№ 2657
гр. Пловдив, 21.11.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Величка П. Белева
Членове:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Виделина Ст. Куршумова
Стойчева
като разгледа докладваното от Надежда Н. Дзивкова Рашкова Въззивно
частно гражданско дело № 20225300502907 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 278 ГПК .
Производството е образувано по частна жалба на Д. Й. Ж., като майка и законен
представител на Д. М. С. против Определение №3531/05.10.2022, пост. по гр.д.
№242/2022, АсРС, с което е допълнено Опрделение от 01.09.2022г. в частта за
разонските, като жалбоподателката е осъдена да заплати на М. Р. С. разноски в
производството в размер на 1000лв.
В жалбата се поддържа, че определението е неправилно и незаконосъобразно,
т.к. съдът не е съобразил, че производството е по спорна съдебна администрация, а не
исково такова, при което всяка от страните понася разноските така, както ги е
извършила. Отнделно сочи, че страната не е представила списък с разноски и не става
ясно как е формирана общата сума от 1000лв. на следващо място поддържа, че е
осъдено за разноски малолетно дете, което няма доходи и респ. не може да ги изплати.
Моли съда да отмени обжалваното определение.
Ответникът М. С. оспорва жалбата като поддържа, че осъдено лице е не детето е
майката Д. С.. Поддържа и че производството е приключило поради отказ от иска,
поради което той има право на разноски. Относно размера сочи, че същият е формиран
от заплатеното адвокатско възнаграждение и депозити за назначени експертизи. Счита,
че сочената практика е неприложима, т.к. не се касае за производство по спорна
съдебна администрация приключило с решение, а за прекратено производство поради
отказ от иска. Моли за потвърждаван на обжалвания съдебен акт.
При проверка данните по делото, настоящият съдебен състав, констатира
1
следното:
По гр.д.№ 242/2022, АсРС е образувано по искова молба на Д. Ж. против М. С.
за изменение на определен със съдебно решение режим на лични отношения с
малолетното им дете. Производството по делото е прекратено поради отказ от иска с
определение от 01.09.2022г. С обжалваното определение съдът е допълнил
определението си, като е присъдил разноски в полза на ответника в размер на 1000лв.
На първо място следва да се посочи, че в обжалвания акт не става ясно как е
формирана сумата за разноски, но при проверка на самото дело се установява, че
ответникът М. С. е заплатил 400лв. за адвокатско възнаграждение / договор за правна
помощ и съдействие/, сумата от 350лв. за допусната СПсЕ и сумата от 250лв. за
допълнителна задача към същата експертиза / всъщност задължен е бил само да
довнесе сумата от 125лв./. Сумите за депозит за допуснатите експертизи не са
изплащани на назначеното вещо лице и се намират по делото.
Относно дължимостта на разноски в производсдтво по чл.59, ал.9 от СК следва
да се изходи от неговия предмет - спор между родителите относно режима на личните
отношения. Това не е исково производство, а такова по спорна съдебна администрация
и в него само се оказва съдействие относно начина на упражняване на родителските
права, признати и гарантирани от закона, така че страните не могат да бъдат
определени като ищец и ответник. Целта на производството е да защити и охрани по
най-добър начин интересите на ненавършилите пълнолетие лица и същото ползва и
двамата родители. Ето защо правилото за присъждане на разноски съобразно изхода на
спора не може да намери приложение по делата, представляващи спорна съдебна
администрация. Затова всяка страна следва да понесе разноските, които е направила,
независимо от изхода на спора. В този смисъл е и съдебната практика / О №
847/13.07.2012, гр.д.№34/2012, 4г.-о., ВКС, О0385/25.08.2015, ч.гр.д.№3423/2015, 1г.о.,
ВКС /.
Доводите, че е осъдено малолетно дете за разплащане на разноски са
несъстоятелни, доколкото в случая изобщо не е осъждано детето за разноски, а
принципния въпрос дали малолетен може да отговора за разноски в исковото
производство е намерил разрешение в уредбата в ГПК.
По въпроса дали се дължат разноски поради факта, че производството е
прекратено, съдът намира, че в случая не намира приложение на правото на чл.78, ал.4
от ГПК разноски да са дължими на ответника при прекратяване на делото. Характерът
на производството не се променя в зависимост от това дали е приключило с акт по
същество или е прекратено, то си остава такова по спорна съдебна администрация. В
същото никоя от страните не печели или губи делото , а всички получават съдействие
за упражняване на законно признати права. В същото време ако се признае право на
ответника на разноски при прекратяване на производството то биха му се признали
2
права, които не би имал в хипотезата на приключило с акт на същество производство
дари и този акт да удовлетворява напълно неговите искания, т.е. той би бил поставен в
по-привилегировано положение в тази хипотеза в сравнени със случаите на
разглеждане на спора по същество.
Ето защо съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕМЯ Определение №3531/05.10.2022, пост. по гр.д.№242/2022, АсРС,
като вместо това постановява :
Оставя без уважение искането на М. Р. С., ЕГН ********** за осъждане на Д. Й.
Ж., ЕГН **********, да му заплати разноските в производството.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС в
едноседмичен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3