№ 1666
гр. София, 19.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Невена Чеуз
Членове:Наталия П. Лаловска
Добромир Ст. С.ов
при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Невена Чеуз Въззивно гражданско дело №
20241100500386 по описа за 2024 година
Производството е образувано по въззивна жалба на Б. Л. К., ответник в
първоинстанционното производство, чрез процесуален представител – адв. С.
П. срещу решение № 18109 /03.11.2023 г. на СРС, 27 състав, постановено по
гр.д. 39 006/2023 г. С обжалваното решение е признато за установено по
исковете на „Топлофикация София“ ЕАД по реда на чл. 422 от ГПК вр. с чл.
150 ал.1 от ЗЕ вр. чл. 200 от ЗЗД вр. с чл. 79 ал.1 от ЗЗД и чл. 86 ал.1 от ЗЗД, че
Б. Л. К. дължи сумата от 1 067, 23 лв. – цена на доставена от дружеството
топлинна енергия за периода 01.01.2019 г. до 30.04.2021 г. за топлоснабден
имот в гр. София, ж.к. „******* като за горницата до пълния предявен размер
от 1 172, 60 лв. и за периода 01.05.2018 г. – 31.12.2018 г. искът е отхвърлен
като погасен по давност, сумата от 203, 50 лв. – мораторна лихва върху
главницата за периода 15.09.2019 г. – 14.04.2022 г. като а горницата до пълния
предявен размер от 223, 59 лв. искът е отхвърлен като погасен по давност,
сумата от 28, 41 лв. – главница за дялово разпределение за периода 01.03.2019
г. – 30.04.2021 г. , както и сумата от 5,13 лв. – мораторна лихва върху
главницата за дялово разпределение за периода 01.05.2019 г. – 13.04.2022 г. В
жалбата са наведени общи твърдения, че решението е необосновано и
1
противоречи на закона, тъй като първоинстанционният съд не се е съобразил
със заявеното възражение за изтекла погасителна давност. Претендират се
разноски.
В срока по чл. 263 ал.1 от ГПК е депозиран писмен отговор от ищеца в
първоинстанционното производство „Топлофикация София“ ЕАД, чрез юрк.
Десислава Петрова, в което са наведени съображения относно правилността на
обжалваното решение и искане за неговото потвърждаване. Претендират се
сторените в производството съдебни разноски.
При извършената служебна проверка на основание чл.269 от ГПК,
настоящият съдебен състав намира, че обжалваният съдебен акт е постановен
от законен състав на родово компетентния съд, в изискуемата от закона форма,
по допустим иск, предявен от и срещу процесуално легитимирани страни,
поради което е валиден и допустим.
Предметът на въззивното производство, което се разглежда по реда на
ограничения въззив е очертан само от посоченото в жалбата и приложимите
към спорния предмет императивни материалноправни норми.
Съдът намира, че решението е и правилно в обжалваната част, като
споделя изложените от първоинстанционния съд мотиви и препраща към тях
на основание чл. 272 от ГПК.
За пълнота, с оглед оплакванията във въззивната жалба, следва да се
посочи следното:
Страните не са формирали спор относно правно-релевантните факти с
оглед предявените искове. Спорът между тях е концентриран с оглед
своевременно заявеното възражение за изтекла погасителна давност по
отношение на процесните задължения. Съобразно задължителните указания,
дадени с т. 2 от ТР 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, същите са периодични такива,
поради което за тях е релевантна кратката тригодишна давност, установена в
чл. 111 б. „в” от ЗЗД.
Съгласно чл. 33 ал.2 от приложимите общи условия към договора,
сключен между страните, месечните суми за топлинна енергия са дължими в
45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Следователно за
всяка една от претендираните от ищцовото дружество главници, касаещи
процесния период, тригодишният давностен срок тече от момента, в който
изтича срока за тяхното заплащане. От 15.07.2018 год. – когато изтича срока за
2
заплащане на стойността на доставената топлинна енергия за първия месец от
исковия период /м. май 2018 г./, до датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК /арг. от чл.422, ал.1 от
ГПК/ - 20.04.2022 г., са изтекли 3 години, по отношение задължението за
главница считано до м. декември 2018 г. вкл., както е приел и СРС. Падежът
на задължението за месец януари 2019 г. е настъпил на 18.03.2019 г., съобразно
правилата за броене на срокове, установени в нормите на чл. 72 от ЗЗД,
поради което давността за това вземане би настъпила на 18.03.2022 г. Следва
обаче да бъде съобразено обстоятелството, че с оглед нормата на чл. 3 т .2 от
ЗМДВИПОРНС за срока от 13 март 2020 г. до отмяната на извънредното
положение спират да текат давностните срокове, с изтичането на които се
погасяват или придобиват права от частноправните субекти. Извънредното
положение е отменено на 14.05.2020 г. по арг. на чл. 6 от същия закон, поради
което в този период давност не е текла. С оглед спиране на давностния срок,
погасителната давност за задължението, касаещо месец януари 2019 г. би
изтекла на 19.05.2022 г., но същата следва да се счита прекъсната с факта на
подаденото заявление по чл. 410 от ГПК и последващото исково производство.
Това е така, защото, заповедното производство по реда на чл. 410 от ГПК не
попада в приложното поле на чл. 116 от ЗЗД, установяващ основанията за
прекъсване на давностен срок, но погасителната давност се прекъсва с
предявяване на иска за съществуване на вземането, но към минал момент –
този на подаване на заявлението, ако искът е предявен в срока по чл. 415 от
ГПК, съгласно прогласеното обратно действие на исковата молба в
разпоредбата на чл. 422 ал.1 от ГПК /решение 118/12.12.2019 г. по търг. дело
2288/2018 г. на Второ ТО на ВКС/.
Размерът на задълженията, попадащи в срока на погасителната давност,
изчислени от първоинстанционния съд при условията на чл. 162 от ГПК са
съобразени с приложените и неоспорени счетоводни документи респ.
съобразено е и обстоятелството, че въззивникът, ответник в
първоинстанционното производство, е пасивно материалноправно
легитимиран до размера на 2/3 от същите.
По отношение претенцията за главница, касаеща дяловото
разпределение, вземането за първия месец от процесния период касае месец
март 2019 г. По вече изложените съображения в рамките на настоящото
решение, давността за същото би изтекла на 17.06.2022 г., ако не беше
3
прекъсната с факта на образуваното заповедно производство и последвалото
исково такова, обосновано с обратното действие на исковата молба, поради
което по отношение на тази главница не съществуват задължения, попадащи в
погасителната давност.
По отношение погасителната давност, касаеща акцесорните вземания
за обезщетение за забава, следва да се приеме, че с погасяването на главното
вземане се погасяват и произтичащите от него допълнителни вземания, макар
давността за тях да не е изтекла по арг. на чл. 119 от ЗЗД, както е приел и СРС.
Поради съвпадане на изводите на двете инстанции решението следва да
бъде потвърдено.
При този изход на спора и на основание чл. 78 ал.3 от ГПК на
въззиваемата страна се следват разноски в размер на 100 лв. – юрисконсултско
възнаграждение пред настоящата инстанция.
Предвид изложените съображения съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 18109 /03.11.2023 г. на СРС, 27 състав,
постановено по гр.д. 39 006/2023 г.
ОСЪЖДА Б. Л. Б., ЕГН **********, да заплати на основание чл. 78
ал.3 от ГПК на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ********* сумата от 100
/сто/ лв. – съдебни разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4