТХВЪРЛЯ предявения от ТИ БИ АЙ БАНК" ЕАД, ЕИК131134023
срещу ВЛ. СТ. М. ЕГН********** установителен иск в частта за сумите над
9399,39лв. до пълния предявен размер от 12240,86лв. за главница, 3572,88лв.
договорна лихва за периода от 15.11.2019г. – 15.10.2020г. и за сумата над
86,17лв. до пълния предявен размер от 515,82лв. обезщетение за забава за
периода 15.11.2020г. до 16.11.2020г., за които суми е издадена Заповед
№***/02.12.2020г. за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 ГПК по ч.гр.д.№***/2020г. по описа на РС - Русе.
ОСЪЖДА ВЛ. СТ. М. ЕГН**********, със съдебен адрес гр. Русе,
ул. „Църковна Независимост” №3, ет.4, офис 15 адв. Л. М., да заплати на
"ТИ БИ АЙ БАНК " ЕАД, ЕИК131134023, сумата от 526,26лв. разноски за
настоящото производство и сумата от 276,84лв. разноски по ч.гр.д.
№***/2020г. по описа на РС – Русе.
ОСЪЖДА "ТИ БИ АЙ БАНК" ЕАД, ЕИК131134023, със седалище и
адрес на управление гр. София, ул. „Димитър Хаджикоцев“ №52-54,
представлявано от Николай Георгиев Спасов и Александър Чавдаров
Димитров, да заплати на ВЛ. СТ. М. ЕГН**********, със съдебен адрес гр.
Русе, ул. „Църковна Независимост” №3, ет.4, офис 15 адв. Л. М., сумата от
461,03лв. разноски за настоящото производство.
8
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Русе в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
9