Определение по адм. дело №2476/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.166, ал.4 вр. с ал.2 от АПК.

След постановяването от съда на определение № 11780/29.10.2025 г. , с което молбата на И. С. В. за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на издадената от кмета на район „Приморски“ заповед № 360/17.09.2025 г. не е уважена, от страна на същата е подадена втора молба с.д. 18410/10.11.2025 г. съдържаща същото искане.

Изложени са съображения, че представените с втората молба нови доказателства установяват възможността предварителното изпълнение на оспорената заповед да причини на жалбоподателката значителни и трудно поправими вреди, състоящи се в извършването на разходи по повторното изграждане на обекта при евентуална отмяна на оспорената заповед, чийто размер е от 20 690 лв. с ДДС съгласно оферта на „Интерхоум“ ООД до 38 925,47 лв. с ДДС, съгласно частна СТОЕ на в.л. М. В..

Имайки предвид изложените в горецитираното определение № 11780/29.10.2025 г. мотиви, съдът намира искането за процесуално допустимо – както вече е посочено, обжалваната заповед действително се ползва с предварително изпълнение по силата на чл.217, ал.1, т.11, пр. І от ЗУТ , а по нейното оспорване от В. е образувано в АС-Варна адм. дело № 2476/2025 г., по което няма влязло в сила решение.

Разгледано по същество, съдът намира искането за неоснователно.

Релевантните предпоставки за исканото спиране на предварителното изпълнение са уредени по препращане от разпоредбата на чл.166, ал.4 в ал.2 на същата разпоредба от АПК и се състоят в наличието на установена възможност предварителното изпълнение да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда, като предполагащите спиране на изпълнението обстоятелства следва да са нови, т.е. настъпили след издаването в случая на заповед № 360/17.09.2025 год.

Доказателствената тежест за установяването на тези предпоставки е за жалбоподателя, като в случая представените от него оферти, за които се твърди, че представлявали нови доказателства /такива възникнали след постановяването на определение № 11780 от 29.10.2025 г./, не са в състояние да установяват релевантния факт относно размера на разходите по повторното изграждане на разпоредения за премахване с обжалваната заповед обект – никога в съдебната практика офертните цени не са приемани като такива определящи действителната стойност на който и да било обект.

Следва да се има предвид, че предмет на доказване в това производство е само и единствено претенцията на молителката за възможността предварителното изпълнение да причини значителни или трудно поправими вреди от повторното изграждане на обекта, тъй като по претенцията за вреди от премахването на обекта, съдът вече се е произнесъл с горецитираното определение № 11780 – в тази връзка, не съответства на съдържанието на определението изложеното в сега подадената молба твърдение, че съдът бил приел размер от 600 лв. на тези разходи – в определението ясно е записана стойност на разходи по премахване на обекта 2680 лв. и отделно 600 лв. административни разходи, т.е. общо 3280 лв. По тези съображения, второ произнасяне по същият въпрос не се дължи от съда - недопустимо е поради преклузията да се установяват съществуващи към момента на предходното произнасяне факти с доказателства, чието съставяне към същият момент е било обективно възможно.

В този смисъл, като допустимо, необходимо и относимо към втората молба доказателство остава единствено представената частна съдебно-техническа оценителна експертиза на вещото лице инж. М. А. В., която според посочената в нея дата 5.11.2025 г. се явява изготвена след датата на постановяване на въпросното определение № 11780. Видно е, че тази експертиза включва в разходите по възстановяване на процесния обект и необходимите за изграждането му материали, която констатация съдът намира за изцяло необоснована като противоречаща на характера на обекта като преместваем такъв по смисъла на пар.5, т.80 от ДР на ЗУТ – съгласно тази дефиниция , преместваемия обект може да бъде преместван в пространството без да губи своята индивидуализация и/или възможността да бъде ползван на друго място със същото или подобно предназначение, а след като това е така, то единствените разходи по новото изграждане на обекта биха били тези за труд, но не и за материали /що се касае до спора за характера на обекта, както вече е посочено в определение № 11780, той е такъв по същество, поради което разглеждането на наведените в тази насока доводи е процесуално недопустимо в производството по чл. 166, ал.4 от АПК/. В тази връзка, видно е че единствените посочени в експертизата разходи за труд са в размер на 418,73 лв. , които касаят направата на настилка от гранитогрес – от една страна, този размер в никакъв случай не е значителен по смисъла на чл. 166, ал.2 от АПК, а от друга, обективния характер на този вид разходи изключва характеристиките им като трудно поправима вреда. Заключението по така представената експертиза е необосновано и по друга причина – разходите за труд по останалите видове СМР не са диференцирани, а са определени общо с разходите за материали и то въз основа на цени по дадена оферта, който подход както се посочи по-горе е принципно неправилен.

По тези съображения, жалбоподателката В. не доказва, че предварителното изпълнение на оспорената от нея заповед ще доведе до причиняване на значителни или трудно поправими вреди от повторното изграждане на процесния обект, поради което втората нейна молба за спиране на предварителното изпълнение на заповед № 360/17.09.2025 г. също не следва да бъде уважена.

Предвид изложеното, съдът

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ УВАЖАВА молбата на И. С. В. с.д. 18410/10.11.2025 г. за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на издадената от кмета на район „Приморски“ заповед № 360/17.09.2025 год.

Определението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му на жалбоподателя.