Р Е Ш Е Н И Е
№ 183
гр. Велико Търново, 15.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд гр.Велико Търново – осми
състав, в
съдебно заседание на двадесети май две хиляди двадесет и първа година в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ДИАНА КОСТОВА
при участието на
секретаря П.И., изслуша докладваното от съдия Костова адм. дело №677 по описа за 2020, година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 166,
ал. 2 от Данъчно – осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) във връзка чл. 145 и
сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл.27, ал.3 и ал.5
от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП).
Образувано е по жалба на „БИАНКА ММ“ЕООД гр. В. Търново, ул.“Поп Харитон №2, ет.2 , офис 1 чрез *** М.И. с адрес *** против Акт за установяване на публично държавно вземане АУПДВ № 61/3/3120858/3/01/04/01 на Изпълнителен директор на ДФ“Земеделие“ за сумата в размер на 20 132, 71 лева.
В жалбата се излагат доводи за
незаконосъобразност на оспорения административен акт като издаден в нарушение
на материалния и процесуален закон и в несъответствие с целта на закона.
Изложени са съображения, че обжалваният АУПДВ е немотивиран, тъй като липсва
фактическо описание на основанията за издаването му, доколкото Договорът за
безвъзмездно подпомагане със европейски средства, сключен между РА и
жалбоподателя не е бил прекратен, липсва влязъл в сила ИАА, който да предхожда АУПДВ, който да посочва
основанието и размера на задължението. В допълнение на това оплакване се
твърди, че не е посочен и моментът, от
който задължението е станало изискуемо. Или в обобщение основното оплакване на
жалбоподателя и липса на основание за
издаване на АУПДВ. Освен това нарушени са и процесуалните правила по чл. 34 и
чл. 35 от АПК, АО не е установил обективната истина, не е събрал всички
необходими доказателства, не е обсъдил направените от жалбоподателя възражения,
че част от описаните в таблицата към акта активи ,позиции 1-15 са налични в
склада в къщата, предмет на финансиране, но тъй като същите са били
амортизирани и повредени са заменени с други такива. Неоснователно и недоказано е твърдението на
АО, че при проверка на място е установено, че за периода на изплащане на
субсидията до окончателното такова – 14.12.2015г-25.6.2019г. не са спазени
параметрите, заложени в одобрения бизнес план по отношение на устойчива
заетост, като определя неизпълнение на 50% спрямо заложените в бизнес плана
параметри. В конкретния случай не е определен вида, степента и
продължителността на неизпълнението, в какъвто смисъл са изискванията на чл. 46 от Наредба № 29 от 11.8.2008г. Освен
това неправилно АО е приел, че има неизпълнение на приходите , заложени в
бизнес плана. Не е събразил, че самият бизнес – план има прогнозен характер,
неговото изпълнение не е задължително, тъй като не е записано като такова
изискване в сключения договор между страните. Задължителна е само инвестицията,
която е извършена спрямо приетия бизнес – план. При това като санкция е
определен процент от цялата изплатена сума- както в частта й, финансиране от
Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, така и в частта,
финансирана от държавния бюджет. За последния АО няма компетентност да установява
задължение за връщане. В самото понятие „нередност „ по чл. 2, т. 36 от
Регламент ЕС - № 1303/2013г. не е включено условието за постигане на определени
финансови показатели.
Предвид
на изложените съображения от съда се
иска отмяната на обжалвания АУПДВ. В съдебно заседание жалбоподателят се
представлява от редовно упълномощения *** И., който поддържа така подадената
жалба, като в указания срок по чл. 149, ал.3 от ГПК във вр. с §2 от ДОПК
представя подробна писмена защита. Претендира заплащането на направените по
делото разноски, за което представя списък по чл. 80 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК.
Ответник жалба Изпълнителен директор на ДФ“Земеделие“, редовно призован
не се явява, представлява се от *** Г., която оспорва така подадената жалба,
която намира подадената жалба за неоснователна и недоказана. Намира, че
издаденият АУПДВ е законосъобразен, като издаден от компетентен орган, при
спазване на процесуалните правила и при правилно приложение на материалния
закон. Претендира заплащането на направените по делото разноски по списък разноските
по чл. 80 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК, представен с молба преди последното
съдебно заседание
Административен съд Велико Търново осми състав като обсъди доводите на страните и
доказателствата по делото, намира за установено от фактическа страна следното:
По делото не е спорно, че между жалбоподателя и РА
ДФ“Земеделие“ е сключен Договор №
61/3/3120858 от 15.10.2014 г. по мярка 41 "Прилагане на стратегии за
местно развитие" от Програма за развитие на селските райони 2007-2013г., финансирана от Европейския земеделски фонд за
развитие на селските райони с предмет „Къща за гости в кв.9 по ЗРП на с.
Златосел, община Брезово, обл. Пловдивска", по който е изплатена субсидия
в размер на 201 327,10 лева на дата 14.12.2015 г. след одобрение на подадено от
жалбоподателя заявление за подпомагане
Съгласно т. 1.1 от договора Фондът предоставя на
Ползвателя безвъзмездна финансова помощ , в размер на 201 327,10
лева, за изпълнение на всички
инвестиции, основни дейности и цели, заложени в бизнес плана. Според т. 2.2. от
договора помощта се изплаща наведнъж и не е спорно, че това е станало на
14.12.2017г.
При извършена в периода 21.06.2019 г. – 25.06.2019 г. извънредна проверка на място, съгласно Заповед № 374053/20.06.2019г. след плащане по проекта, както и след извършени допълнителни
административни проверки е констатирано неизпълнение на задължения, съгласно одобрения
бизнес план с договор № 61/3/3120858/15.10.20214 година. На
първо място конкретно посочени в
табличен вид от 1-15 позиции, индивидуализирани, представляващи заложени в бизнес плана активи
не са налични за изплатена от фонда стойност от 13 908, 86 лева. Установените несъответствия от проверката на място са
приети от АО, че се явяват нарушение на
т.11 от Приложение № 2 към Договора и т. 4.25.3 от сключения с ДФ
„Земеделие" Договор № 61/3/3120858 от 15.10.2014, както и чл. 43, ал.1,
т.1 от Наредба № 29 от 11.08.2008г. Съгласно т. 2 от Приложение към раздел I
"Общи положения" от приетите Правила за определяне на размера на
подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени
нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от Закона за подпомагане на земеделските
производители по мерките от Програмата за развитие на селските райони 2007 -
2013 г. за посоченото нарушение следва да се наложи санкция в размер на 13
908,86 лв.- размера на изплатената от фонда помощ за придобиване на посочените
15 броя индивидуализирани активи.
На следващо място АО е установил, ч в представения и одобрен с Договора за
финансово подпомагане бизнес план е залегнало разкриване на 2 (две) работни
места, както следва - 1 бр. управленски и 1 бр. производствен персонал. При
проверката на място е установено, че за периода от изплащане на субсидията по
окончателното плащане 14.12.2015 г. до 25.06.2019 г. не са спазени параметрите,
заложени в одобрения бизнес план по отношение на устойчива заетост -
неизпълнението е равно на 50% спрямо заложените в одобрения бизнес план
параметри, както следва:За календарната/финансова/ 2016 година в одобрения
бизнес план е заложено да се поддържа постоянна годишна заетост за общо 2
работни места. Резултатът от извършената проверка на място и извършената
административна проверка в НАП установява, че за 2016 г. дружество "Бианка
ММ" ЕООД е поддържало здравно и социално осигуряване за 50,00% средно
годишно заети лица.За календарната/финансова/ 2017 година в одобрения бизнес
план е заложено да се поддържа постоянна годишна заетост за общо 2 работни
места. Резултатът от извършената проверка на място и извършената
административна проверка в НАП установява, че за 2017 г. дружество "Бианка
ММ" ЕООД е поддържало здравно и социално осигуряване за 50,00% средно
годишно заети лица. За календарната/финансова/ 2018 година в одобрения бизнес
план е заложено да се поддържа постоянна годишна заетост за общо 2 работни
места. Резултатът от извършената проверка на място и извършената
административна проверка в НАП установява, че за 2018 г. дружество "Бианка
ММ" ЕООД е поддържано здравно и социално
осигуряване за 50,00% средно годишно заети лица. За третите проверени финансови години 2016
г., 2017 г. и 2018 г., общото изпълнение на показателя за постоянна трудова
заетост, изчислен средно аритметично за трите години е в размер на 50,00%
средно заети лица за периода, с което неизпълнението е равно на 50% спрямо
заложените в одобрения бизнес план параметри.
АО е приел, че посоченото неизпълнение на заложените в одобрения бизнес
план параметри по отношение на устойчива заетост за период от 3 пълни финансови
години представлява нарушение на задължението по т. 4.25.3 „Ползвателят е
длъжен да спазва одобрения проект за срок от 5 години от сключване на настоящия
Договор" от Договор № 61/3/3120858 от 15.10.2014 г., във връзка с дадените
определения в раздел IX „Други условия", т.9.1, буква „г" от същия
Договор и § 1, т. 19 от Допълнителните разпоредби на Наредба № 29 от
11,08.2008г.
АО е намерил, че е нарушена основната
цел на мярката, залегнала в чл. 2, т. 1 на Наредба № 29 от 11.08.2008г. а
именно: „насърчаване на растежа и създаване на нови работни места в
микропредприятия за неземеделски дейности в селските райони", както и
залегналото в т. 4.2.3 от Програмата за развитие на селските райони
2007-2013г., че осигуряването на заетост чрез разкриване на нови работни места
е генерална цел на програмата, за реализирането на която се предоставя
финансова помощ.
На трето място
АО е приел, че в представения и одобрен
с Договора за подпомагане бизнес план са залегнали финансови показатели, на
базата, на които проектът е определен като допустим и е сключен посочения по- горе Договор за подпомагане и е изплатена
субсидията по него. При проверката на място, съгласно Заповед №
374053/20.06.2019г. са представени документи за 3 (три) пълни финансови години
- 2016-та финансова година, 2017-та финансова година и 2018-та финансова
година, както и за периода 01.01. - 21.06.2019г. Установеното изпълнение на
бизнес плана средно аритметично за З(три) пълни финансови години (2016г.,
2017г. и 2018г.) е в размер на 31,93 % от заложените приходи.
Конкретните стойности, въз основа на които е извършена оценката на изпълнението
на одобрения бизнес план за три последователни пълни финансови години са
следните:За финансовата 2016 година: Приходи от нощувки - 27 009.17 лв.
Общо приходи за 2016 г. - 27 009.17 лв., което съставлява 51,45 % изпълнение на
одобрения бизнес план за годината.За финансовата 2017 година:Приходи от
нощувки - 10 073.40 лв. Общо приходи за 2017 г. - 10 073.40 лв., което
съставлява 19,19 % изпълнение на одобрения бизнес план за годината. За
финансовата 2018 година: Приходи от нощувки - 13 211.01 лв. Общо приходи за
2018 г. - 13 211.01 лв., което съставлява 25,16 % изпълнение на одобрения
бизнес план за годината.
При изчисление на изпълнението на заложените в бизнес плана приходи под
внимание са взети резултатите от извършената извънредна проверка на място,
съгласно Заповед № 374053/20.06.2019г. в периода 21.06.2019г. - 25.06.2019 г.,
които са отнесени към заложните такива в одобрения бизнес план към проекта.
За констатираното неизпълнение описано в т. 1 АО е определил размер на
възстановяване от 13 908, 86 лева, съгласно т. 2 от Приложение към раздел I
"Общи положения" от Правила за определяне на размера на подлежащата
на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл.
27, ал. 6 и 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители по мерките
от Програмата за развитие на селските райони 2007 - 2013 г., когато ползвателят
не използва придобитите въз основа на финансирания проект активи по
предназначение и нарушението засяга конкретни подпомагани активи и липсва
предишно нарушение, се налага санкция в размер на изплатената финансова помощ
за активите, които не се използват по предназначение..
За констатираното неизпълнение описано в т. 2 е определено , че следва да се възстанови
сумата от 20 132, 71 лева, съгласно
т. 18 от Приложение към Раздел I "Общи Положения" от „Правила за
определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова
помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от Закона за подпомагане на
земеделските производители по мерките от Програмата за развитие на селските
райони 2007 - 2013 г.", когато е констатирано неизпълнение на одобрения
проект (не са постигнати параметрите, заложени в одобрения бизнес план по
отношение на устойчива заетост) за 3 (три) пълни финансови години и
неизпълнението е равно или по-малко от 50% от заложените в одобрения бизнес
план параметри по отношение на устойчива заетост се налага санкция в размер на
10 % от предоставената финансова помощ по договора.
За констатираното неизпълнение описано в т. 3, АО е определил за
възстановяване сумата от 20 132,71 лв
съгласно т. 30 от Приложение към Раздел I "Общи Положения" от
„Правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна
финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от Закона за
подпомагане на земеделските производители по мерките от Програмата за развитие
на селските райони 2007 - 2013 г.", когато реализираните приходи от
подпомаганата дейност, изчислени средно аритметично за всички проверявани пълни
финансови години (2016г., 2017г. и 2018г.), са под 50% и над 20% от
предвидените приходи, съгласно одобрения бизнес план, изчислени
средноаритметично за същия период и времетраенето е две финансови години, се
налага санкция в размер на 10% от предоставената финансова помощ..
Доколкото са констатирани три отделни нарушения, то АО е определил общата
сума за възстановяване, като е спазил чл. 3, ал. 1 от „Правила за определяне на
размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при
установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от Закона за подпомагане на
земеделските производители по мерките от Програмата за развитие на селските
райони 2007 - 2013 г.": „Когато при осъществяване на контрол относно
спазване на критериите за допустимост, ангажименти или други задължения от
страна на ползвателите на финансова помощ бъдат установени повече от едно
нарушение при изпълнението на един и същ Договор за предоставяне на безвъзмездна
финансова помощ, по който е подадена заявка за плащане след 1 януари 2015 г.,
размерът на подлежащата на възстановяване финансова помощ за всяко едно от
допуснатите нарушения не се кумулира. В тези случаи най-големият определен
размер на подлежащата на възстановяване финансова помощ се приема като
показателен за вземането на решението относно окончателния
размер на дължимата от ползвателя финансова помощ". Поради това се налага наказание за неизпълнение на задължението
за поддържане на финансовите параметри на бизнес плана
по т.2 , за което се налага санкция в размер на 20 132,71 лв.
С писмо Изх. № 01-2600/6604 от
30.10.2019 г., ДФ „Земеделие" - РА е открил производство по издаване на АУПДВ
на основание чл. 26, ал. 1 във връзка с чл. 34, ал. 3 от АПК, като е връчил на 05.11.2019 г. на адреса в гр. Елена
уведомление, с което е предоставена възможност в 14-
дневен срок от датата на връчване на писмото да представи писмени възражения по
основателността и размера на предявеното публичното вземане.
В указания 14- дневен срок в ДФ „Земеделие" са
депозирани писмени възражения с писмо Вх. № 01-2600/6604 от 19.11.2019 г.
относно уведомително писмо с Изх. № 01- 2600/6604 от 30.10.2019г., които са
приети като неоснователни от ДФ
„Земеделие",за което са изложени подробни мотиви. АО е приел, че амортизацията на одобрените за
финансиране активи е предвидена още в предложения от ползвателя и одобрен с
договора за финансово подпомагане бизнес план, където годишните данъчни
амортизационни норми са били предвидени съгласно Закона за счетоводството и са
влезли в изчисленията на прогнозният бизнес план за 10 годишен период. Съгласно
чл. 4.25.3. от Договор № 61/3/3120858 от 15.10.2014 г.: „ПОЛЗВАТЕЛЯТ е длъжен да спазва одобрения
проект за срок от 5 години от сключване на
договора, което не е сторено. Досежно неизпълнението на задължението за
устойчива трудова заетост АО е приел, че разкриване на 2 (две) работни
места, а именно: 1 бр. управленски и 1 бр. производствен персонал е предвидено
още в предложения от ползвателя и одобрен с договора за финансово подпомагане
бизнес план. Съгласно чл. 16, ал. 2 от Наредба № 29 от 11.08.2008г.:,,Бизнес планът за разнообразяване на
дейността трябва да доказва икономическа жизнеспособност и устойчива заетост за
период 5 години, а в случаите на строително монтажни работи - за 10 години,
водещи до реализиране на целите по чл. 2", като в чл. 2, т.
1 от Наредба № 29 от 11.08.2008 г. е посочена основна цел на мярката, а именно:
„ насърчаване на растежа и създаване
на нови работни места в микропредприятия за неземеделски дейности в селските
райони". Предвид факта, че "Бианка ММ" ЕООД не се
е възползвало от предвидената в чл. 41, ал. 1 на Наредба № 29 от 11.08.2008г.
възможност: „Ползвателят може
да подаде искане за промяна на договора за отпускане на финансова помощ в РА.
Към искането се прилагат доказателствата, необходими за преценката на
основателността на искането.", АО е приел за неоснователно
твърдението, че къщата за гости разполага само с 4 спални и не предоставя
възможност за наемане на 1бр. постоянно зает допълнителен персонал. Органът е
приел, че заложените финансови показатели са предвидени още в предложения от
ползвателя и одобрен с договора за финансово подпомагане бизнес план. АО е
изложил мотиви, че според определението дадено-в раздел ІХ „Други условия", т. 9.1, буква
„г" от Договор № 61/3/3120858 от 15.10.2014 г., ,Одобрен проект" е „подаденото
от ползвателя на етапа на кандидатстването по мярката и одобрено от фонда
заявление за подпомагане заедно с всички изискуеми , съгласно Наредба № 29 от
11.07.2008 година, документи
/включително и представения от ползвателя и одобрен от фонда бизнес план), както и
съвкупността от материални и нематериални активи и свързаните с тях разходи,
заявени от ползвателя и допустими за финансиране по мярка 312 ". Представеният от "Бианка ММ"
ЕООД бизнес план и доказаната чрез него жизнеспособност на инвестицията е
станало основание да бъде одобрен проект № 61/3/3120858 за субсидиране от
страна на Държавен фонд „Земеделие"или с други думи самият жалбоподател е
определил показателите в одобрения бизнес – план. Също така в чл. 16, ал. 2 от Наредба № 29 от
11.08.2008г. е заложено, че: „Бизнес
планът трябва да доказва икономическа жизнеспособност и устойчива заетост за
период 5 години, а в случаите на строително-монтажни работи - за 10 години,
водещи до реализиране на целите по чл. 2.". Предвид на факта, че
"Бианка ММ" ЕООД не се е възползвало от предвидената в чл. 41, ал. 1
на Наредба № 29 от 11.08.2008г. възможност: „Ползвателят може да подаде искане за промяна на договора за отпускане
на финансова помощ в РА като към
искането се прилагат доказателствата, необходими за преценката на
основателността на искането., то твърдението,
че изпълнението на бизнес плана е осъществено до степен, която е възможна при
настоящите икономически възможности и платежоспособност на потенциалните
клиенти е прието за неоснователно.
ДФ „Земеделие" - Разплащателна агенция определя
размера на наложената санкция, съгласно разпоредбата на чл. 46, ал. 2 от
Наредба № 29 от 11.08.2008 г., издадена от Министъра на земеделието и храните,
която разпоредба гласи: „В
случаите по ал. 1 РА определя размера на средствата, които трябва да бъдат
възстановени от ползвателя на помощта, като взема предвид вида, степента и
продължителността на неизпълнението. Степента на неизпълнение по даден проект
зависи от неговите последици за дейността като цяло. Продължителността на
неизпълнението зависи от времето, през което траят последиците или възможността
за отстраняване на тези последици по приемлив начин ".
Посочената нормативна разпоредба е действаща от приемането на Наредба № 29 от
11.08.2008 г. И въз основа на нея за трите нарушения е определена една санкция-
размера на най- голямата такава.
В заключение, след като е приел за неоснователни възраженията,
АО е постановил процесния АУПДВ , който е издаден на основание чл. 46, ал. 1 и
ал. 2 от Наредба № 29 от 11.08.2008 г., чл. 59, ал.1 и ал. 2 от Наредба № 23 от
18.12.2009 г., т. 8.1. от Договор № 61/3/3120858 от 15.10.2014 г„ във връзка с
неизпълнение на чл. 2, т. 1, във връзка
с чл. 16, ал. 2 от Наредба № 29 от 11.08.2008 г. и
неизпълнение на т. 4.25.3, т. 4.25, б. „а" от Договор № 61/3/3120858 от
15.10.2014 г„ респективно чл. 43, ал.1, т.1 от Наредба № 29 от
11.08.2008г., както и т. 11 от Приложение № 2 към Договор № 61/3/3120858 от
15.10.2014 г., както и на основание чл. 59, ал. 1 и 2 от АПК във връзка с чл.
165 и чл. 166 от ДОПК и чл. 20а, ал. 1 от ЗПЗП. Същият е връчен на
жалбоподателя на 4.11.2020, видно от приложеното на стр. 145 от делото известие
за доставяне на Булпост, след като няколкократно е правен неуспешен опит да
бъде връчен. На 22.10.20г. с вх. № 01-2600/6604 е подадена жалба до
Административен съд Велико Търново чрез ответник жалба.
В хода на съдебното дирене е приета и цялата
административна преписка по обжалвания акт, както и на СД, която съдържа и акт
за установяване на нередност.
По искане от страна на
ответник жалба и по допълнителни конкретни задачи, поставени от
жалбоподателя, съдът е допуснал изслушването на СИЕ, която цени като обективна
и безпристрастна и същата установява, че общият размер на инвестицията по
приетия бизнес план е 293 986,28
лева, които са посочени по пера на стр 181 от делото, като безвъзмездната
финансова помощ е в размер е 201,537,70 лева, тъй като одобрена за финансиране
е сумата от 287 911,01 лева. . Вещото лице потвърждава , че посочения
размер на помощта е изплатен еднократно на 14.12.2015г,. който факт не се спори
от жалбоподателя. След проверка на ОПР, ГДД,Оборотна ведомост и Главна книга, представени
на експертизата от счетоводството на жалбоподателя, се установяват посочените
от АО приходи от продажба на услуги / нощув както са посочени в АУПДВ както
следва за 2016г. От 27 009,17 лева, за 2017г. От 10 073, 40 лева, за
2018г. -13 211,01 лева. Прогнозният годишен план за приходите , подробно
описан в първата задача е в размер на 52 500 лева за една година, което
означава 100% изпълнение на бизнес – плана, касаещ приходите, то за 2016 г. Има
изпълнение на приходите от нощувки в размер на 51,45%, за 2017 г. – 19,19 %, за
2018г-25,16%, при което средноаритметичния процент на изпълнение на приходите
съобразно посочените в бизнес плана прогнози за трите последователни години е в
размер на 31,93%. На следващо място в приложения по делото бинес план стр.18 от
делото е предвидено управителят на дружеството да продължи да работи и да бъде
назначен още един служител от региона на пълно работно време и на постоянен
договор. Съгласно представените от стр. 102- 107 по делото справки за
актуалното състояние на действащите трудови договори при жалбоподателя вещото
лице установява, че само управителят е декларирал , че упражнява трудова
дейност и за него са заплатени всички видове осигуровки. За посочените три
години2016г.-2018г. Не е бил назначен друг служител с оглед, на което по т.2.1
бизнес плана за устойчивата заетост е изпълнен на 50%, доколкото има единствено
управител , полагащ труд, но не и работник по трудов договор по чл. 61 от КТ.
По отношение на прогнозните разчети в таблица 5“Разходи за заплати , социални
осигуровки за 10 г. Период е предвидено едно заето лице с управленски качества.
Останалите заключения на вещото лице ще бъдат
обсъждани по съществото на спора.
При така установеното от фактическа страна съдът прави
следните правни изводи: Подадената
жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна -
адресат на оспорения административен акт, притежаваща интерес от оспорването и
за който акта е неблагоприятен.
Разгледана по същество е неоснователна-. При извършване на проверката за
законосъобразност с оглед чл.168, ал.1 от АПК на основанията по чл.146 от АПК
Административен съд – В. Търново приема
от правна страна следното:
Съгласно чл. 27, ал.3 и ал. 4 от ЗПЗП, Разплащателната агенция
„Земеделие“ е длъжна да предприеме
необходимите действия за събирането на недължимо платените и надплатените суми
по схеми за плащане и проекти, финансирани от европейските фондове и държавния
бюджет, както и глобите и другите парични санкции, предвидени в законодателството
на ЕС. Този тип вземания, които възникват въз основа на административен акт са
публични държавни вземания и се събират по реда на ДОПК. Съгласно чл. 162, ал.
2, т. 8 ДОПК публични са вземанията за недължимо платени и надплатени суми,
вкл. по финансирания от европейските земеделски фондове, както и свързаното с
тях национално съфинансиране. С нормата на чл. 166, ал.2 ДОПК е прието, че
когато в съответния закон не е предвиден ред за установяване на публично
държавно вземане, то се установява по основание и размер с АУПДВ, който се
издава по реда за издаване на административен акт, предвиден в АПК. Ако в
съответния закон не е определен органа за издаване на акта, той се определя от
ръководителя на съответната администрация.
Настоящата инстанция намира, че законосъобразно процесният АУПДВ е издаден по реда на АПК по препращането на чл. 166 ДОПК по следните съображения:
Според разпоредбата на § 4, ал. 3 от ДР на ЗУСЕСИФ, предоставянето на безвъзмездна финансова помощ, както и плащанията, верифицирането или сертифицирането на разходите по програмата по ал. 1 /Програмата за развитие на селските райони/ се извършват при условията и по реда на този закон, доколкото друго не е предвидено в Регламент (ЕС) № 1305/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно подпомагане на развитието на селските райони от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1698/2005 на Съвета (ОВ, L 347/487 от 20 декември 2013 г.) и Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 352/78, (ЕО) № 165/94, (ЕО) № 2799/98, (ЕО) № 814/2000, (ЕО) № 1290/2005 и (ЕО) № 485/2008 на Съвета (ОВ, L 347/549 от 20 декември 2013 г.), в ЗПЗП или в акт по неговото прилагане.
Разпоредбата на чл. 27, ал. 6 ЗПЗП /ДВ бр. 51/2019 г. в сила от 28.06.2019 г. / регламентира, че дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради нарушение от страна на ползвателите на помощ и бенефициерите по мерките и подмерките от програмите за развитие на селските райони се установява с издаването на решение за налагане на финансова корекция по реда на чл. 73 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове /ЗУСЕСИФ/, когато нарушението представлява основание за налагане на финансова корекция по чл. 70, ал. 1, т. 1-9 ЗУСЕСИФ. Според ал. 7 /ДВ бр. 51/2019 г. в сила от 28.06.2019 г. /, когато дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ е поради неспазване на критерии за допустимост, ангажимент или друго задължение от страна на ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките и подмерките от програмите за развитие на селските райони, извън основанията по ал. 6, тя се установява с издаването на акт за установяване на публично държавно вземане по реда на ДОПК. Текстът на чл. 60 от Регламент /ЕС/ № 1306/2013 г сочат, че се касае за неспазване на критерии за допустимост по смисъла на чл. 27, ал. 7 ЗПЗП, поради което законосъобразно и в съответствие с този законов текст е издаден АУПДВ за възстановяване на изплатената сума.
Освен това съгласно § 12, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗПЗП в сила от 13.12.2019г , започналите производства по издадените до датата на влизането в сила на този закон наредби по прилагането на мерките от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 – 2013 г. и на мерките и подмерките по чл. 9б, т. 2 от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г. се довършват по досегашния ред до изтичане на периода на мониторинг.
Производството по издаване на акта е започнало. след 07.01.2018 г., защото до бенефициера е изпратено уведомление за извършване на извънредна проверка на място на 21.6.2019г.,След като финансовата помощ е отпусната по Наредба № 29/11.08.2008г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка „Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007г-2013г., която е издадена преди влизане в сила на ЗИД на ЗПЗП /ДВ бр. 2/2018 г. /, но не е приключило, тъй като не е изтекъл срокът за мониторинг, който е петгодишен и тече от датата на сключване на договора 15.10.2014г., то производството следва да се довърши по досегашния ред до изтичане на периода на мониторинг, т. е за него е неприложим редът за установяване на задължения по ЗУСЕСИФ. Следва да се посочи, че срокът на мониторинг се определя от § 1, т. 1, б. "а" от ДР на Правилата за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители по мерките от Програмата за развитие на селските райони 2007 – 2013 г., (обн. ДВ бр. 69/2019, в сила от 30.08.2019 г.)е по т.1 пет години . Или с други думи тази уредба е предвиденото "друго" по смисъла на § 4, ал. 3 (Изм. – ДВ, бр. 2 от 2018 г.) от ПЗР на ЗУСЕСИФ.
В същия смисъл е и нормативната уредба в чл. 30, ал. 2 и ал. 3 от Наредба № 4 от 30.05.2018 г. за условията и реда за изплащане, намаляване или отказ за изплащане, или за оттегляне на изплатената финансова помощ за мерките и подмерките по чл. 9 б, т. 2 от Закона за подпомагане на земеделските производители, приета на основание чл. 9а, т. 3 ЗПЗП. Съгласно цитираната разпоредба за установяване дължимостта на подлежащата на възстановяване сума поради неспазване на критерий за допустимост, ангажимент или друго задължение на бенефициента, извън случаите по ал. 2, изпълнителният директор на ДФЗ – РА, или лице, на което е делегирано правомощие по чл. 20а, ал. 4 от ЗПЗП, издава акт по чл. 166, ал. 2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
Съответно алинея 2 определя компетентните органи в случай на издаване на решение за налагане на финансова корекция по реда на чл. 73 от ЗУСЕСИФ за установяване дължимостта на подлежаща на възстановяване сума поради нарушение, което представлява основание за налагане на финансова корекция, посочено в чл. 70 от ЗУСЕСИФ. Съгласно чл. 70, ал. 1, т. 10 ЗУСЕСИФ, финансова подкрепа със средства от ЕСИФ може да бъде отменена изцяло или частично чрез извършване на финансова корекция "за друга нередност, съставляваща нарушение на приложимото право на Европейския съюз и/или българското законодателство, извършено чрез действие или бездействие от страна на бенефициера, което има или би имало за последица нанасянето на вреда на средства от ЕСИФ. "
В изложения смисъл е и непротиворечивата практика на Върховния административен съд по аналогични случаи – вж. Решения по адм. д. № 2508/19; 6038/19; 6330/19; 8314/19; 9041/19; 9236/19; 9318/19; 9864/19; 9890/19; 12721/19 и др. на първо и осмо отделения.
В тази насока настоящата съдебна инстанция споделя практиката на ВАС, която посочва, че дори и да е следвало да бъде издадено решение за финансова корекция по реда на ЗУСЕСИФ, то допуснатото нарушение не следва да се определя като съществено, тъй като и двата акта се издават въз основа на материално-правни разпоредби, посочени в Регламент на Съвет № 1698/2005 от 20.09.2005 г. за подкрепа на развитието на селските райони чрез Европейския селскостопански фонд за развитие на селските райони и разпоредбите на Наредба № 29 от 11.08.2008 г. и Наредба № 23 от 18.12.2009 г., като вземането има характер на публично такова по смисъла на чл. 162, ал. 1, т. 8 ДОПК.
Направените оплаквания свързани с приложението на нормите на Правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители по мерките от Програмата за развитие на селските райони 2007 – 2013 г. при определяне на размера на подлежащите на възстановяване суми, също не могат да бъдат споделени.
Съгласно чл. 27, ал. 9 от ЗПЗП, изпълнителният директор на Разплащателната агенция одобрява със заповед правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ по ал. 6 и 7, като се отчитат степента, тежестта, продължителността и системността на допуснатото нарушение на приложимото право на Европейския съюз, българското законодателство и сключения административен договор. Заповедта и правилата се обнародват в "Държавен вестник". От анализа на разпоредбите на чл. 27, ал. 6 и 7 се установява, че с одобрените със заповед правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ по ал. 6 и 7 от ЗПЗП от изпълнителния директор на ДФЗ се отчитат степента, тежестта, продължителността и системността на допуснатото нарушение, което не е ограничено по отношение на конкретна Програма за развитие на селски райони. От клаузите на сключения договор за подпомагане и свързаните с него други актове и документи, следва извод, че бенефициерите съществува яснота какво следва да бъде дължимото от тях поведение за получаване и запазване на получената финансова помощ в подписаните от тях договори. Както в съответните наредби, така и в сключените договори ясно са уредени задълженията на ползвателя на помощта и отговорността им при неизпълнението им. В случая няма нарушение на чл. 14, ал. 3 от ЗНА за придаване на обратно действие на норми, каквото не е изрично посочено. С Правилата е определен единствено размерът на подлежащата на възстановяване изплатена безвъзмездна финансова помощ, поради установени нормативни и договорни нарушения при отчитане на степента, тежестта, продължителността и системността на допуснатото нарушение. В тази насока не може да се приеме, че правилата са материалноправна предпоставка за налагане на подлежащата на възстановяване сума. В тази насока е влязло в сила Решение № 3618/10.03.2020 г., постановено по адм. д. № 14154/19 г. на ВАС, първо отделение, с което са отхвърлени подадените жалби, срещу Правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения на чл. 27, ал. 6 и 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители по мерки от Програмата за развитие на селските райони 2007-2013 г.
По аналогичен спор вече има и формирана съдебна практика в същия смисъл - решение № 2219 от 18.02.2021 г. на Върховния административен съд, първо отделение, постановено по адм. д. № 10421/2020 г.
Съответно горепосочените Правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения на чл. 27, ал. 6 и 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители по мерки от Програмата за развитие на селските райони 2007-2013 г. се явяват специален закон по отношение на разпоредбите на Наредбите, по които е отпусната помощта, поради което следва да намерят приложение. Наведеният довод в тази връзка, че от подлежащите на възстановяване суми следва да се приспаднат сумите, които съответстват на постигнатото изпълнение на заложените критерии в бизнес-плана, не може да бъде споделен. Неизпълнението на заложените показатели в бизнес-плана е твърде съществено, поради което следва да се приравни на пълно неизпълнение, тъй като влиза в противоречие с идеите и целите, за които са създадени въпросните програми за подпомагане.
С оглед на така изложеното АУПДВ е
издаден от компетентен материално и териториално орган, който въпрос не се
оспорва и от самия жалбоподател.
Актът е мотивиран, с в съответствие с изискването за форма по чл. 59,
ал.2 от АПК, според която индивидуалният административен акт следва да съдържа
задължително като елементи фактически и
правни основания за издаването му. В процесния акт се съдържат фактически основания, посочени в
техния хронологичен ред, които са станали основание за издаване на АУПДВ.
Въпросът досежно съответствието на материалните норми на установените факти е
въпрос по законосъобразността на акта, а не по отношение на неговата форма.
Досежно спазването на процесуалните норми при издаване на АУПДВ
настоящата инстанция не установява съществени процесуални нарушения, които сами
по себе си да са основание за отмяна на акта. Жалбоподателят е бил уведомен за
образуваното производство, подал е своите възражения, като по този начин е
реализирал в пълен обем правото си на защита в настоящото производство.
Възраженията са били обсъдени от административният орган и са намерили
отражение в самия акт, но са приети като неоснователни. Следователно са спазени нормите на чл. 26 от АПК, чл. 34 и чл. 35 от АПК.
Съдът намира, че актът е издаден в съответствие с материално-правните
разпоредби на ЗПЗП.
Материално приложимото право, установява
критериите за определяне размерите на финансовите корекции е Приложение към
Раздел I "Общи положения" на Правила за определяне на размера на подлежащата
на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл.
27, ал. 6 и 7 ЗПЗП по мерките на ПРСР 2007-2013 г., одобрени със Заповед №
ОЗ-РД/3218 от 08.08.2019 г. на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие -
Разплащателна агенция", но те съгласно § 3 от Заключителните разпоредби
влизат в сила от датата на обнародването им в ДВ, което в случая е осъществено
в ДВ, бр. 69/30.08.2019 г..
Правилно АО не е приложил
Методиката за определяне на санкциите след плащане по проекти по ПРСР 2007-2013
г., обявена за нищожна с решение № 15652 от 14.12.2018 г., постановено по адм.
дело № 11440/2017 г. на Върховния административен съд, четвърто отделение,
което е оставено в сила с решение № 8020 от 29.05.2019 г. по адм. дело № 1757/2019
г. на ВАС на Петчленен състав - I колегия. В изпълнение на разпоредбата на чл.
194 АПК, решението е обнародвано в ДВ, бр. 47/14.06.2019 г. и е влязло в сила
от деня на обнародването. Съгласно чл. 193, ал. 2, във вр. с ал. 1 АПК,
съдебното решение, с което е обявена нищожност на оспорения подзаконов
нормативен акт или същият е отменен, има действие по отношение на всички.
Според настоящия съдебен
състав от страна на АО е доказано наличието на фактически основания за издаване
на процесния акт, а именно неизпълнение на договорните задължения чрез нереализирането на заложените в бизнес плана
за проверявания период показатели. Бизнес планът, който е изготвен и приложен
от самия жалбоподател към договора е предвидил определени параметри на
жизнеспособност, които не съответстват на размерите, констатирани от
административния орган и от представената по делото съдебно- икономическа
експертиза. От съдържанието на експертното заключение, което не е оспорено от
страните при приемането му в съдебно заседание, се установяват и трите
нарушения на договорните задължения на жалбоподателя. Вещото лице безспорно
установява по т. 4 от инвентарната книга на жалбоподателя за 2015г. по сметка
203 „Сгради“ е записан актив „Къща за гости“ с отчетна стойност от
293 986,28 лева с дата на въвеждане от 14.8.2015г. като не са записани
други активи съгласно представените от
счетоводството на дружеството. Не се констатира записване както на поименни
позиции, така и на стойности на активи, придобити от реализацията на проекта. С оглед на
приложените писмени доказателства и заключението на СИЕ в тази част съдът
намира за доказано неизпълнението на бизнес плана, изразяващо се в
непридобиване на активи, подробно посочени в табличен вид към АУПДВ стр.
117-118 от делото на стойност от 13 908,86 лева. Въпреки това вещото лице
е извършило намаление на тази стойност със сумата от 6440 лева, стойност на
позиции 6,7 и 9, гладиатор, бягаща пътека и спалня. Настоящата инстанция обаче
не споделя този извод, доколкото както е посочило и самото вещо лице липсва
поименен списък на придобитите активи,заведени в съответната сметка.
Представените протоколи за брак, които следва да установят наличието на всички
активи като частни документи съдът не цени като доказващи изпълнението на задължението за придобиване на активи.
Такива доказателства могат да бъдат фактури за покупка на МА, счетоводни
записвания по с/ка 203 и други, които да установят пораждащия правото на
собственост факт. Протоколите за брак са последващи счетоводни документи, които сами по себе си
не доказват възникналото право на собственост. В този смисъл не се споделят
изводите на експертизата по задача 1, поставена от жалбоподателя.
Следващото посочено нарушение е
ползвателят по мярка 311 или мярка 312 не е спазил параметрите, заложени в
одобрения бизнес план по отношение на устойчивата заетост – не е разкрил нови
и/ или не е запазил броя на съществуващите работни места. От представените по
делото писмени доказателства и заключение на вещото лице по задача 3, който
факт не се спори от самия жалбоподател, че не е
назначил 1 брой работник по трудов договор, предвиден в бизнес плана, а
само управителят е продължил да осъществява трудови функции, за което е бил
осигуряван за всички осигурителни случаи. По прогнозните разчети в таблица 5
към бизнес плана „Разходи за заплати и социални осигуровки“ за прогнозния 10 г.
период е видно, че същите са изпълнени
досежно едно лице – управител на дружеството.
Третото нарушение съответно е
неизпълнение на заложените приходи в субсидираната дейност съгласно одобрения
бизнес плана, за всяка една от годините в периода на проверка 2016-2018г. е в
размер на 52 500 лева, а процентът на изпълнение на приходите е както
следва за 2016г.-51,45% изпълнение на приходите от нощувки, 2017г 19,19 % от
приходите за нощувки, и 2018г. 25,16% изпълнение на приходите за нощувки, като
средноаритметичният процент на изпълнеине на приходите за тези три
последователни финансови години е 31,93%.
Между страните не е имало спор относно правнорелевантния факт, че по силата на сключения договор между жалбоподателя и ДФЗ, той е длъжен да извърши изцяло одобрената инвестиция в срока по договора и в съответствие с одобрения бизнес план и Таблицата за одобрените инвестиционни разходи. В т. 8.1. от визирания договор е регламентирана отговорността на ползвателя, а именно: в случай че той не изпълнява свои нормативни или договорни задължения след изплащане на финансовата помощ или е установено по съответния ред, че е представил документи с невярно съдържание или подправени такива, РА може да поиска връщане на вече изплатени суми, заедно със законната лихва върху тях и/или да прекрати всички договори, сключени с него, като в тези случаи се прилагат санкциите, предвидени в чл. 46 и чл. 47 от приложимата Наредба № 30/2008г. при което е налице нарушение на т. 4.17 от договора, тъй като заложените в бизнес плана показатели са изготвени от самия ползвател на помощта и са представени от него в ДФЗ, като бизнес планът е неразделна част от сключения договор, поради което параметрите на този план не са препоръчителни или прогнозни, а същите са от съществено значение за изпълнение на целите, заложени в чл. 2 от Наредба № 30/2008 г., както и са от определящо значение при преценка за изпълнението на всяка инвестиция, нейната ефективност и рентабилност. Според нормативния текст на чл. 16, ал. 2 от Наредба № 30/2008 г., един от задължителните реквизити към заявлението е изготвеният от кандидатите бизнес план, който следва да доказва икономическата жизнеспособност и устойчива заетост, водещи до реализиране на целите по чл. 2. В § 1, т. 6 от ДР на Наредба № 30/2008 г. е дадена легална дефиниция на понятието „икономическа жизнеспособност” – генериране на доходи от дейността, гарантиращи устойчивост на предприятието за периода на бизнес плана. Изготвянето на бизнес плана и предвидените в него стойности на планираните приходи са дело на кандидата за получаване на подпомагане, като доказаната чрез него жизнеспособност на инвестицията е съставлявала основание за одобряване на представения от самия ползвател проект за финансиране. Ето защо бизнес планът и заявените в него стойности са относими към постигане на целите на мярката и чрез тях се доказва икономическата жизнеспособност и устойчива заетост на проекта за съответния период. С оглед на това настоящият съдебен състав счита, че в случая с непостигането на заложените приходи, устойчива заетост и придобиване на активи са нарушени поетите от бенефициера договорни и нормативни задължения. От събраните по делото доказателства се установява, че ползвателят на помощта не е изпълнил залегналите в бизнес плана показатели, свързани с размера на приходите от финансираната дейност през проверените години, броя на допълнително наетите лица 1 бр на постоянен трудово договор за пълно работно време и придобиване на активи, което води до извод за неизпълнение на поетия от дружеството ангажимент за изпълнение на предвидената при кандидатстването икономическа жизнеспособност на инвестицията, а от там и на целите, посочени в чл. 2 от приложимата Наредба № 30/2008г. В конкретната хипотеза е безспорно установено нарушение на т. 4.17 от сключения Договор за отпускане на финансова помощ по мярка 312, с който страните са се съгласили фондът да предостави на ползвателя безвъзмездна финансова помощ, съгласно която клауза ползвателят е длъжен да изпълни изцяло одобрената инвестиция в срока по този договор, в съответствие с бизнес плана и Таблицата за одобрените инвестиционни разходи. Решението за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ се обективира в административен договор, сключен с получателя на помощта, като задължителна част от неговото съдържание са и индикатори, период и срокове за изпълнение на проекта и др. Според т. 4.17 от горепосочения договор, ползвателят е длъжен да извърши изцяло одобрената инвестиция в срока по договора в съответствие с одобрения бизнес план и Таблицата за одобрените разходи, от което следва, че заложените в бизнес плана показатели са точни индикатори за изпълнение на проекта и непостигането им води до коригиране на размера на финансовата помощ. Следва да се има предвид, че по силата на визирания договор ползвателят е длъжен в срок от пет години от сключването му да спазва одобрения проект. С текста на §1, т.19 от ДР на Наредба № 30/2008г. е дадено легално определение на "проект", в смисъл, че същият е заявление за подпомагане заедно с всички изискуеми документи, както и съвкупността от материални и нематериални активи и свързаните с тях разходи, заявени от кандидата и допустими за финансиране по ПРСР, като кандидатите за финансово подпомагане подават заявление по образец приложение №5 и прилагат документите, указани в същото приложение - чл. 26 от Наредба № 30/11.08.2008г. Също така в т.9.1.б."г" от раздел "Други условия" на сключения между страните договор отново е посочено понятието "одобрен проект", а именно такъв е подаденото от ползвателя на етапа на кандидатстване по мярката и одобреното от ДФЗ заявление, заедно с всички изискуеми документи, вкл. и представяния от ползвателя и одобрен от Фонда бизнес план, както и съвкупността от материални и нематериални активи и свързаните с тях разходи, заявени за подпомагане от ползвателя и допустими за финансиране по мярка 312. С оглед на това в конкретния случай компетентният административен орган законосъобразно и обосновано е преценил, че от страна на получателя на помощта са осъществени нарушения на т. 4.17 от сключения между страните договор. Или констатираните от издателя нарушение на договорни задължения по бизнес плана, с което не е гарантирана икономическата жизнеспособност на предприятието. Непостигането на показателите от бизнес плана води до необходимост от коригиране на размера на финансовата помощ. В този смисъл: решение № 2709 от 19.02.2020 г. по адм. дело № 9703/2018 г.; решение № 3184 от 28.02.2020 г. по адм. дело № 7468/20918 г.; решение № 5040 от 04.04.2019 г. по адм. д. № 4307/2018 г.; решение № 14727 от 29.11.2018 г. по адм. д. № 1006/2018 г.; решение № 5317 от 24.04.2018 г. по адм. д. № 1945/2018 г.; решение № 4933 от 3.04.2019 г. по адм. дело № 4912/2018 г. и др. - всички на ІV отд. на ВАС.
Досежно размера на определената
от АО сума, който подлежи на възстановяване съгласно горепосочените Правила за
определяне на размера на подлежащата на възстановяване финансова помощ за всяко едно от нарушенията.
Както посочва и самото вещо лице
в неоспорената по делото експертиза, по т.1 от АУПДВ съгласно т.2 от Приложение
към раздел 1“Общи положения“ към посочените правила е определена сума за
възстановяване в размер на 13 908, 86 лева, представляващи използваната
субсидия за закупуване на липсващите активи, като се вземат предвид мотивите на
съда досежно неоснователността на възраженията на жалбоподателя относно активи,
за които са представени протоколи за
брак, както и тези относно заключението на вещото лице за наличие на три
актива- гладиатор, бягаща пътека и спалня.
По нарушение по т.2 съгласно т. 18 от Приложение към Раздел 1 „Общи положения“ към Правилата , когато нарушението е равно или по- малко от 50% спрямо заложените в одобрения бизнес план параметри, размерът на подлежащата за възстановяване финансова помощ е 10% от субсидията или 20 132,71 лева. В този смисъл след като е работил само управителят на дружеството, вместо да са налице двама, то неизпълнението е в горния размер от 50%. Както се посочи по- горе съдът не приема, че е налице изпълнение на плана за устойчива заетост, тъй като са спазени показателите в бизнес плана относно размера на възнагражденията и осигуровките. Това е така , тъй като те касаят именно този неназначен един служител, а не вече действащия към момента на подаване на заявлението за подпомагане управител.
По нарушение по т. 3 съгласно т.30 от Приложение към Раздел 1 „Общи положения“ към Правилата когато реализираните приходи от подпомаганата дейност, изчислени средно аритметично за всички проверявани пълни финансови години, са над 20%, но под 50% от предвидените приходи , съгласно одобрения бизнес план, размерът на подлежащата на възстановяване финансова помощ е 10% или 20 132, 71 лева.
Неоснователно е възражението, че АО не е спазил изискванията на Правилата да посочва тежест, степен, система и продължителност, които съответно са размер на подлежащата на възстановяване финансова помощ се отнася за случаите , когато нарушението е равно или по- малко от 50% спрямо заложените и одобрени в бизнес плана показатели, като неизпълнението не оказва влияние върху целите и изпълнението на проекта дали засяга само конкретни подпомагани дейности или изцяло, времетраенето на нарушението е неговата продължителност. АО е определил , че по т.1 от АУПДВ се прилагат критериите : 1,2 и 3 , като времетраенето е 6 м, липсва предишно нарушение на това задължение, и тежестта е под 50%.
За т.2 АО е посочил, тежест под 50%, степен – нарушението засяга подпомаганата дейност изцяло, неприложимост на система на нарушението, времетраене- над 2 финансови години.
По т.3 съответно тежест – под 50% и над 20% изпълнение на показателите,за степен – не засяга подпомаганата дейност в цяло, системата – неприложима, продължителност над 2 финансови години.
Всичко това обосновава извода, че АО се е съобразил с тежестта на нарушението, неговата степен и продължителност при определяне на сумите, подлежащи на възстановяване.
Неоснователно е и възражението, че неправилно АО е поискал връщане както на получената помощ от европейския фонд, така и от държавния бюджет. Самият договор не прави строго това разграничение, освен това самият законодател в при изброяване на публичните държавни вземания е посочил, че това са средствата, предоставени безвъзмездно и от двата източника.
Правилно АО е приложил Правилата като не е определил сумата за възстановяване кумулативно по трите точки, а е посочил най- тежката такава 10% от стойността на инвестицията в размер на 20 132,71 лева. Следователно АУПДВ е законосъобразен не само по основание , но и по размер.
При този изход на спора в полза на ответника на основание чл. 143, ал. 4 от АПК следва да се присъдят направените по делото разноски, в размер на 1360 ,78 лева с ДДС за заплатен ***ски хонорар и депозит за експертиза от 400 лева или общо 1760, 78 – хиляда седемстотин и шестдесет лева и седемдесет и осем стотинки.
Водим от горното и на осн. чл. 172, ал. 2, предл. последно АПК,осми
състав на Административен съд Велико Търново
Р Е Ш И
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „БИАНКА ММ“ЕООД гр. В. Търново, ул.“Поп Харитон №2, ет.2 , офис 1 чрез *** М.И. с адрес *** против Акт за установяване на публично държавно вземане АУПДВ № 61/3/3120858/3/01/04/01 на Изпълнителен директор на ДФ“Земеделие“ за сумата в размер на 20 132, 71 лева.
ОСЪЖДА БИАНКА ММ“ЕООД гр. В. Търново, ул.“Поп Харитон №2, ет.2 , офис 1 да заплати на ДФ“ Земеделие“ разноски в производството в размер на 1760, 78 – хиляда седемстотин и шестдесет лева и седемдесет и осем стотинки.
Решението подлежи на касационно оспорване в 14-дневен срок от
съобщаването му, пред Върховния административен съд.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: