РЕШЕНИЕ
№ 734
гр. Варна , 28.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 9 СЪСТАВ в публично заседание на
четиринадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Насуф Исмал
при участието на секретаря Илияна Илк. Илиева
като разгледа докладваното от Насуф Исмал Гражданско дело №
20213110103386 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени от Г. В. Г., ЕГН **********, със съдебен
адрес: *, действаща чрез адв. Г.Г., против Средно училище „Н. Й. В.“, гр. С.. обл. В., бул.
„В.“ № *, действащо чрез адв. А.П., първоначално обективно кумулативно съединени искове
с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 от КТ за:
- признаване на заповед № РД 488/07.01.2021 г., с която на основание чл. 328, ал. 1, т.
2, предл. 2-ро от КТ е прекратено трудовото правоотношение между ищцата и ответника,
учредено с трудов договор № РД-08-318/08.03.2016 г., за незаконосъобразна и отмяна на
същата;
- възстановяване на ищцата на заеманата от нея преди прекратяване на трудовия
договор длъжност „заместник-директор“ на СУ „Н. Й. В.“, гр. С.;
- осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата в общ размер от 9528.24 лева,
представляваща обезщетение за времето, през което е останала без работа поради
незаконното уволнение, включваща сбора от месечното брутно трудово възнаграждение в
размер на 1 588.04 лева за период от шест месеца, ведно с обезщетението за забава в размер
на законната лихва, считано от подаване на исковата молба в съда – 08.03.2021 г. до
окончателното погасяване на задължението.
Твърди се в исковата молба, че ищцата и ответникът са били страни по трудово
правоотношение, учредено въз основа на трудов договор, сключен на 08.03.2016 г. Сочи се,
че ищцата е заемала длъжността „заместник-директор“ в СУ „Н. Й. В.“, гр. С. срещу брутно
трудово възнаграждение в размер от 1588.04 лева. Поддържа се, че със заповед № РД
488/07.01.2021 г. е преустановена трудовоправната връзка между страните поради
1
съкращаване на щата за заеманата длъжност.
Ищцата обосновава незаконността на уволнението със следните доводи:
Поддържа, че е нарушена процедурата по връчване на всички заповеди, както и че не
й е предоставена възможност да се запознае с документацията в цялост, включително и със
заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение, като не е бил даден и документ,
от който да е видно дали има предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение.
Излага, че съкращаването на щата не е мотивирана и обоснована, а е плод на
междуличностен конфликт. Твърди, че изпълнявала преподавателска норма от 144 часа, 16
часа лекторски, като наред с това е и с отговорности по учебно-производствената и
административно-стопанската дейност. На ученици от 12 клас преподавала счетоводство на
фирмата, като към този момент в учебното заведение нямало учител с подобна специалност
и експертиза, което предопределяло липсата на управленски и учебни мотиви за
уволнението, извън желанието на конкретен ръководител в образованието, за което е било
правено изявление пред свидетели. Излагат се доводи, че причината за преустановяване на
трудовоправната връзка е в лошото отношение на директора на учебното заведение спрямо
ищцата.
Наред с това се твърди, че след проверка на РУО – гр. В. е констатирано и
нарушение на чл. 11 от Наредба № 4 от 2017 г. за нормиране и заплащане на труда,
доколкото след съкращаване на процесната щатна бройка са допуснати промени в
разпределението на преподавателската работа след началото на учебната 2020/2021 г. в
нарушение на цитирания подзаконов текст.
Сочи, че в учебното заведение има две длъжности „заместник-директор“, а за да
съкрати едната от тях е следвало предварително да бъде извършен подбор. В конкретния
случай изобщо не е извършен подбор, поради което не може съдът да упражни съдебен
контрол дали преценката по чл. 329 от КТ е законосъобразна, което е правомощие на съда
съобразно тълкувателната практика на ВКС.
По същество се моли предявените искове да бъдат уважени както по основание, така
и по размер.
Претендират се сторените съдебно-деловодни разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответника, в който се
излагат съображения за допустимост, но неоснователност на предявения иск. Ответникът не
оспорва, че ищцата е работила при него по трудово правоотношение, учредено въз основа на
трудов договор, сключен на 08.03.2016 г. на длъжността „заместник-директор –
производствена дейност и административно стопанска дейност“; че трудовият договор е
прекратен със заповед № РД 08-488/07.01.2021 г., считано от 07.01.2021 г. на директора на
училището на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. 2-ро от КТ.
Твърди се обаче, че заповедта за прекратяване на трудовия договор е надлежно
връчена на ищцата при отказ, за което е съставен протокол, материализиран на гърба на
процесната заповед от 07.01.2021 г.
Сочи се, че съкращаването на щата е въпрос по целесъобразност, а не по
законосъобразност и по тази причина работодателят има право да прекрати
правоотношението със служителя. Оспорва твърдението за незаконосъобразност на
прекратяването поради неизвършен подбор по чл. 329 от ГПК. Сочи, че в учебното
заведение има само една щатна бройка за длъжността „заместник-директор –
2
производствена и административно стопанска дейност“, а отделно другата длъжност в
училището „заместник-директор“ е по учебната дейност, поради което се твърди, че
последната има различни от трудовите функции на ищцата, което обуславя извода, че
подборът не е задължителен, а само по преценка на работодателя.
Оспорват се твърденията ищцата да е останала без работа и доходи поради
незаконното уволнение, както и размера на претендираното брутно трудово възнаграждение
в размер от 1 588.04 лева.
Оспорват се твърдения на ищцата, че е нарушена разпоредбата на чл. 11 от Наредба
№ 4 от 20.04.2017 г. за нормиране и заплащане на труда, доколкото се сочи, че
разпределената на ищцата преподавателска норма от 144 часа е преразпределена между
новият директор на училището Б. Б. и преподавателите И. Г., М. П., Н. И. и Ф. И., имайки
предвид, че същите притежават икономическа специалност.
Твърди, че от назначаването на Б. Б. за директор на учебното заведение до
прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата с ответника има 41 учебни дни, от
които само 8 ищцата не е ползвала отпуск /16.11.2020 г. до 24.11.2020 г./, но се сочи, че дори
през този период ищцата не е изпълнявала преподавателската норма, защото не е влизала в
системата за провеждане на обучение в онлайн среда.
По същество моли съдът да отхвърли предявените искове като неоснователни.
Претендира присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски в негова полза.
В проведеното открито съдебно заседание ищцата, редовно призована, явява се
лично. Чрез адв. Г.Г. поддържа исковата молба.
Ответникът, редовно призован за същото съдебно заседание, чрез адв. А.П. поддържа
отговора на исковата молба.
Съдът, като взе предвид доводите на страните, събрания и приобщен по делото
доказателствен материал в съвкупност и поотделно и като съобрази предметните предели на
исковото производство, очертани с исковата молба и отговора, на основание чл. 12 и чл. 235,
ал. 2 от ГПК, приема за установени следните фактически положения:
Не се спори между страните, а и от представените доказателства е видно, че ищцата е
работила по трудово правоотношение с ответното училище, като към датата на прекратяване
на трудовия договор е заемала длъжността заместник-директор по учебно производствена и
административно стопанска дейност.
Видно от ангажираната заповед № РД-07-1416/14.09.2020 г., длъжностното
разписание в сила от 15.09.2020 г. включва 49 щата за педагогически персонал, като
длъжностите за педагогически специалисти с ръководни функции са „директор“,
„заместник-директор по учебната дейност“, „заместник-директор по административно
стопанска и учебно производствената дейност“.
От представения трудов договор № РД 07-67/27.10.2020 г. се констатира, че между
РУО-гр. В. и Б. В. Б. е сключен срочен трудов договор – до заемане не длъжността въз
основа на конкурс.
Със заповед № РД-07-472/04.01.2021 г. /л. 36/ на директор Б. е изготвено и утвърдено
ново щатно разписание на персонала в СУ „Н. Й. В.“ гр. С.. С новото щатно разписание са
закрити следните щатни бройки - 1 щатна бройка за длъжността „Заместник-директор
учебно-производствена дейност и АСД“; 1 щатна бройка за длъжността „касиер“ и 1 щатна
3
бройка за длъжността „работник поддръжка“. Така длъжностното щатно разписание на
ответното учебно заведение в сила от 06.01.2021 г. включва 47 длъжности за педагогическия
персонал, като в актуалното щатно разписание не фигурира ръководната педагогическа
длъжност „заместник-директор по административно стопанската и учебно производствената
дейност“.
По делото са ангажирани длъжностните характеристики на двамата
заместник-директори, а именно по учебно-производствена и административно-стопанска
дейност с код по НКПД 23596001 и по учебна дейност с код по НКПД 23596002. Писмените
документи не са оспорени от ищцата. От съдържанието на същите се констатира, че в
служебните задължения на двамата заместници има съществени различия. Така например
заместник-директорът по учебно-производствената и административно стопанската дейност
разполага с правомощията по контролиране и организиране работата на помощния
/непедагогическия/ персонал в училището; следене и съхраняване на документацията по
трудовоправните отношения с персонала; снабдяване на училището с необходимата офис
техника; взаимоотношенията на училището със социалната инфраструктура /спонсориране,
помощи, дарения/; изпълнението на текущите основни ремонти, разширяването и
обогатяването на материално-техническата база и др., каквито правомощия не са
предоставени на заместник-директора по учебната дейност.
Видно от заповед № РД-08-488/07.01.2021 г. трудовото правоотношение е прекратено
на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. 2-ро от КТ поради съкращаване на щата, като
работодателят е разпоредил на ищцата да се изплати и обезщетение в размер от 3176.08 лева
за неспазен срок на предизвестие в размер на брутното трудово възнаграждение за 2 месеца.
Заповедта е съставена в два еднообразни екземпляра, по един за всяка страна. От
неоспорения констативен протокол, обективиран на гърба на процесната прекратителна
заповед, съставен от Н. Н. и М. М., се установява по несъмнен начин, че ищцата е запозната
със съдържанието на заповедта от 07.01.2021 г. чрез изчитането . Същата е отказала да
подпише заповедта, както и да получи препис от нея. Ищцата е отказала и да декларира
наличието или липсата на обстоятелствата по чл. 333 от КТ, като не е попълнила
предоставената ѝ декларация.
Ищцата признава в сезиралата съда искова молба, че заповедта за прекратяване на
трудовия договор от 07.01.2021 г. е връчена на последната вечерта на същия ден.
От ангажирания фиш /л. 114/ се констатира, че размерът на брутното трудово
възнагарждение на ищцата за м.12.2020 г. възлиза на 1558.04 лева, което е в унисон и със
заповедта за прекратяване от 07.01.2021 г. в частта, в която е разпоредено изплащането на
обезщетение за неспазен срок на предизвестие.
От приобщената справка от НАП се констатира, че ищцата считано от 07.01.2021 г.
не е страна по трудов договор, като от извършения оглед на трудовата книжка по реда на
чл. 204 ГПК се установи, че след тази дата няма вписан последващ трудов договор.
По делото са ангажирани и гласни доказателства. От показанията на свид. Р. П. –
старши учител по изобразително изкуство в ответното училище – се констатира, че в
периода от м.02.2012 г. до м.08.2019 г. докато последният е работил в Община С. на
длъжност „главен специалист“ с ресор Образование, на двамата заместник-директори на
ответното училище са били поставяни еднакви задачи, като изготвяне на справки за брой
присъстващи ученици, информация и отчети за образованието. И двамата заместник-
директори представяли справки по проекти по учебната и административната дейност;
изготвяли заявки за училищна документация. От показанията на свид. Д. К. – бившият
4
директор на ответното училище, между които е налице висящо исково производство по чл.
344 от КТ – се констатира, че същият в качеството си на директор на ротационен принцип е
делегирал на двамата си заместници да извършват едни и същи дейности, като подготовка за
провеждане на държавни зрелостни изпити; национално външно оценяване; работа по
проекти; прием на ученици; за одобряване и избор на учебници. Констатира се още от
показанията на свид. К., че утвърдените от него длъжностни характеристики на заместник-
директорите имат разлики, като ищцата отговаря и за работата на непедагогическия
персонал и административната служба. Свид. К. сочи, че единият заместник изпълнява само
учебна дейност, а другият съвместява учебната с работата с администрацията и персонала,
като доколкото другият заместник-директор, а именно М. М., няма специалност
„Икономическа култура“ трудно би съвместила учебната с административно стопанската и
производствена дейност.
По делото е приобщено и експертно заключение по СТЕ по повод преподавателската
дейност на ищцата за периода от 28.10.2020 г. до 07.01.2021 г.
При така изложената фактическа обстановка съдът достига до следните правни
изводи:
За да бъдат уважени предявените искове, ищцата следва да установи по несъмнен
начин в условията на пълно и главно доказване, че с ответника са страни по учредено
трудово правоотношение, което би съществувало, ако не беше незаконно прекратено;
оставането си без работа поради уволнението; неговата продължителност; причинната
връзка с уволнението, както и размера на последното месечно брутно трудово
възнаграждение, което е получила преди уволнението.
Ответникът следва да проведе насрещно доказване по тези факти, както и да докаже
по несъмнен начин, че законосъобразно е упражнил правото си да прекрати трудовото
правоотношение с ищцата поради съкращаване на щатната бройка, включително реалното
премахване на щатната бройка от щатното разписание от компетентен орган и приемането
на новото щатно разписание от същия този компетентен орган. Т. е. ответникът следва да
установи по несъмнен начин, че длъжността като щатна бройка е не само премахната, но и
трудовата функция е престанала да съществува като съдържание на отделна длъжност,
независимо от наименованието . При установяване на горното от ищцата – да докаже, че е
погасил претендираното парично вземане, както и всички свои правоизключващи,
правоотлагащи и правоизменящи възражения.
Няма спор, за това че страните по делото са били и страни по валидно възникнало
трудово правоотношение, което е прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. 2-ро от
КТ. Уволнителното основание „съкращаване на щата“ осигурява възможност на
работодателя законосъобразно да се освободи от тези работници и служители, чиито
трудови функции по една или друга причина вече не обслужват неговата дейност.
Решението за съкращаване на щата се взема от работодателя по целесъобразност и не
подлежи на съдебен контрол. От значение е волеизявлението на работодателя да бъде
валидно взето /от компетентен орган/. В конкретния случай волеизялвението на
работодателя за премахване на щата е взето от компетентен орган и е материализирано в
писмен документ, а именно в заповед № РД-07-472/04.01.2021 г., от която по несъмнен
начин се констатира, че щатната бройка за длъжността „заместник-директор учебно
производствена и административно стопанска дейност“ е закрита, като е правноирелевантно
това дали след взетото от работодателя решение е изготвено щатно разписание /което е
техническа дейност/ и до колко в щатното разписание са отразени точно промените щатната
численост.
5
Относно доводите на ищцата, че не е връчена заповедта за прекратяване и
документа, удостоверяващ предизвестието за прекратяване:
От ангажирания констативен протокол ситуиран на гърба на процесната заповед №
488 от 07.01.2021 г. по несъмнен начин се констатира, че ищцата е била запозната със
съдържанието на прекратителната заповед, като самата тя е отказала да я получи, поради
което съдът счита, че връчването е надлежно. Отделно, оспорената заповед е приложена към
сезиралата съда искова молба от самата ищца, което е в унисон и с нейното признание, че
заповедта все пак е била връчена в по-късните часове на 07.01.2021 г. Наред с това
работодателят не е длъжен да отправя писмено предизвестие при преустановяване на
трудовия договор на основание чл. 328, ал. 1 от КТ, след като е издал заповед на някое от
тези основания, връчена на работника или служителя по надлежния ред. В конкретния
случай заповедта съдържа волеизявлението на работодателя за заплащане на обезщетение за
неспазване на срока на предизвестието на основание чл. 220 от КТ. Липсата на писмено
предизвестие, като отделен документ, не може да бъде самостоятелно основание за
незаконосъобразност на уволнението. То няма значение за законосъобразността на
уволнението, а за евентуалната отговорност на работодателя за обезщетението по чл. 220 от
КТ.
Ето защо съдът намира за несъстоятелни доводите на ищцата в тази насока.
Относно доводите, че съкращаването на щата не е мотивирано и обосновано, а е
плод на междуличностен конфликт:
Както вече съда посочи, решението за съкращаване на щата е по целесъобразност и
не подлежи на последващ съдебен контрол. Но съдът проверява дали щатната бройка е
реално премахната. В конркетния случай ищецът не инвокира нарочни твърдения,
респективно не ангажира и никакви доказателства касателно фиктивността на закриването
на щатната бройка. Имайки предвид, че „щатът на предприятието“ е списъкът на общия
брой наети работници и служители и тяхното вътрешно разпределение съобразно
организацията на трудови функции и длъжности, съдът счита, че в конкретния случай щатът
е реално закрит, доколкото ответникът посредством ангажираните щатни разписания
констатира по делото, че има намаляване на бройките работници – броя на педагогическия
персонал към 15.09.2020 г. е 49, а към 06.01.2021 г. – 47. За пълнота следва да се отбележи,
че реално съкращаване на щата има и при промяна на трудовите функции на
съществуващите бройки по щатно разписание. В тази хипотеза попадат както случаите,
когато трудовите функции по съществуваща длъжност са изцяло заличени и на нейно място
са възложени нови, така и когато всички или част от задълженията на една длъжност по
стария щат са запазени, но не е налице идентичност със старата длъжностна характеристика
на съкратената длъжност. Така например, възможно е трудовите функции да са
разпределени за изпълнение между други служители с различна длъжностна
характеристика; трудовите задължения на няколко различни длъжности да бъдат обединени
в една нова длъжност или на мястото на една длъжност да се създаде друга с частично
променени функции и задължения.
Ето защо съдът счита, че в настоящия случай е налице реално съкращаване на щата
за длъжността „заместник директор производствена и административно стопанска дейност“.
Относно твърденията за нарушение на чл. 11 от Наредба № 4 от 2017 г. за
нормиране и заплащане на труда:
Нарушението на цитирания подзаконов нормативен акт е основание за пораждане на
административнонаказателната отговорност на ответното училище, която следва да бъде
6
реализирана по реда на Глава XIX от КТ. Неспазването на чл. 11 от цитираната Наредба не
обуславя незаконността на уволнението, поради което е безпредметно да се обсъждат всички
доводи и доказателства в тази насока, както и да се изследва по съществото на спора дали в
действителност е налице нарушение.
Основният спор, който е поставен за разрешаване пред настоящия съдебен
състав, е за това дали, отчитайки конкретиката на настоящия казус, подборът по чл.
329 от КТ е субективно право на ответника или негово юридическо задължение, с оглед
констатираното по несъмнен начин обстоятелство, че в учебното заведение има двама
заместник директори.
Съгласно чл. 260 от Закона за предучилищното и училищното образование при
управлението и контрола на учебната, учебно-производствената, учебно-творческата,
спортната и административно-стопанската дейност директорът може да се подпомага от
един или няколко заместник-директори. Съгласно последователната каузална съдебна
практика на ВКС задължение за подбор съществува, когато при съкращаването на щата се
съкращава една от няколко щатни бройки, които имат идентични трудови функции, като е
без значение наименованието на длъжностите. По този начин подборът следва да бъде
осъществен между работниците или служителите, които изпълняват същата или други
несъществено различаващи се по характер трудови дейности. Когато обаче работодателят не
съкращава една от няколко идентични длъжности, тогава може /но не е длъжен/ да упражни
правото си на подбор, като при това положение подборът трябва да бъде осъществен между
работниците или служителите, които изпълняват сходни трудови функции, без да е
необходима преобладаващата и съществена част от функциите им да са еднотипни. В горния
смисъл са Решение № 76 от 06.03.2015 г. по гр.д. № 3768/2014 г. на IV Г.О. на ВКС,
Решение № 311 от 03.07.2012 по гр.д. № 727/2011 на ІV Г.О. на ВКС, Решение № 7 от
1.04.2011 г. на ВКС по гр. д. № 954/2009 г., IV г. о., ГК и др. Т.е. при определяне кръга на
лицата, които да участват в подбора, водещ е преди всичко конкретният вид работа, която
работниците или служителите извършват. Когато между отделните длъжности съществуват
съществени различия в трудовите им функции, подборът не е задължителен. Поради
изложените съображения в настоящия случай работодателят не е бил длъжен да извърши
подбор между ищцата, заемала длъжност заместник-директор по административно
стопанската и производствена дейност и несъкратената щатна бройка заместник-директора
по учебната дейност. Това е така, понеже от съдържанието на трудовата характеристика на
заместник-директора по учебно-производствената и администартивно стопанската дейност е
видно, че част от основните и специфични негови функции са: контролиране и организиране
работата на помощния /непедагогическия/ персонал в училището; следене и съхраняване на
документацията по трудовоправните отношения с персонала; снабдяване на училището с
необходимата офис техника; взаимоотношенията на училището със социалната
инфраструктура /спонсориране, помощи, дарения/; изпълнението на текущите основни
ремонти, разширяването и обогатяването на материално-техническата база; осъществяване
на контакти с ведомства, фирми и други организации; организира и контролира
поддържането на прилежащите към училището площи; подпомага директора при решаване
на социално-битовите проблеми на педагогическия и непедагогическия персонал и др.
Всички тези задължения, които са съществени по своя характер, са възложени единствено на
заместник-директора по учебно производствената и административно стопанската дейност,
но не представляват част от длъжностната характеристика на несъкратената щатна бройка
заместник-директор по учебната дейност - това е видно от трудовите характеристики,
намиращи се на л. 59 – 64 от делото. Тези трудови характеристики са представени с отговора
на исковата молба и не са оспорени от ищцата. Отделно, същите са в унисон и с показанията
на свид. К., които са ценени при условията на чл. 172 от ГПК с оглед възможната негова
заинтересованост от изхода на делото. Последният сочи, че единият заместник-директор
7
отговаря само за учебната дейност, а другият съвместява учебната с работата с
администрацията и помощния персонал, като М. М. не може да изпълнява трудовите
функции на ищцата, доколкото няма производствена практика, но това е без значение,
имайки предвид, че с всички правомощия, които са били предоставени на заместник-
директора по производствена и адмиснистративно стопанската дейност, разполага и
директора на учебното заведение, поради което съкращаването на щата не би довело до
смущаване на работния процес в учебното заведение. Съдът кредитира показанията му като
последователни, логични, вътрешно непротиворечиви и във връзка с останалата
доказателствена съвкупност.
Следва още да се отбележи, че изводът за идентичност не може да се изведе нито
само от наименованието на длъжността, нито от механично сравнение на трудовите
задължения по длъжностна характеристика. Една и съща длъжност, в зависимост от
предмета на дейност на работодателя може да има различни трудови функции. Възможно е и
работодателят да е променил наименованието на длъжността, запазвайки естеството на
основната трудова функция. В длъжностната характеристика работодателят определя
трудовите задължения за съответната длъжност, но съдържанието на тези трудови
задължения следва от естеството на работата. Едни и същи трудови задължения могат да
имат различно съдържание, отнесени към различни трудови функции. Така
задължението на двамата заместници за изготвяне на документи; за одобряване и избор на
учебници; за работа по проекти; за подготовка за провеждане на държавни зрелостни изпити
и национално външно оценяване; справки за брой присъстващи ученици; отчети за
образование и пр., консатирани от гласните доказателства, депозирани чрез разпита на свид.
П. и свид. К., на които съдът дава вяра и в тези части с оглед на тяхната последователност и
обективност, могат да съдържат същностни различия с оглед установените съществени
различия в длъжностните характеристики.
Ето защо, съдът счита, че двете длъжности не са идентични и подборът между
заемащите ги лица не е бил задължителен.
По делото не са инвокирани твърдения за това работодателят да е страна по
колективен трудов договор. Съдът обаче констатира при анализа на доказателствата, че
работодателят е разпоредил изплащането на обезщетението по чл. 220, ал. 1 от КТ в размер,
който е двоен на брутното трудово възнаграждение, което е във връзка с чл. 29 от
Колективен трудов договор за системата на предучилищното и училищно образование №
ДО01-134/08.06.2020 г. По делото не са инвокирани твърдения страните да са обвързани от
цитирания колективен трудов договор, поради което съдът не следва да коментира въпроса
за това дали е спазена разпоредбата на чл. 10 от колективния трудов договор. За пълнота
обаче следва да се отбележи, че в цитираната разпоредба са регламентирани правила, които
указват на работодателя при наличието на какви предпоставки може да прекрати трудовото
правоотношение със свои служители. Така разписаните правила са различни от тези, които
са регламентирани в КТ и със същите се цели създаване на допълнителна защита на
учителския персонал. В текста на чл. 50 от КТ изрично е казано, че колективният трудов
договор урежда въпроси на трудовите и осигурителните отношения, които въпроси не са
уредени с повелителни разпоредби на закона. Разпоредбите в Кодекса на труда, касаещи
основанията и процедурите за прекратяване на трудовото правоотношения, в това число и
чл. 328 от КТ, се отличават със строго императивен характер, т. е. същите са повелителни и
затова е недопустимо, включително и посредством индивидуален или колективен трудов
договор, отклонение от съдържащите се в тях лимитативно определени правила за
уволнение. В тази насока е и практиката на ВКС - Решение № 127 от 10.05.2010 г. по гр.д. №
213/2009 г. на ІV Г.О. на ВКС. С оглед на горното съдът счита, че дори евентуално да не са
спазени правилата, залегнали в колективен трудов договор, които са в отклонение с
8
императивни законови норми, това не може да доведе до незаконосъобразност на
уволнението.
Процедурата по прекратяване на трудовото правоотношение, с основание
съкращаване на щата, е изпълнена редовно. От приложеното по делото ново длъжностно
разписание, утвърдено от директора на училището, е видно, че длъжността на ищцата не
фигурира в него. Налице е реално съкръщаване на щата, при което подборът не е
задължителен. От представения констативен протокол става ясно, че ищцата била запитана
за това дали отговаря на някой от изискванията, които ѝ осигуряват закрила при уволнение.
Последната е отказала да декларира обстоятелствата, обуславящи предварителната
закрила по чл. 333 от КТ, като не са ангажирани по делото и доказателства за приложението
на цитирания законов текст.
Крайният извод на съда е, че уволението е извършено законно, поради което искът за
отмяната му следва да се отхвърли като неоснователен. Предвид обусловеният им характер,
като неоснователни следва да се отхвърлят и исковете с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2
и т. 3 КТ за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и присъждане на
обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ.
Относно съдебно-деловодните разноски:
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК в полза на ответника следва
да се присъдят сторените съдебно-деловодни разноски, чийто общ размер възлиза на 1707.00
лева, от които – 1457.00 лева, представляваща адвокатски хонорар съобразно представения
договор за правна защита и съдействие, представляващ разписка по смисъла на т. 1 от ТР №
6/2012 г. на ОСГТК на ВКС и 250.00 лева – депозит за вещо лице по СТЕ.
Водим от изложените мотиви, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Г. В. Г., ЕГН **********, със съдебен адрес: *, против
Средно училище „Н. Й. В.“, гр. С.. обл. В., бул. „В.“ № *, първоначално обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 вр. чл. 225,
ал. 1 от КТ за:
- признаване на заповед № РД 488/07.01.2021 г., с която на основание чл. 328, ал. 1, т.
2, предл. 2-ро от КТ е прекратено трудовото правоотношение между ищцата и ответника,
учредено с трудов договор № РД-08-318/08.03.2016 г., за незаконосъобразна и отмяна на
същата;
- възстановяване на ищцата на заеманата от нея преди прекратяване на трудовия
договор длъжност „заместник-директор производствена и административно стопанска
дейност“ на СУ „Н. Й. В.“, гр. С.;
- осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата в общ размер от 9528.24 лева,
представляваща обезщетение за времето, през което е останала без работа поради
незаконното уволнение, включваща сбора от месечното брутно трудово възнаграждение в
размер на 1 588.04 лева за период от шест месеца, ведно с обезщетението за забава в размер
на законната лихва, считано от подаване на исковата молба в съда – 08.03.2021 г. до
окончателното погасяване на задължението.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, Г. В. Г., ЕГН **********, със съдебен
9
адрес: * ДА ЗАПЛАТИ на Средно училище „Н. Й. В.“, гр. С.. обл. В., бул. „В.“ № * сумата
в общ размер от 1 707.00 лева /хиляда седемстотин и седем лева/, представляваща сторени
по делото съдебно-деловодни разноски, от които – сумата от 1457.00 лева, представляваща
адвокатски хонорар и 250.00 лева – депозит за вещо лице по СТЕ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – В. в
двуседмичен срок, считано от обявяването му – 28.06.2021 г.
Препис от решението да се връчи на страните по арг. от чл. 7, ал. 2 от ГПК.
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
10