Р Е Ш Е Н И Е
№
Гр.Плевен, 09.12.2020г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Районен
съд Плевен, втори граждански състав, в открито съдебно заседание на дванадесети
ноември през две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:В.НИКОЛОВА
при
секретаря Вероника Георгиева, като разгледа докладваното от съдията гр.дело №5163
по описа за 2020г. на РС Плевен, за да се произнесе взе предвид следното:
Молба с правно основание чл. 19, ал.1 от Закона за гражданската регистрация
(ЗГР).
Производството е образувано
по молба на В.М.Т. с ЕГН **********, адрес: *** и Е.Н.Б., с ЕГН **********,
адрес: ***, като родители и законни представители на малолетното дете *** с ЕГН
**********, чрез адв. Т.Д. ***, съдебен адрес:***, ***. Твърди се в молбата, че
молителите са родители на детето ***, родена на ***г. ***. Твърди се, че с Решение от 13.01.2020г. по гр.д.№ 7983/2019г.
по описа на РС Плевен била допусната
промяна във фамилното име на бащата от *** на Т.. Посочва се в молбата още, че
в акта за раждане детето било вписано с фамилното име на своя баща ***а поради
обстоятелството, че съдебното решение по гр.д.№ 7983/2019г. не било влязло в
сила. Иска се от съда да допусне промяна във фамилното име на малолетното
дете, поради наличието на важно
обстоятелство за това , а именно промяната на фамилното име на неговия баща
и българските традиции детето да носи
име, което да го свързва с фамилията на бащата, на рода и семейството, от което
произхожда. Иска се от съда да постанови
решение, с което да допусне промяна във фамилното име на малолетното дете ***, родена на ***г. ***,
с ЕГН **********, от ***а на ***.
В съдебно заседание молителите,
редовно призовани, се явяват лично. И с адвокат Т.Д. ***. Молителите и пълномощникът им поддържат
молбата и молят съда да я уважи изцяло като основателна и доказана.
Заинтересованото лице
– О.П. редовно призована, не изпраща процесуален представител и не взема становище за допустимост
и основателност на иска.
Контролиращата страна Р.п.-
П. редовно призована, не се
представлява, но взема становище в молба с вх.№ 265331/27.10.2020г. за
допустимост и основателност на молбата.
СЪДЪТ, след
като взе предвид събраните по делото доказателства,
както и доводите на страните и ги прецени в тяхната съвкупност, съгласно
изискването на чл. 12 от ГПК, намира за установено следното:
Безспорно по
делото е и се установява от заверено
копие на удостоверение за раждане №**********/28.01.2020г., че родители на
детето *** с ЕГН **********, родена на ***г. ***, са Е.н.Б. с ЕГН ********** и В.М.
*** с ЕГН **********, както и че детето
е вписано в регистрите на населението с фамилното име ***а.
Установява от приобщеното по делото заверено
копие и след служебна проверка на гр.д.№7983/2019г. по описа на ПлРС в
деловодната програма на съда, че с Решение №48/13.01.2019г. фамилното име на В.М. *** било променено на Т.
като съдебното решение като необжалвано е влязло в сила.
Спорно по делото е налице ли са важни по
смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗГР
лични и обществени обстоятелства, които правят носенето на фамилното име на детето лично или обществено неудобно или неподходящо.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Молбата е процесуално допустима. В случая молителите са
поискали с молбата си промяна на фамилното име на своето малолетно дете. След
като за местната подсъдност не се следи служебно, а тя се определя от волята на
молителите, те единствени могат да преценят кой компетентен съд да сезират.
Същевременно първоначално сезираният съд не разполага с процесуална възможност
да прекрати производството и да го изпрати на друг родово компетентен съд. В
този смисъл е определение № 187 от 16.04.2009 г. на ВКС по ч. гр. д. № 197/2009
г., III г. о., ГК - задължително за настоящия съд, в което е прието, че
установената в чл. 531, ал. 2 от ГПК подсъдност по
характера си е местна и е за улеснение на молителите. За нея, при съответно
приложение на общите правила на исковия процес, съдът не следи служебно, по
арг. от чл. 119, ал. 1 и 2 от ГПК и чл. 533 от ГПК - тя не е
условие за издаване на искания акт.
По същество молбата е основателна.
Съгласно чл. 19, ал. 1 промяната на собствено, бащино или фамилно име
се допуска от съда въз основа на писмена молба на заинтересувания, когато то е
осмиващо, опозоряващо или обществено неприемливо, както и в случаите, когато
важни обстоятелства налагат това. Законът не дава отговор на въпроса кои точно обстоятелства се определят
като важни, за да е налице тази предпоставка за промяна на името. И това е
така, защото значимостта на обстоятелствата следва да се преценява в контекста
на всеки отделен случай. Предвид основните принципи на гражданското право и
обществения морал, важни по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗГР са такива лични и
обществени обстоятелства, които правят носенето на името лично или обществено
неудобно или неподходящо. Тази преценка обаче винаги следва да бъде обвързана с
императивните изисквания на чл. 13 и чл. 14 ЗГР (и посочените в тях възможни
отклонения) относно начина на образуване на собственото и фамилното име на физическото лице. Като средство за лична идентификация и свързване със семейството, името на
едно лице е свързано с неговия личен и семеен живот. Фактът, че държавата и
обществото имат интерес да регулират използването на имената не изключва това
обстоятелство. Тези публичноправни аспекти са съвместими с личния живот. Поради
това и ЕСПЧ подчертава, че държавите
разполагат с широка дискреция да регулират условията, при които едно лице може
да смени името си, а ограниченията в тази посока могат да обслужват различни
обществени интереси. Трябва да се постигне справедлив баланс между интересите
на молителя и на обществото и да се прецени дали са изтъкнали достатъчни и
адекватни аргументи, за да се смени името.
Името представлява постоянно словесно
обозначение на физическото лице, което служи за неговата индивидуализация,
идентификация и отличаване от останалите физически лица, поради което законът
допуска да бъде променяно само по изключение, при наличие на някоя от
посочените по - горе предпоставки, каквато в случая съдът намира, че е налице.
Името е призвано да обезпечи и определени обществени функции, в т. ч. и да
индивидуализира личността при участието й в социалния живот. Правото на име е
субективно, лично, неотчуждимо и неотменимо право от категорията на
естествените, свързано с определен гражданскоправен субект. Юридически то е
уредено с императивни правни норми. Промяната на името е регламентирана като
потестативно право, което възниква при точно определени от закона основания и
се упражнява по предвиден в ГПК ред (в този смисъл е
решение № 256 от 29.04.2004 г. по гр. д. № 513/2003 г., ІІ г. о. на ВКС).
Законодателят определя името като съставно, състоящо се от три части - собствено,
бащино и фамилно, като всяка от тези части се използва при различни условия на
социално общуване. В тази връзка и законът установява различни критерии за
формиране на различните части на името - пълна свобода при подбора на
собственото име, през вариантите за фамилно име, до стриктно указани правила за
съдържанието на бащиното име.
В случая се иска промяна на
фамилното име на малолетното дете на молителите от „***а“ да бъдат
променено на "***". От представените по делото официални
свидетелстващи документи (заверено копие на
удостоверение за раждане №**********/28.01.2020г., заверено
копие на решение по гр.д.№ 7983/2019г.
по описа на РС Плевен;), доказващи с
обвързваща съда материална доказателствена сила, че фактите предмет на
изявление на органа, са се осъществили така, както е посочено в него - чл. 179 от ГПК, във връзка с чл. 540 от ГПК, се установява,
че понастоящем детето фигурира в регистрите на населението с фамилно име ***а,
а неговият баща е с фамилно име Т.. С
оглед последното обстоятелство, може да
се направи извод, че за в бъдеще детето ще търпи неудобства от факта, че в
регистрите за населението и в обществото, при условията на социално общуване е
индивидуализиран с различни имена от фамилното
име на своя баща и родител. Като се има и обстоятелството, името то следва да бъде
използвано реално за идентифициране на лицето, както в семейството, така и при
социалните му контакти извън рамките на последното, където именно намира
приложение, то в конкретният случай съдът приема, че възложената от закона
идентификационна функция не би могло да бъде реализирана докрай, а обратно
различията във фамилните имена на бащата и детето ще създаде емоционален
дискомфорт в низходящия и реален риск от
засягане процеса на социалната му адаптация.
Видно от доказателствата
по делото промяна във фамилното име на *** от ***а на *** няма да наруши баланса между обществения и
личния интерес.
Предвид горното, молбата се явява
основателна и като такава следва да бъде уважена.
На основание чл. 74, ал. 1 и 2 от ЗГР
следва препис от настоящото решение да се изпрати на Община – Плевен за отбелязване
на посоченото обстоятелство в личния регистрационен картон на детето и запис в
Националната база данни „Население”. Препис от влязлото в сила решение следва
да се изпрати и на Бюро „Съдимост” при Районен съд – гр.Плевен.
Мотивиран от гореизложените съображения и
на основание чл. 19, ал. 1 от ЗГР, съдът
Р Е Ш И:
ДОПУСКА промяна във ФАМИЛНОТО име на *** с ЕГН **********,
родена на ***г. ***,
като занапред лицето ще се именува *** ***.
На основание чл. 74,
ал. 1 и ал. 2 от ЗГР препис от съдебното решение да се изпрати на Община –
Плевен за извършване на отбелязване в личния регистрационен картон на *** с ЕГН **********
в О.П. както и запис в Национална база данни „Население”.
Препис от решението да
се изпрати на Бюро „Съдимост” при Районен съд – гр. Плевен.
Решението не подлежи
на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: