№ 546
гр. Пловдив, 09.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Георги В. Чамбов
Членове:Емил Люб. Митев
Антония К. Роглева
при участието на секретаря Нели Б. Богданова
като разгледа докладваното от Антония К. Роглева Въззивно търговско дело
№ 20225001000606 по описа за 2022 година
С решение № 107 от 10.05.2022 г., постановено по т.д. № 1131/21
г. по описа на Окръжен съд Стара Загора, ЗД „Б. И.“ АД ЕИК ********* е
осъдено да заплати на Д. Н. К. ЕГН ********** сумите:
16 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
преживени болки и страдания, в резултат на претърпяното от ищеца ПТП на
14.09.2020 г., ведно със законната лихва върху обезщетението, считано от
30.09.2020 г., до окончателното изплащане на сумата, като е ОТХВЪРЛЕН
КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН искът в останалия претендиран размер до 60 000
лв., както и за законна лихва за периода от 21.09.2020 г. до 29.09.2020 г..
124,77 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди,
заплатени разходи за прегледи и лечение в резултат на претърпяното от
ищеца ПТП на 14.09.2020 г., ведно със законната лихва върху обезщетението,
считано от 30.09.2020 г., до окончателното изплащане на сумата, като е
ОТХВЪРЛЕН КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН искът в в останалия претендиран
размер до 311,93 лв., и за законна лихва върху за периода от 21.09.2020 г. до
29.09.2020 г.
1
ЗД „Б. И.“ АД е осъдено да заплати на адвокат П. К. - *АК сумата
1123 лв. възнаграждение по чл. 38 от ЗА, а по сметка на ОС Стара Загора -
сумата 1713 лв., разноски по делото.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на
страната на ответника Д. В. В. ЕГН **********.
Въззивна жалба против горното решение в частта, с която са
отхвърлени исковете за неимуществени и имуществени вреди до пълните
им предявени размери, е подадена от Д. Н. К. чрез пълномощника му адв. П.
К.. В жалбата се излагат оплаквания за допуснати съществени процесуални
нарушения, незаконосъобразност и необоснованост на съдебния акт и се иска
в обжалваната част решението да бъде отменено и вместо него се постанови
друго, с което предявените искове за неимуществени и имуществени вреди
бъдат уважени в пълните им предявени размери, като се присъдят
допълнително 44 000 лв. - за неимуществените вреди и 187.16 лв. - за
имуществените вреди, ведно със законната лихва върху сумите, считано от
30.09.20 г. до окончателното им изплащане. Претендира се присъждане на
адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал.1,т.2 от ЗА в полза на адв.
К..
Въззиваемата страна ЗД „Б. И.“ АД моли първоинстанционното
решение да бъде оставено в сила в обжалваната му част като правилно и
законосъобразно. Претендира разноски.
Третото лице - помагач Д. В. В. не е изразил становище по
жалбата.
Пловдивски апелативен съд, след преценка на събраните
доказателства по делото, във връзка с изложените оплаквания и възражения
на страните, приема за установено следното:
2
Съдът е бил сезиран с обективно кумулативно съединени искове
по чл. 432, ал.1 от КЗ, предявени от Д. Н. К. против ЗД „Б. И.“ АД за
присъждане на обезщетения за претърпени неимуществени и имуществени
вреди вледствие на ПТП, настъпило на 14.09.2020 г., около 18.05 часа, по път
Ш-****, на 500 м. след с. Т., в посока към с. Ю., община М., виновно
причинено от Д. В. В. като водач на л.а. „О. А.“ с рег. № ********, за който
автомобил е била налице валидна към момента на ПТП застраховка
"ГРАЖДАНСКА ОТГОВОРНОСТ НА АВТОМОБИЛИСТИТЕ", сключена с
ответното застрахователно дружество.
По отношение на въпросите за извършване на деянието,
неговата противоправност и виновността на дееца е зачетена задължителната
сила на одобреното споразумение по НОХД № 615/2021 г. на РС Казанлък, с
което Д. В. В. е признат за виновен в това, че на 14.09.2020 г. около 18,00
часа, на път ** на третокласен път ****, общ.М., в посока от с.Т., общ.М. към
с.Ю., общ. М., при управление на моторно превозно средство - лек автомобил
марка „О. А.“ с рег.№ ******** е нарушил правилата за движение по Закона
за движение по пътищата - чл. 5, ал.1, т.1 и чл. 20, ал.1 и 2 от ЗДвП, като с
деянието си по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на лицето
Д. Н. К., изразяваща се в счупване на гаванковидната ямка на лявата
тазобедрена става, което е причинило трайно затруднение на движението на
долния ляв крайник, като макар и непълнолетен е могъл да разбира
свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките си, без да има
необходимата правоспособност.
Безспорно по делото е установено и обстоятелството, че за
увреждащия л.а „О. А.“ с рег. № ********, е била налице сключена с
ответника застраховка “Гражданска отговорност на автомобилистите”,
обективирана в полица № **/**/************, със срок на валидност от
22.07.2020 г. до 21.07.2021 г.
Безспорно е установено и че са налице предпоставките за
предявяване на претенциите пред съд, тъй като е била предявена претенция
пред застрахователя, но същата е останала неудовлетворена в
законоустановения срок.
3
По делото е прието първоначално и допълнително заключение
на комплексна съдебно медицинска - автотехническа експертиза, според
които: Според данните от Протокола за оглед на местопроизшествие и
Констативния протокол за ПТП с пострадали лица, водачът на увреждащия
автомобил е загубил контрол върху управлението, поради което автомобилът
е започнал да навлиза след кратко криволичене по пътното платно в
обособения северен банкет. Изминал е определено разстояние и се е блъснал
в крайпътно дърво, стоящо северно от шосето. Първоначалният контакт е
реализиран с предната дясна централна част на автомобила в ствола на
крайпътното дърво. Поради този преден - ексцентричен /леко десен/ удар
между автомобила и крайпътното дърво, под действието на инерционните
сили задната част на автомобила се завърта по посока на часовниковата
стрелка на около 90 гр. и застава с предната част насочена на юг. При така
описания удар между контактните повърхности на дървото и автомобила е
мотивирано заключение, че ударното ускорение е било със сравнително
висока стойност, съответно тези стойности на ускорението са се предали и на
телата в купето.
По време на пътуването, пострадалият Д. К. е седял на предна
дясна седалка на л.а. О. А., като в материалите по делотно няма данни той да е
бил с поставен обезопасителен колан и липсват обективни данни,
специфични следи по тялото от използване на колан в момента на удара. В
резултат на удара на автомобила в дървото, тялото на пострадалия се е
плъзнало напред по седалката. Краката са достигнали и са се ударили в
долната част на арматурното табло. Счупването е настъпило в следствие на
удар на левия долен крайник в арматурното табло пред него. В момента на
удара крайникът е бил в свито положение в коляното. Ударният импулс се е
предал надлъжно по бедрената кост от коляното към таза и се е пренесъл към
тазобедрената става. При така описания удар на бедрената глава в дъното на
гаванковидната ямка /ацетабулум/, същото не издържа на натиска, счупва се и
бедрената глава хлътва във вътрешността на тазовата област. При използване
на обезопасителен колан към момента на удара, описаният механизъм на
движение на тялото е невъзможен. Обезопасителния колан е триточков, и при
дясно стоящия пасажер-ищеца, коланът преминава от дясното рамо надолу
диагонално към левия ханш. Хоризонталната част на триточковия колан
прихваща таза и долната част на корема към облегалката. В този смисъл
4
долната част на колана възпрепятства плъзгането на тяло напред по седалката,
при челен удар. Ефектът от процесното ПТП - получената травма от ищеца Д.
К. също е доказателство, че той е стоял на предната дясна седалка без
поставен предпазен триточков колан. Според свидетелските показания, пътят
е бил с дупки и неравности. Изчислената скорост не е единствената причина
за настъпване на ПТП. Тя е несъобразена с пътните условия. Маневрите от
страна на водача за избягване на дупките са били неправилни. Ъгълът на
коригиране на траекторията е несъобразен със скоростта на движение.
Скоростта на л.а.О. към момента в който водачът е загубил контрол над
управлението е била - 69,5 км/ч.. Процесният л.а.О. е оборудван с триточкови,
раменнобедрени, инерционни обезопасителни колани за пътниците и водача.
Тялото на пострадалия в момента на удара се е отделило от
облегалката,поради внезапния стоп на МПС-то, тазът се е плъзнал по
седалката напред и свитото коляно се е ударило в арматурното табло. В
резултат на инерционната сила, тялото е полетяло напред и в ляво. В резултат
на така описаното ПТП возещия се на предната дясна седалка ищец- Д. Н. К. е
получил много силна болка в лявата тазова половина. След инцидента е
откаран в ЦСМП към УМБАЛ- С. З..След осъществяване на преглед,
рентгенографии е установена диагнозата: - фрактура ацетабуле синистре.
От същото заключение се установява, че в резултат на травмата
ищецът е изпитал силна болка в лявата тазова половина и в лявото бедро,
като обективното му състояние се е характерезирало с болезненост при опити
за движение в ЛТБС и невъзможна походка, при което му е включена
терапевтична схема с обезболяващи лекарства. На 16.09.2020 г под локална
анестезия е направено закрито наместване на дислокацията на тазобедрената
става, след което е поставен на директна екстензия през тибиалната кост, на
която е престоял 14 дни. На 29.09.20 г. е дехоспитализиран с препоръки за
активна и пасивна рехабилитация на движенията в ЛТБС; вертикализиране и
прохождане с две помощни средства без да натоварва левия долен крайник за
срок от 2 месеца с последваща рентгенография на таз и предписана терапия
за дома. Още същия ден 29.09.20 г. е хоспитализиран в ОФРМ при УМБАЛ-
С. З. за провеждане на рехабилитационни меропиятия, раздвижване,
приучване за ходене с 2 патерици, за борба срещу мускулната хипотрофия.
Изписан е от болницата на 9.10.20 г. с подобрение. Следващият период е
протекъл в домашни условия при режим на легло, с обслужване в леглото.
5
След около 2 месеца е започнал внимателно изправяне и опит за прохождане
с 2 помощни средства, без да натоварва левият долен крайник. На 17.03.21 г. е
проведен преглед при кинезитерапевт е оценено обективното състояние,
измерени са двигателните амплитуди в сагитална и фронтална равнина,
извършена е функционална оценка. Препоръчана е терапия с нискочестотно
магнитно поле, силно честотен ток и ултразвук. Предвид възрастта на ищеца
към момента на процесното ПТП - 19 години и сериозността на
травматичното увреждане -нарушаване целостта на лявата ацетабуларна ямка,
вещите лица са дали заключение, че средно статистическият период за
възстановяване е около 12 месеца - костно срастване за около 4-6 месеца,
възстановяването на амплитудата на движенията в същата става - след още 3-
4 месеца, изглаждане на походката - след около 6 месеца.
При първите 2 хоспитализации - в КОТ и в ОФРМ ищецът е бил
на строг леглови режим с включена директна скелетна екстензия. През
първия месец от домашното лечение също е бил на леглови режим. През тези
периоди той е бил изцяло обслужван от чужда помощ в леглото. След това е
започнал внимателно изправяне с чужда помощ, започнал е опити с две
помощни средства да прохожда, стъпвайки само на здравия крак. При преглед
при кинезитерапевт - точно 6 месеца след травматичния момент е
констатирано, че походката му е самостоятелна и без помощно средство.
Дори и тогава се е оплаквал от болки в ЛТБС при застояване, при палпация.
Движенията му в ставата са били ограничени.
При осъществен клиничен преглед на 27.12.21 г. на Д. Н. К. е
установено, че същият е възстановен от преживяната травма, като в ЛТБС се
появявала болка при студено и влажно време; при продължителни физически
натоварвания особено ако са свързани с вдигане на тежест, а също така и при
продължително стоене в право положение. Предположимо е, че тази травма
ще даде отражение за живота на пострадалия в бъдеще, като
средностатистически се очаква болка при физическо натоварване и промяна
на климата.
Във връзка с приемането на горните заключения във въззивната
жалба се поддържат оплаквания за допуснати съществени процесуални
нарушения, тъй като не е допусната поисканата повторна експертиза в
6
автотехническата част при направено оспорване като некомпетентно и
необосновано. Настоящият въззивен състав намира тези оплаквания за
неоснователни. Действително, след изслушване на основното и допълнително
заключение експертизата е била оспорена от процесуалните представители на
ищеца и е поискана повторна експертиза, като първоинстанционният съд е
оставил това искане без уважение, като е изложил мотиви, че експертизата е
добросъвестна, компетентно изготвена, отговаря на поставените въпроси,
като няма противоречия в изводите на експертите.
Съгласно чл. 201 от ГПК повторна експертиза се назначава,
когато заключението е необосновано и възниква съмнение в неговата
правилност. В случая тази хипотеза не е налице, поради което съдът приема,
че не са допуснати съществени процесуални нарушения в насоката, твърдяна
във въззивната жалба. Няма основание да бъдат споделени доводите, че
направените изчисления са абсолютно произволни и не е ясно на какво
стъпват. В заключението са направени изчисления във връзка с определяне
скоростта на автомобила, за което е посочено, че е подходящ енергийният
метод, основаващ се на закона за запазване на пълната механична енергия,
като са описани подробно етапите, през които минава този анализ с посочване
на деформации в шест точки. В дадените устни обяснения в открито съдебно
заседание вещото лице Н. подробно е обяснило откъде са взети данните за
посочените точки на деформация, а именно от протокола за оглед на
местопроизшествието, наличен в кориците на приложеното наказателно дело
/л.18-20/ Обясненията на в.л. изцяло кореспондират с данните от този
протокол, в който се чете: " деформирана предна част започваща от 0.4 м
вляво от преден десен калник с дълбочина 0.2м, като същата е с дължина
около 0.6 м .....". Вещото лице е обяснило подробно, че в случая е налице 0.6
м фронт на деформация; на 60 см от ширината на предна челна част има
деформация, като в средните точки са с 20 см дълбочина, а в краищата - нула.
Т.е. описаните шест точки на деформация са такива по установения с
протокола за оглед фронт на деформация, като не са налице някакви
противоречия с данните от протокола за оглед. Обстоятелството, че
протоколът е четен с лупа, по никакъв начин не може да компрометира
изводите на експертизата. Същото се отнася и до обстоятелството, че данните
от протокола за оглед не са описани и възпроизведени в заключението.
Същественото е, че този протокол е взет предвид при изготвяне на
7
заключението, именно оттам са почерпени изходните данни за направените
изчисления по отношение на загубата на енергия и скоростта в момента на
удара и преди ПТП, не са налице противоречия между заключението и
данните в протокола, като дадените устни обяснения на вещото лице в тази
насока са подробни и убедителни. Твърдението във въззивната жалба, че
т.нар. метод "Д. *" за пълно запазване на механичната енергия в случая е
неприложим, е напълно голословно, поради което не може да бъде възприето
като основателно, съответно неоснователни са и доводите, че всички изводи,
направени въз основа използването на този метод са неверни. Голословни са
и доводите, че свободното движение на тялото, при липса на поставен
обезопасителен колан, не тръгва от таза, а от горните части на тялото, защото
то било най-подвижно, както и тези, че при твърдяния от в.л. механизъм е
невъзможно пострадалият да няма други увреждания. По отношение
завъртането на автомобила ясно е посочено в заключението, че
първоначалният удар е преден-ексцентричен /леко десен/, настъпил между
автомобила и крайпътното дърво и поради този удар под въздействието на
инерционните сили задната част на автомобила се завърта по посока на
часовниковата стрелка на около 90 градуса и застава с предната част,
насочена на юг. Неколкократно е посочено, че завъртането е по посока на
часовниковата стрелка. Това завъртане по отношение предната част на
автомобила е надясно, но по отношение на задната част се явява наляво.
Неколкократно са дадени и обяснения, че ударът е предимно челен, като
компонентата наляво е незначителен спрямо компонентата направо, при
което тялото на пострадалия ще се задейства под действие на инерционните
сили напред, ще полети преимуществено напред. Освен това е обяснено, че
при търсене на детайли, много важна е конкретната поза, заемана от
пострадалия /напр. облегнат с десен лакът на стъклото, обърната глава, друга
позиция../, за каквото конкретика по делото липсват доказателства. Обяснено
е, че в първия момент на тялото действа инерционна сила, след настъпване на
удара поради реакция на опората се връща назад, след това се удря в
облегалката на седалката и започват да действат инерционни центробежни
сили, като всичко това се случва за около 0.15 - 0.20 стотни от секундата.
Неоснователни са доводите в жалбата, че представлява
общоизвестно обстоятелство, че обезопасителният колан предпазва до 40
км/ч, а тъй като самите колани можели да предизвикат летален изход,
8
посоченият от в.л. механизъм бил абсолютно неправилен. Твърдението, че
коланът е ефективен единствено до посочената скорост е голословно и не
кореспондира с известната на съда практика в тази насока. Обстоятелството,
че при определени хипотези самият колан може да допринесе или предизвика
смъртен изход, в случая е изцяло ирелевантно, тъй като по делото не са
налице каквито и да било данни или индиции да е налице подобна хипотеза
по настоящия спор. Произволно е и твърдението, че при удар с над 40 км/ ч в
неподвижно препятствие няма как да се получи единствено едно счупване, и
то вътре в тазовата ямка, като същото не е подкрепено с никакви конкретни
съображения.
Неоснователни са и оплакванията за допуснати съществени
процесуални нарушения, свързани с ограничаване на ищцовата страна да
зададе въпроси към експертизата, както и с отказа на съдията да се отведе от
разглеждане на делото. Видно от протокола на съдебното заседание, в което
са приети основното и допълнително заключение, вещите лица са дали
подробни обяснения именно въз основа на въпроси, зададени от
процесуалните представители на ищеца, като последните неколкократно са
били предупреждавани да не репликират вещите лица и да задават конкретни
и ясни въпроси. Във въззивната жалба няма посочени конкретни въпроси,
които да не са могли да бъдат зададени към експертизата в хода на
заседанието. Правото на страната, респ. на нейните процесуални
представители да задават въпроси към вещите лица следва да кореспондира и
със задължението да се спазва реда в съдебната зала, да се формулират
конкретни въпроси във връзка с изясняване на констатациите и изводите на
вещите лица. В случая не може да се приеме, че правата на ищцовата страна
в тази насока са били ограничени незаконосъобразно от съда. Не
представлява процесуално нарушение и отказа на съдията да се отведе от
разглеждане на делото, тъй като в случая не се установяват обстоятелства,
които да представляват основания за отвод по смисъла на чл. 22, ал.1 от ГПК.
Такива не са били посочени в хода на откритото съдебно заседание, нито се
сочат във въззивната жалба. Произнасянето по доказателствените искания на
страните, в частност отказът те да бъдат уважени, както и упражняването на
правомощието да се следи за реда в съдебната зала и законосъобразното
упражняване на правата на страните, не представляват основание за отвод. В
случая не са налице данни за каквато и да било предубеденост или
9
заинтересованост от страна на съда, като за подобни обстоятелства не може
да се съди и от постановеното решение, от което жалбоподателят е останал
недоволен.
Що се отнася до оплакването по т.І.3 от въззивната жалба, че е
налице игнориране на доказателства и използване на доказателства, които не
притежават доказателствена стойност, същото е изцяло бланкетно. Не става
ясно кои доказателства се визират от жалбоподателя, като липсват каквато и
да било конкретика в подкрепа на това оплакване.
По отношение наличието на съпричиняване:
В обжалваното решение е прието за основателно заявеното от
ответника възражение за съпричиняване в две насока: първо, поради
непоставен предпазен колан от ищеца, второ, поради обстоятелството, че
същия се е качил в автомобил, управляван от неправоспособен водач.
Съдът се е позовал на заключението на вещите лица по
назначената експертиза: По време на пътуването преди ПТП, пострадалият Д.
К. е седял на предна дясна седалка, като няма данни той да е бил с поставен
обезопасителен колан, включително обективни данни, специфични следи по
тялото от използване на колан в момента на удара. В резултат на удара на
автомобила в дървото, тялото на пострадалия се е плъзнало напред по
седалката. Краката са достигнали и са се ударили в долната част на
арматурното табло. Счупването е настъпило в следствие на удар на левия
долен крайник в арматурното табло пред него. При използване на
обезопасителен колан към момента на удара, описаният механизъм на
движение на тялото е невъзможен. С оглед на така установеното е прието, че
поради непоставяне на обезопасителен колан е налице съпричиняване на
вредоносния резултат, определено на 50%.
Счетено е, че е налице съпричиняване в размер на 10 %
предвид качването на ищеца в автомобил, управляван от неправоспособен
водач. В тази връзка са изложени мотиви, че фактът, че деликвентът не е
притежавал СУМПС е въздигнат от наказателния съд като квалифициращ
признак, а същевременно ищецът и деликвентът са близки приятели, както те
самите сочат изрично по ДП, което означава, че ищеца е бил напълно наясно,
10
че се е качил в автомобил, управляван от неправоспособен водач. Прието е,
че е налице знание на увредения, че водачът на МПС е неправоспособен и
съзнателно съгласие да бъде превозен от него.
Предвид посоченото е прието, че определеният като
справедлив размер на обезщетението и доказаният размер на имуществените
вреди следва да бъдат намалени общо с приетите 60 % съпричиняване.
Горните изводи се оспорват във въззивната жалба изцяло.
Жалбоподателят счита, че не е налице негов принос за настъпване на
вредоноснония резултат, евентуално, че определеният процент
съпричиняване е прекомерно завишен. Счита, че няма условия по никакъв
начин приносът на пострадалия да се квалифира като по-голям от този на
водача, който е допуснал множество и груби нарушения на ЗДвП, довели до
тежкия инцидент.
Излагат се доводи, че механизмът на настъпване на ПТП бил
установен с окончателния съдебен акт по наказателното дело, като
одобреното от съда споразумение има силата на влязла в сила присъда, респ.
има последиците по чл. 300 от ГПК. Безспорно, одобреното споразумение е
задължително за гражднаския съд, разглеждащ гражданскоправните
последици от деянието, по отношение извършване на деянието, вината на
дееца и неговата противоправност съгласно цитирания текст от ГПК. Това
обаче не означава, че във връзка с възражението за съпричиняване
гражданският съд не може да изследва механизма на настъпване на ПТП.
Напротив, това е задължително, тъй като съпричиняването не е елемент, по
който е налице произнасяне на наказателния съд в одобреното споразумение,
т.е. в тази насока това споразумение няма действие съгласно чл. 300 от ГПК.
А и в случая приетият от гражданския съд механизъм на настъпване на ПТП
изцяло кореспондира с механизма на ПТП, установен и в досъдебното
производство, като не са налице каквито и да било противоречия в тази
насока
Въззивният състав също намира за доказано възражението за
съпричиняване поради неизползване от страна на пострадалия на
обезопасителен колан. Доказателствата по делото са категорични в тази
насока. Липсват каквито и да било обективни данни, вкл. специфични следи
11
по тялото за използването на колан. Доводите, че е възможно по време на
приемането и извършените прегледи лекарите да са се насочили единствено
към по-тежките травми на ищеца и да не са забелязали следи от колан, или да
не са счели за необходимо да ги отразят в медицинската документация, са
изцяло хипотетични. Няма основание да се игнорират изводите на вещите
лица по подробно изложените по-горе съображения. Не става въпрос за
предположение на вещите лица, че ищецът е бил без обезопасителен колан,
както неправилно се твърди във въззивната жалба. Напротив, всички данни
по делото, включително и по приложеното досъдебно производство, са
именно в тази насока, а освен това е категоричен изводът, че при използване
на колан и при описания механизъм на ПТП настъпването на получената
травма би било невъзможно. Т.е. изводът, че ищецът не е ползвал
обезопасителен колан, както и че това е допринесло за настъпване на
вредоносния резултат, е обоснован и изцяло кореспондира със събраните по
делото доказателства, като същевременно няма никакви доказателства за
противното.
По отношение на знанието за неправоспособността на водача и
съгласието на ищеца да се вози в автомобил, управляван от такъв водач,
въззивният съд намира оплакванията във въззивната жалба за основателни.
Действително, обстоятелството, че прекият причинител е управлявал
увреждащото МПС като непълнолетен и без да притежава свидетелство за
правоуправление е елемент от фактическия състав на престъплението, за
което същият е признат за виновен с одобреното от наказателния съд
споразумение. Но от субективна страна, за да е налице съпричиняване в тази
насока от страна на ищеца, е необходимо да бъде осъществено пълно
доказване на твърдението, че ищецът е знаел за наличието на това
обстоятелство, респ. съзнателно се е качил в управлявания от
неправоспособния водач автомобил. Доказателства в тази насока по
първоинстанционното дело не са събрани. Разпитаният свидетел К., баща на
ищеца, е заявил, че самият той е научил за това обстоятелство от органите на
реда, като в показанията му липсват каквито и да било данни за отношенията
между сина му и прекия причинител. В обжалваното решение
първоинстанционният съд се е позовал на досъдебното производство, без
конкретика за това кои точно от приложените материали се използват в тази
насока. При това положение този извод се явява необоснован. Нито
12
свидетелските показания, нито обясненията на страните в досъдебното
производство могат да бъдат ползвани като годни доказателствени средства в
гражданския процес. В първоинстанционното производство не са събрани
гласни доказателства в подкрепа на твърдението за наличие на близка
приятелска връзка между пострадалия и прекия причинител, липсват и други
доказателства за това, поради което направеният извод, че същите били
близки приятели и увреденият е знаел, че водачът няма свидетелство за
правоуправление, е изцяло необоснован. Основателни са оплакванията в
жалбата, че подобен извод не е допустимо да почива върху предположения,
които от своя страна се основават на материали от досъдебното производство,
които не представляват годни доказателствени средства в настоящия
граждански процес.
Предвид посоченото въззивният състав намира, че е доказано
възражението за съпричиняване единствено във връзка с непоставяне на
предпазен колан от ищеца, размерът на което правилно и обосновано е
оценен от първоинстанционния съд на 50 % предвид установеното
обстоятелство, че механизмът на настъпване на процесното увреждане е
несъвместим с ползването на предпазен колан, т.е. ако такъв беше ползван,
увреждането нямаше да настъпи.
По отношение справедливия размера на обезщетението за
неимуществени вреди:
Установено е от цитираното по-горе заключение на приетата
експертиза, че в резултат на травмата счупване на гаванковидната ямка -
тазовата ставна част на ЛТБС; контузия на главата, без общомозъчна
симптоматика ищецът е изпитал силна болка в лявата тазова половина и в
лявото бедро, направено му е закрито наместване на дислокацията на
тазобедрената става и е бил поставен за 14 дни на директна екстензия през
тибиалната кост; двукратно е бил хоспитализиран, през които периоди е бил
на строг леглови режим, след изписването му от болница за срок около един
месец също е трябвало да спазва режим на легло, с обслужване с чужда
помощ, след което е започнал опити за изправяне и прохождане с помощни
средства, първоначално използвайки само здравия си крак. 6 месеца след
инцидента е констатирано, че походката му вече е самостоятелна, като
13
цялостното възстановяване според вещите лица настъпва за около една
година. Към момента ищецът е възстановен, при появяващи се болки при
студено и влажно време или при продължителни физически натоварвания
особено ако са свързани с вдигане на тежест и продължително стоене в право
положение, които болки се предполага, че ще останат и за в бъдеще.
Във връзка с установяване на претърпените болки и страдания
от ищеца са кредитирани и показанията на свидетеля Н. Н. К. - баща на
ищеца, които са непосредствени, убедителни, без вътрешни противоречия и
противоречия с останалите събрани по делото доказателства. От същите се
установява, че при домашното лечение ищецът е бил на легло, нуждаел се е
от чужда помощ, използвал обезболяващи, получил рани по гърба от
лежането, продължавал да получава болки; притеснявал се от качване и
возене в кола; преди инцидента бил футболист в отбора в М. и Я., а след това
нищо не правел, като не бил възстановен напълно.
При така установените увреждания и претърпени болки и
страдания, предвид техния вид и интензитет, продължителност, настъпилата
негативна промяна в психо-емоционалното състояние на ищеца,
затрудненията в професионалната му реализация, изпитваният стрес и страх
от возене в кола, възрастта на увреденото лице, въззивният съд намира, че
справедливият размер на обезщетението възлиза на 60 000 лв., като споделя
оплакванията във въззивната жалба, че определеният от първоинстанционния
съд е занижен и не отговаря в пълна степен на критерия за справедливост по
чл. 52 от ЗЗД. На осн. чл. 51, ал.2 от ЗЗД същото следва да бъде намалено с
приетия процент съпричиняване – 50 % , при което дължимото обезщетение
възлиза на 30 000 лв.
С оглед горните изводи обжалваното решение следва да бъде
отменено в частта, с която е отхвърлен искът за разликата над 16 000 лв. до
30 000 лв., като вместо това допълнително се присъдят 14 000 лв., ведно със
законната лихва, считано от 30.09.20 г. до окончателното им изплащане. За
разликата над 30 000 лв. до 60 000 лв. жалбата се явява неоснователна и в
тази част обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
По отношение на имуществените вреди:
По делото са събрани доказателства за извършени от ищеца
14
разходи за медицински консумативи, такси, помощни средства и други,
представляващи пряка и непосредствена последица от увреждането, на обща
стойност 311.93 лв. по подробно изброени в решението разходни документи.
В тази връзка не се излагат оплаквания във въззивната жалба.
Предвид приетия от настоящия въззивен състав процент на
съпричиняване, дължимото обезщетение следва да бъде определено на 50 %
от общата стойност на така направените разходи, или в размер на 155.70 лв.
Предвид този резултат обжалваното решение следва да бъде отменено в
частта, с която искът е отхвърлен за разликата над 124.77 лв. до 155.70 лв.,
като в тази част искът бъде уважен, а за разликата над 155.96 лв. до пълния
претендиран размер от 311.93 лв. да бъде потвърдено.
За разноските:
Съобразно уважената част на въззивната жалба следва в полза
на адв. К. да се присъди адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал.2
от ЗАдв в размер на 2 662.80 лв. + 532.56 лв. ДДС, изчислено по правилото на
чл. 7, ал.2,т.4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
От въззиваемата страна е направено искане за присъждане на
разноски в отговора на жалбата, но по делото няма доказателства такива да са
направени. Не е представени списък на разноските. При това положение
разноски за въззивната инстанция в полза на застрахователното дружество не
се присъждат.
Съобразно уважаването на иска до по-висок размер, ответното
застрахователно дружество следва да бъде осъдено да заплати допълнително
държавна такса по делото на основание чл. 78, ал.6 от ГПК в размер на 561.25
лв., а на адв. П. К. допълнително спрямо присъденото с
първоинстанционното решение адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал.2 от
ЗАдв в размер на 311.68 лв.
Мотивиран от горното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 107 от 10.05.2022 г., постановено по т.д. №
15
1131/21 г. по описа на Окръжен съд Стара Загора, В ЧАСТТА, с която СА
ОТХВЪРЛЕНИ исковете, предявени от Д. Н. К. ЕГН ********** против ЗД
„Б. И.“ АД ЕИК *********, за сумите:
Разликата над 16 000 лв. до размер на 30 000 лв. - обезщетение за
неимуществени вреди, преживени болки и страдания, в резултат на
претърпяното от ищеца ПТП на 14.09.2020 г., ведно със законната лихва
върху обезщетението, считано от 30.09.2020 г. до окончателното
плащане на сумата
Разликата над 124.77 лв. до размер на 155.96 лв. - обезщетение за
имуществени вреди, заплатени разходи за прегледи и лечение в резултат
на претърпяното от ищеца ПТП на 14.09.2020 г., ведно със законната
лихва върху обезщетението, считано от 30.09.2020 г., до окончателното
изплащане на сумата
КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗД „Б. И.“ АД ЕИК ********* да заплати на Д. Н. К.
ЕГН ********** сумите:
14 000 лв., /представляващи разликата над 16 000 лв. до размер на
30 000 лв./ - обезщетение за неимуществени вреди, преживени болки и
страдания, в резултат на претърпяното от ищеца ПТП на 14.09.2020 г.,
31.19 лв. /представляващи разликата над 124.77 лв. до размер на
155.96 лв./ - обезщетение за имуществени вреди, заплатени разходи за
прегледи и лечение в резултат на претърпяното от ищеца ПТП на
14.09.2020 г.,
ведно със законната лихва върху сумите, считано от 30.09.2020 г.,
до окончателното изплащане.
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 107 от 10.05.2022 г., постановено
по т.д. № 1131/21 г. по описа на Окръжен съд Стара Загора, В ЧАСТТА, с
която СА ОТХВЪРЛЕНИ исковете, предявени от Д. Н. К. ЕГН **********
против ЗД „Б. И.“ АД ЕИК *********, за сумите:
Разликата над 30 000 лв. до пълния претендиран размер от 60 000 лв .
- обезщетение за неимуществени вреди, преживени болки и страдания, в
резултат на претърпяното от ищеца ПТП на 14.09.2020 г., ведно със
16
законната лихва върху обезщетението, считано от 30.09.2020 г. до
окончателното плащане на сумата
Разликата над 155.70 лв. до пълния претендиран размер от 311.93 лв.
- обезщетение за имуществени вреди, заплатени разходи за прегледи и
лечение в резултат на претърпяното от ищеца ПТП на 14.09.2020 г.,
ведно със законната лихва върху обезщетението, считано от 30.09.2020
г., до окончателното изплащане на сумата
В необжалваната си част решението е влязло в сила.
ОСЪЖДА ЗД „Б. И.“ АД ЕИК ********* да заплати на
основание чл. 38, ал.2 от ЗАдв възнаграждение на адвокат П. К. за
процесуално представителство пред въззивната инстанция в размер на
2 662.80 лв. + 532.56 лв. ДДС, както и сумата 311.68 лв. + 62.33 лв. ДДС – за
процесуално представителство пред първата инстанция, /допълнително над
присъдените с първоинстанционното решение/.
ОСЪЖДА ЗД „Б. И.“ АД ЕИК ********* на осн. чл. 78, ал.6 от
ГПК да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
Пловдивски апелативен съд държавна такса в размер на 561.25 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
17