Решение по дело №681/2023 на Районен съд - Харманли

Номер на акта: 70
Дата: 19 април 2024 г.
Съдия: Ива Тодорова Гогова
Дело: 20235630200681
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 12 декември 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 70
гр. Харманли, 19.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАРМАНЛИ, ДВАНАДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми март през две хиляди
двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Ива Т. Гогова
при участието на секретаря ГАЛИНА П. И.А
като разгледа докладваното от Ива Т. Гогова Административно наказателно
дело № 20235630200681 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН, вр. чл.189, ал.14 от ЗДвП.
Подадена е жалба от И. Х. Х., ЕГН:********** от гр.Свиленград, ул. ****
против Наказателно постановление №23-0271-000677 от 21.08.2023 година на
Началник Група към ОД на МВР-Хасково, РУ-Харманли. Жалбоподателят твърди, че
НП било неправилно и незаконосъобразно, тъй като било издадено в противоречие с
материалния и процесуалния закон и въз основа на опорочен и необоснован АУАН.
Твърдяното в АУАН и в НП не отговаряло на действителното фактическо положение,
опорочена била процедурата по издаване на АУАН. Предвид изложеното моли за
отмяна на НП като незаконосъобразно и неправилно.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява.
Процесуалният му представител адв.Т. поддържа жалбата и моли за уважаването й,
като излага подробни съображения в тази насока.
Административнонаказващият орган /АНО/ РУ-Харманли към ОД на МВР-
гр.Хасково, редовно призован, не изпраща представител.
Районна прокуратура – Хасково, ТО-Харманли, редовно призовани, не изпращат
представител и не вземат становище по жалбата.
Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните по
делото доказателства, установи следното от фактическа страна :

1
На 28.07.2023г. в 16:14 часа, в Община Маджарово, на път трети клас №8081,
км9+100, жалбоподателят И. Х., като водач на лек автомобил, управлявал МПС марка
„Опел Зафира”, с рег. № ****, като бил спрян за проверка от органите на реда. В
резултат на това в 19:25 часа отказал да бъде тестван за употреба на наркотични
вещества или техни аналози с техническо средство „DREGER DRUG TEST 5000,
ARKF-0022”. Издаден и съответно връчен му бил талон за медицинско изследване
№110461, като той отказал да даде кръв и урина за химическа експертиза и по делото
липсват данни за извършено химико-токсилогично лабораторно изследване за
установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози.
С оглед на така установеното е съставен АУАН №995855 от 28.07.2023г. от М.
С. - мл.автоконтрольор при РУ-Харманли за нарушение по чл.174 ал.3, пр.2 от ЗДвП,
като посоченото нарушение в акта се изразява в отказ на жалбоподателя да бъде
тестван за употреба на наркотични вещества или техни аналози и неизпълняване на
предписание за химико-токсилогично лабораторно изследване за установяване
употребата на наркотични вещества или техни аналози.
Препис от АУАН е връчен на жалбоподателя на същата дата, като актът е
подписан без възражения.
Приложен по делото е и протокол за медицинско изследване и вземане на
биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни
аналози от 28.07.2023г. и талон за изследване №110461/28.07.2023г.
Административнонаказващият орган (АНО) в издаденото от Началник Група
към ОД на МВР-Хасково, РУ-Харманли Наказателно постановление №23-0271-000677
от 21.08.2023 година е приел за доказана описаната в АУАН фактическа обстановка и
констатираното с него нарушение. В НП по аналогичен начин е описано самото
нарушение и обстоятелствата, при които е било извършено. С така извършеното АНО е
приел за нарушен също чл.174 ал.3 от ЗДвП. Предвид това и на основание чл.174, ал.3,
пр.2 от ЗДвП са му наложени административни наказания глоба от 2000 лв. и лишаване
право да управлява МПС за 24 месеца. На основание Наредба Iз-2539 на МВР са му
отнети общо 12 точки.
От страна на жалбоподателя чрез пълномощника му е представен списък на
общинските пътища на територията на област Хасково.
Гореописаната в Акта и в НП фактическа обстановка безспорно се установи от
събраните по делото писмени доказателства, находящи се в АНП по издаването им –
АУАН №995855 от 28.07.2023г., протокол за медицинско изследване и вземане на
биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни
аналози от 28.07.2023г. и талон за изследване №110461/28.07.2023г., както и от
показанията на изслушаните в съдебно заседание свидетели - актосъставителя М.С. и
присъствалите при проверката М. М. и К. И. – служители на РУ-Харманли. Тези
2
свидетелски показания съдът кредитира с доверие като логични и последователни,
неопровергани от други доказателства в обратна насока. Същите са в съответствие и
със събраните по делото писмени доказателства, съдържащи се в приложената АНП.
При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните
правни изводи:
Жалбата е допустима – подадена е в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и от активно
легитимирано лице.
Разгледана по същество е неоснователна.
АУАН и НП са издадени от компетентните за това органи съгласно чл.189, ал.1
и ал.12 от ЗДвП, вр. чл.37, ал.1, б. „б” и чл.47, ал.2, вр. ал.1, б. „а” от ЗАНН и предвид
приложените Заповед №8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи,
което не се и оспорва по делото.
АУАН и НП съдържат всички необходими реквизити на чл.42 и чл.57 от ЗАНН,
като са спазени и сроковете по чл.34 от ЗАНН.
При издаването на АУАН и на наказателното постановление (НП) съдът не
констатира допуснати съществени процесуални нарушения, опорочаващи
административно-наказателното производство. Самото нарушение е описано точно и
ясно както словесно, така и с посочване на правната му квалификация. Съдържанието
на АУАН и НП при описание на процесното деяние е идентично, като изрично е
посочено, че на визираната в тези два акта дата и място жалбоподателят е отказал да
бъде изпробван с техническо средство и да му бъде извършено химико-токсилогично
лабораторно изследване за установяване употребата на наркотични вещества или техни
аналози. Конкретните факти са надлежно квалифицирани в АУАН и в НП като
нарушение по чл.174 ал.3 от ЗДвП. Следователно налице е пълно съответствие между
описанието на нарушението от фактическа страна и законовата разпоредба, която е
била нарушена. Правилно е приложена разпоредбата и в санкционната й част, като
наложените наказания са съобразени с предвиденото в закона – чл.174 ал.3 от ЗДвП.
Не се спори, че към момента на съставяне на АУАН, жалбоподателят е имал
качеството на „водач” на моторно превозно средство (МПС) по смисъла на
тълкуванието на § 6, т. 25 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗДвП - "Водач е
лице, което управлява пътно превозно средство или води организирана група
пешеходци, което води или кара впрегатни, товарни или ездитни животни или стада по
пътищата”. Безспорно същият е управлявал процесното МПС, доколкото от събраните
гласни доказателства се установи, че именно той е осъществил действия по привеждане
на МПС-то в движение и по упражняване на контрол върху автомобила. Тези факти не
се и оспорват от страна на жалбоподателя.
Административното нарушение по чл. 174 ал. 3 от ЗДвП визира в себе си водач
3
на МПС, който откаже да му бъде извършена проверка с тест за установяване
употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието
за химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване употребата на
наркотични вещества или техни аналози. Отказът на водача да му бъде извършена
проверка с техническо средство и да даде кръвна проба за установяване употребата на
наркотични вещества или техни аналози са два различни способа, чрез които се
установява наличието на наркотични вещества или техни аналози, като изброяването
на горепосочените методи не представлява две различни хипотези на
административни нарушения, а се касае за едно единствено нарушение, изразяващо се
в това, че водачът на МПС е отказал да му бъде извършена проверка за употреба на
наркотични вещества или техни аналози, независимо по кой метод. В случая на
разпоредбата на чл.174 ал.3 от ЗДвП те са употребени именно като две различни
възможности, които контролиращият орган предоставя на проверявания водач на МПС
с цел да бъде установено дали управлява МПС след употреба на наркотични вещества
или техни аналози. Следователно налага се извода за субсидиарния характер на този
подход /тестване чрез техническо средство или съответно при отказ за такова тестване
чрез химико-токсикологично лабораторно изследване/ за установяване употребата на
наркотични вещества или техни аналози и той следва и от анализа на
разпоредбите Наредба №1 от 19.07.2017г. за реда за установяване концентрацията на
алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози,
издадена от Министъра на здравеопазването, Министъра на вътрешните работи и
Министъра на правосъдието и от анализа на редакцията на чл.174, ал.3 от ЗДвП.
Всъщност, редакцията на нормата на чл. 3а, т. 1 от цитираната наредба сочи на извода
на така предложеното тълкуване на санкционната разпоредба, приложена в случая,
след като изрично е предвидено, че отказът на водача за проверка с техническо
средство или тест е основание употребата на наркотични вещества или техни аналози
да се установява с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване.
В случая по делото се установи от кредитираните с доверие показания на
свидетелите М. С., М. М. и К. И. – служители на РУ-Харманли, че жалбоподателят е
отказал да бъде тестван с техническо средство за употреба на наркотични вещества или
техни аналози, като се доказа и че същият не е дал и проба за медицинско и химическо
изследване. Това се потвърди от данните, съдържащи се в талон за медицинско
изследване талон за изследване № 110461 / 28.07.2023г., в който изрично е отразено, че
жалбоподателят е отказал да бъде тестван с техническо средство, който отказ е
удостоверил с подписа си, и независимо от даденото му предписание за явяване в
ЦСПМ-Харманли в срок до 40 мин, не е изпълнил същото, а именно не е изпълнил
предписанието за химико-токсилогично лабораторно изследване, отказвайки да даде
кръв и урина.
Следователно налице е отказ от тестване за употребата на наркотични вещества
4
и техни аналози с техническо средство, обективиран в талон за изследване №
110461/28.07.2023г. Химико-токсилогично лабораторно изследване по делото обаче
също не е налице, т.е. жалбоподателят не е изпълнил и предписанието на контролните
органи, поради отказа му да даде проби от урина и кръв, въпреки че е приел талона,
издаден му за медицинско изследване. Отказът му да даде проби от урина и кръв за
химико-токсилогично лабораторно изследване се потвърждава и от наличния по делото
протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на
алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози от 28.07.2023г. Следователно
налице е противоправно поведение на жалбоподателя, изразяващо се в осъществяване
на състава на нарушението по чл.174 ал.3 от ЗДвП, което законосъобразно е наказано с
предвидените в тази норма наказания в твърд размер, а именно глоба в размер на 2000
лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца.
От субективна страна нарушението по чл.174 ал.3 от ЗДвП е извършено виновно
– умишлено, доколкото нарушителят е съзнавал характера на извършеното нарушение,
предвиждал е неговите последици и е искал настъпването им, съгласно чл.11 от ЗАНН,
вр. чл.11, ал.2 от НК.
Съъдът не споделя доводите на пълномощника на жалбоподателя за допуснати
процесуални нарушения при съставянето на АУАН и НП във връзка с мястото на
нарушението, което според съда е достатъчно ясно и точно посочено от
актосъставителя и АНО, като представеният списък на общински пътища не води до
изводи в друга насока.
Несъстоятелни са и доводите във връзка с нарушения при съставянето на талона
за изследване, тъй като, видно от приложения по делото талон с №110461, на същия
има залепен стикер, каквото е и изискването на чл.6 ал.1 от НАРЕДБА № 1 ОТ 19 ЮЛИ 2017 Г.
ЗА РЕДА ЗА УСТАНОВЯВАНЕ КОНЦЕНТРАЦИЯТА НА АЛКОХОЛ В КРЪВТА И/ИЛИ УПОТРЕБАТА НА
НАРКОТИЧНИ ВЕЩЕСТВА ИЛИ ТЕХНИ АНАЛОЗИ, изискващ единият от стикерите по чл.3,
ал.3 да се залепи на екземпляра от талона за изследване, предназначен за акта, а
останалите да се приложат към екземпляра от талона за изследване, който се
предоставя на водача.
Предвид така изложеното жалбата се явява неоснователна, поради което
обжалваното наказателно постановление следва да се потвърди като законосъобразно и
правилно.
С оглед изхода на делото в полза на жалбоподателя не следва да се присъждат
разноски по делото.
Мотивиран така и на основание чл.63, ал.2, т.5 от ЗАНН, съдът в настоящия си
състав
РЕШИ:
5
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 23-0271-000677 от 21.08.2023
година на Началник Група в ОД на МВР-Хасково, РУ-Харманли, с което на И. Х. Х.,
ЕГН:********** от гр.Свиленград, ул. **** за нарушение на чл.174 ал.3 от ЗДвП, на
основание чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП, са наложени административни наказания „глоба”
в размер на 2000 лв. и „лишаване от право да управлява МПС” за 24 месеца.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд –
Хасково в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

Съдия при Районен съд – Харманли: _______________________
6