Р
Е Ш Е
Н И Е №260074
гр. Кюстендил, 07.12.2020 г.
Кюстендилският
окръжен съд, гражданска колегия, в открито заседание на пети ноември две хиляди и двадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА САВОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ВЕСЕЛИНА ДЖОНЕВА КАЛИН ВАСИЛЕВ
при
участие на секретаря Вергиния Бараклийска, като разгледа докладваното от съдия
Савова в. гр. д. №247 по описа за 2020 г. на КнОС и, за да се произнесе взе
предвид :
„*******“ ЕООД, с ЕИК *****, със седалище и
адрес на управление: гр. К., кв. „****“ бл***, ет.**, ап.**, представлявано от
управителя си З.И.Г., чрез пълномощника адв. В.П. ***, със служебен адрес: гр.
К., ул. „Г.“ №**, обжалва Решение № 1077 от 30.12.2019 г., постановено от
Районен съд – Кюстендил по гр. дело
№2564 по описа на съда за 2018 г.
С
оспорвания първоинстанционен съдебен акт КнРС е осъдил „К.С.Х.“ ЕООД, да
заплати на Т.Б.С., с ЕГН **********, с адрес ***, сумата в размер на 9875,78
лева, представляваща дължимо адвокатско възнаграждение (за изготвяне на
въззивна жалба, по която било образувано гр.д. № 3165/2017 г. по описа на САС,
ГО, 12 с-в. и процесуално представителство по това дело), ведно със законната
лихва, считано от датата на завеждане на делото до датата на изплащане на
главницата; както и сумата в размер на
395.03 лв., представляващи разноски за заплатена държавна такса.
Въззивното
дружество обжалва изцяло постановеното от РС – Кюстендил решение, релевирайки
доводи за неговата неправилност, породена от необосноваността му, нарушението
на материалния закон и по-специално разпоредбата на чл.33 от ГПК, както и
поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Иска
отмяна на обжалваното решение и връщане делото на РС – Кюстендил за ново
разглеждане от друг състав, алтернативно се поддържа искане за отмяна на
решението и постановяване на ново от въззивната инстанция, по силата на което
да бъде отхвърлен изцяло предявеният от ищцата иск. Претендира присъждане на
разноски за двете съдебни инстанции.
На
първо място се сочи, че още с писмения отговор ответното дружество – въззивник
в настоящото производство, е оспорило представения от ищцата заверен препис от
пълномощно от 06.04.2017 г. за процесуално представителство във въззивното и
касационното производство по гр.д.№4984/2015 г. по описа на СГС и е поискало
същата страна да бъде задължена да представи оригинала на документа. Твърди, че
оспорване на документа е сторено и в първото по делото о.с.з., проведено на
03.05.2019 г. , при което на основание
чл.183 ГПК следвало да бъде изключено от
доказателствата по делото.
На
следващо място се излага, че въззивната жалба от дружеството, подадена чрез
адв. Т.С., срещу решението по гр.д.№4984/2015 г. по описа на СГС, която е с
дата 27.03.2017 г., не е била към този момент подписана от адв. С.. Процесното
пълномощно, даващо й представителна власт,
е с дата 06.04.2017 г., при което въззивното дружество обосновава извод,
че представителната власт на адв. С. е учредена занапред. Сочи, че доколкото
жалбата не е подписана от законния представител на дружеството и към момента на
депозиране на същата адв. С. не е била упълномощена да осъществява процесуално
представителство от името на дружеството, то съдът се е произнесъл по една
нередовна жалба.
С
оглед изложените обстоятелства се обобщава, че са неправилни изводите на
районния съд, че ищцата е била надлежно упълномощена от управителя на
дружеството за процесуално представителство във въззивното и касационното
производство по гр.д.№4984/2015 г. на СГС, и че съответно й се дължи
претендираното адвокатско възнаграждение.
В срока
по чл. 263, ал.1 от ГПК е
постъпил отговор от насрещната страна - Т.Б.С.. Оспорва се основателността на
депозираната въззивна жалба и се претендира за оставянето й без уважение. Обжалваното
решение се приема за обосновано и
законосъобразно. Възразява се срещу
изложеното във въззивната жалба твърдение, че още с отговора по чл.131 ГПК ответното дружество е оспорило истинността и автентичността на процесното
пълномощно. Обобщава се, че по делото са представени доказателства, които в
своята съвкупност удостоверяват, че ищцата е представлявала на правно основание
въззивника във воденото пред САС производство.
Кюстендилският
окръжен съд счита, че въззивната жалба е допустима, доколкото същата е подадена
в срок и от надлежна страна, срещу подлежащ на въззивна проверка
първоинстанционен съдебен акт.
При
извършената от въззивния съд проверка при условията на чл.269 ГПК КнОС
констатира, че атакуваното решение е валидно и допустимо, като намира същото за
правилно и законосъобразно поради следното:
Ищцата
е била упълномощена да представлява ответното дружество / сега въззивник/ по
общо пълномощие за представителство пред всички държавни институции, вкл. и
пред съда, с право да извършва всички процесуални действия по дела до
приключването им – с нотариално заверено пълномощно от 11.09.2013г./л. 6 от
делото на КнРС/. Към този момент управител, респ.законен представител на
търговското дружество е била Карина Петрова и относно тези обстоятелства не се
спори /срвн. и справка л.62 от делото на КнРС/.
По повод пълномощията по конкретното дело –
гр. дело № 4984/2015 г. по описа на СГС, се представя пълномощно от 06.04.2017
г. , видно от чийто текст на ищцата е възложено от ответното дружество, чрез
управителя си З.Г.,изрично представителство във въззивното и касационното
производство, вкл. в производството по отмяна на влезли в сила съдебни актове
по същото (л. 5 от гр.дело № 2564/2018г.на КнРС). Представянето му е с оглед
указанията на САС – срвн.съобщение по образуваното пред САС гр.дело
№3165/2017г. /л.104 от делото на РС-Кюстендил/.
От
изисканото и представено копие от
въззивното производство пред САС се
констатира, че след като същото пълномощно е представено в това въззивно
производство заедно с пълномощно на адв.Б.М. и адв.В. К. от САС /със същата
дата/- за представителство конкретно по това дело - №3165/2017г.на САС ,
изрично пълномощията на адв.Т.С. / заедно с тези на други двама адвокати/ са
оттеглени с молба, адресирана до въззивния съд /САС/ , която е депозирана на
06.03.2018г.-срвн.л.170 от делото на КнРС/ - т.е.след постановяване на
въззивното решение – Решение № 411/20.02.2018г.по посоченото дело на САС -л.162
от делото на КнРС.
Междувременно,
ищцата адв.С. се е явявала в две съдебни заседания – установено чрез
представените протоколи по делото на САС, в каквато насока първоинстанционният
РС-Кюстендил е събрал и гласни доказателства, отделно от изготвените и депозирани въззивна жалба и
писмена защита / под № 2196/06.02.2018 г. /
Представено
е заверено копие на Протокол № 30/2018 г. на Софийски адвокатски съвет за
определяне възнаграждение за осъщественото от ищцата процесуално
представителство на ответното дружество по горепосоченото гражданско дело в
размер на 9875,78 лева.- предвид липса на писмен договор за определяне на
същото.
С
оглед изложеното , окръжният съд намира следното от правна страна:
Предявеният
иск е с правно основание чл. 79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл. 286 от ЗЗД във вр. с
чл. 36 от ЗА.Договорът за правна защита и съдействие, който е разновидност на
договора за поръчка, уреден в чл.280 и сл. от ЗЗД се характеризира със своята принципна
възмездност, произтичаща от разпоредбата на чл.36 от ЗА. Ищцата твърди, че като
изправна страна има вземане за неизпълнената насрещна престация за заплащане на
възнаграждение, в хипотезата на чл.79 ал.1 пр.1 от ЗЗД. Следователно, приложими
са както общите правила на ЗЗД, така и специалните разпоредби на
ЗА.Упражняването на адвокатската професия е дейност, предвидена в Конституцията
на РБ, за правно съдействие и защита на свободите, правата и законните интереси
на физическите и юридическите лица (чл.2 ал.1 от ЗА). На адвоката, в
съответствие с принципа за възмездност на неговия труд, по аргумент от чл.36
ал.1 от ЗА се дължи възнаграждение.
Съгласно
разпоредбата на чл. 25, ал. 1 от
ЗА, адвокатът представлява своя клиент въз основа на писмено
пълномощно, а по силата на чл. 32, т. 1
и чл. 33 от ГПК
се легитимира пред съда въз основа на пълномощно, подписано от страната. Доверител
/клиент/ е търговското дружество, а не конкретният негов управител, при което
ищцата е имала представителна власт по силата на общото пълномощно, а
конкретното е изискано въз основа на разпореждане на въззивния съд.Настоящият
състав не счита, че това пълномощно следва да бъде изключено от
доказателствения материал по реда на чл.183 ГПК- на първо място такива указания
за представянето му ведно с последиците не са били съобщавани от страна на
първоинстанционния съд, а едновременно с това оригиналът следва да се приеме,
че е приложен по съдебното дело, копие от което е било изискано от САС. Също така, подаването на въззивна жалба дори
и без представителна власт е порок, който може да бъде саниран със задна дата ,
и именно поради това, съдът следи служебно за отстраняване на тази нередовност;
респ. САС е дал необходимите указания при констатациите си във връзка с
отстраняването му.
Видно
от съдебните протоколи , ищцата се е явявала като пълномощник на търговското
дружество, като в хода на цялото въззивно производство пред САС не е възразено
и оспорено това представителство, което е станало едва с оттегляне на
пълномощията след постановяване на решението от САС с цитирана по-горе молба в
това производство, която в случая може да се приеме като частен документ,
изходящ от тази страна, за признание, че
е съществувала такава представителна власт , след като е необходимо изричното й
оттегляне. Или дори и да се приеме, че последващият управител не е натоварил ищцата със задълженията по
поръчката, респ. не я упълномощил за извършването процесното представителство
по конкретното дело, липсата на изрично противопоставяне веднага след
узнаването на извършените правни действия при условие на превишаване пределите
на представителната власт, сочи на извод, че до оттеглянето на пълномощното с
молба с вх. № 4093/06.03.2018 г., мандатът е учреден надлежно.
Ето
защо, извършените действия по процесуално представителство, следва да бъдат
възмездени. Съгласно чл. 36, ал. 1
и ал. 2 от ЗА
ищцата има право на възнаграждение, а
доколкото възнаграждението не е било
уговорено чрез изричен договор, при условията на чл. 36, ал. 3 ЗА
съответният адвокатски съвет е определил същото съгласно приложимата за случая
Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения., като при определянето му е съобразена извършената от адвоката
работа, както и нормата на чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредбата. Доколкото
оттеглянето на пълномощията в случая не се твърди да е продиктувано от преценка
на доверителя за несвършена работа, съответно липсват доводи в такава насока,
то не намира приложение хипотезата на
чл.26,ал.2, предл.второ от ЗА, при което така определеният размер на адвокатското възнаграждение следва да бъде
присъден, както е сторено с атакуваното решение на КнРС.
При
този изход на спора и доколкото въззиваемата страна не е претендирала разноски
за настоящата инстанция, такива не й се присъждат за въззивното производство.
По изложените съображения , Кюстендилският окръжен съд
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № 1077 от 30.12.2019 г., постановено по гр.дело №2564/ 2018г.на Районен съд – Кюстендил .
Настоящото
решение може да се обжалва с касационна жалба в 1-месечен срок от връчването му
пред Върховния касационен съд.
Председател:
Членове:1.
2.