Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 260485                                   27.10.2022 година                град Пловдив

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

    ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На дванадесети април през две хиляди двадесет и втора година

В публично заседание в следния състав:

 

Председател: ЖИВКО ЖЕЛЕВ

Секретар Стела Грозева

като разгледа докладваното от съдията Живко Желев

гражданско дело номер 7483 по описа за 2020 година.

 

Предявен е иск с правно основание вр. чл. 493, ал.1 КЗ.

Ищецът Р.К.М., поради малолетие представляван от ** Р.Д. М. твърди, че на *** г. е претърпял пътно-транспортно произшествие като е бил блъснат от л.а. „***“, управляван от Н.В.Ш.. В резултат на произшествието получил множество травми, подробно описани в исковата молба и локализирани както по крайниците, така и в тялото и главата. Поддържа се, че му била оказана медицинска помощ, а в последствие е бил освидетелстван като в резултат на така получените травми е претърпял значителни неудобства, болки и страдания, както и психически стрес, довел до промяна в начина му на живот и общуване с околните. Освен това, във връзка с лечението ищецът бил направил и разходи в размер на 218,39 лева. Тъй като автомобилът, причинил вредите бил застрахован от дружеството ответник, ищецът предявил претенция за заплащане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, но получил писмо, с което ответното дружество отказало да изплати обезщетението. Предвид това се иска да бъде осъдено дружеството ответник да заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 5500 лева, който иск се предявява частично от общо дължимото обезщетение в размер на 55000 лева, а също така и обезщетение за имуществени вреди в размер на 218,39 лева.

Дружеството ответник „Застрахователно еднолично акционерно дружество Булстрад Виена Иншурънс груп“ ЕАД не оспорва твърденията за наличие на застрахователен договор, сключен между причинителя на вредата и  дружеството застраховател. Твърди, че съставеният констативен протокол не установява безспорно обстоятелствата по настъпване на ПТП, прави възражение за съпричиняване на вредите от страна на пострадалото лице, както и възразява по отношение размера на иска за неимуществени вреди.

Съдът намери за установено следното:

            На ***г.  около 14,50 часа в гр. *** на кръстовището между ул. ** и бул. *** настъпило пътно-транспортно произшествие. Лек автомобил марка „**“, мод. "**" с рег.№ ** управляван от Н.В.Ш., блъснала пресичащия на пешеходна пътека Р.М.. Установява е от показанията на Ш., че шофираният от нея служебен автомобил се движел в посока запад по бул.  "**", като се намирал в лявото полуплатно. Преди пешеходната пътека намираща се непосредствено след кръстовището с ул. **  свидетелката спряла за да пропусне преминаващите през нея пешеходци, които пресекли пътното платно в посока от дясно наляво. Сред тях било и малко момче - ищеца по делото. След като свидетелката потеглила, детето внезапно се върнало върху платното в обратна посока - от ляво на дясно. При това било ударено от капака на автомобила, отхвръкнало и паднало върху земята. Свидетелката спряла и излязла от автомобила. През това време намиращи се на мястото хора вече се били притекли на помощ на пострадалото дете, като междувременно се били обадили на тел. 112. На мястото пристигнал екип на Бърза помощ, както и полицаи, като детето, което било с видими охлузвания по колената било отведено в болница. На свидетелката бил съставен констативен акт от органите на КАТ, след което възоснова на него било издадено наказателно постановление /лист 49/. Последните обстоятелства се потвърждават от представените по делото писмени доказателства - протокол за ПТП №**г. /лист 7/ и наказателно постановление №**г.  / лист 66/. Непосредствено след удара пострадалото дете било силно изплашено плачело и не можело да дава точни отговори на поставените му въпроси. Това състояние го възприели както свидетелката М., която се намирала на мястото на инцидента и се била обадила на спешния телефон, така и свидетеля К. М. - ** на ищеца, който бил уведомен за случилото се по телефона и пристигнал на мястото по възможно най-бързия начин. М. придружил ** в линейката до болницата. В присъствието на този свидетел детето се оплаквало от главоболие и болки в корема. Част от кожата на бузата била охлузена, а ухото му разкървавено. Охлузвания имало и по крака му. Детето останало за наблюдение в УМБАЛ "**" ЕАД в период от **. до **., което се потвърждава от представените по делото епикриза и справка от **. / лист 9 и  77/. Според епикризата при прегледа на ищеца били установени охлузвания на в областта на дясната скула и темпорално - в дясно, както и на висулката на дясното ухо, както и на левия крак. На **г. детето било освидетелствувано от съдебен лекар / лист 12/.

            Установява се от показанията на свидетеля К. М., че след изписването от болницата, по препоръка на личния лекар детето било заведено при **. Това се наложило, тъй като поради преживяното поведението на сина му се променило. Той се страхувал да пресича улицата сам и трябвало да е с придружител. Дори тогава бил напрегнат, хващал се за ръка и силно стискал. Страхувал се също така да остава сам в къщи. Престанал да посещава тренировките по лека атлетика, която тренирал до инцидента. Започнал да изпада в нервни истерични изблици, което преди не било характерно за поведението му / лист 50/. Обстоятелството, че ** свидетеля е бил преглеждан от ** се потвърждава от приложението към амбулаторен лист №**г. относно извършен на **.  преглед от **. В същия е посочена диагноза "**", като ** е установил признаци на тревожност, вътрешна напрегнатост и страх у детето, които са свързани със спомена за преживяното произшествие. Установени са също така страх от излизане навън - агрофобни изживявания, лесна раздразнителност, депресивни тенденции относно външния вид и помисли за преживяната опасност и евентуалните последствия / лист 13/.

            Не се спори по делото, че водачката лекия автомобил блъснал ищеца е имала валидна застраховка „Гражданска отговорност“ в дружеството ответник. На **г. ищецът подал пред него заявление за изплащане на обезщетение за неимуществени вреди, което претендирал в размер на 55000 лв., както и за 218,39 лв. - относно имуществените вреди - разходи по болничен престой и лечение  /лист 18/. По образуваната преписка по щета застрахователят постановил отказ от заплащане на обезщетение, за което уведомил ищеца с писмо от **г. /лист 22/.

            Според заключението на вещото лице, пострадалият пешеходец е навлязъл в северното платно за движение на бул. **, пресичайки по пешеходна пътека в направление от север на юг / от дясно на ляво пред автомобила/. Достигнал е до разделителния остров и е навлязъл в южното платно за движение, след което е сменил посоката и се е върнал отново в северното платно, преминавайки отново през разделителния остров /лист 117 и 118/. Вещото лице сочи, че с оглед особеностите на местопроизшествието през цялото време на движение на пешеходеца по пътното платно водачът на автомобила е имал техническа възможност да го наблюдава. Според заключението с оглед събраните по делото доказателства не може да бъде еднозначно и категорично определено откъде е потеглил автомобилът и къде се е намирал в този момент пешеходецът, поради което на може да се определи и във всеки момент от произшествието какви са били техните скорости. От друга страна вещото лице посочва, че при определяне на опасната зона, във всички случаи участва скоростта на автомобила, която се задава от водача. С оглед възможността във всеки един момент да следи пешеходците върху пътното платно и при отсъствие на препятствия за видимостта, от техническа гледна точка би било правилно водачът да избере скорост, която му дава възможност да спре при всяко предвидимо препятствие / лист 121/.

            Установява се, че във връзка с болничния престой, лечението на получените травми и осъществената по съвет на ** помощ за преодоляване на последиците от стреса са били направени разходи в общ размер на 218,39 лв. от които: 120 лв. заплатена такса за подобрени условия при болничен престой /лист 14/; 28,39 лв. за закупуване на медикамент "***" ** / лист 15/; 30 лв. за преглед при издаване на съдебно- медицинско удостоверение / лист 12/; 40 лв. за преглед от ** – **.

            При така установените факти се налагат следните правни изводи:

            Съгласно чл. 498, ал.3 КЗ увреденото лице може да предяви претенцията си за плащане пред съда само ако застрахователят не е платил в срока по чл. 496, откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение. В случая е постановен отказ от изплащане на обезщетение, поради което искът е допустим.

            Според чл. 493, ал.1 т.1 КЗ застрахователят по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите покрива отговорността на застрахования за причинените на трети лица, в това число пешеходци, велосипедисти и други участници в движението по пътищата, вреди вследствие на притежаването или използването на моторно превозно средство по време на движение или престой. В тези случаи застрахователят покрива неимуществените и имуществените вреди вследствие на телесно увреждане или смърт.

            Съобразно така установените обстоятелства, съдът намира, че са налице предпоставките на чл.45 ЗЗД, които ангажират отговорността на деликвента за вредите, причинени от деянието му.

            Установи се безспорно, че  е налице противоправно и виновно деяние на управлявалото автомобила лице. Свидетелката Ш. е нарушила чл.119 ал.1 ЗДвП според който е следвало да пропусне стъпилите върху пешеходната пътека пешеходци. Причинените на ищеца травми са в причинна връзка с деянието на Ш., тъй като са възникнали в резултат на това, че автомобилът  управляван от нея го е ударил и съборил върху пътната настилка.

            Според чл.5, ал.2 т.1 от ЗДвП водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците. Безспорно е, че най- уязвимата група сред пешеходците са децата, особено в случаите, когато не са придружени от възрастен, който да осъществява непрекъснат физически контрол върху тях / да ги държи за ръка, например/ по начин, че да е в състояние да предотврати внезапното им навлизане върху пътното платно. В тези случаи, децата са винаги възможно предвидимо препятствие, което водачите на моторни превозни средства следва да с имат предвид с оглед вмененото им с чл. 20, ал.2 ЗДвП задължение  - при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие.

            С оглед изводите на експертизата относно особеностите на местопроизшествието и възможността на водачката на автомобила причинил вредите да възприема движението на пострадалото лице, се налага извод за неоснователност на доводите на ответника относно наличие на съпричиняване от страна на ищеца.           

            Първата претенция на ищеца е относно обезщетяване на вреди изразяващи се в болки и страдания, които нямат имуществен еквивалент. Съобразно чл.52 ЗЗД те следва да бъдат обезщетени по справедливост.

            Съдът счита, че принципът на справедливостта налага да бъдат съобразени както характера на уврежданията и засегнатото благо, така и обстоятелствата при които са настъпили вредите. Следва да се вземе предвид и ниската възраст на пострадалото лице и негативното влияние, което случилото се оказва върху детската психика. В случая травмите не са тежки, като причинения от тях физически дискомфорт не е бил твърде продължителен. От друга страна обаче, следва да се има предвид, че всяко произшествие при което автомобил удря пешеходец, в съзнанието на пострадалия представлява ситуация която от субективна гледна точка застрашава живота и здравето, без да могат участниците в инцидента - причинител на вредата и пострадало лице да предвидят тежестта и вида на последствията. В психиката на пострадалия се пораждат негативни последици предизвикани от преживения стрес, като тяхната интензивност е далеч по-висока, в случаите когато вредите са причинени на дете. Ноторно е, че детската психика се характеризира с по-висока степен на впечатлителност, емоционална чувствителност и по-ниски прагове на устойчивост към стрес. Предвид това, въздействието на инцидент като установения по делото, предизвиква у детето много по-интензивно стресово въздействие отколкото у възрастен. С оглед на това, съдът намира, че са напълно достоверни показанията на свидетеля К. М. относно това, че ** изпитва страх от преживяното. Достоверността на тези показания се  потвърждава и от изводите на ** консултирал детето. Следва да се има предвид, че именно поради ниската възраст на пострадалия, трайността на негативните въздействия върху психиката му, са по-продължителни отколкото върху такава на възрастен. Предвид тези обстоятелства съдът счита, че за справедливо възмездяване на неимуществените вреди понесени от ищеца е необходима сума в размер на 10000 лева. Предвид това, предявеният частичен иск за обезщетение от 5500 лв., представляващо част от сумата 55000 лв. е основателен и следва да се уважи изцяло. Съдът счита, че тъй като предявената частична претенция е основателна, не следва да постановява отхвърлителен диспозитив, тъй като разликата между извода на съда относно справедливото обезщетение и размера на цялостния иск, част от който се претендира, е в рамките на размера, който не е предмет на настоящото производство.

            Изцяло основателена е претенцията за заплащане на имуществени вреди в размер на 218,39 лв. Тази сума представлява разходи, които са направени във връзка с болничния престой и лечението на ищеца, включително и на последиците от преживения от него стрес. Разходите са установени с платежни документи, поради което следва възстановени чрез обезщетяване. 

            Съгласно чл.429, ал.3 КЗ лихвите за забава на застрахования по ал. 2, т. 2, за които той отговаря пред увреденото лице, се плащат от застрахователя само в рамките на застрахователната сума /лимита на отговорност/. В този случай от застрахователя се плащат само лихвите за забава, дължими от застрахования, считано от датата на уведомяването от застрахования за настъпването на застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 КЗ или от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна. Заявлението на ищеца е предявено на застрахователя на **. като от тази дата би следвало да се дължи законната лихва. В случая обаче, тя следва да се присъди, с оглед диспозитивното начало, от датата посочена от ищеца, а именно **.

Процесуалният представител на ищеца е предоставил безплатна правна помощ съобразно чл.38 от ЗАдв. Предвид изхода от делото и съобразно чл.38, ал.2 ЗАдв следва да бъде осъден ответника да заплати на процесуалния представител на ищеца – адв. М. сумата 1286,55 лв. представляваща адвокатски хонорар /лист 124/.

На осн. чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да заплати в полза на съда държавна такса в размер на 228,73 лв.

            Водим от горното, съдът

 

Р    Е    Ш    И  :

 

ОСЪЖДА „Застрахователно еднолично акционерно дружество Булстрад Виена Иншурънс груп“ ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, район „Триадица“, пл. Позинтано №5 да заплати на Р.К.М. ЕГН **********, поради малолетие представляван от ** Р.Д. М. ЕГН ********** с адрес *** **, на осн. чл. 493, ал.1 КЗ, както следва: 5500 лв. /пет хиляди и петстотин лева/, предявена като част от иск за сумата 55000 лв. представляващи, обезщетение за неимуществени вреди; както и 218,39 лв./двеста и осемнадесет лева и 39ст./ обезщетение за имуществени вреди, дължими по договор за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, сключен по полица №** със срок на покритие до **., които вреди са резултат от настъпило на **. в гр. ** пътно-транспортно произшествие, за което е издадено наказателно постановление № ***. на ОДМВР **, сектор Пътна полиция, ведно със законната лихва върху главниците считано от **г. до окончателното изплащане.

ОСЪЖДА „Застрахователно еднолично акционерно дружество Булстрад Виена Иншурънс груп“ ЕАД да заплати на адв. С.Ф.М. с личен №** с адрес: ***, на осн. чл.38, ал.2 ЗАдв и чл.78, ал.1 ГПК, сумата 1286,55 лв. /хиляда двеста осемдесет и шест лева и 55ст./ представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ.

ОСЪЖДА„Застрахователно еднолично акционерно дружество Булстрад Виена Иншурънс груп“ ЕАД да заплати в полза на Държавата, по бюджета на съдебната власт и сметка на Пловдивския районен съд сумата 228,73 лв. /двеста двадесет и осем лева и 73 ст./ - държавна такса.

 

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването пред Пловдивския окръжен съд.

           

РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/

 

Вярно с оригинала.

ЕН