Р Е
Ш Е Н И Е № 332
гр. Видин, 02.07.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Видинският районен съд, 3- ти граждански
състав в публичното заседание на двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и пръва година в състав:
Председател: Милена
Стоянова
при секретаря Милена Евтимова, като разгледа докладваното от
съдия Стоянова гр. дело № 1775 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Искът
е с правно основание чл. 69 от ЗН.
Делото
е във фаза по допускане на делбата.
Делото е образувано по искова
молба от М.Г.С. от гр. Бургас, чрез адв. Е.С. против Е.К.Д. *** и В.К.Т. *** за делба на
наследствен имот.
Твърди се в исковата молба, че ищцата е наследник на
Теменуга Кирова Тофишева, починала на 07.03.2003г., а ответниците са деца на
съпруга на майка й – Кръстьо Петров Т., починал на 14.05.2010г.
Поддържа се, че наследодателите
са оставили в наследство недвижим имот, придобит от тях на 30.12.1985г.,
находящ се в гр. Видин с адрес: ул. Баба Вида 17, ет. 5, ап. 19, представляващ
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 10971.501.188.1.20 по
кадастралната карта и регистри на гр. Видин със застроена площ 83.00 кв.м.,
състоящ се от три стаи, кухня и сервизни помещения, при съседи:
10971.501.188.1.19 на същия етаж, 10971.501.188.1.16- под обекта и
10971.501.188.1.24 – над обекта, заедно с принадлежащото на апартамента избено
помещение № 8 с площ 6.97 кв.м. и заедно с припадащите се 4.40% идеални части
от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото, на което тя е
построена.
Посочва се също, че
наследодателите са били собственици на процесния имот с равни права- по
½ ид.ч. След смъртта на майката на ищцата, Кръстьо Т. е придобил
половината от нейния дял – ¼ ид.ч. С неговата смърт, ответниците
наследяват общо ¾ ид.ч., или правата на съделителите са 2/8 ид.ч. за
ищцата и по 3/8 ид.ч. за всеки от ответниците.
Иска се от съда да постанови
решение, с което да бъде допусната делба на процесния имот.
Ответницата Е.К.Д., редовно уведомена, в законния срок е подала отговор на исковата молба, с който е
оспорила иска като недопустим и неоснователен. Навела е доводи, че след смъртта
на баща им , с брат си – втория ответник са уредили наследствените си отношения
като си разпределели наследствените имоти. Посочва, че на 01.06.2010г. били
сключили предварителен договор за замяна на идеални части на имоти, които
притежавали в наследство. По силата на този договор, ответницата е прехвърлила
на брат си правото на собственост на 3/8 ид.ч. от процесния имот, а той й прехвърлил идеални части от друг имот.
Предали си владението на имотите и така манифестирали владението на имотите. Ответницата твърди, че на основание чл. 79 от
ЗС за брат й била настъпила придобивна давност за процесния имот, тъй като
същият е владял имот необезпокоявано, извършил е подобрения и манифестирал
своенето на имота .
Ответникът В.К.Т. в подадения
отговор на исковата молба е направил възражение за придобивна давност на
основание чл. 79, ал. 1 от ЗС като се е позовал на сключен предварителен договор за замяна на
идеални части на имоти, които притежавали в наследство заедно с първата
ответница.
По делото са събрани писмени и
гласни доказателства.
Съдът, като взе предвид постъпилата искова
молба, становището на ответниците и събраните по делото
доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
От представения препис на Договор за продажба на държавен недвижим имот
по реда на Наредбата за държавни имоти, е видно че на 30.12.1985г. Кръстьо Петров Т. и
Теменуга Кирова Тофишева са закупили процесния недвжим имот.
От представената схема № 15-857849-18.09.2020г., изд. от СГКК
– Видин, се установява, че процесния недвижим имот е с идентификатор 10971.501.188.1.20 и е записан на името на
наследодателите
Кръстьо Петров Т. и Теменуга Кирова Тофишева. Същите са сключили граждански брак на 26.02.1974г., видно от представения
препис на акт за граждански брак № 3/26.02.1974г., издаден от гр. Дунавци, общ.
Видин.
От препис на удостоверение за наследници,
изд. на 17.09.2020г. от Община Видин, се установява, че Теменуга Кирова Тофишева е
починала на 07.03.2003г., за което е издаден акт за смърт № 0195/08.03.2003г., съставен в гр. Бургас.
Същата е
оставила за наследници съпруг Кръстьо Петров Т. и дърщеря – ищцата М.Г.С.
От препис на удостоверение за наследници,
изд. на 19.10.2020г. от Община Видин, се установява, че Кръстьо Петров Т. е починал на 14.05.2010г., за което е издаден акт за смърт № 0316/15.05.2010г., съставен в гр. Видин.
Същият е
оставил за наследници две деца – ответниците Е.К.Д. и В.К.Т..
По делото е представен
предварителен договор за замяна на недвижими имоти от 01.06.2010г., сключен
между ответниците по делото Е.К.Д. и В.К.Т., които са се задължили при
условията на замяна взаимно да си прехвърлят собствеността и да си предадат
недвижими имоти, като Е.Д. прехвърля на В.Т.
правото на собственост на 3/8 ид.ч. от процесния имот, а В.Т. прехвърля
на Е.Д. правото на собственост на
½ ид.ч. от друг недвижим имот.
По делото са представени и
писмени доказателства за платени от ищцата данъци за наследствената й част от
майка й, както и са представени писмени доказателства за платени от ответника В.Т.
данъци за наследствената част от баща му за процесния имот.
Във връзка с възражението на
ответниците за придобиване на имота по давност са разпитани четирима свидетели.
Свидетелите Деян Славчев и Слав
Славчев – синове на ищцата установяват обстоятелства във връзка с процесния
имот, а именно че са ходили в имота. Свидетелят Деян Славечв установява, че е
ходил в имота и след смъртта на Кръстьо Т.. Свидетелите посочват, че са
израснали в този имот и са идвали все едно са вкъщи, а не на гости. Установяват, че след смъртта на Кръстьо Т.,
майка им – ищцата по делото е разговаряла с ответниците във връзка с продажбата
на имота, тъй като всички наследници са искали да го продадат и да получат
парична равностойност на дела си. Това е станало в период 2014-2015г., но до
продажба на имота не се е стигнало. Свидетелите установяват също, че по едно
време ищцата разбрала от съседи, че в имота се правил ремонт. Разбрали също, че
ремонта се извършва от сина на ответника, който заживял в жилището. Свидетелят
Слав Славчев установява, че при разговор със сина Деслав през 2020г., разбрал,
че последният искал да изплати дела на ищцата за сумата от 15000.00 лева и да
тегли кредит за това. Свидетелите установяват, че ищцата винаги е предявявала
претенции за дела си от имота, а ответниците не са забранявали достъп на ищцата
до имота.
Свидетелите Милена Младенова и
Алекси Младенов установяват извършените ремонтни дейности в жилището.
Свидетелката Младенова
установява, че живее в процесното жилище заедно със сина на ответника В.Т. от
2012г. Същата посочва, че ответникът В.Т.
бил извършил основен ремонт на жилището, който приключил 2018-2019г. Свидетелката посочва, че при тях живее и
ответника В.Т.. Знае, че апартамента е на Кръстьо Т., а В. е негов наследник,
както и сестра му – ответницата Е.. Свидетелката не познава ищцата, пред нея не
се е обсъждало да се изплаща дела на ищцата, нито е чувала да се продава
апартамента.
Свидетелят Младенов – брат на
свидетелката Младенова, също установява, че в имота е правен ремонт, като
посочва, че то й е правил ремонта. Посочва, че в имота живеят ответника В.Т.,
синът му Деслав заедно със сестра му св. Милена Младенова и детето им. Свидетелят посочва, че е чувал за ищцата във
връзка с това, че е наследник, но останал с впечатление, че имотът е на В.Т..
Съдът дава вяра на свидетелските
показания в частта им, в която същите съответстват на събраните писмени
доказателства, не са в противоречие с тях, както и не са в противоречие помежду
си.
При така установената фактическа обстановка,
съдът намира следното от правна страна:
Страните са съсобственици на процесния
недвижим имот на основание наследяване, като ищцата е
наследник на Теменуга Тофишева, а ответниците са наследници на Кръстьо Т..
По делото е спорно дали
ответникът В.Т. е придобил процесния имот по давност, с оглед направеното
възражение за изтекла в негова полза
придобивна давност.
Правоизключващото възражение за
изтекла давност може да бъде уважено, ако безспорно са доказани всички елементи
на фактическия състав на чл. 79 от ЗС - упражняване на явно, несъмнено и
непрекъснато владение в продължение на 5 години при добросъвестното владение и
в продължение на повече от 10 години при недобросъвестното владение, като
владелецът е демонстрирал по отношение на собственика на вещта намерението си
да държи вещта като своя.
По своята правна същност
придобивната давност съставлява упражнявано от несобственик владение върху
определена вещ, продължило в определен от закона срок, след изтичането на който
се придобива правото на собственост или друго вещно право, на което владението
по съдържание и начин на упражняване е съответствало. Фактическата власт може
да се упражнява чрез различни по съдържание действия. Фактическият състав на
придобивната давност изисква наличие на владение, което да е явно (да не е
установено и поддържано чрез насилие или скрит начин) и непрекъснато. Самото
владение е установено фактическо господство върху определена вещ с намерението да се свои.
Държането от друга страна също съставлява фактическа власт върху определена
вещ, но упражнявана за другиго. След като веднъж е установено като такова,
колкото и време да продължи и каквото и да е субективното отношение на
държателя, тази фактическа власт не може да доведе до придобиване на
собственост по давност. Само ако държателят промени намерението си и превърне
държането във владение, в негова полза започва да тече придобивна давност. В
този случай, за да се приеме, че е налице завладяване, е необходимо промяната в
намерението фактическата власт да се упражнява вместо за другиго изключително и
само за себе си, да намери външна проява чрез действия, които недвусмислено да
отричат правата на досегашния собственик или владелец, което следва от
изискването владението да не е установено по скрит начин.
Идеални части от съсобствен имот
също могат да се придобиват чрез давностно владение като за целта
съсобственикът, който не е владелец на чуждите идеални части, следва да
превърне с едностранни действия държането им във владение. Тези действия трябва
да са от такъв характер, че с тях по явен и недвусмислен начин да се показва
отричане владението на останалите съсобственици, при което съсобственикът
съвладелец се превръща в съсобственик владелец. При спор за собственост, той
трябва да докаже, че е извършил действия, с които е престанал да държи
идеалните части от вещта за другите съсобственици и е започнал да ги държи за
себе си с намерение да ги свои, като тези действия са доведени до знанието на
останалите съсобственици.
В конкретния случай безспорни доказателства за
това не се ангажираха. От свидетелските показания не може да се направи
категоричния извод, че ответникът В.Т. е осъществил елементите на фактическия състав на чл. 79 от ЗС, а
именно да упражнява явно, несъмнено и
непрекъснато владение на наследствените части на ищцата повече от 10 години и като владелец на тези
части да е демонстрирал по отношение на ищцата намерението си да държи вещта
като своя. Напротив, от показанията на свидетелите Славчеви, се установява че
ищцата и ответниците са водили преговори във връзка с ликвидиране на
съсобствеността по отношение на процесния имот като са искали да го продадат и
да си поделят парите според притежаваните дялове. Това е станало през
2014-2015г. Ищцата е заявила конкретен паричен еквивалент, който иска да получи
за дела си. Установи се също, че синът на ответника Т., който няма спор че живее в
имота, също е искал да се уредят отношенията с ищцата, като й се изплати дела
чрез кредит и това е било през 2020г. преди пандемията. Обстоятелството, че в
жилището се е извършил ремонт, също не може да бъде основание да се приеме, че
ответникът е демонстрирал явно владение на целия имот. Напротив, това са
действия на обикновено управление на имота и на поддръжката му във връзка със
запазването му, каквито е логично да извършва всеки от съсобствениците, още
повече когато съсобственика живее в имота и го амортизира. В този смисъл са и
представените писмени доказателства за платена ел.енергия за периода 2015 – 2020г. Естествено е, който ползва
ел.енергия да я заплаща, житейски е нелогично да се изисква такова задължение
от съсобственик, който не е правил разходи за този консуматив. Заплащането на
ежемесечните режийни разноски само по себе си не може да се приеме за елемент
от придобивната давност, доколкото лицето което живее в имота и прави разходи,
е длъжно да ги заплаща, без значение на
какво основание ползва имота– дали имота е даден в заем за послужване, под
наем и т.н.. Плащането на данъци също не
е основание да се приеме, че е налице придобивна давност. В случая, от
представените писмени доказателства, се установява че ищцата е заплащала
дължимите данъци за дела си, а ответникът Т. за дела на баща си. От показанията
на свидетелите Младенова и Младенов, се установява, че същите са чували
от ответника В.Т. за ищцата, като свидетелят Младенов посочва, че името на
ищцата е споменавано като наследник на имота. С техните показания не се
установява ответникът Т. да е манифестирал
по отношение на ищцата, че владее нейните части от имота с намерение да
ги завладее явно и категорично. Напротив, при анализ на свидетелските показания
, се установява че ответниците са поддържали у ищцата заблуждението, че желаят
процесния имот да се продаде. В същото време ответниците Е.Д. и В.Т. са
сключили помежду си предварителен договор за замяна на имоти от 01.06.2010г. с
предмет процесния имот. Обстоятелства във връзка със сключването на този договор не установи нито един разпитан по
делото свидетел, което означава че разпределението на наследствените права
между двамата ответници – брат и сестра не
е достигнало до знанието на ищцата.
Отделен е въпросът каква е правната стойност на този договор, който от
една страна урежда отношения между самите ответници във връзка с техни
наследствени имоти, от друга страна е предварителен такъв, т.е облигационен по
своя характер и не поражда
вещнотранслативен ефект, поради което не може да се противопостави на ищцата.
Тази договорка е индиция за опит от страна на ответника Т. да завладее наследствените части на ищцата по скрит
начин, което в никакъв случай не може да се приеме, че е демонстрация на явно, несъмнено и непрекъснато владение на
наследствените части на ищцата, оттук и на успешно доказване на възражението за
придобивна давност.
Във връзка с възражението на
ответницата Е.К.Д., че по отношение на нея предявеният иск бил недопустими и
неоснователен, съдът намира следното:
Ответницата в отговора на
исковата молба е посочила че след смъртта на баща им Кръстьо Т., с брат си –
втория ответник, са уредили наследствените си отношения като си разпределели
наследствените имоти. Това станало на 01.06.2010г. когато били сключили
предварителен договор за замяна на идеални части от имоти, които притежавали в
наследство. По силата на този договор, ответницата е прехвърлила на брат си
правото на собственост на 3/8 ид.ч. от процесния имот, а той й прехвърлил правото на собственост на идеални
части от друг имот. Предали си владението на имотите и така манифестирали
владението на имотите. Ответницата
твърди, че на основание чл. 79 от ЗС за брат й била настъпила придобивна
давност за процесния имот.
Ответникът също твърди в отговора
на исковата молба, че със сестра си били уредили наследствените си отношения.
Както бе посочено по-горе,
представеният предварителен договор не може да се противопостави на правата на
ищцата. С оглед на това, че този договор е обещание за замяна, а доказателства
за сключването на окончателен такъв не се ангажираха, настоящият съдебен състав
приема, че ответницата Е.Д. не е
прехвърлила дела си на ответника Т. чрез сочената замяна. След като и двамата
ответници твърдят, че са уредили наследствените си отношения помежду си обаче, настоящият съдебен състав намира, че ще следва да приеме
следното:
След смъртта на наследодателя
Кръстьо Т. през 2010г., ответниците Е.К.Д. и В.К.Т. са уредили
наследствените отношения помежду си като
са си разпределили притежаваните идеални части от наследствени имоти. Така, ответницата Е.К.Д. е отстъпила на
брат си притежаваните идеални части от процесния недвижим имот и същият ги е
завладял като е установил фактическа власт върху тях, но не като държател, а
като владелец. Не се ангажираха доказателства ответницата Е.Д. да е смутила
владението на брат си по отношение на притежаваните от нея идеални части от
имота , а и същата не навежда такива твърдения, напротив признава неизгодни за
себе си факти. Съгласно разпоредбата на чл. 175 от ГПК, направеното от страната или от неин
представител признание на факт се преценява от съда с оглед на всички
обстоятелства по делото. Въз основа на признание за осъществяване на имащ значение
за спора факт, осъществяването му следва да се приеме за доказано при липса на
други доказателства, които да го опровергават. Становището на страната, от
която това признание изхожда, дали съответният факт е доказан или не, не
представлява доказателство, въз основа на което осъществяването на факта може
да се приеме за опровергано, доколкото съдържа само съображения по съществото
на правния спор и не представлява обстоятелство по смисъла на чл. 175 ГПК - Решение
№ 199 от 5.10.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1171/2010 г., II г. о., ГК, докладчик съдията
Светлана Калинова. При това положение, настоящият съдебен състав
приема, че ответникът Т. е придобил по давност наследствената идеална част на
сестра си. В този смисъл е. Решение № 43 от 8.04.2019 г. на ВКС по
гр. д. № 2292/2018 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Ваня Атанасова. Предявеният иск за делба срещу тази
ответница не е недопустим, а неоснователен и то поради установеното в
настоящото производство придобивно основание.
При определяне на дяловете на страните, съдът съобрази следното:
Наследодателите на страните са
придобили процесния имот по време на брака си. От брака наследодателите нямат
родени деца. Придобитото по време на брака имущество представлява СИО и
същата е бездялова. Съпружеската
имуществена общност е прекратена със смъртта на единия съпруг на 07.03.2003г.,
когато съпругата Теменуга Тофишева е починала. Видно от представеното
удостоверение за наследници, същата е оставила за наследници съпруг – Кръстьо Т. и дъщеря –
ищцата по делото. Това означава, че притежаваната от наследодателя ½
ид.ч. от имуществото се поделя между наследниците й. Съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗН, съпругът наследява част, равна на частта на всяко дете, т.е. наследниците
наследяват по ¼ ид.ч. от наследството на Теменуга Тофишева. Съпругът
Кръстьо Т. е починал на 14.05.2010г. и
същият е оставил за наследници две деца – ответниците по делото, видно от
предственото удостоверение за наследници. Същите наследяват съгласно чл. 5, ал. 1 от ЗН равни части от неговото наследство. За процесния имот този наследодател е
притежавал ½ ид.ч. като съсобственик и ¼ ид.ч. наследена от
съпругата му или общо ¾ ид.ч.
Така, ищцата притежава по
наследство от своята майка ¼ ид.ч. от имота или 2/8 ид.ч., а ответниците
притежават по наследство от своя баща общо ¾ ид.ч. или по 3/8 ид.ч. за
всеки един от ответниците. След като ответникът Т. е придобил по давност
наследствените идеални части от сестра си – ответницата К., то притежавания от
него дял е ¾ ид.части. Имотът ще следва да бъде допуснат до делба
между ищцата и ответникът В.Т. с права, както следва:
за ищцата М.Г.С. - 1/4
ид.ч. от процесния имот
за ответника В.К.Т. – 3/4 ид.ч.
от процесния имот.
Искът за делба против ответницата Е.К.Д. ще следва да се
отхвърли като неоснователен.
Воден от горното, Съдът
Р Е Ш
И:
ДОПУСКА да бъде извършена съдебна делба между М.Г.С. с ЕГН ********** *** със съдебен адрес:***,
кантора 2 и В.К.Т. с ЕГН ********** *** на следния недвижим имот: жилище -апартамент с идентификатор
10971.501.188.1.20 по кадастралната
карта и регистри на гр. Видин, находящ
се в гр. Видин с адиминстративен адрес: ул. Баба Вида 17, ет. 5, ап. 19, със
застроена площ 83.00 кв.м., състоящ се от три стаи, кухня и сервизни помещения,
при съседи: 10971.501.188.1.19 на същия етаж, 10971.501.188.1.16- под обекта и
10971.501.188.1.24 – над обекта, заедно с принадлежащото на апартамента избено
помещение № 8 с площ 6.97 кв.м. и заедно с припадащите се 4.40% идеални части
от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото, на което тя е
построена, с права на съделителите,
както следва:
за ищцата М.Г.С. - 1/4 ид.ч. от процесния имот
за ответника В.К.Т. – 3/4 ид.ч.
от процесния имот.
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск
за делба от М.Г.С. с ЕГН **********
*** със съдебен адрес:***, кантора 2 против ответницата Е.К.Д. с ЕГН ********** ***, като
неоснователен.
Решението подлежи на обжалване пред Видински окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: