№ 260486
гр. Кюстендил, 16.12.2021 г.
В И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
Кюстендилски районен съд, VII-ми състав, в
открито съдебно заседание на шести декември, две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Чавдар Т.
при участието на съдебния секретар Зоя
Тренева, като разгледа докладваното от съдия Т. гр.дело № 2407 по описа на
Районен съд - Кюстендил за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Пред Районен съд - Кюстендил е подадена
искова молба от „Агенция за събиране на вземания“
АД, със седалище и адрес на управление в гр.София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ №
25, офис сграда „Лабиринт“, ет.2, офис 4 против В.И.Р., ЕГН **********, с
постоянен и настоящ адрес *** и със съдебен адрес ***, като са депозирани искове
с правно основание чл. 415, ал.1 във вр. с чл. 422, ал.1 от ГПК - за установяване на
вземания, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.
В исковата молба ищецът
твърди, че на 26.06.2017 г. между „Ай Ти Еф Груп“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в гр. София, район „Възраждане“, бул.
„Александър Стамболийски“ № 84-86, Бизнес център „Урбан Модел“, ет.12, като
кредитор и ответника като кредитополучател бил сключен Договор за потребителски
кредит № 178102. Съгласно договора, кредиторът се задължил да предостави на
кредитополучателя парична сума в размер на 600 лева, представляваща главница и
чиста стойност на кредита, отбелязана в договора. Договарянето между страните
се осъществило чрез средствата за комуникация от разстояние, като договорът е
сключен във формата на електронен документ, като сключването на процесния
договор е инициирано от страна на кредитополучателя след попълване на заявка за
кандидатстване, намираща се на уеб-базираната електронна страница на кредитора.
Като неразделна част от договора били Общите условия към него и погасителния
план, като в последния са посочени погасителните вноски по кредита. Тези
погасителни вноски съставлявали изплащане на главницата по кредита, ведно с
главницата по кредита, като лихвеният процент бил фиксиран за срока на договора
и посочен в него, при което общата стойност на плащанията по кредита била
договорена в размер на 741,88 лева. Така договорната лихва по кредита била
уговорена от страните в размер на 141,48 лева. На основание сключения договор
кредитополучателят се задължил да върне сумата по кредита в срок до 21.06.2018
г., на 12 броя равни месечни погасителни вноски, всяка от които по 61,79 лева,
съгласно погасителния план, в който бил посочен падежа на всяка отделна
погасителна вноска. Срокът на договора изтекъл на 21.06.2018 г. с последната
погасителна вноска и не е бил обявяван за предсрочно изискуем.
Посочва се още, че съгласно Общите условия
към договора, при забава в плащането на месечна погасителна вноска,
кредитополучателят дължал обезщетение за забава в размер на действащата законна
лихва върху всяка забавена вноска. На длъжника била начислена лихва за забава
за периода от 19.07.2019 г. /датата на сключване на договора за цесия/ до 12.03.2020
г. Общият размер на начислената лихва бил 30,56 лева, който бил съвкупност от
лихвите за забава, изчислени за всяка отделна падежирала, неплатена погасителна
вноска. Длъжникът не бил заплатил изцяло дължимия паричен заем към дружеството-кредитор,
като сумата, останала за погасяване, била в размер на 524,88 лева.
На 19.07.2019 г. е подписано Приложение 1
към Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ на основание чл. 99 от ЗЗД между „Ай Ти Еф Груп“
АД и „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, по силата на който вземането,
произтичащо от процесния договор за кредит, било прехвърлено на „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД изцяло с всички привилегии, обезпечения и
принадлежности, включително и с всички лихви. Във връзка с чл. 99, ал.3 от ЗЗД, на длъжника било
изпратено писмо с известие за доставяне чрез „Български пощи“ ЕАД, съдържащо уведомително
писмо с изх. № УПЦ-П-АТФ/178102 от 30.07.2019г. Писмото било изпратено на
адреса, посочен като постоянен и настоящ в Договора за потребителски кредит.
Писмото не е получено от адресата, видно от обратната разписка, като останало
непотърсено. В случая следвало да се има предвид, че писмото е изпратено от „Ай
Ти Еф Груп“ АД чрез „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД, за уведомяване на длъжника за извършената цесии.
„Агенция за
събиране на вземания“ АД подала заявление по чл. 410 от ГПК, по което била издадена
заповед за изпълнение. Длъжникът обаче възразил, което обосновавало правния
интерес на ищеца от предявяване на настоящия иск. Предвид изложеното, моли съда
да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на
ответника, че дължи на ищеца сумата от 524,88 лева, от които 426,18 лева -
главница; 68,14 лева - договорна лихва за периода от 23.11.2017 г. до 21.06.2018
г. /падеж на последна погасителна вноска/ и 30,56 лева - лихва за забава за
периода от 19.07.2019 г. до 12.03.2020 г., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на входиране на заявлението по чл.410 от ГПК /24.08.2020
г./ до изплащане на вземането, дължими по Договора за потребителски кредит,
които суми са присъдени в заповедното производство по ч.гр.д. № 1489/2020 г. по
описа на Районен съд - Кюстендил. Претендират се разноски по заповедното и в
настоящото производство.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът, чрез
процесуалния си представител, подава отговор, в който изразява становище, че процесния
договор е нищожен и като такъв не е породил своето действие, тъй като нарушава
императивните изисквания на Закона за потребителския кредит и Закона за
задълженията и договорите, по-конкретно чл.11, ал.1, т.9 от ЗПК, поради липса
на уточнение за базата, върху която е начисляван лихвения процент, както и
разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, поради липса на яснота при
формирането на годишния процент на разходите по кредита. На второ място,
договорът бил нищожен и поради противоречие с добрите нрави – чл.26, ал.1,
предл.3 от ЗЗД, като уговорения лихвен процент и годишния процент на разходите
противоречали на добрите нрави и поради това клаузите по договора били нищожни.
Претендира разноски.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа страна
следното:
Видно от приложеното ч.гр.д.
№ 1489/2020 г. по описа на Районен съд – Кюстендил, ищецът „Агенция за събиране на вземания“ АД е подал
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу ответника в
настоящото производство В.И.Р., за сумата от 524,88 лева, от които 426,18 лева –
главница по договор за потребителски кредит № 178102/26.06.2017г., сключен
между „Ай Ти Еф Груп“ АД и В.И.Р.; 68,14 лева - договорна лихва за периода от 23.11.2017
г. до 21.06.2018 г. /падеж на последна погасителна вноска/ и 30,56 лева - лихва
за забава за периода от 19.07.2019 г. до 12.03.2020 г., ведно със законната
лихва върху главницата от датата на входиране на заявлението по чл.410 от ГПК
/24.08.2020 г./ до изплащане на вземането, дължими по Договор за потребителски кредит
№ 178102/26.06.2017г. За тези суми е била издадена заповед № 504/25.08.2020 г.,
срещу която длъжникът е възразил. В срока по чл. 415, ал.1 от ГПК ищецът е предявил
против ответника настоящите искове за установяване на вземанията му, предмет на
заповедта.
По делото е представен
заверен препис от Договор за потребителски кредит № 178102/26.06.2017г. със
страни по него - „Ай Ти Еф Груп“ АД и В.И.Р., неподписан от страните, според
който първият е предоставил на ответника кредит в размер на 600 лева, със срок
на издължаване 12 месеца, считано от 26.07.2017 г. на 12 равни месечни
погасителни вноски, всяка от които в размер на 61,79 лева. Била договорена и
лихва за срока на договора, дължима освен главницата, и като общ размер на
задължението е посочена сумата от 741,48 лева.
От Договор за продажба и
прехвърляне на вземания от 19.07.2019г., сключен между „Ай Ти Еф Груп“ АД и
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД и Приложение № 1 към него се установява,
че „Ай Ти Еф Груп“ АД е прехвърлило на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД
вземанията си, произтичащи от договори за потребителски кредит, посочени и
определени в Приложение № 1 към договора. Представи се по делото и Приложение №
1 към Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 19.07.2019 г., видно от
което е, че под № 178102 е вписано задължението на ответника В.И.Р. по Договор от
26.06.2017г., с остатъчна главница 426,18
лева и лихва 68,14 лева.
Като доказателство по делото е представено
потвърждение за сключена цесия на основание чл. 99, ал.3 от ЗЗД, от съдържанието на
което се установява, че цедентът „Ай Ти Еф Груп“ АД потвърждава извършената
цесия на всички вземания, цедирани на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД,
съгласно Договора от 19.07.2019 г. за продажба и прехвърляне на вземания.
С пълномощно от
19.07.2019г., представляващият „Ай Ти Еф Груп“ АД е упълномощил цесионера „Агенция
за събиране на вземания“ ЕАД да уведоми от негово име всички длъжници по всички
вземания на дружеството, възникнали по силата на сключени договори за
потребителски кредити, които дружеството е прехвърлило, съгласно договора, сключен
помежду им.
По делото е представено уведомително писмо от „Ай Ти
Еф Груп“ АД чрез цесионера „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД до ответника В.И.Р.,
с което ищецът по настоящото, в
качеството на упълномощен от „Ай Ти Еф Груп“ АД уведомяват ответника, че на
основание сключен Договор за прехвърляне на вземания е прехвърлило на „Агенция
за събиране на вземания“ ЕАД изцяло вземането си към длъжника, произтичащо от
Договор за кредит № 178102, ведно с всички акцесорни задължения към главницата.
Уведомяват ответника в изпълнение на разпоредбата на чл. 99, ал.3 от ЗЗД, че кредитор по
посоченото вземане след 30.07.2019 г. е „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД.
По делото са допуснати и назначени два броя
експертизи. Първата от тях, съдебно-счетоводна по своя характер, извършена от
в.л. Й., установява, че в посочения ГПР по договора в размер на 49,67% включва
само възнаградителна лихва в размер на 41%, като в него не влиза неустойка за
неизпълнение на договорното задължение, като такава не е претендирана със
заявлението по чл.410 от ГПК и с исковата молба.
По съдебно-техническата експертиза, извършена
от в.л. Т., се установява, че ответникът В.Р. сама е отправила искане към „Ай
Ти Еф Груп“ АД за кандидатстване за паричен заем чрез интернет сайта на
дружеството-кредитор. Попълнен е формуляр с личните данни на ответника, като в
края на заявката си В.Р. е дала съгласие личните й данни да бъдат обработени от
кредитора. Ответникът е създал личен акаунт във формата за кандидатстване, като
е потвърдил желанието си за превеждане на кредита по собствената си сметка.
При така установената фактическа
обстановка, съдът достига до следните правни изводи:
Видно от приобщените материали по ч. гр.
д. № 1489/2020 г. на Районен съд - Кюстендил,
към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение /24.08.2020
г./, крайният падеж по договор за кредит № 178102/26.06.2017 г. – 21.06.2018 г.
е настъпил.
Съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 4 от ЗЗД,
прехвърлянето на вземане има действие спрямо третите лица и спрямо длъжника от
деня, когато то е съобщено на последния от предишния кредитор. Законът няма
изискване за форма на съобщаването, но то следва да достигне до длъжника.
Договорът за цесия, както и уведомлението до ответника за сключването му, са
приложени към исковата молба и са надлежно връчени на ответника с връчване на
исковата молба, поради което, най-късно на датата на връчването й ответникът е
уведомен за прехвърляне на вземането. Цесията следва да се счете за надлежно
съобщена на длъжника и тогава, когато изходящото от цедента уведомление е
връчено на длъжника като приложение към исковата молба, с която новият кредитор
е предявил иска си за изпълнение на цедираното вземане /Решение № 78 от 9.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 2352/2013 г., II т.о.,
ТК/. Доколкото законът не поставя специални изисквания за начина, по който
следва да бъде извършено уведомлението, то получаването на същото в рамките на
съдебното производство по предявен иск за установяване дължимостта на
прехвърленото вземане, следва да се приеме за валидно извършено.
На следващо място, процесния договорът за
потребителски кредит е реален по
своя характер, тъй като съгласно Общите условия към договора, в т.6.1 от него,
договорът влиза в сила от датата на превеждане на заема по банковата сметка на
кредитополучателя или по неговата макросметка в системата на ePay.bg. Предвид това, съществуването на процесното притезателно материално право и респективно
основателността на предявения иск са обусловени от наличието на факти относно
съществуване на облигационно правоотношение по договор за паричен кредит /за
когото се прилагат субсидиарно разпоредбите на ЗЗД/ и дадена въз основа на него
парична сума, както и поето насрещно задължение на ответника да върне
предоставената сума, ведно с претендираните такси и неустойки за забава. Тези
факти са възникването на задължението на ответника, размера на същото,
основанието за пораждането му, настъпилата изискуемост на вземането и
изпълнението на насрещните задължения по процесния договор от страна на ищеца.
В чл. 6 от Закона за предоставяне на финансови услуги от
разстояние /ЗПФУР/ е дадена легална дефиниция на този
вид договори, съгласно която всеки договор, сключен между доставчик и
потребител като част от системата за предоставяне на финансови услуги от
разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на
предложението до сключването на договора страните използват изключително
средствата за комуникация от разстояние – едно или повече, е договор за
предоставяне на финансови услуги от разстояние. В чл. 18 от ЗПФУР са посочени подлежащите
на доказване обстоятелства от страна на доставчика във връзка със сключването
на договора за предоставяне на кредит от разстояние между които, че е изпълнил
задълженията си за предоставяне на информация на потребителя и че е получил
съгласието му за сключване на договора. За доказване предоставянето на
преддоговорна информация, както и на изявления, отправени съгласно този закон, се прилага Законът за електронния
документ и електронните удостоверителни услуги /ЗЕДЕУУ/. Съгласно чл. 3 от ЗЕДЕУУ
"електронен документ" е електронен документ по смисъла на чл. 3, т.
35 от Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли
2014 г. относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при
електронни трансакции на вътрешния пазар – ал. 1, като писмената форма се смята
за спазена, ако е съставен електронен документ, съдържащ електронно изявление –
ал. 2. Същият се счита за подписан при условията на чл. 13, ал. 1 от ЗЕДЕП - Електронен
подпис е електронен подпис по смисъла на чл. 3, т. 10 от Регламент (ЕС) №
910/2014, а според чл.3. т.10 от Регламента „електронен подпис" означава
данни в електронна форма, които се добавят към други данни в електронна форма
или са логически свързани с тях, и които титулярят на електронния подпис
използва, за да се подписва. Законът придава значение на подписан документ само
на този електронен документ, към който е добавен квалифициран електронен подпис
/чл. 13, ал. 3 от ЗЕДЕУУ/, като правната сила на електронния подпис и на
усъвършенствания електронен подпис е равностойна на тази на саморъчния подпис,
когато това е уговорено между страните. Когато посочените предпоставки са
налице, създаден е подписан електронен документ.
Установи се, че процесния договор е
сключен при условията на договаряне чрез средствата за комуникация от разстояние.
В Определение № 169 от 06.04.2017г. по ч.т.д. № 672/2017 г., I т. о., ВКС е
приел, че независимо, че електронното съобщение, несъдържащо квалифициран
електронен подпис не се ползва с формална доказателствена сила, то не е
"правно нищо", не е тъждествено на пълна липса на волеизявление. То
не може да бъде игнорирано, без да се укаже възможността за доказване кой е
издателят му. Принципно представянето на документ, върху който липсва подпис на
издателя му предпоставя, че фактът на писменото изявление и неговото авторство
ще бъдат установявани с други доказателствени средства при оспорване кой е
издателят му. Както се посочи, такова оспорване в конкретния случай не е
направено както в срока по чл. 193, ал. 1 от ГПК, респективно в срока по
чл. 184, ал. 2, изр. последно от ГПК, поради което, за ищеца
не е възникнало задължение да ангажира други доказателства. Съгласно чл. 8, ал.
1 от ЗЕДЕУУ електронното изявление се смята за получено, ако адресатът му е
потвърдил получаването му. Потвърждаването, съответно съгласието, може да бъде
дадено директно като отговор на направеното предложение или чрез конклудентни
действия.
Предвид гореизложеното следва да се
направи обоснован извод, че съставените електронни и писмени документи могат и
да не бъдат подписани. Представените по делото документи имат този характер и
не носят подписа на ответника като заемател. Същественото в случая е обаче, че
договорът за заем е реална сделка и същият се счита сключен от предаване на
сумата в заем /чл. 240, ал. 1 от ЗЗД/, а не с подписването
на договор, съдържащ задължение за това. Заемът е и неформална сделка и
писмената форма за него не е задължителна.
Съдът намира, че в хода на производството
ищецът не проведе пълно и главно доказване, че е предал в собственост на
заемателя пари или други заместими вещи. Договорът е реален и постигането на
съгласие за сключването му не е достатъчно условие, т. е. същият се счита за
сключен едва с предаването на договорената сума, като тежестта за доказване на
този факт пада върху ищеца. Предходното не се установява и от заключението на съдебно-счетоводната
експертиза, в което вещото лице единствено е констатирало какво обуславя
размера на ГПР и в какъв размер ще е той, ако към него се включи и неустойка за
неизпълнение.
С оглед липсата на доказателства за
валидно сключен договор за заем между „Ай Ти Еф Груп“ АД и ответника, то съдът
не намира за необходимо да обсъжда наведените от последния доводи за нищожност
на клаузи от същия, Предвид гореизложените съображения, исковите претенции се
явяват изцяло неоснователни и недоказани, поради което следва да бъдат
отхвърлени.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК право на разноски има ответникът. По делото се установява, че
ответникът В.Р. е заплатила сума в размер на 250,00 лева, представляващ внесен
депозит за вещо лице за изготвяне на съдебно-счетоводна експертиза, поради
което посочената сума следва да бъде присъдена.
Видно от приложения по делото договор за
правна защита и съдействие, сключен между ответника и процесуалния й
представител е, че същите са се договорили, че процесуалното представителство е
безплатно – чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА. С оглед предходното и на чл. 38, ал. 2 от
ЗА, вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, съдът определя възнаграждение на процесуалния
представител на ответника в минимален размер от 300,00 лева, което следва да бъде
заплатено от ищеца. В конкретния случай делото не се отличава с фактическа и
правна сложност.
С задължителните указания на ТР №
4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК, съдът по исковото
производство по чл. 422, ал. 1 от ГПК дължи произнасяне и по разноските по
заповедното производство, като съгласно указанията, дадени в т. 12 от ТР, това
следва да стане с осъдителен диспозитив. С оглед изхода на спора право на
разноски отново има длъжникът – настоящ ответник. Такива разноски обаче не са
претендирани и доказани пред съда, поради което не следва и да се присъждат.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявените
от „Агенция за събиране на вземания“ АД,
със седалище и адрес на управление в гр.София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25,
офис сграда „Лабиринт“, ет.2, офис 4 против В.И.Р., ЕГН **********,*** искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 240 от ЗЗД и чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр.
чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за признаване за установено по отношение на ответника, че
дължи на ищеца сумата от общо 524,88 лева, от които 426,18 лева - главница по
договор за потребителски кредит № 178102/26.06.2017г., сключен между „Ай Ти Еф
Груп“ АД и В.И.Р.; 68,14 лева - договорна лихва за периода от 23.11.2017 г. до 21.06.2018
г. /падеж на последна погасителна вноска/ и 30,56 лева - лихва за забава за
периода от 19.07.2019 г. до 12.03.2020 г., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на входиране на заявлението по чл.410 от ГПК /24.08.2020
г./ до изплащане на вземането, дължими по Договора за потребителски кредит,
които суми са присъдени в заповедното производство по ч.гр.д. № 1489/2020 г. по
описа на Районен съд – Кюстендил.
ОСЪЖДА
„Агенция за събиране на вземания“ АД,
със седалище и адрес на управление в гр.София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25,
офис сграда „Лабиринт“, ет.2, офис 4 да заплати на В.И.Р., ЕГН **********,
с постоянен и настоящ адрес *** сумата от 250,00 /двеста и петдесет/ лева,
представляваща разноски по делото за заплатено възнаграждение за вещо лице за
изготвяне на съдебно-счетоводна експертиза.
ОСЪЖДА „Агенция за събиране на вземания“ АД, със седалище и адрес на управление
в гр.София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда „Лабиринт“, ет.2, офис
4 да
заплати на адвокат Б. В. Б., ЕГН **********, с адрес *** на основание чл. 38,
ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата, сумата от 300,00 /триста/
лева, представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатно адвокатска
помощ и съдействие на ответника по исковото производството.
Решението може да се обжалва с въззивна
жалба пред Окръжен съд - Кюстендил в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: