Решение по дело №878/2024 на Административен съд - Русе

Производството е по реда на чл. 145 - чл. 178 от Административно-процесуалния кодекс АПК) във вр. с чл. 39, ал. 1 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД).

Образувано е по жалба от Т. Т. Г. от гр. Русе, чрез процесуален представител, срещу отказ на „ЕОС Матрикс“ ЕООД с ЕИК *********, гр. София да заличи личните данни на жалбоподателя от собствените си регистри, както и от Централния кредитен регистър (ЦКР), обективиран в отговор с изх. № 02791/16.10.2024 г. Жалбоподателят оспорва отказа като незаконосъобразен и иска неговата отмяна, поради противоречие с материалния закон. Иска се съдът да отмени оспорения административен акт и да върне преписката на администратора на лични данни с указания да изтрие личните данни на жалбоподателя от собствените си регистри, както и да подаде информация за изменението на кредита в ЦКР, след което да спре да подава личните данни на жалбоподателя в ЦКР. Сочи, че задължението е погасено по давност и, че същото няма да бъде заплатено доброволно, което обстоятелство води до отпадане на единствената възможност вземането да бъде събрано и има за последица отпадане на легитимния интерес на дружеството да продължи да обработва личните данни на оспорващия. Счита, че е налице хипотезата на чл. 17, § 1, буква „а“ от Регламент (ЕС) 2016/679. Претендира присъждането на разноски. По делото е постъпила молба - становище от пълномощника на оспорващия, в която заявява, че поддържа жалбата. Изразява допълнително становище по съществото на спора. Прави възражение за прекомерност на юрисконсултското възнаграждение, чието присъждане се иска от ответника. Моли съда да уважи подадената жалба. В открито с.з. жалбоподателят не се явява и не се предствалява.

Ответникът „ЕОС Матрикс“ ЕООД, се представлява от юрк. М. М., която оспорва жалбата. Счита, че жалбата е неоснователна и недоказана. Излага твърдения, че между страните има спор дали облигационното отношение е погасено по давност или не е, който спор подлежи на разглеждане от гражданските съдилища, поради което счита, че искането няма как да бъде удовлетворено при условие, че има спор дали данните са все още необходими или не. Твърди, че по отношение на дружеството е налице легитимен интерес да запази личните данни на оспорващия. Сочи, че искането по чл. 17 представлява цялостно и безвъзвратно заличаване на всички лични данни на субекта в това число и счетоводни такива, а счетоводния актив на дружеството не може да бъде заличен, тъй като по закон имат задължението да го съхраняват за срок от 5 години от приключването на облигационните отношения. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. В представените писмени бележки с вх. № 575/14.02.2025 г., процесуалният представител на ответника излага съображения за неоснователност на жалбата. Твърди, че „ЕОС Матрикс" ЕООД е администратор на лични данни и обработва личните данни на жалбоподателя на три различни правни основания, съгласно чл. 6 от Регламент (ЕС) 2016/679, а именно: обработването е необходимо за изпълнение на нормативно установено задължение на администратора на лични данни; обработването е необходимо за изпълнение на задължения по договор, по който физическото лице, за което се отнасят данните, е страна; обработването е необходимо за реализиране на законните интереси на администратора на лични данни, както и на основание легитимен интерес по смисъла на чл.6, nap. 1, б. „е“ от ОРЗД, който се изразява в управление и събиране на задължението по кредита. Излага твърдения, че едностранното заявление на жалбоподателя, че няма да плати задължението си, не води автоматично до прекратяване на облигационните правоотношенията между него и администратора, а изтичането на погасителна давност по отношение на вземането, който факт преклудира възможността за принудителното му събиране, следва да бъде установено с влязло в сила съдебно решение по реда на чл. 439 от ГПК, което има сила на пресъдено нещо между страните.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, съобрази доводите на страните и извърши служебна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт, приема за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима. Подадена е в преклузивния срок за оспорване от активно легитимирано лице – адресат на акта срещу индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол за законосъобразност, съгласно изричната разпоредба на чл. 39, ал. 1 ЗЗЛД.

Разгледана по същество, тя се явява неоснователна.

От събраните по делото доказателства се установява следната фактическа обстановка:

На 18.09.2024 г., Т. Т. Г., чрез адв. А. К. от АК - Пловдив е отправил възражение до „ЕОС Матрикс“ ЕООД, затова че между него и дружеството не съществува валидно правоотношение, по което да е неизправна страна. Лицето е направило възражение, че задължението по кредита е погасено по давност и заявило, че отказва да го заплати доброволно. Иска дружеството да спре да обработва личните му данни и да преустанови подаване на информация към ЦКР на БНБ. Заявява, че е налице отпадане на целите, за които са били събирани и обработвани данните му, поради което е налице хипотезата на чл.17, пар. 1 б. „а“ от Регламент (ЕС) 2016/679, включително оттегля всякакво съгласие, възразява срещу обработването и настоява личните му данни да бъдат заличени, както от системите на дружеството, така и от Централния кредитен регистър. Подадено е и заявление по чл.17 от Регламент /ЕС/ 2016/679, с което жалбоподателят Г. е поискал изтриване на личните му данни и преустановяване на подаване на информация в ЦКР към БНБ. Изрично в заявлението е посочено, че прави възражение по чл.17, пар. 1, б. „а“ от Регламента, включително и че желае личните му данни да бъдат изтрити от системите на „ЕОС Матрикс“ ЕООД.

В отговор на това искане е изпратен отговор изх. № 02791 от 16.10.2024 г. от юрисконсулт на „ЕОС Матрикс“ ЕООД, в което оспорващият е уведомен, че има изискуемо и неизплатено задължение към „ЕОС Матрикс“ ЕООД произтичащо от Договор за кредитна карта от 28.03.2006 г., сключен с „Транскарт Файненшъл Сървисис“ ЕАД и сключен договор за цесия между „Транскарт Файненшъл Сървисис“ ЕАД (цедент) и „ЕОС Матрикс“ ЕООД (цесионер). Заявено е, че направеното възражение за погасяване на вземането по давност, намират за неоснователно. Посочено е, че за „ЕОС Матрикс“ ЕООД, в качеството на финансова институция по смисъла на чл. 3 от Закона за кредитните институции, на основание чл. 10 от Наредба № 22 от 16.07.2009 г. на БНБ за Централния кредитен регистър, възниква задължение да предоставя на ЦКР информация за кредитната задлъжнялост на всички негови клиенти до окончателното погасяване на задълженията им, в която връзка се предоставя информация и за задължението на заявителя.

В Становище от 15.10.2024 г. от Д. Б. – длъжностно лице по защита на личните данни, определено от администратора на лични данни „ЕОС Матрикс“ ЕООД, във връзка с отговор с изх. № 02791/16.10.2024 г. от юридическия отдел на „ЕОС Матрикс“ ЕООД, е предоставено отделно становище във връзка с писмо на оспорващия, заведено под вх. № ВЖ-00527/18.09.2024 г. в деловодната система и в Регистъра за упражняване на права по ОРЗД. В това становище са потвърдени констатациите, че за цесионера „ЕОС Матрикс“ ЕООД, в качеството му на администратор на лични данни, възниква правно основание за обработване на личните данни на длъжника на основание чл 6, пар. 1, б. „б“ от ОРЗД с цел изпълнение на договор, въз основа на който е възникнало прехвърленото вземане. Посочено е че притежава легитимен интерес на администратора по смисъла на чл. 6, пар. 1, б. „е“ от ОРЗД, изразяващ се в управление и събиране на придобитото от дружеството неизплатено задължение на оспорващия до неговото погасяване. Заявено е, че предвид липсата на безспорно признат между страните факт на погасяване на задължението, по което е длъжник, видно от отговор с изх. № 02791/16.10.2024 г. по описа на „ЕОС Матрикс“ ЕООД, не счита, че към момента са налице основания за прилагане на хипотезата на чл.17, пар.1, б. „а“ от ОРЗД. Посочено е че искане обективирано в молба с вх. № ВЖ - 00527/18.09.2024 г., не може да бъде уважено.

Въз основа на посочената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Съгласно чл. 39, ал. 1 от ЗЗЛД при нарушаване на правата му по Регламент (ЕС) 2016/679 и по този закон субектът на данни може да обжалва действия и актове на администратора и на обработващия лични данни пред съда по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Жалбата, с която е сезиран съда е насочена срещу отказ на администратор на лични данни да уважи заявление по чл. 17 от ОРЗД. В случая „ЕОС Матрикс“ ЕООД е администратор на лични данни, тъй като съгласно чл. 4, пар. 7 от Регламента "администратор" на лични данни означава физическо или юридическо лице, публичен орган, агенция или друга структура, която сама или съвместно с други определя целите и средствата за обработването на лични данни; когато целите и средствата за това обработване се определят от правото на Съюза или правото на държава членка, администраторът или специалните критерии за неговото определяне могат да бъдат установени в правото на Съюза или в правото на държава членка.

Действително в случая отказът за заличаване на личните данни на жалбоподателя не е издаден от представителите по закон на дружеството ответник, съгласно отразеното в ТР, но доколкото този отказ е издаден от юрисконсулт на администратора на лични данни, то следва да се приеме с оглед разпоредбата на чл. 32, т. 3 от ГПК и чл. 26, ал. 1 изр. второ от ТЗ, че му е възложено да прави изявления, от името на ответника, във връзка с постъпили заявления по чл. 17 от ОРЗД. Следователно отказът за заличаване на лични данни на оспорващия е издаден от компетентен орган.

Актът е издаден в предписаната от закона форма и при издаването му не са допуснати нарушения на процесуалните правила, които да бъдат определени като съществени и да мотивират неговата отмяна. Съдът споделя разбирането, че нарушението на административнопроизводствените правила е съществено само тогава, когато е повлияло или е могло да повлияе върху крайното решение по същество на административния орган.

Процесният отказ е в съответствие с материалноправните норми и с целта на закона.

Определение на понятието "лични данни" е дадено в разпоредбата на чл. 4, § 1 от Регламент (ЕС) 2016/679 според която норма това е всяка информация свързана с идентифицирано физическо лице или физическо лице, което може да бъде идентифицирано ("субект на данни"); физическо лице, което може да бъде идентифицирано е лице, което може да бъде идентифицирано пряко или непряко, по-специално чрез идентификатор като име, идентификационен номер, данни за местонахождение, онлайн идентификатор или по един или повече признаци, специфични за физическата, физиологичната, генетичната, психическата, умствената, икономическата, културната или социална идентичност на това физическо лице. Обработване на лични данни по смисъла на Регламента (чл. 4, § 2) означава всяка операция или съвкупност от операции, извършвана с лични данни или набор от лични данни чрез автоматични или други средства като събиране, записване, организиране, структуриране, съхранение, адаптиране или промяна, извличане, консултиране, употреба, разкриване чрез предаване, разпространяване или друг начин по който данните стават достъпни, подреждане или комбиниране, ограничаване, изтриване или унищожаване.

Условията за допустимост при обработването на лични данни са изрично регламентирани в чл. 6 от Регламент (ЕС) 2016/679. Съгласно тази разпоредба обработването е законосъобразно, само ако и доколкото е приложимо поне едно от условията, изрично и изчерпателно посочени в б. „а“ – „е“: а) субектът на данните е дал съгласие за обработване на личните му данни за една или повече конкретни цели; б) обработването е необходимо за изпълнението на договор, по който субектът на данните е страна, или за предприемане на стъпки по искане на субекта на данните преди сключването на договор; в) обработването е необходимо за спазването на законово задължение, което се прилага спрямо администратора; г) обработването е необходимо, за да бъдат защитени жизненоважните интереси на субекта на данните или на друго физическо лице; д) обработването е необходимо за изпълнението на задача от обществен интерес или при упражняването на официални правомощия, които са предоставени на администратора; е) обработването е необходимо за целите на легитимните интереси на администратора или на трета страна, освен когато пред такива интереси преимущество имат интересите или основните права и свободи на субекта на данните, които изискват защита на личните данни, по-специално когато субектът на данните е дете. Субектът на данни има право да поиска администраторът да коригира неточните лични данни свързани с него, без ненужно забавяне (чл. 16 от Регламент (ЕС) 2016/679).

В случая няма спор между страните и се установява с приетите по делото писмени доказателства, че „Еос Матрикс“ ЕООД е обработвало личните данни на жалбоподателя, като е подавало информация към ЦКР на БНБ относно текущото състояние на кредита на Г. към кредитната институция. Не е спорен и въпросът, че Г. е бил длъжник по Договор за кредитна карта от 28.03.2006 г. сключен с „Транскарт Файненшъл Сървисис“ ЕАД. На 21.08.2013 г. е сключен договор за цесия между „Транскарт Файненшъл Сървисис“ ЕАД АД (цедент) и „ЕОС Матрикс“ ЕООД (цесионер) /л. л. 55 – 56 от делото, ведно с Приложение № 1, представляващо неразделна част от договора на л. л. 57-58 от делото/. С цитирания договор за цесия вземането по гореописания Договор за кредит е цедирано на цесионера „ЕОС Матрикс“ ЕООД и считано от 21.08.2013 г., кредитор по задължението се явява именно „ЕОС Матрикс“ ЕООД. Според приложената към жалбата справка за кредитна задлъжнялост /на л. 4 - л. 6 от делото/, към дата 30.04.2024 г. балансовата експозиция по кредита възлиза на 3350.00 лева. За събиране на вземането няма образувани изпълнителни или граждански производства. Между страните има спор дали вземането на „ЕОС Матрикс“ ЕООД спрямо оспорващия е погасено по давност или не.

При тези обстоятелства, в качеството му на финансова институция по смисъла на чл. 2, ал. 2, т. 12 от Закона за кредитните институции (ЗКИ) „ЕОС Матрикс“ ЕООД е задължен субект по чл. 10, ал. 1 във вр. с чл. 4, ал. 1, т. 2 от Наредба № 22/2009 г. за Централния кредитен регистър (Наредбата за ЦКР). С нормата на чл. 10, ал. 1 от Наредбата за ЦКР е въведено задължение за институциите, изрично посочени в чл. 4, ал. 1, да събират и подават към ЦКР информация в електронен вид за всички кредити на техните клиенти и за настъпилите изменения по тези кредити до окончателното им погасяване.

При това се налага извод, че личните данни на Г. са били законосъобразно обработвани от администратора „ЕОС Матрикс“ ЕООД чрез предаването им към ЦКР, поради наличие на две от основанията, предвидени в чл. 6 от Регламент (ЕС) 2016/679: обработването е необходимо за спазването на законово задължение, което се прилага спрямо администратора и обработването е необходимо за целите на легитимните интереси на администратора.

Законосъобразно е становището на ответника, че за жалбоподателя не е възникнало право да поиска от администратора да коригира личните данни свързани с него като подаде пред ЦКР на БНБ информация за настъпило изменение по кредита, изразяващо се в погасяването му в резултат на изтекла погасителна давност. Съгласно чл. 110 ЗЗД с изтичане на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок. Законът – чл. 114 ЗЗД, определя началото на срока от който започва да тече давността и това е денят в който вземането е станало изискуемо. В чл. 116 ЗЗД изрично са регламентирани случаите в които давността се прекъсва, а според чл. 117 ЗЗД от прекъсването на давността започва да тече нова давност. Погасяването на вземането поради изтичане на погасителна давност означава, че кредиторът е лишен от възможно най-важния и единствен правен инструмент чрез който да реализира вземането си - принудителното му изпълнение, но макар и формално вземането остава да съществува. При това въпросите дали и кога е изтекла погасителната давност по задължението, произтичащо от договора за кредит, кога е началният момент от който е започнала да тече давността, спирана или прекъсвана ли е тя, не са от компетентността на настоящия съд съгласно чл. 128 от АПК и могат да бъдат разрешени единствено при оспорване на предприето принудително изпълнение или чрез предявяване на отрицателен установителен иск, които са от компетентността на общите съдилища. Докато не бъде установено, че задължението не съществува поради погасяването му по давност за кредитора – финансова институция по смисъла на чл. 2, ал. 2, т. 12 ЗКИ, не възниква задължение да подаде информация към ЦКР за настъпили изменения по кредита на Г. и респективно да коригира относими към него лични данни на основание чл. 16 от Регламент (ЕС) 2016/679.

Следва да се посочи, че настоящия случай е различен спрямо цитираната в жалбата съдебна практика на ВАС, отразена в Решение № 12441 от 13.12.2023 г. по адм. д. № 8782/2023 г., V о.. По това дело обстоятелството, че задължението на заявителя към администратора на лични данни е било погасено по давност, не е било спорно. В случая относно това обстоятелство е налице спор, който има значение за издаването на административния акт. В административното производство този имуществен спор не може да бъде разрешен, тъй като подлежи на разглеждане по общия ред, съгласно чл. 124, ал. 1 от ГПК. Доколкото липсва безспорност на обстоятелството за погасяване по давност на задължението на оспорващия, то липсва и предпоставка за искането за заличаване на личните данни на жалбоподателя, както бе посочено по-горе.

При тези мотиви се налага извод, че при обработка на личните данни на оспорващия не са допуснати нарушения на правата му по Регламент (ЕС) 2016/679 и по ЗЗЛД, което води до неоснователност на подадената жалба.

При този изход на спора и на основание чл. 143, ал. 3 АПК на ответника се дължат разноски. Съгласно приложимата норма на чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. В настоящия случай ответникът е бил представляван от юрисконсулт, като съдът в съответствие с фактическата и правна сложност на делото и на основание чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ във вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, определя размер на възнаграждението – 100 (сто) лева.

Така мотивиран и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Т. Т. Г. с адрес гр. Русе, [улица]срещу отказ на „ЕОС Матрикс“ ЕООД с ЕИК *********, гр. София да заличи личните данни на жалбоподателя от собствените си регистри, както и от Централния кредитен регистър, обективиран в отговор с изх. № 02791/16.10.2024 г.

ОСЪЖДА Т. Т. Г., [ЕГН] с адрес гр. Русе, [улица], да заплати на „ЕОС Матрикс“ ЕООД гр. София, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „Витоша“, [жк], [улица], сумата от 100 лева (сто лева) разноски по делото.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните, чрез връчване на препис от същото, пред В. А. съд.