№ 8570
гр. София, 04.04.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четвърти април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело №
20221110103531 по описа за 2022 година
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Образувано е по постъпила искова молба от „МВ Логистика“ ООД срещу „Диуса
БГ“ ООД след развило се заповедно производство по ч. гр. дело № 54866/2021 г. по
описа на СРС.
В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил отговор на исковата молба, който не
отговаря на изискванията за редовност. Отговорът е депозиран чрез адв. Д.Ц., но към
него не е приложено пълномощно за надлежно учредена представителна власт в полза
на адв. Ц.. На ответника следва да се даде указание на осн. чл. 101 ГПК.
С отговора се прави възражение за неподведомственост на спора поради наличие
на арбитражна клауза между страните по процесния договор. След предоставена
възможност за ангажиране на становище на насрещната страна, от същата е постъпило
възражение с искането за прекратяване на делото поради неподведомственост. Не се
оспорва наличието на арбитражна клауза, а факта, че същата е дерогирана поради
проведено заповедно производство преди настоящото. Съдът намира, че направеното
възражение от „МВ Логистика“ ООД е основателно, а посочената съдебна практика –
относима. Съгласно константната практика на съдилищата, в това число и на ВКС със
задължителен характер /в производство по чл. 274, ал. 3 ГПК/, разпоредбата на
чл.422,ал.1 ГПК е специална процесуална норма относима към заповедното
производство, с която се предоставя правото на кредитора на установителен иск за
съществуване на вземането и дерогира приложението на арбитражната клауза
предвидена в договора между страните. Предявяването на иска по чл.422 ГПК е
процесуално действие, съставляващо неразделна част от така проведеното заповедно
производство и иска по чл.422 ГПК се счита предявен от момента на подаването на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, поради което този иск трябва да
бъде разгледан от компетентния надлежен съд, а не от арбитражен съд, още повече, че
ако бъде постановено арбитражно решение разпоредбата на чл. 416 ГПК,
регламентираща влизане в сила на издадената заповед за изпълнение, става
неприложима. Целта на иска по чл.422 ГПК, е да се провери дали съществува
вземането и да се осигури по-бързо принудително изпълнение на задълженията, като с
решението ще се стабилизира заповедта за изпълнение. В този смисъл е и константна
задължителна практика на ВКС/ определение №585 от 21.07.2011год. по ч.т.д.
№457/2011год.,ТК, І ТО, на ВКС и определение №938 от 25.11.2011год., по ч.т.д.
№874/,ТК, ІІ ТО на ВКС/, както и практиката на СГС /напр. определение №
15141/21.07.2014 г. по ч. гр. дело № 3425/2014 г./. Ето защо, с оглед избрания път за
1
защита /инициирано заповедно производство/, СРС се явява надлежен съд за
разглеждане на предявения установителен иск, като искането за прекратяване на
производството е неоснователно.
Страните са представили писмени доказателства, които са относими, необходими
и приемането им е допустимо, с изключение на представена от ответника фактура от
30.11.2020 г., която е неотносима и не следва да бъде приета.
Следва да бъде уважено искането на ищеца за допускане изготвянето на съдебно-
счетоводна експертиза по поставените в исковата молба въпроси.
Повод за образуване на настоящото производство е издадена заповед за
изпълнение по ч. гр. дело № 54866 от 2021 г. на СРС, като именно за вземането по
същата се търси установяване по настоящото дело, поради което на осн. чл. 86, ал. 1
ПАС ч. гр. дело следва да се приложи към настоящото дело.
Следва да бъде насрочено открито заседание за разглеждане на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представените към исковата молба и отговора на исковата молба
писмени доказателства по опис, обективиран в същите, като ОТХВЪРЛЯ искането на
ответното дружество за приемане на издадена фактура от 30.11.2020 г.
ПРИЛАГА ч.гр.дело № 54866 от 2021 г. по описа на СРС към настоящето дело.
УКАЗВА на осн. чл. 101 ГПК на ответника „Диуса БГ“ ООД, че в едноседмичен
срок от съобщението следва да представи доказателство за надлежно учредена
представителна власт в полза на адв. Д.Ц. за подаването на отговор на исковата молба
в настоящото производство, респективно – да потвърди извършеното от нея действие
по подаване на отговор.
В случай че указанието не бъде изпълнено, съдът ще приеме, че не е налице
подаден отговор в срока за отговор на исковата молба.
ДОПУСКА изготвянето на съдебно-счетоводна експертиза за отговор на
поставените в исковата молба въпроси.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на ССчЕ в размер на 270,00 лв., вносим от
ищеца в едноседмичен срок от получаване на съобщението.
НАЗНАЧАВА за вещо лице по съдебно-счетоводната експертиза Виолета
Димитрова Панчева, тел. 0896/772832, което да се призове след представяне на
доказателство за внесен депозит.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за разглеждане на делото за 19.05.2022 г.
от 09:50 ч., за когато да се призоват страните, като им се изпрати препис от
настоящото определение, като на ответника „Диуса БГ“ ООД се изпрати и препис от
постъпилата от ищеца молба - становище с вх. № 60854/28.03.2022 г.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТОДОКЛАД по делото, както следва:
Предявен е за разглеждане иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 309а,
ал. 1 ТЗ вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът „МВ Логистика“ ООД e подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение срещу „Диуса БГ“ ООД за следните суми: 86,12
BGN /осемдесет и шест лева и 12 стотинки/, представляваща мораторна лихва за забава
за периода от 11.11.2020 г. до 05.07.2021 г. по отношение на погасената след падежа
главница от 2005,44 лева по фактура №**********/31.10.2020 г., държавна такса в
2
размер на 25,00 BGN /двадесет и пет лева/, адвокатско възнаграждение в размер на
360,00 BGN /триста и шестдесет лева/.
След постъпило възражение от длъжника в заповедното производство и след
указание до заявителя, последният е предявил установителен иск за вземането, предмет
на издадената заповед за изпълнение.
Ищецът твърди, че между страните е налице сключен договор за съхранение на
товари от 21.04.2020 г. Във ввръзка с договора ответното дружество получило услуги
/съхранение на товари, логистична дейност и товаро-разтоварителни дейности/, за
което била издадена фактура № ********** от 31.10.2020 г. на обща стайност 2794,80
лева без ДДС и 3353,76 лева с вкл. ДДС.Съгласно дотовора между страните дължимите
суми следвало да бъдат заплатени до 10-то число на месеца след издаване на
фактурата. Процесната фактура била издадена на 31.10.2020 г. и изпратена на
ответника по ел. поща на 04.11.2020 г. Счита, че сумата по фактурата е станала
изискуема, считано от 10.11.2020 г. Част от сумата по фактурата била платена на два
пъти – 1082,16 лева на 08.01.2021 г. и 923,28 лева на 06.07.2021 г., като ответникът
заплатил общо 2005,44 лева. Поради забавеното плащане счита, че ответникът дължи
лихва за забава върху погасената част от вземането в размер на законната лихва, както
следва: за периода от 11.11.2020 г. до 07.01.2021 г. в размер на 32,31 лева и за периода
от 08.01.2021 г. до 05.07.2021 г. в размер на 53,81 лева. Общият размер на дълга се
равнявал на сумата от 86,12 лева, които претендира, ведно с направените разноски.
В срока за отговор на исковата молба е депозиран такъв от ответното дружество
чрез адв. Ц.. Сочи, че е налице спор между страните относно размера на главницата по
процесната фактура. Счита, че дължимата сума по фактурата е в размер на 2005,44
лева с ДДС. Счита, че е налице надплащане над тази сума, с което е погасена и
дължимата лихва, ако се приеме, че такава е дължима. Моли искът да бъде отхвърлен
като неоснователен.
В тежест на ищеца по предявения иск по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 309а, ал. 1 ТЗ
вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД е да докаже възникването на главен дълг и момента, от който той
е станал изискуем. В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга на падежа.
ОТДЕЛЯ на осн. чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК като безспорно и ненуждаещо се от
доказване между страните по делото факта че същите са страни по процесния договор
за съхранение на товари от 21.04.2020 г.; че ищцовото дружество е издало фактура №
********** от 31.10.2020 г. на обща стайност 2794,80 лева без ДДС и 3353,76 лева с
вкл. ДДС, изпратена на ответното дружество по електронна поща на 04.11.2020 г.; че
ответникът е заплатил част от сумата по фактурата на два пъти – 1082,16 лева на
08.01.2021 г. и 923,28 лева на 06.07.2021 г., като ответникът заплатил общо сумата от
2005,44 лева.
ПРИКАНВА страните към доброволно уреждане на спора, с което могат да
спестят време и разходи.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3