Решение по дело №369/2017 на Окръжен съд - Перник

Номер на акта: 166
Дата: 31 май 2018 г. (в сила от 21 декември 2020 г.)
Съдия: Петя Георгиева Георгиева
Дело: 20171700100369
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 22 юни 2017 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е Ш Е Н И Е   166           

 

гр.Перник ,  31.05.2018  Г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

                ПЕРНИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение в открито съдебно заседание на двадесет и седми март  през две хиляди и осемнадесета година,  в състав:                                              

      ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ ГЕОРГИЕВА

 

като разгледа докладваното от съдия Георгиева гражданско дело 369 по описа за 2017 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

            Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.124, ал.1 от Гражданския процесуален кодекс и чл.45 от Закона за задълженията  и договорите.

            Ищецът МАНАСТИР „СВ.СВ.КОЗМА И ДАМЯН“ – с.Гигинци, общ.Брезник, обл.Перник, представлявано от игумена Х.Х.М., чрез адв.Д.Ц. предявява против Е.Н.Р. с ЕГН ********** искова молба, уточнена с молба от 24.07.2017 г. досежно петитума по т.1,  в която твърди, че е собственик на НЕУРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ 1 (едно), находящ се в землището на с.***, общ.Земен, обл.Перник, махала „***” с площ от 2305 кв.м., ведно с построените в него: ДВУЕТАЖНА МАСИВНА СГРАДА (параклис с пристройка и камбанария – Исихастирио „Св.Панталеймон”), със застроена площ от 683 кв.м., ПАЯНТОВА ЖИЛИЩНА СГРАДА със ЗП от 73 кв.м., ПАЯНТОВА ВТОРОСТЕПЕННА СГРАДА със ЗП от 47 кв.м. и ПАЯНТОВА ВТОРОСТЕПЕННА СГРАДА със ЗП от 28 кв.м., съставляващи съставляват търпим строеж по см. на §16 от ПР на ЗУТ, които по силата на чл.170, ал.4 от Устава на БПЦ, като придобити от монах след встъпването му в монашество, принадлежат на манастира, в който е брат и стават негова собственост. Поддържат, че същия имот е застроен с Исихастирио, със средства на Манастира и по приращение е собственост на манастира.  Тези имоти са придобити от ответника, след като е встъпил в монашество в манастира и е бил ***, поради което те не са негова собственост, а собственост на Манастира „Св. Св.Козма и Дамян“- с.Гигинци, в който е бил ***.

Твърди се, че ответникът неправомерно се е разпоредил със средства от банковата сметка на Манастир „Св.Св.Козма и Дамян” за разходи, каквито не са направени и за които не са съставени съответните разходооправдателни документи, с което е нанесъл имуществени вреди на Манастира в общ размер 313 969, 20 лв. на  паричните средства, от които го е лишил. Ответникът бил изтеглил в брой на датите 20.10.2014 г. - 6000,00 лв., на 01.12.2014 г. - 7000,00 лв. и на 18.12.2014 г. - 19 600,00 лв., съставляващи част от общото вземане.

ИСКАНЕТО е съдът да признае правото им на собственост върху Неурегулиран поземлен имот 1 (едно), находящ се в землището на с. ***, Община Земен, Област Перник, махала „***", с площ от 2305 (две хиляди триста и пет) квадратни метра, закупен от Е.Н.Р. с нотариален акт № 53, том И, рег. № 791, дело № 247/2011 г. по описа на М.Д. - нотариус с район на действие РС-гр. Радомир, № *** на НК, който акт е вписан в службата по вписванията гр. Радомир с вх. № 940/19.07.2011 г., акт. № 86, том IV, дело № 547/2011 г., ПИ 25590, 31189 и 31190 при граници съгласно:

-  нотариален акт № 53, том II, рег. № 791, дело № 247/2011 г. по описа на М.Д. - нотариус с район на действие РС-гр. Радомир, № *** на НК, вписан в СВ-Радомир
с вх. № 940/19.07.2011 г., акт№ 86, том
IV, дело № 547/2011 г., ИП 25590, 31189 и 31190: от две
страни - имот на АПК, път и Й.М.Н.;

-   констативен нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по приращение находящ се в. ***, Община Земен, Пернишка област № 100, том I, рег. № 257, дело № 97/2016 г. на М.Д. - нотариус с район на действие РС-гр. Радомир, № *** на НК: път, поземлен имот на Й.М.Н. (от две страни), земеделски земи (от две страни) - всички находящи се в Махала „***" на с. ***, община Земен Пернишка област,

-   скица № 41/06.06.2017 г., издадена от Община Земен: двор - наследници на С.М., двор - В. С. Г., зем. земя - наследници С.М., зем. земя - Е. Р., зем. земи по чл. 19 от ППЗСПЗЗ и път,

ведно с построените в гореописания имот:

-   паянтова жилищна сграда със застроена площ от 73 (седемдесет и три) квадратни метра;

-   паянтова второстепенна сграда със застроена площ от 47 (четиридесет и седем) квадратни метра;

-   паянтова второстепенна сграда със застроена площ от 28 (двадесет и осем) квадратни метра, които сгради са строени без строителни книжа, но са търпими съгласно изискванията на § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ.

1.2. Двуетажна масивна сграда (представляваща параклис с пристройка и камбанария - „Исихастирио „Св. Пантелеймон") със застроена площ от 683 (шестстотин осемдесет и три) кв.м., построена в този поземлен имот върху мазе със застроена площ от 167 (сто шестдесет и седем) кв. м., за която на Е.Н.Р. е издаден констативен нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по приращение, находящ се в. ***, Община Земен, Пернишка област  нот.акт № 100, том I, рег. № 257, дело № 97/2016 г. на М.Д. - нотариус с район на действие РС-гр. Радомир, № *** на НК, който акт е вписан в службата по вписванията гр. Радомир с вх. № 626/13.04.2016 г., акт. № 36, том 3, дело № 277/2016 г.;

ДА ОСЪДИ ответника да заплати сумата от 32 600 лв. обхващаща изтеглени в брой от ответника суми: на 20.10.2014 г.,  01.12.2014 г. и на 18.12.2014 г., съставляваща част от общия размер на причинените имуществени вреди от 313 969, 20 лв., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане и разноските по делото. Претендират присъждане на разноски.

В срока по чл.131, ал.1 от ГПК, с писмения си отговор, ответникът оспорва иска, като твърди, че е собственик на процесните имоти и че ищецът не е придобил това вещно право, възоснова на някои от предвидените в закона (чл.77 от ЗСоб) придобивни способи и в предвидената за това форма. В отговора си ответникът заявява, че е готов да дари на БПЦ сградата на Исихастирио, като запази само правото си на ползване върху нея. Поддържа, че същата е изграждана със средства от дарения от трети лица. Оспорва осъдителния иск с доводи, че не е извършил противоправни действия и не налице вреда за ищеца, която да е настъпила в причинно следствена връзка с такива негови действия. Изтъква, че средствата на манастира са разходвани за нужди на Манастира, възоснова на сключени с трети лица договори и на това основание са извършвани разплащанията.

            ПЕРНИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГО, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните по свое убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:

От удостоверение №*** изд. от Софийска Света митрополия е видно, че със Заповед № *** ответникът Е.Н.Р. е приет за брат и назначен за *** в Манастира „Св. Св. Козма и Дамян" - с. Гигинци и е освободен от длъжността *** на *** със Заповед №***/л.32/. Съгласно чл.161, ал.4  от действащия УБПЦ и ЗВ  манастирът се представлява от ***. Считано от 01.04.2016 г. възоснова на Заповед № ***на Негово Светейшество Неофит, Митрополит Софийски и Патриарх Български Х. Х. М. (Йеромонах Н.) е назначен за изпълняващ длъжността *** на Манастира „Св. Св. Козма и Дамян" - с. Гигинци, общ. Брезник, област Перник. Със Заповед *** същият е назначен за ***, считано от ***.

