№
гр. Ихтиман, 13.08.2020 г.
РАЙОНЕН СЪД - ИХТИМАН, пети състав, в открито съдебно заседание на 09.07.2020 г. в състав:
при секретаря Надя Борисова разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 304/2020 г. по описа на съда и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 12 и сл. от ЗЗДН.
Образувано е по молба по чл. 8 ЗЗДН от Б.А.Б. и Р.С.Б. за налагане на мерки за закрила от домашно насилие против ответника Ц.С.С..
Молителите твърдят, че спрямо тях от ответника, с когото се намират в родствена връзка, са извършени актове на психическо и физическо насилие.
Ответникът
оспорва молбата.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства и доводите на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
По допустимостта на молбата:
Ответникът е лице, с което молителката Б. се намира в родство по съребрена линия втора степен - брат и лице, с което молителят Б. се намира в родство по сватовство втора степен - съпруг на сестрата на ответника, поради което молбата е подадена от лица, които имат право да търсят защита по реда на ЗЗДН, съгласно чл. 3, т. 6 и т. 7 ЗЗДН, срещу лице, което има право да отговаря по молбата. Иначе казано налична е активна и пасивна процесуална легитимация на страните.
В молбата се
сочат три потенциални акта на домашно насилие.
1. Причиняване
на средна телесна повреда през 2013 г. на молителя Б. чрез удари с тежък
предмет и отправени заплахи с убийство спрямо него и семейството му.
2. Отправени
спрямо молителите обиди, псувни, закани с убийство, докато държи секира в ръце,
с която удрял по стълбите на 09-10 май 2020 г.
3. Отправени спрямо молителите псувни, викове, агресивно поведение, удари със секира по парапета, закани с убийство на 27.05.2020 г.
Молбата на молителя Б., в частта, в която се твърди причиняване на средна телесна повреда през 2013 г. от ответника С. чрез удари с тежък предмет и отправени заплахи с убийство спрямо него и семейството му е процесуално недопустима, тъй като е подадена на 28.05.2020 г. - след изтичане на едномесечния преклузивен срок от извършване на акта на домашно насилие. Поради това на основание чл. 130 ГПК следва да бъде върната в тази част като недопустима поради липсата на положителна процесуална предпоставка за развитие на процеса.
В останалата част молбата е подадена в едномесечния срок по чл. 10, ал. 1 ЗЗДН и доколкото е налице активна и пасивна процесуална легитимация на страните, е допустима.
Молбата е с правно основание чл. 8 ЗЗДН и цели постановяването на мярка за защита от домашно насилие. Актът на домашно насилие по чл. 2, ал. 1 ЗЗДН е всякога умишлен акт на извършителя - такъв, при който той съзнава насилническия характер на действието си. Актът на домашно насилие по чл. 2, ал. 2 ЗЗДН може да бъде преди всичко извършен по непредпазливост - всеки, който извършва домашно насилие към друго лице в присъствието на дете действа най-малкото непредпазливо по отношение възможността да увреди психиката на детето или най-малкото да уплаши детето. Защита по реда на ЗЗДН може да се търси при актове, извършени от лица, посочени в разпоредбата на чл. 3 ЗЗДН, от пострадалите лица. Защита може да се търси и в името на други лица в хипотезите на процесуална субституция - чл. 8, т. 2, 3 и 4 ЗЗДН.
Мерките за закрила от домашно насилие по чл. 5, ал. 1 ЗЗДН, макар и налагани при установяване на конкретни актове на домашно насилие, не представляват наказания, налагани на извършителя, а мерки за защита на пострадалото лице. Те не целят да въздействат предупредително и възпитателно върху психиката на извършителя, за да може той в бъдеще да има законосъобразно поведение и да има уважение към спазване на законовите и морално-етичните норми, а целят закрилата на пострадалото лице понастоящем и в периода, в който действа мярката. Ето защо съдът може да наложи една или дори няколко тежки мерки за закрила, макар конкретният извършен акт, за който съдът е сезиран, да е наглед незначителен, ако констатира, че към датата на устните състезания поведението и нагласите на извършителя са за продължаване на насилническите действия. И обратно, съдът може да наложи най-леката мярка за закрила, дори ако актът на домашно насилие е много тежко посегателство над пострадалото лице, ако към датата на устните състезания по делото има обективни данни, че извършителят няма изглед да продължава с насилническото си поведение - преустановил ги е окончателно. При определянето на мерките по чл. 5, ал. 1 ЗЗДН съдът изследва както поведението на пострадалото лице, обективирано в конкретния акт на домашно насилие, така и цялото предходно и последващо поведение на това лице и на околните, което има значение за степента на опасност пострадалото лице да пострада от актове на домашно насилие.
От друга страна, глобата по чл. 5, ал. 4 ЗЗДН е наказание и за индивидуализирането му съдът съобразява както тежестта на извършения акт на насилие, така и обществената укоримост и опасност на извършителя и нуждата от превъзпитание.
За да бъде уважена молба за защита от домашно насилие е необходимо при условията на пълно и главно доказване молителят да докаже, че спрямо него е осъществена форма на умишлено насилствено поведение, изразяваща се в засягане или заплаха от засягане на определени блага - ценности (живот, здраве, емоции, лична свобода и неприкосновеност, имущество и други), съпроводено от стремеж за поставяне под контрол, налагане на собствени позиции или унизяване, осъществено против волята и желанията му, което е противоправно, противоречащо на добрите нрави и надхвърлящо границите на нормалното житейско поведение.
В настоящия случай твърдените актове на домашно насилие са недоказани.
Страните са във влошени взаимоотношения. С Решение по гр.д. № 49/2008 г. по описа на РС - Ихтиман, влязло в сила на 14.03.2008 г., ответникът С. е задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо молителката Р.Б. и му е забранено да приближава, обитаваното от нея жилище, представляващо втори етаж от източния близнак на полумасивна сграда - къща.
По делото не са ангажирани никакви годни доказателства, които да докажат твърденията на молителите, че на 09-10 май 2020 г. ответникът Б. е отправил спрямо тях обиди, псувни, закани с убийство, докато държи секира в ръце, с която удрял по стълбите.
В разпита на свидетелката Т. Б. - дъщеря на молителите, както и на полицейския служител С.К. не се навеждат твърдения за факти от обективната действителност, осъществени на 09-10 май 2020 г. Същите касаят единствено семейна свада, осъществена на 27- ми май 2020 г.
Декларациите по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, депозирани от молителите, нямат доказателствена стойност, тъй като липсва изложена каквато и да е конкретика. Не са посочени дата, време, място и акт на насилие, който да се твърди, че извършен спрямо всеки от молителите. При това положение разпоредбата на чл. 13, ал. 3 ЗЗДН не намира приложение, тъй като не може ответникът да търпи негативи и ограничения в правната си афера само въз основа на общи и неконкретни твърдения, които не съдържат факти, а правни оценки, тъй като същият не е в състояние да организира адекватно защитата си срещу лишени от конкретика твърдения с оценъчен характер.
По отношение на твърдението на молителите, че спрямо тях на 27.05.2020 г. ответникът е отправил псувни, викове, агресивно поведение, удари със секира по парапета, закани с убийство:
От показанията на свид. К., на свид. Б., преценени по реда на чл. 172 ГПК и от писмо началника на РУ на МВР - Ихтиман с вх. № 2605/01.07.2020 г. следва извод, че на 27.05.2020 г. в малките часове на нощта е имало битов скандал между страните по делото, развил се на стълбищната площадка в частта от къща, в който живеят. Молителят Б. и ответникът С. са си разменяли обиди, като ответникът е бил в нетрезво състояние.
Съдът кредитира изцяло показанията на свид. К., в които излага, че при проверка на депозиран сигнал установил ответникът, който бил в нетрезво състояние. Неговият колега Х.З. извършил проверка на стаите в жилището обитавано от ответника С., но не открил секирата, за която бил подаден сигнал до органите на МВР. Имало е размяна на обиди между молителя Б. и ответника Саноев, но последният не е бил агресивен, като никой от двамата не е изглеждал притеснен или уплашен от случилото се. Свидетелят е равно отдалечен от двете страни, тъй като е полицейски служител, който споделя възприятията си относно изпълняваните от него служебни задължения. Няма данни за лични отношения като познанство или приятелство между свидетеля и страните. По тази причина не може да се счита за предубеден от изхода на производството. Показанията му са логични, последователни и нестрадащи от вътрешни противоречия, с оглед на което трябва да бъдат кредитирани в цялост. Не могат да бъдат споделени възраженията на молителя Б. срещу достоверността на показанията на свид. К. в смисъл, че секира не е намерена, тъй като не е направена проверка от полицейските служители на една от стаите. Подобно твърдение е нелогично, тъй като след като молителят е присъствал по време на проверката - бил е на площадката пред апартамента и е възприемал случилото се, видно от показанията на свид. К., е необяснимо защо не е посочил на полицейските служители къде се намира секирата, с която той и молителката Б. са били заплашвани, след като е знаел точното ѝ местонахождение.
Съдът не кредитира в цялост показанията на свид. Б.. Същата е дъщеря на молителите, с оглед на което е заинтересована от изхода на делото. В този смисъл тя има интерес да излага твърдения, съвпадащи с тезата на своите родители - молителите. Показанията ѝ не намират подкрепа в останалите доказателства, а са косвено опровергани. Това е така доколкото от показанията на свид К. не се установява при полицейската проверка, осъществена малко след като свидетелката се е прибрала в дома си, ответникът да е бил агресивен и/или да е имал секира, с която да заплашва молителите. На следващо място, свидетелката Б. не е възприела началото на инцидента. Молителите не доказват как е започнал конфликтът, кой е бил неговият инициатор, а тя също не свидетелства в тази посока. Твърденето на свидетелката Б., че само ответникът е бил агресивен и е отправял заплахи, държейки брадва, а молителите единствено са го призовавали да се успокои, са категорично опровергани от показанията на свид. К.. Последният недвусмислено сочи че и молителят Б. и ответникът са отправяли обидни думи и реплики един към друг. Свидетелства още, че молителят Б. е направил опит да влезе в апартамента на ответника и е бил спрян от полицейските служители. Подобно поведение няма никакво обяснение, освен необективност и едностранчивост на показанията на свид. Б., тъй като ако твърденията ѝ са достоверни, няма разумна причина поради която един уплашен от нападателя си човек да иска да влезе в апартамента на последния, поради което да трябва да бъде спиран от дошлите на място полицейски служители. Не следва да се игнорира фактът, че ответникът е бил сам по време на процесната ситуация, поради което практически е лишен от процесуална възможност да обори твърденията на молителите, което налага изключително внимателно съпоставяне на показанията на свидетелите, които не са заинтересовани от изхода на делото. В случая поради констатираните противоречия достоверността на показанията на свидетелката в частта, в която твърди, че ответникът е казал на родителите ѝ „Ще ви убия“, както и че ги е заплашвал чрез секира, не следва да бъдат кредитирани.
Както беше посочено декларациите по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН са лишени от доказателствена стойност поради липсата на твърдения за факти, с оглед на което не могат да бъдат ценени като подкрепящи тезата на която и е от страните.
