Р Е Ш Е Н И Е
Гр.София, 04.11.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданско
отделение II- В въззивен състав,
в публично заседание на двадесет и първи октомври
през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА МАРИНОВА-ТОНЕВА
Мл.с-я ЛЮБОМИР ИГНАТОВ
При секретаря КРИСТИНА
ПЪРВАНОВА
И прокурора сложи
за разглеждане
В.гр.д.№ 13350 по описа за 2019 г.
Докладвано от съдия Маркова, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по чл.258 и следв. ГПК.
Образувано е по въззивната жалба,
подадена от И.Л.Н., ищец пред СРС срещу решение № 66897, постановено на
15.03.2019 г. от СРС, Първо гражданско отделение 25 състав по гр. дело № 16984
по описа за 2018 г., като със същото решение са отхвърлени претенциите на ищеца по чл. 422 ГПК.
Навеждат се доводи за постановяване на
съдебното решение при приложение на ОУ, които не били в сила към момента на
настъпване на застрахователното събитие. В случая застрахователната полица била
сключена на 07.07.2016 г. Затова СРС бил достигнал до погрешния извод, че е
налице изключен риск.
Иска се отмяна на
първоинстанционното решение и постановяване на друго, с което претенцията да
бъде уважена. Претендира разноски.
Въззиваемата страна /ответник в производството пред
СРС/ - „Д.Ж.“ ЕАД като
правоприемник на „ОББ – Ж.“ ЕАД в законоустановения срок е депозирал отговор, в
който се излага становище за неоснователност на въззивната жалба и правилност
на така постановеното решение. Не били
допуснати сочените от въззивника нарушения при обсъждане на доказателствата и
съответно постановяване на решение. Фактическата обстановка била правилно
установена. Сочи, че било отказано застрахователно обезщетение на база на
официални удостоверителни медицински документи. В случая „ОББ М.Ж.Д.“ АД и „ОББ
Ж.“ ЕАД били едно и също Д. като била извършена промяна само в наименованието и
правноорганизационната форма“, а ОУ били същите. Не се претендират се разноски.
По допустимостта на въззивната жалба:
За обжалваното
решение въззивникът е бил уведомен на 02.04.2019 г., обстоятелство, което се
установява от съдържащата се по делото /пред СРС/ призовка.
Въззивната жалба е
подадена на 16.04.2019 г.
Следователно
същата е в срока по чл. 259, ал.1 ГПК.
С първоинстанционното
решение, което се обжалва искове по чл.422 ГПК вр. с чл.459, ал.5 КЗ вр. с
чл.448, ал.7 вр.ал.1 КЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД не са били уважени.
Ето защо съдът
счита, че въззивната жалба е допустима.
По основателността на въззивната жалба:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивната инстанция се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси – само доколкото са
посочени в жалбата.
Въззивната
инстанция приема, че първоинстанционният
съд се е произнесъл във валиден и допустим процес:
За издадената на
04.12.2017 г. по ч.гр.д.№ 73478 по описа за 2017 г. заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК длъжникът . „ОББ-М.Ж.Д.“ АД е бил уведомен на
04.01.2018 г.
На 18.01.2018 г.
е било подадено възражение по чл.414 ГПК.
На заявителя е
било указано, че може да предяви иск за сумите по заявлението в 1-месечен срок.
Тези указания са му съобщени на 14.02.2018 г.
Исковата молба е
подадена в СРС на 13. 03.2018 г. , т.е. в срока по чл.415 ГПК. Искът е предявен
като частичен за сумата от 1 250 лв./цялото вземане в размер на 7 500
лв./.
По доводите във въззивната жалба:
За да постанови
решение в обжалвания смисъл, СРС е приел, че ангажирането на отговорността на застрахователя
е обусловено от положителното установяване, че наследодателят на ищеца е
претърпял злополука – конкретно събитие, довело до неговата смърт, което
събитие е резултат от непредвидими и внезапни въздействия от външен произход,
както и, че конкретната злополука представлява покрит риск съгласно условията
на сключения застрахователен договор. По делото безспорно се установило
настъпване на смърт на застраховано лице, в следствие на тежки увреди при
злополука. От страна на застрахователя, обаче, се твърдяло наличие на изключен риск
– чл.11 от Общи условия по Основна застраховка „Злополука“. Съгласно сочената
разпоредба от ОУ, които застрахования приел, било налице изрично вписване
в застрахователен договор за застраховка
„Злополука", обективиран в полица № ********** от 07.07.2016 г., всяка
телесна повреда, в следствие на злополука, причинена директно или косвено,
изцяло или частично, от употреба на алкохолосъдържащи напитки, вещества и
суровини, интоксикации, причинени от употреба на алкохол, че не се покрива от
Общите условия. По-нататък в разпоредбата било предвидено и изключение при ПТП
– в случай на ПТП всяка употреба на алкохол над максимално допустимите лимити,
определени за шофьори съгласно приложимите разпоредби, се счита за злоупотреба
с алкохол и не се покрива по полицата. Доколкото в една и съща буква на
разпоредбата били предвидени два вида злополуки – такава при случай на ПТП и
обща злополука, то следвало да се приеме, че застрахователя е имал за цел да
направи диференциация и само при злополуки в следствие на ПТП да се има предвид
каква е концентрацията на алкохол в кръвта. От направеното разграничение,
доколкото ПТП било визирано в отделно изречение, следвало да се приеме, че при
настъпване на телесна повреда, в следствие на злополука, при случаи, различни
от ПТП, простото наличие на употреба на алкохол, която да е станала дори и
косвено и частично причина за злополука, било достатъчна за прилагане на
изключен риск, като нямало значение точната концентрация на алкохол в кръвта на
пострадалия. Формулировката на разпоредбата сочела, че ако употреба на алкохол
е станала дори и косвено и частично причина за злополука, от която са причинени
телесни увреди, то застрахования нямал право на обезщетение по сключения
договор. Съгласно чл.4 от ОУ към Допълнителен договор смърт и трайна
нетрудоспособност в следствие на злополука, чл.11 се прилагал и в случай на
смърт в следствие на злополука. От представената медицинска документация, се
установило, че застрахования бил паднал и ударил главата си, като към момента
на падането бил употребил алкохол. Смъртта му била настъпила в следствие
невъзможността да се възстанови след проведено оперативно лечение поради
наличие на неврологични увреди, причинени от падането, като пряка причина за
смъртта била екстремна брадикардия – т.е. сърдечния ритъм на лицето спаднало
под критичен минимум- 50 удара в минута, а доколкото била записана екстремна
брадикардия, то ритъмът бил спаднал до 0 /нула/ удара в минута. В Епикризата,
представена по делото и от двете страни, като от страна на ищеца не било направено никакво оспорване на вписаното в нея
– в абзац „Анамнеза“ било записано „след консумация на алкохол паднал и си
ударил главата на 07.03.2017 г.“, а в абзац „Ход на заболяването и лечение“
изрично било посочено – „Пациент с травма на главата след употреба на
алкохол“. От записаното било видно, че
травмата е причинена именно с оглед употребата на алкохол, а за вписващия лекар
било без съмнение, че състоянието след употреба на алкохол на наследодателя на
ищеца било от значение за това, че изобщо е настъпила травма. Епикризата представлявала
официален документ, изготвен от лица в кръга на компетентността им, по занятие,
която не била оспорена от ищеца. Същия не бил представил никакви доказателства,
които да сочат, че вписаното в епикризата не отговаря на обективно случилото се
на 07.03.2017г. Доколкото в Общите условия не било включено изискване за
конкретна концентрацията на алкохол в кръвта, за да се приложи изключване на
риска, вписването за наличие изобщо на алкохол към момента на злополуката, направено,
както с епикризата, така и с Лист за преглед на пациент в Спешно отделение, било
достатъчно, за да се приеме, че е на лице изключен риск. От вписването в
епикризата и листа било видно, че злополуката е настъпила поради това, че след
употреба на алкохол е паднал и ударил главата си, т.е. дори и злополуката да не
се дължала единствено и напълно на употребата на алкохол, то доколкото в ОУ било
предвидено, че ако злополуката е причинена дори частично или косвено от
употреба на алкохол, пак бил налице изключен риск. Според СРС не можело да се
приеме, че изключението не се прилага, ако употребата на алкохол не е
единствената причина за настъпване на смърт, доколкото в ОУ, които
застрахования приел, изрично била предвидена и хипотеза на частична
опосреденост на вредата от употребата на алкохол.
Решението е
поправено с решение по реда на чл. 247, ал. 1 ГПК № 190155 от 12.08.2019 г., в
изпълнение указанията на съда по въззивно гр. дело № 8238 по описа за 2019 г.
на СГС, Гражданско отделение, ІІ-Д
въззивен състав относно ЕИК на ответното Д..
Софийски градски съд, действащ като
въззивна инстанция приема следното:
Видно от
отразеното в т.12 от заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК посочено е, че на 07.07.2016 г. Л.Т.Н., наследодател на заявителя и
длъжника „ОББ-М.Ж.Д.“ АД била сключена застраховка по животозастрахователен
пакет „Закрила“. Съгласно условията по полицата, един от покритите застрахователни
рискове бил „смърт вследствие на злополука“. Застрахователното обезщетение,
дължимо в този случай възлизало в размер на 15 000 лв. На 14.04.2017 г.
застрахованото лице починало вследствие на злополука. Тъй като наследниците по
закон на починалия били двама – заявителя и дъщерята на починалия- С.Л.Н., то
на всеки един от наследниците се дължало обезщетение в размер на 7 500 лв.
Застрахователят, обаче, отказал да заплати обезщетението.
Производството по
чл.422 ГПК е проекция на заповедното производство.
Съгласно чл.448 КЗ, който се прилага при определяна на обезщетението по застраховка „Злополука“
- при настъпване на застрахователното събитие или на определените в договора
условия, застрахователят е длъжен да плати застрахователната сума или частта от
нея, определена в застрахователния договор. При настъпване на застрахователно
събитие право на пряк иск към застрахователя има само лицето, което има право
да получи застрахователната сума.
Съгласно чл.459, ал.1 КЗ
договорите за застраховка "Злополука" се сключват срещу рискове,
свързани с живота, здравето или телесната цялост на физическо лице, които са
настъпили в резултат на злополука, като в ал.2 е дадена легална дефиниция на
това, какво е злополука - всяко събитие, довело до смърт или телесно увреждане
на застрахованото лице в резултат на
непредвидени и внезапни въздействия от външен произход, които
застрахованото лице не си е причинило умишлено. Непредвидимостта се предполага
до доказване на противното.
От ответникът
/пред СРС/ - „ОББ - Ж.“ ЕАД с предишно наименование „ОББ-М.Ж.Д.“ АД е бил
подаден отговор в срока по чл.131 ГПК. Видно от същия не е оспорено
застрахователното правоотношение с наследодателя на ищеца. Не се спори, че
съгласно застрахователната полица един от покритите рискове е „смърт от
злополука“, както и, че застрахователната сума е в размер на 15 000 лв.
Посочено е, че от застрахователя е отказано изплащане на обезщетение, тъй като
самата злополука била предизвикана от поведението на самия застрахован като се
е позовал на съставените медицински документи. В случая злополуката била
предизвикана от самия застрахован под влиянието на значително количество
употребен алкохол и за това бил налице изключен риск. В този смисъл е и
представеният с отговора по исковата молба отказ от 02.10.2017 г.
Не се спори по делото, а и от
представените писмени доказателства се установява, че е било налице валидно застрахователно правоотношение
между ищеца и ответника към датата на настъпилото застрахователно събитие-
14.04.2017 г-/л.7 пред СРС/.
Спорно
по делото е възниква ли в конкретния случай отговорност за застрахователя за
заплащане на търсеното от ищеца обезщетение, както и налице ли е изключен застрахователен риск
съгласно ОУ.
Въззивната
инстанция констатира, че ОУ на които се е позовал СРС, за да отговори на
въпроса налице ли е изключен застрахователен риск, не са относимите към случая.
Тези ОУ са приети на 27.10.2017 г., както изрично е посочено в тях. Видно от
щемпела върху същите, той е на „ОББ живот“, а не на „ОББ-М.Ж.Д.“ АД.
Действително, налице е правоприемство между Д.то, сключило договора за
застраховка и „ОББ-Ж.“ ЕАД, но в случая са приложими ОУ към датата на сключване
на застрахователната полица – 07.07.2016 г., за да установи кои са изключените
рискове относими за нея.
Това
са ОУ, представени с въззивната жалба и скрепени с печата на „ОББ-М.Ж.Д.“ АД,
приети м.02.2014 г., както е отбелязано в тях. Същите са приети като
доказателство от настоящата инстанция.
В
чл.2 от тези ОУ „Дефиниции“ под злополука
е посочено – внезапно, неочаквано събитие, имащо за резултат медицински
установима телесна повреда, която не е причинена съзнателно от застрахования и
е причинена от външни, неконтролируеми от застрахования сили, независимо от
всички други условия. В чл.4 „Изключения“, б.“г“ е посочен случаят, при който
злополуката е причинена от влиянието на алкохол, характеризиращо се със съдържанието
на алкохол в кръвта на застрахования, надвишаващо границите, предвидени в
нормативните актове, регулиращо ползването на автомобили.
Независимо,
че в представените медицински документи, не е посочено какво е съдържанието на
алкохол в кръвта на застрахования, крайният извод на СРС е правилен:
В случая по
безспорен начин е установено, че злополуката довела до смъртта на
застрахования, наследодател на ищеца, не е причинена от външни, неконтролируеми от застрахования сили. „Злополуката“ е предизвикана от самия
застрахован чрез употребата на алкохол при което той е паднал и си е ударил
фатално главата, виж в този смисъл епикризата, изготвена от Клиниката по
неврохирургия на УМБАЛ „Царица Йоанна-ИСУЛ“ ЕАД. Това е станало на 07.03.2017
г., а застрахования е починал на 14.04.2017 г., на който медицински документ се
позовават и двете страни по спора.
Следователно поведението на застрахования е рефлектирало неблагоприятно върху
проявлението на риска, върху възможността за ограничаване и предотвратяване на
вредите или върху техния обем. Нещо повече,
в случая самото поведение на застрахования е станало причина за настъпването на събитието
довело до неговата смърт.
С оглед приетото
в съдебната практика това поведение съставлява неизпълнение на
произтичащи от закона, от договора и/или от Общите условия
изисквания за действия или бездействия, насочени към предотвратяване на
събитието и на вредите или към ограничаването им (в този смисъл- Решение № 173
от 22.11.2013 г. по т. д. № 727/2012 г., Т. К., II Т. О. на ВКС).
При
това положение не може да се ангажира отговорността на застрахователя.
Само
за пълнота на изложението ще посочим, че и в относимите по казуса ОУ е
предвидено като изключен риск обстоятелството „телесната повреда вследствие на
злополука“ да е причинена от влиянието на алкохол- чл.4.1.б“г“, но и тук следва
аналогичен извод на този, направен от СРС, че тази хипотеза е относима при
злополуки възникнали при пътно-транспортно произшествие /ПТП/, тъй като е
свързано с „предвидените в нормативни актове, регулиращи ползването на
автомобили“.
Поради съвпадане на крайните изводи на двете съдебни инстанции
обжалваното решение следва да се потвърди.
С оглед приетото в ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ № 4 ОТ 18.06.2014 Г. По ТЪЛК. Д. № 4/2013 Г., ОСГТК НА
ВКС, т.13, при отхвърляне на иска по
чл.422 ГПК вр. с чл.410 ГПК, заповедта за изпълнение не подлежи на обезсилване.
По разноските:
Пред първата съдебна инстанция:
При този изход на
спора обжалваното решение е правилно и в частта за разноските.
Пред въззивната инстанция:
При този изход на
спора въззивникът няма право на разноски за производството пред въззивната
инстанция.
В полза на въззиваемата страна разноски се следват
- 100 лв. за юриск.възнаграждение.
Водим от горното, Софийският градски съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение
№ 66897, постановено на 15.03.2019 г. от СРС, Първо гражданско отделение 25
състав по гр. дело № 16984 по описа за 2018 г., поправено с решение по реда на
чл. 247, ал. 1 ГПК, № 190155 от 12.08.2019 г.
ОСЪЖДА И.Л.Н., ЕГН **********, гр.София, кв.“*******ул.“*******,
съдебен адрес:***, офис –партер- адв.Н.И., да заплати на „ДЗИ-Ж.“ ЕАД, ЕИ*******, със седалище и адрес на
управление:***, сумата в размер на 100
лв.-разноски пред въззивната инстанция.
Решението е окончателно и не може да се обжалва, арг. от чл.280,
ал.3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.