Установява се, че на 19.07.2011 г. отв.Е.Н.Р. е сключил договор за покупко-продажба на недвижим имот, находящ се в с. ***, община Земен, Пернишка област, обективиран в нотариален акт № 53, том II, рег. № 791, дело № 247/2011 г. по описа на нотариус с район на действие РС-гр. Радомир, № *** на НК, вписан в СлВп гр. Радомир с вх. № 940/19.07.2011 п, акт. № 86, том IV, дело № 547/2011 г. По силата на сключения договор ответникът е придобил правото на собственост върху неурегулиран поземлен имот, находящ се в землището на с. ***, Община Земен, Област Перник, в махала „***", с площ от 2305 кв.м., ведно с построените в имота паянтова жилищна сграда със застроена площ от 73 кв.м., паянтова второстепенна сграда със застроена площ от 47 кв.м., паянтова второстепенна сграда със застроена площ от 28 кв.м., които сгради са строени без строителни книжа, но са търпими съгласно изискванията на § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ за който съгласно одобрения със Заповед № РД № 065/15.06.2011 г. кадастрален план на с. ***, Община Земен, е отреден поземлен имот планоснимачен № 1, с площ 2305 кв.м.

С Разрешение за строеж № 8
от 28.08.2013 г.
на Гл.архитект на община Земен, на ответника е разрешен строежа на параклис „Исихастирио „Св. Пантелеймон“ и е издадена скица с виза за проучване и проектиране на параклис с камбанария съгласно чл.140 от ЗУТ. Безспорно е, че строежът е изграден за което са представени  акт обр.14 и издадено удостоверение  за въвеждане в експлоатация № 5 от 19.08.2015 г. Ответникът се е снабдил с констативен нотариален акт за собственост върху недвижим имот, находящ се в. ***, Община Земен, Пернишка област нот.акт № 100, том
I, рег. № 257, дело № 97/2016 г. на нотариус с район на действие РС-гр. Радомир, № *** на НК, вписан в СВ гр. Радомир с вх. № 626/13.04.2016 г, акт. № 36, том 3, дело № 277/2016 г. констативен, с който признат за собственик по приращение на построения върху закупената земя имот, а именно - двуетажна масивна сграда (представляваща параклис с пристройка и камбанария - „Исихастирио „Св. Пантелеймон") със застроена площ от 683 кв.м., построена върху мазе със застроена площ от 167 кв. м., построена по одобрени строителни книжа и находяща се в посочения поземлен имот планоснимачен номер 1, с площ на имота по нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот и по скица от 2305 кв.м., находящ се в Махала „***" на с. ***, Община Земен, Пернишка област. От допуснатото и изслушано заключение на  СТЕ по делото се установи идентичността на поземления имот по двата нотариални акта с процесния поземлен имот и сгради.

