№ 1365
гр. Пловдив , 24.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на двадесет и девети юли, през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Силвия Л. Алексиева
при участието на секретаря Жулиета П. Колева
като разгледа докладваното от Силвия Л. Алексиева Административно
наказателно дело № 20215330203990 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по депозирана жалба срещу електронен фиш серия К № 4631556,
издаден от ОД на МВР Пловдив, с който на С.. Д. Т. с ЕГН ********** на основание
чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 2, т. 3 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е
наложено административно наказание – глоба в размер на 100 лева за нарушение на чл.
21, ал. 2, вр. с ал. 1 от ЗДвП.
В жалбата бланкетно се моли отмяна на фиша като незаконосъобразен. В
съдебно заседание от процесуалния представител на жалбоподателя за неточност при
описанието на факти, като се посочва, че не съществува път І-64 в РПМ, както и че не
може да се удостовери по безспорен начин наличността на знак В-26 , на следващо
място нямало отбелязано разстояние от пътен знак до АТСС.
Въззиваемата страна е взела писмено становище, в което се излагат общи
аргументи за законосъобразност на издадения електронен фиш, прави се искане за
разноски и възражение за прекомерност на адвокатския хонорар. Не се представлява в
съдебно заседание.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:
Жалбата се явява процесуално допустима, подадена е в предвидения срок, от
легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на обжалване.
От фактическа страна съдът установи следното:
На 19.01.2021 г. в 16:03 ч. на път ІІ-64 км 30+624, при отчетен толеранс на
измерената скорост от минус 3 km/h МПС, лек автомобил марка „Джип Гранд Чероки“
3.0 ЦРД, с рег. № **** се е движил със скорост от 82 km/h, като е превишил
максимално допустимата скорост въведена със знак В26 – с ограничение 60 км.ч., с 22
km/h и това е установено с АТСС ARH CAM S1 11743ca. Електронният фиш е издаден
на жалбоподателя С.. Д. Т., в качеството му на собственик на процесното МПС.
Установява се автоматизирано техническо средство ARH CAM S1 № 11743са да
е одобрено средство за измерване от 07.09.2017 г. със срок на валидност до 07.09.2027
1
г. Същото е минало периодична техническа проверка на 28.09.2020 г., като е издаден
протокол от проверка № 65-С-ИСИС от същата дата.
Въз основа на установеното е издаден електронен фиш серия К 4631556.
Описаната и възприета фактическа обстановка се установява от писмените
доказателства по делото – снимков материал от автоматизираното техническо
средство, удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126 на БИМ и
приложение към него, протокол за проверка № № 65-С-ИСИС/28.09.2020 г. на БИМ,
протокол за използване на АТСС рег. № 1030р-2231/20.01.2020 г., разпечатка на фиш
серия К № 4631556, разпечатка от база данни за собственост на автомобил, снимка за
местоположението на АТСС, справка от автоматизирана система на ОД на МВР Пътна
полиция за издадени фишове, писмо от ОПУ Пловдив.
От правна страна съдът намира следното:
На базата на всички събрани по делото писмени доказателства, съдът е на
становище, че правилно е квалифицирано поведението на жалбоподателя като
нарушение на посочената разпоредба на чл. 21, ал. 2, вр. с ал. 1 от ЗДвП. Посочената
норма гласи, че при избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно
средство е забранено да превишава определените по-долу стойности на скоростта в
km/h, като в извън населено място за ППС от категория В се предвижда скорост от 90
km/h, но ал. 2ра на същия законов текст въвежда допълнително правило за поведение,
а именно когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна
от посочената в ал. 1, това се сигнализира с пътен знак, като в случая такъв е бил
наличен, а именно В 26 с посочена стойност 60. От обективна и субективна страна
жалбоподателят е осъществил всички съставомерни признаци на нарушението.
Безспорно установено е, че на 19.01.2021 г. в 16:03 ч. лек автомобил марка
„Джип Гранд Чероки“ 3.0 ЦРД, с рег. № **** се е движил със скорост от 82 km/h,
извън населено място, но в участък от пътя където скоростта за движение е ограничена
от пътен знак до 60 км.ч.
