Р Е Ш Е Н И Е № 1649
гр. Бургас, 4 октомври
2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр. Бургас, в съдебно заседание на двадесет и шести септември, през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ГАЛИНА РАДИКОВА
при секретар СТОЯНКА АТАНАСОВА, като разгледа докладваното от съдия ГАЛИНА РАДИКОВА адм. д. № 1245 по описа за 2018 година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството
е
по
реда
на
чл.
145 и
сл.
от
АПК,
във
вр.
с
чл.
172, ал.5
от
ЗДвП.
Образувано е по жалба, подадена от А.С.Ч., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез процесуален представител адв. К.К. против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 18- 0237- 000064/01.05.2018г., издадена от полицейски инспектор към ОДМВР Бургас, РУ Айтос, с която на основание чл.171,т.2А,б.“б“ от ЗДвП е прекратена регистрацията на ППС- Опел Вектра, с рег.№ А 7162 НА за срок от 320 дни.
Жалбоподателят иска изменение на акта, с който е наложена принудителната административна мярка, в частта касаеща срокът и на действие. Счита, че същият е лишен от мотиви.
В съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуалния си представител адв. К., поддържа жалбата. Иска отмяна на оспорената заповед поради допуснато при издаването й съществено нарушение на процесуалните правила- липса на мотиви. Алтернативно прави искане за намаляване на срока на действието й.
Ответникът- полицейски инспектор към ОДМВР Бургас, РУ Айтос, не се явява и не изразява становище по спора.
Жалбата е процесуално допустима за разглеждане. Подадена е от лице, засегнато от действието на издадения административен акт и в предвидения от закона срок.
І.ФАКТИТЕ:
На 1.05.2018г. мл. контрольор,звено ПК, РУ Айтос, в присъствието на свидетелите- оцевидци И. Т. и Х. Х., съставил АУАН № 464269, който на същата дата връчил на нарушителя А.С.Ч..
С този АУАН било установено, че на 1.05.2018г.,
около 17,26ч., по ПП І-6 в близост до 468км с посока на движение към гр. Карнобат, Ч. управлява собствения си лек автомобил Опел Вектра, с рег.№ А 7162 НА, под въздействието на алкохол в кръвта с концентрация 2,06 промила, констатирана с техническо средство Алкотест Дрегер 75, с фабричен № ARВВ0071. Издаден талон за медицинско изследване №000111. Взета кръвна проба. Деянието било квалифицирано като нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП.
С акта като доказателства били иззети: СУМПС *********, контролен талон 581826, СР МПС част ІІ-ра N *********, 2бр. табела с рег. № А 7162 НА.
По делото са представени и приети като доказателства:
- издаден талон за медицинско изследване, в който е посочено показанието, установено с техническото средство и е разпоредено М. да се яви за изследване в ЦСМПгр. Айтос до 45м. Талонът е бил връчен на водача на 1.05.20018г. в 18,00ч.
- заповед № 251з-209/ 18.01.2017г.,
издадена от директора на ОДМВР Бургас, с която е определен кръга от лица, оправомощени да издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки по ЗДвП.
- заповед № 8121з-1524/ 9.012.2016г.,
издадена от министъра на вътрешните работи, с която Областните дирекции на МВР са определени да осъществяват контрол по ЗДвП, на осн. чл.165 от ЗДвП и чл.33, т.9 от ЗМВР.
- препис от определение № 35/10.05.2018г. по НОХД№ 154/2018г. по опис на Районен съд гр. Айтос, с което съдът е одобрил постигнато споразумение между Районна прокуратура гр. Айтос, защитника на обвиняемия- адв. К. и обвиняемия А.С.Ч.. С последното Ч. се е признал за виновен в това, че на 01.05.2018 год., около 17:26 ч., в близост до 468 км. на ПП I-6 в района на разклона за с.П., общ.А., обл.Б., с посока на движение към гр.К., управлявал моторно превозно средство (МПС) –
л.а. марка Опел, модел Вектра, рег.№ рег.№ А 7162 НА , с концентрация на алкохол в кръвта си над 1.2 на хиляда, а именно – 1,92 /едно цяло деветдесет и две/ на хиляда, установено по надлежният ред, с химическа експертиза № 195/02.05.2018г. на Базова научно техническа лаборатория при Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи Б. – престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК.
На 1.05.2018г. била издадена оспорената заповед въз основа на фактите, установени с АУАН.
ІІ. ПРАВОТО:
Съдът намира, че оспорения акт е издаден от компетентен орган по см. на чл.172, ал.1 от ЗДвП.
Е. *. Балджи заема длъжността полицейски инспектор към ОДМВР Бургас, РУ Айтос и по силата на заповед № 251з-209/ 18.01.2017г.,
издадена от директора на ОДМВР Бургас, е оправомощен да издава заповеди за прилагане на принудителни административни мерки. От своя страна, директорът на ОДМВР Бургас има качеството на ръководител на служба за контрол по ЗДвП, тъй като с изричен акт на компетентен орган, определен с нормата на чл.165 ЗДвП, ОДМВР Бургас, е определена да осъществява контрол по ЗДвП.
Възражението на пълномощника на жалбоподателя за липса на мотиви е неоснователно.
В заповедта са изложени всички факти, които според административния орган предпоставят приложението на чл.171, т.2а от ЗДвП.
По
делото
не
е
спорно,
че
А.С.Ч.
е
собственик
на
автомобила
с
прекратената
регистрация,
нито
е
спорно,
че
същият
е
извършил
деянието,
описано
в
заповедта.
Спорът
засяга
единствено
определения
от
органа
срок,
през
който
автомобилът
да
е
с
прекратена
регистрация.
В
нормата
на
чл.
171, т.2а
от
ЗДвП
са
описани
няколко
различни
деяния,
които
ако
бъдат
извършени
ще
станат
основание
за
налагане
на
ПАМ,
изразяваща
се
в
прекратяване
на
регистрацията
на
ППС,
за
това
административният
орган
следва
във
всеки
конкретен
случай
да
отчита
вида
и
тежестта
на
конкретното
извършено
деяние
и
въз
основа
на
това
да
определя
конкретния
срок,
през
който
да
бъде
прекратена
регистрацията
в
рамките
на
законово
регламентирания
срок
от
6 месеца
до
1 година.
В
конкретния
случай
определеният
от
органа
срок
е
над
средния
размер,
като
макар
да
липсват
отделно
изложени
мотиви,
е
отчетено
обстоятелството,
че
собственикът
на
автомобила
го
е
управлявал
с
концентрация
на
алкохол
2,06 промила,
констатирана
с
техническо
средство
Алкотест
Дрегер
75, с
фабричен
№
ARВВ0071.
След
като
вярно
е
отчел
тежестта
на
извършеното
от
жалбоподателя
деяние,
административният
орган
правилно
е
наложил
ПАМ
за
срок
над
средния
предвиден
в
закона.
Съдът
отбелязва,
че
следва
да
се
прави
разграничение
между
срока
на
наложената
ПАМ
по
чл.
171, т.2а
от
ЗДвП
и
срокът
на
наказанието
лишаване
от
право
да
управлява
МПС,
което
на
жалбоподателя,
според
одобреното
от
съда
споразумение,
е
било
определено
на 9 месеца.
В
единия
случай
се
касае
за
принудителна
административна
мярка,
която
има
за
цел
да
предотврати
и
преустанови
извършването
на
нарушение
– чл.
22 от
ЗАНН,
докато
лишаването
от
право
да
управлява
МПС
е
наказание,
което
се
налага
въз
основа
на
целите
визирани
в
чл.
36 от
НК
за
извършено
деяние,
което
по
смисъла
на
чл.
9, ал.1
от
НК
е
престъпление.
Затова,
законодателят
не
изисква
между
двата
срока
да
има
еквивалентност.
В
никакъв
случай
срокът,
през
който
е
наложена
ПАМ
не
може
да
се
възприема
като
второ
наказание.
Принудителните
административни
мерки
не
са
санкции
и
в
този
смисъл
с
тях
не
се
цели
наказване
на
виновното
лице.
Поради
това,
от
различния
размер
на
наказанието
и
срока
на
ПАМ
не
може
да
се
прави
извод,
че
виновното
лице
е
понесло
два
пъти
наказание
за
едно
и
също
деяние.
По
изложените
съображения
жалбата
следва
да
бъде
отхвърлена
като
неоснователна.
Затова и на основание чл. 172, ал.
2 от АПК, Административен съд гр. Бургас, четвърти състав,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на А.С.Ч., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез процесуален представител адв. К.К. против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 18- 0237- 000064/01.05.2018г., издадена от полицейски инспектор към ОДМВР Бургас, РУ Айтос, с която на основание чл.171,т.2А,б.“б“ от ЗДвП е прекратена регистрацията на ППС- Опел Вектра, с рег.№ А 7162 НА за срок от 320 дни.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд гр. София с касационна жалба в
14 дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: