Р Е Ш Е Н И Е
Номер 1591 21.06.2019 година
гр. Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският районен съд
ХІІІ граждански състав
На дванайсети
юни две хиляди и деветнайсета година
В
публично заседание, в следния състав:
Председател:
Райна Кирякова
Секретар: Марина
Димова
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдия
Кирякова
гражданско дело номер 1255 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе взе
предвид следното:
Бургаският районен съд е сезиран с
искова молба от В.С.К., с ЕГН **********,
с адрес *** и К.С.К.,
с ЕГН **********, с адрес ***, чрез пълномощника адвокат Б.К. ***, с адрес на кантората:
град Бургас, ул. ***, срещу „Топлофикация - Бургас” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес управление: България,
област Бургас, община Бургас, гр. Бургас 8000, кв. Лозово, Северна промишлена
зона, представлявано от члена на съвета
на директорите Х. И. И., тел.: 056/871111, факс: 056/871101, с която молят съда
да постанови решение, с което да приеме за установено по отношение на
ответника, че не дължат сумата от 1619.83
лева, от която 1471.38
лева-главница, представляваща сбор от неплатени задължения за доставена
топлоенергия по 39 броя месечни фактури, за обект находящ се в град Бургас,
***, консумирана за периода от месец декември 2008 г. до месец ноември 2011 г.
и 148.45 лева- мораторната лихва,
начислена върху главницата, за периода от падежа на съответното задължение до
15.12.2011 г., за което общо вземане е издаден изпълнителен лист по частно
гражданско дело № *** по описа за 2012 г. на Бургаския районен съд, въз основа
на който е образувано и висящо изпълнително дело № *** на Частния съдебен
изпълнител/ЧСИ/ Т.Д.,*** действие Окръжен съд-Бургас. Претендират направените
по делото разноски. Ангажират доказателства. Позовават се на изтекла в тяхна
полза кратка 3-годишна погасителна давност, предвидена с нормата на чл.111, б.
„в” от Закона за задълженията и договорите/ЗЗД/.
В хода на
делото, с определение на съда от 12.06.2019 г., на основание чл. чл. 214, ал.1
от Гражданско процесуалния кодекс/ГПК/, съдът е преминал от установителен иск
към два осъдителни иска по делото, всеки за половината от сумата 1619.83 лева,
поради липсата към настоящия момент от правен интерес за установителния иск,
във връзка с извършеното плащане по изпълнителното дело на ЧСИ Т.Д..
Субективно
съединените осъдителните искове са процесуално допустими и с правно основание
чл. 55, ал. 1, предл. 3-то от ЗЗД. Предявени са от лица, имащи правен интерес
от защита, срещу надлежен ответник, като исковата молба съдържа задължителните
реквизитите по чл. 127 и чл. 128 от ГПК.
Ответникът „Топлофикация
- Бургас” ЕАД, своевременно с отговора на исковата молба, навежда доводи за
неоснователност на иска, като твърди че до предявяването му, устно или писмено,
не е оспорвана претендираната сума, нито е постъпвало възражение за изтекла
погасителна давност. Такива възражения няма и пред частния съдебен изпълнител.
Позовава се на чл. 118 от ЗЗД, която норма предвижда, че ако длъжникът изпълни
задължението си след изтичането на давността, той няма право да иска обратно
платеното. Във фазата по съществото на спора, моли, съдът да отхвърли осъдителните
искове изцяло, с доводи, че всички извършени действия от ЧСИ, респективно от него,
са извършени добросъвестно и в съответствие със закона. Претендира направените
по делото разноски. Ангажира доказателства.
Бургаският
районен съд, след преценка на събраните по делото доказателства и в
кореспонденция с доводите на страните намира, че осъдителните искове по делото
са неоснователни, поради следното:
Не
се спори между страните по делото по възникването на дълга и неговия размер-1619.83
лева, от която обща сума 1471.38 лева-главница, представляваща сбор от
неплатени задължения за доставена топлоенергия по 39 броя месечни фактури, за
обект находящ се в град Бургас, ж. к. ***, консумирана
за периода от месец декември 2008 г. до месец ноември 2011 г. и 148.45 лева-
мораторната лихва, начислена върху главницата, за периода от падежа на
съответното задължение до 15.12.2011 г., за което вземане е бил издаден
изпълнителен лист по частно гражданско дело № *** по описа за 2012 г. на
Бургаския районен съд, въз основа на който е било образувано изпълнително дело
№ *** на ЧСИ Т.Д.,*** действие Окръжен съд-Бургас. На доказване подлежат
спорните факти от значение за решаване на делото и връзките между тях/чл. 153
от ГПК/.
По делото не е
оспорен и релевантният факт на настъпилата перемпция в изпълнителното
производство, при която по предвиждането на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК то се
прекратява, по силата на закона. Дадени са
разясненията по т. 10 от тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по
тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК, че прекратителният ефект настъпва с осъществяването
на съответните правно релевантни факти. Прекратяването на изпълнителното
производство става по право, без значение е дали съдебният изпълнител ще
постанови акт за прекратяване на принудителното изпълнение/постановление/ и
кога ще направи това. Исковата молба по настоящото дело е подадена на
08.02.2019 г. От приетата като доказателство по делото и неоспорена справка от
ЧСИ съдът установява, че на 19.03.2019 г. по специалната му сметка е постъпила
сумата от 3515.62 лева, която представлява цялото задължение по изпълнителното
дело към взискателя „Топлофикация - Бургас” ЕАД. Средствата са покрили на целия
дълг към взискателя, като по негова сметка на 20.03.2019 г. е била преведена
сумата от 3108.17 лева. Всички наложени по делото обезпечителни мерки са били заличени
на 20.03.2019 г. и с разпореждане, с изх. № ***/04.04.2019 г.
изпълнителното дело е било приключено.
Предвид
изложеното от фактическа и правна страна, съдът приема, че дори действително в
изпълнителното производство да е настъпила перемпция и то да е прекратено ex
lege това не е погасило материалноправното основание на взискателя
„Топлофикация - Бургас” ЕАД. На второ место, дори действително да е своевременно
упражнено правопогасяващото възражение на ищците В. и К. К., за изтекла в
полза на кратка 3-годишна погасителна давност, предвидена с нормата на чл.111,
б. „в” от ЗЗД, фактът на плащането на дълга на 20.03.2019 г. е заличил
неоснователното разместване на блага, по смисъла на чл. 55, ал. 1, предл. 3-то
от ЗЗД. Нормата на чл. 118 от ЗЗД предвижда, че ако длъжникът изпълни
задължението си след изтичането на давността, както в конкретния случай, той
няма право да иска обратно платеното, макар и в момента на плащането да не е
знаел, че давността е изтекла. Ето защо, длъжниците от изпълнителния процес В.
и К. К. не могат да се позовават на давността
след като правото вече е реализирано-чл. 118 ЗЗД. Противното би създало
предпоставка за злоупотреба с право и в този смисъл е съдебната практика, с определение
№ 85 от 15.02.2013 г. на ВКС по гр. д. № 940/2012 г., I г. о., ГК, докладчик
съдията Бонка Дечева. Погасено е самото субективно право, а не правото на иск,
поради което производството по делото е допустимо, но по същество субективно
съединените осъдителни искове са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
С оглед изхода
на делото, въпреки молбата на ответника „Топлофикация - Бургас” ЕАД, разноски
по делото не следва да му бъдат присъждани по реда на чл. 78, ал. 3 от ГПК, защото
по делото липсват доказателства за извършени такива.
Мотивиран от
горното и на основание чл. 235 от ГПК, Бургаският районен съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ осъдителните искове на В.С.К., с ЕГН **********, с адрес *** и К.С.К., с ЕГН **********, с адрес ***,
срещу „Топлофикация - Бургас” ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес
управление: България, област Бургас, община Бургас, гр. Бургас 8000, кв.
Лозово, Северна промишлена зона, за заплащане на всеки от тях на половината от сумата 1619.83 лева, от която 1471.38
лева-главница, представляваща сбор от неплатени задължения за доставена
топлоенергия по 39 броя месечни фактури, за обект находящ се в град Бургас, ж.
к. **** консумирана за периода от месец декември 2008 г.
до месец ноември 2011 г. и 148.45 лева- мораторната лихва, начислена върху
главницата, за периода от падежа на съответното задължение до 15.12.2011 г., за
което общо вземане е издаден изпълнителен лист по частно гражданско дело № ***
по описа за 2012 г. на Бургаския районен съд, въз основа на който е било образувано
изпълнително дело № *** на ЧСИ Т.Д.,*** действие Окръжен съд-Бургас.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване,
в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Окръжен съд-Бургас.
Районен съдия: (П)
Вярно
с оригинала!
ММ