Решение по дело №92/2020 на Районен съд - Раднево

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 63

 

гр.Раднево, 03.08.2020 г.

 

         РАДНЕВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД в публично заседание на седми юли, две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: Х.В.

 

 при секретаря: Иванка Стоянова като разгледа докладваното от съдията В. АНД № 92/2020г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

         Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

         Обжалвано е Наказателно постановление № 19-0327-000543/07.11.2019 г. на Началник РУ Раднево при ОД на МВР Стара Загора, с което на Д.И.Д. с ЕГН ********** *** е наложено административно наказание глоба в размер на 100 /сто/ лв. за нарушение по чл. 119, ал. 1 от Закона за движение по пътищата /ЗДВП/ на основание чл. 183, ал. 5, т. 2 от ЗДВП.

         Жалбоподателят Д.И.Д. се явява в съдебно заседание и по съображения, изложени в жалбата, както и в представено в съдебно заседание становище иска от съда отмяна на наказателното постановление като неправилно и незаконосъобразно. Твърдят се допуснати в хода на административното производство съществени процесуални нарушения, недоказаност извършването на процесното административно нарушение.

         За ответната страна по жалбата ОД на МВР – Ст.Загора, РУ Раднево, редовно и своевременно призована, не се представлява и не изпраща становище.

         РП-Стара Загора – ТО Раднево - също не се явява и не взема становище по жалбата.

         Съдът като съобрази и анализира доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:

         Жалбата е подадена в срок и изхожда от лицето, което е било санкционирано, поради което е ДОПУСТИМА, а разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

         На 23.10.2019 г. около 17. 15 часа в гр. Раднево на у. „***”-западно от Община Раднево в посока север-юг управлява собствения се лек автомобил марка:  ***, модел: ***, с рег. № ***, като допуснал следното нарушение: не пропуска преминаващите по пешеходната пътека пешеходци. По описания начин извършил нарушение на  чл. 119, ал. 1 ЗДвП.

        При предявяване на АУАН №116583 /23.10.2019 г. на нарушителя, същият не вписал възражения в него.

         В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН от жалбоподателя депозирал възражения против АУАН от 23.10.2019 г., чрез които възражения се оспорва извършването на нарушението по  чл. 119, ал. 1 от ЗДВП, като се твърди, че същото е недоказано,  не било конкретизирано мястото на пешеходна пътека, на която не е осигурил предимство на преминаващите по нея пешеходци. Не било установено, че  полицейският автомобил е бил паркиран до фурна, напречно на пътното платно и от двете му страни е имало също паркирани други автомобили, които възпрепятствали зрителните възприятия на полицейските служители.

         Въз основа на АУАН и останалите материали по административната преписка и въпреки подаденото възражение, било издадено на 17.11.2019 г. атакуваното наказателно постановление.

         Така изложената фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на: показанията на актосъставителя и свидетеля, АУАН, възражение, оправомощителна заповед, справка за нарушител/водач, докладна записка, становище.

         Съдът ползва като обективни показанията на актосъставителя И. К. И. и свидетеля по акта Д.Ж.Д. като последователни, логични, кореспондиращи си с писмените доказателства по делото – относно възпроизведените релевантни, с оглед на предмета на делото обстоятелства от обективната действителност – месторабота, длъжност, авторство по съставянето на АУАН, място на проверка и на нарушение, лични възприятия на описаните в акта обстоятелства, вкл. и от поведението на жалбоподателя като водач на автомобил.

         При така възприетата и изложена фактическа обстановка съдът прие, че жалбоподателят Д.И.Д. е осъществил от обективна и субективна страна състава на административно нарушение по  чл. 119, ал. 1 от ЗДВП, тъй като на 23.10.2019 г. в гр. Раднево в17.15 ч. на ул. „***”- западно от община Раднево, в посока юг е управлявал моторно превозно средство автомобил „*** ***" с рег. № ***, негова собственост като не е изпълнил задължението си да пропусне като му осигури предимство преминаващ по пешеходна пътека пешеходец.

         За съда с оглед на наличните безспорни доказателства – показанията на св. И. – неоспорени от страна по делото /вкл. И представеното в съдебно заседание становище по същество на делото/ и неопровергани от останалите доказателства, АУАН и справка за нарушител/водач – все доказателства, които по никакъв начин не си противоречат и не внасят съмнение в достоверността им, извършването на нарушението от страна на лицето жалбоподател е категорично и безспорно доказано. Свидетелят И. заяви категорично при разпита си в съдебно заседание, че всичко бил видял, че е имало пешеходец, който е бил на средата на пешеходната пътека и жалбоподателя не го е пропуснал да мине. Твърди, че е имал пряка видимост към пешеходната пътека и че пешеходеца е тръгвал  по пешеходната пътека от чешмата към площада, поради което и съдът не споделя направените възражения от жалбоподателя, че липсва точно описание на обстоятелствата при които е извършил нарушението, а именно че не е посочено на коя точно пешеходна пътека е извършено нарушението и че не е установена посоката на пресичане на пешеходеца.

         Съдът не споделя и направеното от жалбоподателя възражение относно не представянето като доказателства по делото видеозаписи от РУ на МВР и Община Раднево, тъй като по делото е приета като писмено доказателство докладна записка /виж л.9 от делото/ от която се установява по един категоричен и безспорен начин, че  посочените от жалбоподателя факти не отговарят на истината, а се потвърждава изложеното в докладната записка на актосъставителя.

         Съдът също не споделя и направеното от жалбоподателя възражение къде се е намирал и неговият личен автомобил относно пешеходната пътека, тъй като свидетеля И., а и свидетеля Д. заявиха при разпита си в проведеното съдебно заседание, че жалбоподателят се е движил в посока към автогарата и че пешеходецът в момента е бил по средата на пешеходната пътека.

         По отношение на АУАН № 116583/23.10.2019 г. съставен от св. И. съдът счита същия за годно писмено доказателство – като редовно съставен АУАН, ползващ се с доказателствената си сила съобразно чл. 189, ал. 2 от ЗДВП, въпреки депозираното възражение впоследствие в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН. Нито при предявяване на АУАН, нито с подадените възражения, нито пък впоследствие до приключване на производството пред настоящата съдебна инстанция от страната жалбоподател са ангажирани каквито и да било доказателства – било то писмени, било то гласни, които да опровергават отразеното в АУАН, или да внесат съмнение в констатациите по акта, а и в другите налични по делото доказателства, уличаващи Д.И.Д. като извършител на нарушение по  чл. 119, ал. 1 от ЗДВП.

         Според съда в излагане на обстоятелствата на нарушението по  чл. 119, ал. 1 от ЗДВП както в АУАН, така и в НП няма разминавания, а и същите са по такъв начин изложени, за да е наясно лицето нарушител за какво е подведен под административната отговорност – по начин неограничаващ го в правото му на защита, въпреки твърденията в жалбата в обратна насока. Нарушението е правилно подведено към уреждащата състава му правна норма, изложени са при описание на обстоятелствата на нарушението всички такива, които са от значение за правилната преценка за съставомерността на деянието като административно нарушение.

         Наказателното постановление е издадено от компетентен орган в кръга на правомощията му.

         Правилно според съда административно – наказващият орган е приложил и съответната на нарушението санкционна разпоредба – на чл. 183, ал. 5, т. 2 от ЗДВП, предвиждаща за нарушението по  чл. 119, ал. 1 от ЗДВП административно наказание глоба в размер на 100 лева. Тази санкционна норма на чл. 183, ал. 5, т. 2 от ЗДВП предвижда конкретно по вид и размер наказание – глоба в размер на 100 лв., какъвто е и наложен на Д., като съдът и не би и могъл да ревизира това наказание евентуално в насока на намаляване на размера му.

         В хода на административното производство съдът не констатира допуснати нарушения от категорията на съществените, които да опорочават наказателното постановление и да налагат неговата отмяна като незаконосъобразно.

         По изложените съображения съдът прие да потвърди атакуваното наказателно постановление изцяло.

         Мотивиран от горното, съдът

         Р Е Ш И:

         ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 19-0327-000543/07.11.2019 г. на Началника на РУ Раднево при ОД на МВР Стара Загора, с което на Д.И.Д. с ЕГН ********** *** е наложено административно наказание глоба в размер на 100 /сто/ лв. за нарушение по чл. 119, ал. 1 от Закона за движение по пътищата /ЗДВП/ на основание чл. 183, ал. 5, т. 2 от ЗДВП, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО И ПРАВИЛНО.

 

         Решението подлежи на обжалване в 14 – дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд гр. Стара Загора по реда на АПК.

 

 

                                           СЪДИЯ: