№ 767
гр. Русе, 25.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Кристиан Б. Гюрчев
при участието на секретаря Веселина Л. Георгиева
като разгледа докладваното от Кристиан Б. Гюрчев Административно
наказателно дело № 20224520201377 по описа за 2022 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните
нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба на „ЕМУ“ АД против Наказателно постановление № 38-
0001578/12.07.2022 г., издадено от Директора на Регионална дирекция „Автомобилна
администрация“-Русе, с което на основание чл. 104, ал. 7 от ЗАвПр на дружеството-
жалбоподател е наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в
размер от 2000 лева за осъществено нарушение на чл. 33, § 2, изр. трето от Регламент
№ 165/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 04.02.2014 г. относно
тахографите в автомобилния транспорт, за отмяна на Регламент (ЕИО) № 3821/85 на
Съвета относно контролните уреди за регистриране на данните за движението при
автомобилен транспорт и за изменение на Регламент (ЕО) № 561 на Европейския
парламент и на Съвета за хармонизиране на някои разпоредби от социалното
законодателство, свързани с автомобилния транспорт /наричан за краткост Регламент
№ 165/2014/.
В жалбата се излагат подробни съображения касателно незаконосъобразността
на обжалваното наказателно постановление, като в тази насока се моли същото да се
отмени.
В съдебно заседание дружеството-жалбоподател, редовно призовано, не изпраща
представител. Адв. Д. Т., в качеството му на процесуален представител на „ЕМУ“ АД,
1
е депозирал подробни писмени бележки, в които е доразвил наведените с жалбата
съображения касателно незаконосъобразността на обжалваното наказателно
постановление. Моли последното да се отмени, както и да се присъдят на доверителя
му направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
Административнонаказващият орган, редовно призован, не изпраща
представител и не взема становище по въпроса.
Районна прокуратура – Русе, редовно призована, не изпраща представител.
Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице, по отношение на което
е ангажирана административнонаказателна отговорност, подадена е в
законоустановения срок – постановлението е получено от представител на
дружеството-жалбоподател на 08.08.2022 г., а жалбата е подадена на 16.08.2022 г.,
касае подлежащо на обжалване наказателно постановление, поради което се явява
процесуално ДОПУСТИМА и следва да бъде разгледана по същество.
По същество:
Съдът, като съобрази ангажираните от жалбоподателя фактически и
правни доводи, прецени събраните по делото доказателства и извърши служебна
проверка на обжалваното наказателно постановление съгласно изискванията на
чл. 314 от НПК във вр. с чл. 84 от ЗАНН, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
От фактическа страна:
„ЕМУ“ АД упражнявало транспортна дейност, като в тази насока притежавало
лиценз № 1202 от 14.10.2015 г. на Общността за международен автомобилен превоз на
пътници, и Уведомление с рег. № 14-00-31-985 от 28.02.2011 г. за извършване на
превоз на пътници за собствена сметка.
С оглед извършване на планова комплексна проверка, с писмо рег. номер 80-00-
55-97/09.03.2022 г. Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – Русе
изискала от „ЕМУ“ АД нужната документация. В писмото било отбелязано, че
информацията, попадаща в Раздел „Информация за водачите“, т. 3, в която попадали и
извлеченията от картите на водачите, следвало да се предостави на магнитен носител.
Със Заповед 80-00-55-97-1/12.04.2022 г. проверката била насрочена за 12.04.2022
г.
В хода на проведената на 12.04.2022 г., около 16:30 часа, в гр. Русе, на ул.
„Котовск“ № 1, ет. 3, в сградата на Регионална дирекция „Автомобилна
администрация“ – Русе свидетелят Х. М. и Г.М., двамата служители на Регионална
дирекция „Автомобилна администрация“-Русе /наричани за краткост РД „АА“-Русе/,
установили, че дружеството-жалбоподател не е предоставило извлечените данни от
2
картата на водача Х. С. Х.в за дигитален тахограф за периода, обхващащ времето от
12.04.2021 г. до 11.04.2022 г.
На проверка присъствал свидетелят А.А. – служител на „ЕМУ“ АД, който
обяснил на служителите на РД „АА“, че е забравил диска с изисканата информация и
че същата е налична и може да им я предостави, ако му осигурят достъп до компютър.
Въпреки изложеното от свидетеля А. свидетелят М. приел, че с поведението си
дружеството-жалбоподател е осъществило нарушение на чл. 33, § 2, изр. трето от
Регламент № 165/2014 и съставил АУАН № 321156/12.04.2022 г., който бил подписан
от представител на дружеството без възражения. Такива не били депозирани и в срока
по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.
На 13.04.2022 г. „ЕМУ“ АД представило изисканата в РД „АА“ информация -
извлечените данни от картата на водача Х. С. Х.в за дигитален тахограф за периода,
обхващащ времето от 12.04.2021 г. до 11.04.2022 г.
Въз основа на така съставения АУАН било издадено и оспореното наказателно
постановление, като АНО е възприел изцяло фактическото описание и правна
квалификация на деянието, посочени в АУАН-а, като за така приетия за осъществен
състав на административно нарушение на чл. 33, § 2, изр. трето от Регламент №
165/2014, АНО на основание чл. 104, ал. 7 от ЗАвПр наложил административна
имуществена санкция на дружеството-жалбоподател в размер на 2000 лева.
Фактическата обстановка беше установена от съда след преценка на
приложените и приобщени към делото по реда на чл. 283 от НПК писмени
доказателства и доказателствени средства: АУАН Серия А-2020 № 286304/01.02.2021
г., НП № 38-00001578/12.07.2022 г., писмо до „ЕМУ“ АД № 80-0055-97/09.03.2022 г.,
Заповед 80-00-55-97-1/12.04.2022 г., писмо от „ЕМУ“ АД, както и събрани гласни
доказателства чрез разпит на свидетелите А.А. и Х. М., които съдът кредитира изцяло.
Не са налице противоречия в информационните изявления, съдържащи се в
събраните в хода на производството доказателства, което да налага да бъдат излагат
подробни мотиви кои доказателства съдът кредитира и кои отхвърля, съгласно
разпоредбата чл. 305, ал. 3 от НПК. Приобщените доказателства се намират в
корелативно единство с приетата за установена фактическа обстановка и безспорно
установяват същата.
От правна страна:
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните
правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 във вр. с чл. 84 от ЗАНН във вр. с чл. 314
от НПК в това производство районният съд следва да провери законността на
обжалваното НП, т. е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и
3
материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.
Съдът констатира, че при съставяне на акта за установяваване на
административното нарушение и издаване на наказателното постановление са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които са самостоятелна
предпоставка за отмяна на НП само на това основание.
Административнонаказателната отговорност на дружеството-жалбоподател е
ангажирана за нарушение на чл. 33, § 2, изр. трето от Регламент № 165/2014, която
въвежда задължение за транспортните предприятия да представят тахографските
листове, разпечатките и извлечените данни при поискване от страна на оправомощен
служител на контролен орган.
По делото не е налице спор, че дружеството-жалбоподател е транспортно
предприятие, извършващо международен автомобилен превоз на пътници,
притежаващо валиден лиценц № 1202 от 14.10.2015 г., издаден от МТИТС. Не е налице
и спор, че във връзка с упражняваната от дружеството дейност, последното
стопанисвало и използвало МПС, което било снабдено със записващо устройство –
дигитален тахограф. От събраната по делото доказателствена съвкупност се установи и
че на 12.04.2022 г. дружеството-жалбоподател не е представило изискания с писмо №
80-0055-97/09.03.2022 г., съдържащ извлечение от картата на водача Х. С. Х.в за
дигитален тахограф за периода, обхващащ времето от 12.04.2021 г. до 11.04.2022 г.
Несъмнено, след като „ЕМУ“ АД не е представило изисканата информация, то е
осъществило нарушение на разпоредбата на чл. 33, § 2, изр. трето от Регламент №
165/2014.
При това описание и квалификация на нарушението в АУАН-а и НП, за да бъде
приложена законосъобразно, иначе относимата санкционна норма на чл. 104, ал. 7 от
ЗАвПр, е следвало административните органи да установят наличието на едно от
алтернативно посочените в тази норма изпълнилни деяния по следните съображения,
което те не са сторили.
Съгласно разпоредбата на чл. 104, ал. 7 от ЗАвПр на превозвач или лице по чл.
12б, ал. 1, извършващо превози за собствена сметка, които не съхраняват
тахографските листа, разпечатките и извлечените данни от дигиталния тахограф или
картата на водача за период от 365 дни или отказват да ги предоставят за проверка от
контролните органи, се налага имуществена санкция в размер на 2000 лева. Видно от
посоченото, за да бъде санкциониран превозвач по реда на тази правна норма за
нарушение на чл. 33, § 2, изр. трето от Регламент № 165/2014 е необходимо да се
установи дали непредставянето на тахографските листове се дължи на факта, че
извлечените данни не се съхраняват /първото изпълнително деяние, визирано в
нормата на чл. 104, ал. 7 от ЗАвПр/ или се съхраняват, но превозвачът отказва да ги
предостави на контролния орган /втората форма на изпълнително деяние/. Тези
4
обстоятелства не само не са били установени в хода на административното
производство по издаване на наказателното постановление, но и твърдение за
наличието на някое от двете изпълнителни деяния не се съдържа в описанието на
нарушението в двата административни акта, като вместо това е ползвано общото „не
представя“. Следва да се посочи, че и от цифровото изписване в НП на санкционната
норма /чл. 104, ал. 7 от ЗАвПр/ не може да се предположи дали според АНО в
процесния случай дружеството-жалбоподател не е изпълнило задължението си да
съхранява извлечените данни от дигиталния тахограф или отказва да ги предостави.
С оглед посоченото, съдът приема, че дружеството-жалбоподател е било лишено
от възможност за пълноценно осъществяване на правото си на защита по съответните
факти, още от момента на привличане към административнонаказателна отговорност
със съставяне на процесния АУАН. По делото се установи, че свидетелят А. -
представител на дружеството-жалбоподател е съобщил на проверяващите служители,
че изисканата от тях информация е налична и ако му се предостави техническа
възможност, би могъл да я предостави. Такава възможност не му била предоставена,
като вместо това свидетелят М. пристъпил към съставяне на АУАН на дружеството-
жалбоподател. От събраната по делото доказателствена съвкупност се установи и че на
13.04.2022 г. дружеството-жалбоподател предоставило извлечение от картата на водача
Х. С. Х.в за дигитален тахограф за периода, обхващащ времето от 12.04.2021 г. до
11.04.2022 г. Тоест „ЕМУ“ АД е разполагало с изисканата информация. Същевременно
от разпита на актосъставителя се установи, че последният въобще не е изследвал този
въпрос, като същият чистосърдечно си призна, че при съставяне на АУАН-а не е бил
наясно дали изисканите данни не се съхраняват или дружеството-жалбоподател
отказва да ги предостави. Тук е мястото да се отбележи, че липсва нормативно
задължение за проверяваните лица да предоставят изисканата от тях инфромация на
магнитен носител, като не е налице нормативна пречка тези данни да се предоставят и
по друг начин, както е предложил и свидетеля А..
По мнение на съда, при така установеното, административните органи е
следвало да установят причината за непредставяне на информацията, записана в
паметта на дигиталния тахограф, включително като предоставят възможност на
представляващия транспортното предприятие да даде становището си по този въпрос
или да му осигурят допълнителен срок за представяне на данните, като едва след това,
с оглед установеното да приемат осъществяването на едното или другото
изпълнително деяние по чл. 104, ал. 7 от ЗАвПр, опишат и квалифицират нарушението
по прилагането на тази санкционна норма. Необходимостта приетото от АНО в тази
насока да е било включено в административнонаказателното обвинение е
взаимообвързано с осигуряване възможност на наказаното лице пълноценно да
осъществи право на защита по съответните факти. Доколкото в конкретния случай
това не е било сторено, а по този начин недопустимо е било ограничено правото на
5
защита на наказаното лице, то съдът следва да постанови отмяна на наказателното
постановление, като постановено при съществени нарушения на процесуалните
правила.
По разноските:
Страните не са направили искания за присъждане на разноски и липсват
доказателства за направени такива, поради което съдът не дължи произнасяне по този
въпрос.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 3, т. 1 във вр. с ал. 2, т. 1 ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 38-0001578/12.07.2022 г., издадено от
Директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“-Русе, с което на
основание чл. 104, ал. 7 от ЗАвПр на „ЕМУ“ АД, с ЕИК: *********, е наложено
административно наказание „Имуществена санкция“ в размер от 2000 лева за
осъществено нарушение на чл. 33, § 2, изр. трето от Регламент № 165/2014 на
Европейския парламент и на Съвета от 04.02.2014 г. относно тахографите в
автомобилния транспорт, за отмяна на Регламент (ЕИО) № 3821/85 на Съвета относно
контролните уреди за регистриране на данните за движението при автомобилен
транспорт и за изменение на Регламент (ЕО) № 561 на Европейския парламент и на
Съвета за хармонизиране на някои разпоредби от социалното законодателство,
свързани с автомобилния транспорт /наричан за краткост Регламент № 165/2014/.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – Русе в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
6