№ 482
гр. София , 17.02.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ в закрито заседание
на седемнадесети февруари, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Иво Дачев
Членове:Мария Георгиева
Асен Воденичаров
като разгледа докладваното от Мария Георгиева Въззивно частно гражданско
дело № 20211000500230 по описа за 2021 година
САС е сезиран с частна жалба от ищците по т.д.9/20 г. по описа на СОС.
С определение 26 0137/03.11.20 г. съдът е върнал искова молба, предявена от Ю.
М., З. М. и П. М. – като наследници на загиналия в ПТП П. Г., срещу ДЗИ ОЗ АД с
правно основание чл. 432 КЗ.
За да постанови определението си, СОС е приел, че не са изпълнени в
достатъчна степен дадените с разпореждане от 28.09.20 г. указани за конкретизиране на
утвърдения от ищците механизъм на ПТП.
В жалбата се сочи, че ищците са уточнили, че загиналият им родственик е бил
пешеходец, а МПС, предизвикало катастрофата, е било застраховано по риска
гражданска отговорност на автомобилистите при ответника. Навеждат се доводи, че
изясняването на механизма на ПТП е предмет на предстоящото производство. Цитира
се съдебна практика, съобразно която конкретиката, свързана с ПТП не е част от
фактическите твърдения на прекия иск срещу застрахователя.
Състав на САС, като отчете, че с връщането на исковата молба се прегражда
пътя на процеса по търсената защита, а жалбата е подадена в срок, приема, че жалбата
е допустима.
По същество тя е основателна поради следните виждания на САС:
Отговорността на застрахователя е функционално обусловена от отговорността
на деликвента съответно - от наличието на деликт. Ответникът е длъжен в
едномесечен срок да заяви всичките си възражения, произтичащи от исковата молба.
При прекия иск на застрахователя, последният не е участник в застрахователното
събитие. За него той съди от направеното пред него искане за обезщетение и
възможността да се сдобие с документи. Наличието на срочност в отношенията с
пострадалите не позволява детайлно запознаване със ситуации, свързани с ПТП
със сложен механизъм. Опитът показва, че за да не изпусне възможно възражение,
ответникът прави вероятни да се проявят съобразно ситуацията правоограничаващи
1
или правоизключващи обстоятелства: за употреба на алкохол, за липса на предпазен
колан, за превишена скорост, за неспазване на дистанция… и иска събиране на
съответни доказателства. Последните, освен че увеличават разноските на страните,
довеждат до усложняване на процеса с често ненужни да бъдат събирани
доказателства.
Поради това настоящият състав споделя виждането, че единствено посочването
на качеството на пострадалото лице (пешеходец или водач на друго превозно средство)
не е достатъчно за организиране защитата на ответника. Необходимо е задаване на
рамка на твърденията на ищците, в чиито граници ще протече доказателствения процес
(напр. твърдение, че пешеходецът е пресичал пътното платно на
обозначено/необозначено за преминаване място, че се е готвел да пресече, но е бил
връхлетян от МПС, че се е движел по платното поради липса на прилежащ банкет и
т.н.).В процеса по предявения иск тепърва ще се установява механизма, но
доказателственият процес ще започне от изначално определена рамка.
Тъй като ищците с отговора си не са задали подобна рамка, САС приема, че в
срока за изпълнение на правилно дадени указания на съда същите не са изпълнени и
поради това СОС основателно е приложил последиците, за които ищците са били
уведомени с разпореждането за оставяне на производството без движение.
Водим от горното САС
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение 26 0137/03.11.20 г., постановено по т.д.9/20 г. по
описа на СОС.
Определението подлежи на обжалване пред ВКС в едноседмичен срок от
връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
2