Р Е Ш Е Н И Е
№ ............
гр. София, 23.11.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, IV-Д въззивен
състав, в публично съдебно заседание на осми октомври две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЗДРАВКА И.
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТОМИРА КОРДОЛОВСКА
мл. съдия МАРИЯ МАЛОСЕЛСКА
при секретаря Екатерина
Калоянова, като разгледа докладваното от младши съдия Мария Малоселска
в.гр.дело № 13203 по описа
за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С Решение № 175459
от 24.07.2019 г., постановено по гр. д. № 50528 по описа за 2018 г. на СРС, 163
състав, ответницата Е.В. Я. е осъдена на основание чл. 150 и сл. ЗЕ,
вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД и чл. 5 ЗН, да заплати на ищеца „Т.С.“ сумата от общо 376,85 лв., от които 197,09 лв.,
представляваща незаплатена главница за доставена от дружеството топлинна
енергия през периода от 01.06.2015 г. до 30.04.2016 г. за топлоснабдения имот,
находящ се на адрес: гр. София, ж.к. „***********аб. № *****, ведно със законна
лихва за периода от 01.08.2018 г. до изплащане на вземането, както и
обезщетение за забава в размер на законната лихва в размер на 179,76 лв. за
периода от 15.09.2015 г. до 27.11.2017 г., като искoвете са отхвърлени за разликата над уважените общо
376,85 лв. до пълния им общ предявен размер 1085,72 лв. и за периода от
01.05.2014 г. – 30.05.2015 г., поради погасяването на вземанията по давност. Ответницата е
осъдена да заплати на ищеца и сумата от 314,47 лв. - сторените пред СРС съдебно
деловодни разноски от ищеца, съразмерно с уважената част на исковете, на
основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК.
Решението е постановено при участието на привлеченото
в хода на първоинстанционното производство от ищеца трето лице-помагач „Б.“ ООД.
Недоволна от постановеното
решение в частта, с която исковете са уважени, останала ответницата в
първоинстанционното производство, с оглед което подала въззивна жалба срещу
съдебния акт. В жалбата се излагат оплаквания за неправилност,
незаконосъобразност поради нарушения на материалния закон, както и
необоснованост на постановения съдебен акт. Акцентира се, че ищецът е предявил
исковете срещу ответницата в качеството й на наследник на починалите й
родители. Обръща внимание, че се претендира заплащане на топлинна енергия за
период, следващ смъртта на наследодателите на Я., а исковете са неоснователни и
с оглед липсата на договорна връзка между страните по делото. Искането до
въззивния съд е да отмени решението в обжалваната от въззивницата част,
включително и по отношение на възложените в нейна тежест разноски.
Подадена е въззивна жалба и от ищеца „Т.С.“
ЕАД, с която решението се обжалва в частта, с която исковете срещу Я. са отхвърлени.
Счита, че неправилно СРС приложил правилата за давността и чл. 162 ГПК,
несъобразявайки относимите клаузи от общите условия на дружеството, приложими
към договора. Неправилно съдът интерпретирал събраните по делото доказателства.
Моли за отмяна на решението в обжалваната от ищеца част и за уважаване в цялост
на предявените искове. Претендира разноски, в това число и юрисконсултско
възнаграждение.
Постъпил е отговор
на въззивната жалба от ответницата Я., с който оспорва основателността на доводите,
съдържащи се в жалбата на дружеството.
Третото
лице-помагач не изразява становище по въззивните жалби.
Софийски градски съд, IV-Д
въззивен състав, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
наведените във въззивните жалби пороци на атакувания съдебен акт, както и
възраженията, съдържащи се в подадения отговор, приема следното:
Предявени са за
разглеждане обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79,
ал. 1, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен
състав намира, че обжалваното решение е валидно. При проследяване на
процесуалното развитие на производството въззивният съд констатира, че същото е
частично недопустимо, какъвто порок следователно носи и съдебното решение.
Ищецът „Т.С.“ ЕАД е предявил искове с
посочената правна квалификация срещу Г.Б.М. и срещу наследниците на В.Я.М..
Изложени са твърдения, че В.М.е бил клиент на топлинна енергия, с оглед което е
съществувало договорно правоотношение между последния и топлопреносното
предприятие с предмет доставка на топлинни услуги на процесния адрес. Сочи се,
че същият е бил солидарно задължен за цената на предоставените от ищеца услуги
заедно с ответницатаГ.М., негова съпруга. Изложени са твърдения за настъпила
смърт на длъжника М., като исковете са насочени срещу преживялата /съгласно
твърденията/ съпруга М. и наследниците на починалия М., които като собственици
на процесния имот, според изложеното в исковата молба, са клиенти на топлинна
енергия. Посочено е, че се претендира цената на главницата за топлинна енергия
за процесния период м.05.2014 г. – м.04.2016 г., както и законна лихва за
забава, начислена за времето от 15.09.2015 г. до 27.11.2017 г.
По делото е
установено, че Г.Б.М. е починала на 06.07.2007г., а В.Я.М. – на 24.11.2013 г.
Единствен техен законен наследник е ответницата Е.В. Я..
С уточнителни молби
от 21.08.2018 г. и от 10.09.2018 г. ищецът е заявил, че насочва исковете си
срещу Е. Я. в качеството й на единствен наследник наГ.М. и В. М..
С определение на
съда от 27.02.2019 г. Е. Я. е конституирана в качеството на ответник по делото
като наследник на починалите й родители /Г. М. и В. М./ за всички суми, предмет
на производството.
В тази връзка
въззивният съд намира, че от страна на СРС не е съобразено възприетото с
Тълкувателно решение № 1/2017 г. на ОСГТК задължително разрешение по
противоречиво разрешавания до посочения момент въпрос допустимо ли е исково
производство в хипотезата, при която посоченият в исковата молба ответник е
починал преди предявяването на иска. В мотивите на тълкувателното решение е възприето,
че страни по делото могат да бъдат само процесуално правоспособни лица и това е
условие за допустимостта на гражданския процес като производство. Починалото
физическо лице не е правен субект, няма правоспособност и не може да бъде
субект и на процесуални правоотношения като страна. Поради това, предявяването
на иск срещу лице, което към този момент вече е починало, изключва изначално
възникването на валидно процесуално правоотношение. Исковото производство е
недопустимо и подлежи на прекратяване. В този случай не се касае до нередовност
на исковата молба по смисъла на чл.127, ал.1 и чл.128 ГПК, която може да бъде
поправена по реда на чл. 129 ГПК. Последното обуславя и невъзможност процесът
да продължи по реда на чл.227 ГПК в лицето на правоприемниците, тъй като
процесуалното правоприемство предполага страната да е починала в хода на
процеса, при наличието на вече учредено с нея валидно процесуално
правоотношение. След като процесуално правоотношение не е възниквало, то не
може и да бъде „продължено” при условията на чл. 227 ГПК. Без правно значение е
знанието или незнанието на ищеца, че посоченият от него ответник е починал. Ето
защо производството по отношение наГ.М. е било изначално недопустимо, като
недопустимо е и последващото конституиране на наследник на нейно място в
производството. Доколкото в исковата молба са изложени твърдения за наличие на
солидарност между починалите съпрузи, както и предвид липсата на конкретно
посочени размери на претенциите поотделно за всеки ответник, съдът приема, че Е.
Я. е конституирана за ½ част от задълженията като наследник наГ.М. и за
½ част като наследник на В. М..
Следователно
решението е недопустимо в частта, с която ответницата Е.В. Я. е осъдена на
основание чл. 150 и сл. ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД и чл. 5 ЗН,
да заплати на ищеца „Т.С.“ ½ от сумата 376,85 лв. /или за 188,43
лв./, от които 98,45 лв., представляваща
незаплатена главница за доставена от дружеството топлинна енергия през периода
от 01.06.2015 г. до 30.04.2016 г. за топлоснабдения имот, находящ се на адрес:
гр. София, ж.к. „***********аб. № *****, ведно със законна лихва за периода от
01.08.2018 г. до изплащане на вземането, както и обезщетение за забава в размер
на законната лихва в размер на 89,88 лв. за периода от 15.09.2015 г. до
27.11.2017 г., както и в частта, с която исковете са
отхвърлени за разликата над уважения размер до ½ от сумата от 1085,72
лв. /или за 542,86 лв./ и за периода от 01.05.2014 г. – 30.05.2015 г. С
оглед порока на решението в тази част същото подлежи на обезсилване от
въззивния съд.
Във връзка с
доводите на страните, изложени във въззивните жалби и по отношение правилността
на постановеното решение, в частта, в която същото се явява допустимо:
По предявения иск с
правна квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца по
същия е да установи по делото наличето на валидно облигационно правоотношение
по договор за доставка на топлинна енергия за битови нужди, по силата на което
е предоставил на ответника на адреса на процесния имот услуги, чиято цена
възлиза на претендираната сума, а за ответника е възникнало задължението за
заплащането им. В тежест на ответника /при доказване на предпоставките за
основателност на иска/ е да установи по делото погасяване на задълженията си
към ответника. С оглед направеното с отговора на исковата молба възражение за
погасяване на вземанията по давност в тежест на ищеца е да установи по делото
обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване течението на погасителната
давност за съдебно предявените си притезания. С проекта за доклад по делото съдът
е разпределил доказателствена тежест и е указал на ищеца, че не сочи
доказателства дали ответникът е задължен по предявения главен иск.
В конкретния случай
ищецът извежда активаната си легитимация при твърдения, че ответникът отговаря
по предявените искове в качеството си на наследник на починалия си наследодател
– В. М., както и с оглед обстоятелството, че по силата на наследяването правото
на собственост върху процесния имот е преминало към наследниците по закон на М.
/каквито твърдения са изложени в исковата молба/.
Предвид факта, че
процесният период следва във времето откриването на наследството на В. М., задълженията
за топлинна енергия за този период не са включени като пасив на същото, който
да премине към наследниците по закон на починалия /към ответницата/. Ето защо претендирането
им на това основание от ответницата е неоснователно. Съдът следва да разгледа
другото наведено от ищеца основание на иска – качеството на ответницата на
потребител на топлинна енергия за битови нужди, респ. наличието на договорно
правоотношение между страните.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР
на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.)
потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период
е физическо лице – ползвател, притежаващ вещно право на ползване, или
собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване
или природен газ за домакинството си.
Съгласно
тълкувателно решение № 2/2017 г. ОСГК на ВКС освен посочените в чл. 153, ал. 1
ЗЕ правни субекти (собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на
ползване върху топлоснабдения имот), и трети лица, ползващи имота по силата на
договорно правоотношение, могат да бъдат носители на задължението за заплащане
на доставената топлинна енергия за битови нужди към топлопреносното
предприятие, но само когато между тези трети лица и топлопреносното предприятие
е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия
имот, през времетраенето на който ползвателят е клиент на топлинна енергия за
битови нужди и дължи цената й на топлопреносното предприятие.
Въззивният състав
на съда намира, че от страна на ищеца по делото, като носител на
доказателствената тежест за този правнорелевантен факт, не е проведено пълно и
главно доказване ответникът да е потребител на топлинна енергия за процесния
апартамент № 26, находящ се в гр. София, община „Люлин“, ж.к. „*********. Като
писмено доказателство пред СРС е приета молба-декларация от 07.11.2002 г., с
която наследодателят на ответницата В.М.е поискал от ищеца да бъде открита
партида на горепосочения адрес. Молбата не е придружена от титул за
собственост, в същата не се съдържа дори и изявление на автора й, че е
собственик на процесния имот. Индиция в посока притежание право на собственост /или
вещно право на ползване/ на ответницата или на наследодателя й не може да бъде направен
дори от приложения списък с имената на етажните собственици от вх. *********“
към протокола за проведено на 19.09.2001 г. общо събрание.
Вписването на
имената на ответницата в представения от третото лице помагач приемо-предавателен
протокол № 0402932 от 08.05.2014 г., както и подписването на документи за
главен отчет от лице с фамилия М. съдът намира за недостатъчно да установи
пълно и главно, че между страните е възникнало валидно облигационно
правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия, с оглед изследваното
качество на ответника на ползвател на процесното жилище /доколкото не се
установява да е собственик или вещен ползвател на същото/. По делото не са
представени никакви доказателства ответницата да е подавала молба за откриване
на партида на нейно име за процесния имот във времето, за което процесните
задължения се претендират или преди това, респективно липсват други
доказателства за възникване на договорна връзка между страните. Тук съдът
съобразява постановките на цитираното по-горе тълкувателно решение № 2/2017 г.
на ОСГК, ВКС, а именно че договорът между трето ползващо имота лице и
топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК и не се
презумира.
Не може да се
приеме, че е налице основание титуляр по облигационното правоотношение по
договор за доставка на топлинна енергия, възникнало между ищеца и В.М./по
силата на изричното волеизявление за откриване на партида, съдържащо се в
подадената молба-декларация през 2002 г./, да бъде наследникът му по закон.
Неизпълнението на посоченото в исковата молба задължение по чл. 63, ал. 1 от
ОУ, приложими към договорите за доставка на топлинна енергия за битови нужди,
от наследниците на починало лице, клиент на топлинна енергия, няма за последица
автоматично правоприемство в договорното правоотношение при положение, че то не
се основава на право на собственост. Въззивният съд намира, че в този смисъл
/за необходимост от наличие на волеизявление за встъпване в договорно
правоотношение с дружеството/ са и постановките на тълкувателно решение №
2/2017 г.
Ето защо и предвид
липсата на облигационно правоотношение предявеният срещу Е.В. Я. иск /в
допустимата му част/ за цената на доставена в имота топлинна енергия се явява
неоснователен, макар заключението на изслушаната по делото съдебно-техническа
експертиза да установява, че за процесния период в имота е потребявана такава
за битова гореща вода, начисляван е служебен разход за щранг-лира в банята,
съответно е разпределяна топлинна енергия за сградна инсталация.
Доколкото
възражението за погасяване по давност е наведено като евентуално такова за
неоснователност на предявените искове и с оглед изводите за липса на
облигационно правоотношение, съдът намира, че не следва да бъде обсъждано.
По иска с правно
основание чл. 86, ал.1 ЗЗД:
Основателността на
този иск предполага наличието на главен дълг и забава в погасяването на същия.
Предвид правните изводи за липса на главен дълг на ответницата за цената на
доставена топлинна енергия на адреса на процесния имот неоснователен е искът за
акцесорното вземане за лихва за забава.
Предвид изложеното,
първоинстанционното решение /в допустимата му част/ следва да бъде отменено като
неправилно в частта, с която са уважени исковете срещу ответницата за сумите,
както следва: ½ от сумата 376,85 лв. /или за 188,43 лв./, от които 98,45
лв., представляваща незаплатена главница за доставена от дружеството топлинна
енергия през периода от 01.06.2015 г. до 30.04.2016 г. за топлоснабдения имот,
находящ се на адрес: гр. София, ж.к. „***********аб. № *****, ведно със законна
лихва за периода от 01.08.2018 г. до изплащане на вземането, както и
обезщетение за забава в размер на законната лихва в размер на 89,88 лв. за
периода от 15.09.2015 г. до 27.11.2017 г. Исковете в посочените части следва да
бъдат отхвърлени. С оглед съвпадане на крайните изводи на двете инстанции
/макар и по различни съображения/ за неоснователност на предявените искове решението
следва да бъде потвърдено в частта, с която исковете са отхвърлени за разликата над уважения размер до ½ от сумата от
1085,72 лв. /или за 542,86 лв./ и за периода от 01.05.2014 г. – 30.05.2015 г.
По разноските в
производството:
При този изход от
спора - неоснователност на предявените искове и основателност на въззивната
жалба, подадена от ответницата, право на разноски има единствено тази страна. В
производството ответницата Я. е представлявана от особен представител и не се
установява да е извършила разходи, с оглед което съдът не присъжда разноски с
решението си.
Така мотивиран,
Софийски градски съд, IV Д въззивен
състав
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА Решение № 175459 от 24.07.2019 г., постановено по гр. д. № 50528 по
описа за 2018 г. на СРС, 163 състав, в частта, с която Е.В. Я., ЕГН **********,
адрес: ***, е осъдена да
заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК*********, адрес на управление:*** на основание чл.
150 и сл. ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД и чл. 5 ЗН ½ от сумата 376,85 лв. /или 188,43 лв./, от
които 98,45 лв., представляваща незаплатена главница за доставена от
дружеството топлинна енергия през периода от 01.06.2015 г. до 30.04.2016 г. за
топлоснабдения имот, находящ се на адрес: гр. София, ж.к. „***********аб. № *****,
ведно със законна лихва за периода от 01.08.2018 г. до изплащане на вземането,
както и обезщетение за забава в размер на законната лихва в размер на 89,88 лв.
за периода от 15.09.2015 г. до 27.11.2017 г., както и в частта, с която
исковете са отхвърлени за разликата над уважения размер
до ½ от сумата от 1085,72 лв. /или за 542,86 лв./ и за периода от
01.05.2014 г. – 30.05.2015 г.
ПРЕКРАТЯВА производството по
делото в посочените части.
ОТМЕНЯ Решение № 175459 от 24.07.2019 г., постановено по гр. д. № 50528 по описа
за 2018 г. на СРС, 163 състав, в частта, с която Е.В. Я., ЕГН **********,
адрес: ***, е осъдена да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК*********, адрес на
управление:*** на основание чл. 150 и сл. ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД и чл. 5 ЗН ½ от сумата 376,85 лв. /или 188,43
лв./, от които 98,45 лв., представляваща незаплатена главница за доставена от
дружеството топлинна енергия през периода от 01.06.2015 г. до 30.04.2016 г. за
топлоснабдения имот, находящ се на адрес: гр. София, ж.к. „***********аб. № *****,
ведно със законна лихва за периода от 01.08.2018 г. до изплащане на вземането,
както и обезщетение за забава в размер на законната лихва в размер на 89,88 лв.
за периода от 15.09.2015 г. до 27.11.2017 г., включително и в частта за
разноските, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр.
чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, предявени „Т.С.“ ЕАД,
ЕИК*********, адрес на управление:***, срещу „Е.В.
Я., ЕГН **********, адрес: *** за сумата от общо 188,43
лв., от които 98,45 лв., представляваща незаплатена главница за доставена от
дружеството топлинна енергия през периода от 01.06.2015 г. до 30.04.2016 г. за
топлоснабдения имот, находящ се на адрес: гр. София, ж.к. „*********, ап. 26, аб.
№ *****, ведно със законна лихва за периода от 01.08.2018 г. до изплащане на
вземането, както и обезщетение за забава в размер на законната лихва в размер
на 89,88 лв. за периода от 15.09.2015 г. до 27.11.2017 г.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 175459 от 24.07.2019 г., постановено по гр.
д. № 50528 по описа за 2018 г. на СРС, 163 състав, в частта, с която
предявените от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК*********, адрес на управление:***, срещу Е.В. Я.,
ЕГН **********, адрес: ***, искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр.
чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД са отхвърлени за разликата над уважения размер
до ½ от сумата от 1085,72 лв. /или за 542,86 лв./ и за периода от
01.05.2014 г. – 30.05.2015 г.
Решението е
постановено при участието на трето лице-помагач „Б.“ ООД на страната на ищеца „Т.С.“ ЕАД.
Решението, на
основание чл. 280, ал. 3 ГПК, не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.