№ 435
гр. София, 10.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА
ПЕТКОВА
при участието на секретаря БОЖИДАРА П. КУБАДИНОВА
като разгледа докладваното от ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА ПЕТКОВА Гражданско
дело № 20231110158975 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба на „Топлофикация София“ ЕАД срещу Г. Н. Д., с която
са предявени установителни искове за признаване на установено в отношенията между
страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми: 2 347, 55 лв. – дължима, но
незаплатена топлинна енергия за периода от м. 05.2019 г. до м. 04.2022 г., 220, 88 лв. –
мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до
11.05.2023 г., 42, 39 лв. – дължимо, но незаплатено възнаграждение за услугата дялово
разпределение за периода от м. 04.2020 г. до м. 04.2022 г., 8, 84 лв. - мораторна лихва върху
главницата за дялово разпределение за периода от 15.06.2020 г. до 11.05.2023 г., ведно със
законните лихви върху главниците, считано от датата на подаване на заявлението до
окончателно изплащане на сумите, за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.
№29262/2023 г. по описа на Софииски раионен съд, 88 с-в.
В исковата молба се твърди, че е е налице облигационно отношение, възникнало с
ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито
клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им
приемане. Твърди, че ответникът в качеството му на собственик на топлоснабден имот –
апартамент № 14, находящ се в *************** притежава качеството потребител на
топлинна енергия. Сочи, че в случая деистващи между страните са Общите условия,
одобрени с Решение на ДКЕВР от 2016 г. Поддържа, че съгласно тези Общи условия е
доставил за процесния период топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно –
не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и
изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно чл. 33
1
, ал. 1 и ал. 2 ОУ потребителите дължат плащане в 45-дневен срок след изтичане на периода,
за които се издава фактура, а при неизпълнение в срок на задълженията по изравнителната
сметка, клиентите дължат обезщетение за забава. Сочи, че въз основа на чл. 139 ЗЕ
разпределението на топлинна енергия между потребителите в сграда-етажна собственост се
извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице, вписано в
публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. С решение на общото събрание на етажната собственост
на сградата е взето решение дяловото разпределение да се извършва от „МХ ЕЛВЕКО“
ООД, което дружество е изготвило изравнителни сметки на база реален отчет на уредите на
дялово разпределение. Ищецът е посочил още, че претендира изплащане на цена на услугата
дялово разпределение на съгласно чл. 22, ал. 2 ОУ, видно от която разпоредба клиентите на
топлинна енергия заплащат на продавача на топлинна енергия цената на услугата дялово
разпределение.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника Г. Н. Д., в които
исковете се оспорват като неоснователни. Ответникът твърди, че от 1985 г. не ползва
топлинна енергия, като с писмена молба е поискал от ищеца отоплителните тела да бъдат
премахнати. Оспорва наличието на облигационно отношение с ищеца, като твърди, че не е
сключван индивидуален писмен договор съгласно чл. 149, ал. 1, т. 6 ЗЕ. Оспорва
приложимостта на Общите условия, като твърди, че липсва неговото писмено съгласие за
приложението им. Твърди, че не следва да заплаща суми въз основа на прогнози цени, а
единство се дължи деиствително цена на потребената енергия. Оспорва да е извършвано
дялово разпределение, като твърди, че всички радиатори и отоплителни тела са били
демонтирани през 1996 г., респективно липсват уреди за дялово разпределение.
С определение от 26.08.2024 г. като трето лице-помагач на ищеца е конституирано
„МХ ЕЛВЕКО“ ООД /с ново наименование „ДАЛСИЯ ЕЛВЕКО“ ЕООД/. Третото лице-
помагач не изразява становище по същество на претенцията.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал.
2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявените субективно съединени искове намират правната си квалификация в чл.
чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ вр. чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86,
ал. 1 ЗЗД.
По допустимостта:
Видно от приложеното ч. гр. д. № 29262/2023 г. по описа на СРС, 88 с-в вземанията по
настоящото производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение от 16.06.2023 г.
Заповедта на адреса на всеки един от длъжниците и в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК всеки от
тях е подал възражение, поради което са дадени указания по чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК.
Исковете, по които е образуван настоящият процес, са предявени в едномесечния срок по чл.
