М О Т И В И
по
НОХД № 947/2016 г. АРС, I н.с.
Районна Прокуратура - Асеновград
е повдигнала обвинение против подсъдимия Г.К.Г., за това че на 25.09.2016 г. в гр. Смолян, обл. Смолян,
противозаконно е отнел чуждо моторно превозно средство – лек автомобил марка
„БМВ“ с рег.№ *** на стойност 3 800.00 лева, от владението на Б.А.М., с ЕГН
**********, без негово съгласие с намерение да го ползва, като на главен път II – 86 – гр.
Пловдив – гр. Смолян, км 29+550 в землището на гр. Асеновград, обл. Пловдивска е последвала повреда на превозното средство
на стойност 1447.25 лв. и то е изоставено без надзор престъпление по чл.346, ал.2, т.1 във вр.
с ал.1 от НК
Прокурорът поддържа
повдигнатото на подсъдимия обвинение, като предлага на същия да бъде наложено
наказание лишаване от свобода за срок от 2 години, което да бъде отложено с
изпитателен срок от четири години, на основание чл. 66 ал.1 от НК
Служебният защитник на
подсъдимия, адв. П.В. се солидаризира с казаното от представителя на
държавното обвинение, както по отношение виновността на подзащитния
му и правната квалификация на извършеното, така и досежно
претендираното
наказание.
Граждански иск не е
предявен.Частен обвинител не е конституиран като акцесорна страна в наказателния процес.
Подсъдимият се признава
за виновен, признава и фактите, описани в обстоятелствената част на
обвинителния акт. Същият заявява, че е съгласен да не се събират доказателства
за тези факти, изразява съжаление за стореното деяние и моли за справедливо
наказание.
Съдът
след преценка на събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият Г.К.Г. е роден на *** ***, българин,
български гражданин, неженен, неосъждан, със средно образование, работи във
фирма „***“ – гр. Смолян, с адрес гр. Смолян, ул. *****, с ЕГН **********
Подс. Г. не бил правоспособен водач на МПС.
Св. Б.М.
притежавал лек автомобил „БМВ“ с рег. № ***.
На 25.09.2016 г., около 10.00 ч., последния паркирал посоченото превозно
средство на ул. „Родопи“ пред № 128 в гр. Смолян, където била неговата
месторабота. Автомобилът бил оставен отключен, а контактния ключ се намирал в
гнездото. Около 17.30 ч., подс. Г. *** и стигайки до
автомобила на св. М., го огледал. Видял, че контактния ключ на превозното
средство е в гнездото, при което решил да вземе автомобила и да го ползва.
Отворил предната лява врата, с помощта на контактния ключ запалил двигателя и
привел „БМВ“-то в движение. Потеглил в посока гр. Пловдив. След като подминал
гр. Чепеларе, автомобилът изгаснал и подсъдимия слязъл от него като започнал да
го бута. Междувременно, покрай авариралото „БМВ“ преминал лек автомобил „Нисан“, в който се
возели свидетелите М.А., Д.С., В.Б., Н.В. и П.К.. Свидетелите К. и В. разпознали лекия автомобил „БМВ“ като
собственост на св. М., когото познавали им било известно, че имал намерение да
продава превозното средство. Св. В. се обадил на св. М. и му честитил
продажбата на автомобила. Св. М. отрекъл да е продавал автомобила и помолил да
го проследят. Междувременно, св. М. установил, че превозното средство му е
отнето и позвънил на тел. 112. Св. К. от своя страна започнал да се движи
плътно до автомобила, който
междувременно бил отново приведен в движение от подсъдимия. След с. Хвойна,
пасажерите от л.а „Нисан“ започнали да правят знаци
на подсъдимия да спре. Вместо това, с цел да не бъде заловен, подс. Г. ускорил скоростта и предприел на няколко пъти
рисковани маневри. На гл. път II-86- гр. Пловдив- гр. Смолян, км. 29+ 550 в землището
на гр. Асеновград, подсъдимият загубил управление над автомобила и последвал
удар на предната дясна част на автомобила в странична мантинела,
след което двигателя загаснал. През това време, петимата свидетели успели да
застанат пред автомобила, препречвайки пътя му и също спрели. Подс. Г. излязъл от автомобила, прекосил р. Чая и стигайки
до другия бряг започнал да си почива. Св. Б. и В., многократно го подканяли да
се върне при тях, но последния не се съгласил и навлязъл в гората. Св. К.
отворил вратите на „БМВ“-то, видял, че в него има мобилен телефон, марка „НТС“
и го взел. По същото време, св. Д.Т., полицейски служител при РУП Асеновград се
отправил към местопроизшествието и по пътя си срещнал подс.
Г.. Видял, че последния е мокър и със скъсани дрехи и провел беседа с
подсъдимия. Подс. Г. споделил на полицейския
служител, че е автор на деянието. На място пристигнала оперативна група, бил
извършен оглед на МП, били иззети
дактилоскопични следи и вещи, собственост на подсъдимия.
По
делото била изготвена автооценъчна експертиза,
съгласно чието заключение, съгласно чието заключение общия размер на нанесените
по лекия автомобил, собственост на Б.М. щети възлиза на 1447.25 лв. Стойността на лекия автомобил възлиза на
3800 лв.
По
делото била изготвена и дактилоскопна експертиза,
съгласно която откритата при огледа а
местопроизшествието дактилоскопна среда, иззета от
външната страна на предно панорамно стъкло, в лявата му част е оставена от
левия малък пръст на подсъдимия Г.К.Г.
Горната фактическа
обстановка, Съдът приема за безспорно и категорично установена от събраните в
досъдебното производство доказателства, а и доколкото подсъдимият Г. изцяло признава фактите, изложени в
обвинителния акт, поради което и производството е протекло по реда на чл. чл.
371, т. 2 НПК.
В тази насока са
показанията на разпитаните в хода на досъдебното производство свидетели –Б.М., Д.Т.,
М.А., Д.С., В.Б., Н.В., П.К., П.Ф., които са в отношение на пълно покриване и
допълване с останалите доказателства, поради което се кредитират от съдебния
състав.
Съдът кредитира
и заключението на изготвените по делото автооценъчна
експертиза и дактилоскопна екпертиза,
като компетентно изготвени от лица, притежаващи съответните професионални
знания в областта на автотехниката, неоспорени от
страните и съответстващи на останалите доказателства по делото.
Съдът кредитира
и събраните делото писмени доказателства, тъй като същите са относими, допустими и допринасят за установяването на
фактическата обстановка и разкриване на обективната истина, а именно протокол
за оглед на местопроизшествие, протокол за изземване на веществени
доказателства и одорологични следи, фотоалбум,
справка в централна база „КАТ“, справка за нарушител/водач, договор за продажба
на МПС, протокол за оглед на веществени доказателства, справка за съдимост, характеристична
справка, протокол за оглед на веществено доказателство и др.
Настоящият съдебен
състав намира, че съвкупният доказателствен материал е в пълно съответствие с направените
самопризнания от подсъдимия, поради което в конкретния случай не се налага
самостоятелното обсъждане на доказателствата, доколкото липсва спор по фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, които включват всички
съставомерни признаци на инкриминираното деяние.
При така
установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав достига до
следните правни изводи:
При така установената и
неоспорена фактическа обстановка, Съдът приема от правна страна, че с деянието
си подсъдимият Г.К.Г. е осъществил състава на престъплението по чл.346, ал.2, т.1 във вр.
с ал.1 от НК, а именно за това,че това че на
25.09.2016 г. в гр. Смолян, обл. Смолян, противозаконно е отнел чуждо моторно превозно
средство – лек автомобил марка „БМВ“ с рег.№ *** на стойност 3 800.00
лева, от владението на Б.А.М., с ЕГН **********, без негово съгласие с
намерение да го ползва, като на главен път II – 86 – гр. Пловдив –
гр. Смолян, км 29+550 в землището на гр. Асеновград, обл.
Пловдивска е последвала повреда на превозното средство на стойност 1447.25 лв.
