№ 1105
гр. Плевен, 14.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Симеон Ил. Светославов
при участието на секретаря ВЕЛИСЛАВА В. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от Симеон Ил. Светославов Гражданско дело №
20244430100378 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба с вх. № 2344/24.01.2024 г. на „*** ЕИК:
***, срещу И. К. П., ЕГН **********, с настоящ адрес: ***, за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата от 2569,11 лв. главница, представляваща стойността на незаплатена
топлинна енергия за периода от 01.11.2020 г. до 30.11.2023 г., и 710,91 лв. лихва за забава за
периода от 05.01.2021 г. до 08.01.2024 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране
на исковата молба до окончателното изплащане на сумите.
Ищецът твърди, че И. К. П. е клиент на „Топлофикация Плевен“ АД и дължи суми за
консумиране и незаплатена ТЕ за негов топлоснабден имот – магазин, находящ се в ***.
Формулират доводи, че ответникът като собственик на топлоснабден имот, е клиент на
топлинна енергия по см. на чл.153 от ЗЕ, според който текст всички собственици и титуляри
на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. Сочи се,
че именно поради това за него важат разпоредбите на действащото законодателство в
областта на енергетиката. Съгласно разпоредбата на чл.150 от ЗЕ продажбата на топлинна
енергия от топлопреносно предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се
осъществявало при публично известни ОУ, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от ДКЕР към МС. Те, съгласно ал.2 от ЗЕ, влезли в сила 30 дни след първото им
публикуване в един централен и един местен ежедневник и имали силата на договор между
топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия без да е необходимо
изрично писмено приемане от клиентите. Ищецът твърди, че в случая ОУ от 2007 г. са
публикувани във в. „Нощен труд“ от 13-14.12.2007 г. и във вестник „Посоки“
бр.239/13.12.2007 г. и с тях се регламентирали търговските взаимоотношения между
клиентите на топлинна енергия и дружеството, в това число и правата и задълженията на
двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинна
енергия; отговорностите при неизпълнение на задълженията и др. В раздел VІІ от ОУ от
2007 г.- „Заплащане на топлинна енергия“ сочи, че е определен реда и срока, по който
купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ, а
именно: в 30- дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Според ищеца
задължението на ответника за заплащане на дължимите суми в размера, посочен в
1
ежемесечно получаваните фактури, е най- късно до края на текущия месец, следващ месеца
на доставката на топлинна енергия. С изтичането на последния ден от месеца ответникът
изпаднал в забава за тази сума, като на осн. чл.31, ал.6 от ОУ ежедневно е начислявана
законна лихва върху дължимата сума. От приложеното извлечение от сметка за абонатен
номер № ***, се установявало, че ответникът е използвал доставяната топлинна енергия, но
не е погасил задължението си. Иска от съда да приеме приложените към исковата молба
приложения от които счита, че се установявало кои компоненти формират главницата, а
именно: сума за отопление с ИРУ- 1732,00 лв., суми за отопление без ИРУ в размер на
300,92 лева; сума за отопление отдадена от сградна инсталация в размер на 485,27 лв. и сума
за услуга дялово разпределение в размер на 50,92 лева. В имота на ответника имало
монтирани 0 бр. уреди за БГВ, 3 бр. ИРУ, баня с лира. Поради изложеното моли съда да
уважи предявените искове. Претендират се и сторените в настоящето производство
разноски, както и възражение за прекомерност по чл. 78,ал.5 от ГПК. Посочва се и банкова
сметка за заплащане на вземането при желание на ответника.
В отговора на исковата молба ответникът не оспорва, че имотът е топлоснабден, както
и твърденията на ищеца свързани с техническата част на претенцията. Въвежда възражение
за изтекла погасителна давност и довод за извършено плащане за част от исковия период.
Възражението за изтекла погасителна давност е основано на твърденията, че сумата от
1132,10 лв. за главница и лихва за периода от 01.11.2020 г. до 24.01.2021 г. е изтекла по
давност ,тъй като са минали три години преди датата на подаване на исковата молба. Тази
сума от препис извлеченията, представени от ищеца се формирала, както следва: 278,86 лв.
главница за 01.11.2020 г. до 30.11.2020 г.; 94,26 лв. лихва за периода от 01.11.2020 г. до
30.11.2020 г.; 322,13 лв. главница за периода от 01.12.2020 г. до 31.12.2020 г.; 106,39 лв. лихва
за периода от 01.12.2020 г. до31.12.2020 г.; 249,88 лв. главница за периода от 01.01.2021 г. до
31.01.2021 г.; 80,58 лв. лихва за периода от 01.01.2021 г. до 31.01.2021 г. На следващо място,
ответникът твърди, че за част от исковия период – 01.02.2022 г. до 30.04.2023 г. е издадена
заповед за изпълнение № 2456/07.08.2023 г. по ч. гр. д.№ 4474/2023 г. на РС Плевен срещу
неговия баща *** П., ползвател на имота, за ползване и неплатена топлинна енергия за
топлоснабдения имот на ***, с абонатен № ***. Заповедта обхващала сумата от 1206,71 лв.
главница за периода от 01.02.2022 г. до 30.04.2023 г., и 114,81 лв. мораторна лихва за периода
от 04.04.2022 г. до 01.08.023 г., като е издаден и изпълнителен лист в полза на ищеца. Счита
за недопустимо ищцовото дружество да претендира втори път същата сума от него за
периода от 01.11.2020 г. до 30.11.2023 г. Доводът за извършено плащане е основан на
твърденията, че на 04.09.2023 г. ответникът заплатил на ищеца сумата общо от 1410,46 лв.,
за 20203 г., но тази сума не е приспадната при депозиране на исковата молба срещу него.
Иска от съда приспадне тази сума с решението от общия дълг към „Топлофикация-Плевен“
АД.
В с. з. ищецът поддържа исковата молба и по сметката на топлофикационното
дружество нямало постъпили плащания, предмет на исковата претенция. Уточнява се, че
паричните вземания за периода по ч. гр. д. № 4474/2023 г. по което е издадена заповед за
изпълнение – 01.02.2022 г.-30.04.2023 г., не били включени в исковата претенция по
настоящото производство, което следвало от представените препис извлечения. Плащаният
по издадената заповед за изпълнение действително били постъпили на 04.09.2023 г.
В с. з. ответникът в първо съдебно заседание оспорва исковата молба и няма
доказателствени искания. Във второто съдебно заседание ответникът посочва, че не е
разбирал коя сума е заплатил, но е установил, че това са сумите по издадената заповед за
изпълнение. Отправено е изявления да получи възможност да заплати сумите по настоящото
производство с цел спестяване на допълнителни разходи за съдебна експертиза.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателствени средства, преценени по
отделно и в тяхната съвкупност, установи следното от фактическа страна:
Не е спорно между страните, а и от представените писмени документи / заявление за
актуализация на клиентска информация от 27.11.2020 г., заявление декларация от
14.02.2019 г. от И. П., споразумителен протокол№2/775 от 13.11.2001 г., приложение към
2
него и договор №104/13.11.2001 г. с ***/, се установява, че обектът в ***, е топлоснабден,
респ. присъединен към топлопреносната мрежа, като по искане на ответника е открита
партида на негово име. Не е спорно медду страните и че монтираните средства за измерване
отговарят на техническите изисквания, преминал е съответните държавни проверки и
монтажът е извършен съгласно изискванията на производителя. Не е спорно още, че през
исковия период до топлоснабдения имот на ответника е доставяна топлинна енергия и
разпределението на топлинната енергия за имота е извършено в съответствие с действащата
нормативна уредба – Методика за разпределение на топлинна енергия в сгради, етажна
собственост, приложение към чл. 61, ал. 1 от Наредба за топлоснабдяване № 16-334 от
06.04.2007 г. и Наредба № Е-РД-04-01 от март 12 2020 г. за топлоснабдяване.
Не е спорно, а и от представения нотариален акт за дарение № 9, том 1, рег. № 127,
дело № 8/2019 г. на нотариус *** на НК, район на действие РС Плевен, се установя, че ***
П. и *** са дарили 5/6 ид. ч. от самостоятелен обект в сграда с ***. Надареният е приел
дарението при условието, че дарителят *** П. си запази правото на пожизнено ползване на
дарените от него 4/5 ид. ч. от имота.
С Решение №129/28.03.2023 г. по в. гр. д. № 105/2023 г. по описа на ОС Плевен, е
потвърдено Решение № 1634 по гр. д. № 2468/2022 г. по описа на РС Плевен, с което са
отхвърлени предявените от „Топлофикация-Плевен“ АД искове за признаване на установено,
че *** П. дължи сумата от 2459,13 лв. за доставена топлинна енергия за периода от
01.11.2020 г. до 31.01.2022 г. и сумата от 168,29 лв. лихва за забава за периода от 05.01.2021 г.
до 04.03.2022 г., ведно със законната лихва, за които суми е издадена заповед за изпълнение
№ 807/16.03.2022 г. по ч. гр. д. № 1359/2022 г. по описа на РС Плевен.
Със Заповед №2456/07.08.2023 г. по ч. гр. д. № 4474/2023 г. по описа на РС Плевен,
длъжникът *** П. е осъден да заплати на „Топлофикация-Плевен“ АД, сумата от 1206,71 лв.
главница за ползвана и незаплатена топлинна енергия за периода от 01.02.2022 г. до
30.04.2023 г., 114,81 лв. законна лихва върху главницата за периода от 04.04.2022 г. до
01.08.2023 г., ведно със законната лихва от 07.08.2023 г. до изплащане на вземането.
Вземането произтичало от обстоятелствата, че ответникът е ползвател на топлинна енергия
за посочения горе период доставена до имот в ***.
Между страните не е спорно, а и от представения заверен препис от фискален бон,
издаден от топлофикационното дружество, се установява че ответникът е извършил
плащане на 04.09.2023 г. по сметката на топлофикационното дружество в размер на 1410,96
лв. За извършеното плащане топлофикационното дружество е издало фактура
№5308023/04.09.2023 г., № 5294194, 5294193, 5294195 и № 5294196/07.08.2023 г.
От представените към исковата молба препис извлечения от 08.01.2024 г. от сметка на
потребител № ***, И. К. П., за адрес: ***, се установява, че главницата за периода от
01.11.2020 г. до 30.11.2023 г. е в размер на 2569,11 лв., а лихвата за периода от 05.01.2021 г.
до 08.01.2024 г. е в размер на 710.91 лв. От съдържанието на документа е видно още, че
начислените стойности за главница и лихва не включват такива за периода от 01.02.2022 г., а
начислената главница за 2022 г. е само за период от 31.01.2022 г., респ. лихвата е за период от
02.03.2022 г. и не включва лихва за периода от 04.04.2022 г. до 01.08.2023 г. Същото се
потвърждава и от представените подробни справки.
Горната фактическа обстановка безспорно се установява от събраните по делото
писмени доказателствени средства и признати от страните факти.
Съдът дава пълна вяра на събраните писмени доказателствени средства, тъй като
същите са последователни и непротиворечиви по между си, и се ползват с придадената им
по чл. 178 и чл. 179 от ГПК доказателствена сила.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни
изводи:
Предявени са осъдителни искове с правна квалификация чл. 79 от ЗЗД, вр. чл. 153, ал. 1
ЗЕ, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ, и чл. 86 от ЗЗД, като същите са изцяло допустими с оглед
приложеното ч. гр. д. № 4474/2023 г. по описа на РС Плевен.
3
Основателността на главния иск по чл. 153, ал. 1 ЗЕ, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ, вр. чл. 79, ал.
1 ЗЗД, е предпоствавена от наличието на следните правнорелевантни факти: наличието на
валидно възникнало облигационно правоотношение с ответника по доставката на топлинна
енергия през исковия период; че ответникът е потребител (собственик или ползвател) на
услугите предоставени в топлоснабдения имот; че ищецът е изправна страна по договора,
изискуемост на претендираните вземания и техния размер. Тези правнорелевантни факти е
следвало да бъдат установени от ищеца в условията на пълно и главно доказване.
Безспорно е, че ищцовото дружество като енергийно предприятие- доставчик на
топлинна енергия, има правото да търси възмездяване от потребителите в етажната
собственост, за стойността на доставената, съответно разпределената топлинна енергия в
сграда в режим на етажна собственост. Облигационното правоотношение, което възниква и
на което ищецът основава претенцията си, произтича от договор за продажба на топлинна
енергия при общи условия, който се счита за сключен с конклудентни действия – арг. чл. 150,
ал. 1 ЗЕ. Общите условия следва да бъдат публикувани в един централен и един местен
ежедневник в градовете с битово топлоснабдяване, което в случая е сторено. Съгласно
изричната норма на чл.150, ал.2, изр.2 ЗЕ, общите условия влизат в сила 30 дни след първото
им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите. По делото са
ангажирани доказателства за публикуването на общите условия в един национален и един
местен ежедневник преди процесния период- в. „Нощен труд“ и в. „Посоки“, поради което
съдът намира, че е спазена изискуемата от закона процедура по приемането и публикуването
на общите условия за продажба на топлинна енергия.
На следващо място, безспорно е по делото, че страните са обвързани от валидно
облигационно правоотношение с предмет доставяне на топлинна енергия до имот, който
собственост на ответника. Ответникът е титуляр на правото на собственост върху обект,
находящ се в сграда в режим на етажна собственост по смисъла на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, като
тези факти следва от представените заявления за откриване на партида и нотариален акт за
дарение. Не е необходимо да е налице писмен договор, доколкото това облигационното
правоотношение възниква и с конклудентни действия. Съобразно задължителните
разяснения, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017
г. на Върховен касационен съд, ОСГК, писменият договор, не е форма за действителност, а
форма за доказване на облигаторното правоотношение. В случая има представено
споразумение от което е видно, че имотите от ЕС са присъединени към топлопреносната
мрежа на ищцовот дружество. Като страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди –
чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, ответникът има качеството на клиент на топлинна енергия и дължи
заплащане на цената на доставената и разпределена топлинна енергия за исковия период.
По отношение размера на предявените искове, съдът намира, че същите са безспорно
установени от представените препис извлечение, и както се установява още, вземанията,
предмет на издадената заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 4474/2023 г. по описа на РС
Плевен, не са предмет на настоящото производство, поради което липсва обективен
идентитет. Следователно за ответникът е възникнало задължението да заплати цената на
доставената до топлоснабдения имот и ползвана от него топлинна енергия, която в периода
от от 01.11.2020 г. до 30.11.2023 г. в размер на 2569,11 лв. Изискуемостта е настъпила в 30-
дневен срок след изтичане на периода за заплащане на дължимите месечни суми съгласно
раздел VII от Общите условия от 2007 г., поради което претендираните от ищцовото
дружество суми са дължими. Допълнителен аргумент за дължимост на вземанията е
признанието на ответника, направено в открито съдебно заседание на 24.06.2024 г., което
съдът прецени съобразно чл. 175 от ГПК. Ето защо предявеният главен осъдителен иск с
правна квалификация чл.79 от ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ, е основателен,
тъй като е доказан по основание размер.
С оглед горното, съдът намира за основателен и акцесорният иск с правно основание
чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за заплащане на обезщетение за забавено плащане, тъй като ответникът не
е платил дължимите месечни суми и е изпаднал в забава съгласно чл. 31, ал. 6 от ОУ, който
4
регламентира, че с изтичане на последния ден от месеца абоната изпада в забава. Безспорно
се установява и размера на дължимото обезщетение за забавено плащане за периода от
05.01.2021 г. до 08.01.2024 г. от представените извлечения, а именно сумата от 710,91 лв. Ето
защо искът с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД е също доказан по основание и размер.
Признанието на дълга чрез изявлението да бъде предоставена възможност да бъдат
заплатени сумите по настоящото исково производство, е факт, който съдът преценява
съгласно чл. 175 от ГПК. Неговото значение обаче е не само за основателността на иска, а и
за предявеното правопогасяващо възражение за изтекла придобивна давност за част от
предмета на делото/ паричните вземания за периода от 01.11.2020 г. до 30.11.2020 г. и т.к./.
Отказът от последиците на изтеклата погасителна давност е възможен след нейното
изтичане по аргумент от чл. 113 от ЗЗД, като законодателят не е уредил формата на отказа,
но същият може да е изричен или мълчалив. От съдържанието на мълчаливия отказ обаче
следва да се направи недвусмислен извод, че длъжникът не желае да се ползва от
последиците на изтеклата погасителна давност в негова полза за конкретно вземане
(Решение № 186/19.06.2013 г. по гр. д. № 927/2012 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС/. Отказът от
последиците на изтекла погасителна давност по време на висящ процес е винаги съзнателно
волеизявление, защото същото следва да се извършва с цел да се постигне заличаване на
последиците от изтеклата погасителна давност. В конкретния случай изявлението на
ответника да му бъде предоставена възможност да плати сумите по исковото производство с
цел спестяване на разходи, не може да бъде възприето като отказ от последиците на изтекла
погасителна давност. В практиката на ВКС е срещана хипотеза, в която искането за
разсрочване/ отсрочване на плащането не представлява отказ от изтекла погасителна
давност(Определение № 143 от 9.03.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2740/2021 г., IV г. о., ГК).
Поради това съдът приема, че възражението за изтекла погасителна давност е допустимо и
следва да бъде разгледано. Изтичането на предвидената в закона погасителна давност
погасява правото на кредитора да осъществи правото си по принудителен ред, а не
съществуването на същото, доколкото то продължава да е съществува, но не може да бъде
удовлетворено по принудителен ред.
Паричните вземания претендирани от топлофикационните дружества представляват
периодично плащане по чл. 111, б. „в“ от ЗЗД, съгласно задължителните указания дадени с
Тълкувателно решение № 3/2011 г. по тълк. д. №3/2011 на ОСГТК на ВКС, поради което
намира приложение специалната тригодишна давност. На осн. чл. 31 от ОУ месечните
дължими суми се заплащат в 30 дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят – в
случая 30.11.2020 г., като от 01.12.2020 е започнал да тече 30 дневния срок за плащане на
сумата от 278,86 лв., и същият е изтекъл на 30.12.2020 г., а три годишната давност на
31.12.2023 г. – преди подаване на исковата молба на 24.01.2024 г. Следователно претенцията
на ищцовото дружество за сумата от 278,86 лв. за периода от 01.11.2020 г. до 30.11.2020 г. е
погасена по давност. По същите съображения претенцията за лихва за забава на основание
чл. 31, ал. 6 ОУ в размер на 94.26 лв. е също погасена по давност, тъй като от 31.12.2020 г.
вземането е станало не само изискуемо, а и съгласно чл. 31, ал. 6 от ОУ потребителят е
изпаднал в забава и дължи обезщетение за забава. Следователно срокът по чл. 111., б. „в“ от
ЗЗД е изтекъл също на 31.12.2023 г., преди подаване на исковата молба. В хода на
производството не се установи спиране или прекъсване на давностния срок за горните
парични вземания, тъй като вземането по заповед за изпълнение № 807/16.03.2022 г. по ч. гр.
д. № 1359/2022 г. по описа на РС Плевен, е оспорено и предявеният по реда на чл. 422 от
ГПК иск е отхвърлен с влязло в сила Решение № 1634 по гр. д. № 2468/2022 г. по описа на
РС Плевен. На основание чл. 115, б. „ж“ давностният срок не е текъл по време на съдебното
производство по гр. д. № 2468/2022 г., и е прекъснат с подаване на заявлението на основание
чл. 116, б. „б“ от ЗЗД, но по смисъла на изр. 2 от нормата ако искът не бъде уважен
давността не се смята за прекъсната. Именно поради това давностният срок на паричните
вземания, предмет на заявлението по чл. 410 от ГПК, по които се е развило и приключило
производството по реда на чл. 422 от ГПК, не се смята за прекъсната, тъй като исковете са
отхвърлени като неоснователни. По отношение на останалите вземания, за които е въведено
възражение за изтекла погасително давност по чл. 111, б. „в“ от ЗЗД, съдът намира същото за
5
неоснователно. Това е така, защото за останалите вземания 30 дневния срок по чл. 31, ал. 1
от ОУ за плащане е изтекъл най-рано на 31.01.2021 г., респ. вземането е станало изискуемо
от 01.02.2021 г. и тригодишният давностен срок е изтекъл на 01.02.2024 г., след датата на
подаване на исковата молба – 24.01.2024 г.. Както се посочи подаване на иск за вземането
прекъсва давностния срок и такъв не тече по време на съдебното производство.
Предвид горното, предявеният осъдителен иск с правно основание чл. 79 от ЗЗД следва
да бъде уважен за сумата от 2290,25 лв., а искът по чл. 86 от ЗЗД за сумата от 616,65 лв., като
за горницата до пълно предявените им размер следва да бъдат отхвърлени като погасени по
давност.
При този изход на спора, право на разноски има ищеца съгласно чл. 78, ал. 1 от ЗЗД,
който единствен е поискал присъждане на сторените разноски, които са доказани по
основание и размер. Ето защо, ответникът следва да заплати сторените от ищеца разноски
съразмерно уважените част от исковете, а именно сумата 136,20 лв. платена държавна такса
и 90 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Ръководен от горното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА И. К. П., ЕГН **********, с настоящ адрес: ***, да заплати на *** ЕИК:
***, на основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ, сумата от
2290,25 лв., представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия, доставена за
периода от 01.11.2020 г. до 30.11.2023 г., до топлоснабден имот в ***, ведно със законната
лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба -25.01.2024 г., до
окончателното изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ предявения осъдителен иск с
правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ, за горницата
до пълно предявения размер от 2569,11 лв. като погасен по давност.
ОСЪЖДА И. К. П., ЕГН **********, с настоящ адрес: ***, да заплати на *** ЕИК:
***, на основание чл. 86 от ЗЗД, сумата от 616,65 лв., представляваща обезщетение за забава
върху главницата за периода от 05.01.2021 г. до 08.01.2024 г.., като ОТХВЪРЛЯ предявения
иск за горницата до пълно предявения размер от 710,91 лв., като погасен по давност.
ОСЪЖДА И. К. П., ЕГН **********, с настоящ адрес: ***, да заплати на *** ЕИК:
***, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от 226,20 лв., представляваща сторените от
ищеца разноски за държавна такса и юрк. възнаграждение, съразмерно уважената част от
исковете.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от съобщаването му пред ОС
Плевен с въззивна жалба.
Препис от решението да се изпрати на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
6