Р Е Ш Е
Н И
Е
№ 260003/28.3.2022г.
гр.Варна.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, тридесет и седми състав, в открито
съдебно заседание на двадесет и шести януари през две
хиляди двадесет
и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Пл. Караниколов
Секретар Петранка
Петрова,
като разгледа докладваното
от председателя АНД
№ 4447
по описа за 2020 год., за да
се произнесе, взе предвид
следното:
Производство е
на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
Подадена е жалба
от „М. Г.Б.“
ЕАД-гр.София, ЕИК *********, срещу Наказателно постановление № 39/ 09.10.2020 год.
на директора на Териториална дирекция „Северна морска“ в Агенция „Митници“, с
което на дружеството било наложено административно наказание “имуществена
санкция” в размер на 2541.49 лева, на основание чл. 234, ал.2, т.1, вр. ал.1, т.1 ЗМ, чл. 83 ЗАНН, вр. чл. 175, ал. 1 и ал. 3, чл. 178, ал. 1 ДОПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗАНН.
Санкционираното дружество изразява становище
за незаконосъобразност на атакуваното наказателно постановление. Оспорва извода
на наказващия орган, че тарифният номер за внасяните стоки е неправилен. Намира
за недостоверно заключението на експертизата, изготвена в Централната
митническа лаборатория, като счита за неприложим използваният метод AOCS Cc 16-60 според европейската стандартизация. Счита и че
взетата проба от продукта не е от процесния внос, тъй като към момента на
вземане на проба не е имало налична стока от този внос в митническия склад.
Моли съда да постанови решение, с което да
отмени изцяло наказателното постановление. Претендира присъждане на
разноски за адвокатско възнаграждение.
В съдебно заседание дружеството
- жалбоподател, редовно уведомено, се представлява от адв. С.Ж. от ВАК, която
поддържа жалбата.
Представител на
въззиваемата страна- Любослава Дашева изразява
становище за неоснователност на жалбата и моли същата да бъде оставена без
уважение. Оспорва достоверността на заключението на
съдебно-химичната експертиза, приобщено в хода на съдебното производство и
счита извършването на нарушението за установено по несъмнен начин.
В хода на съдебното
производство е депозирана молба от процесуалния представител на въззиваемата
страна, с която уведомява съда, че е приет нов -Устройствен
правилник на Агенция „Митници“ и считано от 00:00 ч.
на 31.07.2021 год. правоприемник на Териториална дирекция „Северна морска“ е Териториална дирекция Митница - Варна. Направено е искане
директорът на Териториална дирекция Митница Варна в Агенция „Митници“ да бъде
конституиран като страна в производството.
В чл.83 от ЗАНН е
разгледана само хипотезата на правоприемство,
настъпило при санкционираното лице. Няма съмнение обаче, че
при настъпило такова при наказващия орган производството по чл.59 и сл. от ЗАНН
следва да продължи с участието на правоприемника на въззиваемата страна, като
за това не е необходимо същият да бъде специално конституиран, тъй като
действащата правна уредба не изисква изричен акт на съда за конституиране на
страните в настоящото производство.
Жалбата е подадена от надлежна страна– санкционираното юридическо лице, в преклузивния 7-дневен срок по чл. 59, ал. 2 от
ЗАНН, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол
и пред надлежния съд – по местоизвършване на претендираното нарушение, поради което е процесуално
допустима.
Разгледана по същество, същата е основателна, по следните съображения:
Въз
основа всички събрани по делото доказателства, съдът установи от фактическа страна следното:
Санкционираното
дружество е с предмет на дейност: търговия на едро и дребно
със сухо и свежо мляко, млечни продукти, хранителни и други стоки.
На 25.03.2020 г.
въззивното дружество подало на МП Пристанище Варна BG002005 митническа декларация
с MRN № 20BG002005028077R9 за режим „допускане за свободно обръщение“,
придружена с документи: търговска фактура № 37649653/12.11.19, опаковъчен лист SI3455-5/12.11.19,
здравен сертификат № 0639627/06.11.19, сертификат за анализ от 12.11.19, генерален
коносамент № *********/18.11.19, декларация за
застрахователна премия, фактура от „Мерск“ за морско навло и терминално обслужване № **********/13.12.19,
фактура от „Джи Ес Консултс“ за оформяне на документи
и представителство № **********/19.12.19, платежни нареждания. Декларацията с
получател „М.Г.Б.“ ЕАД касаела стока, описана в единна данна
(Е.Д.) 6/8 на митническата декларация като „палмова мазнина IFFCO HQPO 36/39 -
1133 колета х 20 кг“, деклариран код по ТАРИК в Е.Д. 6/15 **********, произход Малайзия, мито по
отношение на трети страни - 9,00%.
В Е.Д. 2/1
„Предходни документи“ била вписана митническа декларация за режим „митническо
складиране“ с MRN 19BG002002021741R5 от 19.12.2019 год.
На 25.03.2020 год.
от стоката, декларирана първоначално за режим „митническо складиране“ с
митническа декларация с MRN 19BG002002021741R5 от 19.12.2019г. били взети проби
за проверка на тарифното класиране, за което бил съставен Протокол за вземане
на проба №19/25.03.2020 год. Пробите били изпратени за изследване до Централна
митническа лаборатория и на 24.06.2020 год. била изготвена Митническа
лабораторна експертиза № 02_30.03.2020, в която се
приемало, че продукт с търговско
наименование“ IFFCO HQPO 36/39“ представлява висококачествено, текстурирано, палмово масло-шортънинг със средна твърдост,
отлична окислителна стабилност и подобрен срок на годност на готовия продукт.
Било дадено заключение, че продуктът представлява палмов шортънинг- препарат,
съставен само от палмово масло или негови фракции, химически непроменен и
получен чрез текстуриране.
За резултата
от анализа бил уведомен директора на дирекция „Митническа дейност и
методология“, който изпратил до директора на ТД Северна морска Становище за
тарифно класиране peг. №32-181549/ 25.06.2020 г., в
което се посочвало, че тарифното класиране (определянето на тарифния код) на
стоките се извършва предвид обективните им характеристики, въз основа на Общите
правила за тълкуване на КН на ЕС и съобразно термините на позициите и под позициите
на КН, както и забележките към разделите и главите на същата. При извършване на
тарифно класиране се вземат предвид и Обяснителните бележки към Хармонизираната
система за описание и кодиране на стоките (ОБХС) и Обяснителните бележки към
КН, които са признато от Съда на Европейския съюз средство за тълкуване на
обхвата на позициите и под позициите на номенклатурата. Било посочено, че
съгласно експертизата, анализираната проба с лаб. код
№2279 2005 20 представлява пластична до твърда маслена маса, при стайна
температура 25°С, с хомогенна структура и гладка
кремообразна текстура, термично стабилна, без разслояване. Това давало
основание, с оглед проведените изследвания и цялостната експертна оценка, да се
приеме, че изпитаната проба от стока с търговско наименование „IFFCO HQPO
36/39“ представлява палмово масло, рафинирано, химически немодифицирано, но
преминало през допълнителна крайна обработка за модифициране на кристалната
структура, т.нар. текстуриране - палмов шортънинг, за
влагане в хранителни продукти, например теста. Въз основа правила 1 и 6 от
Общите правила за тълкуване на КН на ЕС и предвид ОБХС за позиция 1517 било
изразено становище, че процесната стока се класира в код 1517 90 99 на КН,
който е различен от декларирания, както и че приложимият Т АРИК код е 1517 90 99 90, с мито по отношение на трети
страни 16,00 %. Направен бил извод, че
декларираният в подадената от въззивното дружество митническа декларация от 25.03.2020
год. код от позиция 1511 на КН не е коректен, тъй като тази позиция обхваща
единствено палмовото масло и неговите фракции, сурови, дори рафинирани и
химически непроменени, но стоката представлява палмово масло, което освен
рафиниране е претърпяло допълнителна необратима обработка за модификация на
кристалната структура, а именно текстуриране, който
процес е специфично и единствено упоменат в ОБХС за позиция 1517, като допустим
именно за стоките от позиция 1517 на КН.
С
резултата от анализа и със Становище за тарифно класиране peг. № 32 - 181549/
25.06.2020 год. била запозната св. А.Г.Г. - старши
инспектор в ТД на АМ, МП Пристанище Варна. Същата счела, че заключенията в Становището за тарифно класиране следва да се
приложат и за митническа декларация MRN № 20BG002005028077R9 от 25.03.2020 год.,
тъй като посочената митническа декларация е такава за поставяне под следващ
режим на стока, идентична със стоката предмет на деклариране с първоначалния
митнически режим „митническо складиране“, учреден с митническа декларация MRN:
19BG002002021741R5 от 19.12.2019г. Свидетелката констатирала, че по митническа
декларация MRN № 20BG002005028077R9
от 25.03.2020 год., за стоката е заплатено мито – 2626.60 лв. Предвид
установената в Становището разлика в декларирания тарифен номер и размера на
ставките Г. намерила, че дружеството е трябвало да заплати мито в размер на
4669.51 лв. Във връзка с тези
констатации на 18.07.2020 год. Г.
съставила на санкционираното лице Акт
за установяване на административно нарушение № 38/18.07.2020 год. по описа на Териториална дирекция
„Северна морска“ (сега Териториална дирекция Митница Варна) за нарушение по
чл.234, ал.1, т.1 от Закона за
митниците.
Актът бил съставен в
отсъствието на представител на
дружеството, на основание чл.40, ал.2 от ЗАНН; впоследствие бил предявен на
надлежен представител и бил подписан с общи възражения.
Писмени такива не били
депозирани в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН.
Въз основа на съставения
акт на 09.10.2020 год. било издадено и атакуваното наказателно постановление, с
което на „М.Г.Б.“
ЕАД ***, била наложена имуществена
санкция в размер на 2042.91 лв. за нарушение на чл.234, ал.2, т.1, вр. ал.1, т.1 от Закона за митниците.
Изложената фактическа обстановка съдът
прие за установена въз основа събраните по делото доказателства: от разпита на
св. А.Г.Г. и св.В.И.К., както и от приобщените по
реда на чл.283 от НПК писмени доказателства. Показанията на свидетелите следва
да бъдат кредитирани като последователни, без противоречиви и логични, като за
съда не съществуват основания за съмнение в тяхната достоверност.
Приложените
писмени доказателства (сред които с най-голямо значение са Протокол за вземане
на проба №19/25.03.2020 г., Митническа лабораторна експертиза от 24.06.2020 г.,
становище за тарифно класиране, митническа декларация MRN № 20BG002005028077R9 от
25.03.2020 год., митническа декларация 19BG002002021741R5, търговска фактура №
37649653/12.11.19, опаковъчен лист SI3455-5/12.11.19, здравен
сертификат № 0639627/06.11.19, сертификат за анализ от 12.11.19, генерален коносамент № *********/18.11.19, декларация за
застрахователна премия, фактура от „Мерск“ за морско навло и терминално обслужване № **********/13.12.19,
фактура от „Джи Ес Консултс“ за оформяне на документи
и представителство № **********/19.12.19, платежни нареждания. и др.)
кореспондират напълно на показанията на свидетелите и подкрепят извода за
тяхната достоверност, като позволяват изложената фактическа обстановка,
аналогична на възприетата в наказателното постановление, да бъде установена по
несъмнен начин.
При така установената фактическа
обстановка съдът приема от правна
страна следното:
В
настоящото производство съдът следва да извърши проверка на законността
на оспореното пред него наказателно постановление, като следва да прецени правилно ли са приложени процесуалният и материалният закон, с оглед описаните в НП факти и обстоятелства,
както и съответстват ли те
на приложената от административнонаказващия орган
санкционна норма.
При извършената цялостна служебна проверка
с оглед задължението си по чл.314, ал.1 НПК съдът установи, че при издаването
на обжалваното наказателно постановление не са допуснати съществени процесуални
нарушения на нормите на ЗАНН, водещи до неговата отмяна.
Съставеният АУАН и издаденото
въз основа на него НП съдържат
законоустановените в чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН реквизити. Същите
са издадени в предвидените за това срокове, като при връчването им не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, видно
от приложеното копие на Заповед № ЗАМ - 42/32-8714/07.01.2019
год. на Директора на Агенция „Митници“. Описанието на нарушението е достатъчно пълно и ясно, като позволява на
санкционираното лице да разбере извършването на какво нарушение му е вменено и
да организира адекватно защитата си.
Разпоредбата
на чл.234, ал.1, т.1 от ЗМ дефинира
едната хипотеза на понятието митническа измама, като предвижда, че за такова
деяние следва да бъде наказано лице, което избегне или направи опит да избегне
пълно или частично заплащане или обезпечаване на митата или на другите публични
държавни вземания, събирани от митническите органи. От своя страна втората
алинея на цитираната норма определя предвидените за митническа измама санкции.
Наказващият
орган правилно е издирил приложимия закон за твърдяното от него нарушение,
както и относимата санкционна разпоредба, като е
определил наказание в минималния размер, предвиден в чл.234, ал.2 от ЗМ, а именно 100 % от размера на счетените за избегнати
публични вземания.
Спорът
между страните се свежда до въпроса дали процесният продукт представлява
палмова мазнина или палмов шортънинг. От решаването му зависи и въпросът
правилно ли е извършено тарифното класиране на продукта и съответно- избегнало
ли е въззивното дружество частично заплащане на публични държавни вземания в
сочения в НП размер.
Наказващият
орган се позовава на Митническа лабораторна експертиза № 02_30.03.2020г./24.06.2020
год. в която се приема, че процесният продукт представлява палмов шортънинг-
препарат, съставен само от палмово масло или негови фракции, химически
непроменен и получен чрез текстуриране
(представляващо крайна обработка за модификация на кристалната структура).
Изводът е формиран въз основа проведено изпитване за определяне на консистенцията на продукта чрез измерване с пенетрометър, съгласно стандартен метод AOCS Сс16-60 (American Oil Chemists Society),
при което било установено, че консистенцията на
изследваната проба има стойност, характерна за пластични мазнини, шортънинги и маргарини.
По
искане на въззивното дружество в хода на съдебното производство е назначена
съдебно-химическа експертиза, изготвена от професор д-р М. Д. З.,
катедра „Химична технология“, Химически факултет, ПУ „Паисий Хилендарски“ - Пловдив.
Вещото лице заявява категорично, че няма никакви основания и доказателства, въз
основа на които процесният продукт да се класифицира като допълнително модифицирано палмово масло, обозначено като
шортънинг. Заявява, че не съществува методика за определяне вида на продукта по
неговата твърдост. Изтъква, че използваната от ЦМЛ методика е разработена на
базата на AOCS
Сс16-60 и на доклад на сръбски автори, като не е акредитирана и валидирана по надлежния за това ред (видно от отговора на
наказващия орган -л.52). Проф. д-р З.
сочи, че тази методика, разработена от сръбски автори, е докладвана на научна
конференция у нас, но на такива конференции
(наречени от него „конгресен туризъм“) няма рецензенти и
статиите и докладите нямат особена научна стойност. Подчертава, че подобна
методика не може да се възприема като достоверна, докато не се превърне в
официален стандарт.
Според разпоредбата на чл.154, ал.1 от НПК експертното заключение не
е задължително за съда. При наличието на две противоречащи си заключения съдът
следва да прецени кое от тях да кредитира. За решаването на този въпрос не е
необходимо назначаването на повторна експертиза, когато въз основа данните по
делото съдът може да формира извод кое от заключенията да счете за правилно. В
практиката си ВКС подчертава, че допускането на нова експертиза е процесуална
възможност, предвидена в НПК,
но не във всички случаи на искане от някоя от страните, а само когато съдът
счете, че заключението ще има значение за правилното решаване на делото.
Повторна
или допълнителна експертиза по смисъла на чл. 126 НПК
се назначава, само когато заключението на експертите не е обосновано и възниква
съмнение за неговата правилност или когато не е достатъчно пълно и ясно. Такъв
извод може да се направи при оспорена компетентност на експертите, не използуването на
достатъчно научните достижения и в пълнота на материалите по делото, в които се
съдържат данни за относими към предмета на доказване обстоятелства ( Решение № 439 от 13.07.2005 г. на ВКС по н. д. № 864/2004 г., II н. о., НК).
В случая съдът няма съмнения, че за достоверно следва да бъде
счетено заключението на съдебно-химическата експертиза, назначена в хода на
съдебното производство. На първо място, за разлика от Централна митническа
лаборатория, вещото лице проф. д-р З. е напълно независим експерт и е
незаинтересуван и непредубеден към резултата от изследването. Същият освен това
аргументирано обосновава заключението си, което е изградено въз основа на
стандартизиран метод, като обяснява
причините, поради които заключението на ЦМЛ не може да се счете за достоверно. Сочи и
че е направил експерименти с процесния
продукт, които опровергават изводите на ЦМЛ относно неговата хомогенност.
Заключението на съдебно - химическата
експертиза е изготвено от дългогодишен преподавател в катедра „Химична
технология“, Химически факултет, ПУ „Паисий Хилендарски“ - Пловдив, специализирана именно по анализ на мазнини. Необходимите
за заключението изследвания са извършени в лабораторията на катедрата, явяваща
се една от двете съществуващи специализирани лаборатории по химия на липидите, работеща по европейски стандарти и БДС в страната
за анализ на липиди (видно от отговор на ръководителя
на катедрата). При това положение заключението, изготвено от орган без
съответна специализация, основано на неутвърдена по надлежния ред методология,
каквото е заключението на ЦМЛ, очевидно не би могло да бъде противопоставено на
заключението, изготвено в академична обстановка от учен, притежаващ нужната
специализация и дългогодишен опит, въз основа утвърден стандартизиран метод, в
специализирана лаборатория. Изводът за достоверност на експертното заключение
на съдебно-химическата експертиза се потвърждава и от приложените писмени
доказателства-в издадения здравен сертификат
и фактура продуктът е вписан като
рафинирано палмово масло, а не като шортънинг, а в приложение е удостоверено, че качеството на стоките
отговаря на спецификацията на договорното качество за износ.
Предвид всичко изложено съдът приема за несъмнена правилността и
достоверността на изготвеното от в.л. проф. д-р З. заключение, тъй като
компетентността му не е оспорена, а е използвал както съответните научни
методи, така и относимите материали по делото. Този
извод не се опровергава от обстоятелството, че същият е изследвал проба,
предоставена от санкционираното лице, а не такава, съхранявана от въззиваемата
страна. З. е категоричен, че предоставените му за изследване контролни проби са
били запечатани и пломбирани, с ненакърнена опаковка. Следователно пробите са
били със съдържание, аналогично на тези, намиращи се при наказващия орган.
С
оглед коментираното заключение на СХЕ съдът формира извода, че извършването на
процесното нарушение не е доказано. Липсват достоверни доказателства процесният
продукт действително да е представлявал
палмов шортънинг, а не палмова мазнина и следователно не е доказано избягването от страна на
дружеството на частично заплащане на публични държавни вземания. Поради това обжалваното
наказателно постановление следва да бъде отменено като необосновано.
С оглед изхода на
делото и направеното от пълномощника на жалбоподателя съответно искане, на основание чл. 63, ал. 3 от
ЗАНН, вр. чл. 143, ал.4 от АПК, вр. чл. 144 от АПК вр.чл.
78, ал.1 от ГПК на „М.Г.Б.“ ЕАД
следва да се присъдят направените по делото разноски.
Същите се изразяват в заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 360.00 /триста и шестдесет/ лв. за процесуално
представителство, изплатени по сметка, видно от представените договор за правна защита и съдействие и фактура .
Разноските са в размер на
минимума, определен по реда на чл. 18, ал.2, вр. чл.
7, ал.2, т.1 от Наредба
№ 1 от 09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, поради което следва да бъдат присъдени в
пълен размер.
Предвид изхода на делото на въззиваемата страна не следва да
се присъждат разноски за юрисконсултско възнаграждение.
По
отношение направените в съдебно заседание разноски за назначената съдебно - химическа
експертиза, съдът отчете задължителните указания,
дадени с Тълкувателно решение №3/1985 г. на ОСНК, според което ако
наказателното постановление бъде
отменено, разноските остават за сметка
на държавата. Поради това същите не следва да бъдат възлагани на никоя от
страните.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление №
39/2020 год. от 09.10.2020 год. на Директора на Териториална дирекция Северна
морска в Агенция „Митници“ (сета Териториална дирекция Митница Варна), с което на „М.Г.Б.“ ЕАД-гр.София, ЕИК:*********, на основание чл. 234, ал.2, т.1, вр. ал.1, т.1 ЗМ, чл.
83 ЗАНН, вр. чл. 175, ал. 1 и ал. 3, чл.
178, ал. 1 ДОПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗАНН е наложено административно наказание
“имуществена санкция” в размер на 2541.49
лв., като незаконосъобразно.
ОСЪЖДА Териториална дирекция Митница - Варна в Агенция
„Митници“ да заплати на „М.Г.Б.“ ЕАД-гр.София, ЕИК: *********
сумата от 360,00 /триста и шестдесет/ лева,
представляваща адвокатско възнаграждение.
Решението
подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението
за изготвянето му пред Административен съд – Варна.
След влизане в сила на съдебното решение,
АНП да се върне на наказващия
орган по компетентност.
СЪДИЯ
при ВРС: