№ 312
гр. Ямбол, 09.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, III СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Росица Ст. Стоева
при участието на секретаря Ц.Х.Г.
като разгледа докладваното от Росица Ст. Стоева Гражданско дело №
20212300100189 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по искова молба на Р. К. А.
против Ж. К. Ж., с която е предявен главен иск с посочено правно основание
чл.42 ЗН - за недействителност на саморъчно завещание, относно описан в
ИМ недвижим имот и съединен с него при условие на евентуалност иск по
чл.30 ЗН за намаляване на същото завещателно разпореждане.
Иска се съдът да постанови решение, с което да бъде прогласена, на
основание разпоредбата на чл.42, ал.1, б.„б" от ЗН, нищожността на
Саморъчно завещание от наследодателя К.Ж.К., вписано е СВ-гр. Ямбол при
АВ с дв.вх.рег. №562, акт 172, том 1/05.02.2021 год. поради противоречие му
с разпоредбата на чл. 25, ал.1 от ЗН, ведно с всички законни последици. В
случай, че главният иск бъде уважен и завещателното разпореждане бъде
обявено за нищожно, на основание чл. 537, ал.2 от ГПК, се моли да бъде
отменен Констативен нотариален акт за право на собственост върху
недвижими имоти, вписан с дв.вх. peг. № 590/08.02.2021 год., акт 119, том 2,
дело 302/2021 год. на СВ гр.Ямбол при АВ в частта, с която е признато право
на собственост на ответника Ж. К. Ж., над размера от притежаваните от нея
по наследство 1/2 идеални части. (3/6 идеални части).
В случай, че предявеният иск с правно основание чл.42, ал.1, буква „б"
от ЗН бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан, в условията на
евентуалност се иска на основание чл.30 от ЗН, постановяване на решение, с
което да бъде НАМАЛЕНО, на основание чл.30, ал.1 от ЗН, във вр. с чл.29,
ал.1 от ЗН, завещателното разпореждане, извършено от наследодателя
К.Ж.К., б.ж. на гр.*, поч. на **** год., обективирано в Саморъчно завещание,
вписано в СВ-гр.Ямбол при АВ с дв.вх. рег. №562 акт 172, том 1/05.02.2021
год. в полза на ответника Ж. К. Ж. ЕГН **********, до размера на 4/18 ид.ч.
и на ищцата да бъде ВЪЗСТАНОВЕНА запазената част от наследството на
К.Ж.К. в размер на 4/18 ид.ч, ведно със законните последици. В случай, че
1
евентуалният иск с правно основание чл.30 от ЗН бъде уважен, на основание
чл.537, ал.2 от ГПК, се моли да бъде отменен Констативен нотариален акт за
право на собственост върху недвижими имоти, вписан с дв.вх. peг.
№590/08.02.2021 год., акт 119, том 2, дело 302/2021 год. на СВ гр.Ямбол при
АВ в частта, с която е признато право на собственост на ответника Ж. К. Ж.,
над размера от притежаваните от нея по наследство и завещание 11/18
идеални части.
Исковата си претенция ищцата основава на следните
обстоятелства: Сочи, че с ответницата са наследници по закон на общите
им наследодатели Р.И.К., поч. на **** год. и К.Ж.К., поч. на **** год.
Приживе наследодателите им придобили по време на брака помежду
си, сключен на *** г. и прекратен на **** г., в режим на съпружеска
имуществена общност следните недвижими имоти, находящи се в гр.Ямбол, а
именно:
1. 1/2 ид.ч. от Дворно място, съставляващо Поземлен имот с
идентификатор №87374.529.205 по кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр.Ямбол, с адм.адрес: гр.Ямбол, ул.**** с площ по кадастрална
скица 409 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин
на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 метра), с номер на имота по
предходен план №1601, който по документ за собственост представлява УПИ
№XVII-1601 в кв. 25 по плана на гр.Ямбол с площ 358 кв.м., при граници на
поземления имот: ПИ с идентификатори №№ 87374.529.215, 87374.529.208,
87374.529.207, 97374.529.206, 87374.529.204, ведно с 1/2 ид.ч. от построените
в описания имот сгради: ЕДНОФАМИЛНА ЖИЛИЩНА СГРАДА с
идентификатор № 87374.529.205.3, с адрес на сградата: гр. Ямбол, ул. **, със
застроена площ 30 кв.м., на един етаж; ДРУГ ВИД СГРАДА ЗА
ОБИТАВАНЕ с идентификатор № 87374.529.205.4, с адрес на сградата: гр.
Ямбол, ул. **, със застроена площ 9 кв.м., на един етаж.
2. Цялата реална собственост от изградените в находящата се в
описания по-горе Поземлен имот Двуетажна сграда със смесено
предназначение, с идентификатор №87374.529.205.1, с адрес: гр. Ямбол, ул. *
№ *, а именно: САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор №
87374.529.205.1.2, с адрес на имота: гр. Ямбол, ул. *№ *, етаж: 2, с
предназначение: жилище-апартамент с площ 68 кв.м., при граници: на същия
етаж-няма, под обекта- самостоятелен обект с идентификатор №
87374.529.205.1.1, над обекта-няма, ведно с прилежащия към жилището
СУТЕРЕН с площ 35 кв.м., ведно със съответните ид.ч. от общите части на
сградата и от отстъпеното право на строеж върху терена; САМОСТОЯТЕЛЕН
ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор № 87374.529.205.1.4, с адрес на имота:
гр. Ямбол, ул. * № *, етаж: -1, с предназначение: за търговска дейност, брой
нива на обекта: едно, с площ 26 кв.м., при граници: на същия етаж-няма, под
обекта-няма, над обекта: самостоятелен обект с идентификатор №
87374.529.205.1.1, ведно със съответните ид.ч. от общите части на сградата и
отстъпеното право на строеж върху терена.
След смъртта на майка им Р.И.К. през 2018 год. и прекратяването на
съпружеската имуществена общност, описаните по-горе имоти станали
съсобствени по силата на наследствено правоприемство, при квоти: 4/6 ид.ч. -
за баща им К.Ж.К., 1/6 ид.ч. за нея - Р. К. А. и 1/6 ид.ч. за ответницата Ж. К.
Ж.. Баща им починал на **** год. При справка установила, че на 05.02.2021
год. по молба на ответницата, в Служба по вписванията гр.Ямбол при АВ е
2
вписано обявеното от Нотариус, peг.№322 Д.Л. с район на действие ЯРС
Саморъчно завещание с дв.вх.рег.№562, акт 172, том 1/05.02.2021 год. от
наследодателя им К.Ж.К., с което се разпоредил за след смъртта си с цялото
си движимо и недвижимо имущество в полза на сестра й Ж. К. Ж..
Непосредствено след обявяване на завещанието и вписването му, ответницата
се е снабдила с Констативен нотариален акт за право на собственост върху 5/6
ид.ч. от описаните по-горе недвижими имоти на основание посоченото
саморъчно завещание и наследствено правоприемство от Р.И.К..
Ищцата счита, че посоченото по-горе завещание не изхожда от
наследодателя К.Ж.К., като същото не е саморъчно написано и подписано от
него и не съдържа действителната му воля. Сочи, че докато баща й бил жив,
отношенията по между им и с ответницата били нормални - поддържали
редовно връзка с него и го посещавали както когато майка им била жива, така
и след смъртта й. Всяка от тях полагала грижи за двамата им родители, в
съответствие с времето, с което разполага и възможностите, които има.
Докато майка им била жива, двамата им родители винаги казвали, че
желанието им е всичко, което притежават и което са изградили с общи
средства и много труд и усилия през годините, да остане на двете сестри
поравно. Когато майка им починала, баща им неведнъж казвал пред двете
сестри, пред семействата им и пред роднини и съседи, че волята му е всичко,
което притежава, да бъде наследено след смъртта му от нея и сестра й
поравно и че не желае приживе да се разпорежда в полза на никоя от нас
двете. Едновременно с изложеното, твърди, че многократно е виждала
документи, написани и подписани собственоръчно от баща й, който бил
ерудиран и образован човек и на преклонна възраст не бил загубил своите
навици на писане. С оглед това счита, че почеркът, с който е написано
процесното саморъчно завещание, не е на баща й, а положеният под текста на
завещанието подпис категорично не е изпълнен от него, което обосновава
твърденията й, че посоченото саморъчно завещание е нищожно поради липса
на форма, като при съставянето му не са спазени разпоредбите на чл.25, ал.1
от ЗН, което от своя страна в съответствие с чл.42, ал.1, б.„б" от ЗН прави
завещанието нищожно изцяло.
С разпореждане от 16.08.2021 г. съдът е изпълнил задълженията си по
чл.131 от ГПК.
В определения законов срок ответника Ж. К. Ж. е депозирала писмен
отговор, с който е оспорила предявените искове, като неоснователни и
недоказани. На първо място - не оспорва, че с ищцата са сестри и законни
наследници на родителите си К.Ж.К., поч. на **** год. и Р.И.К., поч. на ****
год., които приживе и в режим на СИО са придобили описаните в ИМ
недвижими имоти. Признава и че след смъртта на майка им Р.И.К. през 2018
год. и прекратяването на съпружеската имуществена общност, описаните по-
горе имоти станали съсобствени по силата на наследствено правоприемство,
при квоти: 4/6 ид.ч. за баща им К.Ж.К., 1/6 ид.ч. за ищцата Р. К. А. и 1/6 ид.ч.
за ответницата Ж. К. Ж.. Не оспорва и факта, че преди смъртта си баща им
К.Ж.К., оставил саморъчно завещание, с което се разпоредил за след смъртта
си с цялото си движимо и недвижимо имущество в нейна полза.
Твърди обаче, че докато били живи родителите на страните,
отношенията между ищцата и тях не били нормални - ищцата не е полагала
каквито и да било грижи, не се интересувала от здравословното състояние на
родителите си, както и не участвала по какъвто и да би по начин в покриване
3
на нуждите им. Такива грижи полагала изцяло ответницата, което според нея
е мотивирало общият на страните в процеса наследодател - К.Ж.К. да
извърши завещателни разпореждания в полза само на ответницата. Твърди
също така, че завещанието е направено лично и собственоръчно, изготвено е
при спазване на всички законови разпоредби относно съставянето му и
подписването му, открито е от ответницата след смъртта на наследодателя и
същата е пристъпила към процедурата по неговото обявяване, съгласно
разпоредбата на ЗН. Твърденията в исковата молба за нищожност на
завещанието, поради липса на форма намира за правно ирелевантни и счита
предявеният иск на основание чл.42, ал.1, б.„б" от ЗН за неоснователен.