Спорът между страните е концентриран в това, кой е носителят на правото на собственост на процесните поземлен имот и сгради, както и на изградения параклис с пристройка и камбанария - „Исихастирио „Св. Пантелеймон“ с оглед действието на разпоредбата на чл.170, ал.4 от УБПЦ. Съгласно цитираната разпоредба от Устава, всичко което придобие встъпилият в монашенски чин след встъпването си в монашество, принадлежи на манастира, в който е брат/сестра. Конституцията на Република България в чл.13 признава институционалната автономия, самостоятелност на вероизповеданията, изразяваща се в самостоятелна организация, устройство и самоуправление на вероизповеданията според техните вътрешни правила. Съгласно чл.10, ал. 2 от Закона за вероизповеданията (ЗВ), Българската православна църква - Българска патриаршия (БПЦ) е юридическо лице. Устройството и управлението й се определят в нейния устав. Последният, по силата на чл. 17, т. 7 от ЗВ, урежда начина на финансиране и имуществото на БПЦ. Към датата на посочените по-горе нотариални актове, така и към настоящия момент, в сила е Устава на БПЦ, приет от VI Църковно-народен събор на 11.12.2008 г., в Рилската света обител, публикуван в "Църковен вестник", Извънреден брой от 9.01.2009 п, в сила от 9.01.2009 г. Българската православна църква – Българска Патриаршия е йерархична структура, изградена от юридически лица, каквито са местните поделения-митрополии, а те от своя страна са изградени от местни поделения църкви и манастири, които също са юридически лица и като такива са неотделими членове на съответната митрополия, в чийто диоцез се намират. Съгласно действащата нормативна  уредба и задължителната съдебна практика Тълкувателно решение №1/23.11.2010 г. по т.дело №2/2010 г. на ОСГТК на ВКС, местни поделения на Българската православна църква - Българска патриаршия със статут на юридически лица са митрополиите, църквите и манастирите - чл. 13 от Устава на БПЦ-БП във вр. чл. 10, ал. 2, предл. 2 ЗВ. По отношение имуществото на Българската православна църква - Българска Патриаршия, което формално-юридически се притежава от правосубектното й местно поделение –манастир  - настоятелството има правомощия да извършва само действия на управление, ограничена компетентност - след утвърждаване от епархийския съвет /чл.171, т.19  от Устава, в сила от 2009 г./ за договори за придобиване, заем или наем и други, а за завеждане на дела се изисква съгласието на епархийския митрополит /чл.171, т.23 от УБПЦ/.  Техните законни представители по смисъла на чл.32 от ГПК се легитимират като такива с актовете за избор или назначаване, издадени от органите, които са ги избрали или назначили: чл. 96, ал. 3 от Устава - за митрополиите: чл. 140, ал. 4 от Устава - за църквите и чл. 161, ал. 3 и ал. 4 от Устава - за манастирите. С оглед правилата в действащия УБПЦ, следва да се приеме, че уставните представители на изповеданието или неговите поделения се явяват и законни представители на същото при извършване на гражданскоправни волеизявления. /Решение №5 от 19.01.2016 гр.д.№3781/15 ВКС 2 г.о.; решение №728 от 22.11.2010 г. по гр.дело № 993/2010 г. на ВКС/. Правосубектността на местните поделения им позволява да придобиват на свое име имущество, както и да защитават вещните права пред съд. Собствеността обаче принадлежи на Българската православна църква, независимо кое местно поделение я е придобило, поради което и с оглед структурата й като юридическо лице, Българската православна църква – Българска патриаршия е обвързана от силата на пресъдено нещо на съдебно решение по иск за собственост, предявен от или срещу правосубектно нейно местно поделение. При това нормативно уредено устройство на БПЦ, правните последици на постановените и спрямо местните й поделения съдебни решения по искове за собственост, настъпват за правосубектното местно поделение,  както и за Българската православна църква – Българска Патриаршия като юридическо лице.           Предвид изложеното, следва извода, че всички правни последици от настъпили юридически факти, правни сделки и последиците от съдебните решения, независимо от чие име са заведени настъпват за БПЦ. Във връзка с изложеното, при тълкуване на разпоредбата на чл. 170, ал. 4 от Устава, с който се предвижда задължение на кандидатът за монашески чин да се разпореди по волята си и според закона със своето имущество, изречение второ ясно сочи, че и всичко, което придобие един монах след встъпването му в монашество, принадлежи на манастира в който е брат/сестра.  Съгласно чл. 77 от ЗС, правото на собственост се придобива чрез правна сделка, по давност или по други начини, определени в закона. Точно такъв начин е специалната норма на чл. 170, ал. 4 от Устава, който е акт на законодателната власт на БПЦ – чл.8 от Устава вр. с чл.10, ал.2 от ЗВ и е нормативен акт. В този смисъл е и съдебната практика Решение №262 от 04.01.2015 г. по гр.д.№2781/2015 г. на ВКС на РБ, III ГО; Решение №2321 от 29.09.1972 г. по гр.дело № 1334/1972 г. на I ГО на ВС, която приема, че разпоредбите на Устава на БПЦ са задължителни за съдилищата и не са в противоречие с други закони уреждащи собствеността и наследяването, а се прилагат като специални нормативни актове, уреждащи отклонения от общите правила.  След встъпването в монашество, нито един монах не може да придобива лично имущество, макар придобиването да е станало на негово име. Това имущество ех lege- по силата на чл. 170, ал. 4, изр. 2 от Устава вр. чл. 10, ал. 2 и чл. 17, т. 7 от ЗВ, чл. 77 от ЗС и чл. 13 от КРБ - е собственост на манастира, към който лицето, посоченото като придобиващо в съответния придобивен акт, е монах.

Ето защо, съдът намира, че е налице соченото от ищеца в исковата молба придобивно основание и процесните недвижими имоти, за които в нотариален акт № 53, том II, рег. № 791, дело № 247/2011 г. и констативен нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по приращение,  находящи се в. ***, Община Земен, Пернишка област № 100, том I, рег. № 257, дело № 97/2016 г. като собственик е посочен ответника, не са негова собственост, а са собственост на Манастира „Св. Св. Козма и Дамян" - с. Гигинци. Така, предявеният от Манастира против ответника – титуляр по съставените нотариални актове, положителен установителен иск за собственост е основателен и следва да бъде уважен.

По осъдителния иск

От извлеченията от банковата сметка на Манастира „Св. Св. Козма и Дамян" - с. Гигинци *** в „Банка ДСК" ЕАД на Манастира се установява, че ответникът е теглил в брой или нареждал разплащането на парични средства, като на процесните посочените в исковата молба дати е изтеглил в брой от
следните суми:на 20.10.2014 г. -    6000,00 лв.;на 01.12.2014 г. -    7000,00 лв. и на 18.12.2014 г. - 19 600,00 лв. Установено  е и извършването на разплащане в размер на 132 600 лв. по сметка на „Симеон 73“ ООД, като по делото не бяха представени доказателства дали е налице посоченото основание – договор  за доставка на материали и извършване на строително монтажни работи. Такъв не е отразен в дневника на покупко-продажбите на дружеството, което се установи от заключението на допуснатата и изслушана СИЕ. В изпълнение на задължението си по чл.192 от ГПК това трето лице „Симеон 73" ООД представи по делото молба, с която изрично заяви, че преведената сума от 132 600,00 лв., не е по договор за доставка на материали и извършване на СМР, а с нея са заплащани услуги, извършвани от трети лица в Исихастирио „Св. Пантайлемон" в село ***, като иконопис и доставка, и монтаж на отоплителна инсталация. По делото са представени и писмени доказателства от ищеца, а именно: четири броя разходни касови ордери, удостоверяващи, че от получената сума от 132 600,00 лева, „Симеон 73" ООД е изплатил на С.В. сума в общ размер от 61 000 евро за изографисване на църква в село ***, и сумата от 10 314.86 лв. за доставка и монтаж на отоплителна инсталация в Исихастирио „Св. Пантайлемон" в село *** по фактура № ***. След този период са извършвани банкови преводи на физически лица Л.С. на основание „връщане на заем/съгласно договор“ и на Н.Ч. на основание „аванс съгласно договор.“ Съдът счита, че не следва да обсъжда тези представени доказателства и договор за паричен заем от 24.07.2015 г.  и от 14.09.2015 г. и дали съставлява основание за извършените разплащания от ответника, тъй като те са извън процесния период и процесната част от вземането. Тук следва само да се посочи, че съгласно чл.171, т.19 от УБПЦ в правомощията на *** е
да сключва договори - освен за предвидените в разпоредбата изключения, с писмено съгласие на Епархийския съвет, утвърдено от епархийски митрополит. За да породи правното си действие, сключен от *** или манастирския събор договор е необходимо взето в рамките на правомощията на органа решение, за което е дадено утвърдено съгласие на Епархийския съвет. Правната уредба на гражданскоправния статут и устройство на Българската православна църква - Българска Патриаршия и нейните местни поделения сочи, че договорите се сключват със съгласие или одобрение, а ако такова не е било дадено предварително, липсата на противопоставяне на вече сключените договори (консенсуални, или реални) от Епархийския съвет и от епархийския митрополит след узнаването им следва да се приеме за одобряване на извършените от игумена, и /или органа на манастира действия. Съдът не обсъжда и молба от Н.А.Ч., в която изрично е заявил, че не е сключвал писмен договор с Манастира „Св. Св. Козма и Дамян" или друго споразумение, а сумата бил закупил реставраторско злато,  тъй като има характер на свидетелски показания, които не са събрани по установения в ГПК ред.

От удостоверения, издадени от ЕТ „К.М.“ – гр.Брезник- 2 бр. и приети по делото е видно, че за целия период от м.юни 2013 г. до м.юни 2016 г., обхващащ и периода на извършените тегления на пари в брой, Манастир „Св.Козма и Дамян“ – с.Гигинци е закупувало строителни материали за строеж на Исихастирио в с.***, за което са издадени описаните в същото фактури /л.37/.  По делото е представена и служебна бележка от „Старт-96“ООД, че за периода от 04.06.2013 г. до 05.05.2015 г. е закупуван бетон за строеж на Исихастириото в с.*** на обща стойност от 60 337, 60 лв.

От приетата по делото съдебно - техническа експертиза е видно, че всички строително - монтажни работи (СМР), извършени във връзка с реконструкция на старо манастирско крило на Църногорския манастир „Св. Св. Козма и Дамян" и подобряване на прилежащите пространства, включително вертикална планировка са извършени от „КИК -ДИЗАЙН" ООД и „ПРО АРМ" ЕООД, като същите са финансирани изцяло от Държавен фонд земеделие (ДФЗ), по Договор № 14/322/00887/22.03.2013 г. по мярка 322 „Обновяване и развитие на селските места" от програма за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 , подкрепена от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони. В тази връзка е представен  Договор № 14/322/00887/22.03.2013 г. за отпускане на финансова помощ по
мярка 322 „ Обновяване и развитие на селските места " от програма за развитие на селските
райони за периода 2007 - 2013 г., подкрепена от европейския земеделски фонд за развитие на
селските райони, приложения, количествено стойностни сметки, анекси към същия; Договор с
„КИК - ДИЗАЙН" ООД за реконструкция и реставрация на манастирско крило в Гигинския
манастир „ Се. Св. Козма и Дамян"; приложения, количествено стойностни сметки, анекси към същия; Договор за строителство с „ПРО АРМ" ЕООД, приложения, количествено стойностни сметки, анекси към същия, както и платежни нареждания.

 С оглед характера на финансирането и условията за одобрение и разплащане на извършените СМР в обект –„Реконструкция на старо манастирско крило на Църногорски/Гигински  манастир „Св.Св.Козма и Дамян“ и подобряване на прилежащите пространства, включително вертикална планировка“, те са договорени и приети с количествено-стойностни сметки в размери съгласно приложените Таблици от Разплащателната агенция и са извършени от посочените в тях изпълнители. Ето защо, съдът приема, че процесните суми от общо 32 600 лв. не са разходвани за разплащания за тези дейности. В заключението си, вещото лице по СТЕ изяснява, че СМР за които ответната страна твърди да сА финансирани с тях са извършени преди процесния период 20.10.2014 г. - 11.01.2016 г., поради което остойностяването не са остойностени. От заключението е видно, че новите сгради на територията на манастира завършени преди процесния период са -         църква, параклис и кула, като в старата църква не са извършвани СМР. От показанията на разпитаните по делото свидетели Г., Т.и И., се установява също, че строителството и реконструкция на тези сгради са извършени преди 2014 г., изградени са параклис  и кула, ограда, арка за освещаване на вода, каквито имало и в Света гора. Вещото лице също установява, че изографисването на параклиса на новата сграда е от 1.11.2011 г., а на кулата и камбанарията 15.08.2011 г.   попадащите във вертикалната планировка елементи на манастирския комплекс:
кръстилница и беседка, кула и камбанария, нов параклис са изпълнени още през 2011 г., а
аязмото и рибарника са осветени през 2006 г., вътрешната пътна мрежа, тротоарна и мраморна и друга настилка са изпълнени преди
процесния период, а довеждащ път от *** без асфалтова настилка е общински.  От представеното и прието удостоверение от Софийска Света метрополия, е видно, че на 08.05.2011 г. Негово Преосвещенство Знеполският епископ Й. е извършил освещаване на Църногорския манастир „Св. Св. Козма и Дамян" на параклиса (новата църква) и новопостроеното Източно манастирско крило, кулата - камбанария и водосветна фиала. От изложеното следва, че посочените постройки са били построени далеч преди посочения от ответника период 2014 г. - 2015 г, и преди датата на освещаването им през 2011 г.

Съгласно разпоредбата на Глава трета от УБПЦ, пълната имуществената отговорност на служителите на БПЦ се осъществява по реда на българското законодателство. Ответникът, като лице на което е възложено да получава и разходва парични средства, както и да закупува, съхранява и продава материални предмети е отчетник по см. на чл.245, ал.1 от УБПЦ, която е специална и урежда отговорността на тези лица. В случая приложение има този специален нормативен акт, който при хипотези на пълна имуществена отговорност препраща към гражданския закон – в случая чл.45 от ЗЗД,  уреждащ хипотеза на общото задължение да не се вреди другиму и се осъществява по реда на общия исков граждански процес. Посочените разпоредби  възпроизвеждат принципа за отговорност за непозволено увреждани при наличие на  причинна връзка между вредата и поведението /действие или бездействие/ на определено лице, която се предполага. Вината се предполага, освен ако отчетника докаже, че не е причинил щетата или ако е причинил, това не е извършено виновно. За да е налице отговорността на лицата по чл.245, ал.1 от УБПЦ комуто са възложени задължения да получават и разходват парични средства, следва да е налице липса – т.е. когато е получил такива, но не е представил документи за изразходването им, респ. не се установи за какво са били разходвани. Като взе предвид изложеното, съдът намира, че не се установиха предпоставките за ангажиране на отговорността на ответника за вреди от лишаването на Манастира от парични средства, тъй като по делото се установи, че няма липсващи такива - в този период са извършвани разходи за заплащане на строителни материали за укрепване на съществуващи сгради и за строеж и исихастирио, изографисване и други и те са използвани по предназначение и за нуждите и благото на манастира. Само за доставка на строителни материали по издадени и описани фактури от ЕТ „К.М.“ са  разходвани 17614, 40 лв., а от свидетелските показания са установи, че средства, които са събирани от дарители и от създаденото сдружение /това  е видно и от извлечението от банкова сметка/ ***, облагородяване, поддръжка и др., които са извършени под надзора на ***. По отношение на процесните суми, изтеглени в брой ревизионният доклад не съдържа констатации,  че те са безотчетни и не е установен произхода на този недостиг. Докладът въобще не сочи да е извършвана проверка на документацията и на съставените счетоводни документи, вкл. и посочените фактури. Обстоятелството, че такива не са представени от ответника, не означава, че такива не са съставени и не съществуват. Напротив такъв извод се разколебава именно от представените по делото и издадените от посочените търг. дружества служебни бележки, че такива фактури са били издадени и сумите са разплатени. Следва да се отбележи, че за опровергаването на презумпцията за вината не е необходимо ответникът да представя разходооправдателни документи, особено такива, които по правило се съхраняват в манастира. Дали такива документи са намерени или не в исихастириото, след напускането му от ответника, също не води до извода, че средствата са безотчетни и е налице лишаване от средства на ищеца. Както се посочи, всичко придобито от *** в този период е собственост на манастира, поради което той не е влагал средствата в собствен имот и за собствени нужди. Следователно по делото не е налице липса – недостиг на парични средства с неустановен произход, което да е по вина на ответника, поради което не са налице и предпоставките за ангажиране на неговата имуществена отговорност за вреди в претендирания размер и предявеният осъдителен иск следва да бъде отхвърлен.

Като последица и на основание чл.78, ал.1 от ГПК следва да се осъди ответника да заплати на ищеца 207, 88 лв. разноски за ДТ и  880, 21 лв. разноски за адвокатско възнаграждение и възнаграждение на вещи лица. Следва на основание чл.78, ал.2 от ГПК да се осъди ищеца да заплати на ответника сумата от 283, 89 лв. разноски за възнаграждение на вещи лица.

Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по предявен от МАНАСТИР „СВ.СВ.КОЗМА И ДАМЯН“ – с.Гигинци, общ.Брезник, обл.Перник, БУЛСТАТ: ********* представлявано от игумена Х. Х. М., чрез адв.Д.Ц. против Е.Н.Р. с ЕГН ********** иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, че  МАНАСТИР „СВ. СВ. КОЗМА И ДАМЯН" - с. Гигинци, е собственик на:

1.1. Неурегулиран поземлен имот 1 (едно), находящ се в землището на с. ***, Община Земен, Област Перник, махала „***", с площ от 2305 (две хиляди триста и пет) квадратни метра, закупен от Е.Н.Р. с нотариален акт № 53, том И, рег. № 791, дело № 247/2011 г. по описа на М.Д. - нотариус с район на действие РС-гр. Радомир, № *** на НК, който акт е вписан в службата по вписванията гр. Радомир с вх. № 940/19.07.2011 г., акт. № 86, том IV, дело № 547/2011 г., ИП 25590, 31189 и 31190 при граници съгласно:

