О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр.София, 10.10.2019г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
Гражданска колегия, в закрито заседание на десети октомври през
две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЖАНА ЖЕЛЯЗКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБКА
ГОЛАКОВА
ДЕСИСЛАВА
ЯНЕВА
Като
се запозна с докладваното от съдията БОЖАНА ЖЕЛЯЗКОВА ч.гр.д.№12783 по
описа на 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 435, ал.4 и сл. от ГПК.
Образувано е по жалба с вх.№ 04345/19.09.2019 г.,
депозирана от Е.Е.И., който твърди, че на дата
18,09.2019 г. случайно узнал за образуваното ИД №599/2018г., по което е
проведена процедура по публична продан на недвижим имот, находящ
се в с. *****, район Нови Искър, София.Сочи, че с решение на съда по гр.д.№
1043/2007 г. по описа на САС, 4 с-в, влязло в сила на 30.10.2012 г., на
основание чл.З ал.З от ЗВСОНИ на неговата майка Е.Е.И./починала
на 27.04.2005 г./ била възстановена собствеността върху 30%/1500 ид.ч. от имот пл.сн.№ 98, в
кв.38, по плана на район „Нови Искър"-с. *****, София, заедно с построените
в имота сгради „А" и „Б". Поддържа, че съсобственици в имота е той с
305/1500 ид.ч., неговата леля С.Е.И.-Д.с 305/1500 ид.ч., „Е." АД с 740/1500 ид.ч.,
О.А.С.с 50/1500 ид.ч., Б.Д.С.с 50/1500 ид.ч. и Р.Д.С.с 50/1500 ид.ч. Твърди,
че тъй като не успели да постигнат доброволно споразумение за подялба на имота,
бил принуден през 2013 г. да заведе дело за делба-гр.д.№ 9486/2013 г. по описа
на 59 с-в, СРС /вписана ИМ в АВ/.
Моли да се приеме, че действията на ЧСИ Й.М., per. №920 при и по повод провеждането на публична продан на
недвижим имот са в нарушение на материалния и на процесуалния закон и същите
иска да бъдат отменени изцяло.
Взискателят по
изпълнителното дело - "Д."
АД, не взема становище по жалбата.
Длъжникът по изпълнителното дело - "Е. 2000" АД с депозираното писмено
становище с вх.№ 04387/25.09.2019 г. моли жалбата да бъде оставена без
уважение.
Ипотекарният длъжник- „Е." АД, не взема становище по жалбата.
Съсобственикът на недвижимия имот-предмет на публичната продан-С.Е.И.-Д.- с писмено
становище с вх.№ 04391/25.09.2019 г. счита, че жалбата е процесуално недопустима и
неоснователна.
Съсобствениците на имота-О.А.С., Б.Д.С.и Р.Д.С.- не вземат становище по
жалбата.
В срок по
делото са постъпили мотиви от ЧСИ Й.М.,
per. № 920, Район на действие СГС, гр. София, в които се излага, че жалбата е недопустима и неоснователна.
Твърди се, че не е налице владение на имота от Е.Е.И.
в деня на възбраната, поради същият не е активно легитимиран да обжалва
действията на ЧСИ при и по повод публична продан не недвижимия имот. Освен това
счита, че жалбата е и неоснователна, тъй като на публична продан е
изнесен недвижим имот, собственост на ипотекарния
длъжник „Е." АД, който недвижим имот е ипотекиран в полза на взискателя „Д." АД. Продажбата на идеалните части на
останалите съсобственици-С.Е.И.-Д., О.А.С., Б.Д.С.и Р.Д.С.е извършена с тяхно
изрично писмено съгласие по реда на чл.500 ал.2 от ГПК. Жалбоподателят Е.Е.И. не е кредитор на длъжника „Е. 2000" АД и на ипотекарния длъжник „Е." АД, поради което не може да
обжалва публичната продан на ипотекирания в полза на кредитора „Д." АД
недвижим имот, същият не е собственик на процесния
имот.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, като съобрази доказателствата,
приложени към копието от изпълнителното
дело, като взе предвид становището
на страните, намира депозираната жалба за процесуално
недопустима, предвид следните съображения:
Видно от приложеното копие от
изпълнителното дело, както и от твърденията, изложени в жалбата, частният
жалбоподател се явява трето лице в производството.
Правото на трети лица да обжалват изпълнителните
действия обаче е ограничено. В чл. 435, ал. 4 от ГПК са изброени изчерпателно
действията на принудително изпълнение, които могат да се обжалват от трети
лица. Съгласно разпоредбата на чл. 435, ал. 4 от ГПК трето лице може да обжалва
действията на съдебния изпълнител само когато изпълнението е насочено върху
вещи, които в деня на запора, възбраната или предаването, ако се отнася за
движима вещ се намират във владение на това лице, като жалбата не се уважава,
ако се установи, че вещта е била собствена на длъжника при налагането на запора
или възбраната. От разпоредбата на чл. 435, ал. 4 от ГПК следва, че в полза на
третите лица е уредено право на обжалване на действията на съдебния изпълнител
само с оглед защита на владението им върху имота, предназначен за принудително
изпълнение. В правната теория, както и в съдебната практиката, е утвърдено
константно разбиране, че защитата на трето лице чрез обжалване действията на
ЧСИ по реда на чл. 435, ал. 4 от ГПК, е владелческа
защита, а собственикът може да се защитава чрез иск по реда на чл. 440 от ГПК (решение
№ 2062/12.06.1959 г. по гр. д. № 774/59 г., І г.о. ВС; решение № 460/05.06.1964
г. по гр. д. № 693/64, І г.о. ВС; решение № 2231/18.11.1968 г. по гр. д. № 651/68
г., І.г.о ВС; определение № 83/01.06.2007 г. на ВТАС по в.ч.гр. д. № 99/2007г,
ГО; определение № 506/05.01.2011 г. на ВТАС по в.ч.гр. д. № 648/2010 г., определение
№ 1.04.2013 г. по ч.т.д. № 18/2013 г. на ВТАС и много други).
В настоящия случай, в протокола на частния съдебен
изпълнител за извършен опис на процесния недвижим
имот не е отразено, че жалбоподателят Е.Е.И. е
намерен във владение на имота, а и няма такова твърдение в жалбата-
жалбоподателят твърди, че съсвсем случайно на 18.09.2019г.
узнал за образуваното изпълнително дело при ЧСИ Й.М.с проведена публична продан
върху имот, за който той счита, че има пр. на собственост. Доказателства, че по
време на налагане на възбраната жалбоподателят е осъществявал владение на описания
имот, не се намират в материалите по изпълнителното дело.
Както беше отбелязано по-горе в жалбата не са изложени
каквито и да било твърдения, че жалбоподателят към момента на налагането на
възбраната, се е намирал във владение на процесния
имот, в който случай жалбата би била допустима. След като няма твърдения за
наличие на владение върху процесния имот към момента
на налагане на възбраната, то и жалбата е
недопустима. Следователно частният жалбоподател не е процесуално легитимиран да
обжалва действията на ЧСИ по реда на чл. 435, ал. 4 от ГПК.
Жалбоподателят твърди, че е собственик на процесния имот, засегнат от изпълнението, от което следва,
че процесуалният ред на правната защита е друг и настоящият съд не следва да
обсъжда доказателствата, касаещи правото му на собственост. Обстоятелството, че
владението е едно от трите правомощия, формиращи съдържанието на правото на
собственост, не е основание собственикът на вещта да упражнява права по чл.
435, ал. 4 от ГПК, при положение, че не е владял имота към момента на налагане
на възбраната. В цитирания текст се има предвид владението като фактическо
положение, а не правото на владение като субективно вещно право. Дали
жалбоподателят е собственик на процесния недвижим
имот по силата на представените от него доказателства следва да бъде решен в
исково съдебно производство по чл. 440, ал. 1 от ГПК, а не по реда на обжалване
действията на съдебния изпълнител по чл. 435 и сл. от ГПК.
Предвид гореизложеното настоящият съдебен състав
намира, че жалбата, с която е сезиран, не обосновава хипотезата на чл. 435, ал.
4 ГПК, на която жалбоподателят се позовава и същата е процесуално недопустима,
поради което следва да се остави без разглеждане, а образуваното производство
следва да се прекрати.
С оглед недопустимостта на жалбата, настоящият състав
намира, че направеното искане за спиране на изпълнението по чл. 438 от ГПК е
неоснователно.
Водим от горното СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД:
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ
РАЗГЛЕЖДАНЕ като процесуално
недопустима с вх.№ 04345/19.09.2019 г., депозирана от Е.Е.И.
срещу действията на ЧСИ Й.М., с район
не действие СГС, № 920 на КЧСИ, по изпълнително дело № 20189200400599.
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ искането за спиране на
изпълнението по чл. 438 ГПК.
ПРЕКРАТЯВА производството по в.ч.гр. д. № 12783/2019 г. по описа
на Софийски градски съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
подлежи на обжалване в едноседмичен
срок от връчването му на страните пред Софийски апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.