Относно иска с правно основание чл.537, ал.2 от ГПК за отмяна на издадения
Констативен нотариален акт за право на собственост върху недвижими имоти
№61,том.1,рег.№581 ,дело №53/2021 год. на Нотариус №322 , вписан в Сл. по
вп. с дв.вх. рог. № 590/08.02.2021 год., акт 119 том 2 дело 302/2021 год. , над
размера от 11/18 ид.ч. - счита същия за неоснователен с оглед
действителността на завещателното разпореждане, като същият не следва да
бъде уважаван.
Предявения в условията на евентуалност иск с правно основание
чл.30 ЗН за намаляване на завещателното разпореждане, извършено от
наследодателя К.Ж.К., обективирано в Саморъчно завещание от 15.10.2017
год. също счита за неснователен, като в исковата молба липсвали
доказателства, че ищцовата страна е приспаднала всичко, което е получила от
наследодателя безвъзмездно по завещателни разпореждания и по дарения,
каквито се твърди че е получила приживе на наследодателите. За
неоснователен е посочен и иска да бъде отменен Констативен нотариален акт
за право на собственост върху недвижими имоти №61,том.1,рег.№581 ,дело
№53/2021 год. на Нотариус №322 , вписан в Сл. по вп. с дв.вх. per. №
590/08.02.2021 год., акт 119 том 2 дело 302/2021 год.
При изложените съображения претендира отхвърляне на предявените
искове, като неоснователни и присъждане на сторените по делото разноски.
В о.с.з. по същество ищцата не се явява, но чрез процесуалния си
представител – адвокат, поддържа исковете така, както са предявени и моли
за уважаването им изцяло по изложените в исковата молба съображения.
Претендира и за присъждане на сторените по делото разноски, за които
представя списък по чл.80 ГПК. Допълнителни съображения са изложени в
писмени бележки.
В о.с.з. по същество ответницата се явява лично и с процесуалния си
представител – адвокат, като поддържа заявеното в писмения отговор
становище по исковете и моли за отхвърлянето им изцяло по изложените в
отговора съображения. Поддържа и претенция за присъждане на направените
по делото разноски, съобразно списък по чл.80 ГПК. Допълнителни
съображения са изложени в писмени бележки.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за
установено следното от фактическа страна:
Не е спорно между страните по делото, а и от представените
удостоверение за наследници, изх.№ГС-02-008619/23.10.2019 г. и
удостоверение за наследници, изх.№ГС-02-003192/23.04.2021 г., двете
4
издадени от Община - Ямбол се установява, че ищцата и ответницата са
сестри и са дъщери на общите наследодатели Р.И.К., починала на **** г. и
К.Ж.К., починал на **** г.
Не е спорно и че приживе общите на страните наследодатели са
притежавали в режим на съпружеска имуществена общност следните
недвижими имоти, находящи се в гр.Ямбол, а именно:
1. 1/2 ид.ч. от ДВОРНО МЯСТО, съставляващо ПИ с идентификатор
№87374.529.205 по КККР на гр.Ямбол, с адм.адрес: гр.Ямбол, ул.**** с площ
по кадастрална скица 409 кв.м., трайно предназначение на територията:
урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 метра), с
номер на имота по предходен план №1601, който по документ за собственост
представлява УПИ №XVII-1601 в кв.25 по плана на гр.Ямбол с площ 358
кв.м., при граници на поземления имот: ПИ с идентификатори №№
87374.529.215, 87374.529.208, 87374.529.207, 97374.529.206, 87374.529.204,
ведно с 1/2 ид.ч. от построените в описания имот сгради: ЕДНОФАМИЛНА
ЖИЛИЩНА СГРАДА с идентификатор №87374.529.205.3, с адрес на
сградата: гр. Ямбол, ул.* № *, със застроена площ 30 кв.м., на един етаж;
ДРУГ ВИД СГРАДА ЗА ОБИТАВАНЕ с идентификатор №87374.529.205.4, с
адрес на сградата: гр.Ямбол, ул.* № *, със застроена площ 9 кв.м., на един
етаж.
2. Цялата реална собственост от изградените в находящата се в
описания по-горе поземлен имот двуетажна сграда със смесено
предназначение, с идентификатор №87374.529.205.1, с адрес: гр.Ямбол, ул.*
№ *, а именно: САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор
№87374.529.205.1.2, с адрес на имота: гр. Ямбол, ул. * № *, етаж: 2, с
предназначение: жилище-апартамент с площ 68 кв.м., при граници: на същия
етаж-няма, под обекта- самостоятелен обект с идентификатор
№87374.529.205.1.1, над обекта-няма, ведно с прилежащия към жилището
СУТЕРЕН с площ 35 кв.м., ведно със съответните ид.ч. от общите части на
сградата и от отстъпеното право на строеж върху терена; САМОСТОЯТЕЛЕН
ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор №87374.529.205.1.4, с адрес на имота:
гр.Ямбол, ул.* № *, етаж: -1, с предназначение: за търговска дейност, брой
нива на обекта: едно, с площ 26 кв.м., при граници: на същия етаж-няма, под
обекта-няма, над обекта: самостоятелен обект с идентификатор
№87374.529.205.1.1, ведно със съответните ид.ч. от общите части на сградата
и отстъпеното право на строеж върху терена.
Не е спорно, че след смъртта на майката на страните Р.И.К. през 2018
год. и прекратяването в тази връзка на съпружеската имуществена общност,
описаните по-горе имоти са станали съсобствени по силата на наследствено
правоприемство, при квоти: 4/6 ид.ч. за бащата на страните К.Ж.К. и по 1/6
ид.ч. за Р. К. А. и за Ж. К. Ж..
Видно от приложеното по делото саморъчно завещание от 15.10.2017
г., приживе К.Ж.К. е завещал на ответника Ж. К. Ж. цялото си движимо и
недвижимо имущество, което притежава към момента на смъртта си.
Страните не спорят, че саморъчното завещание е обявено по молба на Ж. К.
Ж., с протокол за обявяване на саморъчно завещание от 05.02.2021 г.
След обявяване на саморъчното завещание, ответницата се снабдила с
Нотариален акт за собственост върху недвижими имоти №61, том 1, рег.
№581, д.№53/08.02.2021 г. на Нотариус рег.№322 на НК, с който била
5
призната за собственик по наследство от Р.К. и саморъчно завещание от К.К.
на 5/6 ид.ч. от гореописаните недвижими имоти.
По делото е допусната и изслушана съдебно-графологична експертиза,
чието заключение като обективно, компетентно и неоспорено от страните, се
възприе от съда изцяло. На поставените въпроси вещото лице отговори, че
текста на саморъчно завещание от 15.10.2017 г. е изпълнен от К.Ж.К., както и
подписа върху същото завещание след думата "завещател" е положен от
К.Ж.К..
В подкрепа на твърдението си за извършено от родителите им дарение
в полза на ищцата за закупуване на недвижим имот, ответницата е
представила НА №90, том III, дело №953/1983 г., от съдържанието на който
се установява, че Р.К.Г. продава на А.А. 1/3 ид.ч. от дворно място, находящо
се в гр.Ямбол, на ул.* № **, заедно с 1/3 ид.част от масивна жилищна сграда
за сумата от 5447 лв.
Представено е и решение по ф.д.№1175/1991 г. на ЯОС, видно от
което ищцата е вписана като ЕТ "Силвена-82-Р. А.". Представени са и
Ревизионен акт от 22.04.2004 г. и Разпореждане от 30.04.2004 г.,
удостоверяващи начет по ДОО от невнесени осигуровки в размер на 975,17
лв., в т.ч. главница и лихви, на посочения ЕТ.
По делото са събрани и гласни доказателства. В показанията си
свидетелката Б. (без родство със страните) сочи, че познава Р. - била
приятелка на майка й, а Ж. е я виждала на делата. Сочи, че Р. не й е споделяла
да е получавала пари от родителите си, по-скоро им е помагала тя. Доколкото
знае от нейните думи, с родителите си не е имала конфликти, със сестра й не
знае дали са имали такива. Известно й е, че Р. е развивала търговска дейност -
гаражна търговия, но не знае дали родителите й са й помагали. Сега Р.
живеела на ул.* в една схлупена къщурка и живеела там откакто свидетелката
я познава - от десетина години. Споделяла, че къщата е купена със спестени
от нея пари. Не е споделяла родителите да са й давали пари за къщата.
Свидетелката С. (без родство със страните) сочи, че с цялото
семейство - родителите и двете сестри се познава от много отдавна - от 1954
г., били съседи. Много близка била с майка им. В момента в къщата им не
живеел никой. Според свидетелката родителите с дъщерите си били в добри
отношения - Р. била по-голямата сестра, тя пазарувала, помагала. Сочи, че
впечатленията й са до 1992 г., т.к. през 1992 г. отишли да живеят другаде и
след 7-8 години продали къщата, в която живеели. Не знае сестрите да са
имали конфликти поне докато починат родителите, може и да са имали, но тя
не знае. Никога родителите не са се оплаквали от тях, нито са й споделяли
намерение, че ще оставят къщата на едната дъщеря. Заявява, че Р. живеела
другаде - в много малка къщичка, в лошо състояние, за която сочи, че Р. и
мъжът й си я купили след като се оженили от това, което са събрали от
сватбата. Ж. живяла доста години при родителите си, като след втория си
брак отишла другаде да живее, но работела на долния етаж на къщата, там
имало магазинче, което баща й предоставил, когато тя останала без работа.
Свидетелката заявява, че не вярва родителите да са помагали на Р., защото
първо били на заплати, после на пенсии, сватби им направили, изучили ги,
къщата им не била завършена до последно - ако имали пари, щели да я
завършат. Знае, че Р. си била направила магазинче, някакъв гараж, но не знае
колко години е била там. Не може да каже коя точно година Р. сключила
граждански брак и кога с мъжа й купили къщата.
6
Свидетелят Д. (син на ответницата Ж. К. Ж.) в показанията си
заявява, че от 1996 г., когато е роден до 2010 г. живели всички заедно в
къщата на ул. * № * - той, майка му, сестра му, баба му, дядо му. През този
период баба му ги организирала по всички празници, като на някои от
събиранията присъствала и леля му Р., като всеки път се карала с родителите
си и имало скандали, като основната причина била, че тя ги обвинявала за
къщата, която са купили и за която са й дали 3500 лв. - обвинявала ги, че
къщата не била достатъчно хубава, нямало тоалетна, покривът й падал. Те й
казвали, че са я купили, а тя трябва да я поддържа, но тя очаквала от тях да й
помагат, за това се карали и ги обвинявала. Свидетелства, че на събиране на
04.04.2010 г., на неговия рожден ден, се скарали, че са й дали още 1000 лв., за
да си плати акт за начет за осигуровки, а тя ги е похарчила за друго и искала
отново да й дадат пари за акта за начет. Сочи, че към 2010 г. баба му и дядо
му били пенсионери и имали пари от пенсиите си, а през 1985 г. когато са
купували къщата са работили и явно са имали спестени пари. През 2010 г.
баба му получила първия инсулт и от там нататък отношенията с леля му
станали почти нулеви. Баба му била на легло, имала постоянна нужда от
грижа и помощ. Леля му престанала да идва и да се обажда. След инсулта на
баба му от 2010 г. до 2018 г., когато починала и след това през 2019 г. дядо му
починал, майка му поела изцяло грижите за тях. Дядо му до последно - десет
дни преди смъртта си бил в добро състояние, не е забравял, не е имал
деменция, бил разумен, говорел адекватно. Според свидетеля, единственото
вярно от твърденията на леля му по делото било, че дядо му бил ерудиран
човек и със запазени навици за писане. Заявява още, че от 2010 г. се
преместили да живеят на ул.* № **, но майка му продължила да работи в
къщата на баба му и дядо му, в магазинчето, прибирала се късно вечерта и на
другия ден отново отивала на работа, а след работа и по време на работа се
грижела за баба му постоянно, когато имало нужда, понякога се налагало и да
остава да спи там.
Свидетелката И. (първа братовчедка съм на Ж. и на Р., майките им са
сестри) свидетелства, че Р. като се оженила не живеела добре в къщата на
мъжа си - нито с него, нито със семейството му и решила да си купят къща в
Каргона. През 1983 г. майката на свидетелката я извикала да и каже, че леля й
моли да й дадат 500 лв., защото имали намерение да купят на Р. къща.
Свидетелката изтеглила каса и дала парите на майка си, като срещу тези 500
лв. леля й се отказала от бабината й къща. Имотът, който трябвало да закупят
за Р. струвал 3500 лв. и на тях не им стигали 500 лв., които взели от майката
на свидетелката срещу дела от наследствената къща. Свидетелства, че къщата
на Р. била измазана, като за това се грижели родителите й, помагали на Р. и с
храна и по друг начин. Заявява, че Р. започнала и частен бизнес, но той не
потръгнал, въпреки помощта на родителите й, които купували стока и
помагали да заработи бизнеса, т.к. мъжът й отишъл да живее при родителите
си и тя останала сама. Сочи, че през 2002 г. заминала за Гърция, а през 2003 г.
майка й я помолила да изпрати пари защото Р. имала задължения към НАП
във връзка с бизнеса си имала финансови задължения и свидетелката
изпратила 500 евро. Свидетелства, че леля й паднала и си счупила ябълката,
Р. ходела по два-три пъти в месеца да я къпе. После Р. започнала да ходи в
църквата и имала особено поведение - идвала при майка си колкото да се
скара с нея по някакъв повод, отношенията им се изострили, стигнали до
неприятни думи и в един момент Р. приключила да ходи, не се интересувала
от родителите си - нито за лекарства, нито за грижи. От 2003-2005 г. тя
7
приключила изцяло контактите с родителите си. През това време само Ж. се
грижела за тях. За свако си сочи, че бил много повече от нормален, видяла го
последно през 2018 г., бил нормален както винаги, не е имал проблеми с
паметта, бил възпитан и тактичен човек. Заявява, че Ж. в момента не живеела
в къщата на родителите си, а на друго място. Докато били живи родителите й,
Ж. постоянно се грижела за тях, тя работела в магазина, който се намирал в
къщата на родителите й. Свидетелства, че в нейно присъствие пари не са
давани, но заявява, че майка й никога не би я излъгала и не би злоупотребила
с нейни пари, освен това майка й била единствен собственик на общия имот с
леля й, което означавало, че парите - 500 лв. са дадени.
Свидетелката Н. (без родство със страните) сочи, че познава Р. и Ж.,
първо се запознала с Ж., сприятелили се и покрай това запознала и сестра й Р.
и с майка й и баща й. Заявява, че Ж. е много точен и честен човек.
Свидетелства, че пред нея и съпруга й Р. е вдигала скандали със съпруга си по
повод за къщата, в която те живеят - за смяна на прозорци. Скандалът за
който говори бил между Р. и мъжа й. За родителите на страните сочи, че
много помагали и на двете си деца, като бащата бил ерудиран човек. От майка
им знае, че са дали на Р. 3500 лв. за къщата, защото имали събрани пари.
Когато майка им Р. си счупила крака нямало кой да я гледа и Ж. отишла да я
гледа. В този момент Ж. вече не живеела при родителите си, но станала
жертва да помогне на майка си. Свидетелката не е виждала Р. да помага на
родителите си, да ги посещава, да купува лекарства, да готви и да чисти.
Бащата на двете сестри през последните години, преди да почине, бил
напълно нормален и адекватен човек. До 2010 г. Ж. живеела при родителите
си и след това се преместила да живее в къщата до болницата, но имала
магазинче в къщата на родителите й, където ходела всеки ден на работа.
Жилището, в което Ж. се преместила, го купили с пари на мъжа й и заем,
който тя изтеглила. Свидетелката не е виждала лично родителите да дават
пари на Р., но майка им й е споделяла, че са давали. Ж. не само станала
жертва за гледане на родителите си, но тя направила и децата си жертви -
голямата й дъщеря Н. трябвало да учи задочно висшето си образование, за да
помага в магазинчето докато майка й се грижи за родителите си.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
В производството са предявени два обективно съединени иска, при
условия на евентуално съединяване. Главния иск е с правно основание чл.42,
ал.1, б.б, вр. чл.25 ЗН - за прогласяване нищожността на саморъчно
завещание на общият на страните наследодател К.Ж.К., вписано в Службата
по вписвания при Районен съд–Ямбол вх.№562, акт 172, т.1/05.02.2021 г.,
като при уважаване на иска, на осн. чл.537, ал.2 ГПК, е направено искане за
отмяна на констативен нотариален акт вх.№590/08.02.2021 г., акт.119, т.2, д.
№302/2021 г. При условие на евентуалност (в случай, че главния иск не бъде
уважен) е предявен иск с правно основание чл.30, ал.1 от ЗН - за намаляване
извършеното от К.Ж.К. завещателно разпореждане в оспореното завещание
до размера 4/18 ид. части и за възстановяване на запазената част на ищцата от
наследството на този наследодател до посочения размер, като при уважаване
на иска, на осн. чл.537, ал.2 ГПК, е направено искане за отмяна на
констативен нотариален акт вх.№590/08.02.2021 г., акт.119, т.2, д. №302/2021
г.
8
Предявения иск с правно основание чл.42, ал.1, б.б, вр. чл.25 ЗН е
допустим, но разгледан по същество е неоснователен.
От събраните по делото доказателства безспорно е установено, че след
смъртта на наследодателя К.Ж.К., починал на **** г., като единствени негови
наследници са останали низходящите му негови дъщери - Р. К. А. и Ж. К. Ж..
Не е спорен и въпроса, относно притежаваните в собственост от
наследодателя идеални части от недвижими имоти, подробно описани по-
горе в настоящото решение, които изчерпват наследствената маса.
Установено е и че с оспореното в настоящото производство саморъчно
завещание от 15.10.2017 г., приживе наследодателя К.Ж.К. е завещал на
ответника Ж. К. Ж. цялото си движимо и недвижимо имущество, което
притежава към момента на смъртта си.
Така съставеното от наследодателя на страните саморъчно завещание
не е нищожно. Същото отговаря на изискванията въведени с разпоредбата на
чл.25 ЗН, а именно: изцяло е написано ръкописно от завещателя, съдържа
означение на датата на съставяне и е подписано от завещателя. Подписът е
положен след завещателните разпореждания и след датата. В текста на
завещанието няма поправки, допълвания и заличавания. Заключението на
изготвената по делото съдебно-графическа експертиза категорично сочи, че
автор на ръкописния текст и подписа в документа е К.Ж.К..
С оглед неоснователността на първия иск, съдът следва да се
произнесе и по предявеният в условията на евентуалност иск по чл.30, ал.1
ЗН.
Предявеният на това основание иск е процесуално допустим, а
разгледан по същество се явява основателен по следните съображения: Както
вече се посочи ищцата и ответницата са дъщери на наследодателя К.Ж.К., т.е.
- негови наследници по закон. При това положение ищцата разполага с
всички следващи от това й качество права и задължения, в това число правото
да иска възстановяване на накърнената й запазена част от наследственото
имущество, съобразно разпоредбата на чл.28, ал.1 ЗН, която въвежда забрана
за наследодателя да накърнява със завещателни разпореждания или чрез
дарение, запазената част от наследството, когато оставя като наследници
низходящи, родители или съпруг. Съгласно чл.29 ал.1 ЗН, когато
наследодателят не е оставил съпруг, запазената част на низходящите, при две
и повече деца или низходящи от тях е 2/3 от имуществото на наследодателя.
Такава е и настоящата хипотеза.
Безспорно е, че с изготвянето на саморъчното завещание от 15.10.2017
г. наследодателят на страните К.Ж.К. се е разпоредил с цялото си движимо и
недвижимо имущество в полза на ответника Ж. К. Ж., т.е. завещанието има
общ характер и придава качеството на наследник на лицето, в полза на което
е направено, съгласно чл.16, ал.1 от ЗН. Със същото обаче, се накърнява
запазената част на ищцата от наследство на нейния баща, тъй като с този си
разпоредителен акт наследодателят се е разпоредил над разполагаемата част
от имуществото си от 2/3, поради което съдът намира, че предявеният иск за
възстановяване на запазената част на ищцата от неговото наследство, чрез
намаляване на извършеното в полза на ответницата завещателно
разпореждане, е основателен.
Ответницата възразява, че ищцата е била надарена приживе от
наследодателя със сумата от 3500 лв. за закупуване на имот и със сумата от
9
1000 лв. за погасяване на задължения към НАП. Тези възражения останаха
недоказани при условията на пълно и главно доказване от страна на
ответницата. Писмени доказателства в подкрепа на възражението не се
представиха, а на свидетелските показания съда не даде вяра. Твърдение за
извършено дарение на такива суми в полза на ищцата се съдържат в
показанията на св.Д. и св.И.. Показанията на св.Д. обаче, на осн. чл.172 ГПК,
следва да се ценят с оглед тяхната вероятна заинтересованост, предвид
обстоятелството, че е син на ответницата. Показанията на св.И. не
кореспондират с представения по делото НА. Така видно от съдържанието на
НА №90, том III, дело №953/1983 г., купувач по същия е А.А., а имота е
закупен за сумата от 5447 лв. В показанията си св.И. заявява, че "имотът,
който трябвало да закупят за Р. струвал 3500 лв. и на тях не им стигали 500
лв., които взели от майката на свидетелката". По същия начин стои въпроса и
с твърдението на тази свидетелка относно сумата от 1000 лв.: твърди, че през
2003 г. майка й я помолила да изпрати пари защото Р. имала задължения към
НАП във връзка с бизнеса си и свидетелката изпратила 500 евро, а от
представения ревизионен акт се установява, че същия е съставен през 2004 г.
Именно тези противоречия в показанията на св.И. с наличните по делото
писмени документи, мотивираха съда не даде вяра на последните. В
показанията на останалите свидетели или не се съдържат конкретни данни
или пък данните са опосредени, т.к. съставляват преразказ на чуто от други
лица. Освен това, дори и да се приеме най-благоприятната за ответницата
хипотеза, в частност че твърдяните дарения са извършени, то липсват
доказателства дарител да е точно наследодателя К.К., най-малко поради
факта, че към посочените моменти съпругата му е била жива.
Ето защо и при изложените съображения съдът прие за недоказано
твърдението на ответницата за извършени приживе от завещателя дарения в
полза на ищцата, с които съответно да е била попълнена запазената й част от
наследството.
Другото възражение на ответницата - за полагани от нея грижи и за
двамата й родители, макар и доказано, е неотносимо към предмета на
предявения иск.
Константна е практиката на ВКС, че при предявяването на иск за
възстановяване на накърнена запазена част и намаляване на универсално
завещание, извършено в полза на наследник по закон, не се образува една
маса от всички имоти, съобразно чл.31 ЗН, тъй като всички имущества, права
и задължения на наследодателя са включени в завещателното разпореждане и
след смъртта на наследодателя не остава свободно имущество, от което
лицата по чл.28, ал.1 от ЗН биха могли да получат запазената им част от
наследството. Възстановяването в такъв случай се извършва в обема на
определените права по чл.29 от ЗН. Намалението се извършва в дробна част,
съответстваща на запазената част от наследството. (в.т.см. Решение
№25/12.02.2016 г. на ВКС по гр.д.№4119/2015 г., 1-во г.о.; Решение
№165/08.07.2014 г. на ВКС по гр.д.№568/2014 г., 1-во г.о.; Решение
№367/12.12.2012 г. на ВКС по гр.д.№ **5/2012 г., 1-во г.о.; Решение
№187/20.04.2011 г. на ВКС по гр.д.№1780/2009 г., 1-во г.о. и др.).
В настоящия случай, както вече се посочи, запазената част на
низходящите от имуществото на наследодателя К.Ж.К. е в размер на 2/3
идеални части или запазената част на ищцата е в размер на 1/3 идеална част от
имуществото на наследодателя. Именно до този размер е основателен и
10
следва да бъде уважен предявеният иск с правно основание чл.30, ал.1 ЗН - за
намаляване извършеното от К.Ж.К. завещателно разпореждане в полза на
ответницата и за възстановяване на запазената част на ищцата от неговото
наследство.
При този изход на спора, основателно се явява искането по чл.537,
ал.2 от ГПК – за частична отмяна на нотариален акт №61, том 1, рег.№581,
дело №53/08.02.2021 г. на нотариус Д.Л., с №322 на НК, вписан в вх.
№590/08.02.2021 г., акт.119, т.2, д. №302/2021 г. на СВп-Ямбол.
Съгласно Тълкувателно решение № 11/2012 г. на ОСГК на ВКС,
констативният нотариален акт, издаден по реда на чл.587 ГПК се ползва с
обвързваща съда и третите лица доказателствена сила относно
удостовереното с него право на собственост. Правният извод на нотариуса
относно съществуването на правото на собственост се счита за верен до
доказване на противното с влязло в сила съдебно решение. Съгласно
Тълкувателно решение №3/2012 г. на ОСГК на ВКС последица от
разрешаването на спор за материалното право е отмяната от съда на
констативния нотариален акт относно частта от спорния имот, за която по
исков път е установено несъщестуването на удостовереното с нотариалния
акт право.
С оглед уважаване на иска с правно основание чл.30, ал.1 ЗН и
възстановяване на запазената част на ищцата Р. А. в размер на 1/3 идеална
част от притежаваните от наследодателя 4/6 ид.части, то нейната идеална част
в процесните имоти възлиза на 7/18 ид.ч. (в т.ч. 1/6 ид.ч. по наследство от
майка й Р.К. + 2/9 ид.ч. по наследство от баща й К.К.). Идеалната част в
процесните имоти на ответницата Ж. Ж. възлиза на 11/18 ид.ч. (в т.ч. 1/6 ид.ч.
по наследство от майка й Р.К. + 4/9 ид.ч. по завещание от баща й К.К.).
С обсъждания констативен НА ответницата Ж. Ж. е била призната за
собственик по наследство от майка си Р.К. и саморъчно завещание от баща си
К.К. общо на 5/6 ид.ч. (равняващи се на 15/18 ид.ч.) от наследствените
недвижими имоти. С оглед горе изчислените квоти на страните, нотариалния
акт следва да бъде отменен за горницата над 11/18 ид.ч.
По разноските:
Всяка от страните по делото е направила искане за присъждане на
разноски, представила е доказателства за сторени такива и списък по чл.80
ГПК. Предвид изхода на делото (отхвърляне на иска по чл.42, ал.1, б.б ЗН и
уважаване на иска по чл.30, ал.1 ЗН) разноските следва да се определят по
правилата на чл.78, ал.1 и ал.3 ГПК.
На осн. чл.78, ал.1 ГПК на ищцата следва да се присъдят разноски в
размер на 900 лв., съставляващи половината от заплатеното възнаграждение
за адвокат, предвид обстоятелството, че в ДПЗС не е отразено каква част от
общо договорената сума от 1800 лв. за кой от исковете се отнася. Разноските
за заплатена ДТ - 255,72 и възнаграждение за ВЛ по СГЕ не следва да се
присъждат, т.к. са направени за защита по иска по чл.42, ал.1, б.б от ЗН, който
е отхвърлен.
На осн. чл.78, ал.3 ГПК на ответницата следва да се присъдят разноски
в размер на 900 лв., съставляващи половината от заплатеното възнаграждение
за адвокат, предвид обстоятелството, че в ДПЗС не е отразено каква част от
общо договорената сума от 1800 лв. за кой от исковете се отнася.
11
Тъй като при образуване на делото съдът е пропуснал да събере
предварително дължимата за иска по чл.30, ал.1 ЗН ДТ, то следва сега в
съответствие с изхода на делото относно този иск, да осъди ответницата да
заплати по сметка на ЯОС сума в размер на 80 лв., съставляваща дължимата
ДТ за иска по чл.30, ал.1 ЗН.
Така мотивиран, ЯОС
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Р. К. А. с ЕГН ********** от гр.*, ул.* №
** против Ж. К. Ж. с ЕГН ********** от гр.*, ул.* № ** иск с правно
основание чл.42, ал.1, буква „б" от ЗН за прогласяване нищожността на
саморъчно завещание на наследодателя К.Ж.К., вписано е СВп.-гр.Ямбол при
АВп. с дв.вх.рег.№562/05.02.2021 г., акт №172, том 1, поради противоречие
му с разпоредбата на чл.25, ал.1 от ЗН, като неоснователен.
НАМАЛЯВА, на основание чл.30, ал.1 ЗН, завещателното
разпореждане, извършено с универсално саморъчно завещание от 15.10.2017
г. на К.Ж.К., б.ж. на гр.*, починал на **** год., направено в полза на дъщеря
му Ж. К. Ж. с ЕГН ********** от гр.* с 1/3 идеална част от завещаното
имущество, необходима за попълване на запазената част на ищцата Р. К. А. с
ЕГН ********** от гр.*, ул.* № **, като ВЪЗСТАНОВЯВА запазената част
на ищцата Р. К. А. с ЕГН ********** от наследството на К.Ж.К., в размер на
1/3 идеална част от завещаното имущество.
ОТМЕНЯ, на осн. чл.537, ал.2 ГПК, констативен нотариален акт
№61, том 1, рег.№581, дело №53/08.02.2021 г. на нотариус Д.Л., с №322 на
НК, вписан в вх.№590/08.02.2021 г., акт.119, т.2, д. №302/2021 г. на СВп-
Ямбол, за горницата над 11/18 идеални части до признатите 5/6 ид.ч.
(равняващи се на 15/18 ид.ч.) от описаните в нотариалния акт недвижими
имоти.
ОСЪЖДА, на осн. чл.78, ал.1 ГПК, Ж. К. Ж. с ЕГН ********** да
заплати на Р. К. А. с ЕГН ********** направените по делото разноски в
размер на 900 /деветстотин/ лева.
ОСЪЖДА, на осн. чл.78, ал.3 ГПК, Р. К. А. с ЕГН ********** да
заплати на Ж. К. Ж. с ЕГН ********** направените по делото разноски в
размер на 900 /деветстотин/ лева.
ОСЪЖДА Ж. К. Ж. с ЕГН ********** да заплати в полза на бюджета
на съдебната власт, по сметка на ЯОС, сума в размер на 80 лв., съставляваща
дължимата ДТ за иска по чл.30, ал.1 ЗН, както и сума от 5 лв., в случай на
служебно издаване на изпълнителен лист.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд -
12
Бургас в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Ямбол: _______________________
13