№ 9672
гр. София, 29.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 53 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ
при участието на секретаря БИЛЯНА ЕМ. П.А
като разгледа докладваното от КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ Гражданско
дело № 20211110158905 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.124 и сл. ГПК.
Производството е образувано по предявени от ищеца „ББ“ ЕООД с ЕИК: *** със
седалище и адрес на управление: гр.София, р-н „Лозенец“, кв. „Витоша“, бул. „Симеоновско
шосе“ №110, представлявано от управителя Велислав Весков Йонков, срещу ответника
„ЕП“ АД с ЕИК:***, със седалище и адрес на управление: гр.София, р-н „Младост“, бул.
„Цариградско шосе“ №159, бл. „БенчМарк Бизнес Център“, представлявано от КК и ДССв /с
предходна фирма „ЕП АД/, отрицателни установителни искове за признаване на установено
спрямо ответника, че ищецът не му дължи сумата общо от 5389.64лв. /искът е изменен с
протоколно определение в о.с.з. от 15.06.2022г., като е намален спрямо първоначално
предявения иск в размер на 5491.72лв./, представляваща претендирана от него сума за
доставена електрическа енергия.
Ищецът твърди, че между страните е налице валидно облигационно правоотношение
въз основа на сключени между тях договори от 12.08.2021 г. Посочва, че ответното
дружество му представило за плащане следните фактури:
1) Фактура №**********/12.09.2021г. за обект в гр.София, ул. „Твърдишки проход“
№25, бл. „кафе“, за консумирана електрическа енергия за периода от 10.07.2021 г. до
09.08.2021г., на обща стойност от 1099.31лв.;
2) Фактура №**********/12.09.2021г. за обект в гр.София ул. „Нишава“ /Георги
Аврамов/ 167-171, бл.маг.4, ап.маг. 4, за консумирана електрическа енергия за периода от
10.07.2021 г. до 09.08.2021г., на обща стойност от 1882,02лв.;
3) Фактура №**********/12.09.2021г. за обект в гр.София, ул. „Твърдишки проход“
23, ап.маг.5, за консумирана електрическа енергия за периода от 10.07.2021 г. до
09.08.2021г., на обща стойност от 2408.32 лв.;
4) Фактура №**********/12.09.2021г. за обект в гр.София, ж.к. „Градина“, бл.30, ап.3,
за консумирана електрическа енергия за периода от 08.07.2021г. до 06.08.2021г., на обща
стойност от 102.07 лв.
Поддържа, че посочената във фактурите електрическа енергия не е реално потребена,
1
като е посочена консумация в двоен размер спрямо същата в посочените обекти от
предходните пет месеца. Счита, че фактурираните суми са резултат от посочената по-висока
консумация, което не отразява реалното потребление във всеки от отчетените четири обекта.
Оспорва начина и методиката за изчисляване на посочените суми. Счита, че цените, по
които е формирана сумата, са незаконосъобразни. Излага съображения за
незаконосъобразност на цените за услугите „задължения към обществото“, начислен акциз,
стойност на снабдяване, достъп до разпределение, достъп до електропреносната мрежа.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба, като се твърди, че
претенцията е допустима, но неоснователна. Ответникът поддържа, че отразените в
оспорените фактури количества представляват реално доставена електрическа енергия.
Заявява, че за процесните периоди се наблюдава незначителна разлика в количествата
използвана електрическа енергия в сравнение с предходни периоди. Посочва, че за
процесните периоди договорните правоотношения се регулират от Закона за енергетиката,
Правилата за търговия с електрическа енергия и Методиката за определяне на цените на
електрическа енергия на доставчик от последна инстанция, като представените договори не
са приложими в процесния период. Твърди се, че осчетоводяването на процесните фактури
от ответното дружество и ползването на данъчен кредит отразяват приемането на
доставените услуги без възражения и представлява признание от страна на ищеца за
извършената покупка на електрическа енергия. Заявява, че фактура №**********/12.09.2021
г. е заплатена от ищцовото дружество. Моли за отхвърляне на предявените искове и
претендира направените по делото разноски.
Софийският районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на
страните съгласно чл.12 и чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Съдът е сезиран с обективно кумулативно съединени отрицателни установителни
искове с правно основание чл.124, ал.1 ГПК за признаване на установено спрямо ответника,
че ищецът не му дължи сумата общо от 5389.64лв., представляваща претендирана от него
сума за доставена електрическа енергия.
Между страните не се спори, че се намират във валидни договорни отношения по
сключени между тях договори за покупко-продажба на електрическа енергия за посочените
в исковата молба обекти.
В тежест на ищеца е да докаже, че ответникът претендира от него процесните суми по
процесните фактури: №**********/12.09.2021г., №**********/12.09.2021г.,
№**********/12.09.2021 г. и №**********/12.09.2021г.
В тежест на ответника по предявения отрицателен установителен иск е да докаже, че
през процесния период между страните е съществувало валидно облигационно отношение
по договор за продажба на електрическа енергия, както и че реално е доставил електрическа
енергия на посочената в процесните фактури стойност, включително че средството за
търговско измерване, монтирано в процесния имот, е било изправно и е отговаряло на
нормативните изисквания за метрологична годност.
Страните не спорят, че между тях има валидно договорно правоотношение за покупко-
продажба на електроенергия. Ищецът с исковата молба представя Договор за снабдяване с
електрическа енергия от доставчик от последна инстанция №12167424-0002/12.08.2021г. и
споразумение към него /списък с обекти/, Комбиниран договор за покупко-продажба на
електрическа енергия №12167424-0003/12.08.2021г. и споразумение към него /списък с
обекти/, сключени между ищцовото и ответното дружество. Представените от ищеца
договори не се отнасят за процесния период на фактуриране: 10.07.-09.08.2021г., съответно
не са приложими към спора. Приложими за процесния период на фактуриране са
договорите, представени от ответника с отговора на исковата молба: Договор за продажба
2
на електрическа енергия за стопанска и обществена дейност №21003276467/31.10.2014г. и
споразумение към него №**********/03.11.2014г., както и Договор за продажба на
електрическа енергия за стопанска и обществена дейност №210041779629/05.12.2019г. и
споразумение към него №**********/10.03.2020г.
Ответното дружество за процесния период е доставяло електрическа енергия на ищеца
като доставчик от последна инстанция /ДПИ/, за което дружеството е надлежно лицензирано
от енергийния регулаторен орган /КЕВР/ съгласно представените по делото лицензии, които
представляват индивидуални административни актове. Видно от действащите към
процесния период договори, ищецът е небитов клиент и цените на електроенергията се
определят от Закона за енергетиката /ЗЕ/, Правилата за търговия с електрическа енергия
/ПТЕЕ/ и Методиката за определяне на цените на електрическата енергия на доставчик от
последна инстанция, като последните два източника представляват нормативни
административни актове по смисъла на чл.75, ал.1 АПК и са издадени от КЕВР /В този
смисъл са: Определение № 2425 от 14.02.2020 г. по адм. д. № 14349/2019 на Върховния
административен съд и Определение № 9142 от 08.07.2020 г. по адм. д. № 14349/2019 на
Върховния административен съд/. Съгласно чл.95а от Закона за енергетиката /Доп.-
ДВ,бр.21/2021г. от 12.03.2021г./, считано от влизането в сила на допълнението на ЗЕ,
ищцовото дружество е било снабдявано от ответника като доставчик от последна инстанция
поради това, че ищецът е небитов клиент, а до изменението ищцовото дружество е било
снабдявано с електроенергия от ответника като краен снабдител. Поради липса на направен
избор от ищеца за периода от 12.03.2021г. до 12.08.2021г. /сключването на нов договор от
ищеца/ електроенергията е била служебно /чл.104а ЗЕ/ доставяна от ответника като ДПИ на
цени, определени чрез Методика за определяне на цените на електрическата енергия на
доставчик от последна инстанция, одобрена от КЕВР, съгласно изискванията на чл.104, ал.4
от Правилата за търговия с електрическа енергия /ПТЕЕ/. Ищецът оспорва представената по
делото Методика, но не релевира никакви конкретни възражения в тази насока. Следва да се
отбележи и, че ищецът не прави искане за упражняване на инцидентен съдебен надзор върху
Методиката като нормативен административен акт. С оглед изложеното се установява по
делото на какво основание ответникът е снабдявал ищеца с електроенергия през процесния
период като ДПИ.
От приетата по делото Съдебно-техническа експертиза /СТЕ/ и допълнението към нея
и след направен оглед от вещото лице се установява по категоричен начин, че всички
електромери и други средства за измерване, поставени и на четирите гореописани обекта на
ищцовото дружество, са изправни, технически годни, отговарят на всички действащи
нормативни изисквания и са преминали успешно проверка за метрологичен контрол в
нормативноустановените срокове. Не се установява намеса в тарифната схема на
електромерите. Вещото лице дава заключение, че отчетените от устройствата количества
електроенергия са реално доставени и съответстват на отразените стойности в процесните
фактури, отразяват точно отчетените от средствата за търговско измерване /СТИ/ стойности.
Отбелязва се, че отчетените от СТИ количества електроенергия могат да бъдат доставени за
периода от един месец до потребителя /ищец/ съобразно мощността на съответните обекти.
Съдът кредитира в цялост заключението по СТЕ като компетентно изготвено, обективно и
съответстващо на останалите доказателства по делото.
От приетата и неоспорена по делото Съдебно-счетоводна експертиза /ССчЕ/ и след
запознаване от страна на вещото лице със счетоводството на двете страни по делото, което е
редовно водено, се установява, че фактури: №**********/12.09.2021г.,
№**********/12.09.2021г., №**********/12.09.2021г. са осчетоводени от ответника като
непогасени задължения за плащане от ищеца. Експертизата установява, че задължението по
фактура №**********/12.09.2021г., на стойност от 102.07лв., е платено от ищеца, същото се
установява и от представеното от ответника извлечение от клиентска информационна
система. Вещото лице констатира, че процесните фактури са осчетоводени от ищцовото
3
дружество в деня на издаването им в съответните счетоводни регистри, включително са
вписани в дневниците за продажби и за тях е ползван данъчен кредит. Съдът кредитира в
цялост заключението по ССчЕ като компетентно изготвено, обективно и съответстващо на
останалите доказателства по делото.
По делото са събрани и гласни доказателства. Свидетелските показания на св. Анжела
Захариева са снети в о.с.з от 16.03.2022г. Свидетелят твърди, че е служител в ищцовото
дружество, работи в обекта на ул. „Твърдишки проход“ №23 /пекарна/, но са и известни и
̀
другите обекти на работодателя и /ищеца/, доколкото работи и в тях. Дава сведения какви
̀
електроуреди са се ползвали в обекта „пекарна“, твърди, че част от тях са премахнати през
м.май. 2021г. Ищцовото дружество било плащало ок. 800-900лв. за електроенергия на месец,
като на свидетеля не е известно сметките за ток да са били с намалена стойност след
премахването на определен брой електроуреди през май.2021г. Премахнатите електроуреди
не били заменени с други. С оглед приетите по делото писмени доказателства и
заключението на СТЕ и ССчЕ Съдът не кредитира свидетелските показания на св.
Захариева, доколкото същите са в противоречие с останалия доказателствен материал по
делото, а и доколкото заключенията на вещо лице електроинженер и на вещо лице
счетоводител следва да се ценят повече от свидетелски показания, що се отнася до размер на
парични задължения и технически показатели като доставка и потребление на
електроенергия.
По същество исковете следва да бъдат отхвърлени като неоснователни. Ответникът
успя да докаже, че между страните е съществувало валидно договорно правоотношение за
покупко-продажба на електроенергия, обективирано в Договор за продажба на електрическа
енергия за стопанска и обществена дейност №21003276467/31.10.2014г. и споразумение към
него №**********/03.11.2014г., както и в Договор за продажба на електрическа енергия за
стопанска и обществена дейност №210041779629/05.12.2019г. и споразумение към него
№**********/10.03.2020г. Съгласно заключението на СТЕ се доказа, че ответникът реално е
доставил отчетеното количество електроенергия на ищеца, както и че техническите
устройства /електромери/ на всички процесни обекти са годни и отговарящи на всички
нормативни изисквания, включително са преминали успешно задължителната проверка в
нормативноустановените срокове, изискуема от специалното законодателство. С оглед
осчетоводяването на задълженията от страна на ищцовото дружество и ползването на
данъчен кредит по процесните фактури при редовно водено счетоводство, установено от
ССчЕ, ищецът практически прави признание на дълг към ответника. В тази насока е и
практиката на ВКС при ползване на данъчен кредит, обективирана в Решение № 98 от
26.07.2013 г. по търг. д. № 851/2012 г. на Върховен касационен съд. За пълнота следва да се
отбележи, че едно от задълженията на ищеца, това по фактура №**********/12.09.2021г. на
стойност от 102.07лв., е платено от него на 06.10.2021г.- преди завеждане на делото.
С оглед изложеното предявените отрицателни установителни искове следва да бъдат
отхвърлени като неоснователни.
По отношение на отговорността на страните за разноски:
На основание чл.78, ал.3, във вр. ал.8 ГПК на ответника се полагат разноски в пълен
размер. Ответникът своевременно е поискал присъждане на разноски с отговора на исковата
молба. Ответникът е сторил разноски само за юрисконсултско възнаграждение. На
основание чл.37 от Закона за правната помощ, във вр. чл.25, ал.1 от Наредба за заплащането
на правната помощ, съобразявайки фактическата и правна сложност на делото, Съдът
определя юрисконсултско възнаграждение в размер от 100 лв.
С оглед изложените мотиви Софийски районен съд
4
РЕШИ:
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от ищеца „ББ“ ЕООД с ЕИК: *** със седалище и адрес на
управление: гр.София, р-н „Лозенец“, кв. „Витоша“, бул. „Симеоновско шосе“ №110, срещу
ответника „ЕП“ АД с ЕИК:***, със седалище и адрес на управление: гр.София, р-н
„Младост“, бул. „Цариградско шосе“ №159, бл. „БенчМарк Бизнес Център“, /с предходна
фирма „ЕП АД/, на основание чл.124, ал.1 ГПК отрицателни установителни искове за
признаване на установено спрямо ответника, че ищецът не му дължи сумата общо от
5389.64лв., представляваща претендирана от него сума за доставена електрическа енергия,
както следва:
1) Фактура №**********/12.09.2021г. за обект в гр.София, ул. „Твърдишки проход“
№25, бл. „кафе“, за консумирана електрическа енергия за периода от 10.07.2021 г. до
09.08.2021г., на обща стойност от 1099.31лв.;
2) Фактура №**********/12.09.2021г. за обект в гр.София ул. „Нишава“ /Георги
Аврамов/ 167-171, бл.маг.4, ап.маг. 4, за консумирана електрическа енергия за периода от
10.07.2021 г. до 09.08.2021г., на обща стойност от 1882,02лв.;
3) Фактура №**********/12.09.2021г. за обект в гр.София, ул. „Твърдишки проход“
23, ап.маг.5, за консумирана електрическа енергия за периода от 10.07.2021 г. до
09.08.2021г., на обща стойност от 2408.32 лв.
ОСЪЖДА „ББ“ ЕООД с ЕИК: *** със седалище и адрес на управление: гр.София, р-н
„Лозенец“, кв. „Витоша“, бул. „Симеоновско шосе“ №110, на основание чл.78, ал.3, във вр.
ал.8 ГПК да заплати на „ЕП“ АД с ЕИК:***, със седалище и адрес на управление: гр.София,
р-н „Младост“, бул. „Цариградско шосе“ №159, бл. „БенчМарк Бизнес Център“, /с
предходна фирма „ЕП АД/, сумата от 100 лв., представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в 14-дневен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5