и то е изоставено без надзор
престъпление по чл.346,
ал.2, т.1 във вр. с ал.1 от НК
От обективна страна
- с действията си подсъдимият е
реализирал обективните признаци от състава на престъплението противозаконно
отнемане на чуждо МПС с намерение за ползване, тъй като противозаконно е отнел
лек автомобил марка „БМВ“ с рег. № ***, от владението на Б.М., без неговото
съгласие- т.е прекъснал е фактическата власт на М. върху инкриминираната вещ и е
установил свое собствено владение. Налице са и двата квалифициращи признаци на
деянието- а именно по превозното средство е последвала повреда, изразяваща се в
щети на стойност 1447,25 лв., вследствие на причиненото от подсъдимия Г., при
ползването на МПС-то ПТП. Също, доказателствената
съвкупност позволява да бъде направен от
правна страна извода, че МПС-то е оставено без надзор, тъй като лекият автомобил е бил оставен на друго място-
в землището на гр. Асеновград, при което владелецът е бил лишен от възможността
да упражнява обичайния контрол върху него, като са били създадени предпоставки
за увреждането и отнемането му.
От субективна страна
деянието е извършено при форма на вината пряк умисъл, като деецът е отнел лекия
автомобил с намерение да го ползва. Прекият умисъл в случая е изводим от
действията на подсъдимия, който не е извършил присвоителни
действия с МПС, а реално само го е ползвал да се придвижи от едно населено
място към друго.
По въпроса за
вида и размера на наказанието:
При индивидуализация на
наказанието и доколкото съдебното производство е протекло по диференцираната
процедура по чл. 371, т. 2 НПК, съгласно разпоредбата на чл. 373, ал. 2 НПК,
съдът следва да определи наказанието по повдигнатото обвинение при условията на
чл. 58а от НК.
Разпоредбата на чл. 346,
ал. 2 от НК, предвижда наказание лишаване от свобода от една до десет години.
С
оглед на посочената и приета по-горе правна квалификация за извършеното от
подсъдимия Г. престъпление, като съобрази с целите на наказанието по чл. 36 НК,
съдът счита, че на подсъдимия Г. следва да бъде наложено наказание по реда на
чл. 54 от НК при лек превес на смекчаващи вината обстоятелства, което наказание
да е ориентирано между минималния и средния размер . За достигане на този
извод, съдът прецени като смекчаващи вината обстоятелства чистото съдебно
минало на подсъдимия, неговата млада
възраст, както и съдействието му за разкриване на обективната истина. Като
отегчаващи вината обстоятелства обаче следва да бъдат третирани лошите
характеристични данни на подсъдимия,
както и по- високата степен на
обществена опасност на деянието- подсъдимият е проявил дързост и упоритост при
опита му да запази владение върху вещта, а освен това деянието се характеризира
с два квалифициращи признака- по вещта е
настъпила повреда и МПС- то е оставено без надзор. Ето защо, преценявайки съвкупността от
смекчаващи и отегчаващи вината на подсъдимия обстоятелства, съдът прие да определи
на последния наказание по реда на чл. 54 от НК в размер на три години лишаване
от свобода. Това наказание, съгласно разпоредбата на чл. 58а ал.1 от НК, съдът
редуцира с една трета и на подсъдимия бе наложено наказание в размер на две
години лишаване от свобода.
Доколкото
от справката за съдимост се установява, че подсъдимият не е осъждан, а и съдът
прие, че за поправянето и превъзпитанието на подсъдимия не се налага той да
изтърпи ефективно наказанието си, съдът приложи разпоредбата на чл. 66 ал.1 от НК и отложи наказанието с подходящ изпитателен срок от четири години. За този
завишен размер на изпитателния срок, съдът прецени размера на отложеното
наказание, който е немалък и в този смисъл изпитателен срок от четири години,
според съда най- пълно ще съответства на целите на наказанието.
На основание чл. 59 ал.2
вр. ал.1 т.1 от НК съдът приспадна от така наложеното наказание лишаване от свобода времето през
което подсъдимият е бил задържан по ЗМВР, считано от 20,10 ч. на 25.09.2016 г.
до 16.00 ч. на 26.09.2016 г.
По въпроса с веществените доказателства: По делото не са приобщени
веществени доказателства.
По въпроса за
разноските:
По делото са сторени
разноски в размер на 112,96 лв. за изготвени по досъдебното производство експертизи,
за които съдът осъди подсъдимия да заплати по сметка на ОДМВР Пловдив- органа,
който ги е сторил.
По изложените съображения,
Съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: