Р Е Ш Е Н И Е
№………
гр. Варна, 19.11.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ТРИДЕСЕТИ състав в публично заседание на двадесет и четвърти октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЕЛЕНА НИКОЛОВА
при секретаря Антония Пенчева като разгледа докладваното от съдията гр.дело №4787 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск от ищеца И.В.Н. ЕГН **********, постоянен адрес: ***
срещу ответника „УИЗ ЕЪР УНГАРИЯ“ Кфт., дружество регистрирано в Будапеща, Унгария; номер на регистрацията: Сд. 01-09-964332,
действащо на територията на Р България чрез „УИЗ ЕЪР УНГАРИЯ Кфт. - клон България“ КЧТ, ЕИК: *********, адрес: гр. София 1540, район Искър, ж.к. зона Летище София, сграда ИВТ, представлявано от Йозеф Янош Варади и Диедерик Пен - поотделно, иск с правно основание чл. 7 т. 1, буква „а“ от РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91 за осъждане на ответника да заплати на ищеца парично обезщетение в размер на 250,00
(двеста и петдесет) евро, вследствие на закъснение от повече от три часа на Полет W6 4507 на 01.12.2017 г. с маршрут от летище Варна, България до летище Бергамо - Орио ал Серио, Милано Италия.
Обстоятелства, от които се твърди, че произтича претендираното право: Ищецът твърди в исковата си молба, че е направила резервация за пътуване с полет номер W6 4507 на въздушния превозвач „УИЗ ЕЪР УНГАРИЯ“ Полет W6 4507 на 01.12.2017 г. с маршрут от летище Варна, България до летище Бергамо - Орио ал Серио, Милано Италия. Твърди се, че резервацията за полета е приета и регистрирана от въздушния превозвач, за което е издадена бордна карта. Излага се, че полетът на „Уиз Еър“ е осъществен на 01.12.2017 г. със закъснение от повече от три часа. В резултат на закъснелия полет ищцата е претърпяла вреди, изразяващи се в сериозно безпокойство и неудобство, както и загуба на време. Твърди, че при определяне на дължимото обезщетение следва да се вземе предвид разстоянието между двете летища, измерено по метода на дъгата на големия кръг (съгласно чл.7, т. 4 от Регламент), като в настоящия случай то се равнява на
1 460.91
(хиляда четиристотин и шестдесет цяло и деветдесет и един) км., като се излага, че предвид това, съгласно чл. 7, т. 1, б. „а“ от Регламента, й се дължи парично обезщетение в лимитативно определен размер от 250
/двеста и петдесет/ евро. Твърди, че е сключила договор с „Аероиск“ ООД - дружество специализирано в защита правата на пътници при въздушния транспорт за постигане на извънсъдебно споразумение относно паричното обезщетение, свързано с процесния полет. Вследствие на това, на 01.12.2017г. екипът на „Аероиск“ ООД, в качеството си на пълномощник е предявявил извънсъдебна претенция до „Уиз Еър“. В отговора си авиокомпанията признала закъснение на процесния полет от 5 часа и 17 минути, но отказала да заплати дължимото парично обезщетение, като към настоящия момент ищцата твърди, че не е обезщетена за претърпяното неудобство, поради което е предприела действия по разрешаване на случая по съдебен ред.
Ответникът оспорва предявения иск като неоснователен. Не оспорва описаната в исковата молба фактическа обстановка, но твърди, че на ищцата не се следва обезщетение, тъй като съобразно с действащата правна уредба, за да бъде ангажирана отговорността на въздушния превозвач по чл. 7, § 1, б. „а“ от Регламент (ЕО)
№ 261/2004, следва 1. да е установено наличието на закъснение с повече от 3 часа в пункта на пристигане съобразно с практиката на Съда на европейския съюз („СЕС“), 2. пътникът да е направил необходимото, за да използва услугата и съответно да се е явил навреме за качване на борда според обявеното разписание, 3. да е налице валиден договор между пътника и опериращия въздушен превозвач,
4. Правоотношението по договора да попада в приложното поле на Регламента според чл. 3 на Регламента и
5. да липсват обстоятелства, освобождаващи въздушния превозвач от отговорност, определени в чл. 5, ал. 3 от Регламента като „извънредни обстоятелства, които не са могли да бъдат избегнати“). Ответникът излага, че е изпълнил задължението си да даде отговор по искането за обезщетение, като изрично е потвърдил, че са налице обстоятелства, които изключват отговорността на превозвача в дадения случай и в този смисъл условието по т. 5 от предпоставките по-горе не е изпълнено, тъй като полетът е бил забавен заради щети на самолета, нанесени от удар на гръмотевица“. Твърди се настъпило извънредно обстоятелство, довело до технически проблем на самолета, с който е следвало да се изпълни процесния полет, който технически проблем не е възникнал от само себе си, а в резултат на удар на гръмотевица — ситуация, която нито е предсказуема, нито е в контрола на превозвача. Излага, че Уиз Еър Унгария е взело всички необходими мерки и то навременно, за да провери сигурността на въздухоплавателното средство, да отстрани настъпилите повреди и да извърши безопасно планирания полет според разписанието дори и със закъснение. Сочи, че самолетът е понесъл удар от гръмотевица на 01.12.2017 г. Отделно от горното се навеждат твърдения, че съобразно с терминологичните определения в Общите условия на Уиз Еър Унгария като „извънредни обстоятелства“ са дефинирани причини или обстоятелства извън разумния контрол на Уиз Еър, които не биха могли да бъдат избегнати, дори и да са били взети всички разумни мерки, такива като, но неограничено до непреодолима природна сила, политическа нестабилност, метеорологични условия, които са несъвместими с оперирането на съответния полет, рискове за сигурността, стачки, неочаквани проблеми със сигурността на полета и с решенията по управлението на въздушния трафик, които по отношение на съответния самолет на определен ден създават причини за продължително закъснение или дори за анулиране на един или повече полети, извършвани от този самолет. Не се оспорва посоченото разстояние от 1460,91 км. между летищата на излитане и кацане на процесния полет.
Съдът, като прецени съобразно чл.12 и чл.235 ГПК поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, и по вътрешно убеждение, приема за установено от фактическа страна следното:
По делото е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че страните са били в договорни отношения по
повод на
пътуване с
полет номер W6 4507 на
въздушния превозвач „УИЗ ЕЪР
УНГАРИЯ“ Полет W6 4507 на
01.12.2017 г. с
маршрут от
летище Варна, България до
летище Бергамо - Орио ал
Серио, Милано Италия; че
полетът на
„Уиз Еър“
е осъществен на 01.12.2017 г. със закъснение от повече от три часа; че разстоянието между двете летища, измерено по
метода на
дъгата на
големия кръг (съгласно чл.7,
т. 4 от Регламент) се
равнява на 1 460.91 км;
че авиокомпанията е отказала да заплати дължимото парично обезщетение по повод на заявени от ищцата извънсъдебни претенции чрез трето лице – „АЕОРИСК“ ООД..
Видно от представената бордна карта за полет W6 4507 е следвало да бъде осъществен на 01.11.2017 г. от 06:05
часа.
По
делото е постъпило писмо
от Ръководство на въздушното движение,
от което е видно, че
самолет HA-LWZ е изпълнил полет на 30.11.2017 г. от Лутън за Варна като е излетял от Лутън в 21:00 часа на 30.11.2017 г. и е кацнал във Варна в 00:10 часа (2:10 часа – местно време) на 01.12.2017 г. От същия документ е видно, че за полет на WIZZ AIR от Варна до Бергамо (Милано) излитащ от летище Варна на 01.12.2017 г. в 04:05 часа (06:05 часа – местно време) е определен самолет HA-LWZ (л.319).
По делото е постъпило копие на електронно съобщение от Meteo Support Skeyes по повод запитване от адв. К.И. за метрологичните условия по линията на полет W6 4504 с време на излитане 21:00 от Лутън (Лондон), в което е посочено, че в белгийския полетен регион е имало гръмотевична буря с мълнии, близо до брега на 30.11.2017 г. между 20:00 часа и 21:00 часа координирано универсално време (л.326).
На
листи 206 - 213 от делото се
намира извадка от дневник за
полет на самолет HA-LWZ, от която е видно, че преди предходните полети, осъществени със самолета (полет №4545: Варна –Ларнака от 3:47 часа на 30.11.2017 г.; полет №4546: Ларнака –Варна от 6:25 часа на 30.11.2017 г.; полет №4513: Варна – Айндховен от 09:20 часа на 30.11.2017 г.; полет №4514: Айндховен – Варна от 13:15 часа на 30.11.2017 г.; полет №4503: Варна –Лутън от 16:45 часа на 30.11.2017 г. и полет №4504: Лутън – Варна от 21:00 часа на 30.11.2017 г.) е извършвана проверка на техническата изправност на самолета.
От представените на л.
48-168 документи е видно, че при дневната проверка на самолета, започнала след приземяването му на летище Варна в
00:25 часа са открити множество повреди, които са определени в картите за извършената проверка като такива вследствие на удар от мълния. Ремонтът е започнал в
02:31 (04:31 местно време) часа на 01.12.2017 г. и е приключил в
03:00 (05:00 местно време) часа на 02.12.2017 г.
От
заключението на вещото лице
д-р инж. К.Г.
по допусната съдебно-аеротехническа експертиза се установява, че
описаните повреди са типични за удар от мълния или силен атмосферен електрически разряд. Други вероятни причини вещото
лице
не може да посочи. Излага,
че
в конкретния случай повредите са констатирани при дневната проверка след полет 4504 на 01.12.2017 г. 02:15 часа, като сочи, че предходната дневна проверка била изпълнена на 30.11.2017г. в 03:00 часа. Експертът заключва, че всички предполетни проверки по процесния самолет са извършени и не са констатирани неизправности по конструкцията. Като допълнителен аргумент, че събитието е настъпило по време на последния полет за 30.11.2017 г., полет W6 4504 Лутън-Варна, сочи карта на побитости и деформации, находящо се л.238 и следващите, от което се вижда, че между 08.11.2017 и 01.12.2017 г не са регистрирани повреди по конструкцията на самолета.
Съгласно същата експертиза по
самолет с рег. № HA-LWZ са
открити следните
проблеми, които
са извън
допуските,
посочени в
документите за
ремонт на
конструкцията на
производителя (SRM) и
трябва да
бъдат отстранени
преди последващ
полет: 1) прогорено
място на
капачката на
накрайника на
лявото полукрило (sharklet tip cap) (доказателство 14, работна
заявка 1329180, снимка
в Док. 41, EB-SR-No. 00149801);
2) следи
от прогаряне
на скрепителни
елементи (нитове)
на задна
дясна врата
(капак)
към секция
авионикс
(доказателство 33, работна
заявка 1329199, снимки
в Док. 2 и
Док. 39, EB-SR-No. 00149823) и 3) следи от прогаряне на скрепителни елементи (нитове) към стрингер STHR36RH и панел на обшивката, зад рамка 11, дясно (доказателство 34, работна заявка 1329200, снимки в Док. 2 и Док. 40, EB-SR-No. 00149823), като сочи, че при
изброените повреди
производителят не
гарантира безопасността
на полетите
и регулиращите
органи не
позволяват последващ
полет. След
анализ на
всеки един
от тези
повреди, Луфтханза
техник - Проектантска
организация, в
качеството си
на организация,
сертифицирана за
проектни промени
по Част 21 (разрешение No EASA.21J.019),
поема отговорност
за експлоатиране
на самолета
за още 50 цикъла,
при условие
че допълнително
назначените от
нея проверки
не разкрият
други щети
(Док. 39, Док. 40, Док. 41, Док. 42, Док.
43,
Док. 47), а
за повредата
на крилото
се изпълнят
и временни
поправки.
Освен
горепосочените повреди
вещото лице
сочи, че
били регистрирани
и оценени
още 17 повреди,
свързани с
прогаряне на
нитове по
дължината на
стрингер STHR36RH (16 броя)
и предна
карго
врата (един
брой), които
са отложени
без коригиращи
действия, защото
са в
границите на
допустимото съгласно
ремонтната документация SRM 53-11-11-283-004, SRM 53-21-11-283-004, SRM
52-30-00-283-007 (доказателства 15 - 32). Отремонтирана
е повреда
на HST на
пилона на
Двигател 1 (доказателство 11, работна
заявка 6781573).
Вещото лице излага още, че нарушаването
на проектните
защити на
самолета увеличава
вероятността при
последващо
въздействие за
разрушаване на
конструктивни елементи,
развитие на
пукнатини, разхерметизирване,
взрив на
горивен резервоар,
загуба на
електрозахранване,
неправилна работа
на магнитните
прибори, радио
и навигационното
оборудването. Затова
е важно
при наличие
на повреди
от удар
от мълния
да бъде
възстановена конструктивната
цялост на
самолета, проектната
якост на
елементите, защитната
обработка и
защитните покрития
на повърхностите,
с което
обяснява и
защо правомощията
на експлоатиращите
и ремонтните
организации е
ограничено до
стриктно спазване
на предписанията
на производителя.
При
докладване от
пилота или
при откриване
на следи
от удар
от мълния
като задължително
сочи да
се направи
проверка за
настъпили повреди
по конструкцията
и откази
на оборудване
съгласно АММ 05-51-18 (изпълнено,
съгласно Доказателство 12, работна
заявка 6782180). Ако
се открият
повреди, размерите
и характерът
им трябва
да се
оцени по
Ръководството на
производителя за
ремонт на
конструкцията (SRM), за
да се
определи дали
нарушават летателната
годност. Ако
няма възможност
да се
отстранят преди
следващия полет,
се прави
справка в
съответната документация,
дали е
възможно отлагане
на ремонта
за определено
време. При
необходимост се
прави консултация
с организация,
сертифицирана за
проекта на
типа, която
може да
поеме отговорност
за излизане
извън проектните
допуски,
посочени в
документацията на
производителя, като
посочи условията,
проверките и
поправките, необходими
за това
(в случая
е поискано
съдействие от Lufthansa Technik Design Organisation), като
заключва, че
назначените инспекция и поправки на въздухоплавателно средство
№ HA-LWZ са обосновани и са били наложителни, за запазване на летателната годност на самолета.
В експертизата излага още, че изискванията
по поддържане
на летателната
годност на
летателните апарати
се дават
в Регламент (EU) 1321/2014 на EASA. Преди
всеки полет
задължително се
извършва предполетен
преглед и
анализ на
проблемите, докладвани
от пилота.
Освен това
по график
се изпълнява
линейно техническо
обслужване, включващо
дейности, регламентирани
в програмата
за техническо
обслужване, например
преглед в
началото на
летателния ден (Daily Check). За
извършване на
проверките отговаря
авиационният оператор,
който трябва
да осигури
компетентни лица
за извършване
на предполетните
прегледи и
организация, сертифицирана
по Part 145 за
линейното техническо
обслужване. Изпълнението
на техническото
обслужване може
да се
делегира на
външна организация,
сертифицирана по
Part 145,
каквато е
„Глобъл
Мейнтенанс“ При
наличие на
проблем, независимо
дали е
докладван от
пилота, открит
при предполетен
преглед или
линейно техническо
обслужване, то
той задължително
се отстранява
преди следващ
полет, освен
ако не
е предвидена
възможност за
отлагане в
съответната техническа
документация (MEL, CDL, DD HIL). Дружество
„Глобъл
Мейнтенанс“
притежава сертифакт № BG. 145.0015, категория
А1 - самолети
над 5700 кг,
валиден за
изпълнение на
линейно техническо
обслужване на
самолети от
тип А318,
А319, А320,
А321 с
двигатели CFM56 и
самолети от
тип А319,
А320, А321
с двигатели IAE V2500. Извършените
дейности включват
дневна проверка,
обслужване преди
полет, малки
поправки, преглед
при констатиран
удар от
мълния и
временни поправки
след удар
от мълния.
Технологията за
поправките е
изпратена от
организация, сертифицирана
за проекта
на самолета (Lufthansa Technik Design Organisation, разрешение No EASA.21J.019).
В заключение,
изпълнените контролни
и възстановителни
дейности влизат
в обхвата
на лиценза
на дружеството.
Вещото
лице във
връзка с
поставената му
задача за
метрологичните условия
по време
на полета
заключва, че
в хода
на разглеждания
период за
територията над
Ламанша
се наблюдават
условия за
развитие на
вградена, в
общата облачна
маса, купесто-дъждовна
облачност. Сочи,
че основната
характеристика на
този тип
облачност е
наличието на
електризация вътре
в облачната
маса, с
вероятни електрични
разряди между
отделните конвективни
клетки. В
много от
случаите се
наблюдава и
разряд върху
корпуса на
въздухоплавателните
средства, прелитащи
през такива
зони.
От представена разпечатка от електронно съобщение изпратено от дежурния ръководител на
01.12.2017 г. в 03:47 часа (05:47 ч. – българско време) до *******@*******.***
е видно, че оперативният дежурен ръководител е известил центъра за закъснение на въздушния превозвач, че на HA-LWZ са открити следи от удар от гръмотевица след приземяване във Варна, като е в ход процедура по установяване на щетите, като се очаква полетът да замине в 05 часа и 05 минути
(07:05 ч. местно време) при закъснение от един час (л.193-194).
От представена разпечатка от електронно съобщение, изпратено в 5:18
часа (07:18 ч. местно време) до DIS закъснение от оперативен дежурен ръководител е видно, че последният е известил центъра за закъснения, че техниците имат още един час, за да приключат инспекцията във Варна по отношение на самолет, с който ще се изпълни полет W6 4507 от Варна за Бергамо, поради удар от светкавица (л. 195-196).
От представения списък на дейности на самолет HA-LWR (л. 232)
е видно, че същият е изпълнил полет от Катовице до Варна, като е кацнал във Варна в 8:00
часа и е излетял от Варна за Бергамо в 9:02
часа.
От представена разпечатка от електронно съобщение, изпратено в 7:57
часа (09:57 ч. – българско време) до DIS закъснение от оперативен дежурен ръководител е видно, че последният е информирал центъра за закъснения, че инспекцията поради удар от гръмотевица продължава все още във Варна, като самолетът ще бъде освободен най-рано около 9:00
часа, като се предлага самолет HA-LWR, който изпълнява полет W6 4507/4508 Катовице – Варна да смени самолет поради технически причини.
От представения в превод документ, представляващ информация за полет е видно, че на
01.12.2017 г. в 05:51:13 самолетът, определен да извърши полет WZZ4507 HA-LWZ е заменен със самолет HA-LWR. (л.225).
Видно от представената разпечатка от системата на въздушния оператор е, че полет 4507
е осъществен със самолет HA-LWR, като същият е излетял в
09:04 часа от Варна и е пристигнал в
11:57 в Бергамо, като е реализирал закъснение от 4 часа и 59 минути при заминаване и 5 часа и 17 минути при пристигане ( л.40),
същото се потвърждава и от списък на дейности на HA-LWR, от който е видно, че самолет HA-LWR е пристигнал в 8:32
от Катовице във Варна и е излетял от Варна към Бергамо в 9:02
часа. (л.232).
От представената поръчка за работа №6782180
на самолет HA-LWZ инспекцията на самолета след удар от гръмотевица е изпълнена на
01.12.2017 г. в 07:00 часа.
Видно от представения списък на полетите на самолет HA-LWZ, същият е осъществил полет от летище Лутън до Варна на
30.11.2017 г. 21:00 часа, като е кацнал във Варна на
31.11.2017 г. в 00:25 (02:25 местно време) часа (л.128)
Представен е и списък с одобрените организации, съгласно регламент ЕО1321,
от който на л. 260 от делото се съдържа извършилата инспекцията на процесния самолет Глобъл Мейнтенанс.
На л. 332 от делото се намира писмо от Глобал Майнтенас, с което същите уведомяват, че при извършена инспекция на самолета са открити следи от гръмотевица, като три от повредите са над допустимите.
От така изложената фактическа обстановка, в съответствие с приложимите към спора правни норми, съдът стигна до следните правни изводи:
Предявен е иск с правно основание чл. 7 т. 1, буква „а“, във вр. с чл. 6, ал.1, б. „а“ от РЕГЛАМЕНТ (ЕО)
№ 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от
11 февруари
2004 година относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО)
№ 295/91.
Направено е възражение от ответника за наличие на извънредни обстоятелства по смисъла на предложение 14 и 15 от РЕГЛАМЕНТ (ЕО)
№ 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от
11 февруари
2004 година относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО)
№ 295/91.
Съгласно цитираните разпоредби на чл. 6 и чл. 7 от Регламента, относими към настоящия казус, когато опериращ въздушен превозвач очаква по разумни причини даден полет да закъснее повече от времето за излитане по разписание за два или повече часа при полети до 1 500
километра пътниците получават обезщетение, възлизащо на 250 EUR за всички полети до 1 500
километра.
По делото не е спорно, че процесният полет е реализирал закъснение с повече от пет часа, което е основание за заплащане от въздушния превозвач на определеното в чл. 7 т. 1, буква „а“, във вр. с чл. 6, ал.1, б. „а“ от РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91 в размер на 250,00 евро.
Отговорността на въздушния превозвач може да бъде ограничена при наличие на някое от предвидените в указание 14 или 15 от преамбюла на Регламента условия, които гласят, че Съгласно Конвенцията от Монреал, задълженията на опериращите въздушни превозвачи следва да бъдат ограничени или отменени в случаите, когато дадено събитие е причинено от извънредни обстоятелства, които не са могли да бъдат избегнати, дори при вземане на всички разумни мерки. Такива обстоятелства може да възникнат по-специално в случаи на политическа нестабилност, метеорологични условия, несъвместими с експлоатацията на съответния полет, рискове за сигурността, неочаквани дефекти в системата за безопасност на полета и стачки, които оказват влияние върху дейността на въздушния превозвач, както и че извънредни обстоятелства се смята, че съществуват, когато въздействието на решение за управление на въздушния трафик във връзка с определен самолет в определен ден води до голямо закъснение, закъснение, продължаващо до другия ден, или отмяна на един или повече полети с този самолет, въпреки че са взети необходимите мерки от съответния въздушен превозвач за избягване на закъснения или отменени полети.
В Решение по Дело C-549/07 Friederike Wallentin-Hermann срещу Alitalia
– Linee Aeree Italiane се сочи, „че общностният законодател не е имал предвид, че тези събития (имайки предвид посочените в параграф 14 от Регламента), чийто списък впрочем е само ориентировъчен, представляват сами по себе си извънредни обстоятелства, а единствено че могат да създадат такива обстоятелства. От това произтича, че всички обстоятелства, съпътстващи такива събития, не са непременно причини за освобождаване от задължението за обезщетяване, предвидено в член 5, параграф 1, буква в) от този регламент.“ В параграф 23 от същото Решение се сочи, че „макар общностният законодател да е включил в споменатия списък „неочаквани дефекти в системата за безопасност на полета“ и макар произтеклият с летателен апарат технически проблем да може да се причисли към такива дефекти, не по-малко вярно е, че съпътстващите такова събитие обстоятелства биха могли да се квалифицират като „извънредни“ по смисъла на член 5, параграф 3 от Регламент № 261/2004 само ако се отнасят до събитие, което по подобие на изброените в четиринадесето съображение от този регламент не е присъщо на нормалното упражняване на дейността на съответния въздушен превозвач и се намира извън ефективния му контрол поради своето естество или произход.“
Същото разбиране е възприето и в параграф 22 на Решение на съда но ЕС по дело С-315/15 Marcela Pešková и Jiří Peška срещу Travel Service a.s. В параграф 24 от същото решене съдът приема, че „сблъсъкът на самолета с птица, както и евентуално причинените от това повреди не са неразривно свързани с операционната система на самолета, тъй като поради своето естество или произход този сблъсък не е присъщ на нормалното упражняване на дейността на съответния въздушен превозвач и се намира извън ефективния му контрол. Следователно такъв сблъсък трябва да се квалифицира като „извънредно обстоятелство“ по смисъла на член 5, параграф 3 от Регламент № 261/2004.“
В същото решение съдът определя, че тъй като не всички извънредни обстоятелства освобождават от отговорност, този, който иска да се позове на тях, трябва да установи, че във всеки случай те не биха могли да бъдат избегнати чрез съобразени със ситуацията мерки, тоест чрез мерки, които в момента на настъпването на тези извънредни обстоятелства отговарят по-специално на технически и икономически условия, поносими за съответния въздушен превозвач.
Спорно по делото е дали полетът е закъснял вследствие на извънредно събитие по смисъла на посочените в чл. 15 от терминологичните пояснения в преамбюла на Регламент (ЕО) №
261/2004 г., именно: въздействието на решение за управление на въздушния трафик във връзка със самолет HA-LWZ на 01.12.2017 г. да е довело до голямо закъснение, закъснение, продължаващо до другия ден, или отмяна на един или повече полети с този самолет, въпреки че са взети необходимите мерки от съответния въздушен превозвач за избягване на закъснения или отменени полети; че са налице основанията за ограничаване, респ. отменяне на задълженията на опериращия въздушен превозвач, а именно че твърдяното събитие - удар от светкавица, изобщо се е осъществило, че е причинено от извънредни обстоятелства, които не са могли да бъдат избегнати, дори при вземане на всички разумни мерки, вследствие на едно от следните обстоятелства: метеорологични условия, несъвместими с експлоатацията на съответния полет, рискове за сигурността, неочаквани дефекти в системата за безопасност на полета.
По така формулираните спорни въпроси въз основа на събраните в хода на процеса доказателства, настоящият състав намира следното:
Безспорно ударът от мълния се причинява от метрологично събитие по смисъла на указание 14 от преамбюла на Регламента. За да представлява обаче „извънредно обстоятелство“
по смисъла на чл. 5, ал. 3 от Регламента ударът от мълния трябва представлява на първо място събитие, което да не е присъщо на нормалното упражняване на дейността на съответния въздушен превозвач, а на второ да е извън ефективния му контрол. По този въпрос не съществува задължително тълкуване на съда, както и е налице противоречива практика на съдилищата на държавите членки. Така в Решение по дело №B33LU039 от
14.01.2016 г. на съдията Мелиса Кларк е възприето, че ударът от светкавица представлява събитие, което е присъщо на нормалното упражняване на дейността на съответния превозвач, а в посочените от ответната страна Решение ЗС7518/16 на Районния съд в Рюселхайм Германия от 18.01.2017 г., Решение 4С1942815 на Районния съд в Кьонигс се приема, че ударът от светкавица представлява извънредно обстоятелство по смисъла на чл. 5, ал. 3 от Регламента.
Настоящият състав споделя второто становище. Съдът не намира, че ударът от мълния представлява събитие, което е присъщо на нормалното упражняване на дейността на съответния превозвач. Още по-малко представлява събитие, което се намира в ефективния му контрол. Като присъщи за упражняване на дейността на превозвача събития съдът определя: основната дейност на превозвача по превоз на пътници и товари по въздух и съпътстващите я дейности, които превозвачът е длъжен по закон или според спецификата на конкретната работа да извършва, респ. да осигури лично или чрез възлагане на трето лице. Такива дейности могат да бъдат например: транспорт до самолета на пътници и товари, осигуряване на храна на пътниците, проверка на билетите, чек ин и чек аут на летището, използването на самото летище за извършване на превози, ведно с цялата съвкупност от услуги, които то предлага и задължения, които произтичат от договора между летището и превозвача, задължителната техническа проверка на самолета, зареждането с гориво и др. Вярно е, че бидейки в полет, самолетите често попадат и на лоши метрологични условия, но при прогноза за такива условия обичайно изобщо не излитат. Типичен пример е мъглата на летище Варна през зимата, която е абсолютно нормална за сезона, но в никой случай не може да се приеме за типична за дейността на превозвачите, които извършват полети от Варна. Напротив, въпреки предвидимия характер на събитието, то е извън ефективния контрол на превозвача и представлява извънредно обстоятелство. Изобщо съдът намира, че извънредно обстоятелство е всякога на лице, когато събитие извън ефективния контрол на въздушния превозвач води до затруднение или невъзможност превозвачът да упражнява дейността си. Съдът намира, че ударът от мълния представлява именно такова извънредно обстоятелство, доколкото въпреки че то е обичайно метрологично явление, все пак е от степен да наруши нормалната дейност на превозвача. Фактът, че самолетите следва да са задължително оборудвани срещу светкавици, говори именно, че това метрологично явление често нарушава нормалната работа на превозвачите, като застрашава самолета и товара му, причинявайки затруднения при управлението и щети на самолета, за избягването на които именно се налага полагането на допълнителна грижа при конструирането на самолетите. В настоящия случай, въпреки тази задължителна допълнителна грижа, се твърди самолетът да е пострадал от удара от мълния. Именно фактът на липсата на контрол от човека върху дадено събитие го определя като форсмажорно обстоятелство, в обхвата на което понятие несъмнено попада процесното явление. Вярно е, че всеки взема мерки за ограничаването на вредния ефект от подобни събития, но положената ефективна и максимална грижа не винаги е достатъчна за избягване на събитието, респ. на вредния ефект от него. Отделно от горното настоящият състав намира, че колкото е типично за дейността на въздушния превозвач да се сблъска с птица, толкова е типично и да бъде ударен от мълния, а както беше посочено по-горе с Решение на съда по дело С-315/15 Marcela Pešková и Jiří Peška срещу Travel
Service a.s. съдът на ЕС е приел, че сблъсъкът с птица представлява извънредно събитие по смисъла на чл.5, ал. 3 от Регламента.
В Параграф 41 от цитираното тълкувателно решение на съда по Дело C-549/07 Friederike Wallentin-Hermann
срещу Alitalia
– Linee Aeree Italiane обаче е посочено, че за да бъде освободен от отговорност превозвачът е необходимо същият да установи, че дори като използва всички човешки или материални ресурси и финансови средства, с които разполага, явно не би могъл —
освен с цената на непоносими жертви с оглед на капацитета на предприятието му към дадения момент —
да избегне това извънредните обстоятелства, с които се сблъсква, да доведат до отмяната на полета, а в Параграф 42 на същото решение, че съответният въздушен превозвач е взел съобразените със ситуацията мерки, тоест тези, които в момента на проявяване на извънредните обстоятелства, чието съществуване той би установил, са отговаряли по-специално на технически и икономически условия, поносими за посочения превозвач.
От релевираните от ответника доказателства настоящият състав намира, че в следствие на удар от мълния по време на изпълняван от въздушния превозвач полет от Лутън на 30.11.2017 г. в 21:00 часа в територията над Ламанша и по-конкретно Остенде (Белгия), от където е минавал маршрутът на самолет HA-LWZ към Варна, където се е приземил на 31.11.2017 г. в 00:25 часа, (местно време 02:25 часа) на самолета са причинени технически повреди, който е следвало да изпълни процесния полет. Полетът е следвало да се осъществи на 01.12.2017 г. от 06:05 часа, или 3 часа и 40 мин след пристигането на самолета. Първото електронно съобщение, от което е видно, че са констатирани технически неизправности вследствие на удар от мълния по корпуса и вратата на самолета е от 05:15 часа. Видно от представените доказателства периодът от време между двата полета от 3 часа и 40 минути е достатъчен с оглед на обичайното време за извършване на инспекция между полетите, както и за отстраняване на констатирани при тази инспекция обичайни технически неизправности вследствие на обикновената експлоатация на самолета. Това се установя от графика на полетите, извършени с процесния самолет, разстоянието между които е именно в този диапазон, както и от отбелязванията за извършени технически проверки между полетите.
От
доказателствата се установи също,
че след пристигането на летище Варна
и започване на инспекцията в
05:47 часа по корпуса на самолета са открити щети вследствие на удар от мълния. Като към този момент очакваното закъснение на полета, който е следвало да бъде извършен със самолета е било един час. По-късно се установяват и други щети и времето за закъснение е удължено с още един час за приключване на инспекцията. След като инспекцията продължила се установява, че щетите по корпуса на самолета са извън лимитите, допустими за летене. Поради това е изчакан полетът от Катовице, изпълняван от самолет HA-LWR, с който в крайна сметка е изпълнен процесния полет със закъснение от над 5 часа.
С оглед спазване на задължителното разяснение дадено решение на съда по Дело C-549/07 Friederike Wallentin-Hermann срещу Alitalia
– Linee Aeree Italiane е необходимо превозвачът да установи, че дори като използва всички човешки или материални ресурси и финансови средства, с които разполага, явно не би могъл — освен с цената на непоносими жертви с оглед на капацитета на предприятието му към дадения момент да избегне това извънредните обстоятелства, с които се сблъсква, да доведат до закъснение на полета. В конкретната ситуация е видно, че въздушният превозвач е направил всичко с оглед на възможностите си в момента за намаляване на закъснението, като след като е разбрал, че щетите по самолета са извън допустимите и ще се наложи извършването на ремонтни дейности, при първа възможност е осигурил друг самолет, който да извърши полета.
С оглед релевираното от ищеца възражение в съдебно заседание, че пилотът на самолета е бил длъжен да избегне опасните райони и по този начин да предотврати удара от мълния съдът намира същото за неоснователно.
На първо място ищецът би следвало да докаже виновно поведение на пилота по време на предходния полет. На второ място дори и да се допусне, че пилотът поради някаква причина не е положил необходимата грижа и въпреки предупрежденията на радара за лошо време е минал през бурята, то ударът от мълния според настоящия състав представлява извънредно събитие, чието настъпване има случаен характер. От разясненията на вещото лице, дадени в съдебно заседание и базирани на неговия опит, ударът от мълния е рядко и непредвидимо явление за региона на Европа. И към това следва да се добави, че пилотът е имал разрешение да лети, т.е. бил е психически годен и технически подготвен, поради което е нормална да е положил максималната грижа за осигуряване на своята и тази на пътниците безопасност.
На основание изложеното по-горе настоящият състав намира, че
ответникът успя по несъмнен начин да
докаже основателността на възраженията си по смисъла на предложение 14 и 15 от РЕГЛАМЕНТ (ЕО)
№ 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от
11 февруари
2004 година относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО)
№ 295/91 за наличие на
обстоятелства изключващи отговорността му
по чл.
7, ал. 1, т.1
от Регламента, поради и
което предявеният срещу него иск се
явява неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.
С оглед изхода на правния спор на ответника следва да се присъдят направените от него съдебно-деловодни разноски в настоящото производство, на осн. чл. 78,
ал.2 от ГПК. Съгласно представен списък ответникът е направил разноски в размер на 955,00 лв., от които 300,00
лв. – адвокатско възнаграждение, 655,00
лв. – депозит за вещо лице. Съдът намира, че сумата от 171,00 лв.
за заверка на документи по делото не следва да бъде присъждана, доколкото не са
представени доказателства за заплащането на тази сума от
ответното дружества на процесуалния му представител. Не следва да се
присъжда и
сумата от
20,00 лв. за
съдебни удостоверения, доколкото същите така и
не са
получени от
ответника и
не са
използвани за
доказване по
делото, поради което не
следва стойността им да
бъде възлагана в тежест на ищеца.
Мотивиран от гореизложените съображения, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от ищеца И.В.Н. ЕГН **********, постоянен адрес: ***
срещу ответника „УИЗ ЕЪР УНГАРИЯ“ Кфт., дружество регистрирано в Будапеща, Унгария; номер на регистрацията: Сд. 01-09-964332,
действащо на територията на Р България чрез „УИЗ ЕЪР УНГАРИЯ Кфт. - клон България“ КЧТ, ЕИК: *********, адрес: гр. София 1540, район Искър, ж.к. зона Летище София, сграда ИВТ, представлявано от Йозеф Янош Варади и Диедерик Пен - поотделно, иск с правно основание чл. 7 т. 1, буква „а“ от РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91 за осъждане на ответника да заплати на ищеца парично обезщетение в размер на 250,00
(двеста и петдесет) евро, вследствие на закъснение от повече от три часа на Полет W6 4507 на 01.12.2017 г. с маршрут от летище Варна, България до летище Бергамо - Орио ал Серио, Милано Италия.
ОСЪЖДА И.В.Н. ЕГН
**********, постоянен адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на „УИЗ ЕЪР УНГАРИЯ“ Кфт., дружество регистрирано в Будапеща, Унгария; номер на регистрацията: Сд. 01-09-964332,
действащо на територията на Р България чрез „УИЗ ЕЪР УНГАРИЯ Кфт. - клон България“ КЧТ, ЕИК: *********, адрес: гр. София 1540, район Искър, ж.к. зона Летище София, сграда ИВТ, представлявано от Йозеф Янош Варади и Диедерик Пен - поотделно, сумата от 955,00 (деветстотин петдесет и пет) лева, представляваща сторени съдебно-деловодни разноски в настоящото производство, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи
на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: