Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер 260301 Година 02.04.2021 Град С.З.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД XII
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На двадесет
и четвърти март Година 2021
в публично
съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. Р.
Секретар: В.П.
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдията Р. гражданско
дело номер 4870 по описа за
2020 година и за да се
произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 150 СК.
Ищцата
М.Д.М., като майка и законен представител на малолетното дете С.М.Ч., твърди в поправената
си искова молба,
че с решението
по гр.д. № 3784/2018 г. на СтPC й били
предоставени за упражняване родителски права над това
й дете, а на
ответникът, като негов баща, бил
определен режим на лични отношения
и осъден да му заплаща ежемесечна
издръжка 200 лева, считано от 04.12.2018 г., със законната лихва
върху всяка просрочена вноска. Детето живеело с
нея другият й син в - на посочения адрес. От септември 2020 г. посещавало - „-“. За периода от декември
2018 г. до момента настъпили следните промени, обуславящи увеличение на издръжката: от датата на
присъждането й бил изминал значителен период от време,
през който икономическата обстановка в страната значително се променила, доказателство
за което било и посоченото в молбата й увеличение в размера на минималната
работна заплата; нарастнали значително и посочените в
молбата й битови разходи и тези за задоволяване на базисните, здравни
и образователни потребности
на детето;
за развитието му били необходими
пособия и допълнителни средства, извън необходимите му в градината. Ответникът плащал определената му
издръжка, но не помагал в отглеждането му над нея. За период от
почти две години му купил
посочените в молбата дрехи и маратонки, и му забранявал да взема играчките,
които му подарявал. Не празнувал
рождените му дни и не участвал в организацията и плащането на личните му
поводи. Детето боледувало в рамките на обикновеното, въпреки което ответникът
никога не му
закупувал лекарства, макар да бил
медицински представител. Детето имало посоченото
в молбата заболяване, за лечението на което били необходими допълнителни средства, които тя плащала. Поемала изцяло
грижата за него
и
почивките му. Ответникът бил трудоспособен и следвало да заплаща издръжка съобразно възрастта и нуждите на детето, които трайно и съществено се увеличили. Тя и ответникът разполагали с необходимите възможности да осигуряват издръжка на детето си, обусловена от нуждите му,
като тя се грижела и за
другото си дете, а помощ получавала от майка си, която била -. Искането е да се увеличи
размерът на присъдената издръжка по гр.д. № 3784 по описа за
2018 г. на Старозагорския районен съд, като
се осъди ответникът да заплаща
на малолетното си дете, чрез ищцата, като
негова майка и законен представител, ежемесечна издръжка в размер на 350 лева,
считано от подаване на исковата
молба в съда на 24.-.2020 г., до настъпване на законни
основания, за нейното изменяване или прекратяване, заедно със законната
лихва върху всяка просрочена вноска до изплащането
й. Претендира разноски.
Ответникът М.С.Ч. оспорва предявения иск, който моли съда
да отхвърли, като неоснователен и му присъди разноските по делото, с възражения
и доводи, изложени подробно от същия и пълномощникът му в подадения в срок
отговор и в хода на делото по същество.
Дирекция
“Социално подпомагане” С.З., редовно призована, представя социален доклад, с който
взема писмено становище по закрила правата и интересите на малолетното дете на
страните в настоящото производство.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства, поотделно и в съвкупност с искането, възраженията и доводите на
страните, взе предвид и настъпилите след предявяване на иска факти, от значение
за спорното право, намери за установено следното:
Малолетното дете на страните е родено на *** г. и към
датата на приключване на съдебното дирене е на възраст - и - месеца. Негови родители
са страните по делото, които не са сключвали граждански брак. С влязлото в сила
на 04.12.2018 г. решение по приложеното гр.д. № 3784 по описа за 2018 г. на
Старозагорския районен съд е утвърдено постигнатото между тях споразумение по чл.
127, ал. 1 СК, с което на ищцата са били предоставени за упражняване
родителските права върху това им дете, а ответникът е бил осъден да му заплаща
чрез нея 200 лева месечна издръжка, считано от 16.-.2018 г., със законната
лихва върху всяка просрочена вноска.
От датата на присъждането й до приключване на съдебното
дирене по делото е изминал период от време от повече от две години и четири
месеца. През същият е ноторно известно, че икономическата
обстановка в страната значително се промени, доказателство за което е и увеличението
на размера на минималната работна заплата, която към датата на присъждане на посочената
издръжка е била 510 лева (ПМС № 316/20.12.2018 г.), а към датата на приключване
на съдебното дирене по делото е 650 лева (ПМС № 331/26.-.2020 г.). Въпреки
неоснователните доводи за противното на ответника, за този период и нуждата от
по-висока по размер месечна издръжка на малолетното им с ищцата дете несъмнено
е нараснала трайно и съществено. Не само с нарастването на възрастта му. Но и с
оглед установените по делото обстоятелства, че същото е записано през октомври
2020 г. и посещава ДГ - в С.З., при което е без значение, че до 22.02.2021 г.
има само пет присъствени дни, видно от представената от ответника служебна
бележка (л.
43), защото
и за тях се заплаща част от месечната такса, като страните не спорят, че от
раждането си това им дете страда и от посоченото в представените от тях
амбулаторни листи заболяване, за което също са необходими парични средства за
мазила, шампоани, храни и лекарства, видно и от представените за закупуването
им от ответника с отговора му фискални бонове (л.
48-73). А
тези установени по делото обстоятелства, въпреки неоснователните доводи за
противното на ответника, са достатъчно основание съдът да намери, че предявеният
иск за увеличение размера на присъдената издръжка на това му дете е доказан -ълно в своето основание, защото разпоредбата на чл. 150 СК предвижда
изменение на същата при трайно и съществено изменение или на нуждите на
издържания, какъвто е случая, или пък на възможностите на дължащия издръжка родител
(т. VIII
от ППВС № 5/1970 г.). Доводите на пълномощника на ответника за противното в
съдебно заседание, че ищцата била признала пред изготвилите доклада социални
работници, че на това им дете били необходими 10 лева издръжка дневно, са
неоснователни, защото пред социалните работници същата е заявила всъщност, че
за това дете са нужни над 10 лева за най-ежедневните му разходи, а не само 10
лева издръжка дневно, както неоснователно поддържа пълномощникът на ответника (л.
97).
В
случая нуждата от издръжка на малолетното дете на страните съдът определи с
оглед на обикновените условия на живот за него, като взе предвид възрастта му,
здравословното му състояние и посещенията му в посочената -. А възможностите на родителите му да
му
осигуряват такава, съдът определи според техните доходи, имотно състояние, квалификация и
работоспособност (т. 4 и 5 от ППВС № 5/1970 г.). Ирелевантни в тази насока са обаче обстоятелствата,
дали и какви удръжки се правят от доходите им, и дали и какви други разходи за
данъци, такси, ел.енергия, вода, телефон, кредити, интернет, наеми и прочие те
имат. Не само защото при определяне на възможностите на дължащите издръжка
родители се вземат предвид само брутните им възнаграждения, а не и нетните
такива, които получават след приспадане на удръжките за дължими от тях данъци,
такси, кредити, наеми и други разходи (така ТР 34-1973-ОСГК). Но и защото, поетите от родителите облигационни
задължения към трети лица, включително и за погасяване на теглени от тях
кредити, заеми, наеми, плащане на потребителски сметки и прочие, не могат да се
противопоставят на задължението им за издръжка на ненавършилите пълнолетие
техни деца, защото последното е безусловно (чл. 143, ал. 2 СК). Без правно значение за изхода на делото са и твърдените
от ответника в отговора му обстоятелства и представени в тяхна подкрепа с него писмени
доказателства, поради което и съдът не ги обсъжда в настоящото решение, че той
заплащал, освен такси за изпити и обучения на ищцата, защото нямат значение за
настоящото дело, така и средства за лекарства, мазила, шампоани, храни и дрехи
на детето им, над присъдената му издръжка за същото, защото те са относими само към погасяването в натура на това му задължение
за издръжка на това му дете, а не за наличието на трайно и съществено изменение
на нуждите му от такава и възможностите му да я осигурява, а само последните са
от значение за настоящото дело (чл. 150 СК).
Поради
това съдът взе предвид, че за разлика от ответника, ищцата има и друго
малолетно дете, видно от декларацията й за СИС по делото (л.
7) и
удостоверението му за раждане в приложеното дело (л.
23),
на което също е безусловно задължена да осигурява издръжка (чл. 141, т. 1 СК). От
социалния доклад и представените от ищцата удостоверения за доходите й се
установява, че същата има - образование и работи по безсрочно трудово
правоотношение на длъжност „-“ в -, от което правоотношение е получила за
периода от юни до октомври 2020 г. брутно трудово възнаграждение в общ размер
от 6048.15 лева или средно месечно брутно трудово възнаграждение за същия
период от 1209.63 лева, както и на длъжност „-“ в „-, от което правоотношение е
получила за периода от ноември 2019 г. до октомври 2020 г. брутен възнаграждение в общ размер от 3466.43 лева
или средно месечно брутно трудово възнаграждение за същия период от 288.87
лева, като в декларацията си за СИС е декларирала, че не получава други доходи
от свободни професии, наеми и хонорари, и не притежава имоти и МПС (л.
7, 10-- и 95). От
социалния доклад и представеното от ответника с отговора му удостоверение е
видно още, че и той има - образование и работи
в -, от което правоотношение е получил в периода от февруари 2020 г. до януари
2021 г. брутно трудово възнаграждение в общ размер от 37 589.76 лева или
средно месечно брутно трудово възнаграждение за същия период от 3132.48 лева,
което е значително над средномесечния осигурителен
доход за страната на трудоспособния български гражданин, който за януари 2021
г. е -57.77 лева по данни на НСИ, публикувани в интернет, като е декларирал, че
не получава други доходи от свободни професии, наеми и хонорари, и не притежава
имоти и МПС (л.
42, 74 и 95). Поради
това съдът намери, че той разполага с възможности да осигурява издръжка на своето
малолетно дете, в границите на дължимата се от него такава, обусловени от
нуждите на това му дете (ППВС № 5/1970 г.). Други релевантни доказателства няма
представени по делото.
При тези установени по делото
обстоятелства, съдът намери, че за задоволяване на нуждите от издръжка на малолетното
на страните дете, с оглед възрастта му, посещаваното от него детско заведение,
здравословното му състояние и правилното му развитие, отглеждане и възпитание, е
необходима и достатъчна общо сумата от 420 лева месечно, от която ответникът, с
оглед възможностите си, може и следва да поеме изплащането на ежемесечна
издръжка за това си малолетно дете в размер на 295 лева месечно, а останалата
част от сумата, до необходимите за същото му дете общо 420 лева месечно, следва
да се поемат от ищцата по делото, като негова майка, ведно с непосредствените
грижи по неговото отглеждане и възпитание (т. 7 от ППВС № 5/1970 г.). При това
положение, предявения иск за увеличение размера на присъдената на това дете
издръжка, следва да бъде уважен, като основателен, до сумата от 295 лева
месечна издръжка, като увеличението й се постанови от датата на подаване на
исковата молба в съда, в какъвто смисъл е и искането в същата, заедно със
законната лихва върху всяка просрочена вноска до изплащането й (т. 21 от ППВС №
5/1970 г., чл. 150 и чл. 146, ал. 1 СК). В останалата му част, над тази сума,
до претендираната с този иск по-голяма от 350 лева,
същият следва да бъде отхвърлен, като неоснователен.
Тъй като ищцата не дължи държавна такса за производството
(чл. 83, ал. 1, т. 2 ГПК), дължимата
се за същото такава в размер на 136.80 лева, върху увеличения размер на издръжката
(чл. 69, ал. 1, т. 7 ГПК, във вр.
с чл. 1 ТДТКССГПК), следва да
бъде възложена в тежест на ответника (чл. 78, ал. 6 ГПК). При този изход на
делото, сторените от ищцата разноски
за същото за заплатено адвокатско възнаграждение от 350 лева, следва да се
възложат в тежест на ответника съразмерно
с уважената част от иска или сумата от
295
лева (чл. 78, ал. 1 ГПК). При този изход на
делото, сторените от ответника
разноски за заплатено
адвокатско възнаграждение от 300 лева,
следва да се възложат в тежест на ищцата съразмерно с уважената част от иска
или сумата от 47.14 лева (чл. 78, ал. 3 ГПК). В заседанието за
разглеждане на делото съдът е посочил, че ще обяви решението си по делото на 07.04.2021
г., от която дата тече и срока за обжалването му (чл. 315, ал. 2 ГПК).
Воден от горните мотиви Старозагорският
районен съд
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯВА
размера на присъдената издръжка по гражданско дело № 3784 по описа за 2018 г.
на Старозагорския районен съд, като:
ОСЪЖДА
М.С.Ч., с ЕГН **********, с адрес ***, да заплаща на малолетното си дете С.М.Ч.,
с ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител М.Д.М., с ЕГН **********,
с адрес *** -, ежемесечна издръжка в размер на 295 лева, считано от 24.-.2020
г., до настъпване на законни основания, за нейното изменяване
или прекратяване, заедно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до
изплащането й, КАТО ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен, този иск за
увеличаване на размера на тази присъдена издръжка на това дете В ОСТАНАЛАТА МУ
ЧАСТ, над сумата от 295 лева месечно до претендираните
350 лева месечно.
ОСЪЖДА М.С.Ч.
с п.с., да заплати на М.Д.М. с п.с., сумата от
295
лева за разноски
по делото съразмерно с уважената част от иска.
ОСЪЖДА М.Д.М.
с п.с., да заплати на М.С.Ч. с п.с., сумата от
47.14
лева за разноски
по делото съразмерно с отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА М.С.Ч.
с п.с., да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт, по сметка на
Старозагорския районен съд, сумата от
136.80 лева за дължима се за
производството държавна такса върху увеличения
размер на издръжката
на малолетното дете.
РЕШЕНИЕТО може да бъде
обжалвано от страните пред Старозагорския
окръжен съд в двуседмичен срок от 07.04.2021 г.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: