Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 260071/24.2.2021 г.                        24.02.2021                            гр. Ямбол

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ЯМБОЛСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ІХ наказателен състав, в публично заседание на двадесет и втори февруари  две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

                                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ КИРКОВ

 

при секретаря В.Г,

като разгледа докладваното от съдия  Кирков

АНД  № 59 по описа на ЯРС за 2021година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Съдебното производство е образувано по  жалба на К.Г. *** , ЕГН:**********, против Наказателно постановление № 20-0813-002143/ 18.12. 2020г., издадено от Началник сектор ПП  към ОД на МВР-Ямбол, с което за нарушение на чл.150 от ЗДвП, на основание чл.177,ал.1,т.2 от ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лв.

 С жалбата  се иска от съда да   отмени НП като неправилно и незаконосъобразно.Твърди се ,че жалбоподателят притежавал валидно СУМПС, което представил на контролните органи.

В съдебно заседание  жалбата се подържа  от редовно упълномощен адвокат,който пледира за отмяна на наказателното постановление, ,поради материалната му незаконосъобразност.Иска се присъждане и на направените по делото разноски.

Въззиваемата страна,чрез процесуалния си представител оспорва жалбата .Счита ,че в  хода на съдебното следствие  се доказа фактическата обстановка , описана в АУАН и НП.Моли съда да потвърди НП и да присъди юрисконсултско възнаграждение..

 

ЯРС, след като прецени събраните по делото доказателства, наведените в жалба доводи, възраженията и изразените становища на страните, прие за установено:

 

На 08.12.2020г. около 09.50 часа  в гр.Ямбол , по ул.“Ат.Кратунов“ жалбоподателят управлявайки  л.а. „Фолксваген голф“ с рег. №  У СО4094ВТ бил спрян за проверка от служители на РУ –Ямбол. При проверката жалбоподателят представил временно свидетелство за правоуправление издадено от компетентната за това служба във Великобритания и носещо уникален регистрационен номер ***.След извършена справка на място,  проверяващите установили, че жалбоподателят няма валидно издадено в България СУМПС, поради което му съставили АУАН №147922 от същата дата, като приели, че е нарушил разпоредбата на чл. 150 от ЗДвП, т.е., че е управлявал МПС като неправоспособен водач.

В последствие  въз основа на АУАН при идентично фактическо и юридическо описание  е издадено и обжалваното наказателно постановление.

Горната фактическа обстановка съдът установи от показанията на разпитания по делото  свидетел, както и от събраните и приобщени  в хода на съдебното следствие  писмени доказателства.

 

При така установената фактическа обстановка  съдът прави следните правни изводи:

Жалба е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН, подадена в преклузивния срок по ал. 2 от този текст, от легитимиран субект и при наличие на правен интерес от обжалване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради следните съображения:

            Служебната проверка на въззивния съд констатира ,че обжалваното наказателно постановление и акта за установяване на административно нарушение, въз основа на който е издадено не страдат от процесуални нарушения, даващи основание за отмяната му.В АУАН и НП фигурират всички нужни реквизити, които гарантират правото на защита на нарушителя и възможността да разбере в какво точно е обвинен.Спазена е процедурата за издаването им,регламентирана в ЗАНН.

От материална страна, разпоредбата на чл. 150 от ЗДП предвижда, че всяко пътно превозно средство, което участва в движението по пътищата, отворени за обществено ползване, трябва да се управлява от правоспособен водач, освен когато превозното средство е учебно и се управлява от кандидат за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство по време на обучението му по реда на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 3 и при провеждането на изпита за придобиване на правоспособността по реда на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 4.

Въз основа на събраните по делото доказателства безспорно се установи ,че жалбоподателят е управлявал лек автомобил „„Фолксваген голф“ с рег. №  У СО4094ВТ на описаните в наказателното постановление време и място, както и ,че не е  притежавал и представил в хода на проверката валидно свидетелство за управление на моторно превозно средство.Възражението на жалбоподателя ,че неправилно служителите на полицията, а впоследствие и АНО не са зачели представеното от него свидетелство за правоуправление издадено от компетентните за това органи във Великобритания е неоснователно.

Действително представеното от жалбоподателя свидетелство е издадено от компетентен за това орган и това е Агенцията DVLA, която е оправомощена да издава свидетелства за правоуправление в Кралство Великобритания.Но  ,от писмо на ГД „Охранителна полиция“ с рег.ОВ-9020 /09.12.2011г. се установява  ,че представеното от жалбоподателя СУМПС е валидно само на територията на Великобритания  и притежателят му  може да управлява автомобил, който е обозначен като учебен и само в присъствието  и под наблюдението на инструктор.Т.е. същото не  представлява международно свидетелство за управление на МПС, което налага извод ,че жалбоподателят  е управлявал МПС като неправоспособен водач, за което правилно му  е била ангажирана  отговорността.

Съгласно разпоредбата на чл.  27 ЗАНН, административното наказание се определя съобразно с разпоредбите на този закон в границите на наказанието, предвидено за извършеното нарушение, като при  определяне на наказанието се вземат предвид тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, като смекчаващите обстоятелства обуславят налагането на по-леко наказание, а отегчаващите - на по-тежко наказание.Съдът счита ,че при определяне на наказанието наказващия орган се е съобразил с посочената разпоредба и  правилно е определил наказанието в минимален размер от 100 лв.

С оглед на изложеното и на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН вр. чл.143, ал.3 от АПК вр. чл.63, ал.5 от ЗАНН, искането на представителя на въззиваемата страна за присъждане на юрисконсулскто възнаграждение  се явява основателно и следва да се уважи.

Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП.В случая за защита по дела по ЗАНН чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ предвижда възнаграждение от 80 до 120лева.Производството по делото се проведе в едно съдебно заседание ,с разпит на един свидетел, не е с фактическа или правна сложност поради което следва да се присъди възнаграждение на минимума от 80лева.

 

С оглед горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 20-0813-002143/ 18.12. 2020г., издадено от Началник сектор ПП  към ОД на МВР-Ямбол, с което на К.Г. *** , ЕГН:**********, за нарушение на чл.150 от ЗДвП, на основание чл.177,ал.1,т.2 от ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лв

 

ОСЪЖДА К.Г. *** , ЕГН:**********,*** , сумата от 80 лв. представляваща юрисконсултско възнаграждение

 

Решението подлежи на обжалване пред ЯАС  в 14 - дневен срок от получаване на съобщението на страните, че е изготвено.

                                       

                                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: