Р
Е Ш Е
Н И Е
№ …..… 06.03.2014 година град Пловдив
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XVI граждански състав, в закрито заседание на шести март две хиляди и четиринадесета година, като разгледа докладваното от съдията Точевски гражданско дело № 5047 по описа на съда за 2013 г., намира следното:
Производството е по реда на чл. 250 от ГПК.
С решение № 325/ 24.01.2014 г., постановено по гр. дело № 5047/ 2013 г. на ПРС, XVI гр. с-в, влязло в сила на 25.02.2014 г., е признато за установено по отношение на „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК: *********, че М.А.Н., ЕГН: **********, И.Г.Н., ЕГН: **********, и Д.Г.Н., ЕГН: **********, че не дължат по 1/3 спрямо всеки от тях от следните суми: главница в размер на 672, 17 лева, представляваща неплатена топлинна енергия за периода 14.12.2001 г.- 30.04.2005 г., обезщетение за забава в размер на 154, 14 лева за периода 01.02.2002 г.- 25.05.2005 г., както и разноските по делото- държавна такса в размер на 18, 52 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 41 лева, по издаден по частно гр. дело № 2800/ 2005 г. на ПРС, VI гр. с-в, изпълнителен лист, както и сумата от 642, 58 лева, представляваща мораторни лихви върху главницата за периода 27.05.2005 г.- 29.03.2013 г., начислени по изпълнително дело № 381/ 2010 г. на ЧСИ В. А., рег. № ***.
С молба от
12.02.2014 г. ищците са поискали допълване на решението, като се признае за
установено, че те му дължат и сумата от 597, 59 лева, представляваща мораторни
лихви върху главницата за периода 27.05.2005 г.- 05.12.2012 г., начислени по
изп. дело № 705/ 2012 г. на ЧСИ В. А., рег. № ***. Посочват, че в мотивите си
съдът бил обсъдил въпросът за това, че претенциите по изпълнителното дело били
погасени по давност, но въпреки че допуснал изменение на иска по уточняваща
молба от 16.05.2013 г., не се бил произнесъл по цялото вземане.
В срока за отговор такъв не е постъпил от ответната страна.
Като взе предвид становищата на страните, съдът намира следното:
Всяка от страните може да поиска в едномесечен срок от връчването или от влизане в сила решението, то да бъде допълнено, ако съдът не се е произнесъл по цялото искане. В този смисъл молбата на ищците е процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.
Съдът намира обаче, че същата е неоснователна, доколкото при произнасянето си решаващият състав е разгледал изцяло искането на ищците, съобразно формулирания от тях петитум. В исковата молба, а в последствие и в две уточняващи молби от 14.04.2013 г. и от 16.05.2013 г., е посочено по отношение на кои суми и за какви периоди се иска да бъде установено, че вземанията на ответника са погасени поради изтекла давност. Диспозитивът на съдебното решение напълно съответства на последното уточнение на петитума на иска, направено в молбата от 16.05.2013 г., в който смисъл е било допуснато и изменението на иска. Не отговаря на обективната истина твърдението на ищците в молбата за допълване на решението, че в уточняващата молба от 16.05.2013 г. било поискано да се признаят за недължими не само сумите по изпълнително дело № 381/ 2010 г. на ЧСИ В. А., рег. № ***, но и тези по изпълнително дело № 705/ 2012 г. на ЧСИ В. А., рег. № ***. Видно от съдържанието на тази молба (листове 26- 27 от делото) липсва такова искане за изрично произнасяне по въпроса за недъжимостта на сума от 597, 59 лева, представляваща мораторни лихви върху главницата за периода 27.05.2005 г.- 05.12.2012 г., начислени по изп. дело № 705/ 2012 г. на ЧСИ В. А., рег. № ***. Обсъждането в мотивите на решението на обстоятелствата, че въпросното изпълнително дело било образувано след изтичане на давностния срок за вземането на взискателя и, че ищците имали правен интерес да искат да се установи, че не дължат цялото вземане по изпратените им ПДИ, не означава, че съдът е пропуснал да се произнесе по начислената мораторна лихва по изп. дело № 705/ 2012 г. При положение, че такова искане не е било направено, то би било недопустимо произнасяне по него, защото това не е въведено като предмет на спора с изричен петитум. Още повече, че ясно е посочена каква е цената на иска- 1 483, 42 лева (уточняваща молба от 15.04.2013 г.- лист 15) и в нея въобще не е включена такава сума от 597, 59 лева като лихва, още по- малко пък за тази сума е била внесена и следващата се държавна такса за подобно увеличение на цената на иска. Недопустимо е за пръв път с молба за допълване на решението да се разширява петитумът на иска с въвеждане на нови суми, по отношение на които да се установява недължимост поради изтекла давност. За ищците не е съществувала никаква процесуална пречка в хода на делото до приключване на устните състезания да поискат увеличаване на иска и с тази сума за лихва по ПДИ, както са направили по отношение на лихвите по другото изпълнително дело, което обаче не е било сторено, поради което в настоящия етап на процеса искането им, макар и формулирано като допълване на решението, се явява неоснователно и не може да бъде уважено.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ искането на М.А.Н., ЕГН: **********,*** и И.Г.Н., ЕГН: **********,***,
*** двамата чрез пълномощника си адв. А.Ш. и Д.Г.Н., ЕГН: **********,***, чрез
пълномощника си адв. И.Д., обективирано в подадена молба вх. № 6929/ 12.02.2014
г., за постановяване на допълнително решение по гр. дело № 5047/ 2013 г. на
ПРС, XVI гр. с-в, с
което да се признае за установено спрямо ответника „ЕВН България Топлофикация”
ЕАД, ЕИК: *********, че ищците не му дължат сумата от 597, 59 лева,
представляваща мораторни лихви върху главницата за периода 27.05.2005 г.-
05.12.2012 г., начислени по изп. дело № 705/ 2012 г. на ЧСИ В. А., рег. № ***.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: /п/
/ Александър Точевски /
Вярно с оригинала.
АД