Тази скорост е определена при отчитането на толеранс от 3 км./ч., колкото би
могла да бъде грешката на АТСС в полза на нарушителя.
Установява се и не се спори, че лицето на което е издаден електронния фиш е
собственик на автомобила. Същият не се е възползвал от правото си да посочи
ползвател на автомобила, на когото да се издаде електронен фиш.
Извършвайки деянието предмет на издадения фиш, нарушителят виновно не се е
съобразил с правилата за поведение, като е съзнавал общественоопасния характер на
деянието си, предвиждал е общественоопасните последици и е целял тяхното
настъпване, като е управлявал МПС с 22 км/ч над допустимото и по този начин е
извършил деянието си с пряк умисъл.
Съдът не възприема възражението на процесуалния представител на
жалбоподателя, че не било доказано към дата да е бил наличен знак В-26 на указаното
място. Съдът намира, че това действително не се доказва от писмото на ОПУ Пловдив,
но не се и опровергава категорично. Същите свидетелстват, че на това място скоростта
на движение на МПС е ограничена до 60 км./ч. със знак В26, но не могат да дадат
информация дали същият е бил наличен към 19.01.2021 г. Това се доказва от протокола
за използване на АТСС, където е удостоверено, че такъв знак има в контролирания
участък, като съдът не възприема за съществено нарушение на процесуалните правила
липсата на разстоянието от пътния знак до АТСС. Поради необорената
доказателствена сила на отразените в протокола обстоятелства, то съдът приема, че на
мястото и по времето на установяване на нарушението е имало поставен знак В-26.
По наказанието:
Законосъобразно е определена и административната санкция, която следва да
понесе нарушителят - глоба в размер от 100 лв., съобразно разпоредбата на чл. 182, ал.
2
2, т. 3 от ЗДвП, доколкото тя отговаря на допуснатото нарушение за превишаване на
скоростта на движение в диапазано от 21 до 30 km/h. Размерът на глобата е фиксиран,
поради което и същият не подлежи на каквато и да било преценка от страна на съда.
Липсва основание за приложението на чл. 28, б. „а“ от ЗАНН, доколкото
настоящият случай не разкрива белези, дефиниращи го като маловажен. Обществените
отношения, гарантиращи спокойното и безопасно придвижване по пътната мрежа,
отворена за обществено ползване се от особено значение и тяхното стриктно спазване
следва да бъде приоритет на всеки водач, който следва да съзнава опасността, която
може да възникне за него самия, за пасажерите в неговия автомобил и за всички други
участници в движението. Установеното превишаване на скоростта накърнява именно
тези отношения, като нито деянието му, нито личността на нарушителя се
характеризират с по-ниска степен на обществена опасност от обикновените случаи на
същото нарушение.
Относно приложението на процесуалните правила:
В електронния фиш е посочено, че е издаден за това, че на 19.01.2021 г. в 16:03,
часа на републикански път І-64 на км. 30+624 в посока юг, с МПС „Джип Гранд
Чероки“ 3.0 ЦРД, с рег. № **** е извършено нарушение за сокрост.
Според настоящия състав при описание на извършеното от наказания субект в
електронния фиш, са допуснати съществени процесуални нарушения, ограничаващи
правото му на защита и затрудняващи проверовъчната дейност на съда, което се явява
безусловно основание за неговата отмяна.
В тази връзка следва да се посочи и че съдът има контролно-отменителни
правомощия в производството по чл. 63 ЗАНН, възможност за потвърждаване на
електронния фиш съществуват само при кумулативното наличие на следните
предпоставки, а именно: фактическите положения, така както са описани в
електронния фиш да се установяват от доказателствата по делото, да сочат на
извършване на съставомерно деяние и да позволяват реализиране на отговорността на
дееца по съответния ред- с наказателно постановление или електронен фиш.
Отговорността на дееца няма как да бъде реализирана въз основа на
допълнителни съставомерни обстоятелства, разкрити на етапа на съдебното следствие
още по малко на етап решение на въззивната инстанция, какъвто се явява настоящия
състав, които не са били надлежно предявени на дееца. Това е така доколкото всяко
установяване на съставомерен факт, за пръв път едва след предявяването на
Електронния фиш за налагане на глоба по своята правна същност представлява
съществено изменение на обстоятелствената част на повдигнатото обвинение по
смисъла на чл. 287 НПК, а както е ноторно известно института на изменение на
обвинението не намира приложение в административно-наказателния процес.
Поради това и в производството по ЗАНН отговорността на дееца може да се
реализира само, ако се докажат изцяло фактическите обстоятелства, така както са
очертани в електронния фиш са изпълнили всички съставомерни белези на вмененото
нарушение. В противен случай деецът разбира за какви факти е бил наказан, едва от
акта на въззивната инстанция, след като наказанието вече реално е наложено, което е
пряко нарушение на правото му на защита. В този смисъл и ако съдът допусне
установяването на фактически положения неописани или грешно посочени в
електронния фиш, то същият влиза в роля на административно-наказващ орган,
недопустимо излизайки от контролно-отменителните си правомощия.
Електронният фиш е издаден при спазване на императивните изисквания на
закона, по съставения образец, но създава неяснота относно нарушението, която
ограничава право на защита на жалбоподателя, тъй като описаното нарушение е с
неточно описание на местоположението на установяване на нарушението. В
Републиканската пътна мрежа не съществува път І -64, което препятства
3
установяването на реалното местоположение на извършване на нарушението от страна
на нарушителя. До с. Черноземен (както е посочено в протокола по чл. 10 от
Наредбата), съществува път ІІ-64, но съдът намира, че текстът на нарушението не може
да бъде подлаган на тълкуване или да се установяват нови факти едва на фазата на
съдебното обжалване, както беше посочено по-горе.
Съдът приема, че колкото и опростен и бланков,т.е. по образец, да е текстът на
електорнния фиш, то той, както повелява императивната разпоредба на чл. 189, ал. 4 от
ЗДвП, трябва да има минимално необходимото съдържание, което включва мястото на
нарушението. При липса на надлежно описание на мястото му, то електронния фиш е
издаден при съществено нарушение на процесуалните правила доколкото препятства
реализирането в пълен обем на правото на защита на нарушителя, свързано с това да
разбере какво точно нарушение е извършил.
Съдът приема, че нарушението е правилно квалифицирано и е подведено под
правилната санкционна норма, като размерът на санкцията е бил правилно определен,
но същото не е било описано надлежно.
Във връзка с гореизложеното, процесния електронен фиш следва да бъде
отменен.
По разноските:
По въпроса за разноските съдът намира, че при този изход от въззивната фаза на
административно-наказателното производство следва да се ангажира отговорността за
разноски на въззиваемата страна на основание чл. 63 ал. 3 от ЗАНН вр. с чл. 143 ал. 1
от АПК. Процесуалният представител на жалбоподателя моли за присъждането и
определянето на възнаграждение на основание чл. 38, ал.1 от ЗА. Съдът намира, че с
оглед фактическата и правна сложност на делото, протичането му в рамките на едно
заседание и на основание чл. 38, ал. 1 от ЗА вр. с чл. 18, ал.2 вр. с чл.7, ал.2 т.1 от
НМРАВ, следва да се определи възнаграждение в минималния размер, а именно 300
лв. Така определеният размер на възнаграждението прави безпредметно обсъждането
на направеното от въззиваемата страна възражение за прекомерност на разноските.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш Серия К № 4631556, издаден от ОД на МВР
Пловдив, с който на С.. Д. Т. с ЕГН ********** на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182,
ал. 2, т. 3 от Закона за движението по пътищата е наложено административно
наказание – глоба в размер на 100 лева за нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. с ал. 1 от
ЗДвП.
ОСЪЖДА ОД на МВР Пловдив на основание чл. 63, ал.3 ЗАНН, вр. чл. 38 от
Закон за адвокатурата да ЗАПЛАТИ на адвокат Т.В. Т., личен номер на адвокат ****
сумата от 300 лева, представляваща възнаграждение за оказана защита и съдействие
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от получаване на
съобщението от страните, пред Административен съд Пловдив, на основанията,
предвидени в НПК, и по реда на глава XII от АПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
4