О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1214 13.06.2019 година гр.Бургас
Административен съд - гр.Бургас
ХІІІ-ти състав
На тринадесети
юни, две хиляди и деветнадесета година
В закрито заседание в следния
състав:
Председател: Станимира
Друмева
Членове: 1. Румен Йосифов
2. Веселин Белев
Секретар: С.Х.,
като разгледа докладваното от съдия
Румен Йосифов,
касационно наказателно административен характер дело № 1210 по описа за
2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.229-236 от Административно-процесуалния кодекс (АПК), вр.
чл.63, ал.2 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано
e по частна жалба на М.П., роден на ***г., гражданин на Република Молдова, с
посочен адрес: Република Молдова, гр.Сорока, с.Застънка, ул.Тома Чорба, 11 (Postolachi Marsel, a.n.
02.11.1990, Republica Moldova, or.Soroca, s.Zastinca, str.Toma Ciorba, 11), чрез адвокат Б.Б.,
Република Молдова, мун.Кишинев, ул.Алеку Руссо, 61, оф.142 (Babenco Borislav, Republica
Moldova, mun.Chisinau, strAlecu Russo, 61, of.142), с посочен
електронен адрес: borislavbabenco@yahoo.com.
Частната
жалба е насочена против протоколно определение № 64, постановено в открито
съдебно заседание на 21.03.2019г. по НАХД № 46/2010г. по описа на Районен съд -
Карнобат. С атакувания съдебен акт е прекратено производството по делото и е
оставена без разглеждане жалбата на М.П. срещу наказателно постановление № 18-0454-000328/26.05.2018г.,
издадено от началник-група към Областна дирекция на вътрешните работи (ОДМВР)-Бургас,
Районно управление (РУ)-Сунгурларе, с което нарушение по чл.20, ал.2 от Закона
за движение по пътищата (ЗДвП), на основание чл.179, ал.2, предл.1 от ЗДвП, му
е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лева.
С
разпореждане по настоящото дело под № 2192/31.05.2019г. на съдията-докладчик, частната
жалбата беше оставена без движение с указание към жалбоподателя П. в 7-дневен
срок да представи валидно адвокатско пълномощно (мандат на адвоката), преведено
на български език. Съобщението му беше изпратено на посочения от него
електронен адрес на основание чл.18а, ал.4, т.2 от АПК и получено на 03.06.2019г.,
като пълномощното беше представено в указания срок.
М.П. е
претендирал с жалбата си до Районен съд - Карнобат освен за отмяна на наказателно
постановление № 18-0454-000328/26.05.2018г., също и връщане на сумата от 200
лева, платена от него по сметка на Министерство на вътрешните работи (МВР) на
Република България и заплащане на обезщетение за сметка на МВР на Република
България за причинени му неимуществени (морални) вреди в размер на 10`000 лева.
В
частната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на обжалваното определение
и се иска отмяната му. П. счита, че е спазил срока за оспорването му пред
настоящата съдебна инстанция, тъй като късно си е осигурил възможност да
преведе документа от български на румънски език. По същество изразява
несъгласие с прекратяване на процедурата по обжалване на наказателното
постановление, тъй като в хода на административно-наказателното производство не
му е бил осигурен преводач. Актосъставителят е знаел, че той не владее
български език, но въпреки това е дал неверни показания пред Районен съд -
Карнобат, че П. е разбирал съдържанието на документа. Той едва на 04.02.2019г.
е намерил в Република Молдова преводач, който му е превел на румънски език
съдържанието на наказателното постановление и на 07.02.2019г. е подал жалбата
си срещу него. Твърди също, че лицето съставило наказателното постановление го
е задължило да го подпише, като му било казано, че трябва да плати 200 лева. П.
не знаел защо трябва да плати тази сума, а и бил в травматичен шок в резултат
на възникналото произшествие. Позовава се на посочено практика на Европейския
съд по правата на човека (ЕСПЧ), като твърди, че не е бил призован законно за датата
на проведеното от Районния съд - Карнобат открито съдебно заседание и не е имал
възможност да участва лично и да наеме адвокат, който да го защищава. Съдът му
е изпратил на електронния адрес, посочен в жалбата, протокола от заседание с
постановеното определение, предмет на настоящата частна жалба, който е бил само
на български език, без да е придружен с превод на румънски, с което отново са
му били нарушени правата.
На ответника
по частната жалба – РУ-Сунгурларе към ОДМВР-Бургас, е изпратен препис от
същата с указание, че може да представи писмен отговор в 7-дневе срок. Такъв
отговор не е постъпил по делото.
Съдът
след като се запозна с материалите по делото намира, че частната жалба е
процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана
по същество е неоснователна.
С
обжалваното протоколно определение № 64 от 21.03.2019г. по НАХД № 46/2010г.,
Районен съд - Карнобат, е прекратил производството по делото, като фактически е
оставил без разглеждане жалбата на М.П. против наказателно постановление №
18-0454-000328/26.05.2018г., издадено от началник-група към ОДМВР-Бургас,
РУ-Сунгурларе. Приел е, че наказателното постановление е било връчено на П. на
26.05.2018г., а жалбата срещу него е
подадена на 13.02.2019г., т.е. след изтичането предвидения в чл.59, ал.2 от ЗАНН – 7-дневен срок за обжалване, поради което жалбата е просрочена. С
определението си районният съд е прекратил цялото производство, като не е
изложил мотиви досежно частта на жалбата, с която П. е поискал връщане на
сумата от 200 лева, платена от него по сметка на МВР на Република България и
заплащане на обезщетение за сметка на МВР на Република България за причинени му
неимуществени (морални) вреди в размер на 10`000 лева.
Преди да
проведе насроченото открито съдебно заседание на 21.03.2019г. в което е
постановено атакуваното сега протоколно определение, Районен
съд - Карнобат е приел жалбата на П., подадена по пощата на 13.02.2019г. видно
от положения щемпел (л.17), изискал е преписката по която е било издадено
атакуваното наказателно постановление и е постановил призоваването на страните.
Жалбоподателят П. е бил призован (л.23-24) на посочения в жалбата му електронен
адрес – ***************@*****.***. (Същият на който, на който му е било
изпратеното атакуваното сега протоколно определение и на която беше редовно уведомен
от настоящия съд при оставянето на частната жалба без движение).
Открито
съдебно заседание на 21.03.2019г. е било проведено в отсъствие на
жалбоподателя, който не се е явил след призоваването му. В хода на заседанието
са били разпитани актосъставителя М.Я.и свидетеля по акта – Д.Ч., които са
полицейските служители, установители на нарушението. Двамата разпитани
поотделно, безпротиворечиво заявяват, че П. е разбирал български език, поради
което не е имало необходимост от назначаването на преводач. Първоначално след
катастрофата, допусната от водача М.П. на 25.05.2018г. в 20,25 часа, той бил
отведен до болницата в Шумен, където била обработена раната му, но отказал да
остане там за лечение и се върнал на местопроизшествието. Там обяснил на М.Я.как
е станала катастрофата. През това време полицейските служители останали да
регулират движението на място в планинския проход, което била затруднено поради
катастрофата, а П. бил допуснат да престои в полицейския автомобил, тъй като му
било студено. В 5 часа сутринта раната му започнала да кърви, поради което била
извикана линейка и П. бил откаран в болница в Бургас. Там отново била
обработена раната му, но отказал да остане за лечение. По-късно П. се върнал на местопроизшествието,
от където заедно с М.Я.отишли в полицейското управление в Сунгурларе. Там му
бил съставен акта за установяване на административно нарушение и наказателното
постановление. Той бил запознат със съдържанието им, нямал претенции, като
положил подписа си в наказателното постановление на 26.05.2018г.
След
като изслушал тези свидетелски показания, Районен
съд - Карнобат постановил обжалваното сега протоколно определение със
съдържанието и мотивите изложени по-горе. Препис от същото било изпратено на М.П.
на посочения електронен адрес на 25.03.2019г., но по делото не са ангажирани
доказателства да е поискано потвърждаване получаването на електронното писмо,
поради което не може да се установи на коя дата то е достигнало до П..
Административен
съд - Бургас в настоящия си състав, намира частната жалба за процесуално
допустима, като подадена от лице с валиден правен интерес от обжалването –
адресат на издадено наказателно постановление, съдебното производство по
обжалването на което е било прекратено. Съдът приема се, че частната жалба е
подадена в срока за обжалване по чл.63, ал.2 от ЗАНН, вр. чл.230 от АПК, тъй
като от делото на районния съд не може да се установи датата на която
жалбоподателят е бил уведомен за протоколното определение.
Разгледана
по същество частната жалба е неоснователна, а определението на Районен съд - Карнобат
е валидно, допустимо и правилно, по следните съображения:
Касационният
състав споделя напълно установената от районния съд фактическа обстановка и
направените въз основа на нея правни изводи за недопустимост на жалбата срещу
процесното наказателно постановление, като просрочена. Изводите на районния съд
за просрочие на жалбата, са обосновани с приложената към
административнонаказателната преписка – разписка за връчване на наказателното
постановление, от която се установява, че то е било редовно връчено на лично
жалбоподателя П. на 26.05.2018г., а жалбата срещу него е било подадена почти 10
месеца по-късно – на 13.02.2019г.
Българският
законодател изрично е предвидил в чл.59, ал.2 от ЗАНН, че наказателните постановления
могат да бъдат обжалвани в 7-дневен срок от връчването им. Поради неподаването
на жалба срещу процесното наказателното постановление, с изтичането на
7-дневния срок за обжалването му, същото е влязло в сила на 04.06.2018г. – понеделник,
първият работен ден след изтичането на срока. Подадената срещу него жалба на 13.02.2018г.
правилно е приета от районния съд като просрочена и процесуално недопустима за
разглеждане по същество. Срокът по чл.59 от ЗАНН за упражняване на това право е
преклузивен и за неговото спазване съдът следи служебно. Районен съд - Карнобат
е имал правна възможност да прекрати производството пред себе си поради
просрочие на жалбата и в закрито заседание без да призовава страните, но
правилно е дал възможност на жалбоподателя да се яви в открито съдебно
заседание с призоваването му по електронната поща, както и е разпитал полицаите
които са установили нарушението. От последните съдът безспорно е установил, че П.
е владеел български език.
Настоящата
инстанция намира, че не е налице нарушаване на правото на защита. В жалбата до районния
съд, с която се иска отмяна наказателното постановление, а и в сегашната частна
жалба, основното възражение е незнание от страна на П. на български език и
липсата на превод на съставения акт и
издаденото наказателно постановление на родния му език или на друг
разбираем за него език. Безспорно е, че нарушителят е молдовски гражданин, като
твърди че не разбира български език, което според полицейските служители не е
вярно.
Правото
на безплатен превод на разбираем за обвиняемия език в наказателното
производство е регламентирано в чл.6, §.3, б.“е“ на Европейската
конвенция за правата на човека (ЕКПЧ). Това право на национално ниво е защитено
с нормата на чл.21, ал.2 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) чрез
принципното правило, че лицата, които не владеят български език, могат да се
ползват от родния си или от друг език.
Настоящото
производство не представлява същинско наказателно производство, т.е. няма за
предмет извършване на престъпление, а санкционира извършено административно
нарушение, за което в приложимия ЗАНН не се предвижда задължително участие на
преводач във фазата на установяване на нарушението. Субсидиарното прилагане на
нормите на НПК по тези въпроси не може да стане на основание чл.84 от ЗАНН, тъй
като неговите разпоредби са приложими за производството по обжалване на
наказателните постановления пред съда. В тази връзка неприложима е и нормата на
чл.55, ал.3 от НПК с която в българското законодателство е транспонирана
директива 2010/64/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 20 октомври
2010г., относно правото на устен и писмен превод в наказателното производство.
Директивата не се прилага в случаите, когато законодателството на
държава-членка предвижда налагането на санкция за леки нарушения от страна на
орган, различен от съд с компетентност по наказателно-правни въпроси, и когато
налагането на такава санкция може да бъде обжалвано пред съд.
При
установяване на нарушението и съставянето на акта, както българските граждани,
така и чуждите граждани, които не владеят български език, имат правото да
разберат за какво нарушение са обвинени. Именно с това право на невладеещото
български език лице, следва да се обвърже преценката за наличие на нарушение,
свързано с назначаване на преводач. В случая преценката, дали липсата на
преводач при предявяване на АУАН и при връчване на наказателното постановление
представлява съществено процесуално нарушение обаче, не следва да се прави
формално и да се основава единствено на факта на липсата на преводач, което
автоматично да обосновава засягане правото на защита на наказаното лице.
Засягането на правото на защита следва да се разглежда през призмата на
фундаменталния принцип за върховенството на закона, отразен в чл.6 от ЕКПЧ и
предвид чл.47 и чл.48, §.2 от Хартата на основните права на ЕС, доколкото
последната се явява приложима предвид упражняването на правото на свободно
движение на молдовския гражданин П.. Изхождайки от конкретиката на визираното в
наказателното постановление нарушение, поведението на властите в лицето на
полицейските служители, поведението на жалбоподателя, сложността на случая,
интересите на П., засегнати от наложеното му наказание глоба от 200 лева,
развитието на процедурата в цялост, следва да се направи извод постигнат ли е
справедлив баланс между обществения интерес и индивидуалния интерес и права на
личността.
Вярно е,
че и ЕСПЧ и Съда на ЕС приравняват в повечето случаи наказателните
постановления за административни нарушения на „наказателно обвинение“ по
смисъла на ЕКПЧ, но е вярно и че правят разграничение с оглед спецификите на
всеки казус (Решение на ЕСПЧ по делото Kurdov and Ivanov v. Bulgaria mf
16137/04). Следва да се има предвид и че правото на лицето да бъде информирано
за обвинението срещу него на разбираем за него език е с акцесорен характер –
част е от правото му на справедлив процес и на зачитане на правото му на
защита, а последното намира проявление и в рамките на съдебния процес пред
съда.
Освен
това, следва да се съобрази и факта, че в две директиви, а именно Директива
2010/64/ЕС на ЕП и на Съвета от 20.10.2010г. относно правото на устен и писмен
превод в наказателното производство и Директива 2012/12/ЕС относно правото на
информация в наказателното производство, изрично е предвидено, че при налагане
на санкции за леки нарушения, например пътнотранспортни нарушения, както е в
случая, изискването за преводач и за осигуряване на информация важи единствено
за производството по обжалване пред съд. Следователно преценката за нарушено
право на защита в случая следва да се направи след задълбочен анализ на всички
горепосочени компоненти на правото на справедлив съдебен процес.
В
конкретния случай, с оглед събраните по делото доказателства може да се направи
извода, че М.П., макар и молдовски гражданин, е разбрал в какво се изразява
нарушението, за което му е съставен акта, както е разбрал и защо му е издадено
наказателно постановление. Извод затова настоящата касационна инстанция прави,
като взе предвид показанията на разпитаните свидетели М.Я.и Д.Ч., които
категорично и без колебание съобщават, че наказаното лице е владеело български
език още повече, че нарушението което е извършил водача след като е допуснал
самостоятелна катастрофа на управлявания от него камион, му е било ясно още в
момента на проверката и на съставяне на акта. Той сам е заплатил и наложената
му глоба от 200 лева, чието връщане претендира сега.
С оглед
на горното, протоколното определение на районния съд за оставяне на жалбата
срещу наказателното постановление и прекратяване на производството по делото,
като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.
Районен
съд - Карнобат правилно не се произнесъл по отправеното към него искане от М.П.
за връщане на сумата от 200 лева, платена
от него по сметка на МВР на Република България и заплащане на обезщетение за
сметка на МВР на Република България за причинени му неимуществени (морални)
вреди в размер на 10`000 лева. Този спор съгласно приложимото българско
законодателство не е подсъден на районните съдилища, а на административните
съдилища, но в едночленен състав. Дейността на администрацията по налагане на
административни наказания, по своето естество е правораздавателна и е свързана
със защита на реда в областта на държавното управление. Тя представлява форма
на административна дейност, извършвана по административен ред, чрез
властнически метод, въз основа на законово предоставена
административнонаказателна компетентност. Отмененото наказателно постановление
представлява незаконосъобразен административен акт по смисъла на чл.203, ал.1 АПК и чл.1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ)
и вредите причинени от него могат да се компенсират по реда на чл.1 от ЗОДОВ. В
този смисъл е и Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017г. на Върховния
административен съд по т.д. № 2/2016г.
Следователно
Районен съд - Карнобат е следвало не просто да прекрати производството пред себе си в тази му част,
но и да го изпрати по подсъдност на Административен съд - Бургас на основание чл.135,
ал.2 от АПК. Това налага отмяна на определението в тази му част, с изпращане на
производството на компетентния съд. Делото не може да продължи да бъде
разглеждано от настоящия съдебен състав, който е тричленен, а следва да бъде
образувано под нов номер и разпределено на нов докладчик по системата за
случайно разпределение.
Водим от
горното и на основание чл.235 и чл.135, ал.2 от АПК, Административен съд -
Бургас, ХІІІ-ти състав
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ в сила протоколно определение № 64,
постановено в открито съдебно заседание на 21.03.2019г. по НАХД № 46/2010г. по
описа на Районен съд - Карнобат, в частта с която е прекратено
производството по жалбата на М.П. против наказателно постановление №
18-0454-000328/26.05.2018г., издадено от началник-група към Областна дирекция
на вътрешните работи -Бургас, Районно управление - Сунгурларе.
ОТМЕНЯ същото протоколно определение,
в частта с която е прекратено производството по жалбата, имаща характера на
искова молба за предявяване на иск за връщане на сумата от 200 лева, платена от
М.П. по сметка на Министерство на вътрешните работи на Република България и
заплащане на обезщетение за сметка на Министерство на вътрешните работи на
Република България за причинени му неимуществени (морални) вреди в размер на
10`000 лева, като вместо него ПОСТАНОВЯВА
ИЗПРАЩА производството за
разглеждане на Административен съд - Бургас, което да бъде образувано под нов
номер.
Определението не подлежи
на обжалване.
Препис от него да се
изпрати за сведение на страните и на Районен съд - Карнобат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.