РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 1362
гр. Пловдив, 12 юли 2023 год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД -
ПЛОВДИВ, ХІХ състав, в открито заседание на четиринадесети
юни през две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: СТОИЛ БОТЕВ
ЧЛЕНОВЕ
: ТАТЯНА ПЕТРОВА
ПЕТЪР КАСАБОВ
при секретаря ПЕТЯ ДОБРЕВА и участието на прокурора ИВАН ИЛЕВСКИ, като разгледа докладваното от чл. съдията ТАТЯНА ПЕТРОВА к.а.дело № 1162 по описа за 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:
І. За характера на производството,
жалбата и становищата на страните:
1. Производството е по реда на глава
дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 285,
ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС).
2. Образувано е по касационна жалба от Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“ (ГДИН) гр. София към Министерство на
правосъдието, чрез старши юрисконсулт Ч., против
Решение № 561 от 24.03.2023 г. на Административен съд – Пловдив, ХХVІІІ с.,
постановено по адм. д. № 2256 по описа на съда за 2022 г., в частта, с която ГДИН е осъдена
да заплати на М.Р.М., ЕГН **********,***, сумата от 11 360 лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди по време на престоя му в Затвора Пловдив
за периодите: от 01.01.2017 г. до 15.10.2017 г., от 01.11.2017 г. до 14.03.2019
г., от 25.09.2019 г. до 27.07.2020 г., от 06.08.2020 г. до 10.08.2020 г., от
23.04.2020 г. до 06.05.2020 г., от 25.09.2020 г. до 26.07.2021 г., на
23.05.2022 г. и на 26.05.2022 г., ведно със законната лихва, считано от
26.08.2022 г. до окончателното изплащане на сумата.
Иска се решението на Административен
съд – Пловдив да бъде отменено в осъдителната му част и да бъде постановено ново
решение, с което искът да бъде отхвърлен или решението да бъде отменено в
частта му, с която ГДИН е осъдена да плати обезщетение за сумата над 7 100 лв.
до присъдения размер от 11 360 лв. Твърди
се най-общо в тази насока, че при постановяване на решението съдът не е
съобразил действителната фактическа обстановка, съответно не са установени по
категоричен начин реално претърпени вреди и причинната връзка „между конкретно изразено бездействие от
страна на административен орган от структуралната на Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“, в резултат на което да са причинени неимуществени
вреди“. Твърдения са изложени и досежно липсата на произнасяне по
направеното възражение за погасяване по давност. Претендира се присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
3. Ответникът по касационната жалба – М.Р.М.,
чрез пълномощника си адвокат Х., счита касационната жалба за неоснователна. Моли
с решението да бъде определено и присъдено адвокатско възнаграждение за
представляващия го в касационното производство адвокат.
4. Участвалият по делото прокурор,
представител на Окръжна прокуратура гр. Пловдив дава заключение, че жалбата е
основателна и следва да бъде уважена.
ІІ. За допустимостта:
5. Касационната жалба е подадена в
предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен
интерес. При това положение същата се явява ДОПУСТИМА.
ІІІ.
За фактите и за правото:
6. Административен съд - Пловдив е
разгледал по реда на глава единадесета от АПК, във връзка с чл. 285, ал. 1 от ЗИНЗС, искова молба, предявена от М.Р.М. срещу ГДИН с искане ответникът да бъде
осъден да му заплати обезщетение в размер на 15 000 лв. за претърпени от него
неимуществени вреди, дължащи се на нарушения на чл. 3 от ЗИНЗС и чл. 3 от ЕКЗПЧ
при изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ в Затвора гр. Пловдив за
периода от 01.01.2017 г. до 26.08.2022 г. (датата на подаване на исковата молба),
ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба, до окончателното
изплащане на сумата, изразяващи се в болка и страдание, настъпили в резултат на
следните обстоятелства: липса на достатъчно жилищна площ - под 3 кв. м. нетна
площ на човек; липса на вентилация и свеж въздух, което му причинява задух и
кашлица; лоши хигиенно – санитарни условия, изразили се в неработещи казанчета
на тоалетните, липсващи достатъчно на брой работещи чешми и умивалници,
тоалетната не е шумоизолирана и липсвало уединение, като в относително дълъг
период му се е налагало да използва кофи и туби за облекчаване на физиологичните
си нужди; в банята се къпели едновременно 30-40 човека при работещи 5-6 душа,
от които тече или студена, или гореща вода; липса на достатъчен достъп до
естествена светлина, наличие на мухъл и плесен, липса на качествено отопление,
не са му предоставяни достатъчно на брой завивки през зимата, спалното и
постелъчно бельо се сменяло изключително рядко, което е предпоставка за
развъждане на дървеници и бълхи в леглата, не се раздавали препарати за
почистване на тоалетните и спалните помещения; в спалните помещения липсвали
достатъчно шкафове за лишените от свобода, поради което всички в килията били
принудени да ползват общи шкафове за бельото и посудата си; липсвали и
достатъчно мебели, а наличните били изпочупени; с ищеца не е водена
индивидуална и корекционна работа, не му е давана възможност да участва в
програми за въздействие, което е довело до поведенческа и личностна криза.
От фактическа страна съдът е
установил, че ищецът е търпял наказание „лишаване от
свобода“ в периода от 17.06.2015 г. до 17.08.2016 г., от 17.12.2016 г. до
15.10.2017 г., от 01.11.2017 г. до 14.03.2019 г., от 02.04.2019 г. до
27.07.2020 г. и от 06.08.2020 г. до 26.07.2021 г., когато е бил освободен. На
23.05.2022 г. е констатирано, че М. отново е постъпил в Затвора Пловдив и към
26.08.2022 г. (датата на депозиране на исковата молба) все още се намира там,
поради което и исковата претенция по отношение периодите от 16.10.2017 г. до
31.10.2017 г., от 15.03.2019 г. до 01.04.2019 г. и от 28.07.2020 г. до
05.08.2020 г. е прието, че следва да бъде отхвърлена, доколкото не се
установява в така посочените периоди, лицето да е било на територията на Затвора
Пловдив.
С оглед събраните писмени доказателства по делото и
възведеното в обстоятелствената част на исковата молба, е прието, че искът
следва да бъде разгледан по същество за периодите от 01.01.2017 г. до
15.10.2017 г., от 01.11.2017 г. до 14.03.2019 г., от 02.04.2019 г. до
27.07.2020 г., от 06.08.2020 г. до 26.07.2021 г. и от 23.05.2022 г. до
26.08.2022 г. (датата на подаване на исковата молба) за Затвора Пловдив (т.е. искът е приет за разглеждане по същество за период от
общо 1721 дни).
Констатирано е на следващо място, че ответникът не е
представил доказателства за осигуряване на приемливи условия на ищеца за
изтърпяване на наказанието лишаване от свобода в Затвора Пловдив за времето от
01.01.2017 г. до 15.10.2017 г., от 01.11.2017 г. до 14.03.2019 г., от
25.09.2019 г. до 27.07.2020 г. и от 25.09.2020 г. до 26.07.2021 г., които
периоди попадат в посочения в петитума на исковата молба исков период, през
който се твърди, че М. търпи неимуществени вреди (т.е.
за период от общо 1399 дни приема, че няма доказателства за осигуряване на
приемливи условия).
Посочено е в тази връзка, че с оглед изместената тежест на
доказване съгласно разпоредбата на чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС, тези вреди се
считат за настъпили до тяхното оборване, което в настоящия случай не е
неправено. Същевременно от показанията на свидетеля И.Й.Б.съдът е приел, че се
установява, че се касае за влошени хигиенни условия, липса на достатъчно
осветление, което да осигури добра зрителна способност, постоянно наличие на
гризачи и други вредители, мухъл и плесен, пренаселеност на помещенията, т.е. цялостно
условията не отговарят на нормалните за всеки един човек жилищни условия. Ето
защо, с оглед така изяснените обстоятелства за тях, също е прието, че се дължи
съответното обезщетение за комплексно причинени неимуществени вреди на ищеца.
В този смисъл, на основание чл. 284, ал. 5 вр. ал. 1 от ЗИНЗС е прието, че М.М. е претърпял твърдените от него неимуществени вреди,
изразяващи се в описаните в исковата молба негативни психически състояния и
дължащи се на обитаване на помещения, в които не му е била предоставена жизнена
площ от минимум 4 кв.м., доказана липса на стандарт на осветяемост на
помещението с изкуствени осветителни тела и други лоши хигиенни условия. В този
смисъл се сочи, че е и трайната съдебна практика, изложена последователно от
ЕСПЧ за нарушения на чл. 3 от ЕКЗПЧ по осъдителни решения срещу България по
делата Ч. и К., Й. и Д. и И. и други.
На следващо място е прието, че съотнасянето на изяснените
със събраните доказателства факти с цитираните правни норми и съдебна практика
налагат извода, че за посочения исков период на пребиваването си в Затвора Пловдив
за посочените 1420 дни ищецът е пребивавал в помещения, в които жизненото му
пространство не е отговаряло на предвидените стандарти, възприети от Съвета на
Европа и от Съда по правата на човека, които са в размер на 4 кв. м., като
изключение правят периодите от 05.04.2019 г. до 22.04.2020 г., от 07.05.2020 г.
до 24.09.2020 г., от 24.05.2022 г. до 25.05.2022 г., от 27.05.2022 г. до
19.09.2022 г. (при положение, че исковата е молба до
26.08.2022 г.) при пребиваването му в Затвора Пловдив
(общо 619 дни до 26.08.2022 г.). Следователно, по метода на изключването следва да се
приеме, че ПАС е приел, че е налице пренаселеност в периодите от 01.01.2017 г.
до 15.10.2017 г., от 01.11.2017 г. до 14.03.2019 г., от 02.04.2019 г. до
04.04.2019 г., от 23.04.2020 г. до 06.05.2020 г., от 25.09.2020 г. до
26.07.2021 г., на 23.05.2022 г. и на 26.05.2022 г., т.е. за период от общо 1112
дни. Така посочени периодите, които
се установи, че представляват 1112 дни, се различават от приетите 1420 дни.
Друг е въпросът, че ПАС приема, че ще разглежда исковата претенция за период от
общо 1721 дни, същевременно приема, че за период от 1420 дни е налице
пренаселеност, а периодите, които посочва, че няма такава, са в общ размер на
619 дни. Т.е. сумирани дните, в които е налице пренаселеност с тези, в които не
е налице такава, са общо в размер на 2039, при положение, че се обсъжда период
от 1721 дни.
По-долу в решението си ПАС посочва, че относно твърдяната
липса на достатъчно жилищна площ, претенцията на М. се явява частично доказана,
доколкото става ясно от приложените справки за помещенията по настаняване на
ищеца и техния капацитет, както и броя настанени лица, че е била налице
действителна пренаселеност в Затвора Пловдив за периодите от 06.08.2020 г. до
10.08.2020 г., от 23.04.2020 г. до 06.05.2020 г., на 23.05.2022 г. и на
26.05.2022 г. (този период е само 21 дни),
както и че в този времеви период ищецът е пребивавал в помещения, в които
жизненото му пространство не е отговаряло на предвидените стандарти, възприети
от Съвета на Европа и от Съда по правата на човека, които са в размер на 4 кв. м.,
при което от страна на администрацията е осъществено нарушение на разпоредбата
на чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС. Горните обстоятелства, съгласно практиката на ЕСПЧ,
изразена включително в пилотното решение „Нешков и други срещу България“, е
прието, че съставляват самостоятелно и достатъчно основание да се приеме, че
ищецът е бил подложен на нечовешко и унизително отношение в разрез с
разпоредбата на чл. 3 от ЕКЗПЧОС.
На следващо място ПАС е приел, че са основателни оплакванията
за наличие на дървеници и бълхи през разглеждания тук исков период, защото от
страна на ответника са изложени твърдения за извършени ДДД обработки, но
доказателства, че такива дейности са били договорени, съответно изпълнени, е
прието, че не са представени. Мотивирано е, че в представена справка е посочено,
че Затвора Пловдив имал и към настоящия момент има сключен договор за
дезинфекция, дезинсекция и дератизация, на по делото са представени частични
доказателства за извършени дейности по дезинфекция, дезинсекция и дератизация.
В заключение съдът е приел, че е налице незаконосъобразно
бездействие от страна на служителите на ответника ГДИН само по отношение на
конкретно установените факти по делото, касаещи наличие на дървеници и бълхи
при престоя му в Затвора Пловдив (доколкото
не посочва изрично следва да се приеме, че е за целия период от 1721 дни, през
които е пребивавал на територията на Затвора Пловдив), както и за периодите от 01.01.2017 г. до 15.10.2017 г. или
общо 288 дни, от 01.11.2017 г. до 14.03.2019 г. общо 499 дни, от 25.09.2019 г.
до 27.07.2020 г. в размер на 307 дни, за времето от 06.08.2020 г. до 10.08.2020
г. 5 дни, от 23.04.2020 г. до 06.05.2020 г. от 14 дни (който период се констатира, че е
включен вече в посочения по-горе от 25.09.2019 г. до 27.07.2020 г. в размер на
307 дни), от 25.09.2020 г. до 26.07.2021 г.
общо 305 дни, и на 23.05.2022 г. и на 26.05.2022 г. – 2 дни, общо в размер на
1420 дни, свързани с престоя в Затвора Пловдив, през които М. е пребивавал в
помещения, в които жизненото му пространство не е отговаряло на предвидените
стандарти, възприети от Съвета на Европа и от Съда по правата на човека, които
са в размер на 4 кв. м. Горното, според първоинстанционния съд води до извода,
че ищецът е бил подложен на нечовешко и унизително отношение в разрез с
разпоредбата на чл. 3 от ЕКЗПЧОС.
Конкретният размер на следващото се
обезщетение за претърпените неимуществени вреди е определен при съблюдаване
изискването на чл. 52 от ЗЗД, с оглед на всички установени по делото факти и
обстоятелства, касаещи начина, по който незаконосъобразната административна
дейност се е отразила на увреденото лице. Според съдебния състав обезщетението,
което е най-справедливо в този случай да се присъди, е в размер на 11 360 лева,
ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска, до окончателното
изплащане на сумата, като в случая е съобразен периода на увреждането,
характерът и интензитета на породените страдания и негативни преживявания от
ищеца, който размер е прието, че най-точно и съответно ще овъзмезди претърпените
от него неимуществени вреди, свързани с нарушения на администрацията по
пренаселеност и липса на стандартна осветяемост с изкуствено осветление в
спалните помещения. За разликата над
11 360 лева до пълния предявен размер от 15 000 лева, претенцията е преценена
като неоснователна.
Въз основа на така приетото за
установено от фактическа и правна страна, съдът е осъдил ГДИН - София, да заплати на М.Р.М., ЕГН **********,***, сумата от
11 360 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди по време
на престоя му в Затвора Пловдив за периодите: от 01.01.2017 г. до 15.10.2017 г.,
от 01.11.2017 г. до 14.03.2019 г., от 25.09.2019 г. до 27.07.2020 г., от
06.08.2020 г. до 10.08.2020 г., от 23.04.2020 г. до 06.05.2020 г., от 25.09.2020
г. до 26.07.2021 г., на 23.05.2022 г. и на 26.05.2022 г., ведно със законна
лихва, считано от 26.08.2022 г., до окончателното изплащане на сумата, като е
отхвърлил претенцията до пълния и предявен размер от 15 000 лева, като
неоснователна.
7. Решението в обжалваната в настоящото
производство част е правилно като краен резултат.
8. Съдът е изяснил напълно фактическата
обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора
доказателства, при приложението на чл. 284, ал. 3 ЗИНЗС, обсъдил ги е в тяхната
взаимна връзка и при съобразяване разпоредбата на чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС.
Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и
юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни
органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна
дейност, а съгласно тази на чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС държавата отговаря за
вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните
органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3 от ЗИНЗС -
нарушения на забраната осъдените да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко
или нечовешко отношение включително и по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС, а
именно забрана за поставянето им в неблагоприятни условия за изтърпяване на
наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в
липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление,
проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност,
продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на
помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или
обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на
страх, незащитеност или малоценност. Според чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС в случаите по
ал. 1 настъпването на неимуществени вреди се предполага до доказване на
противното.
Правилен е извода на административния
съд, изведен от установената по делото фактическа обстановка, че в случая са
налице законовите предпоставки, обуславящи частична основателност на предявения
иск за претърпени неимуществени вреди, произтичащи от неблагоприятни условия
при изтърпяване на наказание лишаване от свобода от ищеца в периодите, предмет
на исковата молба.
В решението е изведен правилният
извод, че частично са доказани изложените в исковата молба обстоятелства, които
обуславят присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди по
приложимия закон. Съдът в изпълнение на изискванията на чл. 284, ал. 3 от ЗИНЗС
е изискал от специализирания орган по изпълнение на наказанията да предостави
информация от значение за правилното установяване на фактите по делото, като
съобразно съдържанието и е приел за доказани твърдените в исковата молба факти.
Първоинстанционният съд след като е
направил съвкупна преценка на доказателствата по делото, обосновано е приел за
основателно и доказано оплакването за недостатъчна площ на помещенията, в които
М. е изтърпявал наложеното му наказание
и за наличие на лошите битови
условия в спалните помещения (наличие на дървеници и бълхи), през процесния период, което от своя
страна правилно е квалифицирано като нарушение на забраната на чл. 3 от ЗИНЗС.
Приемайки, че кумулативно са налице
елементите от правопораждащ фактически състав за ангажиране отговорността на
държавата по чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС, това че е доказана само една част от
оплакванията, техният вид и характер и съобразявайки въздействието на
неблагоприятните условия върху личността на ищеца, интензивността и продължителността
на това въздействие, първоинстанционният съд е стигнал до законосъобразен
извод, че предявеният от него иск срещу ГДИН е частично основателен и при
съблюдаване на изискването на чл. 52 от ЗЗД е определил конкретния размер на
следващото му се обезщетение за претърпените неимуществени вреди, а именно 11
360 лв.
9.
Тук е мястото да се
посочи, че погрешно решаващият съд е определил периода, през който М. е бил
подложен на нечовешко и унизително отношение в разрез с разпоредбата на чл. 3 от ЗИНЗС. Така допуснатото нарушение обаче не е съществено, доколкото размерът на
присъденото обезщетение от 11 360 лв. е правилно определен, макар и на различни
основания.
9.1. Следва в тази връзка да се посочи, че
от събраните и неоспорени от страните доказателства се установява, че в
периодите, в които М. е пребивавал на територията на Затвора Пловдив и които
решаващият съд е приел да разглежда по същество, а именно: от 01.01.2017 г. до
15.10.2017 г. вкл., от 01.11.2017 г. до 14.03.2019 г. вкл., от 02.04.2019 г. до
27.07.2020 г. вкл., от 06.08.2020 г. до 26.07.2021 г. вкл. и от 23.05.2022 г.
до 26.08.2022 г. вкл., е пребивавал, както следва:
- от 01.01.2017 г. до 15.10.2017 г.
вкл. (общо 288 дни) няма данни в кое
спално помещение е бил настанен, нито какви са неговите размери, както и с
колко други л. св. е пребивавал;
- от 01.11.2017 г. до 14.03.2019 г.
вкл. (общо 499 дни) няма данни за л.
св., настанени заедно с М. в спално помещение № 36 и спално помещение № 30 на
Трети пост, както и в спално помещение № 17 на Шести пост, в които има данни,
че е пребивавал ответникът по касация за част от тези периоди;
- от 02.04.2019 г. до 04.04.2019 г.
вкл. в Приемно отделение, стая „ОП-2“ с площ от 26,28 кв. м., т.е. с капацитет
до 6 л.св., а в нея през целия период са пребивавали между 7 и 10 л.св. (така справка на л.
52 от адм. дело № 2256/2022 г. на ПАС).
Или, за период от 3 дни, е налице
твърдяната пренаселеност;
- от 05.04.2019 г. до 27.07.2020 г.
вкл. на Трети пост, в спално помещение № 30, което е с площ от 16,86 кв.м.,
т.е. с капацитет до 4 л.св., като в периодите от 23.04.2020 г. до 06.05.2020 г.
вкл. и от 22.05.2020 г. до 25.05.2020 г. вкл. са пребивавали по 5 л.св. Или, за
период от 18 дни, е налице
твърдяната пренаселеност. В останалите периоди в това спално помещение са били
настанявани до 4 л. св. (така
справка на л. 64 по адм. дело № 2256/2022 г. на ПАС);
- от 06.08.2020 г. до 10.08.2020 г.
вкл. в Приемно отделение, в стая „РЦ“, която е с площ от 27,04 кв.м., т.е. с
капацитет до 6 л.св., а в нея през целия период са пребивавали между 7 и 8
л.св. (така
справка на л. 52 от адм. дело № 2256/2022 г. на ПАС). Или, за период от 5 дни, е налице твърдяната
пренаселеност;
- от 11.08.2020 г. до 24.09.2020 г.
вкл. на Трети пост, в спално помещение № 30, което е с площ от 16,86 кв.м.,
т.е. с капацитет до 4 л.св., като в него са пребивавали 2 л.св. (така справка на л.
64 – гръб от адм. дело № 2256/2022 г. на ПАС);
- от 25.09.2020 г. до 26.07.2021 г.
вкл. на Трети пост, в спално помещение № 31, което е с площ от 6,96 кв.м., т.е.
с капацитет до 1 л.св., като през целия период М. е пребивавал сам в това
спално помещение (така
справка на л. 65 от адм. дело № 2256/2022 г. на ПАС);
- от 23.05.2022 г. до 26.05.2022 г.
вкл. в Приемно отделение, стая „ОП-2“ с площ от 26,28 кв. м., т.е. с капацитет
до 6 л.св., като на 23.05.2022 г. и 26.05.2022 г. в това спално помещение са
пребивавали по 7 л.св. (така
справка на л. 53 от адм. дело № 2256/2022 г. на ПАС). Или, за период от 2 дни, е налице твърдяната
пренаселеност;
- от 27.05.2022 г. до 26.08.2022 г.
вкл. на Пети пост, в спално помещение № 57, което е с площ от 27,11 кв.м., т.е.
с капацитет до 6 л.св., като през целия период в това спално помещение са
пребивавали до 6 л.св.
При тези данни, следва да се приеме,
че М. е пребивавал в пренаселени помещения в периодите от 01.01.2017 г. до
15.10.2017 г. вкл. и от 01.11.2017 г. до 14.03.2019 г. вкл., с оглед
доказателствената тежест в процеса и липсата на представени от ответника данни
в тази насока, както и от 02.04.2019 г. до 04.04.2019 г. вкл., от 23.04.2020 г.
до 06.05.2020 г. вкл., от 22.05.2020 г. до 25.05.2020 г. вкл., от 06.08.2020 г.
до 10.08.2020 г. вкл., на 23.05.2022 г. и на 26.05.2022 г., или общо 815 дни (а не както е приел
ПАС 1420 дни или 1112 дни или 21 дни).
9.2.
Що се касае до
следващото констатирано от решаващия съд нарушение на чл. 3 от ЗИНЗС, а именно
наличието на дървеници и бълхи в помещенията, в които е бил настанен ищецът, е
необходимо да се посочи, че действително, по делото са представени протоколи за
извършени дейности по дезинфекция, дезинсекция и дератизация (ДДД), но при
преглед на същите се установява, че за период от 1721 дни, в които ищецът е
пребивавал в Затвора Пловдив, са представени само 23 протокола за извършени дейности
по ДДД (л.
17 и сл. от адм. дело № 2256/2022 г. на ПАС), като само шест от тях са за цялата територия на Затвора
Пловдив, а останалите са за обработена площ между 400 кв. м. и 4 200 кв. м.,
което според настоящия съдебен състав, не може да обоснове извод, че от страна
на администрацията на ответника са предприети необходимите действия по
дезинсекция и дератизация. Това поведение на ответника следва да се квалифицира
като нарушение, поставящо М. в неблагоприятни условия за изтърпяване на
наказанието лишаване от свобода по смисъл на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС през целия
период, предмет на разглеждане в настоящото производство, в който е пребивавал
в Затвора Пловдив, а именно: от 01.01.2017 г. до 15.10.2017 г. вкл., от
01.11.2017 г. до 14.03.2019 г. вкл., от 02.04.2019 г. до 27.07.2020 г. вкл., от
06.08.2020 г. до 26.07.2021 г. и от 23.05.2022 г. до 26.08.2022 г. вкл.,
обхващащ 1721 дни. Наличието на
дървеници категорично се установява и от показанията на свидетеля Борисов.
10. Отчитайки посочените по-горе обстоятелства, периода, през
който М. е пребивавал в необезпаразитени спални помещения - 1721 дни, в 815 дни от които е
пребивавал и в помещения, в които е разполагал с по-малко от 4 кв.м. жилищна
площ, характера и интензитета на породените страдания и негативни преживявания,
икономическия стандарт в страната към момента на увреждането, настоящият
съдебен състав намира, че размерът на обезщетението, който най-справедливо,
най-точно и съответно ще овъзмезди претърпените от него неимуществени вреди, е
именно 11 360 лева, колкото е присъдил и първоинстанционния съд.
11.
За пълнота е необходимо да се посочи, че в първоинстанционното решение
действително липсва изрично произнасяне по направеното от ответника възражение
за изтекла погасителна давност, доколкото обаче в случая не се констатира да е
налице такава, то допуснатото нарушение не се явява съществено. Това е така,
защото съгласно § 1 от ЗР на ЗОДОВ, за неуредените в закона въпроси се прилагат
разпоредбите на гражданските и трудовите закони, а съгласно чл. 110 от Закона
за задълженията и договорите (ЗЗД), с изтичането на петгодишен давностен срок
се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок. След
изтичането на този давностен срок, правото на иск за вземане на ищеца за
обезщетение за претърпени вреди от деликт, се погасява. Задължението за
обезщетение след изтичане на този срок може да бъде осъществено единствено
доброволно (аргумент от чл. 118 от ЗЗД). И най-сетне, съгласно разпоредбата на
чл. 120 от ЗЗД, давността не се прилага служебно, а следва да се предяви като
възражение, каквото безспорно е сторено от страна на ответника.
В конкретния случай от събраните по
делото доказателства се установява, че ищецът е бил в Затвора Пловдив към
01.01.2017 г. (началната
дата на исковия период) и
на 16.10.2017 г. е изпратен за лечение в ПД към болницата на Затвора Ловеч,
съответно на 01.11.2017 г. е върнат в Затвора Пловдив като на 15.03.2019 г. е
изпратен за втори път на лечение в ПД към болницата на Затвора Ловеч, на
02.04.2019 г. е върнат в Затвора Пловдив и на 28.07.2020 г. е изпратен за трети
път на лечение в ПД към болницата на Затвора Ловеч, на 06.08.2020 г. е върнат в
Затвора Пловдив, където е пребивавал до освобождаването си на 26.07.2021 г.
След това е постъпил в Затвора Пловдив отново на 23.05.2022 г., където е
пребивавал до депозиране на исковата молба – 26.08.2022 г. В тази връзка следва
да бъде съобразено Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2004 г. на ВКС по тълк.
гр.д. № 3/2004 г., ОСГК, в чиято т. 4 е прието, че когато вредите произтичат от
незаконни действия или бездействия на административните органи, началният
момент на погасителната давност за предявяване на иска за заплащането им, е от
момента на преустановяването им. При това положение, следва да се приеме, че на
16.10.2017 г., на 15.03.2019 г., на 28.07.2020 г. и на 26.07.2021 г. твърдените
незаконосъобразни действия и бездействия от страна на затворническата
администрация в Затвора Пловдив, са преустановени, тъй като М. на тези дати е напуснал
територията на Затвора Пловдив, т.е. действията и/или бездействията са били
преустановени. Следователно, искът за периода от 01.01.2017 г. до 15.10.2017 г.
вкл. може да бъде предявен най-късно до 14.10.2022 г. Исковата молба, по повод
на която е образувано настоящото производство, е депозирана на 26.08.2022 г., т.е.
преди изтичане на предвидения в чл. 110
от ЗЗД петгодишен давностен срок. По идентичен начин стои въпросът и със
следващите периоди.
12. Изложеното до тук налага да се приеме,
че обжалваното пред касационната инстанция решение на административния съд е
валидно и допустимо, и правилно като краен резултат, поради което следва да
бъде оставено в сила. Това от своя страна обосновава извод за
неоснователност на касационната жалба,
с която е сезиран съдът.
ІV. За разноските:
13. При този изход на спора, на ответника се дължат сторените разноски,
такива обаче се констатира, че не са сторени.
От ответника се иска с решението да бъде определено и присъдено
адвокатско възнаграждение за представляващия го в касационното производство
адвокат. Така претендираното възнаграждение не следва да се присъжда в полза на
адвоката като съображенията за това са следните: Съгласно чл. 38, ал. 2 от ЗАдв,
в случаите на оказана безплатно адвокатска помощ и съдействие по чл. 38, ал. 1,
ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски,
адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, определено от съда в размер
не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2.
За присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗАдв
пред съответната инстанция, е достатъчно по делото да е представен договор за
правна защита и съдействие, в който да е посочено, че упълномощеният адвокат
оказва безплатна правна помощ на някое от основанията по т. 1 - 3 на чл. 38,
ал. 1 от ЗАдв и претенцията за разноски по чл. 80 от ГПК да бъде заявена
валидно най-късно в съдебното заседание, в което е приключило разглеждането на
делото пред съответната инстанция (така т. 11 от
Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК).
В конкретния случай не е налице нито една от тези две предпоставки.
В представения по делото Договор за правна защита и съдействие от
30.05.2023 г. не е посочено, че безплатната адвокатска помощ и съдействие е
осъществявана на някое от посочените в чл. 38, ал. 1 от ЗАдв лица. Съгласно
установената съдебна практика липсва основание за присъждане на разноски за
производството, ако не е представено пълномощно, в което да е посочено някое от
основанията по чл. 38, ал. 1 ЗАдв за оказване на безплатна правна помощ.
Не е налице и втората предпоставка по чл. 38, ал. 2 от ЗАдв, тъй като в
настоящото производство искане за присъждане на адвокатско възнаграждение не е направено
от адв. Х., комуто то се следва.
Мотивиран от изложеното, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК,
Пловдивският административен съд, ХIХ касационен състав,
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 561
от 24.03.2023 г. на Административен съд – Пловдив, ХХVІІІ с., постановено по адм.
д. № 2256 по описа на съда за 2022 г., в
частта, с която ГДИН е осъдена
да заплати на М.Р.М., ЕГН **********,***, сумата от 11 360 лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди по време на престоя му в Затвора Пловдив
за периодите: от 01.01.2017 г. до 15.10.2017 г. вкл., от 01.11.2017 г. до
14.03.2019 г. вкл., от 02.04.2019 г. до 27.07.2020 г. вкл., от 06.08.2020 г. до
26.07.2021 г. вкл. и от 23.05.2022 г. до 26.08.2022 г. вкл., ведно със законната
лихва, считано от 26.08.2022 г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането
на М.Р.М., ЕГН **********,***, за определяне и присъждане
на адвокатско възнаграждение за представляващия го в касационното производство
адвокат.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ
: 1.
2.