№ 491
гр. София, 11.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 9-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на девети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Светла Станимирова
Членове:Рени Ковачка
Васил Василев
при участието на секретаря Росица Й. Вьонг
като разгледа докладваното от Васил Василев Въззивно търговско дело №
20211001001066 по описа за 2021 година
Производството е по чл.267 и сл. от ГПК.
Делото е образувано по въззивна жалба Министерство на
здравеопазването, БУЛСТАТ *********, с адрес: гр. София, пл. „Света
Неделя” № 5 против решение № 260750 от 13.05.2021 г. на Софийския
градски съд, Търговско отделение, VI - 8 състав, постановено по търговско
дело № 825 по описа на съда за 2018 г., 8 състав,в частта, в която е осъдено
Министерството на здравеопазването, БУЛСТАТ *********, с адрес: гр.
София, пл. „Света Неделя” № 5, да заплати на „Телелинк Бизнес Сървисис”
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София,
Столична община, район „Витоша", ж. к. „в. з. Малинова долина”, ул.
„Панорама София" № 6, Бизнес Център Ричхил, бл. 5, на основание чл. 61, ал.
1 и чл.86, ал. 1 от ЗЗД, сумата от 510 026,61 лева, представляваща стойността
на разходите за услуги и дейности по осигуряване на комуникационна
свързаност и поддръжка на системите на Спешна медицинска помощ в
Република България, извършени от ищеца без пълномощие в периода от
22.07.2017 г. до 13.03.2018 г., ведно със законната лихва върху присъдената
главница от 510 026,61 лева от 30.04.2018 г. до окончателното й плащане,
1
както и сумата от 22 417,93 лева, представляваща направени по делото
разноски съразмерно с уважената част от исковете.С решението
първоинстанционният съд отхвърлил иска с правно основание чл. 61, ал. 1 от
ЗЗД за горницата над 510 026,61 лева до предявения размер от 1 391 690,32
лева, като неоснователен и осъдил ищеца да заплати на Министерството на
здравеопазването сумата от 20 706,76 лева , представляваща направени по
делото разноски, съразмерно с отхвърлената част от исковете.
Подържа се,че обжалваното решение е недопустиимо-Министерството
на здравеопазването не е надлежна страна в производството, същото не е
пасивно процесуалноправно легитимирано да отговоря по предявените
искове.Неправилно било прието,че отговорността на министерството
следвало да бъде ангажиранаа,поради,това,че съгласно чл. 5, ал. 1, т. 2, предл.
първо от ЗЗдр., посочена от съда като материалноправна норма за
обосноваване на процесуалната легитимация на ответника, министърът на
здравеопазването ръководи националната система за здравеопазване и
осъществява контрол върху дейностите по осъществяване на спешна
медицинска помощ.Иска се,в случай,че съда не възприеме доводите за
недопустимост на решението,същото да бъде отменено като
незаконосъобразно.Съдът уважил частично иска като се базирал на
заключенията на назначените по делото експертизи,без по делото да са
налице като доказателства първичнии счетоводнии документи.Подържа се,че
представените от ищеца два броя протоколи за извършени дейности по
системна поддръжка на информационно-комуникационната свързаност,
поддръжка на информационно- комуникационните системи и система за
проследяване, оперативен контрол и управление на автопарка на
реаномобили на Спешната медицинска помощ за периода от 22.07.2017 г. -
30.11.2017 г. и за периода от 01.12.2017 г. до 13.03.2018 г. не могат да се
приемат за достатъчно доказателство за това какъв по характер и обем работа
е извършена и с каква продължителност. Касае се за документи, които
изхождат от страна в процеса, като макар и да са били представени на
Министерството на здравеопазването същото не е изразило съгласие с тях. В
обжалваната част на решението съдът не изложил мотиви. Съдът не взел
предвид наличието на алтернативна възможност за функциониране на т. нар.
втора паралелна връзка за цялата информационна система на системата за
Спешна помощ,установено и от свидетелите на ищцовата страна,поради
2
което се прави извод, че липсва първата кумулативна предпоставка на чл. 61,
ал. от ЗЗД, а именно работата да е била предприета уместно. Не е установено
и обстоятелството работата да е управлявана в интерес на ответника,поради
това,че поддръжката на информационните сиистеми е била в интерес на
ЦСМП и техните филиали,а не за задоволяване на интереса на
министерството.Иска се решението в обжалваната му част да бъде отменено
ии вместо него бъде постановено решение,с което предявения иск бъде
отхвърлен.
По делото е постъпил отговор от ищеца по делото „ТЕЛЕЛИНК
БИЗНЕС СЪРВИСИС“ЕАД, ЕИК ********* ,с който се оспорва подадената
жалба.Подържа се,че законосъобразно първоинстанционния съд е приел,че
министерството има пасивна процесуална легитимация,поради това,че
съглласно Закона за здравето дейностите по осъществяване и контрол на
спешната медицинска помощ в Република България са от компетенциите на
Министерство на здравеопазването. Министерството е юридическо лице
съгласно нормата на чл.42 ал.2 от Закона за администрацията и като такова е
легитимирано да отговаря по предявения иск, щом по делото се установи, че
работата е извършена в негов интерес и последиците от работата са
настъпили в неговата правна сфера.Макар получател и ползвател на
дейностите да са били конкретни ЦСМП в страната, различни филиали на
спешната медицинска помощ или главни централни възли на територията на
гр. София, то дейността като съвкупност е осъществена за поддръжане
комункационната свързаност на системите на спешната медицинска помощ
като цяло, като една обща и единна работеща система, а не просто на някой
център за спешна помощ. Ползвател на извуршените дейности не е било
просто един център за спешната помощ, а министеството като
администрация, отговорна за организирани и пдддържане на тази дейност. В
случая извършената работа е в интерес на гестора - M3, който по силата на
закона е отговорен да организира, координира и контролира дейността на
центровете за спешна медицинска помощ и поддръжа комуникационната
свъразност.Подържа се,че при разглеждането на делото не са допуснати
претендиираните процесуални нарушения.По делото било установено от
заключението на вещото лице,че задължението за поддръжка на
комуникационната свързаност за центровете за спешна помощ е поето и
изпълнявано от Консорциума в периода след изтичане срока на договора до
3
поемане на работата от новия изпълнител на обществена поръчка за
поддръжка на системите на СМП. Иска се решението в обжалваната му част
да бъдде оставено в сила.Претендират се направените по делотоо разноски.
По делото е постъпила насрещна възззиивна жалба от „ТЕЛЕЛИНК
БИЗНЕС СЪРВИСИС“ЕАД, ЕИК ********* против посоченото по-горе
решение в частта му,с която е отхвърлен иска на „ТЕЛЕЛИНК БИЗНЕС
СЪРВИСИС“ ЕАД за горницата над 510 026,61 лв до сумата от 703 812,06 лв
без ДДС, която разлика представлява стойността на разходите за услуги и
дейности по осигуряване на комуникационна свързаност и поддръжка на
системите на Спешната медицинска помощ в Република България за периода
от 22.07.2017г. до 13.03.2018г. от другите две дружества, участващи в ДЗЗД
Консорицум Електронно здравеопазване.Подържа се,че в обжалваната част
решението е незаконосъобразно- неправилно било приетото от съда,че
липсва активна легитимация на ищеца - „ТЕЛЕЛИНК БИЗНЕС
СЪРВИСИС“ ЕАД да претендира заплащане на разходите за дейността на
всички участващи в Консорциума дружества. Неправилно е разбирането, че в
случая няма активна солидарност на трите участващи в Консорциума
дружества.Наличието на активна солидарност, уговорена от участниците в
Консорциума се установява първо от прочита и тълкуване на представеното и
прието по делото Споразумение за Консорциум от 21.01.2014г. От текста на
чл.4 и чл.5 на споразумението е видно, че водещият съдружик в Консорциума
е Телелинк /сега „ТЕЛЕЛИНК БИЗНЕС СЪРВИСИС" ЕАД/, а в отношенията
си в трети лица Консорциумът се представлява и управлява от представител
на водещия съдружик. Договорът за обществена поръчка между Консорциума
и M3 е сключен от представителя на Водещия съдружник. В договора за
обществена поръчка между Консорциума и министерството е заложено, че
Изпълнителят (Консорциумът) има право на възнаграждение - тоест
Възложителят (M3) дължи общо, по отношение на Консорциума, а не по
отношение на някоя от страните по договора за гражданско дружество
(участниците в Консорциума). Последните се явяват кредитори на вземането
си спрямо министерството като всеки от тях е легитимиран да предяви
вземането от възложителя. При активната солидарност всеки от кредиторите
има качеството на довереник спрямо останалите в отношението с длъжника,
за извършване действия по запазване и събиране на вземането. С
допълнителното споразумение от 24.09.2017г. към споразумението за
4
консорциум,участниците в Консорциума са уговорили да продължат
съвместната си дейност, както и Консорциумът да продължи, след изтичане
срока на договора за обществена поръчка, да извършва в полза на M3 всички
дейности по осигуряване на комуникационна свързаност и поддръжка на
системите на СМП. В т.2 на същото споразумение е договорено, че Водещият
съдружник „ТЕЛЕЛИНК“ ЕАД (сега с наименование „ТЕЛЕЛИНК БИЗНЕС
СЪРВИСИС“ ЕАД) ще представлява Консорциума във връзка с това
продължило извършване на дейности в полза на M3 като води преговори и
урежда отношенията с посоченото министерство, представлява и предявява
правата на Консорциума пред компетентните институции, в т.ч. и по съдебен
ред.Подържа се,че освен че всички участниците са активно легитимирани да
предявяват правата на Консорциума, Водещият съдружник е и изрично
овластен за това с посоченото допълнително споразумение, което го
овластявя да предяви иска и за частта на останалите учсатници. Предвид
изричната уговорка на страните и клаузита на допълнителното споразумение
се налага извод за установена активна солидарност. Предвеният иск в частта
за сройността на разходите, направени от останалите съдружници в
Консорциума не е за чужди права (така и в Решение 131/21.03.2014а. на ВКС,
ТК, по търг. дело 1121/2011г.).
Подържа се,че дори и когато не е уговорена изрично между страните в
правоотношението - в случая между Консорцума и ответното министерство,
активната солидарност може да възникне поради естеството на задължението
- в случая естеството на поетата и извършена от гестора работа.Съгласно
теорията и съдебната практика активната солидарност трябва да е или
изрично уговорена или да произтича от естеството на задължението. Такъв е
именно настоящият случай, при който естеството на работата (чужда работа,
водена без пълномощие) представлява едно комплексно изпълнение на
множество взаимно свързани дейности, които не могат да бъдат отделени
една от друга и не биха могли да се предоставя разделно или ако се
предоставят раздлено не биха произвели ефекта на поддръжка и осигуряване
на комуникационна свъразност на системите на Спешната помощ у нас. Вида
на услугите е такъв, че следва да се изпълнят съвкупно, комплексно.
Естеството на работата, извършена от Консорциума е дейност по цялостно,
съвкупно и вазимно свъразно осигуряване на поддръжка и комуникационна
свъразност на системите на Спешната медицинска помощ в страната от трите
5
участващи в Консорциума дружества. Подържа се,че предявения иск е
доказан в отхвърления размер,поради което се иска обжалваната част от
решението да бъде отменено и вместо него бъде постановено решение,с което
предявениия иск бъде уважен ицяло като бъдат присъдени направените по
деулото разноски.
От страна на Миниистерство на здравеопазването е постъпил отговор
на насрещната въззивна жалба.Подържа се,че предявеният иск правилно е
отхвърлен в обжалваната му част.Срокът на действие на консорциума е
определен в чл.8,ал. 1 от споразумението, в който е посочено, че
споразумението за консорциум влиза в сила от датата на подписването му,
която е 22.01.2014 г. и е в сила до постигането на крайната цел - изпълнение
на възложения от възложителя на обществената поръчка договор, т. е. до
22.07.2017 г.,поради което неоснователно се подържа,че споразумението е
продължило своето действие и след тази дата.Според министерството за
разлика от „пасивната солидарност“, предмет на уредба в чл. 121 от Закона за
задълженията и договорите, в същия закон липсва регламентация на
„активната солидарност".Видно от чл. 121 от ЗЗД пасивната солидарност
може да възникне освен по силата на закона, така и ако е уговорена между
длъжниците. Липсата на правна норма относно предпоставките за възникване
на активна солидарност обосновава извода, че същата може да съществува
единствено и само при наличието на договорна уговорка между кредитора и
длъжника. В настоящия случай такава уговорка липсва, а от ищцовото
дружество липсва и твърдение в тази насока. Неоснователно е при наличието
на заявена претенция на извъндоговорно основание, ищецът да обосновава
своята активна легитимация и по отношение на останалите съдружници в
консорциума, въз основа на сключено между страните споразумение относно
изпълнение на сключен с министерството договор за обществена поръчка.
Разбирането на ищеца, че единствената необходима предпоставка за
възникване на „активната солидарност" е наличието на съглашение между
кредиторите, уговорено в договора за гражданско дружество, не може да бъде
споделено. Солидарността възниква не в отношенията между кредиторите, а
между кредиторите и длъжника, поради което споразумение между
кредиторите, съдържащо такава уговорка, е непротивопоставимо по
отношение на длъжника.Поради това се подържжа,че ищецът не е активно
легитимиран да предявява искове от името на останалите участници в
6
консорциума.Извод за наличие на активна солидарност не може да бъде
направен и от неделимостта на престацията.След като активна солидарност
не е уредена в договор, сключен между Министерството на здравеопазването
и консорциума, следва, че предявяващият иска съдружник не е активно
легимиран да предявява общо правата на всички съдружници в
консорциума.Иска се решението в обжалваната му част да бъде потвърдено
като бъдат присъдени направените по делото разноски.
Софийският апелативен съд , като взе предвид подадената въззивна
жалба, съдържащите се в същата оплаквания, съобразявайки събраните по
делото доказателства намира следното от фактическа и правна страна:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК от
жалбоподателя, у когото е налице правен интерес от обжалването,срещу
подлежащ на оспорване съдебен акт, поради което е допустима и следва да
бъдат разгледана по същество.
Първоинстанционното производство е образувано по искова молба от
„Телелинк Бизнес Сървисис” ЕАД, ЕИК ********* против Министерството
на здравеопазването, БУЛСТАТ *********.Подържа се в исковата молба,че
ищцовото дружество и още две търговски дружества - “СИЕНСИС” АД и
“ИКОМ” ООД, са сключили споразумение за гражданско дружество по ЗЗД с
наименование “КОНСОРЦИУМ ЕЛЕКТРОННО ЗДРАВЕОПАЗВАНЕ”, с цел
– участие в процедура за обществена поръчка с предмет: “Осигурване на
комуникационна свързаност, поддръжка на информационно-
комуникационните системи и системата за проследяване, оперативен контрол
и управление на автопарка от реаномобили на Спешната медицинска помощ
на Република България”, с възложител - ответника МИНИСТЕРСТВОТО НА
ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО. От страна на ищецът твърди, че е водещ съдружник
в консорциума и е активно легитимиран да предяви иска за цялото вземане с
оглед активната солидарност между съдружниците в консорциума.Подържа
се,че консорциума и ответника сключили договор за обществена поръчка №
РД-11-395 от 22.07.2014 г. който договор е бил със срок от 36 месеца, считано
от датата на подписването му като плащането е уговорено на равни месечни
вноски от по 149 800 лева без ДДС или 179 760 лева с ДДС, платими до пето
число на месеца, следващ отчетния период.Договорът бил изпълняван
надлежно през целия срок, като след изтичането на 36-месечния срок
7
консорциумът продължил да изпълнява услугите със знанието и съгласието
на ответника, с оглед високата социална значимост на извършваната дейност
и с цел цялата система, обслужваща повикванията, регистрацията и
координацията на екипите на Спешната медицинска помощ в страната да не
остане без комуникационна свързаност и поддръжка до избора на нов
изпълнител. Подържа се,че изпълнението е продължило по отношение на
всички обекти на Спешната медицинска помощ в страната, които са били
поддържани и в срока на договора – общо 203 обекта.Подържа се,че за сметка
на консорциума в периода след изтичане на договора – от 22.07.2017 г. до
13.03.2018 г., са осъществени обем дейности, които са били предмет на
договора.Ответникът не възразил и не се е противопоставил на извършените
услуги след изтичане на срока на договора, като е приел продължилото
изпълнение на тези услуги и се е ползвал изцяло от тях. Подържа се, че
ответникът, чрез ЦСМП и филиалите към тях, е продължил да подава сигнали
за поддръжка на системите и за извършване на дейности по отстраняване на
сривовете, приемал е изпълнението и се е облагодетелствал от
продължаването на предоставените от ищеца услуги. Ищецът твърди, че
извършеното след срока на договора е изцяло в интерес и в полза на
МИНИСТЕРСТВОТО НА ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО, доколкото
министерството отговаря за непрекъснатото поддържане на системата на
Спешната медицинска помощ в страната и не може да позволи да изостави
изпълнението на тази изключително важна за обществото дейност,
включително и с оглед задължението по чл. 25, ал. 1 вр. с чл. 22 от Закона за
Националната система за спешни повиквания с единен европейски номер 112.
Подържа се, че ответникът се е обогатил неоснователно,поради което се иска
да бъде осъден ответника да заплати сумата от 1 391 690,32 лева,
представляваща стойността на разходите за услуги и дейности по осигуряване
на комуникационна свързаност и поддръжка на системите на Спешна
медицинска помощ в Република България, извършени от съдружниците в
Консорциум “Електронно здравеопазване” без пълномощие в периода от
22.07.2017 г. до 13.03.2018 г., ведно със законната лихва върху сумата от 1
391 690,32 лева от датата на подаване на исковата молба до окончателното й
плащане.При условията на евентуалност се иска да бъде осъден ответника да
заплати сумата от 1 391 690,32 лева, с която ответникът се е обогатил
неоснователно за сметка на ищеца в периода от 22.07.2017 г. до 13.03.2018 г.,
8
ведно със законната лихва върху сумата от 1 391 690,32 лева от датата на
подаване на исковата молба (30.04.2018 г.) до окончателното й плащане.
Ответникът е оспорил предявените искове,както и активната
материалноправна легитимация на ищеца да предяви иска. Подържа,че
сключеното между съдружниците споразумение за консорциум е прекратило
действието си с прекратяването на договора за обществена поръчка, поради
изтичането на тригодишния срок, поради което ищецът не може да предяви
осъдителен иск за сметка на консорциума. От сключения между страните
договор за обществена поръчка не се установява наличието на активна
солидарност в отношенията между съдружниците в консорциума и
възложителя, поради което ищецът не би могъл да претендира права от името
на останалите съдружници в консорциума.Подържа, че при гесцията и при
неоснователното обогатяване законът изисква правосубектност на лицето,
което е извършило правно или фактическо действие без мандат или което
неоснователно е обедняло, а консорциумът не е правосубектно лице и ищецът
няма основание да заяви права от името на останалите съдружници на
извъндоговорно основание.В случай,че се приеме, че са налице извършени
разходи, то претендираните разходи не са направени от ищеца, а от
обединението, което следва да е надлежна страна. Оспорва твърденията на
ищеца, включително че ищецът е действал в интерес на ответника, като
твърди, че ищецът е действал в свой собствен интерес, изразяващ се във
формиране на търговска печалба, и с цел сключване на последващ договор с
ответника със същия предмет, тъй като е участвал в процедура по ЗОП.
Подържа се,че извършените от ищеца действия представляват дарствен акт,
за което е налице изрично волеизявление.Ищецът заявил в писмо от
11.08.2017 г., че ще продължи да изпълнява задълженията си по договора за
своя сметка до избор на нов изпълнител след провеждане на обществена
поръчка, което обстоятелство изключва приложението на института на
гесцията, че се извършва чужда работа за сметка на доминуса. Подържа се от
страна на ответника, че осъществяването на работата и нейното поемане не са
извършени в интерес на собственика.След изтичането на срока на действие на
договора за обществена поръчка, консорциумът не е предал паролите за
достъп на ответника, което е собственик на системата, за да може
министерството да поеме тази работа до провеждането на обществена
поръчка, а същите са предадени едва след сключването на новия договор за
9
обществена поръчка през месец март 2018 г. Подържа се, че системата е
обезпечена и с втора линия за комуникация,поради което не се налагало
използването на дейностите по прекратения договор. Ответникът оспорва, че
в процесния период дейностите са продължили да се изпълняват в същия
обем, вид и пр., както е било по сключения договор.Оспорва се и предявения
при условията на евентуалност иск като се подържа,че в исковата молба не се
сочи, че е налице увеличаване на имуществото на ответника за сметка на
консорциума.
За да постанови обжалваното решение съдът е приел за установено
следното от фактическа страна:Ищецът е съдружник, заедно с още две
търговски дружества - “СИЕНСИС” АД и “ИКОМ” ООД, в гражданско
дружество по ЗЗД с наименование “ЕЛЕКТРОННО ЗДРАВЕОПАЗВАНЕ”,
създадено с цел – участие в процедура за обществена поръчка с предмет:
“Осигурване на комуникационна свързаност, поддръжка на информационно-
комуникационните системи и системата за проследяване, оперативен контрол
и управление на автопарка от реаномобили на Спешната медицинска помощ
на Република България”, открит от ответника.С допълнително споразумение
от 01.07.2017 г. към споразумението за консорциум,страните са се
договорили че споразумението за консорциум влиза в сила на датата на
подписването му и остава в сила до прекратяването му с изрично писмено
решение на съдружниците.Въз основа на проведената обществена поръчка е
сключен договор № РД-11-395/22.07.2014 г. между ответника, като
възложител, и ищцото дружество – съдружник и останалите съдружниците в
ДЗЗД “КОНСОРЦИУМ ЕЛЕКТРОННО ЗДРАВЕОПАЗВАНЕ”, като
изпълнител, с горепосочения предмет, съгласно който възложителят възлага
на изпълнителя да извърши осигуряване на комуникационна свързаност,
поддръжка на информационно-комуникационните системи и системата за
проследяване оперативен контрол и управление на автопарка от реаномобили
на Спешната медицинска помощ на Република България.Договора е сключен
за срок от 36 месеца, считано от датата на сключването му-т.е. до 22.07.2017
г. Съгласно договора за възлагане на обществена поръчка, общата стойност
на договора възлиза на 5 392 800 лева без ДДС или 6 471 360 лева с ДДС,
която цена не полежи на промяна през периода на изпълнение на
договора,като цената се заплаща на равни месечни вноски за период от 36
месеца, като всяка месечна вноска се изплаща до 5-то число на месеца,
10
следващ отчетния период, срещу представяне на данъчна фактура и протокол
за извършените дейности от страна на изпълнителя.Всяка месечна вноска
възлиза на 149 800 лева без ДДС или 179 760 лева с ДДС и е платима до 5-то
число на месеца, следващ отчетния период.С писмо с вх. № 26-00-
1397/10.07.2017 г. по описа на министерството,същото е уведомено, че
договорът за обществена поръчка от 22.07.2014 г. изтича на 22.07.2017 г. и е
запитано министерството дали желае дружеството да продължи изпълнението
на дейностите по същия на основание чл. 116, ал. 1, т. 6 от ЗОП до избор на
нов изпълнител или дружеството да прекрати дейностите по договора след
изтичането му на 22.07.2017 г.С писмо от 11.08.2017 г., изпратено от
консорциума до министерството,същото е уведомено, че към тази дата
консорциумът осигурява комуникационната свързаност за 203 обекта на
територията на България.Посочено е,че отчитайки високата социална
значимост на Спешната медицинска помощ и системите, обезпечаващи
нейната дейност, консорциумът ще продължи да изпълнява задълженията си
по изтеклия договор за своя сметка до избор на нов изпълнител след
провеждане на обществена поръчка. Писма в същия смисъл са изпратени до
министерството и на 06.12.2017 г. и на 22.12.2017 г. По делото са
представени дооказателства във връзка с изпълнението на дейностите по
договора от страна на консорциума за процесния период.С нотариална
покана, връчена на ответника на 19.01.2018 г., същия е поканен да заплати на
ищеца сумата от общо 797 322,58 лева без ДДС за дейностите, извършени от
консорциума за периода 22.07.2017 г. – 31.12.2017 г.В отговор на
нотариалната покана с писмо рег. № 26-00-168/27.03.2018 г. по описа на МЗ е
отговорено,че поради това,че консорциумът е информирал Министерството
на здравеопазването, че ще продължи да изпълнява задълженията си по
изтеклия договор за своя сметка до избор на нов изпълнител след провеждане
на обществена поръчка, министерството не дължи заплащане на посочената в
нотариалната покана сума от 797 322,58 лева без ДДС.С договор от
08.03.2018 г. дейностите по предходниия договор са възложени на трето за
делото лице /“Мобилтел” ЕАД/ като изпълнител.С писмо от консорциума до
ответника с вх. № 26-00-2375/ 13.03.2018 г. по описа на МЗ са предадени
всички пароли за достъп до системите на СМП и е посочено, че до края на
работния ден – 13.03.2018 г. преустановяват всички дейности по поддръжка
на системите.Съгласно заключението на назначената по делото съдебно-
11
счетоводната експертиза ако се изхожда от цената по договор № РД-11-
395/22.07.2018 г.,общата стойност на извършените услуги и дейности по
продължилото осигуряване на комуникационна свързаност и поддръжка на
системите на Спешната медицинска помощ в периода 22.07.2017 г. –
13.03.2018 г. възлиза на 1 391 690,32 лева с ДДС.Съгласно заключението на
база счетоводните данни при участващите в консорциума дружества в
периода 22.07.2017 г. – 13.03.2018 г., общо извършените разходи от трите
дружества са в размер на 703 812,06 лева, от които в размер на 510 026,61
лева са извършените разходи по данни от счетоводството на ищеца, в размер
на 126 895,12 лева са извършените разходи по данни от счетоводството на
“СИЕНСИС” АД и в размер на 66 890,33 лева са извършените разходи по
данни от счетоводството на “ИКОМ” ООД.Съгласно заключението
стойността (без печалбата и без ДДС) на действително направените разходи
за процесния период, изплатени при изпълнение на дейностите и услугите, е в
общ размер на 703 812,06 лева.
Съгласно заключението на назначената по делото съдебно-техническа
експертиза , за периода 22.07.2017 г. - 13.03.2018 г. от страна на ДЗЗД
“Консорциум електронно здравеопазване”, чрез участващите в него
дружества, са извършвани услуги и дейности по осигуряване на
комуникационна свързаност и поддръжка на системите на Спешната
медицинска помощ.За този период чрез изградената от ДЗЗД “Консорциум
електронно здравеопазване” и използвана от МИНИСТЕРСТВОТО НА
ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО компютърно информационна система са приети и
обработени 432975 броя обаждания към телефон 112 за всички центрове на
Спешната медицинска помощ в Република България.За същия период в
обектите на Спешната медицинска помощ са възниквали проблеми, които са
били отстранявани или дистационно, или с посещение на място, както следва:
149 бр. инциденти мрежова свързаност, 56 бр. инциденти реаномобили, 1 668
бр. проследявания реаномобили, 32 бр. посещения на място.Съгласно
заключението,при липса на комуникационна свързаност за периода
22.07.2017 г. - 13.03.2018 г., а и за който и да е друг период, би било
невъзможно нормалното функциониране на системата на Спешната
медицинска помощ в Република България.За процесния период броят на
обажданията към телефон 112 за всички центрове на Спешната медицинска
помощ почти не се различава в сравнение с друг период, със същата
12
продължителност.Съгласно заключениеето на базата на съпоставка между
наличните приемно-предавателни протоколи за извършени дейности през
време на действието на Договор за обществена поръчка и приемно-
предавателните протоколи за предоставени услуги с изх. № Р-2442/20.12.2017
г. и с изх. № Р- 0499/14.03.2018 г. от друга страна, може да се заключи, че
тези протоколи са идентични като структура и като брой поддържани обекти,
и подобни по останалите включени в тях параметри.В заключението са
посочени служителите на дружествата – участници в консорциума, които са
работили по отстраняването на проблемите в процесния период.
От страна на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза е
представено допълнително заключение ,в което са остойностени в първия
вариант разходи за отработените човекочасове от служители на ищеца,
изчислени на база средно аритметичен минимален осигурителен доход за
периода от 22.07.2017 г. до 13.03.2018 г., в общ размер на 80 240,27 лева. Във
втория вариант вещото лице остойностява разходи за отработените
човекочасове от служители на ищеца, изчислени на база средно аритметичен
минимален осигурителен доход за периода от 22.07.2017 г. до 13.03.2018 г., в
общ размер на 58 139,56 лева, а от служители на “СИЕНСИС” АД - в общ
размер на 15 982,13 лева.
Разпитаните по делото свидетели са установили следното:Свидетелят А.
Г.-директор в министерството, Дирекция “Обществени
поръчки”,установява,че след изтичането на договора между страните
провеждането на нова обществена поръчка се забавило няколко
месеца.Фирмата, която до момента поддържала информационната система,
изпратила писмо, че спира поддръжката на системите.В тази връзка
ръководството на министерството дало пресконференция, че е имало втора
паралелна връзка за цялата информационна система на системата за Спешна
помощ телефон 112.Било получено и второ писмо, че “Консорциум
Електронно здравеопазване” продължава да осъществява поддръжка на
системата безвъзмездно за своя сметка. Казва, че е участвал в среща с
консорциума, на която те са поискали да им се плати и свидетелят им
отговорил, че няма как да им се плати, тъй като от тяхна страна има писмо, в
което казват, че те ще осъществяват поддръжката безвъзмездно. Свидетелят е
установил, че на среща в министерството е разбрал, че в системата 112 се
записва съответният сигнал и оттам има две възможности - ако системата на
13
Спешна медицинска помощ 150 работи, той се предава автоматично на
системата по електронен път, т.е. това е първата линия. Втората линия е чрез
стационарни или мобилни телефони.Свиидетелят е установил, че дори да
няма договор за поддръжка, системата на телефон 112 и системата 150
работят, а ако спрат, се ползва стария начин - служителят или диспечерът от
телефон 112 звъни на съответната районна координационна централа и
сигналът се приема от диспечер от съответната районна координационна
централа ,който препраща сигнала с мобилен телефон на линейката, която е
най-близко.
Свидетелят Р. С.-държавен експерт в министерството , Дирекция
“Обществени поръчки”, установява, че след изтичането на договора са
представени от страна на консорциума отчети, които са входирани в
министерството, без да са поискани. След представянето на отчетите от
страна на консорциума, отговорите на министерството били, че подобна
работа не е възлагана и нищо не им се дължи на база на тези отчети.
Свидетелят Л. С.- търговски директор в “СИЕНСИС” АД – съдружник в
консорциума,установява, че системите, които осигуряват функционирането на
Спешната медицинска помощ в България са няколко -комуникационна
система, информационна система, система за приемане и разпределяне на
обажданията и система за запис на разговорите, като същите работят
интегрирани една с друга.Същите работят без прекъсване 24 часа на ден, 7
дни в седмицата, 365 дни в годината. Поддръжката, която осигурявал
“Консорциум Електронно здравеопазване”, давала възможност системите да
работят без спиране. След изтичане на срока на договор консорциумът
продължил да осигурява поддръжка и свързаност на системите на Спешната
медицинска помощ в пълен обем. След изтичане на договора през 2017 г. до
средата на м. март 2018 г. министерството е продължило да се ползва от
осигуряваната свързаност и поддръжка, като при тях са постъпили около 180
заявки за отстраняване на проблеми, свързани със системата на Спешната
медицинска помощ, които са отработени от фирмата, документирани и
случаите са разрешени.В някои от случаите имало посещение на място, на
обект, а в други случаи проблемите били решени дистанционно.Свидетелят
установява,че през м. декември 2017 г. била проведена среща между
“Телелинк” ЕАД и министерството, на която се е обсъждал въпросът как да
бъде овъзмездена поддръжката след изтичане на договора, тъй като дейността
14
не е безплатна. Свидетелят чул от директора на консорциума, че са били
помолени да продължат да осигуряват поддръжката на Спешната медицинска
помощ, както и до момента.
Свидетелят Л. П.- управител на “Консорциум Електронно
здравеопазване”,установява, че преди приключване на договора имали срещи
с ръководството на министерството и били помолени да не спират системите
и изпълнението на договора, тъй като това има значение за живота и здравето
на хората. На срещите не ставало въпрос, че тази дейност по поддръжката е
безплатна, а се оказали в ситуация, че не могат да спрат изпълнение и няма да
им платят. В процесния период Министерството на здравеопазването и
Спешната медицинска помощ продължили да се ползват от осигурените от
консорциума услуги, свързаност и поддръжка, имало множество обслужения
заявки, като всчки информационно-комуникационни системи на Спешната
медицинска помощ продължили да функционират по същия начин, по който
функционирали и по време на изпълнение на договора.Свидетелят установил,
че е чувал за наличието на втора паралелна линия в Спешната медицинска
помощ, която линия е радиорелейна свързаност и осигурява връзка на
центъра за Спешна медицинска помощ с линейката, но няма връзка с телефон
112 и пациента.
За да постанови обжалваното решение съдът приел за установено
следното от правна страна:Отговорността по чл. 60 и 61 от ЗЗД възниква при
наличието на няколко предпоставки: доброволно извършване на действия по
управление на чужда работа, без надлежно натоварване от доминуса,
последиците от която настъпват в чужда правна сфера, както и
регламентираните в чл. 61, ал. 1 ЗЗД задължения на заинтересования при
предприети действия от гестора само в чужд интерес.
В случая,предвид на това,че срокът на сключеният между страните
договор е изтекъл съдът е приел,че не е налице действащ договор и
твърдената от ищеца извършена работа е чужда по смисъла на чл. 60, ал. 1 от
ЗЗД.По делото не е спорно,че ищецът е знаел, че работата е чужда и че през
процесния период той не е натоварен със същата от ответника , в чийто
интерес е извършена работа. В случая работата е извършена без надлежно
валидно възлагане от страна на министерството.С оглед събраните по делото
доказателства съдът е приел,че обемът на извършваната работа е бил същия,
15
какъвто е извършван по договора от 22.07.2017 г., като са осъществявани
същите дейности по осигуряване на комуникационна свързаност, поддръжка
на информационно-комуникационните системи и системата за проследяване
оперативен контрол и управление на автопарка от реаномобили на Спешната
медицинска помощ на Република България.С посочените по-горе писма
министерството е уведомено,че предвид социалната значимост на дейността
консорциумът ще продължи да осигурява комуникационната свързаност и да
изпълнява задълженията си по договора до избор на нов изпълнител след
провеждане на обществена поръчка. Съдът е приел за установено от
показанията на разпитаните по делото свидетели,че не е налице и приемане
на работата от ответника.Депозирането на двата протокола за извършената
работа в министерството не може да бъде прието за приемане на работата. От
свидетелските показания на разпитаните свидетели съдът е приел за
установено , че съдружниците в консорциума са продължили да изпълняват
дейностите по поддръжката през процесния период, без да е налице
противопоставяне от страна на министерството.Този извод не се променя и от
представения от ответника отговор на нотариалната покана, тъй като в същия
министерството не се противопоставя на извършените от консорциума
действия, а само на претенцията да бъдат заплатени от министерството.Съдът
е подложил на преценка дали работата е била предприета уместно и дали е
била добре управлявана в чужд интерес. За да се прецени дали работата е
била предприета уместно, следва да се прецени характера на същата.
Дейността на Спешната медицинска помощ е от значим обществен интерес и
се характеризира с непрекъсната достъпност и спешност. Тази дейност се
организира и финансира от държавата съгласно чл. 99, ал. 1 от Закона за
здравето. Министърът на здравеопазването има правомощието да ръководи
националата система за здравеопазване и осъществява контрол върху
дейностите по осъществяване на спешна медицинска помощ, съгласно чл. 5,
ал. 1, т. 2, предл. първо от Закона за здравето. Спешната помощ се
осъществява в непрекъснат режим – 24 часа / 7 дни. За да функционира
нормално дейността на Спешната медицинска помощ, е необходимо да бъде
осъществявана комуникация, като дейностите по комуникация са определени
в Раздел VI на Медицински стандарт “Спешна медицина”, утвърден с
Наредба № 12/30.12.2015 г. на министъра на здравеопазването. Предвидено е,
че дейностите по комуникация в обхвата на “Спешната медицина” се
16
изпълняват в структури, оказващи медицинска помощ от обхвата на
специалността, с помощта на осигурени и подходящи за целта
телекомуникационни технически средства и създадени условия за
задължителен персонален обмен на информация при осъществяване на
спешната помощ. Центровете за спешна медицинска помощ са една от
националните служби за спешно реагиране, които чрез съответните контактни
точки са в директна, автоматична и непрекъсната връзка с информационната
система на центровете 112, съгласно чл. 19 от Закона за националната
система за спешни повиквания с единен европейски номер 112. Предвид на
това съдът е прииел,че дейността по информационно-комуникационната
обезпеченост на Спешната медицинска помощ в Република България се
характеризира с обществена значимост и висок обществен интерес. С оглед
на това ищецът като съдружник в гражданското дружество е продължил да
осъществява тази дейност и след изтичане на срока на договора, като работата
е била уместно предприета. Работата е била предприета и извършена в
интерес на ответника, който е следвало да проведе съответната процедура за
възлагане на обществена поръчка, за да възложи дейността на нов
изпълнител, каквито действия са били предприети с решение № РД-11-229 от
02.08.2017 г., т.е. след изтичането на договора от 22.07.2017 г.
Съдът е приел за основателно възражението на ответника относно
липсата на активна материалноправна легитимация на ищеца да претендира
заплащането на дейността и за останалите съдружници в гражданското
дружество във връзка с общата дейност. Активната солидарност, за разлика
от пасивната по чл. 121 от ЗЗД, не произтича от закона. Активната
солидарност в отношенията между съдружниците в гражданското дружество
по чл. 357 и сл. от ЗЗД и длъжника може да възникне само ако е била
уговорена в договора, тъй като страна по сделката с длъжника не е
гражданското дружество, а отделните съдружниците. Поради това,че през
процесния период липсва договорното правоотношение между
съдружниците в гражданското дружество и ответника, то не може да
възникне активна солидарност на страната на гестора. Поради това съдът е
прииел,че ищецът не е материалноправно легитимиран да претендира
извършените разноски от другите съдружници в консорциума, а единствено
своите такива, направени в изпълнение на чуждата работа.
За неоснователно е прието възражението на ответника относно липсата
17
на пасивна материалноправна легитимация по предявения иск,поради това,че
ръководството и контролът върху дейностите по осъществяване и контрола
на спешната медицинска помощ в Република България е от компетенциите на
министерството на здравеопазването съгласно Закона за здравето. Слъд като,
съгласно чл. 42, ал. 2 от Закона за държавната администрация
министерството е юридическо лице ,същото може да отговаря по предявения
иск,при положение,че работата е извършена от гестора в интерес на същото и
последиците от дейността са настъпили в неговата правна сфера.За
неоснователно е прието възражението на ответника, че извършените от ищеца
действия представляват дарствен акт, за което е налице изрично
волеизявление, отправено в писмо до министерството.Съдът е приел,че
използвания в пиисмото израз “за своя сметка” не може да обоснове сключен
между страните договор за дарение. Договорът за дарение е двустранна
сделка и за да породи действие, е необходимо съгласие на двете страни. По
делото не са представени доказателства за сключването на такъв договор от
министъра на здравеопазването, нито се обосновава приемане на соченото
дарение. Тъй като се касае за продължително действие в процесния период
22.07.2017 г. – 13.03.2018 г., то не може да се приеме, че е налице дарение
,съгласно писмото от 11.08.2017 г., тъй като обещание за дарение не
произвежда действие съгласно разпоредбата на чл. 226, ал. 1 от ЗЗД.
Съдът е приел,че на гестора се дължи заплащане на разходите за
извъндоговорната работа, но не и търговската печалба. Съдът е приел,че
задължението на доминуса по чл. 61, ал. 1 от ЗЗД е да заплати необходимите
и полезни разноските на гестора, включително и разходи за задължения към
трети лица, но не и по уговорените в договора за обществена поръчка цени.
Върху сумата не се дължи ДДС, тъй като воденето на чужда работа без
натоварване е извъндоговорен източник на облигационни отношения и не
представлява сделка, попадаща в обхвата на обектите на облагане по чл. 2 от
ЗДДС.Съдът е кридитирал заключение на съдебно-счетоводната
експертиза,съгласно което размерът на действителните разноски, направени
от ищеца за поетата чужда работа е в размер на 510 026,61 лв. Върху тази
сума ДДС не се дължи и сумата не включва търговска печалба за гестора, с
оглед извъндоговорния характер на претенцията.Поради това съдът е приел,
че предявеният иск с правно основание чл. 61, ал. 1 от ЗЗД е основателен и
следва да бъде уважен за сумата от 510 026,61 лева, а за горницата над 510
18
026,61 лева до пълния предявен размер от 1 391 690,32 лева искът следва да
бъде отхвърлен като неоснователен.Върху присъдената главница 510 026,61
лева следва да бъде уважена и акцесорната претенция по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД
за присъждане на законната лихва, считано от датата на подаване на исковата
молба до окончателното й плащане.
Съдът като взе предвид доводите на страните развити в жалбите и
отговорите и постановеното по делото решение,счиита,че същото е правилно
и законосъобразно,поради което следва да бъде потвърдено. Законосъобразно
съдът е квалифицирал спора по делото като такъв с правно основание чл. 60 и
чл.61,ал.1 от ЗЗД.Налице е доброволно иззвършване на чужда работа-
консорциума е продължил ипълнението на работата по приключилия договор
зза обществена поръчка за поддръжка на посочените по-горе системи.Не
подлежи на съмнение,че работата,която е водена от ищцовото дружество е
водена в интерес на ответното министерство,миниистърът на което
осъществява контрол върху дейностите по осъществяване на спешна
медицинска помощ, съгласно чл. 5, ал. 1, т. 2, предл. първо от Закона за
здравето,а тази дейност съгласно чл. 99, ал. 1 от Закона за здравето се
организира и финансира от държавата съгласно чл. 99, ал. 1 от Закона за
здравето.Извод за това,че работата е предприета в интерес на ответното
министерство може да бъде направен и от факта,че осъществяването на
дейността по поддръжка на системите е осъществявана по договор сключен
от министерството като възложител. Подържа се в жалбата,че по делото не е
установено обстоятелството работата да е управлявана в интерес на
ответника,поради това,че подръжката на информационните системи е била в
интерес на ЦСМП и техните филиали,а не за задоволяване на интереса на
министерството.Съдът счита,че становището на жалбоподателя е
неоснователно. Както беше посочено по-горе ,съгласно чл.99,ал.1 от Закона за
здравето държавата организира и финансира система за оказване на
медицинска помощ при спешни състояния.Тази организация и финансиране
се осъществява от Министерството на здравеопазването,което чрез
нормативните актове, издавани от миниистъра и чрез финансирането от
държавния бюджет осигуряват дейноста на спешната помощ.В настоящия
случай,с оглед естеството на дейноста осъществявана от ищеца, фактическия
ефект от тази дейност не е настъпил пряко в патриимонииума на
министерството,но същото е отговорно за организацията и финансирането на
19
тази система като представител на държавата.Именно и в изпълнение на тази
цел, Министерство на здравеопазването е сключило приключилия договор за
обществена поръчка № РД-11-395 от 22.07.2014 г. ии впоследствия
,сключения през 2018г. нов договор за изпълнение на същата дейност.С оглед
на това съдът счиита,че законосъобразно първоинстанционния съд е
прииел,че министерството следва да отговаря по предявения иск.
Подържа се в жалбата от министерството,че съдът не взел предвид
наличието на алтернативна възможност за функциониране на т. нар. втора
паралелна връзка за цялата информационна система на системата за Спешна
помощ,установено и от свидетелите на ищцовата страна,от което се прави
извод, че липсва първата кумулативна предпоставка на чл. 61, ал. от ЗЗД, а
именно работата да е била предприета уместно.Съдът счита,че становището е
неоснователно.Въпреки наличието на т.нар. „втора паралелна връзка“,за
която не беше установено дали и кога е използвана в практиката и доколко е
ефективна, очевидно е,че е била налице необходимост от дейността
осъществявана от ищеца, поради това,че е проведена нова обществена
поръчка за същата дейност и е избран изпълнител.
Подържа се,че незаконосъбраззно съдът уважил частично иска като се
базирал на заключенията на назначените по делото експертизи,без по делото
да са налице като доказателства първичнии счетоводнии документи.Подържа
се,че представените от ищеца два броя протоколи за извършени дейности по
системна поддръжка на информационно-комуникационната свързаност,
поддръжка на информационно- комуникационните системи и система за
проследяване, оперативен контрол и управление на автопарка на
реаномобили на Спешната медицинска помощ за периода от 22.07.2017 г. -
30.11.2017 г. и за периода от 01.12.2017 г. до 13.03.2018 г. не могат да се
приемат за достатъчно доказателство за това какъв по характер и обем работа
е извършена и с каква продължителност.
Съдът счита,че становището на жалбоподателя –Министерство на
здравеопазването е неоснователно.Установено е по делото от
заключението на назначената по делото съдебно-техническа експертиза , че
за периода 22.07.2017 г. - 13.03.2018 г. от страна на ДЗЗД “Консорциум
електронно здравеопазване”, чрез участващите в него дружества, са
извършвани услуги и дейности по осигуряване на комуникационна
20
свързаност и поддръжка на системите на Спешната медицинска помощ.За
този период чрез изградената от ДЗЗД “Консорциум електронно
здравеопазване” и използвана от МИНИСТЕРСТВОТО НА
ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО компютърно информационна система са приети и
обработени 432975 броя обаждания към телефон 112 за всички центрове на
Спешната медицинска помощ в Република България.За същия период в
обектите на Спешната медицинска помощ са възниквали проблеми, които са
били отстранявани или дистационно, или с посещение на място, както следва:
149 бр. инциденти мрежова свързаност, 56 бр. инциденти реаномобили, 1 668
бр. проследявания реаномобили, 32 бр. посещения на място.Съгласно
заключението,при липса на комуникационна свързаност за периода
22.07.2017 г. - 13.03.2018 г., а и за който и да е друг период, би било
невъзможно нормалното функциониране на системата на Спешната
медицинска помощ в Република България.За процесния период броят на
обажданията към телефон 112 за всички центрове на Спешната медицинска
помощ почти не се различава в сравнение с друг период, със същата
продължителност.С оглед на заключението законосъобразно е прието,че
извършения обем работа,който следва да бъде заплатен е в рамките на
този,извършван от консорциума по време на действие на
договора.Законосъобразно съдът е приел,че обезщетенето следва да бъде
определено на база стойноста на извършваните дейности по време на
действие на договора,но без да се включва печалба за фирмата
ищец.Съгласно чл.61,ал.1 от ЗЗД ако работата е била предприета уместно и е
била добре управлявана в чужд интерес, заинтересуваният е длъжен да
изпълни задълженията, сключени от негово име, да обезщети управителя на
работата за личните задължения, които той е поел, и да му върне
необходимите и полезни разноски заедно с лихвите от деня на изразходването
им. Съгласно заключението на база счетоводните данни при участващите в
консорциума дружества в периода 22.07.2017 г. – 13.03.2018 г., общо
извършените разходи от трите дружества са в размер на 703 812,06 лева, от
които в размер на 510 026,61 лева са извършените разходи по данни от
счетоводството на ищеца.Посочените разходи представляват „лични разходи“
на ищцовото дружество,които следва да бъдат обезщетени.Посочените
разходи са задължения,които ищцовото дружество е направило във връзка с
подръжката на системите през процесния период,поради което следва да
21
бъдат заплатени.Неоснователно е възражението на жалбоподателя,че по
делото не са ангажирани доказателства кои точно служители са изпълнявали
дейността по подръжка на системите.На първо място в заключението на
назначената по делото счетоводна експертиза е посочено лицата,които са
изпълнявали дейноста. Конкретните параметри на това колко са
работили,къде са работили и дали са били командировани е без значение,с
оглед предмета на делото.От значение за решаване на настоящия спор е дали
дейноста е извършвана е обем,достатъчен за осъществяване на дейноста на
центровете. Както беше посочено по-горе от заключението на съдебно-
техничееската експертиза беше установено,че е продължено извършването на
дейността в обема,в който е била същата по време на действие на договора.
Предвид гореизложеното решението ,в обжалваната от Министерството
на здравеопазването част следва да бъде потвърдено.
По отношение на насрещната възззиивна жалба от „ТЕЛЕЛИНК
БИЗНЕС СЪРВИСИС“ЕАД, ЕИК ********* против посоченото по-горе
решение в частта му,с която е отхвърлен иска на „ТЕЛЕЛИНК БИЗНЕС
СЪРВИСИС“ ЕАД за горницата над 510 026,61 лв до сумата от 703 812,06 лв
без ДДС съдът счита,че същата е неоснователна.Подържа се в жалбата,че
наличието на активна солидарност, уговорена от участниците в Консорциума
се установява първо от прочита и тълкуване на представеното и прието по
делото Споразумение за Консорциум от 21.01.2014г. От текста на чл.4 и чл.5
на споразумението било видно, че водещият съдружик в Консорциума е
Телелинк /сега „ТЕЛЕЛИНК БИЗНЕС СЪРВИСИС" ЕАД/, а в отношенията
си в трети лица Консорциумът се представлява и управлява от представител
на водещия съдружик. Договорът за обществена поръчка между Консорциума
и M3 е сключен от представителя на Водещия съдружник. Подържа се,че
останалите две дружества от консорциума се явяват кредитори на вземането
си спрямо министерството като всеки от тях е легитимиран да предяви
вземането от възложителя. Подържа се,че при активната солидарност всеки
от кредиторите има качеството на довереник спрямо останалите в
отношението с длъжника, за извършване действия по запазване и събиране на
вземането.
Съдът счита,чае становището на жалбоподателя е неоснователно. В
българското законодателство липсва уредба на активната
22
солидарност.Поради липсата на законодателна уредба в правната теория е
прието,че активната солидарност може да се дефинира като възможността една и
съща престация да се дължи на двама или повече кредитори, като всеки един от
тях може да иска цялостно изпълнение, а изпълнението към един от тях погасява
задължението към останалите. В доктрината и практиката е утвърдено
становището, че активната солидарност може да възникне само от правна сделка,
тя никога не може да произтича от закона, като се посочва, че тя може да бъде
9
създадена от договор или завещание. Съгласно чл. 121, ал. 1 ЗЗД освен в
определените от закона случаи, солидарност между двама или повече длъжници
възниква, само когато е уговорена. От посочената разпоредба следва, че два са
източниците на солидарността: правната сделка и законът. Тъй като уредба
относно активната солидарност липсва, по аналогия тази разпоредба следва да
намери приложение относно нея. Въз основа на принципа за свободата на
договаряне активна солидарност винаги може да бъде уговорена между страните,
11
като договорите могат да бъдат от най-различно естество, включително и при
някои безвъзмездни договори. Договорът не трябва непременно да включва
изрични уговорки относно активната солидарност, а е меродавна действителната
обща воля на страните (чл. 20 ЗЗД), от която следва да се изведе дали има активна
солидарност или не. В настоящия случай,поради липсата на договорно
правоотношение през процесния период,липсва правна сделка,от която да
възникне активна солидарност,предвид,на което претенцията на дружеството
жалбоподател е неоснователна.
Подоржа се в жалбата,че сС допълнителното споразумение от 24.09.2017г.
към споразумението за консорциум,участниците в Консорциума са уговорили
да продължат съвместната си дейност, както и Консорциумът да продължи,
след изтичане срока на договора за обществена поръчка, да извършва в полза
на M3 всички дейности по осигуряване на комуникационна свързаност и
поддръжка на системите на СМП. В т.2 на същото споразумение е
договорено, че Водещият съдружник „ТЕЛЕЛИНК“ ЕАД (сега с
наименование „ТЕЛЕЛИНК БИЗНЕС СЪРВИСИС“ ЕАД) ще представлява
Консорциума във връзка с това продължило извършване на дейности в полза
на M3 като води преговори и урежда отношенията с посоченото
министерство, представлява и предявява правата на Консорциума пред
компетентните институции, в т.ч. и по съдебен ред.Подържа се,че освен че
всички участниците са активно легитимирани да предявяват правата на
Консорциума, Водещият съдружник е и изрично овластен за това с
23
посоченото допълнително споразумение, което го овластявя да предяви иска
и за частта на останалите учсатници. Предвид изричната уговорка на страните
и клаузита на допълнителното споразумение се налага извод за установена
активна солидарност.
Съдът счита,че това становище на дружеството-жалбоподател е
неоснователно.Допълнителното споразумение между трите
дружества,сключено към договора за консорциум,не обвързва по какъвто и да
било начин министерството,поради което липсва основание за отговорността
на същото към останалите две дружества,така както се претендира от
жалбоподателя „ТЕЛЕЛИНК БИЗНЕС СЪРВИСИС“ ЕАД.До обратен извод
не могат да доведат и изложените в насрещната въззивна жалба аргументи,че
активната солидарност произтича от неделимото естеството на задължението
- в случая естеството на поетата и извършена от гестора работа.Естеството на
изпълняваните дейности от трите дружества наистина предполагат общи
усилия за извършване на дейността, но тези общи усилия не могат да
наложат извод,че единият от съдружниците може да бъде процесуален
субституент на останалите участици в консорциума.
Предвид гореизложеното решението в обжалваната му от „ТЕЛЕЛИНК
БИЗНЕС СЪРВИСИС“ ЕАД следва да бъде потвърдено.
С оглед обстоятелството,че и двете насрещни страни по делото
обжалват решението и в осъдителната и в отхвърлителната част,същото
следва да бъде потвърдено изцяло.
Предвид потвърждаването на решението и в двете му обжалвани части
съдът счита,че разноски по делото не следва да бъдат присъждани.
Водим от горното Софийският апелативен съд
РЕШИ:
Потвърждава решение № 260750 от 13.05.2021 г. на Софийския градски
съд, Търговско отделение, VI - 8 състав, постановено по търговско дело №
825 по описа на съда за 2018 г.
24
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба при условията
по чл.280,ал.1 от ГПК пред ВКС в едномесечен срок от връчването на препис
на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
25