Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. С., 14.10.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, първи въззивен състав, в открито съдебно
заседание на втори октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕВГЕНИЯ ГЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДОРА МИХАЙЛОВА
РОСИНА ДОНЧЕВА
при
участието на секретаря Т. Вутева, като разгледа докладваното от съдията
Михайлова в. гр. д. № 269 по описа на съда за две хиляди и деветнадесета
година, за да се произнесе, взе предвид следното.
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 205/02.08.2018 г., допълнено с решение № 19/14.01.2019
г., постановени по гр. д. № 11/2018 г. по описа на Районен съд – гр. Костинброд, е допуснато да
се извърши съдебна делба на недвижим имот, находящ се
в гр. К., ул. „А. С.“ № ., а именно –
дворно място, съставляващо парцел .. – …., кв. …, по плана
на града, с площ от 725 кв. м., представляващо имот с идентификатор ………….. съгласно
схема № .. – …… от ………… г. на АГКК,
издадена въз основа на заповед № .. – .. – ../………….. г. на изпълнителния директор на
АГКК, с площ от 829 кв. м., с трайно предназначение на територията –
урбанизирана, начин на трайно ползване – ниско застрояване до 10 м, при съседи:
имоти с идентификатори ……………., ………………, ……………….. и ………………….; заедно с построената в това дворно
място двуетажна масивна жилищна сграда, застроена на 58 кв. м., която сграда
представлява имот с идентификатор ……………, между съделителите
С.М.З., В.М.Б., Р.Х.Б. и Д.Р.Б., действащ лично и със съгласието на своя баща и
законен представител, при квоти по ¼ ид. ч. за
всеки от съделителите. С решението е отхвърлен
предявеният от С.М.З. и В.М.Б. против Р.Х.Б. и Д.Р.Б., действащ лично и със
съгласието на своя баща и законен представител, иск за делба на построените в
допуснатото до делба дворно място сгради с идентификатори ……………. и с идентификатор ……….. Отхвърлени
са е предявени от С.М.З. и В.М.Б. против Р.Х.Б. и Д.Р.Б., действащ лично и със
съгласието на своя баща и законен представител, искове за заплащане на
обезщетение вместо ползване на делбените имоти в
размер на от по 3 800 лева за всеки от ищците за периода от 03.10.2014 г.
до 03.01.2018 година. С допълнителното решение районният съд е отхвърлил
претенцията на С.М.З. и В.М.Б. против Р.Х.Б. и Д.Р.Б., действащ лично и със
съгласието на своя баща и законен представител, за заплащане на обезщетение
вместо ползване на делбения имот в размер на сумата
от по 200 лева месечно, считано от предявяване на иска за делба (02.01.2018 г.) , до влизане в сила на решението по
извършване на делбата.
Съделителите С.М.З. и В.М.Б. са обжалвали
решението на районния съд (основното и допълнителното) само в отхвърлителните части (в частта, в която до делба е
допуснато дворното място заедно с построената в него двуетажна жилищна сграда с
идентификатор …………………, решението
е влязло в сила като необжалвано) с доводи за необоснованост и
материална незаконосъобразност. Според жалбоподателите техническото състояние
на сградите не се отразява върху правото на всеки от съсобствениците да иска подялбата
им, щом обективно те същестуват. В частта относно
претенцията по чл. 31, ал. 2 ЗС решението се обжалва с доводи за допуснати
съществени процесулни нарушения – незаконосъобразен
отказ на съда да събере вече допуснати доказателства (експертиза и свидетелски показания). С
идентични доводи решението е обжалвано и
в частта по искането с правно основание чл. 344, ал. 2 ГПК. Жалбоподателите
молят въззивния съд да отмени решенията на районния
съд и вместо тях да постанови нов акт по съществото на спора, с който исковете
да бъдат уважени.
Въззиваемият Р.Х.Б. не е подал отговор на
въззивната жалба. В съдебно заседание оспорва същата.
Въззиваемият Д.Р.Б., действащ чрез особен
представител, не изразява становище по въззивните жалби.
Съдът, като прецени доводите на страните, прие
следното.
От удостоверения за наследници № № ….. – …./…………. г.,
издадено от СО, район „П.“, и …/…………. г., издадено от община К., се
установява, че ищците са наследници по закон на В. З. Н., починал на 12.12.1984
година.
С договор за дарение, оформен с нотариален акт № ../…. г., В. З. Н. придобил
правото на собственост върху дворно място от 820 кв. м., съставляващо парцел .. – …, кв. …, по плана
на града, при съседи на парцела: улица, Г. С. и от две страни И. Ц.
Страните не спорят, че по време на брака между В. З. Н. и Н. К. Н. в имота те
построили двеутажната жилищна сграда, допусната с влязло
в сила решение до делба заедно с дворното място, както и процесните
стопански сгради с идентификатори ……………… и ……….., представляващи постройки на
допълващо застрояване, изобразени графично скица № ..-…… и скица № ..-……, издадени на …………. година.
По силата на договор за дарение, оформен с нотариален
акт № ../…. г., Е. Х. Б. и ответника
Р.Х.Б. придобили правото на собственост от Н. К. Н. и дъщеря й В. В. В. върху ½ ид.
ч. (по ¼ ид.
ч. от всеки от прехвърлителите) от процесното
дворно място и жилищната сграда, допуснати до делба.
С договор за дарение, оформен с нотариален акт № …/…. г., Н. К. Н. прехвърлила
на своите внуци С.М. Б. и В.М.Б. 2/4 ид.
ч. от своите 1/3 ид. ч. от дворното място, както и
2/4 ид. ч. от своите ½ ид.
ч. от двуетажната жилищна сграда.
По силата на договор за дарение, оформен с нотариален
акт № …/…. г.,
ответникът Д.Р.Б. придобил от Е. Х. К. ¼ ид.
ч. от дворното място и построената в него жилищна сграда.
По делото е представена нотариална покана от ищцата С.З.
до ответника Р.Б. за заплащане на месечено обзщетение вместо ползване на съсобствения
имот, за датата на връчване на която доказателства липсват.
Съгласно констативен протокол от 18.01.2019 г.,
съставен от служители при община К., находящите
се дворното място, допуснато до делба, постройки на допълващо застрояване, са
опасни и подлежат на премахване.
От заключението на съдебно-счетоводната експертиза на
вещото лице Р. С., изслушано в производството през въззивния
съд, което съдът като компетентно изготвено кредитира изцяло, се установява, че
актуалният среден месечен пазарен наем на имотите, описани в исковата молба, е
490 лева.
По делото липсва спор относно факта, че единствено ответниците ползват процесните
имоти.
При горните факти съдът
обоснова следните правни изводи.
Решението на районния съд е валидно, но отчасти
недопустимо (недопустимостта
касае произнасянето на съда по претенцията с правно основание чл. 31, ал. 1 ЗС,
в която насока въззивният съд ще изложи съображения
по-долу).
По отношение произнасянето на районния съд относно
това подлежат ли на делба двете сгради на допълващо застрояване окръжният съд
намира следното.
Искането за делба на основния имот включва в себе си и искането за делба на
сградите с обслужващо предназначение, които са изградени в него, дори и те да не са изрично посочени, тоест, когато се иска делба на определен самостоятелен застроен обект,
същият се допуска до делба заедно със своите принадлежности. Това следва от разпоредбата на чл. 98 от ЗС, съгласно която
принадлежността следва главната вещ. Касае се за сгради на допълващото
застрояване по смисъла на чл. 41 от ЗУТ - спомагателни, обслужващи, стопански и
второстепенни постройки към сградите на основното застрояване. Тези постройки
не могат да имат самостоятелно значение и те следват основния имот. Тези постройки не съставляват
самостоятелен обект на право на собственост, поради което като приращения следват собствеността на земята, върху която са
изградени. При установена съсобственост върху земята, допълващото застрояване е
в съсобственост при квоти, отговарящи на дяловете на съделителите
върху дворното място (по който въпрос е формирана сила на пресъдено нещо с влизане в сила на решението по допускане
на делбата). Застроеният
имот, който е обект на делба, се допуска до делба заедно с всички подобрения,
т. е. с всички постройки, които не съставляват самостоятелни обекти на правото
на собственост – чл. 92 ЗС.
Във връзка с констатациите на общинската
администрация, че сградите са опасни и подлежат на премахване, в каквато насока
са и възраженията на въззиваемата страна, следва да се отбележи следното.
Разпоредбата на чл. 196 от ЗУТ възлага на
собствениците за тяхна сметка премахването на строежите, за които има заповед
на кмета на общината, че трябва да бъдат премахнати. Ако собствениците не
премахнат в определения срок строежите, те се премахват от общината за тяхна
сметка. До премахването им обаче строежите се използват по предназначение,
могат да бъдат обект на прехвърлителни сделки, а
когато са съсобствени, съсобствеността може да бъде
прекратена чрез делба. В случай, че сградата бъде премахната, съсобствеността
ще се превърне в право на парична равностойност и ще се ликвидира като парична
претенция, ако сградата не съществува при извършването на делбата.
Ето защо в тази част решението на районния съд следва
да бъде отменено и вместо него – постановено друго, с което до делба се
допуснат процесните сгради на допълващо застрояване,
всяка от които е със самостоятелен идентификатор. В случая тези сгради са принадлежност
към самостоятелен обект на вещни права, но въпреки това са отразени в
кадастралната карта с отделни идентификатори, което е неправилно. Отразяването
на изводите на съда относно наличието на грешка в кадастралната карта по
отношение на застроен обект се извършва чрез посочване на действителния му
юридически статут, като съдът следва да допусне до делба съсобствения
застроен обект на вещни права, съобразявайки се с установеното по делото, а не
с начина на отразяване в кадастралната карта (в този смисъл е и решение №
102/04.10.2019 г. по гр. д. № 4736/2017 г., II ГО, ВКС).
Решението на районния съд е недопустимо в частта
относно произнасянето по исковете с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС. При доказване на обстоятелствата, че ищците са
собственици на твърдяната идеална част от делбените
имоти на заявените основания, че в посочения период тези имоти са се ползвали
само от ответниците и на ищците не е била
предоставяна възможност да ги ползват според квотата си в собствеността, при
доказан размер на обезщетението вместо ползване, както и при установяване на обстоятелството,
че ответниците са съсобственици на имота и ищците са
оправили до тях писмено искане по чл. 31, ал.2 ЗС, в полза на ищците би
възникнало право на обезщетение по посочения ред. Тази претенция обаче подлежи
на разглеждане във втората фаза на производството по съдебна делба, независимо,
че фактически твърдения и отправено в тази насока искане се съдържа още в
исковата молба. Исковете, които се разглеждат в първата фаза на делбеното производство, са само онези, които разрешават
спорове относно имота, предмет на делбата, относно страните и делбените квоти, каквото е и съдържанието на решението по
чл. 344, ал. 1 ГПК. Ако е предявен иск, съединяването на който е допустимо
в първата фаза на делбеното производство, съдът се произнася
по същия. Ако е заявено искане, което подлежи на разглеждане във втората фаза на
делбеното производство (както е в разглеждания случай), то съдът само
докладва същото без да събира доказателства или да се произнася по същото с решението
по чл. 344, ал. 1 от ГПК.
Ето защо в обсъжданата част решението на районния съд
подлежи на обезсилване. Доколкото по този въпрос районният съд дължи
произнасяне във втората фаза на делбеното
производство, въззивният съд не следва да постановява
прекратяване на производството по делото в тази част, а по рагумент
от чл. 270, ал. 3 ГПК следва укаже на районния съд да се произнесе по тези
искове във фазата по извършване на съдебна делба.
По отношение на искането по реда на чл. 344, ал. 2 ГПК.
Искането за разпределение на ползването на
делбените имоти до приключване на делбата или за
заплащане на обезщетение за ползването може да бъде отправяно
до съда от
всеки съделител, като основание за това е някой
от съделителите да не ползва
делбения имот. Съдът
е обвързан от искането на съделителя
така, както то е заявено.
Съгласно разпоредбата на чл.
344, ал. 2 ГПК по искане на някой
от съделителите съдът определя привременно начините на ползване на
делбените имоти и сумите, дължими срещу ползването им. Произнасянето на съда по това искане има характер на привременна мярка и предпоставя, че участниците в имуществената общност не се
ползват от нея съобразно своите дялове, а общият имот се държи и ползва от един
или неколцина от правоимащите. В такъв случай може да
се разпредели между съделителите държането и
ползването на общия имот съобразно с признатите квоти, а когато това е
невъзможно, да бъде задължен съделителят, който
ползва имотите, надминаващи неговата квота, да плаща на неползващия или ползващ
по-малък дял от ползването. По делото е безспорно, че единствено ответниците ползват делбените
имоти, поради което всеки от тях следва да бъде осъден да заплаща на всеки от
ищците сумата от по 50.00 лева месечно (съобразно заключението на вещото
лице) на основание чл. 344, ал. 2 от ГПК,
за ползването на делбения имот, считано от влизане в
сила на настоящото решение в сила до окончателното извършване на делбата. За
разликата до предявените размери от по 200 лева месечно претенциите по чл. 344,
ал. 2 ГПК подлежат на отхвърляне.
Искането на въззивните
жалбоподатели за присъждане на разноски е неоснователно, тъй като в първата фаза на делбеното производство страните
не си дължат разноски, а присъждането на такива се прави едва с решението по
извършване на делбата (освен по присъединените искове, които подлежат на разглеждане
във фазата по допускане на делбата).
Така
мотивиран, Софийски окръжен съд
Р Е Ш
И:
ОТМЕНЯ решение № 205/02.08.2018 г., постановено по гр. д. № 11/2018 г. по описа на Районен съд – гр. Костинброд,
в ЧАСТТА в която е отхвърлен предявеният
от С.М.З. и В.М.Б. против Р.Х.Б. и Д.Р.Б., действащ чрез особен представител адв. Н. А., иск за делба на построените в допуснатото до
делба дворно място сгради с идентификатори
…………………… и с
идентификатор ……………….., И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ДОПУСКА да се извърши съдебна делба между С.М.З.,
В.М.Б., Р.Х.Б. и Д.Р.Б., действащ чрез особен представител адв.
Н. А., на изградените в дворно място, находящо се в
гр. К., ул. „А. С.“ № ., съставляващо
парцел .. – …., кв. …, по плана
на града, с площ от 725 кв. м., представляващо понастоящем имот с идентификатор ………….., постройки
на допълващо застрояване, неправилно отразени в кадастралната карта с отделни
идентификатори ……………. и …………….., изобразени
графично скица № ..-……. и скица № ..-……, издадени на 17.11.2017 г., при равни
ПРАВА.
ОБЕЗСИЛВА решение № 205/02.08.2018 г., постановено по гр. д. № 11/2018 г. по описа на Районен съд – гр. Костинброд, в ЧАСТТА, в която са отхвърлени предявени
от С.М.З. и В.М.Б. против Р.Х.Б. и Д.Р.Б., действащ чрез особен представител,
искове за заплащане на обезщетение вместо ползване на делбените
имоти в размер на от по 3 800 лева за всеки от ищците за периода от
03.10.2014 г. до 03.01.2018 г., и ВРЪЩА делото
на районния съд за произнасянето по тези искове във фазата по извършване на
делбата.
ОТМЕНЯ решение (с характер на определение) № 19/14.01.2019 г., постановено по гр.
д. № 11/2018 г. по описа на Районен съд – гр. Костинброд, в
ЧАСТТА, в която е отхвърлено
искането на ищците за присъждане на основание чл. 344, ал. 2 ГПК на месечно
обезщетение за ползване на делбените имоти в размер
на сумата от по 50, 00 лева за всеки от тях, И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Р.Х.Б., ЕГН: **********, и Д.Р.Б., ЕГН:
**********, действащ чрез особен представител, да заплащат на всеки от съделителите С.М.З., ЕГН: **********, и В.М.Б., ЕГН: **********,
на основание чл. 344, ал. 2 от ГПК сумата от по 50 (петдесет) лева месечно за ползването на делбените имоти - дворно място, находящо
се в гр. К., ул. „А. С.“ № .,
съставляващо парцел II – 1 407, кв. 125, по плана на града, с площ от
725 кв. м., представляващо понастоящем имот с идентификатор ………………, ведно с
построената в него жилищна сграда, застроена на 58 кв. м., която сграда
представлява имот с идентификатор …………….., както и за ползването на постройки на допълващо застрояване,
неправилно отразени в кадастралната карта с отделни идентификатори ………………. и ………………, изобразени
графично скица № ..-…… и скица № ..-……, издадени на …………. г., считано
от влизане в сила на настоящото решение до окончателното извършване на делбата.
ПОТВЪРЖДАВА
решение (с характер
на определение) № 19/14.01.2019 г., постановено по гр.
д. № 11/2018 г. по описа на Районен съд – гр. Костинброд,
в останалата част.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния
касационен съд на Република България в едномесечен срок от съобщаването му на
страните с препис, но само в частта, в която до делба са допуснати недвижимите
имоти. В останалите части решението на окръжния съд е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: