Решение по дело №242/2024 на Административен съд - Шумен

Производство по чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК), образувано въз основа на касационна жалба от Началник сектор ПП при ОД на МВР [населено място], чрез гл. юрисконсулт И.. С., срещу Решение №117 от 01.04.2024 г. по АНД №2591/2023 г. по описа на РС [населено място].

В жалбата се излагат доводи, че атакуваното решение е издадено в нарушение на материалния закон. По същество се счита, че посочването само на нормата на чл.6 т.1 от ЗДвП като нарушена не е ограничило правото на защита на санкционираното лице, тъй като в обстоятелствената част както на АУАН, така и в издаденото въз основа на него НП конкретно е описано нарушението и са посочени обстоятелствата при които е извършено, поради което касаторът отправя искане за отмяна на решението, както и да бъде потвърдено Наказателно постановление /НП/ №23-0869-002453/31.10.2023 г. на Началника на сектор ПП при ОД на МВР [населено място] и да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение и за двете инстанции.

Ответникът по касационната жалба В. Т. В., редовно призован, за него се явява пълномощник адв. А. А. при ШАК, редовно упълномощена, която изразява становище за неоснователност на касационната жалба и отправя искане Решението на РС [населено място] да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.

Представителят на Шуменска окръжна прокуратура изразява становище, че жалбата е процесуално допустима и разгледана по същество е основателна. Смята, че решаващият съд неправилно е приложил материалния закон, тъй като нарушението е описано конкретно и е индивидуализарано, поради което посочване единствено на нормата на чл.6 т.1 от ЗДвП като нарушено, не ограничава правото на защита на лицето и същото е разбрало какво нарушение е извършено, поради което предлага Решението на РС [населено място] да бъде отменено като неправилно и да бъде потвърдено процесното НП.

Настоящата съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е допустима като подадена в законоустановения срок по чл.211 ал.1 от АПК, от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт съгласно разпоредбата на чл.210 ал.1 от АПК и при спазване на изискванията на чл.212 от АПК.

Разгледана по същество, жалбата е основателна, поради следните съображения:

Предмет на съдебен контрол пред решаващия съд е било НП №23-0869-002453/31.10.2023 г. на Началника на сектор ПП при ОД на МВР [населено място], с което на ответната страна В. В., на основание чл.179 ал.1 т.5 пр.3 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 150.00 лв. за нарушение по чл.6 т.1 от ЗДвП, а именно за това, че на 24.08.2023 г., в 7.50 часа в [населено място], на ул.К. и М., на кръстовището с ул.Васил Друмев, в посока бул. С. В., управлява собственият си лек автомобил „Волво В 70“ с рег.№[рег. номер], като на посоченото кръстовище, при наличие на пътен знак Б-2, не пропуска движещите се МПС, които се движат по път с предимство, като с това си действие принуждава останалите участници в движението да спрат и създава опасност за настъпване на ПТП.

Решаващият съд е събрал релевантните за спора доказателства, включително е проведен разпит на свидетели, които в атакуваното решение са обстойно обсъдени както поотделно, така и в тяхната съвкупност, и въз основа на тях е приел за установена фактическата обстановка, описана в АУАН и в НП. Извел е изводи, че правилно е констатирано извършеното от санкционираното лице административно нарушение, но при издаване на НП са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до неговата отмяна. Конкретно съдът е приел, че посочената за нарушена норма на чл.6 т.1 от ЗДвП съдържа няколко хипотези като задължение за участниците в движението, нормата е бланкета и вменява общо задължение за участниците в движението да спазват пътните знаци, без да конкретизира кои са те. С оглед на това решаващият съд е извел извод за допуснато нарушение на чл.57 ал.1 т.6 от ЗАНН, тъй като административнонаказващият орган не посочил коя е правната норма, съдържаща правилото за поведение на водачите на ППС при наличие на пътен знак „Б-2“, а именно чл.46 ал.2 от ППЗДвП. Въз основа на тези изводи съдът е отменил процесното НП. Следва да се посочи и, че решаващият съд обстойно се е произнесъл по всички възражения, наведени с жалбата пред него против НП и е приел по същество, че е налице нарушение, включително е обсъдил и наличието на обстоятелството за създадена опасност за настъпване на ПТП.

Касационната съдебна инстанция приема, че въз основа на правилно установената фактическа обстановка, въззивният съд е извел неправилни правни изводи по приложение на материалния закон и в частност наличие на допуснато съществено нарушение на процесуалните правила при издаване на НП, а именно нарушение на чл.57 ал.1 т.6 от ЗАНН, като мотивите в останалата част на атакуваното решение, касателно за осъществено административно нарушение от санкционираното лице, включително и наличието на създадена опасност за настъпване на ПТП, се споделят изцяло от настоящия съдебен състав. При установяването на фактическата обстановка по делото, съдът се е ръководил от събраните в хода на съдебното производство доказателства, като е направил необходимото за изясняването й в пълна степен. Настоящият съдебен състав споделя изводите, относно кредитирането на свидетелските показания на посочените като свидетели лица.

Вмененото във вина на ответника по касация административно нарушение е описано от фактическа и правна страна в необходимата степен и не накърнява правото на защита на санкционираното лице. В съставения АУАН и в издаденото въз основа на него НП, за обосноваване на административното обвинение от правна страна, като нарушена законова разпоредба е посочена нормата на чл.6 т.1 от ЗДвП, регламентираща, че участниците в движението съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка. Видно от обстоятелствената част както на АУАН, така и на НП, не е вменено нарушение на лицето за неспазването на сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, на светлинните сигнали и на пътната маркировка, а само неспазването на предписанието на пътния знак Б-2.

Всички съставомерни фактически обстоятелства, предвид квалификацията на деянието като нарушение по чл.179 ал.1 т.5 от ЗДвП, са посочени в наказателното постановление. Действително, нормата на чл.6 т.1 от ЗДвП регламентира няколко самостоятелни изисквания към участниците в движението, в т.ч. към водачите на МПС, като в НП при посочване на нарушена законова разпоредба, цифрово не е конкретизирано кое точно предложение на чл.6 т.1 от ЗДвП наказващият орган е приел, че е нарушено. Това обаче, с оглед на направеното фактическо описание на нарушението в НП, не може да бъде определено като съществено процесуално нарушение, опорочаващо наказателното постановление и представляващо основание за неговата отмяна. С посочването, че В. В., управлявайки собственият си лек автомобил, при наличие на пътен знак Б-2, не пропуска движещите се МПС по път с предимство и с това създава опасност за настъпване на ПТП, а именно внезапното спиране на останалите МПС, очевидно по никакъв начин не ограничено правото на защита на санкционираното лице от гл.т. на това да разбере кое точно изискване по чл.6 т.1 от ЗДвП не е изпълнило.

Правилно решаващият съд е посочил, че съгласно чл.45 ал.2 от ППЗДвП, знакът Б2 има наименование: "Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство!". Това задължение е за всеки водач, който се включва в път с предимство при наличието на поставен знак. Безспорно е установено по делото, че такъв знак е бил поставен от страната на улицата на кръстовището, от която е изризал санкционираното лице, за да навлезе в пътя с предимство. Съгласно чл.46 ал.2 от ППЗДвП, пътен знак Б2 указва на водачите на пътни превозни средства, че са длъжни да спрат на "стоп-линията", очертана с пътна маркировка, или ако няма такава - на линията, на която е поставен знакът. Преди да потеглят отново, водачите са длъжни да пропуснат пътните превозни средства, които имат предимство. Така очертаните правила от законодателят въвеждат задължение за водача на МПС, да пропусни всяко едно ППС, което се движи по пътя с предимство, независимо от това в коя пътна лента се движи. Дори и същите да не се движат в собствената си лента, същите са с предимство пред онези МПС, които са спрели на знак Б2 и имат намерение да се включват в главния път. Неправилно обаче РС [населено място] приема, че следва в процесното НП да бъдат посочени конкретните норми от подзаконовия нормативен акт, тъй като нарушението е описано достатъчно, в степен да бъде разбрано от санкционираното лице.

Настоящата касационна инстанция намира, че от събраните в хода на производството доказателства се установява по безспорен начин вмененото във вина на ответника по касация административно нарушение, при съставянето на акта за установяване на административно нарушение и издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, накърняващи правото на защита на наказаното лице. Деянието е описано в степен на достатъчна конкретност, не създаваща каквато и да е било неясното относно деянието и дееца, като деянието е подведено правилно под приложите материално-правни разпоредби. Обжалваното наказателно постановление е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено. Като е достигнал до друг правен извод, РС [населено място] е постановил неправилно и незаконосъобразно решение. Същото е постановено при правилно установена фактическа обстановка, но в несъответствие с материалния закон, поради което следва да бъде отменено изцяло и съответно доколкото делото е изяснено от фактическа страна, то следва да бъде постановено друго решение по съществото на спора, с което да бъде потвърдено НП №23-0869-002453/31.10.2023 г. на Началника на сектор ПП при ОД на МВР [населено място], с което на В. Т. В. от [населено място], на основание чл.179 ал.1 т.5 пр.3 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 150.00 лв. за нарушение по чл.6 т.1 от ЗДвП.

С оглед изхода на спора ответникът В. Т. В. следва да бъде осъден да заплати на ОД на МВР [населено място] юрисконсултско възнаграждение и за двете съдебни инстанции общо в размер на 160.00 лв., а именно по 80.00 лв. за всяка съдебна инстанция.

Водим от горното, Шуменският административен съд

Р Е Ш И. :

ОТМЕНЯ изцяло Решение №117 от 01.04.2024 г. по АНД №2591/2023 г. по описа на РС [населено място] и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №23-0869-002453/31.10.2023 г. на Началника на сектор ПП при ОД на МВР [населено място], с което на В. Т. В. от [населено място], на основание чл.179 ал.1 т.5 пр.3 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 150.00 лв. за нарушение по чл.6 т.1 от ЗДвП.

ОСЪЖДА В. Т. В. с [ЕГН], от [населено място], [улица], ет.4, ап.12, да заплати на ОД на МВР [населено място] юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанция общо в размер на 160.00 /сто и шейсет лева/ лв.

Решението е окончателно.