Р
Е Ш Е
Н И Е
№ ...........
град Шумен, 27.03.2023г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският административен съд, в публичното заседание
на тринадесети март две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател: Снежина Чолакова
Членове: Христинка Димитрова
Маргарита Стергиовска
при
секретаря В. Русева и с участие на прокурор Яна Николова при ШОП, като разгледа
докладваното от административния съдия М. Стергиовска КАНД № 34 по
описа за 2023г. на Административен
съд – гр. Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 63в от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл. 208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е въз основа на касационна
жалба на Г.П.Т.,***, чрез адвокат Й.А. от
Адвокатска колегия – Варна, против Решение № 402/01.12.2022г. на Районен съд –
Шумен, постановено по ВНАХД № 1591/2022г. по описа на съда. С оспорения съдебен
акт е потвърдено Наказателно постановление № BG 07012022/4000/Р85/27.04.2022 г.
на началник отдел „Контрол и правоприлагане“ в Национално тол управление към
Агенция „Пътна инфраструктура“ гр. София, с което, на Г.П.Т. е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 1800 лева, за нарушение на чл.
179, ал. 3а от ЗДвП.
Касаторът релевира
твърдения за незаконосъобразност на атакуваното решение поради постановяването му в противоречие с
материалния закон и процесуалните правила. Сочи, че в НП не е посочена
относимата норма на чл. 139, ал. 7 от ЗДвП, въвеждаща конкретното задължение за
водачите, а е цитирана единствено санкционната норма. Счита също, че не е
осъществил вмененото му нарушение от обективна и субективна страна, доколкото е
разполагал със закупена маршрутна карта и осъществил движението си по нея.
Навежда и аргументи за „маловажност“ на приписаното му нарушение. По тези
съображения отправя искане за отмяна на съдебния акт и на потвърденото с него
НП. Претендира и присъждане на разноски. Депозира Молба, с която поддържа
изложените в жалбата отменителни основания и не възразява да бъде даден ход на
делото в негово отсъствие. В съдебно заседание, редовно и своевременно
призован, не се явява и не се представлява.
Ответната страна, началник
на отдел „Контрол и правоприлагане“ в Национално ТОЛ Управление към Агенция
„Пътна инфраструктура“ – гр. София, в съдебно заседание се представлява от
юрисконсулт С. С., който оспорва предявената жалба и моли за присъждане на
разноски.
Представителят на
Шуменска окръжна прокуратура възприема касационната жалба за процесуално
допустима, но за неоснователна.
Настоящата съдебна
инстанция, след като прецени допустимостта на предявената касационна жалба и
обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по
делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно
разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е
допустима като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от
легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно
разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК и при спазване на изискванията на чл. 212
от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба се явява неоснователна по
следните съображения:
Процесното решение е
постановено при следната фактическа обстановка:
На 07.01.2022г. в 5:16:21ч,
по път № А -2, км 340+293, се движело ППС с рег. № *******вид Влекач, марка ****
Т, модел **** Т, с обща технически допустима максимална маса - над 12, т., брой
оси- 5, с водач Г.П.Т.. ППС било засечено с контролно устройство 10062. ППС
попада в категорията на пътно превозно средство, за което е дължима, но не била
заплатена такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП.
На 07.01.2022г. в 11:43:15
ч. в направление излизане от територията на РБ на ГКПП Русе –Дунав мост,
пристигнало процесното ППС, с рег. № *******вид Влекач, марка **** Т, модел ****
Т, с обща технически допустима максимална маса на пътния състав над 12, т., оси
-5, с водач Г.П.Т..
След извършена проверка,
от контролните органи било установено, че на 07.01.2022г. в 5,16ч. по път № А
-2, отсечка 340+293 се е движело ППС с рег. № *******вид Влекач, марка **** Т,
модел **** Т, с обща технически допустима максимална маса на пътния състав - над
12, т. оси-5, като било засечено с контролно устройство 10062, че се движи по
път включен в обхвата на платената пътна мрежа, без за него да е заплатена
дължимата пътна такса, съгласно чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП.
За нарушението бил
генериран запис в системата по чл. 167а, ал. 3 от ЗДВП с №
D4F98448595A60E4E053011F160AC6D7. Бил съставен АУАН № BG07012022/4000/Р8-5 на
07.01.2022 г. от свидетеля А. П., инспектор в ТД отдел ПТРР, териториална
дирекция „ТД Митница Русе“.
В АУАН актосъставителят
посочил, че на 07.01.2022г. в 11,43 ч. в направление излизане от територията на
РБ на ГКПП Русе – Дунав мост, пристигнало ППС с рег. № В8803 ТС, вид Влекач
марка **** Т, модел **** Т, с обща технически допустима максимална маса на
пътния състав - над 12, т., оси 5. След извършена проверка се установило, че
ППС попада в категорията ППС, за което е дължима, но не е заплатена такса по
чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП, тъй като на 07.01.2022г. в 05:16:21 часа на
Белокопитово път № А - 2, отсечка 340+293, е засечено с контролно устройство с
идентификатор № 10062 АПИ/. Актосъставителят посочил, че е извършено нарушение
по чл. 179, ал. 3а от ЗДВП. Актът е подписан от нарушителя без отразени
възражения.
С разписка
жалбоподателят бил уведомен, че ще бъде освободен от административнонаказателна
отговорност и НП няма да бъде издадено, ако в 14- дневен срок от получаване на
АУАН бъде заплатена компенсаторна такса по чл. 10, ал. 1 от ЗП, в размер на 750
лв., при спазване на чл. 189е, ал. 3 и 4 от ЗДВП.
Въз основа на така
съставения акт и съобразявайки материалите в административнонаказателната
преписка било издадено и процесното наказателно постановление.
При така установената фактическа
обстановка районният съд счел, че актът за установяване на административно
нарушение и наказателното постановление са издадени от оправомощени за това
длъжностни лица, в рамките на определената им компетентност и са били надлежно
предявени и връчени на жалбоподателя. Съдебният състав посочил още, че нарушението
и обстоятелствата, при които е извършено, са описани достатъчно пълно и ясно в
АУАН и НП, като при съставянето им не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, които да накърняват правото на защита на жалбоподателя и
да водят до отмяната на НП. Съобразявайки приобщените писмени и гласни
доказателства съдебният състав формирал и извод относно законосъобразността на
правораздавателния акт по същество, посочвайки, че управляваното от
жалбоподателя ППС с рег. № *******вид Влекач, марка **** Т, модел **** Т, с
обща технически допустима максимална маса на пътния състав -над 12, т., оси 5,
се е движило на инкриминираната дата по път № А-2, отсечка 340+293, по път
включен в обхвата на платената пътна мрежа, без за него да е заплатена
дължимата пътна такса, съгласно чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП, и е било засечено с
контролно устройство 10062. В тази връзка съдът констатирал, че водачът е
закупил маршрутна карта, в която е отразен преминатия маршрут, за част от който
обаче е липсвала заплатена такса, като ППС е минало по път, за който не е била
заплатена дължимата такса. По тези съображения районният съд потвърдил
атакуваното пред него наказателно постановление.
При извършената служебна проверка в
съответствие с разпоредбата на чл. 218, ал. 2 от АПК и с оглед правомощията на
касационната инстанция, съгласно цитираната разпоредба, настоящият състав
намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. В тази връзка решаващият
състав на съда съобрази, че решението е постановено по отношение на акт, който
подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в
рамките на правомощията му.
В хода на въззивното съдебно
производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
Събрани са исканите от страните доказателства, което е спомогнало делото да
бъде изцяло изяснено от фактическа страна.
Настоящият състав напълно споделя
възприетата от въззивния съд фактическа обстановка, както и направените въз
основа на нея правни изводи относно липсата на основания за отмяна на
процесното наказателно постановление.
Касационната инстанция се
солидаризира и със становището на районния съд за липса на допуснати съществени
процесуални нарушения в хода на санкционното производство. И в акта, и в НП,
деянието, приписано на касатора, е описано пределно ясно от обективна страна,
като е получило и съответната правна квалификация. Самото обвинение е
формулирано по пределно ясен и непротиворечив начин, който е позволил на
привлеченото към отговорност да разбере какво неизпълнение му се вменява. Деянието,
което контролните органи счита, че е осъществено от лицето, се свежда до
несъобразяване с изискването на чл. 179, ал. 3а от ЗДвП, въздигащо в състав на
административно нарушение управлението на МПС от категорията по чл. 10б, ал. 3
от Закона за пътищата по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за
което не са изпълнени съответните задължения за установяване на изминатото разС.ие,
съгласно изискванията на Закона за пътищата, за участъка от път, включен в
обхвата на платената пътна мрежа, който е започнал да ползва, или няма закупена
маршрутна карта за същата, съобразно категорията на пътното превозно средство.
Същата според настоящата инстанция освен санкционна е и материалноправна,
доколкото разписва и правилото за поведение, с което водачът следва да се
съобразява. В аналогичен смисъл е и правилото на чл. 139, ал. 7 ЗДвП, според което „водачът на
пътно превозно средство /ППС/ от категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона за
пътищата е длъжен преди движение по път, включен в обхвата на платената пътна
мрежа, да закупи маршрутна карта за участъците от платената пътна мрежа, които
ще ползва, или да изпълни съответните задължения за установяване на изминатото
разС.ие и заплащане на дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за
пътищата, освен когато тези задължения са изпълнени от трето лице“. И двете
разпоредби са въведени в ЗДвП с ДВ, бр. 105 от 2018г., в сила от 16.08.2019г. В
тази връзка, касационният състав не намира за съществен процесуален порок
непосочването на разпоредбата на чл.
139, ал. 7 от ЗДвП в акта и в НП и правото на защита на лицето не е било
ограничено. Не се констатира и несъблюдаване с императивните изисквания на чл.
57, ал. 1 от ЗАНН, доколкото санкционния акт съдържа необходимото нормативно
съдържание.
От събраните по делото писмени и
гласни доказателства се установява по безспорен начин извършеното от
касационния жалбоподател административно нарушение. Текстът на
разпоредбата чл. 139, ал. 7 от ЗДвП,
съпоставен с текста на разпоредбата чл. 179, ал. 3а от ЗДП, налага извод за
тяхната идентичност, като съобразно нормативните изисквания водачът на пътно
превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата, към
които спада и управляваното от касатора към инкриминирания период, е задължен да
закупи маршрутна карта за участъците от платената пътна мрежа, които ще ползва,
съобразно категорията на пътното превозно средство или да изпълни изпълнени
съответните задължения за установяване на изминатото разС.ие, съгласно
изискванията на Закона за пътищата, за участъка от път, включен в обхвата на
платената пътна мрежа. Следва да се посочи също, че съобразно правилото на чл.
10б, ал. 4 от Закона за пътищата, закупуването на еднократна маршрутна карта
дава право на ползвателя на пътя да измине предварително заявено от него разС.ие
по определен маршрут, като същата важи само за пътното превозно средство, чийто
регистрационен номер е бил надлежно деклариран. В аналогичен смисъл е и нормата
на чл. 8, ал. 3 от Наредба за условията, реда и правилата за изграждане и
функциониране на смесена система за таксуване на различните категории пътни
превозни средства на база време и на база изминато разС.ие, съобразно която за
всяко пътно превозно средство по чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата, което
ползва по смисъла на тази наредба път или пътен участък от платената пътна
мрежа, се дължи заплащане на съответната тол такса. В чл. 16 от Наредбата пък
по еднозначен начин е формурилано възможността пътните превозни средства от
категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата да могат да ползват платената
пътна мрежа след предварително заплащане на тол такса за деклариран
предварително заявен маршрут, за което се издава съответната маршрутна карта,
даваща възможност на превозното средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от
Закона за пътищата да премине еднократно разС.ие в обхвата на платената пътна
мрежа от начална до крайна точка, с допълнителни, предварително посочени
междинни точки. Размерът на дължимата такса пък се заплаща от съответния
ползвател на платената пътна мрежа и се определя по тарифата по чл. 10, ал. 6
от Закона за пътищата въз основа на заявените от ползвателя начални, междинни и
крайни точки на пътуване.
Изложеното до момента ясно индикира
конкретното задължение за водача на превозното средство от категорията по чл.
10б, ал. 3 от Закона за пътищата. От приобщените по делото доказателства се
установява с категоричност, че за управляваното от касатора ППС с рег. № *******вид
Влекач, марка **** Т, модел **** Т, с обща технически допустима максимална маса
- над 12, т., брой оси – 5, е била закупена Маршрутна карта с № 22010652438162,
със заявени начална, междинна и крайна точка. Установява се също така, че
именно съобразно заявената междинна точка, „Шумен, I-2, III-7003“, е била определена и дължимата
такса. Независимо от направения избор, управляваното от касатора превозно
средство е засечено на инкриминираната дата по път А-2, км. 340+293, сегмент
**********, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за превозно
средство не е била заплатена дължимата такса за сегмента. Автомобилът е бил
засечен с техническо средство с идентификатор № 10062, за което е генериран
доказателствен запис от електронната система по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП, към който
автоматично са приложени статични изображения във вид на снимков материал.
Съобразно правилото на чл. 167а, ал. 3 от Закона, докладите, заедно с
приложените към тях статични изображения във вид на снимков материал и/или
динамични изображения – видеозаписи, представляват доказателства за отразените
в тях обстоятелства относно пътното превозно средство, неговата табела с
регистрационен номер, датата, часа и мястото на движение по участък от път,
включен в обхвата на платената пътна мрежа, и местонахождението на техническото
средство – част от системата.
Гореизложеното дава основание на съда
да приеме, че с поведението си водачът е осъществил виновно приписаното му
нарушение, за което закономерно е бил привлечен към административнонаказателна
отговорност, до какъвто правилен и законосъобразен извод е достигнал и районния
съд. Правилно районният съд е отклонил и претенция на жалбоподателя да
приложение на института на „маловажния случай“ на административното нарушение.
В обобщение на изложеното
касационната инстанция намира, че с атакуваното съдебно решение правилно е
приложен материалният закон, не са допуснати и съществени нарушения на
съдопроизводствените правила. По изложените съображения, обжалваното решение
като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода на делото и
своевременно отправеното искане за присъждане на разноски от страна на
ответника, представляван от юрисконсулт, на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН
касаторът Г.П.Т., следва да бъде осъден да заплати на Агенция „Пътна
инфраструктура“ – гр. София разноски в размер на 80 /осемдесет/ лева.
Водим от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 402/01.12.2022г. на
Районен съд – Шумен, постановено по ВНАХД № 1591/2022г. по описа на съда.
ОСЪЖДА
Г.П.Т., ЕГН **********,***, да
заплати на Агенция „Пътна инфраструктура“ – гр. София разноски в размер на 80
/осемдесет/ лева.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:......................
ЧЛЕНОВЕ: 1..........................
2..........................
ЗАБЕЛЕЖКА:Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Влязло в
сила на 27.03.2023 г.