Р Е Ш Е Н И
Е
№
гр. Кърджали, 08.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Кърджали в открито заседание
на дванадесети декември през две хиляди и двадесет
и трета година в състав:
СЪДИЯ:
АЙГЮЛ ШЕФКИ
при секретаря Павлина Петрова, като разгледа докладваното
от съдия Шефки адм.
дело
№ 373/2023 г. по описа на КАС, и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, във вр. с чл.70
от Закона за гражданската
регистрация /ЗГР/.
Делото е образувано по жалба от А.Ф.Ю., подадена чрез адв. Д.Л. срещу
мълчалив отказ за издаване на акт за раждане
на детето А.Ф.Ю. от длъжностното лице
по гражданска регистрация при Община Момчилград.
Жалбоподателката твърди,
че е депозирала молба с вх.№9400-2888/15.08.2023 г. за издаване на акт за раждане
на А.Ф.Ю., роден на *** г. във ***. Представила и документ за раждане, съставен
в ***, в който, като родители били вписани А.Ф.Ю. и Б. К. В.. Сочи, че не е налице
произнасяне на компетентния
орган в рамките на законоустановения срок, поради което
счита, че е налице мълчалив отказ на административния орган да се
произнесе по депозираната молба. Намира оспорения отказ за незаконосъобразен, като противоречащ
на материалния закон. Излага подробни съображения за грешно тълкуване
и прилагане на норми на националното право, правото на ЕС, както и на разпоредби
на Кодекса за международното частно право. Позовава се на съдебна практика. Иска отмяна на
оспорения мълчалив отказ. В писмено становище, чрез пълномощника си по делото,
поддържа подадената жалба. Претендира и направените по делото разноски.
Ответникът
по делото, чрез процесуалния
си представител, намира жалбата за неоснователна. В писмено становище,
представено от пълномощник сочи и недопустимост на жалбата, поради просрочие. По съществото на спора счита, че заявеното искане противоречи на българското законодателство, както и че удовлетворяването му би накърнило националната
идентичност на българската държава. Сочи, че неиздаването на български акт за раждане,
не представлява отказ за предоставяне на българско гражданство, ако детето е български гражданин по силата
на закона. Сочи също, че предоставянето
на българско гражданство е отделна административна процедура, която е извън предмета
на настоящото дело.
Съдът, като взе предвид постъпилата жалба, с наведените
в нея оплаквания и прецени събраните по делото доказателства,
приема за установено следното:
С
молба с вх.№9400-2888/15.08.2023 г. до кмета на община Момчилград, жалбоподателката А.Ф.Ю., на основание чл.72 от ЗГР, е поискала
издаване на акт за раждане на детето й - А.Ф.Ю., роден на *** г. във ***, като към
молбата е приложила и документ за раждане, съставен в ***.
По
делото е приложен и официален документ за раждане на детето А.Ф.Ю., съставен на
08.09.2022 г. от *** власти, ведно с Приложение 1 към него, видно от които, като
майка/родител на детето е вписана А.Ф.Ю., а като баща/родител е вписано лицето Б.
К. В..
Няма данни компетентният
административен орган да се е произнесъл по подадената молба.
При
така установените факти, съдът прави следните изводи:
Жалбата е допустима за разглеждане, като подадена от лице с правен интерес
и в законоустановения срок. В случая, молбата е подадена на 15.08.2023
г., като 7-дневния срок по чл. 57, ал.
2, вр. с чл.21,
ал.3 от АПК, за произнасянето на органа
е изтекъл на 22.08.2023 г.
В рамките на горния
7-дневен срок, кметът на община Момчилград,
който е и компетентния орган, по силата на чл. 35, ал. 3 ЗГР, не е извършил заявената услуга.
Не е налице
и указание за отстраняване на нередовности в заявеното искане, нито изричен
писмен акт, поради което
е налице мълчалив отказ на кмета на общината да се
произнесе по подаденото от жалбоподателката
заявление. Жалбата срещу
този отказ е подадена на 14.09.2023 г., или,
в едномесечния срок
по чл. 149, ал. 2 от АПК.
Разгледана
по същество, жалбата е основателна.
При
преценка на оспорения акт за съответствието му с материалния закон, съдът намира
следното:
В
случая не е спорно, че жалбоподателката е български гражданин
с постоянен адрес в ***. Установява се също от представения документ за раждане
на детето А., съставен от *** власти, че
жалбоподателката е вписана като майка/родител на
детето, а като баща/родител е вписано лицето Б. К. В..
Съгласно
чл. 69 от ЗГР, гражданите на Република България, които се намират в чужбина, могат
да поискат при спазване на българските или местните закони съставянето на актове
за гражданско състояние от съответния български дипломатически или консулски представител,
или от чуждестранните местни органи по гражданското състояние в мястото, където
са настъпили събитията, подлежащи на регистрация.
Съгласно
чл. 70, ал. 1 и ал.2 от ЗГР, български гражданин, който е поискал от местен орган
по гражданското състояние в чужбина съставянето на акт за гражданско състояние,
е длъжен да се снабди със заверен препис или извлечение от съставения акт и не по-късно
от шест месеца след съставянето му да го предаде или изпрати на българския дипломатически
или консулски представител в тази страна, като същевременно му съобщи постоянния
си адрес в Република България. Ако българският гражданин не е могъл да предаде или
изпрати съставения от местен орган по гражданското състояние в чужбина акт на български
дипломатически или консулски представител, той може да го представи направо на длъжностното
лице по гражданското състояние в общината по постоянен адрес, съгласно чл. 72, ал.
2, т. 1, 2 и 3, заедно с легализиран и заверен превод на български език /чл.70,
ал.2/.
В разглеждания случай,
жалбоподателката е отправила искане за издаване на акт
за раждане направо пред компетентното длъжностно лице по гражданското състояние
в община Момчилград, където е и нейният постоянен адрес, поради което е налице хипотезата
на чл. 70, ал. 2, във вр. с чл. 72, ал. 2, т. 1 ЗГР. В
тези случаи, единствената предпоставка за съставянето на акт за раждане на български
гражданин въз основа на препис от акта му за раждане, съставен от местен орган по
гражданското състояние в чужбина, е прилагането на заверен препис или извлечение
от акта заедно с легализиран и заверен превод на български език.
В съответствие с чл.
70, ал. 2, изр. 2 от ЗГР, към подаденото искане е приложен и съставения от *** власти
официален документ за раждане, придружен с удостоверение Приложение 1 по чл.7 от
Регламент ЕС 2016/1191 на Европейския парламент и на Съвета от 6 юли 2016 г. за
насърчаване на свободното движение на гражданите чрез опростяване на изискванията
за представяне на някои официални документи в ЕС. В тази връзка, приложените към
искането документи, изпълняват изискванията на горните разпоредби. По делото няма данни за предприета от органа процедура
по чл.30, ал.2 от АПК, за отстраняване на нередовности
в искането, като представените документи съдържат всички необходими данни по чл.
72, ал. 3, т. 1 ЗГР - името на титуляря, датата и мястото на раждане, пола и установения
произход, поради което са налице законовите предпоставки за издаване на акт за раждане
на детето А..
Неоснователни са и
съображенията на ответника, че заявеното искане противоречи на българското законодателство,
както и че удовлетворяването му би накърнило националната идентичност на българската
държава.
Действително, по аргумент
от чл.60 и чл.61 от Семейния кодекс произходът на детето се определя от една майка
и/или от един баща, респ. законодателят не е предвидил хипотеза, в която произходът
на едно дете да се определя от две майки или от двама бащи.
От друга страна, съгласно
чл. 7, ал. 1 и ал. 2 от Конвенцията за правата на детето /Конвенцията/, детето следва
да бъде регистрирано незабавно след раждането му и от рождение има право на име,
право да придобие гражданство и доколкото е възможно, право да познава и да бъде
отглеждано от своите родители. Държавите-страни по конвенцията осигуряват осъществяването
на тези права в съответствие с националното си законодателство и със задълженията
си, поети по съответните международни документи в тази област, особено когато в
противен случай детето би останало без гражданство". По силата на чл. 3, §
1 от Конвенцията, висшите интереси на детето са първостепенно съображение във всички
действия, отнасящи се до децата, независимо дали са предприети от обществени или
частни институции за социално подпомагане, от съдилищата, административните или
законодателните органи. Първостепенното значение на интереса на детето, особената
му закрила и зачитане на личността в семейството са нормативно закрепени и в чл.
24, § 2 от Хартата на основните права на Европейския съюз /ХОПЕС/, както и в чл.
2, т. 4 и т. 6 от Семейния кодекс.
В
случая няма спор,
че малолетното дете А. е български гражданин
по силата на чл.
25 от Конституцията на Република България и чл. 8 от ЗБГ и има установена биологична майка, която също е български гражданин, поради което съдебната
практика, на която се позовава
ответникът е неприложима.
Предвид българското си гражданство, детето се ползва със
статут и на гражданин на Европейския съюз. От своя страна, по отношение на децата-граждани на държава членка на Европейския съюз, които са родени в друга
държава и пребивават законно в нея, са приложими разпоредбите на член 21, § 1 от ДФЕС и член 4, § 3 от Директива 2004/38/ЕО от 29.04.2004 г.
С Решение от
14.12.2021 г. на Съда на ЕС /голям състав/ по дело С-490/20, задължително за всички
съдилища и учреждения в Република България, по силата
на чл.633 от ГПК, е постановено следното:
"Член 4, параграф
2 ДЕС, членове 20 ДФЕС и 21 ДФЕС, както и членове 7, 24 и 45 от Хартата на основните
права на Европейския съюз във връзка с член 4, параграф 3 от Директива 2004/38/ЕО
на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година относно правото на
граждани на Съюза и на членове на техните семейства да се движат и да пребивават
свободно на територията на държавите членки,
трябва да се тълкуват в смисъл, че по отношение на ненавършило пълнолетие
дете, гражданин на Съюза, чийто акт за раждане, съставен от компетентните власти
на приемащата държава членка, посочва като негови родители две лица от един и същ
пол, държавата членка, на която това дете е гражданин, е задължена, от една страна,
да му издаде карта за самоличност или паспорт, без да изисква предварително съставяне
на акт за раждане от своите национални власти, както и, от друга страна, да признае,
също както всяка друга държава членка, издадения от приемащата държава членка документ,
който позволява на това дете заедно с всяко от посочените две лица да упражнява
правото си свободно да се движи и да пребивава в рамките на територията на държавите
членки."
Разпоредбата на член
4, § 3 от Директива 2004/38/ЕО от 29.04.2004 г. относно правото на граждани на Съюза
и на членовете на техните семейства да се движат и да пребивават свободно на територията
на държавите-членки задължава българските власти да издадат документ за самоличност
или паспорт на детето, независимо от съставянето на нов акт за раждане на това дете,
като Република България не може да се позове на националното си право, за да откаже
да издаде документ за самоличност или паспорт на детето. Регистрирането на акт за
раждане предпоставя упражняване на правото на детето свободно
да се движи и да пребивава в рамките на територията на държавите членки, гарантирано
в член 21, § 1 от ДФЕС с всеки от двамата си родители. Тук следва да се отбележи,
че правата, признати с чл. 21, § 1 от ДФЕС, включват правото да се води нормален
семеен живот, заедно с членовете на семейството в Република България /вж. в този
смисъл е решение от 5 юни 2018 г., Coman и др.,
C-673/16, EU: C: 2018: 385/. СЕС е постановил, че задължението на Република България,
от една страна, да издаде карта за самоличност или паспорт на дете, което е неин
гражданин, но е родено в друга държава, чийто акт за раждане, съставен от властите
на тази друга държава, посочва като негови родители две лица от един и същ пол,
и от друга страна, да признае връзката на произход между това дете и всяко от тези
две лица при упражняването от детето на правата му по член 21 от ДФЕС, не нарушава
националната идентичност, нито застрашава обществения ред на Република България.
Освен това, в член
2, § 1 от Конвенцията за правата на детето е въведен принципът на недопускане на
дискриминация, независимо от расата, цвета на кожата, пола, езика, религията, политическите
или други възгледи, националния, етническия или социалния произход, имущественото
състояние, инвалидността, рождението или друг статут на детето или на неговите родители
или законни настойници.
Действително чл. 9
от Хартата предвижда, че правото на встъпване в брак и правото на създаване на семейство
са гарантирани в съответствие с националните закони, които уреждат упражняването
на тези права. В това отношение, съгласно действащото право на Съюза правилата за
гражданското състояние, към които спадат правилата за брака и произхода, са от компетентността
на държавите членки, а правото на Съюза не засяга тази тяхна компетентност. В този
смисъл държавите членки са свободни да предвидят или не в своето национално право
брака между лица от един и същ пол и качеството им на родители. По силата на чл.
4, § 2 от ДФЕС, Съюзът зачита националната идентичност на държавите членки, присъща
на техните основни политически и конституционни структури. Понятието "обществен
ред", като основание за допускане на изключение от основните свободи трябва
да се тълкува стриктно, така че обхватът му не може да бъде определян едностранно
от държавите членки без контрол от страна на институциите на Съюза. От това следва,
че позоваване на обществения ред може да се прави само в случай на реална и достатъчно
сериозна заплаха, засягаща основен обществен интерес /решение от 5 юни 2018 г.,
Coman и др., C-673/16, EU: C: 2018: 385, т. 44/. В конкретния
случай, издаването на акт за раждане на дете, в който да са вписани две лица от
един и същи пол и съответно признаването на връзката на произход между детето и
всяко от тези две лица при упражняването на правата му по чл. 21 от ДФЕС и свързаните
с него актове на вторичното право, не нарушава националната идентичност, нито застрашава
обществения ред.
В случая следва да
се зачете правото на личен и семеен живот, закрепено в чл. 32 от Конституцията на
РБ и висшия интерес на детето. От своя страна, зачитането на правото на семеен живот
по същество се характеризира с възможността дете и родител да живеят съвместно,
при условия, сравними с тези на другите семейства, като не трябва се прави разлика
на основание пола на родителите. Това обаче по никакъв начин не означава, че връзката
на произход между детето и двамата му родители ще бъде призната за цели, различни
от правата, които детето черпи от правото на Съюза. В тази връзка, в Решение от
14.12.2021 г. на СЕС по дело С-490/20 е прието, че в това отношение съгласно действащото
право на Съюза правилата за гражданското състояние, към които спадат правилата за
брака и произхода, са от компетентността на държавите членки, а правото на Съюза
не засяга тази тяхна компетентност. В този смисъл държавите членки са свободни да
предвидят или не в своето национално право брака между лица от един и същ пол и
качеството им на родители. При упражняването на тази компетентност обаче, всички
държави членки трябва да спазват правото на Съюза, и по-конкретно разпоредбите на
Договора за функционирането на ЕС относно признатата на всеки гражданин на Съюза
свобода да се движи и да пребивава на територията на държавите членки. Подобно задължение
не предполага държавата членка, на която е гражданин засегнатото дете, да предвиди
в националното си право лица от един и същ пол да имат качеството родители или да
признае за цели, различни от упражняването на правата, които това дете черпи от
правото на Съюза, връзката на произход между посоченото дете и лицата, които са
упоменати като негови родители в акта за раждане.
Във връзка с доводите
на ответника следва да се отбележи също, че обстоятелството, че в образеца на акта
за раждане се отразяват данни за майка и баща /съгласно установения образец по Приложение
№ 1 към чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № РД-02-20-9 от 21.05.2012 г. за функциониране
на единната система за гражданска регистрация/ не е основание за отказ да се регистрира
акта за раждане на детето, тъй като формалните пречки не следва да имат приоритет
пред правата на детето, посочени по-горе.
По
изложените съображения съдът приема, че оспореният
мълчалив отказ е незаконосъобразен и следва да се отмени. Преписката следва
да бъде върната
на административния орган за произнасяне по подадената от
жалбоподателката молба с вх.№9400-2888/15.08.2023 г., съобразно мотивите
на решението.
Предвид изхода на делото
и на основание чл. 143, ал. 1 АПК, на жалбоподателя се дължат направените по делото
разноски, общо в размер на 310 лева, от които 10 лв. за д.т. и 300 лв. за платено
адвокатско възнаграждение по приложения Договор за правна защита и съдействие.
Мотивиран от горното
и на основание чл. 172, ал. 2, вр с чл.173, ал.2 от от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ мълчалив отказ на кмета на община Момчилград да се
произнесе по молба с вх.№9400-2888/15.08.2023 г., подадена от
А.Ф.Ю., за съставяне на акт за раждане на детето
А.Ф.Ю..
ИЗПРАЩА преписката на кмета на община Момчилград, за произнасяне
по молба с вх.№9400-2888/15.08.2023
г., подадена от А.Ф.Ю.,
съгласно указанията по прилагането
на закона, съдържащи се
в мотивите на решението,
като ОПРЕДЕЛЯ едномесечен
срок за произнасяне,
считано от датата на влизане
в сила на съдебното решение.
ОСЪЖДА Община Момчилград да заплати
на А.Ф.Ю. с постоянен адрес в ***, ***, ЕГН **********, деловодни разноски в размер
на 310 лв.
Решението
може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването
му.
С Ъ Д И Я :