-  нотариален акт № 53, том II, рег. № 791, дело № 247/2011 г. по описа на М.Д. - нотариус с район на действие РС-гр. Радомир, № *** на НК, вписан в СВ-Радомир
с вх. № 940/19.07.2011 г., акт№ 86, том
IV, дело № 547/2011 г., ИП 25590, 31189 и 31190: от две
страни - имот на АПК, път и Й.М.Н.;

-   констативен нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по приращение находящ се в. ***, Община Земен, Пернишка област № 100, том I, рег. № 257, дело № 97/2016 г. на М.Д. - нотариус с район на действие РС-гр. Радомир, № *** на НК: път, поземлен имот на Й.М.Н. (от две страни), земеделски земи (от две страни) - всички находящи се в Махала „***" на с. ***, община Земен Пернишка област,

-   скица № 41/06.06.2017 г., издадена от Община Земен: двор - наследници на С.М., двор - В. С. Г., зем. земя - наследници С.М., зем. земя - Е. Р., зем. земи по чл. 19 от ППЗСПЗЗ и път,

ведно с построените в гореописания имот:

-   паянтова жилищна сграда със застроена площ от 73 (седемдесет и три) квадратни метра;

-   паянтова второстепенна сграда със застроена площ от 47 (четиридесет и седем) квадратни метра;

-   паянтова второстепенна сграда със застроена площ от 28 (двадесет и осем) квадратни метра,

които сгради са строени без строителни книжа, но са търпими съгласно изискванията на § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ.

1.2. Построената в този поземлен имот двуетажна масивна сграда (представляваща параклис с пристройка и камбанария - „Исихастирио „Св. Пантелеймон") със застроена площ от 683 (шестстотин осемдесет и три) кв.м., построена върху мазе със застроена площ от 167 (сто шестдесет и седем) кв. м., за която на Е.Н.Р. е издаден констативен нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по приращение находящ се в. ***, Община Земен, Пернишка област № 100, том I, рег. № 257, дело № 97/2016 г. на М.Д. - нотариус с район на действие РС-гр. Радомир, № *** на НК, който акт е вписан в службата по вписванията гр. Радомир с вх. № 626/13.04.2016 г., акт. № 36, том 3, дело № 277/2016 г.

ОТХВЪРЛЯ предявеният от МАНАСТИР „СВ. СВ. КОЗМА И ДАМЯН" - с. Гигинци, общ. Брезник, област Перник, п.к. 2393, БУЛСТАТ: ********* против Е.Н.Р. с ЕГН ********** иск за осъждането му за заплати на обезщетение за вреди в размер на сумата 32 600,00 (тридесет и две хиляди и шестстотин) лв., обхващаща изтеглени в брой суми: на 20.10.2014 г. - 6000,00 лв., на 01.12.2014 г. - 7000,00 лв. и на 18.12.2014 г. - 19 600,00 лв., съставляваща част от общата сума на увреждането 313 969,20 лв. (триста и тринадесет хиляди деветстотин шестдесет и девет лева и двадесет стотинки), ведно със законната лихва върху тази частично претендирана сума, считано от датата на подаването на исковата молба 22.06.2017 г., до окончателното погасяване на задължението, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ОСЪЖДА Е.Н.Р. с ЕГН ********** да заплати на МАНАСТИР „СВ. СВ. КОЗМА И ДАМЯН" - с. Гигинци, общ. Брезник, област Перник, п.к. 2393, БУЛСТАТ: ********* сумата от 207, 88 лв. разноски за внесена държавна такса и 880, 21 лв. разноски за адвокатско възнаграждение и възнаграждение на вещи лица.

ОСЪЖДА МАНАСТИР „СВ. СВ. КОЗМА И ДАМЯН" - с. Гигинци, общ. Брезник, област Перник, п.к. 2393, БУЛСТАТ: ********* да заплати на  Е.Н.Р. с ЕГН ********** 283, 89 лв. разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд - София в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Препис от решението да се връчи на страните.

 

СЪДИЯ: