Р Е Ш
Е Н И Е
№ 544/13.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Монтана,
І-ви състав в съдебно заседание на седми септември през две хиляди и двадесет и
трета година в състав
Председател : ОГНЯН Е.
при
секретар Александрина Александрова
разгледа
Адм.дело
№494/2023г. по описа на
Административен
съд Монтана
Производството е по реда на
чл.172, ал.5 от Закон за движение по пътищата ЗДвП) във вр. с чл.145 и сл. от
Административнопроцесуален кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на П.Г.Е. ***
срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка
№23-0294-000143/10.07.2023г. на Началник РУ към ОД на МВР Монтана, РУ Лом, с която
на основание чл.171, т.1, б.”б” от ЗДвП на оспорващия е наложена принудителна
административна мярка (ПАМ) временно отнемане на свидетелството за управление
на моторно превозно средство на водача до решаване на въпроса за отговорността,
но не повече от осемнадесет месеца. В жалбата се иска отмяна на оспорения
административен акт, като се поддържа, че не е извършено нарушение, което да
дава основание за издаване на ПАМ. В съдебно заседание, оспорващият поддържа
жалбата си и моли да бъде отменен оспорения административен акт като
незаконосъобразен.
Ответната
страна, чрез пълномощника си юрисконсулт Д*** , оспорва жалбата и моли да бъде
отхвърлена като неоснователна.
Настоящият състав на
Административен съд Монтана, като взе в предвид оплакванията в жалбата,
доводите на страните, събраните по делото доказателства и приложимата
нормативна уредба извършвайки служебна проверка на обжалваната заповед по реда
на чл.168, ал.1 от АПК, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в
законоустановеният срок, от надлежно легитимирано лице и е процесуално
допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА, като съображенията за това
са следните:
Предмет на спора е
законосъобразността на Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка №23-0294-000143/10.07.2023г. на Началник РУ към ОД на МВР Монтана, РУ
Лом, с която на основание чл.171, т.1, б.”б” от ЗДвП на оспорващия е наложена
принудителна административна мярка (ПАМ) временно отнемане на свидетелството за
управление на моторно превозно средство на водача до решаване на въпроса за
отговорността, но не повече от осемнадесет месеца. Мотивите се свеждат до това,
че на 09.07.2023г., около 11,13 часа, в гр.Лом, ул.”Д*** шосе”, в района на
хотел „К*** “ (местността С*** ) с посока на движение гр.Лом е установено, че оспорващият
управлява собствения си лек автомобил „С*** В*** Р плюс“ с рег.№М*** под
въздействието на алкохол установено с техническо средство Дрегер 7510 с
фабричен №ARNJ-0094,
като уреда отчита 0.71 промила алкохол в издишания въздух. За така описаното
нарушения на чл.5, ал.3, т.1, пр.1 от ЗДвП на оспорващият е съставен АУАН серия
GA №934147/09.07.2023г.
От фактическа страна, съдът,
намира за установено следното:
От приетия на л.7 по делото АУАН
серия GA №934147/09.07.2023г. се
установява, че на 09.07.2023г., около 11,13 часа, в гр.Лом, ул.”Д*** шосе”, в
района на хотел „К*** “ (местността С*** ) с посока на движение гр.Лом е
установено, че оспорващият управлява собствения си лек автомобил „С*** В*** Р
плюс“ с рег.№М*** под въздействието на алкохол установено с техническо средство
Дрегер 7510 с фабричен №ARNJ-0094, като уреда отчита 0.71 промила алкохол в издишания въздух. На
оспорващият е издаден талон за изследване №143834/09.07.2023г. (л.9 по делото),
като видно от Протокол за химическо изследване за определяне на алкохол в
кръвта №23/А-79/17.07.2023г. (л.8 по делото), като видно от протокол от
09.07.2023г. (л.10,11 по делото) той е изследван във ФСТМ гр.Лом, като при
извършено химическо изследване е установена концентрация на алкохол от 0.64
промила алкохол в кръвта.
Въз основа на така
установеното, Началник РУ към ОД на МВР
Монтана, РУ Лом е постановил оспорената в настоящето съдебно производство Заповед
за прилагане на принудителна административна мярка №23-0294-000143/10.07.2023г.
на Началник РУ към ОД на МВР Монтана, РУ Лом, с която на основание чл.171, т.1,
б.”б” от ЗДвП на оспорващия е наложена принудителна административна мярка (ПАМ)
временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство
на водача до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от осемнадесет
месеца. Оспореният административен акт е връчен на лично оспорващия на
20.07.2023г., което се установява от подписа му върху разписка на
административния акт, тоест жалбата с вх.* 294-000-9526/25.07.2023г. е подадена
в рамките на законоустановеният срок и е процесуално допустима.
От така описаната фактическа обстановка
и въз основа на събраните по делото доказателства, съдът, извежда следните
правни изводи по същество на спора:
По аргумент от разпоредбата на чл.172, ал.1 от ЗДвП, принудителните административни мерки (ПАМ) по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а",
т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от
ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната
компетентност. В
случая административния акт е издаден от Началник РУ към ОД на МВР Монтана, РУ
Лом, който е овластен с правомощия със Заповед №301з-1411/07.06.2017г. на Директора
на ОД на МВР Монтана (л.17 по делото), която е основана на дадени правомощия
със Заповед №8121з-1524/09.12.2016г. на Министъра на вътрешните работи (л.31 по
делото), като в случая и заеманата
от административният
орган длъжност може да се идентифицира с ръководител на служба за контрол по
този закон (Арг.: чл. 172, ал. 1, вр. с чл. 170 и чл. 165 от ЗДвП), тоест налице е компетентност на
органа издал оспорения административен акт.
По разбиране на настоящата съдебна инстанция,
в случая по безспорен начин от събраните по делото доказателства се установява,
че са налице материалноправните
предпоставки за
налагане на ПАМ. По делото не е спорно, че на 09.07.2023г., около 11,13 часа, в
гр.Лом, ул.”Д*** шосе”, в района на хотел „К*** “ (местността С*** ) с посока
на движение гр.Лом е установено, че оспорващият управлява собствения си лек
автомобил „С*** В*** Р плюс“ с рег.№М*** под въздействието на алкохол
установено с техническо средство Дрегер 7510 с фабричен №ARNJ-0094, като уреда отчита 0.71
промила алкохол в издишания въздух. При извършена химична проба е установена
концентрация на алкохол в кръвта от 0,64 промила. При наличието на това
безспорно установяване е налице нарушение на разпоредбата на чл.5, ал.3, т.1,
пр.1 от ЗДвП, съгласно която на
водача на пътно превозно средство е забранено да управлява пътно превозно средство с концентрация на
алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или след употреба на наркотични вещества
или техни аналози. При наличието на безспорно установена
материално правна предпоставка, каквато е управлението на МПС от водач, който управлява
МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 промила, която е установена по
описания в материалноправната разпоредба ред, временно на основание чл.171,
т.1, б.б“ от ЗДвП е отнето свидетелството за управление на моторно превозно средство на водача до
решаване на въпроса за отговорността, но не повече от осемнадесет месеца. Настоящият съдебен състав възприема като
защитна теза, която не се потвърждава от събраните по делото доказателства,
твърденията на оспорващият, че концентрацията на алкохол е в следствие на
употреба на лекарства за хипертонично състояние. Представените по делото
Медицинско направление от 21.07.2023г. (л.13 по делото), Амбулаторен лист
№23202С046FA2/21.07.2023г. (л.14
по делото) и Етапна епикриза от 21.07.2023г. (л.15 по делото) са писмени
доказателства, които са съставени след установяване на нарушението, като
оспорващият не ангажира доказателства, които да сочат употреба на лекарства на
основание на медицинско предписание за релевантния за делото момент. Пълнотата
изисква да се отбележи, че оспорващият не сочи доказателства, които да
установяват твърдението му, че е инвалид, респективно има нужда от МПС и свидетелство за управлението на МПС, но дори това
обстоятелство да се установи не би било основание да се приеме, че оспорващият
следва да управлява МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 промила.
Настоящият съдебен състав счита за необходимо
да отбележи, че във всички случай управлението на МПС от водач, който е с
концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 промила застрашава безопасността на
движението, респективно живота и здравето на участниците в него, тоест следва
да се приеме, че при налагането на ПАМ е спазен принципа на съразмерност
регламентиран в чл.6 от АПК. В тази връзка следва да се отбележи, че
оспорващият не сочи доказателства, които да установяват твърдението му, че е
инвалид, респективно има нужда от автомобил и свидетелство за управлението на МПС,
но дори това обстоятелство да се установи не би било основание да се приеме, че
оспорващият следва да управлява МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5
промила. В административния акт са изложени достатъчно обстойни мотиви, който
ясно са отразили фактическата обстановка, която е мотивирала административния
орган да наложи принудителната административна мярка. Липсват основания да се
приеме, че в случая има смекчаващи вината на оспорващия обстоятелства, а и този
въпрос е изцяло ирелевантен за настоящия случай, тъй като при установена
материално правна предпоставка за налагане на ПАМ, административния орган е
наложил ПАМ за период от време предвиден в материалноправната разпоредба, която
е посочила срок от осемнадесет месеца.
По разбиране на
настоящият съдебен състав в хода на административното производство не са
допуснати съществени нарушения, които да се лишили оспорващия от правото му на
защита. Следва да се отбележи, че изискването за форма е спазено, тъй като
видно от съдържанието на самата заповед, тя съдържа фактически основания - дата
и част на извършване на нарушението, на нарушителя и на управляваното МПС,
тоест всички релевантни за приложимата правна норма факти са надлежно посочени,
което е дало основание да се посочи надлежно и правното основание за налагането
на оспорената ПАМ.
Настоящият съдебен
състав счита, че оспорената заповед е издадена при спазване на принципа на
законност - чл. 4 от АПК, тъй като е издадена в рамките на установените със
закона правомощия на органа, на основанията и по реда, установен със закон.
Заповедта съответства и на целта на закона - да се запази живота и здравето на
участници в движението и да се предодврати възможността за извършване на
повторно нарушение от същото лице. В случая оспорващият не е бил лишен от право
си на защита, тоест и изискването на чл.8 от АПК е спазено, тъй като макар че
органът не го е уведомил за започване на административното производство по реда
на чл. 26 от АПК, не е налице съществено нарушение, защото в случая става
въпрос за принудителна административна мярка, чиято цел е да предотврати
настъпването на неблагоприятни последици, които именно поведението на
оспорващия би могло да породи. В тази връзка следва да се отбележи, че предвид
наличието на надлежно събрани доказателства, които установяват
материалноправните предпоставки за налагане на ПАМ не е налице и нарушение на
разпоредбата на чл.35 от АПК, тъй като при издаване на административния акт са
установени всички факти и обстоятелства от значение за случая.
При цялостната проверка
законосъобразността на оспореният
административен акт на основанията по
чл. 146 от АПК, съдът констатира, че е издаден от компетентен орган, в
законоустановената форма, при спазване на административнопроизводствените
правила, съгласно материално правните
разпоредби и в съответствие с целта на закона.
Съобразно гореизложеното, настоящият
съдебен състав намира, че оспорената Заповед за прилагане
на принудителна административна мярка №23-0294-000143/10.07.2023г. на Началник
РУ към ОД на МВР Монтана, РУ Лом, с която на основание чл.171, т.1, б.”б” от ЗДвП, с която на оспорващия е наложена принудителна административна мярка (ПАМ)
е законосъобразна и следва да бъде потвърдена, а
жалбата да се отхвърли като неоснователна предвид, което на основание чл.172,
ал.2 от АПК, І-ви състав на Административен съд Монтана
Р Е Ш И
ОТХВЪРЛЯ жалбата на П.Г.Е. ***
срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №23-0294-000143/10.07.2023г.
на Началник РУ към ОД на МВР Монтана, РУ Лом.
Решението не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: