№ 26563
гр. София, 28.07.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и осми юли през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА
като разгледа докладваното от КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА Гражданско дело
№ 20211110130806 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Образувано е по молба на [ фирма ] ЕООД ЕИК . чрез пълномощника адв. П. В. от САК за
изменение на решение №8940/04.08.2022 г. по гр.дело № 30806/2021 г. по описа на СРС, I
ГО, 29 състав в частта за разноските при приложение на чл.78 ал.2 ГПК, като съдът отмени
посоченото решение изцяло в частта, в която е осъден ответникът да заплати на ищеца
разноски за исковото производство в размер на 500 лв.
Ответникът по молбата –Я. Й. Р., не изразява становище по същата.
Като прецени данните по делото и доводите на страните, съдът намира следното:
Съгласно чл. 248, ал. 1 ГПК в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо – в
едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или
измени постановеното решение в частта за разноските. Предвид посоченото, с оглед нормата
на чл. 248, ал. 1 ГПК и доколкото молбата за изменение на решенето в частта за разноските е
депозирана в срока за неговото обжалване от легитимирано лице – страна в производството,
съдът намира, че същата е процесуално допустима. Не е представен списък по чл.80 ГПК, но
такъв не е и необходим, доколкото се оспорва дължимостта на разноските, присъдени в
полза на насрещната страна.
Разгледана по същество, молбата е неоснователна.
Съгласно чл.78 ал.1 и ал.2 ГПК, заплатените от ищеца такси и разноски по производството
се заплащат от ответника, съразмерно на уважената част от иска, а ако ответникът не е дал с
поведението си повод за завеждане на делото и признае иска, разноските се възлагат на
ищеца. Предпоставките на нормата на чл.78 ал.2 ГПК са кумулативни и следва да се
преценяват във връзка с предмета на конкретното дело. Смисълът на разпоредбата е, че
ответникът не трябва да се натоварва с разноски, когато неговото поведение нито е
обусловило предявяването на иска, нито в хода на производството са оспорени правата на
ищеца.
1
В мотивите на решението съдът е изложил подробни съображения за причините, поради
които отговорността за разноски е възложена в тежест на ответника. Няма основание съдът
да преразглежда становището си, че с извънсъдебното си поведение ответникът е дал повод
за завеждането на иска, доколкото е декларирал като подлежащо на изпълнение вземането в
ЦКР и е търсил неговото изпълнение. В тази връзка следва да се посочи, че ответникът е
подал своя молба /не молба на цедента/ за конституиране като взискател по изпълнително
дело №56/2014 г. по описа на ЧСИ В. Н., рег.№. при КЧСИ и район на действие ОС-София
/молба вх. № 57/06.01.2016 г. на л.269 от изпълнителното дело/, а отделно от това е
представил по изпълнителното дело и справка за актуалния размер на задължението на Я. Р.
към 18.10.2021 г. /л.305/, като е посочил, че същото възлиза на сумата в размер на 39194 лв.
и е уточнил изрично, че след датата на цесията „по сметка на взискателя няма постъпили
плащания“. По гореизложените мотиви, молбата за изменение на решението в частта за
разноските е неоснователна и следва да се остави без уважение.
Така мотивиран съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх.№ 191466/15.09.2022 г. на ЗАД [ фирма ] ЕИК . за
изменение на решение №8940/04.08.2022 г. по гр.дело № 30806/2021 г. по описа на СРС, I
ГО, 29 състав в частта за разноските.
Определението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от връчването.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2