415, ал. 1 ГПК. Налице е пълна идентичност между страните и предмета на образуваното
заповедно производство и настоящото дело, като предявените искове са допустими и
2
подлежат на разглеждане по същество.
По основателността:
Основателността на исковете за цена на потребена топлинна енергия и цена на услуга
за дялово разпределение предполага установяване от ищеца наличието на облигационно
правоотношение по договор за продажба между него и ответника, по силата на което е
доставил топлинна енергия в твърдените количества и за него е възникнало насрещно
задължение за заплащане на уговорената цена в претендирания размер, както и че през
исковия период в сградата, в която се намира процесният имот, е извършвана услугата
дялово разпределение от лице, с което ищецът има сключен договор, при което е възникнало
задължение за заплащане на възнаграждение за предоставената услуга в претендирания
размер.
Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима
редакция след 17.07.2012 г., а с това и в рамките на процесния период) потребител, респ.
клиент на топлинна енергия за битови нужди е физическо лице – ползвател или собственик
на имот, които ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или
пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за
домакинството си. Следователно, тази законова уредба сочи за купувач (страна) по договора
за доставка на топлинна енергия собственикът на топлоснабдения имот или лицето, на което
е учредено ограничено вещно право на ползване, като законодателят е обвързал това
качество с реалното ползване на съответния вид енергия. Именно то е задължено да заплаща
продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в
облигационни отношения с ищцовото дружество.
В случая ответникът не оспорва качеството си на собственик на процесния апартамент
№ 14, находящ се в **************************, като и във възражението, подадено пред
заповедния съд, така и в отговора на исковата молба сочи, че отоплителните тела в имота му
са премахнати и не дължи цена на доставена топлинна енергия. Освен това по делото е
представена Заповед № ДИ-03-220/90 г. от 01.03.1990 г., издадена от Районен народен съвет
„Л.“ С. на основание чл. 13 от Закона за собствеността и чл. 120 от Наредбата за държавните
имоти, по силата на която държавният имот с адрес **************************, ап. 14 е
предоставен на ответника срещу заплащане на съответна цена.
С оглед на изложеното, съдът приема, че Г. Н. Д. се явява страна по облигационното
правоотношение с топлофикационното дружество във връзка с доставката на топлинна
енергия, чието основно задължение е да заплаща цената на същата, както и цената на
извършената в тази връзка услуга за дялово разпределение, като сключването на изричен
писмен договор с ищеца не е било необходимо, в който смисъл са възраженията на
ответника.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ облигационните отношения между страните се
регламентират от публични известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от ДКЕВР. Тези общи условия се публикуват наи-малко в един
3
централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и според
изричната разпоредба на чл. 150, ал. 2 ЗЕ влизат в сила 30 дни след първото им публикуване,
без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите. Следователно,
приемането на общите условия от абоната става по силата на закона, след изтичане на срока
за възражения и/или отправено искане към ищеца за уговаряне на индивидуални такИ.. По
делото нито се твърди, нито се доказва ответникът Г. Н. Д. да е възразил срещу прилаганите
от ищеца общи условия или да е предложил сключването на индивидуално споразумение с
него, поради което и с оглед изложените по-горе съображения, че в рамките на исковия
период същият е бил собственик на процесния недвижим имот съдът прави извод, че между
него и ищеца е възникнало договорно правоотношение по продажба на топлинна енергия за
битови нужди с включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите
условия. Обстоятелството, че в съдебните книжа Г. Н. Д. бланкетно оспорва клаузи на
Общите условия, без дори да ги посочва конкретно, не създава правно основание за
преразглеждане на действието им.
