О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
02.10.2020 година, гр.Троян
Троянски районен съд, втори състав, в закрито заседание на втори октомври, две хиляди и
двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: СВЕТЛА ИВАНОВА
Съдебен секретар …………, като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело №579/2020 година по
описа на съда, за да се произнесе, съобрази:
На основание чл.140, ал.1 от ГПК съдът, след като извърши
проверка на редовността и допустимостта на предявения иск намира за установено
следното:
Делото е образувано по искова молба от И.М.С. *** /адв.С.С./ против С.С.С. ***, с с правно основание чл.49 ал.1 от СК.
Ищцата претендира след прекратяване на брака да и бъдат
предоставени за упражняване родителските права върху малолетната В., да се
определи свободен режим на лични отношения между бащата и детето, бащата да
бъде осъден да заплаща издръжка в размер на 150.00 лева, считано от 01.08.2020г.
за в бъдеще. Излага, че няма претенции за предоставяне на семейното жилище в Е.,
но моли да и бъде възстановена предбрачната фамилия „Б.“.
В предвидения по реда на чл.131 от ГПК срок не е депозиран
писмен отговор от ответника, не е взето становище по иска и не е направено
искане за разглеждане на делото в негово отсъствие. За последиците от
неподаване на отговор и неупражняване на права, ответникът е уведомен с
Разпореждане на съдията-докладчик по делото.
По допустимостта на
предявения иск .
Установена е активната
и пасивна легитимация на страните в процеса и правния интерес на
ищеца да предяви иска за развод по реда
на чл.49 ал 1 от СК.
Предявеният иск по чл.49 ал.І от СК е брачен иск за развод, с който ищеца упражнява потестативното /преобразуващо/си
право на развод с ответницата, като е посочил
факти, които обосновават
дълбокото и непоправимо разстройство в брака. Посочени са
неблагоприятните фактори и
обстоятелства предизвикващи конфликти и трудности в брачно семейните отношения.
Приложените към исковата молба писмени доказателства са
относими и следва да бъдат допуснати като доказателства по делото.
Съдът указва на страните,
че ако съпрузите желаят брака да бъде прекратен по взаимно съгласие е
необходимо лично да се явят в хода на съдебното производство и изрично да
изразят това свое желание.
Съгласно чл.321 ал 1 от ГПК, в първото заседание за разглеждане
на делото по иск за развод, страните
трябва да се явят лично. Нормата на
посочената хипотеза изисква лично явяване, като неявяването на ищеца е
приравнено на оттегляне на иска, в която хипотеза съдът е задължен служебно да
прекрати производството. Във второто изречение на посочения законов текст
изрично е уточнено, че възникването на тези правни последици са обусловени от
констатирана липса на уважителни причини, които да възпрепятстват личното
явяване на ищеца.
Съдът указва на страните по делото, че могат да постигнат
съгласие за започване на медиация
или друг способ за доброволно уреждане на спора .
Видно от изложението и петитума на исковата
молба, ищцата твърди, че бракът между страните е дълбоко и непоправимо
разстроен (предвид изложените в ИМ
обстоятелства), като не е отправила искане до съда, при прекратяване на брака,
да се произнася по въпроса за вината.
Всъщност така предявеният иск и отправеното в
петитума искане определят и кръга на въпросите, които съдът следва да разреши в
процеса, и по които да се произнесе със своето решение.
Основният и спорен въпрос по делото е налице
ли е дълбоко и непоправимо разстройство на брака между страните.
СК не съдържа дефиниция за понятието „дълбоко
и непоправимо разстройство“, поради което и съобразно трайната практика
преценката за всеки отделен случай е конкретна, при съобразяване на съдебната
практика и на задължителните за съдилищата указания и постановки на ППВС №
10/03.11.1971 г. (незагубило действието си). Съгласно
т.2 от цитираното постановление на Пленума на ВС „Единственото основание за развод
по Семейния кодекс е дълбокото и непоправимо разстройство в брака. Дълбоко е
разстройството, което е довело до разкъсване на семейната общност, до липса на
взаимност, уважение, доверие и другарски отношения между съпрузите, при което
брачната връзка е само формална и не съответства на закона. Непоправимо е
разстройството, което не може да се преодолее, за да се възстановят нормалните
съпружески отношения“.
Съпружеските отношения се основават на
взаимна привързаност и разбирателство,
обич, уважение и доверие, взаимно решаване на семейните проблеми, общи грижи и
усилия за благополучието на семейството, което безспорно в определени ситуации
изисква компромиси и от двете страни.
Съгласно чл. 49 ал. 1 от СК единственото основание за прекратяването на
брака е съществуването на дълбоко и непоправимо разстройство в него. „Дълбоко“
е това разстройство, при което между съпрузите липсва взаимност, уважение и
разбиране и в този случай брачната връзка съществува само формално и в нея няма
такова съдържание, каквото изискват законът и моралът. Дълбокото разстройство
става „непоправимо“, когато се установи, че е невъзможно да се преодолее и да
се възстановят нормалните взаимоотношения между съпрузите. За да се изгради
семейство, за да се поддържа атмосфера на любов и разбирателство, е необходимо
желанието и на двамата съпрузи, като липсата на взаимно желание за съвместен
живот прави невъзможно поддържането на
семеен уют и комфорт.
Безспорно е, че страните са съпрузи,
сключили граждански брак на 13.09.2013., за което е издадено
удостоверение от Община Е., което
обстоятелство не се нуждае от доказване.
В тежест на ищцата по този иск е
да докаже реализирането на факти и обстоятелства, довели до дълбоко и
непоправимо разстройство на брака.
На основание чл. 146 ал. 3 от ГПК
съдът предоставя възможност на страните да изложат становището си във връзка с
дадените указания и проекто-доклада по делото и да предприемат съответните
процесуални действия в едноседмичен срок от получаване на съобщението.
На основание чл. 147 от ГПК съдът
указва на страните че до приключване на съдебното дирене
могат: 1. да твърдят нови обстоятелства и да посочват и представят нови
доказателства само ако не са могли да ги узнаят, посочат и представят
своевременно и 2. да твърдят ново възникнали обстоятелства, които са от
значение за делото, и да посочат и представят доказателства за тях.
Съдът задължава ищцата, чрез адв.С.С. в едноседмичен срок от
съобщението да посочи актуален адрес, във връзка със задължението на съда да
определи местоживеенето на малолетната В. Станиславова.
Ще следва да се уведоми ДСП Троян да изготви актуален
социален доклад по делото.
Предвид изложеното съдът счита, че делото следва да бъде насрочено за
разглеждане в отрито съдебно заседание на 05.11.2020г. от 09.30 часа, за
която дата да се призоват страните, на
които да се връчи препис от настоящето
определение.
Определението не подлежи на обжалване и копие от него да се
изпрати на страните по делото, като на ищеца се приложи и препис от отговора на
исковата молба и доказателства.
Районен съдия :