№ 922
гр. Бургас, 15.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет
и четвърта година в следния състав:
Председател:МАРИНА ИВ. МАВРОДИЕВА
при участието на секретаря Ж.З. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от МАРИНА ИВ. МАВРОДИЕВА
Административно наказателно дело № 20242120203671 по описа за 2024
година
Производството е образувано по повод жалба на „***“ ЕООД, ЕИК ***,
представлявано от управителя К.В.Д. против наказателно постановление № 464-
F749924/14.05.2024г., издадено от заместник- директор на ТД на НАП Бургас, с което за
нарушение на чл.5, ал.4, т.1 от КСО, вр. чл.2, ал.1 и чл.4, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-13 от
17.12.2019г. на МФ на основание чл. 355, ал. 1 КСО на „***“ ЕООД е наложена имуществена
санкция в размер на 500 лева.
С жалбата се излагат съображения за неправилност и незаконосъобразност на
наказателното постановление. Моли да се отмени издаденото наказателно постановление.
В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не изпраща
представител.
За наказващия орган, се явява юрисконсулт Ч., надлежно упълномощена, която оспорва
жалбата. Моли за потвърждаване на наказателното постановление и претендира присъждане
на разноски.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на преклузивния срок за обжалване
като НП е връчено на 09.08.2024г., а жалбата е подадена на 22.08.2024г. Жалбата е подадена
от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва
да се приеме, че същата се явява процесуално допустима.
По същество съдът намира следното:
Не е спорно, че дружеството –жалбоподател има качеството на осигурител и като такъв
има задължение съгласно чл.5, ал.4 от КСО да подаде Декларация образец 1 съдържаща
данни за осигурителния доход, осигурителните вноски за ДОО (държавното обществено
осигуряване), УПФ (Учителския пенсионен фонд), здравното осигуряване, ДЗПО
(допълнителното задължително пенсионно осигуряване), вноските за фонд „ГВРС“
(Гарантирани вземания на работниците и служителите), дните в осигуряване и облагаемия
доход по ЗДДФЛ (Закона за данъците върху доходите на физическите лица) - поотделно за
1
всяко лице, подлежащо на осигуряване, до 25-то число на месеца, следващ месеца, за който
се отнасят данните; при начислено или изплатено възнаграждение за същия месец след този
срок - до края на месеца, в който е начислено или изплатено възнаграждението.
Така е следвало да подаде декларация образец 1 за месец юли 2023 г. до 25.08.2023г.
Декларацията била подадена по интернет с КЕП на 04.10.2023г. и била приета.
До лицето била изпратена покана на 13.12.2023г. за съставяне на АУАН, но
представител не се явил, поради което АУАН бил съставен на 21.12.2023г. в отсъствие на
нарушителя. АУАН е връчен на 20.03.2024г.
Наказващият орган, сезиран с преписката по акта, е счел фактическите констатации за
безспорно установени и е издал обжалваното постановление на 14.05.2024г.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните
по делото доказателства, обективирани в гласните и в писмените доказателства и
доказателствени средства, които са непротиворечиви и допълващи се – разпит на
актосъставител, представената преписка.
Наказателно постановление е издадено от компетентен орган съобразно представената
по делото Заповед № ЗЦУ-384/27.02.2024 г. на изпълнителния директор на НАП.
Не е спорно, че жалбоподателят има качеството осигурител по смисъла на чл. 5, ал. 1 от
КСО.
Съгласно разпоредбата на чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО осигурителите, осигурителните каси,
самоосигуряващите се лица и работодателите периодично представят в Националната
агенция за приходите данни за осигурителния доход, осигурителните вноски за държавното
обществено осигуряване, Учителския пенсионен фонд, здравното осигуряване,
допълнителното задължително пенсионно осигуряване, вноските за фонд „Гарантирани
вземания на работниците и служителите”, дните в осигуряване и облагаемия доход
по Закона за данъците върху доходите на физическите лица - поотделно за всяко лице,
подлежащо на осигуряване.
Не е спорно, че дружеството жалбоподател има качеството на осигурител като е било
длъжно да представи посочената информация. Условията и реда за подаване на
информацията се определят с НАРЕДБА № Н-13 от 17.12.2019 г. за съдържанието,
сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите,
осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица
/Наредбата/. В чл. 2, ал. 1 от посочената Наредба се предвижда, че работодателите,
осигурителите и техни клонове и поделения, осигурителните каси, самоосигуряващите се
лица или упълномощени от тях лица подават в компетентната териториална дирекция на
Националната агенция за приходите декларации по образец № 1, 3 и 5 съгласно приложения
№ 1, 2 и 3 като се посочват задължителните данни, които трябва да съдържат.
В чл. 4, ал. 1, т. 1 от Наредбата е посочено, че декларация образец № 1 се подава в
съответната компетентна териториална дирекция на Националната агенция за приходите от
работодатели, осигурители и техните клонове и поделения - за всеки календарен месец до
25-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят данните, включително и при
полагащо се обезщетение на трудоустроено лице, на което не е предоставена подходяща
работа; при начислено или изплатено възнаграждение за същия месец след този срок - до
края на месеца, в който е начислено или изплатено възнаграждението.
На първо място съдът намира, че не е ясно коя от хипотезите на чл. 4, ал. 1, т. 1 от
Наредбата приема АНО, че е налице – че трябва да се подаде декларацията до 25-о число на
месеца, следващ месеца, за който се отнасят данните, включително и при полагащо се
обезщетение на трудоустроено лице, на което не е предоставена подходяща работа или при
начислено или изплатено възнаграждение за същия месец след този срок - до края на месеца,
в който е начислено или изплатено възнаграждението. Липсва твърдение кога е начислено
2
или изплатено възнаграждението.
Съдебният състав счита, че е основателно възражението, че е изтекъл срокът,
предвиден в чл. 34 ЗАНН.
Производството по установяване на административни нарушения и издаване на
наказателни постановления е строго формален процес. Чл. 34 ЗАНН предвижда, че
сроковете са давностни (Тълкувателно постановление № 1/27.02.2015 г. на ОСС на ВКС и
ВАС, Тълкувателно решение № 48 от 28.12.1981 г. по н. д. № 48/81 г., ОСНК на ВС;
Тълкувателно решение № 112 от 16.12.1982 г. по н. д. № 96/82 г., ОСНК на ВС;
Тълкувателно решение № 44 от 29.12.1983 г. по н. д. № 29/82 г., ОСНК на ВС).
Наказателната и административнонаказателната доктрина приема, че давността е институт
на материалното право. Следователно за давността по чл. 34 от ЗАНН съдът трябва да следи
служебно. В тази връзка съдът споделя изложеното в жалбата възражение за неспазване от
АНО на предвидения в чл.34, ал.1 ЗАНН срок за издаване на АУАН. Декларацията образец 1
е следвало според наказващия орган да бъде подадена от жалбоподателя до 25.08.2023г.
Следователно от тази дата е започнал да тече тримесечният срок по чл.34, ал.1 за съставяне
на АУАН. АУАН срещу жалбоподателя е бил съставен на 21.12.2023г. т.е. не е бил спазен
срокът по чл.34, ал.1 ЗАНН, който изтекъл на 25.11.2023г.
Административнонаказателното преследване се изключва по давност, ако не е съставен
акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на
нарушителя, а не от момента, в който е съществувала възможност той да бъде открит, или
пък от момента, в който горестоящ в йерархията на администрацията орган е счел, че е
налице осъществено нарушение от точно определен нарушител. По смисъла на чл. 34, ал. 1
ЗАНН откриване на нарушителя значи установяване и индивидуализиране на физическото,
респ. на юридическото лице, което е отговорно за противоправното деяние, осъществяващо
състав на административно нарушение, а не съществуването на възможност това да бъде
сторено или фактическото намиране на лицето или осъществяването на контакт между
нарушителя и актосъставителя (съответно -административнонаказващия орган) или
произнасянето на горестоящ или контролен орган, дали е осъществен състав на
административно нарушение и кой е правният субект, отговорен за деянието.
Под откриване на нарушителя следва да се разбира не моментът, в който съответното
длъжностно лице е изградило своята субективна представа относно индивидуализиращите
белези на нарушителя, а моментът, в който е било обективно възможно да се изгради тази
субективна представа. Обратното би означавало, че предметът на доказване ще трябва да
обхване субективните преживявания на едно длъжностно лице, което е практически трудно
осъществимо, и че началото на един давностен срок ще зависи от свободното усмотрение на
длъжностното лице, а именно – кога същото ще реши да възприеме факта на нарушението и
неговия извършител. Коментираният давностен срок не може да бъде поставен в зависимост
от подобни субективни състояния и решения. Той трябва да предпоставя само и единствено
обективни дадености. Държавните органи притежават правомощия, а „правомощието“ се
определя едновременно като право и като задължение. При наличие на съответните
законови условия, всеки орган не просто може да упражни контролните си функции, а е
длъжен да го направи. Пропускът да го направи, независимо от причините, не следва да
рефлектира в правната сфера на проверяваните субекти. Реализацията на
административнонаказателната отговорност не може да бъде оставена на усмотрението на
овластените правни субекти, така че те да избират кога да формират своите субективни
представи за състава на административното нарушение и индивидуализиращите белези на
нарушителя и кога да предприемат дължимите действия по установяването и налагането на
административно наказание. Това те са длъжни да направят в рамките на
законоустановените срокове еx officio (служебно, по свой почин) да предприемат действия
по установяване на лицата осъществили състава на нарушението. НАП разполагат с данни
3
за лицата, пропуснали да подадат декларация в срок и след като пред органа са били налице
всички данни и документи, от които да направи извод за извършено нарушение, то следва да
се приеме, че нарушението и неговият извършител са установени, и от този момент текат
сроковете по чл. 34 ЗАНН (в този смисъл Решение №678/10.04.2018г. по к.адм.н.д.
№355/2018 г. на Административен съд – Бургас, Решение № 80/02.05.2011г. по КАНД №
59/2011г. по описа на Адм. С-София, Решение № 678/11.04.2011г. по КАНД № 45/2011г. по
описа на АдмС-София, и др.).
Бездействието на длъжностните лица в установения от законодателя срок не може
нерегламентирано да води до продължаване на сроковете за осъществяването на
административнонаказателна отговорност. Според дадените в посоченото Тълкувателно
решение № 4 от 29.03.2021 г. по тълк. д. № 3/2019 г. на Върховен административен съд от
значение е момента, когато длъжностните лица са имали информация и обективно са могли
да направят извод за извършено нарушение.
В случая наказващият орган още към датата на пропускане на сроковете е разполагал с
информация за това, че не е била подадена декларация в срок, разполагал е с база данни, от
които да се извлече информацията и не може да се остави на субективната преценка на
органа кога да състави АУАН. Още на 26.08.2023г. наказващия орган е имал възможността да
ангажира отговорността на дружеството жалбоподател, но това е направил едва на
21.12.2023г. , след установения в закона срок от три месеца от откриване на нарушителя,
както и след като декларация е била подадена на 04.10.2023г.
С оглед на изложеното НП следва да се отмени.
Съгласно на чл. 63д от ЗАНН в производството по обжалване на НП въззивният съд
може да присъжда разноски на страните. Уредбата препраща към АПК, който пък от своя
страна за неуредените в чл. 143 АПК случаи препраща към ГПК. В случая наказателното
постановление се отменя, поради което право на разноски има жалбоподателят, който не
претендира такива и не му се присъждат.
Предвид гореизложеното, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 464-F749924/14.05.2024г., издадено от
заместник- директор на ТД на НАП Бургас, с което за нарушение на чл.5, ал.4, т.1 от КСО,
вр. чл.2, ал.1 и чл.4, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-13 от 17.12.2019г. на МФ на основание чл.
355, ал. 1 КСО на „***“ ЕООД, ЕИК *** е наложена имуществена санкция в размер на 500
(петстотин) лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-Бургас в 14-
дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4