За установяване на факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ
на претендираната цена, по делото е прието без оспорване от страните заключение на
вещото лице по съдебно-техническата експертиза. Заключението на експерта е обосновано и
изготвено въз основа на професионалните му знания и компетентност, същото не е оспорено
от страните, поради което съдът го кредитира с доверие и го поставя в основата на правните
си изводи. Според вещото лице което количеството постъпила топлинна енергия в сградата –
етажна собственост, находяща се на адрес: ***************, е била измервана чрез
определено от Закона за енергетиката средство за измерване – общ топломер, които е
отчитан по електронен път в края на всеки месец, като технологичните разходи са
приспаднати от общото количество топлинна енергия, влязло в абонатната станция, и са за
сметка на топлофикационното дружество. Посочено е, че от ТР „Л.“ не е представено
свидетелство от метрологична проверка от 05.2020 г. за топломера с с фабр. № ********,
като същият е сменен през м. 10.2020 г., поради което вещото лице е коригирало дължимата
сума за периода от м. 06.2020 г. до м. 09.2020 г. При преглед на представените по делото
документи експертът е посочил, че за двата отчетни периода 19/20 г. и 20/21 г. е осигурен
достъп за отчет, като в отчетните формуляри изрично е посочено, че няма работещи
отоплителни тела и за същите периоди не е изчислявана топлинна енергия за отопление на
имот. За отчетния период 21/22 г. не е осигурен достъп, за което са представени констативни
протоколи от 11.05.2022 г. и 19.05.2022 г., като за този период има служебно начислена сума
за доставена топлинна енергия за отопление за 3 бр. отоплителни тела. Служебните
изчисления са извършени на база инсталирана мощност на отоплителните тела. През
процесния период сградната инсталация е изчислявана по формула, приложена в Наредба №
Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. върху пълната отопляема кубатура, съгласно акта за
разпределение на кубатурата. Вещото лице е посочило още, че в процесния имот им два
водомера за топла вода. За двата отчетни периода от 19/20 г. и 20/21 г. е осигурен достъп за
отчет, като отчетните формуляри са с подпис на потребителя. За периода 21/22 г. не е
осигурен достъп, за което са представени констативните протоколи, посочени по-горе. За
4
този период е служебно начислена топлинна енергия за битова гореща вода на база един
брой потребител на топла вода при служебно определен разход 140 л. на денонощие и е
прибавяне 1 куб.м. отчетен на 16.05.2021 г., с оглед установеното коригиране на сметката за
предходния период. Според вещото лице от техническа гледна точна извършените
изчисления от фирмата за дялово разпределение са в съответствие с действащите
нормативни актове.
Деистващата през процесния период нормативна уредба – чл. 155, ал. 1 ЗЕ, предвижда,
че потребителите на топлинна енергия в сграда – етажна собственост заплащат доставената
топлинна енергия по един от следните начини: 1) на 11 равни месечни вноски и една
дванадесета изравнителна вноска, респ. на 10 равни вноски и 2 изравнителни – след
изменението на ЗЕ от ДВ, бр. 74/2006г.; 2) на месечни вноски, определени по прогнозна
консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3) по реална месечна консумация.
Следователно, при определяне стоиността на деиствително потребената през процесния
период топлинна енергия, следва да бъдат взети предвид резултатите от изравнителните
сметки в края на отчетния период, които показват дали фактурираните през този период
суми са били завишени или занижени, като отразяват реално доставеното количество
енергия след проверка на място на показанията на индивидуалните уреди за измерване. В
случая, при съобразяване на резултата от изравнителните сметки, изготвяни в края на всеки
отчетен период, експертизата е приела, че реално доставеното до имота на ответника
количество топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2022 г. възлиза на 2 518, 99
лв., представляваща сбора между начислените суми по фактури (707, 71 лв.) и сумите за
доплащане от абоната по изравнителните сметки (1 811, 27 лв.), като посочената стоиност е
без предишни неплатени и просрочени суми и без начисляване на лихви по тях. В детайлна
таблица вещото лице е посочило, че за отоплителния периода от м. 05.2019 г. до м. 04.2020 г.
изчислените суми от фирмата за дялово разпределение са 125, 82 лв. за сградна инсталация
и 84, 47 лв. за битова гореща вода, т.е. общо210, 29 лв., за отоплителния период от м.
05.2020 г. до м. 04.2021 г. изчислените суми от фирмата за дялово разпределение са 111, 12
лв. за сградна инсталация и 84, 48 лв. за битова гореща вода, т.е. общо 195, 60 лв. Съдът
намира, че с оглед данните за неизвършена своевременно метрологична проверка на общия
топломер и липсата на данни за годността на същия за периода от м.06.20 до м. 09.2020 г.
следва да бъде коригирано количеството отчетена топлинна енергия за битова гореща вода за
периода, като бъде приспадната сумата от 28, 50 лв., поради което и дължимата сума за БГВ
за периода е 55, 98 лв., а общодължимата сума за топлинна енергия е 167, 10 лв. По
отношение на периода от м.05.2021 до 04.2022 г., вещото лице е посочило, че е начислена
сградна инсталация 114, 54 лв., служебно начислена ТЕ за отопление на имот 1 664, 11 лв. и
служебно начислена ТЕ за БГВ 334, 45 лв. Според настоящия състав не е следвало да бъде
начислявана служебно ТЕ за отопление на имот в процесния апартамент, въпреки че по
делото съществуват данни, че не е осигурен достъп, а начислената сума за топлоенергия не
отразява действителната реална доставка за този период. Това е така, доколкото по делото се
събраха доказателства, че в имота на ответника са премахнати отоплителните тела. Видно от
5
Акт за изключване на /включване / на отопление и/или топла вода на 02.11.1996 г. се е
извършило изключване на отоплението в цялото жилище, като коригираната кубатура на
жилището за следващите месеци е 0 куб.м. Събраха се и гласни доказателства чрез разпита
на свидетеля Ферадов. От показания на свидетеля, които съдът цени като обективни и
отразяващи непосредствени впечатления, без данни за заинтересованост на свидетеля, става
ясно, че той познава ответника отдавна, присъствал е на демонтирането на радиаторите и
към настоящия момент поддържа отношения с ответника като често го посещава в дома му.
Свидетелят споделя лично възприетото от него, че след премахването на радиаторите през
1996 г. нови такИ. не са поставени в нито един момент, респективно и към настоящия
момент липсват такИ.. При това положение и доколкото ищецът сам е извършил
демонтирането на радиаторите и е издал съответните документи, същият е бил наясно, че не
се дължи заплащане на топлинна енергия за отопление, доколкото такава не е реално
доставена и липсва основание за начисляването й. Освен това в приложения по делото
протокол за извършен отчет от ФДР по отношение на датата 11.05.2022 г. изрично е
посочено, че ап. 14 е такъв с неотчетена топла вода. Бланката на протокола не позволява да
се посочи, че на втората дата неотчетения ап. 14 е само за топла вода, което не може да
послужи като основание за начисляване на суми и не установява реална доставка на
топлинна енергия. Водим от горното съдът приема, че за периода от м. 05.2021г. до 04.2022 г.
неправомерно е начислена служебно топлинна енергия за отопление. С оглед изложеното
съдът приема за реално доставена топлинна енергия за топлинната енергия за начислената
служебно поради неосигурен достъп битова гореща вода и сградна инсталация, а именно
448, 99 лв. По изложените съображения и като съобрази направените изчисления съдът
намира, че общо цената на реално доставената топлинна енергия за процесния период от м.
05.2019 г. до м.04.2022 г. е в размер на 826,38лв.
Тук е мястото да се отбележи, че в първото открито съдебно заседание по делото
ответника, чрез упълномощения си процесуален представител, е направил възражение за
погасяване по давност на претендираните суми. Съдът намира, че така направеното
възражение е преклудирано съгласно чл. 133 ГПК и не дължи произнасяне. Липсват каквито
и да било изложени обстоятелства във връзка с наличие на непредвидени обстоятелства,
допускащи разглеждане на преклудираното възражение.
По делото липсват твърдения или представени доказателства за платени суми, поради
което и искът за признаване на установено, че ответникът дължи на ищеца цена на
доставена топлинна енергия до топлоснабден имот с аб. № ****** следва да бъде уважен до
сумата от 826,38лв.
По отношение на задължението за заплащане на цената за дялово разпределение, съдът
намира, че същото следва от разпоредбата на чл. 22, ал. 2 от Общите условия, съгласно
която клиентите заплащат на Продавача стойността на услугата дялово разпределение,
извършвана от избран от тях търговец. Съгласно чл. 36 от Общите условия на ищеца,
клиентите заплащат цена за услугата „дялово разпределение“, извършвана от избран от
клиента Търговец /ФДР/, като стойността й се формира от цената за обслужване на
6
партидата на клиента, вкл. изготвянето на изравнителните сметки и цена за отчитане на един
уред за дялово разпределение и броя на уредите в имота на Клиента, за отчитане на уредите
за дялово разпределение извън обявените от търговеца дати, се заплаща допълнителна цена,
по ценоразпис определен от Продавача. Редът и начина на заплащане на услугата дялово
разпределение се определя от продавача, съгласувано с търговците извършващи услугата.
По делото е представен е Протокол от 03.08.2002 г. от проведено Общо събрание на
етажните собственици в жилищната кооперация, където се намира процесният имот, на
което е взето решение за сключване на договор с „МХ Елвеко“ ООД за извършване на
услугата дялово разпределение на топлинна енергия. Установява се и че такъв договор е бил
подписан, видно от приложен договор от 09.09.2002 г., като решението на ОС на ЕС и
договорът обвързват собствениците на обекти в етажната собственост, вкл.
правоприемниците, щом като не е налице последващо решение на ОС на ЕС за отказ от
услугата на топлопреносното предприятие, съответно отказ от услугата дялово
разпределение- така и в ТР № 2/2016 г. на ОСГК на ВКС. Съгласно разпоредбата на чл. 139,
ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда-етажна собственост (СЕС) се
извършва по система за дялово разпределение, а дяловото разпределение на топлинна
енергия между страните в сградата се осъществява от топлопреносното предприятие или от
доставчик на топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в
публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Начинът на извършване на дяловото разпределение е
регламентиран в ЗЕ и в Наредба № 16- 334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването.
Топлинната енергия за отопление на СЕС се разделя на топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия
за отопление на имотите /чл.142, ал.2 ЗЕ/, като според чл.145, ал.1 ЗЕ топлинната енергия за
отопление на имотите в СЕС, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални
топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти. По
делото е представен Договор от 09.06.2020 г. между „Топлофикация София” ЕАД и „МХ
Елвеко“ ООД относно обстоятелството, че ищецът и това лице са валидно обвързани по
облигационно правоотношение, касаещо редовно и точно отчитане на доставената от
топлопреносното предприятие енергия в обектите на етажната собственост, като
обстоятелството, че за процесния период именно „МХ Елвеко“ ООД е извършвало услугата
дялово разпределение за сградата, в която се намира процесният имот, се потвърждава от
приложените именно от това лице отчетни документи и изравнителни сметки. Предвид
изложеното съдът намира за доказано, че сградата в режим на ЕС, намираща се на
процесния адрес е била топлоснабдена през целия исков период, което обстоятелство не се
оспорва от ответника.
Ето защо към стоиността на задължението за цена на топлинна енергия следва да се
добавят и дължимите годишни такси за извършваната услуга за дялово разпределение, чиято
стоиност не се спори, че се равнява на посочения от ищеца размер от 42,39 лв. Това е така,
тъи като съгласно разпоредбите на чл. 36 от общите условия, чл. 61, ал. 1 от Наредба No 16-
334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и на чл. 10 от общите условия на договорите
7
Всяка една от посочените по-горе суми следва да се присъди ведно със законната лихва
от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 30.05.2023 г. до окончателното им
заплащане.
По искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на исковете за обезщетение за забава предполага установяване от
ищеца наличието на главен дълг, изпадане на ответника в забава и размера на
обезщетението за забава.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от общите условия на ищеца от 2016 г., в сила от 10.08.2016 г.,
клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32,
ал. 1 и ал. 2 в 45 – дневен срок от изтичане на месеца, за които се отнасят. Ето защо за
вземанията за цена на топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2022 г. не е
необходимо отправянето на покана или предприемането на други деиствия от страна на
ищеца, за да се поставят клиентите в забава. По изложените съображения, определена по
реда на чл. 162 ГПК, съдът счита, че размерът на лихвата за забава върху главното
задължение за цена на топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2022 г., попадащ
в обхвата на общите условия от 2016 г., се равнява на сумата от 118, 71 лв., начислена за
претендирания период от 15.09.2020 г. до 11.05.2023 г., до които размер предявеният
акцесорен иск за лихва за забава върху задължението за цена на топлинна енергия е
основателен и следва да бъде уважен, като се отхвърли за разликата до пълния предявен
размер от 220, 89лв.
По отношение на задължението за цена на услуга за дялово разпределение липсва
предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което
длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. В случая, по делото не са
представени доказателства за отправена покана от кредитора за плащане на това задължение
от дата, предхождаща подаването на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 30.05.2023 г. и
касаеща процесния период, поради което предявеният акцесорен иск за лихва за забава върху
задължение за цена на услуга за дялово разпределение в размер на 8, 84 лв., начислена за
периода от 15.06.2020 г. до 11.05.2023 г. е неоснователен и следва да се отхвърли изцяло.
По отговорността за разноски:
В съответствие със задължителните разяснения, дадени с т. 12 на ТР No 4/18.06.2014 г.
по тълк. дело No 4/2013 г., ОСГТК, ВКС, съдът следва да се произнесе по разпределението
на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство.
При този изход на спора – частична основателност на предявените искове, право на
разноски има всяка от страните, съразмерно с уважената, респ. отхвърлената част.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на заявителя - ищец се следват направените
разноски в производството по ч. гр. дело № 29262/2023 г. по описа на СРС, 88 състав, както
и в исковото производство, съразмерно с уважената част от исковете, които съответно
възлизат на 38, 90 лв. - платена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в
заповедното производство и на 152 лв. - платена държавна такса, депозит за СТЕ и
8
юрисконсултско възнаграждение в исковото производство. Съдът определи в минимален
размер юрисконсултското възнаграждение на заявителя - ищец в двете съдебни
производства на основание чл. 78, ал. 8 ГПК (изм. ДВ, бр. 8 от 2017 г.), като съобрази вида и
обема на извършената деиност от процесуалния му представител, както и липсата на
фактическа и правна сложност на делото.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответника следва да се присъдят направените
разноски в исковото производство, съразмерно с отхвърлената част от исковете. Ответникът
претендира да бъде присъден адвокатски хонорар за адв. Д., упражнил безплатно адвокатско
представителство по реда на чл. 38, ал. 1 от Закона за адвокатурата. Съдът намира, че с оглед
правната и фактическа сложност на делото и извършените процесуални действия от
процесуалния представител по явяване в открито съдебно заседание и събиране на
доказателства следва да му бъде определено адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв.,
което с оглед частичното отхвърляне на исковете следва да се присъди до размера от 248 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Топлофикация София“ ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в
************************************** срещу Г. Н. Д. с ЕГН **********, с адрес в
***************, ап. 14 на основание чл. чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр.
чл. 153 ЗЕ вр. чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Г. Н. Д. дължи на „Топлофикация
София“ ЕАД следните суми: 826, 38 лв. –дължима, но незаплатена топлинна енергия за
периода от м. 05.2019 г. до м. 04.2022 г. до топлоснабден имот в ***************, ап. 14, аб.
№ ******, ведно със законната лихва върху главницата от 30.05.2023 г. до окончателно
изплащане на вземането, 118, 71 лв. –мораторна лихва върху главницата за топлинна
енергия за периода от 15.09.2020 г. до 11.05.2023 г., 42, 39 лв. – дължимо, но незаплатено
възнаграждение за услугата дялово разпределение за периода от м. 04.2020 г. до м. 04.2022 г.,
ведно със законната лихва върху главницата от 30.05.2023 г. до окончателно изплащане на
вземането, за които суми по ч. гр. дело № 29262/2023 г. по описа на СРС, 88 състав, е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 16.06.2023 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за
цена на топлинна енергия за разликата над уважения размер от 826, 38 лв. до пълния
предявен размер от 2 347, 55 лв., иска за лихва за забава върху задължението за цена на
топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 11.05.2023 г. за разликата над уважения
размер от 118, 71 лв. до пълния предявен размер от 220, 88 лв., както и иска за лихва за
забава върху задължението за цена на услуга за дялово разпределение в размер на 8, 84 лв.,
включваща лихва за периода от 15.06.2020 г. до 11.05.2023 г. върху платената главница.
ОСЪЖДА Г. Н. Д. с ЕГН **********, с адрес в ***************, ап. 14 заплати на
Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в
9
************************************** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 38, 90
лв., представляваща разноски в производството по ч. гр. дело № 29262/2023 г. по описа на
СРС, 88 състав, както и сумата от 152 лв., представляваща разноски в исковото
производство.
ОСЪЖДА „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в ************************************** да заплати на адв. Р. Л. Д., член
на САК с л. № *********** на основание чл. 78, ал. 3 ГПК вр. чл. 38, ал. 1 ЗАдв сумата от
248 лв., представляваща адвокатско възнаграждение в исковото производство по
съразмерност.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на
ищеца „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ********* – „ДАЛСИЯ ЕЛВЕКО“ ЕООД,
ЕИК ********* /със старо наименование„МХ ЕЛВЕКО“ ЕООД/ .
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софииски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10