За пълнота следва да се посочи, че предвид разпоредбата на чл. 18, ал. 4 вр. § 1 от ЗЗДН вр. 146, ал. 3 ГПК в първото съдебно заседание с приемане на доклада, страните са длъжни да представят всички известни им доказателства и да изчерпят доказателствените си искания, тъй като същите се преклудират. В случая на страните в производството е изяснено това тяхно задължение, както и последиците от неизпълнението му. Въпреки това молителите в първото съдебно заседание ангажираха единствено искане за разпит на един свидетел - полицейския служител, задържал ответника, който следваше да бъде допълнително идентифициран и на тяхната дъщеря, а ответникът инвокира доказателствени искания за приемане на писмени доказателства и молителката да даде обяснения. При това положение е преклудирано искането на страните за разпит на втори полицейски служител, осъществил проверката, както и за приобщаване на изготвена докладна записка, отправени във второто съдебно заседание по делото, тъй като не се твърди това да са новооткрити факти и обстоятелства. Трябва да се поясни още, че за съдебно заседание са призовани двама полицейски служители, не защото е допуснат разпит на двама свидетели, а защото молителят е отправил искане да бъде разпитан в качеството на свидетел полицейският служител задържал ответника на 27.05.2020 г., но от писмо началника на РУ на МВР - Ихтиман с вх. № 2605/01.07.2020 г. се установява, че на посочената дата ответникът не е бил задържан, а е била осъществена проверка по сигнал спрямо него от двама полицейски служители. За да не става причина уточняването на искането кой от двамата полицейски служител да бъде разпитан в качеството на свидетел, са призовани и двамата, но това не променя уваженото своевременно искане на молителя да бъде допуснат разпит на един свидетел. Искането за допускане на разпит на втори свидетел по естеството си е ново доказателствено искане и както беше посочено е преклудирано. Същото важи и за отправеното от ответника във второто съдебно заседание искане за приобщаване на докладна записка. Те са преклудирани предвид разпоредбата на чл. 18, ал. 4 вр. § 1 от ЗЗДН вр. 146, ал. 3 ГПК, тъй като не се твърди, че касаят новооткрити или нововъзникнали обстоятелства.
Предвид изложеното съдът намира за недоказани, че спрямо молителите на 27.05.2020 г. ответникът е имал агресивно поведение, ударял е със секира по парапета, заканвал се е с убийство, от което те били силно уплашени. Не се доказва и че ответникът е обиждал молителката Б.. Тези твърдения не са несъмнено доказани при условията на пълно и главно доказване.
Колкото до безспорно установената фактическа обстановка, че на 27.05.2020 г. в малките часове е имало битов скандал между страните по делото, развил се на стълбищната площадка в частта от къща, в която живеят, като молителят Б. и ответникът С. са си разменяли обиди, като ответникът е бил в нетрезво състояние, съдът намира, че то не покрива критериите на чл. 2, ал. 1 ЗЗДН, за да бъде акт на домашно насилие. Касае се за обикновен битов конфликт между страните, които са във влошени взаимоотношения. Показателно в този смисъл е обстоятелството, че молителят Б. не е бил уплашен от случилото се при появата на полицейските служители, като дори е направил опит да влезе в дома на ответника и е бил спрян от полицаите, както и от това, че молителката Б., видно от обясненията ѝ, е посетила дома на ответника след инцидента. При това положение не може да се направи извод, че поведението на ответника е израз на стремежа за манифестиране на доминантно поведение спрямо молителите, чрез който да демонстрира стремеж за поставяне под контрол налагане на собствени позиции или унизяване, осъществено против волята и желанията им. Поведението му, макар и морално неприемливо, не е акт на психическо насилие, а обикновена проява в рамките на емоционално-наситена атмосфера, на която не се доказва той да е бил инициатор или единствена активна страна. Не се доказва извършеното да е насочено към предизвикване на негативна промяна в психическото здраве на молителите, а може да се направи извод, че представлява реакция на възникнаналия конфликт. Установеното поведение не нахвърля границите на обществено определената в конкретната ситуация реакция. Това се подкрепя и от поведението на молителя Б., който също е отправял обиди към ответника, т.е. мислим е изводът, че това е начинът, по който страните решават конфликтите помежду си. Ако беше друг, то всяка от потърпевшите страни щеше да постъпи правомерно като сигнализира за наличието на проблем до компетентните органи без да влиза в ненужни конфронтации, които да усложнят ситуацията, особено след като страните са напълно наясно с разрива в комуникацията помежду им.
По изложените съдът намира, че молбата следва да бъде оставена без уважение и да бъде отказано издаването на заповед за съдебна защита в полза на молителите против ответника.
Като съобрази изхода на делото и разпоредбата на чл. 11, ал. 3 от ЗЗДН вр. с чл. 3 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, съдът следва да осъди всеки един от молителите да заплати по сметка на Районен съд - Ихтиман държавна такса по молбата за защита в размер на 25 лева.
На основание чл. 11, ал. 3 ЗЗДН молителката Р.Б. следва да бъде осъдена заплати сторените от ответника разноски за адвокатско възнаграждение. В случая от приложения договор за правна защита и съдействие се доказва, че ответникът е заплатил адвокатски хонорар в размер на 1 000 лв. Размерът не е изрично диференциран каква част е дължима по молбата за защита по молбата, депозирана от молителя Б. и каква част е дължима за защита по молбата, депозирана от молителката Б., които са активно субективно съединени спрямо ответника. Поради това следва да се приеме, че възнаграждението платено за защита по всяка от тях е равно, т.е. по 500 лв. При това положение молителката Б. следва да бъде осъдена да заплати на ответника сумата от 500 лв. разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.
По отношение на възражението с правно основание § 1 ЗЗДН вр. чл. 78, ал. 5 ГПК, направено от молителя Б., същото е основателно. Това е така, защото делото не разкрива сериозна фактическа и правна сложност. В молбата са изложени твърдения за три акта на домашно насилие, които не предполагат множество доказателствени усилия. Последното се потвърждава и от обстоятелството, че делото е разгледано в рамките на две съдебни заседания. От правна страна също не поставя сериозни правни предизвикателства. При това положение платеното адвокатско възнаграждение за защита от молбата, депозирана от молителя Б., е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото и на основание § 1 ЗЗДН вр. чл. 78, ал. 5 ГПК следва да бъде намалено до минимума, предвиден в разпоредбата на чл. 22 Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения - 400 лв.
С оглед на изложеното съдът
ПРЕКРАТЯВА производството и ВРЪЩА молбата за защита от домашно насилие, депозирана от Б.А.Б., ЕГН **********, с адрес ***, в частта, в която се твърди, че ответникът Ц.С.С., ЕГН **********, с адрес *** извършил акт на домашно насилие, изразяващ се в причиняване на средна телесна повреда през 2013 г. на молителя Б. чрез удари с тежък предмет и отправени заплахи с убийство спрямо него и семейството му като недопустима.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата за защита от домашно насилие, депозирана от Б.А.Б., ЕГН **********, с адрес *** и от Р.С.Б., ЕГН ********** с адрес *** за налагане на мерки за защита от домашно насилие срещу Ц.С.С., ЕГН ********** с адрес ***, в останалата част като НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОТКАЗВА ДА ИЗДАДЕ заповед за съдебна защита, с която по отношение на ответника да бъдат взети мерките по чл. 5, ал. 1 от ЗЗДН.
ОСЪЖДА Р.С.Б., ЕГН ********** с адрес ***, да заплати на РС - Ихтиман по сметка на РС - Ихтиман държавна такса в размер на 25 лв.
ОСЪЖДА Б.А.Б., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на РС - Ихтиман по сметка на РС - Ихтиман държавна такса в размер на 25 лв.
ОСЪЖДА Р.С.Б., ЕГН ********** с адрес ***, да заплати на Ц.С.С., ЕГН ********** с адрес *** сумата от 500 лв. - разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Б.А.Б., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати Ц.С.С., ЕГН ********** с адрес *** сумата от 400 лв. - разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския окръжен съд в седемдневен срок от връчването му на страните.