Р Е
Ш Е Н
И Е
№…………………/
……07.2020 г., гр.София
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО,
ІІ-Г въззивен състав, в
публично съдебно заседание на пети юни през 2020 година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СОНЯ НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ : СИМЕОН
СТОЙЧЕВ
мл.съдия СВЕТЛОЗАР ДИМИТРОВ
секретар Алина Тодорова, като разгледа докладваното от съдия НАЙДЕНОВА гражданско
дело номер 10451 по описа за 2019 година, и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК
.
С
решение № 141010 от 13.06.2019 г., постановено по гр.д. № 67812/2018 г. на СРС, 173 състав,
е отхвърлен предявения от Н.П.М. срещу „Б.а.за е.з./БАЕЗ/" ЕАД, иск
с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД за осъждане на „Б.а.за е.з./БАЕЗ/" ЕАД да заплати на Н.П.М. сумата от 2898,00 лева, представляваща
обезщетение за оставането му без работа по т. 22 от сключен
между страните Договор за възлагане
управлението на изпълнителен
член от съвета на директорите
в еднолично акционерно дружество с държавно участие в капитала с едностепенна
система на управление от 13.05.2015г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба /22.10.2018г./ до окончателното изплащане на сумата. С решението първоинстанционният съд се е произнесъл и относно разноските, като е осъдил Н.П.М. да заплати на „Б.а.за
е.з./БАЕЗ/" ЕАД, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК,
сумата 819,43 лева разноски по делото.
Решението по същество е обжалвано от ищеца Н.П.М. чрез пълномощник адв. Н.М., с оплаквания
за неправилност и необоснованост.
Намира, че първоинстанционният
съд не е тълкувал правилно волята на страните в двата договора за
управление- този
от 27.01.2015 г. с който му
е възложено от доверителя - министъра
на икономиката, управлението
на дружеството като член на
Съвета на директорите, и този от 13.05.2015г.- с който му е възложено от съвета на директорите чрез
председателя, управлението на дружеството
като изпълнителен член на Съвета на директорите, и в частност на разпоредбите от двата договора, отнасящи се до основанията за прекратяване на
договора и тези за получаване
на обезщетението по чл.22 от втория
договор за управление. Намира, че договорът
от 13.05.2015г. за изпълнителен член на Съвета на директорите /СД/ е прекратен с решение на СД (основание по т.17.1., буква
"в") поради освобождаването
на ищеца като член на СД и прекратяването на договора за възлагане
на управлението като член
на СД ( с решения по т.З в протокол №
РД-18-26/13.12.2017Г. на министъра на икономиката), и посоченото от ответника основание за прекратяване
на договора не обвързвало съда.
Тълкува съдържанието на
чл.17 и чл.18 от договора от 13.05.2015 г. в смисъла,
че прекратяването на договора не може
да стане без решение на СД (буква "в"), който
чрез неговия председател е сключил договора с изпълнителния
член, и че в разпоредбата на т.22 от същия договор механично е пропуснато
основанието за обезщетение
при прекратяване на договора по буква "г". Така извежда обща воля на страните изпълнителният член на СД да има
право на обезщетение по т.22 в размер на едно месечно възнаграждение при прекратяване на
договора с него по решение на СД при б. "в", б. "г" и б.
"г" на т.17 от договора. Оплаква се още, че първоинстанционният съд не е обсъдил възражението му за момента на съставяне на представения от ответника втори протокол от датата 14.12.2017 г.- протокол № 378/ 14.12.2017 г. от извънредно заседание на новия СД
на "БАЕЗ" ЕАД. Моли да се отмени решението
и предявеният от него иск да се уважи.
Претендира и разноските.
Въззиваемата страна – ответник „Б.а.за е.з./БАЕЗ/" ЕАД оспорва жалбата с писмен отговор чрез пълномощник адв.Д.П., с възраженията, първо, че е заплатил на ищеца всички дължими му се обезщетения поради прекратяване на договора
за управление с него, и второ, че Основанието
за прекратяване на договора от 13.05.2015 г. и споразумението към него е Раздел
VI, т. 17.1, буква „г“ от Договора от 13.05.2015 г., а именно: „при прекратяване на договора за възлагане
на управлението на член на съвета
на директорите по реда на
т. 17. 1, буква „в“, „г“ и „з“. Тълкува договорът от 13.05.2015 г. в следния
смисъл: че прекратителното сонование по по т.17.1, буква „в“ от този
договор е общият състав е където за освобождаване на изпълнителния директор се изисква
единствено решение на СД, но изпълнителният
директор продължава да бъде
член на СД. А специална хипотеза,
при която изпълнителният
директор е освободен и като
член на СД, е предвидена в т. 17.1, буква „г“, при която
хипотеза освобождаването
става с решението от 13.12.2017 г. на едноличния собственик на капитала
по т.17.1, буква „в“ от Договор № 9/27.01.2015 г., и последващото
го решение на СД от 14.12.2017 г., което не е самостоятелно решение на
СД да освободи изпълнителния директор, и по тази причина са налице две разпоредби в т. 17.1
от договора от 13.05.2015 г. намира разпоредбата на т.17.1, буква „г“ от договора от 13.05.2015
г, за възлагане на управлението
на изпълнителен член от Съвета
на директорите да
препраща към Договор
№ 9/27.01.2015 г., с прекратяването на който друг договор се обвързва ипрекратяването и на процесния
договор с ищеца като изпълнителен член на СД. Намира направеното с жалбата тълкуване на договора от 13.05.2015 г. от жалбоподателят да противоречи както на разпоредбите на ЗЗД, така и на изричните уговорки на страните по договора,
които са ясни. Моли решението да се потвърди, претендира разноски.
Страните не са направили искания
за събиране на доказателства
от въззивния съд.
Софийски градски съд, действащ като
въззивна инстанция, като съобрази оплакванията в жалбата съгласно чл.269 от ГПК, намира следното по предмета на въззивното производство:
Първоинстанционното решение е валидно, и допустимо, тъй като има
съдържанието по чл.236 от ГПК и съдът се е произнесъл съобразно предявената с
исковата молба претенция.
Съгласно чл.269, изр. второ от ГПК и задължителните
указания, дадени с т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на
ВКС, при произнасянето си по правилността на обжалваното решение, въззивният съд е ограничен до релевираните
във въззивната жалба оплаквания за допуснати
нарушения на процесуалните правила при приемане за установени на относими към спора факти и приложимите материално правните
норми, както и до проверка правилното прилагане на релевантни към казуса
императивни материално правни норми, дори ако тяхното нарушение не е въведено
като основание за обжалване.
При преценка правилността на първоинстанционното
съдебно решение в обжалваните части, въззивният съд
намира следното:
Предявен е иск с основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД за
осъждане на „БАЕЗ“ ЕАД да заплати на Н.П.М. сумата от 2898,00 лева,
представляваща обезщетение за оставането му без работа по т. 22 от сключен
между страните Договор за възлагане управлението на изпълнителен член от съвета
на директорите в еднолично акционерно дружество с държавно участие в капитала с
едностепенна система на управление от 13.05.2015г., ведно със законната лихва
от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
Ответникът сопорва иска в
възраженията, че е платил дължимите обезщетение на ищеца и че не е възникнало
соченото в т.22 от процесния договор основание за
обезщетение.
Първоинстанционният съд, въз основа на преценка на събраните по делото доказателства, че Договорът от 13.05.2015г. с ищеца
е прекратен на основание т. 17.1, б. „г“ - поради прекратяване на възлагането му на функциите на член на Съвета на директорите по т. 17.1, б. „в" от Договора от
27.01.2015г., видно и от Протокол от заседанието на Съвета на директорите от
14.12.2017г. за вземане на решение (т.3.1, т. 3.2 и
т. 3.3) за освобождаване на М. като
изпълнителен член, и така
не се пораждало за ищезца правото на обезщетение по т.22 от
процесния договор от 13.05.2015 г. За последния протокол е приел, че нямало ограничения взетите на една и съща дата решения на органите на търговско дружество
да бъдат оформени в отделни протоколи, и това не влияело на тяхната валидност.
Въззивният съд, при преценка на доводите и възраженията на страните, и на същия доказателствен материал, като този, събран
при първоинстанционното разглеждане
на делото, като съобрази и оплакванията по въззивната жалба и възраженията по отговора на жалбата,
намира, че искът е
неоснователен, по мотивите, изложени
от първоинстанционния съд
по този иск, към които мотиви препраща
на основание чл.272 от ГПК, както и по следните допълнителни съображения, обусловени от оплакванията по въззивната жалба :
С ищеца са
били сключени два договора за управление- първият от 27.01.2015 г. с който
на ищеца като член на СД е възложено от министъра на икономиката като представляващ държавата, управлението на дружеството, и втори- от 13.05.2015 г., с който
на ищеца като член на СД е възложено от СД чрез неговия председател, управлението на дружеството като изпълнителен член на СД. Така вторият договор се явява допълнение към първия. И в двата договора в т.22
се предвижда на ищеца да се
заплаща обезщетение за времето на оставане без работа,
но за не повече от 1 месец,
когато договорът се прекратява на част от основания по т.17.1, посочени в т.22 от всеки от тези два договора. В първия
договор – този от 27.01.2015 г. , в т.17.1, б. "в" е предвидено като
основание за неговото прекратяване
«искане на доверителя с предизвестие
от 1 месец». Това е станало с решение на принципала, чрез министъра
на икономиката съгласно
чл.219, ал.2, чл.221, т.1, т.4 и т.5 и сл. от ТЗ / доколкото
ответното дружество е ЕАД/ съгласно протокол №
РД-18-26/13.12.2017 г. , с който договорът
за управление с ищеца като
член на СД от 27.01.2015 г. е прекратен на основание
т.17.1, б. "в" от същия
този договор, и ищецът е и освободен като член на СД на дружеството. Прекратяването на този договор е станало при неспазване срока на предизвестието, и на ищеца са били заплатени обезщетението за това, ведно с обезщетението по т.22 от същия този договор от 27.01.2015
г. Прекратяването на този
договор от 27.01.2015 г. на основание т.17.1, б.
"в" от него попада в хипотезата
на основание за прекратяване на втория
договор за управление- този от 13.05.2015 г. /процесния/ по
т.17.1. б. "г" от договора от
13.05.2015 г.– при прекратяване на договор за възлагане управлението като член на Съвета по реда на т.17.1, букви "в",
"г" и "з", т.е. при прекратяване
на първия договор за възлагане
управление от 27.01.2015 г. на основание т.17.1, букви
"в", "г" и "з" от договора от 27.01.2015 г. Това е точният смисъл на тълкуване разпоредбите на двата договора, който съответства на волята на страните по тях. Логиката на изключване на прекратителното
основание по т.17.1 т.17.1, буква"г"
от обезщетението по т.22 от договора от 13.05.2015 г.
идва именно от предвиденото
в т.22 от предходния договор от 27.01.2015 г. обезщетение за члена на СД, чийто
договор се прекратява по т.17.1, букви
"в", "г" и "з" от този
договор от 27.01.2015 г., иначе би се получило двойно
обезщетение за едно и също прекратително основание. При
положение, че ищецът с решение на принципала е освободен като член на СД и е прекратен договорът за управление
с него от 27.01.2015 г., ищецът не може да остане управляващ дружеството като изпълнителен член на СД, и затова договорът за управление от
13.05.2015 г. се счита прекратен
на основание т.17.1 буква "г" от него, което
основание не е сред тези по т.22 от същия договор за управление от 13.05.2015 г. за правото на обезщетение. Взетото решение от новия СД по
протокол № 378/ 14.12.2017 г. от извънредно заседание
на новия СД на "БАЕЗ" ЕАД няма отношение към вече настъпилото по-рано /на
13.12.2017 г./ основание за прекратяване както на първия договор за управление от 27.01.2015 г. по т.17.1
буква "в" от него, така и на настъпилото по-рано / на 13.12.2017 г./ основание
за прекратяване и на втория договор за управление от 13.05.2015 г. по т.17.1
буква "г" от него, по силата на решението на министъра на
икономиката. Ето защо липсата на достоверна дата на протокол № 378/ 14.12.2017
г. от извънредно заседание на новия СД на "БАЕЗ" ЕАД не се отразява
върху настъпилото вече преди това основание за прекратяване и на двата договора
за упралвение с ищеца. Както сам сочи ищецът с въззивната си жалба, съдът, съобразно събраните по делото
доказателства, преценява кое прекратително основание
е настъпило, и не е обвързан от соченото такова от страните. В случая няма
разминаване в соченото прекратително основание в
протокола от 13.12.2017 г., обективиращ волята на принципала-собственик на капитала, да прекрати първия
договор за уплавнеие с ищеца на основание т.17.1. буква "в" от договора от
27.01.2015 г., което влече
автоматично прекратяване на втория
договор за управление по т.17.1, буква "г" от договора от 13.05.2015
г. Последващото решение на новия
СД от 14.12.2017 г. за прекратяване на договора за
управление с ищеца от 13.05.2015 г. не е с прекратителен ефект спрямо този договор и не може да се счита за прекратително основание по т.17.1, буква "в" от
договора от 13.05.2015 г. Искът следователно
е неоснователен и подлежи на отхвърляне.
Поради съвпадане изводите на двете съдебни инстанции, обжалваното
решение подлежи на потвърждаване изцяло,
вкл. и в частта за разноските,
определени според изхода на спора илипсата на опалквания за тях по реда на чл.248 от ГПК.
По разноските за въззивната инстанция:
При този изход на спора направените от въззивника-ищец разноски остават в негова тежест. Въззиваемата страна-ответник има право на разноски съгласно
списъка по чл.80 от ГПК и доказателство за сторени такива, в размер на 432,86
лв. за адвокатско възнаграждение и при липсата на възражение по чл.78, ал.5 от ГПК от насрещната страна.
Воден от горните мотиви, СГС
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 141010 от 13.06.2019 г.,
постановено по гр.д. № 67812/2018 г. на СРС, 173 състав.
ОСЪЖДА Н.П.М., ЕГН **********, да заплати на „Б.а.за е.з./БАЕЗ/"
ЕАД, ЕИК ********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата 432,86 лв. разноски
за въззивната нистанция.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.3, т.1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.