МОТИВИ към Присъда № 11 от
26.03.2017г. постановена по НОХД № 2232/2017г. по описа на Районен съд – гр.Монтана.
Районна
прокуратура – гр.Монтана е повдигнала обвинение срещу М.М.А. xxx за това, че към
26.09.2014г. в гр.Монтана, Област Монтана, в местността ,,Либията” ферма № 33
държал огнестрелно оръжие – 1 бр. пистолет с пластмасова черна дръжка /инокс/ с
надпис ,,BLOW COMPACT”
Mod. 2002, кал. 9 мм
Р.А. с фабр.№ 37634, без фабрична муфа с поставен в него ламаринен двуредов
пълнител, без да за това надлежно разрешение, издадено по реда на чл.50, ал.3
от ЗОБВВПИ – престъпление по чл.339 ал.1 от НК.
В
хода на съдебните прения прокурорът поддържа обвинението, пледира за признаване
на подсъдимия си виновен и постановяване на осъдителна присъда. Счита, че от
събраните в хода на наказателното производство доказателства, се установява по
безспорен и несъмнен начин наличие на инкриминирано деяние и неговото авторство.
По отношение на размера на наказанието счита,
че същото следва да бъде определено при условията на чл.55, ал.1 т.1 от НК, а
именно шест месеца лишаване от свобода, чието изтърпяване да бъде отложено с
тригодишен изпитателен срок.
В
съдебно заседание подсъдимият М.А. се явява лично и с адв.Н.Г. xxx. Същият не
се признава за виновен и чрез упълномощения си защитник моли съда да бъде
оправдан. Изтъква като аргумент обстоятелството, че е знаел за съществуването
на намереното оръжие, но същото е било собственост на свидетелката Ц.С., с
която са съжителствали във фермата. Също така намира, че липсват безспорни
данни, че пистолетът е бил със свалена муфа към момента на неговото изземане и
предоставянето му за изследване от вещото лице по назначената съдебно
балистична експертиза. Акцентира се и на допуснато нарушение при извършеното
претърсване и изземане предвид показанията на разпитаните в съдебно заседание
като свидетели поемни лица.
Съдът,
след като се запозна със събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият
М.М.А. е роден на xxx xxx, българин, български гражданин, със средно
образование, неженен, работи, осъждан, с ЕГН: xxxxxxxxxx.
Подсъдимият
М.А. поддържал приятелски отношения със свидетелката Ц.С.. Двамата живеели във
фактическо съжителство от 2008г. до 2013г. През 2012/2013г. свидетелката
придобила недвижим имот в гр.Монтана, местността ,,Либията”, ферма № 33.
През периода
на съжителството им, подсъдимият А. се настанил в имота на свидетелката, в
който и двамата ходели.
Поради
влошаване на отношенията помежду им, през 2013г. двамата се разделили и
свидетелката С. напуснала фермата. На 29.06.2014г., заминала за Франция и се върнала
на 02.09.2014г. През цялото време свидетелката посещавала имота изключително
рядко. Междувременно подсъдимият М.А., който имал самостоятелно жилище и в
гр.Монтана, продължил да посещава фермата, където складирал и откраднати от
него движими вещи. В имота се намирал и въпросния пистолет, за който знаел, но
въпреки това не го предал в полицията. Самата свидетелка С. не е знаела за
наличие на огнестрелно оръжие и категорично отрича да има каквато и да е
съпричастност с него.
На
26.09.2014г. в РУ – гр.Монтана бил получен сигнал, че във ферма № 33, в
местността ,,Либията” в гр.Монтана, се държат противозаконно отнети чужди
движими вещи. На сигнала се отзовали свидетелите И.С. и Б.Б.. При посещението в
имота същите установили наличието на противозаконно притежавани вещи. Сред тях
бил и такива на свидетелките И. Д. и П.Б.. Полицейските служители им се обадили
и двете се отзовали. При посещението във фермата, свидетелките установили, че
част от намерените вещи са техни. Непосредствено след пристигането им, двете
били използвани като поемни лица, тъй като в едно от помещенията, било намерено
огнестрелно оръжие. Поради малката площ се наложило свидетелките да стоят и
наблюдават отвън действията на полицейските служители по изземването на
намереното оръжие. Цялостното процесуално следствено действие било обективирано
в надлежен протокол, който бил подписан от двете свидетелки. С Определение от
27.09.2014г., постановено по ЧНД № 50570/ 2014г. по описа на Районен съд –
гр.Монтана, протоколът за претърсване и изземане бил одобрен. При извършеното
претърсване бил намерен 1 бр. пистолет с пластмасова черна дръжка /инокс/ с
надпис ,,BLOW COMPACT”
Mod. 2002, кал. 9 мм
Р.А. с фабр.№ 37634, без фабрична муфа с поставен в него ламаринен двуредов
пълнител.
По случая било
образувано досъдебно производство. В хода на разследването били разпитани като
свидетели участниците в претърсването и изземането и собственикът на фермата.
Във връзка с иззетата вещ била назначена съдебно балистична експертиза.
Съгласно
заключението на вещото лице иззетият пистолет без боеприпаси, представлява
огнестрелно оръжие.
Пистолетът е
фабрично производство и е предназначен за стрелба с газови и шокови патрони с
кал. 9 мм Р.А.
С оглед
събиране на достатъчно данни за извършено престъпление, М.М.А. бил подведен под
наказателна отговорност по обвинение в извършване на престъпление по чл.339,
ал.1 от НК. Разпитан в хода на досъдебното производство същият не се признава
за виновен и в разпита си пред разследващ полицай без да отрича, че е знаел за
наличието на намереното оръжие във фермата, твърди че същото е било собственост
на свидетелката Ц.С..
Горната фактическа обстановка се
установи по категоричен и несъмнен начин от обясненията на подсъдимия, свидетелските
показания, приобщените към делото по реда на чл.283 от НПК материали по досъдебно
производство № 890/2014г. по описа на
Районна прокуратура - гр. Монтана, прочетените по реда на чл.281 от НПК протоколи
за разпит на свидетели дадени пред предходен съдебен състав по НОХД №
1931/2016г. по описа на Районен съд – гр.Монтана, Протокол за претърсване и
изземане – лист 14, фотоалбум към него, изготвената съдебно - балистична
експертиза № 159/2014 г., както и от иззетия като веществено доказателство 1
бр. пистолет с пластмасова черна дръжка /инокс/ с надпис ,,BLOW COMPACT” Mod. 2002, кал. 9 мм Р.А. с фабр.№
37634, без фабрична муфа с поставен в него ламаринен двуредов пълнител.
Съдът кредитира
обясненията на подсъдимия А., депозирани непосредствено в съдебно заседание
пред две съдебни инстанции в частта, с която се установява времето и начина на
държане на огнестрелното оръжие, неговия вид и модел, както и местосъхранението до момента на изземването му от полицейските
органи. В тях деецът признава, че е знаел, че в обитаваната от него ферма се е
намирал именно иззетия пистолет, но твърди че е съзнавал, че оръжието е било на
собственика на имота. Същевременно в протокола за претърсване и изземане подсъдимият
А. твърди, че не знае пистолетът на кого е. Съдът не възприема за достоверни
твърденията му, че намереното оръжие е било собственост на свидетелката Ц.С.. Обясненията
му в тази част не само че са в противоречие с първоначалните му твърдения, но и
не се потвърждават от нито едно друго гласно доказателствено средство.
Същевременно изложените факти се опровергават от разпитите на самата свидетелка
С., дадени както в две съдебни инстанции, така и в хода на досъдебното
производство. При всичките си показанията свидетелката е категорична, че не
знае за наличие на такова оръжие и никога не го е придобивала и няма никакво
отношение към него.
Дори и да се
възприеме съмнението за тенденциозност в показанията на разпитаната свидетелка С.,
продиктувано от нейната раздяла с подсъдимия, то е налице безспорно
обстоятелство, че през почти целия период от време от тяхната раздяла до
намирането и изземането на оръжието, само той е живял във фермата.
Същевременно
лицето е знаело за неговото съществуване
и местоположение и въпреки това не е предприело никакви действия по неговото връщане
на собственика му или предаването му на полицейските органи съгласно законовия
ред.
По отношение
на показанията на разпитаните полицейски служители, участвали в оперативно
издирвателното мероприятие по установяване и изземане на огнестрелното оръжие Б.Б.
и И.С. съдът намира, че следва да цени същите с необходимото доверие. Видно от прочетените показания и на
двамата свидетели, дадени пред предходен съдебен състав е, че същите са се
отзовали на подаден сигнал по повод извършени кражби, като едновременно с това
са били и непосредствени очевидци на извършената проверка. В показанията си и
двамата свидетели твърдят, че са възприели непосредствено цялостното поведение
на подсъдимия, който им съдействал по време на проверката и предаване на
оръжието. Двамата свидетели признават, че при установяване на пистолета с тях
са били и поемните лица. Показанията на разпитаните полицейски служители се
потвърждават и от разпитаните като свидетели поемни лица, присъствали при
извършеното претърсване и изземане. В разпита си свидетелката И. Д. признава,
че по време на извършване на действието по претърсване и изземане е била извън
помещението, в което е било намерено оръжието. Въпреки това обаче свидетелката
конкретизира, че това се е дължало на сравнително малката площ на мястото и
въпреки това е успяла непосредствено да възприеме случващото се вътре. Макар и
с по – бегли спомени, очевидно дължащи се на изминалото време, са и показанията
на другото поемно лице П.Б.. Съдът отчита, че в показанията на свидетелката е
налице липса на съществени обстоятелства, свързани с извършването на
процесуално следственото действие претърсване и изземане. Независимо от това
обаче, при предявяване на протокола за претърсване и изземане, находящ се на
кориците на досъдебното производство, и двете свидетелки бяха категорични, че
подписите, положени върху него са техни и макар и пестеливо, потвърждават извършеното
пред тях следствено действия. Поради тези съображения съдът не намира, че
извършеното процесуално следствено действие претърсване и изземане е било
опорочено, още повече че самата свидетелка Д. признава в показанията си пред
настоящата съдебна инстанция, че независимо че е била извън помещението, е
видяла намерения пистолет, както и неговото изнасяне от помещението и
поставянето му в плик.
Предвид така
направения анализ на гласните доказателства и съобразявайки възражението на
защитата, относно валидното извършване на процесуално следственото действие,
съдът не констатира пороци, които да обусловят опорочаването му. Показанията и
на двете поемни лица бяха подкрепени и от разпитаните полицейски служители Б. и
С.. В своя разпит и двамата излагат твърдение, че към момента на извършване на
претърсването и двете поемни лица са били там. Освен това протоколът за
претърсване и изземане е бил одобрен по съответния процесуален ред със
съответно съдебно определение, което не изключва последващ съдебен контрол
относно годността на извършеното действие при разглеждане на делото по
същество. Настоящата съдебна инстанция не констатира опорочаване на извършеното
действие. Такъв порок не е бил констатиран нито от въззивната инстанция, която
е разгледала делото при постановяване на предходната присъда, нито от
Апелативен съд – гр. София при възобновяване на наказателното производство.
Предвид
изложените правни съображения не се констатираха действия, водещи до
опорочаване на извършеното действие по претърсване и изземане.
В
хода на проведеното досъдебно производство е назначена съдебно-балистична експертиза.
Видно
от заключението на вещото лице е, че иззетият пистолет с пластмасова черна
дръжка /инокс/ с надпис ,,BLOW COMPACT”
Mod. 2002, кал. 9 мм
Р.А. с фабр.№ 37634, без фабрична муфа с поставен в него ламаринен двуредов
пълнител представлява по съществото си огнестрелно оръжие, годно да
възпроизвежда изстрели. Направеното възражение от страна на защитата, че
липсват безспорни данни дали вещото лице е получило пистолета със свалена муфа
или това е станало впоследствие при изготвянето на експертизата, не следва да
бъде възприето като сериозно. По делото липсват всякакви доказателства, от
които да е видно извършването на каквито и да било технически манипулации по
оръжието по време на изготвяне на заключението, освен направените констатации.
От показанията на разпитаните свидетели не се установи разлика в състоянието на
иззетия пистолет до момента на изготвяне на експертизата. Поради тази причина и
не може да се приеме, че към момента на неговото откриване същият е бил
пригоден единствено като газово оръжие.
Съдът кредитира експертното
заключение по експертизата като компетентно изготвено, обосновано и като неоспорено
от страните, го възприема напълно.
По отношение
на приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства съдът намира, че
същите кореспондират изцяло с възприетата фактическа обстановка и подкрепят
приобщените по съответния процесуален ред гласни и веществени
доказателства. Предявеният в хода на
съдебното следствие като веществено доказателство 1 бр. пистолет с пластмасова
черна дръжка /инокс/ с надпис ,,BLOW COMPACT”
Mod. 2002, кал. 9 мм
Р.А. с фабр.№ 37634, без фабрична муфа, с поставен в него ламаринен двуредов
пълнител не беше оспорен от страните като вещ, несъответстваща на иззетата от
фермата, обитавана от подсъдимия.
Поради това
обстоятелство следва да се приеме, че именно това е било оръжието, в което се е
намирало при към момента на неговото изземане и то именно в състоянието, в
което се е намирало със свалената муфа.
Упълномощеният
защитник на подсъдимия не е имал възражения срещу предявеното веществено
доказателство по делото и не е направил съответно искане за проверка за
идентичност. Всичко това сочи, че подсъдимият А. и неговия защитник, са приели
предявеното веществено доказателство по делото като предмет на престъплението.
Пасивното процесуално поведение на защитата по време на съдебното заседание на
26.03.2018г. при предявяване на вещественото доказателство обезсмисля довода на
защитника на подсъдимия за липса на идентичност на предмета на престъплението в
настоящето производство като съществено процесуално нарушение. Както беше
посочено по – горе в мотивите, по делото липсват данни иззетият по досъдебното
производство пистолет да е различен от този, който е бил предявен пред
първоинстанционния съд по реда на чл.284 от НПК (в този смисъл е и Решение №
329 от 21.11.2014г. по к.н.о.х.д.№ 864/2014г. по описа ІІІ - н.о. на ВКС).
Очертаната
доказателствена съвкупност обезпечава в изискуемата степен на доказателствен
интензитет основания факт в настоящия наказателен процес – извършване от подсъдимият
М.М.А. на инкриминираното престъпно посегателство.
По отношение
на предмета на престъплението, разпоредбата на чл.339, ал.1 от НК вменява
наказателна отговорност на всяко лице, което има в своя патримониум огнестрелно
оръжие. Несъмнено от заключението на вещото лице по назначената в хода на
досъдебното производство съдебно балистична експертиза се доказва, че
намереният и иззет пистолет, представлява огнестрелно оръжие по смисъла на
ЗОБВВПИ. Същевременно в същия закон е предвиден специален разрешителен режим за
държане на огнестрелно оръжие, каквото в случая у подсъдимия липсва.
От
обективна страна са налице всички признаци на изпълнителното деяние.
Подсъдимият е държал огнестрелно оръжие без да има за това надлежно разрешение
по ЗКВВООБ и това е достатъчно да се приеме, че е налице извършено престъпление
предвид неговия формален характер. За съставомерността на престъплението според
настоящето законодателство е без значение продължителността на упражняване на
фактическата власт върху оръжието и начина на неговото придобиване. В своите
обяснения пред съда подсъдимият сам признава, че е знаел за намиращия се във
фермата пистолет и е ,,бил забравил” да го предаде на органите на полицията.
Лицето, което знае че в негова
фактическа власт се намира огнестрелно оръжие, без да има надлежно разрешително
за това, е длъжно да уведоми органите на полицията в предвидените от закона
срокове.
От субективна
страна деянието е извършено от подсъдимия при форма на вина пряк умисъл, като
същия е съзнавал, че в негова фактическа власт е било държано огнестрелно
оръжие без да има за това надлежно разрешение за това и въпреки това не е
предприел необходимите мерки да сезира органите на полицията или твърдяния от
него собственик.
Съдът не
споделя и последното възражение на защитата, касаещо субективната страна, че
деецът е държал пистолета със съзнанието, че не е негов собственик.
Наказателният кодекс не изисква идентичност между право на собственост на едно
лице спрямо конкретна вещ и фактическо състояние на предмет на престъпление. С
оглед формалния характер на инкриминираното деяния, за да бъде налице извършено
престъпление по чл.339, ал.1 от НК, не е необходимо държателя на оръжието да
бъде непременно и негов собственик.
Именно поради
тази причина и субект може да бъде всяко наказателно отговорно лице.Съдът
намира, че признанието на факта, че подсъдимият е знаел за наличието на
намерения пистолет, не може да бъде приравнено на признаване на вина.
Независимо от това обаче, доколкото не бяха събрани доказателства, които да
докажат по безспорен начин съпричастността на друго лице към предмета на
престъплението, под наказателна отговорност следва да бъде подведен именно
подсъдимия.
При определяне
на наказанието на подсъдимия М.М.А. съдът съобрази от една страна сравнително високата
обществена опасност на деянието и дееца. Последният е лице с чисто съдебно
минало към момента на извършване на престъплението и с добро предпроцесуално и
процесуално поведение. На следващо място следва да се отбележи, че
постановената присъда, постановена при предходното разглеждане на делото по
НОХД № 1931/2016г. по описа на Районен съд – гр.Монтана, е била обжалвана само
от подсъдимия и неговия защитник. С Решение от 14.06.2017г. по ВНОХД № 55 по
описа на съда за 2017г. състав на Окръжен съд – гр.Монтана е изменил първоинстанционния
акт по отношение размер на първоначално наложеното наказание, изпитателния срок
и неговото групиране с друго наказание лишаване от свобода. Определената от
районния съд наказателна санкция е била намалена от две години лишаване от
свобода на шест месеца лишаване от свобода, като е намален и изпитателния срок
от четири на три години.
С решението си
въззивната инстанция е потвърдила присъдата в останалата й част и решението е
било окончателно.
По искане
единствено на осъденото лице Апелативен съд – гр.София е възобновил производството
по ВНОХД № 55/2017г. по описа на Окръжен съд – гр.Монтана и НОХД № 1931/2016г.
по описа на Районен съд – гр.Монтана и е
върнал делото на Районна прокуратура – гр.Монтана за отстраняване на допуснати
в хода на досъдебното производство съществени процесуални нарушения.
Настоящата
съдебен състав намира, че тъй като изменението на размера на първоначално
наложеното с присъда наказание е станало единствено по жалба на подсъдимия и
впоследствие възобновяването на наказателното производство е станало само по
негово искане, на същия не може да бъде отежнено положението като се определи
наказание, по – високо по размер от това, което е постановил с решението си
въззивната инстанция. В случая следва да намери приложение принципа на reformacio in peus, гарантиращ забрана за
влошаване положението на жалбоподателя в наказателния процес. Ето защо
наказанието, което съдът наложи на подсъдимия, следва да бъде при условията на чл.55 ал.1 т.1 от НК, а именно
лишаване то свобода в размер на шест месеца, чието изтърпяване, на основание
чл.66, ал.1 от НК, следва да бъде отложено с изпитателен срок от три години. Така
определената санкция по вид и размер съдът намира, че ще способства в най -
пълна степен за постигане целите на наказанията по чл.36, ал.1 от НК и в частност
на индивидуалната и генерална превенция.
По делото е
изискана справка за съдимост на подсъдимия. От нея е видно, че същият е осъден
по НОХД № 30 158/2015г. по описа на Районен съд – гр.Монтана на наказание
в размер на осем месеца лишаване то свобода, което, на основание чл.66, ал.1 от НК, следва да бъде отложено с изпитателен срок от три години, считано от датата
на влизане в сила на настоящата присъда.
Престъплението
по настоящето дело е извършено на 26.09.2014г., т.е. преди датата на влизане в
сила на присъдата на 13.04.2016г. Предвид гореизложеното съдът намира че са
налице условията на съвкупност, което обусловя групиране на наказанията. След
като се отчете обстоятелството, че такова групиране вече е било извършено с
предходна съдебна присъда и същата е била изменена от състав на Окръжен съд –
гр.Монтана и в тази част, следва да бъде определено едно общо наказание в
размер на шест месеца, което да бъде отложено за изтърпяване с изпитателен срок
от три години, считано от датата на влизане в сила на присъдата.
Съдът намира,
че следва на основание чл.53 ал.2 б.А от НК, следва да бъдат отнети в полза на държавата вещественото
доказателство по делото – 1 бр. пистолет с пластмасова черна дръжка /инокс/ с
надпис ,,BLOW COMPACT”
Mod. 2002, кал. 9 мм Р.А.
с фабр.№ 37634, без фабрична муфа с поставен в него ламаринен двуредов пълнител.
След влизане в
сила на присъдата същото следва да бъде предоставен на служба КОС при ОДВР – гр.
Монтана.
При този изход
на делото и на основание чл.183, ал.3 от НПК подсъдимият М.А. следва да бъде
осъден да заплати по сметка на ОДМВР – гр.Монтана сумата в размер на 82.80 лева
по назначената съдебно-балистична
експертиза, а по сметка на Районен съд – гр. Монтана и сумата от 30 лева по
приетата от предходен съдебен състав експертиза и по 5.00 лева държавна такса в
случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
По гореизложените мотиви
съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: